Кухулин

Детето се кръщава на победен враг. Може Вокил да са се били при Константинопол. Всъщнот не може, а задължително са се били.

Струва ми се, че някъде съм срещал такъв пример, но сега не мога да се сетя къде. Във всеки случай - екзотика. Вероятността за преход а > о е на порядък по-голяма.

Може да е мода, може да е политика, а може да е нещо друго... Когато татаринът се изправи в стремената си и насочи дългото си червено острие към него, Есугей изпита задоволство. В очите му нямаше страх, а само гняв и разочарование, че денят се е провалил. Урокът му щеше да се обезсмисли от ледената смърт, но Есугей знаеше, че татарските племена щяха да схванат значението му. С идването на пролетта щяха да открият почернелите кости и вече нямаше да посмеят да нападат стадата му. Засмя се и втренчилият се в него татарин се намръщи. Не, те никога нямаше да се научат. Татарите можеха да умрат от глад, преди да решат коя цицка да захапят. Щяха да се върнат и той отново щеше да връхлети върху тях и да пролее още нечестива кръв. Перспективата му харесваше. Видя, че противникът му е млад. Сети се за новородения си син оттатък хълмовете на изток и се запита дали и той един ден нямаше да се озове на меч разстояние от някой посивяващ воин. — Как ти е името? — попита Есугей. Битката беше приключила и неговите монголи вече претърсваха труповете и прибираха всичко, което можеше да им свърши някаква работа. Вятърът продължаваше да реве, но въпросът бе чут и Есугей видя как лицето на младия му противник се намръщва. — А твоето как е, куре яков? Есугей се разсмя, но оголената му кожа започваше да боли и умората си казваше думата. Бяха следили отряда почти два дни през земите му. Яздеха, без да спират, и се задоволяваха само с по шепа извара на ден. Мечът му беше готов да отнеме още един живот и той го вдигна. — Няма значение, момче. Ела насам. Татаринът явно видя в очите му нещо по-страшно и от стрела. Кимна примирен. — Името ми е Темуджин-Уге — каза той. — Смъртта ми ще бъде отмъстена. Аз съм син на велик род. Заби пети в хълбоците на коня си и препусна към Есугей. Мечът на хана изсвистя във въздуха в едно съвършено, пестеливо движение. Тялото падна в краката му и понито се понесе през бойното поле. — Ти си мърша, момче — каза Есугей. — Като всички, които крадат от стадата ми.

Тъй като съм крайно неграмотен по въпросите на прабългарския календар, ще се отдам на друг жанр в историческото фентъзи Българският владетел Умор (за кратко "кан") бил управлявал то ли 40, то ли 60 дни, съвсем безславно. Някъде около 766 г. Обаче във византийските извори името му не е Умор, а Умар. Това е напълно нормално, тъй като формата Умор е от славянски извор, а славянската адаптация а > о е много широко разпространена (Салоника > Солун). Понеже кан Умор от рода Вокил едва ли е бил славянин, то с голяма доза сигурност можем да приемем, че истинското му име е било Умар. Откъде накъде Умар? През 717 г. умаядският халиф Сюлейман обсажда Константинопол в резултат на доста интензивна вражда между двете страни. Българите подкрепят Византия в този конфликт и кан Тервел стоварва апокалипсис върху арабските сили. Сюлейман умира и новият халиф Умар вдига обсадата след кратки опити за съпротива. https://en.wikipedia.org/wiki/Umar_ibn_Abd_al-Aziz На пръв поглед управлението му е кратко (717-720), но всъщност това е един от най-забележителните халифи. Реформатор, почитан от шиити и сунити, определян като петия праведен халиф. Мащабна фигура. Има публикувана кореспонденция с Лъв Исавър. Сериозен авторитет за времето си. И много подходящ "кръстник" на нашия кан Умар. Ако е роден около 720 г., при възкачването си на трона ще да е бил на около 46 години. Тъкмо като за владетел.

