Кухулин

Това е вариант, да. Еднополярен свят.

Малко Тойнби. Бях го позабравил Защо демокрацията, която поклонници често обявяват за естествена последица от християнската религия и която се показа не съвсем недостойна за това определение в отношението си към робството, утежнява с влиянието си не по-малкото зло — войната? Отговорът е във факта, че преди да се сблъска с институцията на войната, демокрацията се сблъска с институцията на ограничения (или местен) суверенитет. И внасянето на демокрацията и индустриализма като нови движещи сили в старата машина на ограничената държава поражда двойна чудовищност — политически и икономически национализъм. В грубата, производна форма, от която безплътният дух на демокрацията излиза след преминаването през чужда среда, демокрацията влага енергията си във войната, вместо да работи против нея.

Точно това обсъждаме вече няколко поста. Демокрация без съответните ценности не може да е ефективна. А тези ценности са локализирани. Отделен въпрос дали самата демокрация не носи вроден дефект. Тази система директно води до национализъм, а той води разделение и други неща. А в крайна сметка трябва обединение.

Проблемът не е в кражбата и в мутрите, а в правото на избор. Порочно право на този етап. Води до многобройни негативни ефекти. Изживяло е времето си.

Това е отделна тема, крайно перспективна. Практически не е възможно да избегнем накаква водеща роля на ИИ по демографски причини. Относно баланса на интересите - в някава форма трябва да го има, но е важно да не се абсолютизира. Далеч по-важен е интересът на цялото човечество, който разбира се ще изисква жертви. И който трябва да се дефинира.

На практика всико зависи от характера на обществено-политическата система и особено от новата идеология, която ще стои зад нея. Ако трябва да гадая, бих казал, че ще бъде наложена с комбинация от мека и твърда сила Вероятно по доста кървав път, но важното е да се установи сравнително бързо. Това обаче не е толкова важно. Важното е, след като се установи, да работи добре. За тази цел, освен всичко друго, трябва да решава натрупаните противоречия по места - въпросите за социалното неравенство, за частната собственост и т. н. Примерно както са свършили работа навремето декретите за мира и земята. И разбира се, да има възможност за ъпгрейд до световно правителство. Всичко това вероятно ще бъде предшествано от преходен период. Струва ми се, че леко-леко вече навлизаме в него. И ми се струва, че това ще е времето на мощните свръхдиктатури - САЩ, Китай, Русия, може би още някой. Плюс диктатурки по места. Важното е да се изработи базата, да е читава и да отчита целия натрупан опит, който хич не е малко.

Принципно е така. Грубо казано, много ти се иска да ограбиш каравана на комшията, но твоят караван пътува през десет други комшии, не по-малко лакоми. И в крайна сметка се налага всички да спазват някакви правила.

Проблемът не е в българите, а буквално глобален. Системата още не е измислена, но е крайно време да бъде измислена. Часовникът тиктака. Трябва да е достатъчно гъвкава, за да отчита местните специфики, защото въпросът с промяната и адаптирането на различните култури е твърде кървъв и продължителен, за да си го позволим на този етап. Например горепосоченото "върховенство на закона" е чисто западноевропейска ценност, която в чист вид работи само там и изглежда смешно по други места. А се е изградила тази ценност в процеса на безкрайни междуособни войни. Много векове. Лошото е, че с мисленето на такива системи трябва да се заемат сериозни философи, а днешните светила... мани.

Колко римляни са избити при свалянето на царя и установяването на републиката?

Тази година бележи нови рекорди в Азия. ТФР в Япония 1.3, в Сингапур 1.05, а в Южна Корея 0.78. Някои винят годината на Тигъра (нещо звездите не били както трябва), а други предлагат да се върне практиката на ръкописните любовни писма между младите. https://www.cbsnews.com/news/japan-birth-rate-population-decline-government-matchmaking-marriage-children/ https://www.japantimes.co.jp/news/2023/02/24/asia-pacific/singapore-fertility-rate-low/ Като цяло нищо интересно, но ме подсети съседната тема за проваления японски пуск. Издишат японците технологично, издишат демографски, политически. Епична катастрофа се очертава в региона.

