Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Кухулин

Потребител
  • Брой отговори

    4763
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    15

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Кухулин

  1. По-назад в темата обсъждахме въпроса с приплъзването и Коко даде добра аналогия: колелото е зъбно колело, а шосето е рейка (шина със зъбци). Всички сплескваня и деформации на колелото са просто промени в размера на зъбците и разстоянията между тях. Тук разбира се седи въпросът как ще влияе на нашия модел именно размерът на зъбците, но засега приемаме, че са точкови, т. е. безкрайно малки.
  2. Да, но последно се установихме на модела, в който размерът и формата на колелото нямат никакво значение. Причината е, че материалната точка в зоната на допира между колелото и пътя е неподвижна спрямо земния наблюдател. Веднъж се движи напред заедно с колата, втори път се движи назад заедно с периметъра на колелото. Сумарно не се движи.
  3. За наблюдател, неподвижен спрямо центъра на колелото, обиколката ще се свива с увеличаване на скоростта. https://en.wikipedia.org/wiki/Ehrenfest_paradox
  4. Имам предвид линейната скорост на колата по шосето. Например при скорост 3 м/с колелото се върти с 1 об/с и пътуването трае 100 млн секунди - еднакво за двамата наблюдатели. А при увеличаване на скоростта и доближаването и до светлинната?
  5. Тук, впрочем, не може ли да се приложи същата логика: пътят се скъсява с гама, но това всъщност е просто сгъстяване на материалните точки, които го образуват. Иначе броят им си остава същия, аналогично на колелото.
  6. Окей, двамата наблюдатели виждат еднакъв брой обороти при изминаването на целия път. В нашия случай 3 м обиколка на колелото и 300 хил км шосе = 100 млн оборота общо за пътешествието. В такъв случай идва следващият въпрос: каква ще кривата на ъгловата скорост (обороти в секунда) в зависимост от линейната скорост (метри в секунда) през очите на всеки от наблюдателите?
  7. Тук имам един мътен момент. За земния наблюдател една материална точка в долна мъртва точка на колелото (т. е. в зоната на контакта с пътя) има два хоризонтални компонента на скоростта. Един път V по посока на движението заедно с цялата кола и втори път -V заради въртенето на колелото в обратна посока. Тоест... може би е неподвижна...
  8. По принцип е така, но виждаш, че при високи скорости размерът и гъстотата на зъбците почват да се менят по колелото. От друга страна броят им остава същия... Тя затова е граница, защото се приближаваме безкрайно близо до нея. Клоним към нея. 0.86, 0.96, 0.996... При това няма логика оборотите да търпят резки изменения, защото кривата на времето е плавна.
  9. Интересуват ни, защото именно тези движения свързват величината "обороти/секунда" с величината "линейна скорост на колата по шосето".
  10. Коляновият вал върти маховика, той върти съединителя, той върти валовете в скоростната кутия, те въртят полуоските и така...
  11. Докосва го чрез посредничеството на много други материални точки. Затова по-добре да разглеждаме самото колело, както и правим от известно време насам:
  12. Е как тогава стават 0 при светлинна скорост?
  13. Така де, материалната точка се движи по елипса и периодично докосва пътя в някакви точки. Въпросът е дали разстоянието между две последователни точки на пътя винаги е колкото обиколката на елипсата. В началото мислех, че е така, вече и в това не съм сигурен.
  14. А каква зависимост има според теб? Как се променят оборотите според земния наблюдател с вдигането на скоростта? В началото са ниски, после растат (линейно?), а после...
  15. Това е така, ако приемем, че не може да има приплъзване в нито една от системите. Обаче дали не може да има...
  16. Глуоните също са с нулева маса. https://en.wikipedia.org/wiki/Gluon
  17. Не разбирам къде виждаш парадокс. Фотонът се движи със светлинна скорост, понеже няма маса в покой. И с граница, и без граница масата му е 0.
  18. Значи разсъждаваме какво ще се случи, когато тялото я доближава постепенно. Това в математиката се нарича "граница".
  19. Този въпрос не ми е ясен, засега не знам. Дотук всички описани модели ми изглеждат меко казано неубедителни.
  20. Значи според теб земният наблюдател ще вижда, че при светлинна скорост колелото се върти с 0 оборота/с, т. е. не се върти. По-рано писа, че при 250 км/с и двамата наблюдатели ще виждат 83 млн оборота/с. А при 3 м/с двамата ще виждат 100 млн оборота/с. Значи в началото с увеличаване на скоростта се оборотите се вдигат линейно. Нормално. А после в някакв момент почват да падат, за да стигнат накрая 0? Или до последно се вдигат, а при (невъзможното) достигане на светлинна скорост рязко падат до 0?
  21. Ами на картинката си пише: "9/10 the speed of light". Според теб как ще изглежда колелото при светлинна скорост?
  22. На мен тези две твърдения ми се виждат взаимно противоречиви. Или под "системата на колата" имаш предвид земния наблюдател?
  23. Тоест според теб шофьорът ще отчита 0 оборота/секунда?
  24. Интересно, ще помисля върху тази схема.
  25. Дай да видим дали този път съм те разбрал правилно. Според теб земният наблюдател ще вижда колелото като елипса, сплескана по посока на движението. Следователно, ако скоростта се доближи до светлинната, колелото ще се вижда като отсечка с дължина диаметъра в покой. Следователно обиколката му ще е 2*д вместо 3.14*д, т. е. 0.64 от обиколката в покой, т. е. 1.92 метра вместо 3 метра. Следователно броят на оборотите за целия път ще е 300 000 км / 1.92 метра = 156 млн. Тъй като според земния наблюдател колата ще измине този път за 1 секунда (със скорост, близка до светлинната), то колелото ще се върти със 156 млн оборота/секунда. Добре ли съм разбрал какво имаш предвид в горния пост?

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.