Хм, интересно, при това доста тясно свързано с нашата тема. https://en.wikipedia.org/wiki/Cosmic_coincidence Пита се защо енергийната плътност на тъмната материя е съпоставима с енергийната плътност на тъмната енергия. Възможно ли е енергията да прелива от едното в другото и да се получава някакво "изравняване"? We formulate an effective field theory (EFT) of coupled dark energy (DE) and dark matter (DM) interacting through energy and momentum transfers. https://arxiv.org/abs/2504.17293

Всички административни мерки, които вървят против законите на лингвистиката, са меко казано безполезни. Могат да се приведат някакви аргументи от типа на "национална идентификация", но в съвременния свят и те са кажи-речи безсмислени. Но от друга страна синтактичната употреба на пълния член дава хляб на маса езиковеди, които иначе щяха да седят гладни. Тъй че положението е на кантар

Тая работа Умар/Умор е интересна. Може да се умува по нея. Това много прилича на типичното славянско закръгляне а > о, т. е формата Умор се е появила в славянска среда при устно предаване на името Умар. Ако наистина някой е чел надписи от капищата, за да състави Именника , излиза твърде вероятно това да са славянски капища

Тази публикация подкрепя тезата на Gabraka: Results We report high-quality genomic data of 18 individuals from two nearby burial sites in South Moravia that span from the fifth to the tenth century CE, during which the region became the core of the ninth century Slavic principality. In contrast to existing data, the individuals reported here can be directly connected to an Early-Slavic-associated culture and include the earliest known inhumation associated with any such culture. Conclusions The data indicates a strong genetic shift incompatible with local continuity between the fifth and seventh century, supporting the notion that the Slavic expansion in South Moravia was driven by population movement.

Говоря за превода на конкретния текст, с издържан синтактичен анализ и семантика. На други места в ГИБИ и аз съм срещал "творчески преводи". В момента се сещам за бунта на Кубрат срещу aварите

Манго превежда същия текст, който превеждат в ГИБИ. Има там в неговия оригинал някаква неяснота с "българите", но в крайна сметка и той я реконструира във винителен падеж. Просто в ГИБИ правят научен превод, а Манго импровизира в стил "кой какво е искал да каже". А ла ЧатГПТ Впрочем, Елена Липшиц превежда същия текст през 1950 г. https://www.vostlit.info/Texts/rus/Nikifor/frameNik2.htm Ако някой има време да издири латински превод по разните сборници, може да погледнем и него.

Ама те не са само Никифор и Теофан, Никой не го превежда като теб - нито Манго, нито Иван Дуйчев, нито ЧатГПТ. Да свали българите от власт

Абе остави ги тия падежи, помисли върху смисъла. Константин нахлува, за да отсрани българите от власт и да провъзгласи Токт, мъж българин. Ти горкия патриарх Никифор направо ще го диагностицираш

D3loFF, какви българи да отстрани от власт? Умар трябва да отстрани от власт... Както и да е, чакаме специалист...

Е много буквално, няма що

Би ли направил пълен синтактичен анализ на изречението "Κατὰ δὲ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα εἰσέρχεται Κωνσταντῖνος εἰς Βουλγαρίαν τῷ τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα τῆς ἀρχῆς μεταστῆσαι Βουλγάρους, ἀνειπεῖν δ’ ἐν αὐτῇ Τόκτον ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν." Ще направя пълен синтактичен анализ на това сложно изречение: Главно изречение εἰσέρχεται Κωνσταντῖνος εἰς Βουλγαρίαν εἰσέρχεται = главен глагол (сказуемо) Κωνσταντῖνος = подлог (номинатив) εἰς Βουλγαρίαν = обстоятелствено за място/посока (предлог + акузатив) Обстоятелствени определения към главното изречение: Κατὰ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα = обстоятелство за време δὲ = свързващ съюз (свързва с предходен контекст) Първа финална (целева) конструкция τῷ ... μεταστῆσαι Βουλγάρους τῆς ἀρχῆς τῷ + инфинитив = финална конструкция (изразява цел: "за да") μεταστῆσαι = финален инфинитив аорист Βουλγάρους = субект на инфинитива (accusativus cum infinitivo) τῆς ἀρχῆς = генитив на отделяне ("от властта") Вмъкнато определение (между τῷ и μεταστῆσαι): τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα Това е разширено пояснение към Βουλγάρους или самостоятелна апозиция: τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν = акузатив (апозиция или допълнителен обект) αὐτῶν = притежателен генитив ("техен") κατασταθέντα = причастие аорист пасив (съгласувано с ἀρχηγόν) ὑπὸ Σαβίνου = агентивен генитив с ὑπό ("от Савин") Οὐμάρου ὄνομα = апозиция (уточнение към Σαβίνου) Буквално: "Савин, на име Умар" Втора финална конструкция (паралелна) ἀνειπεῖν δ' ἐν αὐτῇ Τόκτον ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν ἀνειπεῖν = финален инфинитив (координиран с μεταστῆσαι чрез δέ) δ' (= δὲ) = координиращ съюз ("и") ἐν αὐτῇ = обстоятелство за място ("там, в нея" = в България) Τόκτον = пряко допълнение на инфинитива ἀνειπεῖν (акузатив) Разширени определения към Τόκτον: ἄνδρα Βούλγαρον = апозиция ("мъж българин") τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν = апозиция с член ("брат на Баян") Βαϊανοῦ = притежателен генитив Обща структура на изречението: ГЛАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ: ├─ Κατὰ τὴν τρίτην ἰνδικτιῶνα (обст. за време) ├─ δὲ (съюз) ├─ εἰσέρχεται (сказуемо) ├─ Κωνσταντῖνος (подлог) └─ εἰς Βουλγαρίαν (обст. за място) ФИНАЛНА КЛАУЗА 1 (τῷ + инфинитив): ├─ τῷ (финален член) ├─ [τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου Οὐμάρου ὄνομα] (вмъкната апозиция) ├─ μεταστῆσαι (инфинитив) ├─ Βουλγάρους (субект на инфинитива - acc. cum inf.) └─ τῆς ἀρχῆς (ген. на отделяне) ФИНАЛНА КЛАУЗА 2 (координирана): ├─ ἀνειπεῖν (инфинитив) ├─ δ' (координиращ съюз) ├─ ἐν αὐτῇ (обст. за място) ├─ Τόκτον (пряко допълнение) └─ ἄνδρα Βούλγαρον τὸν Βαϊανοῦ ἀδελφόν (разширена апозиция) Типове конструкции: Артикуларен финален инфинитив (τῷ + inf.) - византийска особеност Accusativus cum infinitivo (Βουλγάρους μεταστῆσαι) Координирани инфинитиви (μεταστῆσαι ... ἀνειπεῖν) Множество апозиции и атрибутивни разширения Причастен оборот (κατασταθέντα ὑπὸ Σαβίνου) Изречението е типичен пример за сложен византийски исторически стил с множество нива на подчинение.