Тук възниква следващият въпрос: а нужно ли е да налагаме чужда обществено-политическа система върху нашата култура, без двете да са кой знае колко съвместими?

Не е разумно да се хващаш веднага за грубата сила, но е много разумно да разполагаш с нея. Всички гореописани методи стават силно проблемни, ако опонентът ти надуши слабост. В политиката това е известно като "биг стик" https://en.wikipedia.org/wiki/Big_stick_ideology Смъртното наказание е отменено, но смъртта не е само наказание. Понякога е необходимост. Държавата може да убива в най-различни случаи и в доста сериозни обеми, ако интересите и го налагат. Разбира се, като крайна мярка. Не знам колко ще е продуктивно да навлизаме в исторически детайли, но общо взето "тираноубийството", когато е успешно в смисъл на някакви трайни промени, винаги е съпроводено с подкрепа от страна на разни въоръжени сили. Това може да е армия, може да е милиция (въоръжен народ), а може двете да съвпадат (например военната демокрация). Конкретно Чаушеско го убиха военните. Гай Юлий Цезар не е тиранин, а представлява интересите на народа (т. нар. популар). Убиват го представители на висшата римска аристокрация. А като говорим на коя страна е силата, Цезар и неговите наследници са персонифицираната квинтесенция на понятието "сила". Няма накъде повече. Затова установяват имперско управление. Мисля, че е нормално, да. Като се замислиш за меда - пчелите си го трупат, а ние го кусаме наготово. Така и с демокрацията

В тази епоха няма аналогии на якобинския терор. Времената са били други, с далеч по-малък мащаб във всяко отношение, а и нашите знания за тях са съвсем условни. Източниците са късни, легендарни и т. н. Иначе е имало дребни кланета и войнички. От по-меките форми съществува например т. нар. остракизъм. https://en.wikipedia.org/wiki/Ostracism

Всичко на тоя свят се налага със сила. Съответно налагането със сила е естествен, закономерен ход в общественото развитие, стига силата да е достатъчна. Понякога съпротивлението е жестоко, а понякога съвсем отсъства, но това са нюанси. А силата от своя страна винаги се свежда до възможността да убиеш някого, независимо под колко слоя хуманизъм е замаскирана. Държавата например е силна, защото притежава монопол върху насилието. Това е дефиницията за държава. Не разбирам как съчетаваш отсъствието на сила с убийството на тирани. Народът убива тираните, защото е силен. Ако не е достатъчно силен, живее под тирания. Или ако няма достатъчно силни съюзници

По принцип е така, но конкретно демокрацията се налага, защото при определени обстоятелства е най-ефективната обществено-политическа система. А обстоятелствата са били достатъчно прости - големи маси хора, които имат силите и средствата да ти резнат главата, ако не им се водиш по свирката. В други групи, където участниците нямат такива сили и средства, оптималните системи съответно са други. Например семейната среда, бизнеса и т. н.

Не използваш правилно думата "лицемерие". Тя означава съвсем друго. Това, което описваш, се нарича "ефективност". Или "оптимална линия", ако щеш. Тъй като в различните групи условията и закономерностите са различни, оптималното поведение също е различно. Главното отличие на човека от животните е способността да се адаптира към различни условия. Ако не се адаптира, значи нещо липсва.

Тези дни малко задълбах по темата. Според мен разликата между двата суфикса изглежда така: Първо, -сс- е доста по-разпространен от -нд- в източната част на Мала Азия. Хаяса, Теланисос и др. Второ, -нд- не е продуктивен в анатолийските, за разлика от -нт- (но топонимите са с -нд-). А -сс- е продуктивен. Има някакво словообразуване с -нд- (агенти и пр.), което обаче не е типично за топонимиката. Трето, гореспоменатата разлика при адаптацията на топонимите в гръцкия. С -нд- има фонетичен проблем, а с -сс- няма. Четвърто, -нт- е някак по-дълбоко свързан с Крит в гръцката митология (Лабиринт, Радамант). А на острова има топоними и с двата суфикса - Тилисос, Кносос, Берекинтос и др. Всичко това е доста рехаво, но ми се струва, че анатолийците са заварили двата суфикса много дълбоко вкоренени в Егейския регион. Възприели са притежателния -сс-, понеже е близък до техния -с- и на свой ред са продължили да го разпространяват. Но това разпространение е вторично и предимно на изток. В Гърция анатолийците са добавили само няколко топонима към вече съществуващите с -сс-. Толкова малко, че статистически -сс- и -нт- са с еднава плътност в тази зона.

Милитера. http://militera.lib.ru/db/halder/1940_11.html

България е много близък политически съюзник на Германия и в това отношение Хитлер няма никакви сериозни опасения. Леко го дразни личността на Борис, но в рамките на нормалното. Проблемите му са свързани с по-земни неща, така да се каже. Дорожная сеть [Болгарии]: Пять пригодных для использования шоссе через Балканы [горы] на юг. Шоссе идут вдоль железных дорог; все они узкие и извилистые. Мосты местами очень слабые. Может проехать лишь одна машина. Крутые повороты у мостов! Погода: С 15 декабря до середины апреля — снежные заносы. Нет ни одного снегоочистителя! Граница проходит по предгорьям [Родопские горы] восточнее р. Струма. Эти горы напоминают горы у Гармиш-Партенкирхена. [Греческие] укрепления: Имеются доты, легкие (амбразурные) пулеметные гнезда. В остальном — преимущественно полевые укрепления. Продовольствие: За плату можно прокормить 100 тыс. человек в течение четырех недель [по договоренности с болгарским правительством]. Бензина нет. Ремонтных мастерских нет. Расквартирование: Очень трудная проблема. Штабы еще можно разместить, но войска — нет. Болгарский генеральный штаб неповоротлив, устарел, безынициативен.

Хитлер има много специално отношение към цар Фердинанд, при това добре документирано. Например: "Tsar Ferdinand, the most intelligent monarch I've known." Което, разбира се, не може да се каже за България като цяло.

Проблемът в случая е да установим кое решение е по-просто. Пред-ИЕ субстратът е факт, той съществува в гръцкия. Част от него може да е анатолийска, а част не е. Трудно е да приложим бръснача на Окам, когато разделяме едното от другото. Малоазийските паралели в суфиксите са безспорни, но трябва да разделим двата случая. Докато за -ss- имаме достатъчно аргументи в полза на анатолийската заемка, при -nd- има някои трудности. Не е ясно как /d/ преминава в /th/, докато обратният процес е обясним с липсата на придихание в лувийския. Конкретно в случая с лабиринта това се съчетава с липсата на лабиринти в анатолийските езици, с митолигията за Минотавъра и т. н. Двуострата брадва е някакъв универсален символ за региона, така е, но лабиринт едва ли е анатолийска заемка. Колкото до принадлежността на Линеар А към индоевропейските, би следвало такова мнение да е съпроводено с разчитане на текстовете, иначе увисва. Другите езици как да е, но ИЕ са прилично изучени. Както и семитските, впрочем.