Какво име на българите, какво управление... Къде изчезнаха тия българи...

Ами възприема, какво да направим...

Нищо не разбрах. Подлогът в главното изречение е Константин. Той нахлува. В подчиненото изречение действат българите. Βούλγαρους е подлог във винителен падеж по схемата acc. cum inf. https://en.wiktionary.org/wiki/Βούλγαρους

Подлогът е в подчинено изречение. Константин нахлу, понеже българите свалиха... https://en.wikipedia.org/wiki/Accusative_and_infinitive Виж например Първа книга Макавейска 11:63.

Окей, а според теб кой от чуждите богове е сроден с абстрактния бог от българските надписи?

О количестве богов существует несколько мнений. По одному мнению, бог один — Верховный бог (Ҫӳлти Турă), а остальные только прислуживают ему и являются духами. Другие считают чувашскую веру многобожьей. Има нещо гнило в тая работа. Они верят в добрых и злых духов (остатки древнего шаманизма), однако их никогда не называют словом Турă, а каждого отдельно именуют своим именем, и ни один не стоит у них в таком почете, как тот единственный Бог. Они сами Бога называют пĕр Турă «единственный Бог». — Д. Месарош. Памятники старой чувашской веры. https://ru.wikipedia.org/wiki/Тура_(мифология) Пак там: Туры (духи) бывают у многих природных явлений (огня, воды, леса и т. п.). Някакви слайдове в нета: https://infourok.ru/mifologiya-chuvashskogo-naroda-kak-otrazhenie-kulturnih-tradiciy-265496.html Ако много ни интересува чувашката религия, това следва да се изясни. Но по всичко личи (включително от епитетите на върховния бог), че думата тора означава именно "бог", а не конкретен бог. Най-вероятно и Ашмарин ги дава така имената, затова Федотов пише "бог, божество". А Месарош нещо се е объркал.

Не знам какъв монотеизъм (единобожие) имаш предвид. Става дума за това, че думата тора означава "бог", а не конкретно божество. Буквално абстракция.

Тук си спомних едно мнение на Дробишевски: За съжаление може да се окаже прав...

Има, има... Утром шаньюй выходит из ставки и совершает поклонение восходящему солнцу, вечером совершает поклонение луне. То както е тръгнало, да не ги изкарат всичките перунисти

Това е красива конструкция, следователно има сериозен шанс да е вярна. Освен това има допирни точки с модерната концепция за средновековни нации, което рязко вдига шансовете някой да си я хареса В тази схема, между другото, се налага паралелът с еврейската история и еврейското религиозно развитие. Там също се случва централизация и по този повод многото богове отстъпват ролята си на единния бог Яхве. Който впрочем е един от тия стари богове и също е до голяма степен "анонимен". Името му се споменава много, много рядко. Абе нещо паралелът задълба в лоша посока, време е да спрем