А може да са анатолийски (т. е. хетски, лувийски), но пак с доиндоевропейски субстратен произход в тези езици. Която хипотеза на мен ми се вижда най-вероятна. Иначе е възможно -ss- да е родителен падеж от ПИЕ, но с някакви сложни акробатики, дето никому не са нужни. Колкото до -nth-, там лабиринти и прочее... надали. Обикновено се привежда връзката от Херодот с остров Лемнос и оттам с Лемноската стела. Само че тя си е чист етруски и даже има някои елементи, дето биха могли да сочат към Италия. Навремето с Торн я обсъждахме в някои от форумите, даже май се скарахме and having received ships from the Lesbians he conquered Lemnos and Imbros, which were both at that time still inhabited by Pelasgians https://en.wikisource.org/wiki/The_History_of_Herodotus_(Macaulay)/Book_V

Анатолийските езици са много особени, силно архаични. Да сравняваш протоанатолийски с протогръцки е все едно да сравняваш старобългарски с украински. Има общи неща, но има и разлики, които се ловят при реконструкциите. https://en.wikipedia.org/wiki/Anatolian_languages#Phonology Разбира се, думите често са подобни, обаче в контекста на темата именно тези дребни разлики могат да ни свършат работа. Например гръцката дума еар "кръв" закономерно съответста на хетската дума ешхар "кръв". Само че Омир ни пише за някакъв ихор, който е много близо до протоанатолийската форма https://en.wiktionary.org/wiki/ἔαρ https://en.wiktionary.org/wiki/𒂊𒌍𒄯 https://en.wiktionary.org/wiki/ἰχώρ Въпреки това предатиране разликата пак е значителна. Микенците се появяват в Гърция някъде около началото на второто хилядолетие, докато протоанатолийците опустошават Троя пет века по-рано.

Съществува много интересен, но изключително сложен проблем в ранноеладския период и това е индоевропейския субстрат в гръцкия. С две думи положението е следното: От една страна източното анатолийско влияние е безспорно. Например планината Парнас е твърдо лувийски топоним - закономерно словообразуване от лув. парна "къща", която пък се свързва с египетската дума пар "къща" (~ фараон). Тоест нещата се движат някъде от изток-югоизток. От друга страна обаче има предгръцко индоевропейско влияние от север. Вероятно протоанатолийско. Обикновено се свързва с комплекса Езерска - Троя, но някои стигат и до Баденската култура. Лев Клейн дори свързва Баден с ПА в една доста екзотична хипотеза (миграции из Европа). По едно време тези неща се отричат на база хронология, но с последните калибрации този аргумент отпада. https://en.wikipedia.org/wiki/Ezero_culture https://en.wikipedia.org/wiki/Baden_culture Ecsedy parallelises Baden with Early Helladic II in Thessaly, Parzinger with Sitagroi IV. Клейн: Сириопулос (Syriopulos 1964; 1969) собрал все материалы среднеэлладской культуры, не только керамику, и Хауэлл проанализировал их. Когда рассматривают среднеэлладскую культуру в целом, то, имея в виду, что она должна оказаться греческой, исследователи невольно ограничивают круг аналогий ее типам и, так сказать, скашивают луч поисков на восток, особенно те, кто помещает прародину индоевропейцев в понтокаспийских степях. Из среднеэладской культуры вычленяют курган, боевые топоры, булавы и выпрямители древков стрел. Им действительно есть аналогии в степях. Даже каменным ящикам погребений тоже есть. Но всё это не только там. Вся Центральная Европа должна быть подключена к этому кругу. Те, кто возражает против греческой атрибуции этой степной культуры или против этого времени или против этого направления поисков (ратуя за другие концепции), как раз и спрашивают – а где в степях бофры, где апсидные дома, где глиняные якоря, где погребения в пифосах и под стенами и полом жилищ? Хиллер находит аналогии только неподалеку на севере Балканского полуострова – в Фессалии и Македонии (Hiller 1982). Оказалось, что аналогий всем этим типам много вдали, и они сосредоточены не в степях, а в двух местах – в Трое и на Среднем Дунае. В Трое это слои со II по V. В слое I керамика несколько иная, но со второго города начинается сплошное преемственное развитие, которое продолжается до пятого города (рис. 8). Та така. Ако на някой му е интересно, може да сподели мнение.