sir

Добре де, Маке, дай някакви авторитетни научни - подчертавам: научни - изследвания, които да показват и доказват предимствата на веган диетата (не вегетарианска, а веган).

Така смятат към днешна дата мнозинството учени, включително в самия Татарстан - че става въпрос за съвременни фалшификати. Съвременни, в смисъл писани от самия Нурутдинов и какъвто там идеологически кръжец има около него, а не през 20-те години на миналия век или още по-отдавна.

Нещо има някакво объркване явно. Фархат Нурутдинов си е жив и здрав, поне доколкото знам, тъй като не му следя житейския път. Това е съвременна личност, а не някакво лице от 20-те години на миналия век, и, ако не се лъжа, е историк. Конкретно това писание май е Нариман Тарихи, т.е. една от последните му творби (вече им загубих бройката) - от 21 век. Тъй че както ти знаеш за село Иджик и за старопланинските проходи, така и той няма проблем да знае. Повече от това наистина не си струва да се коментира.

Това е едно от съчиненията на Фархат Нурутдинов, т.е. малко по-съвременно е от 20-те години на 20 век.

Е, да, не ни трябва, понеже явно няма такова. Ако имаше, щеше да е знаме на веганите и други подобни идеологически движения. А за "сигурното" - колко да е сигурно: https://www.bmj.com/content/366/bmj.l4897 Conclusions In this prospective cohort in the UK, fish eaters and vegetarians had lower rates of ischaemic heart disease than meat eaters, although vegetarians had higher rates of haemorrhagic and total stroke. Айде приключвам с тези работи, и без това не са по темата.

Е, ти твърдеше, че ненците и подобни ядят сурово месо, понеже нямат плодове и зеленчуци, и въобще, че това било въпрос на оцеляване. Което - ако е вярно - ще рече, че теоретично би следвало в богатите на плодове и зеленчуци региони по света да има и народи/племена, които напълно са се отказали от месото в полза на предполагаемо естествената, по-вкусна и по-полезна растителна храна. Това ми беше интересно на мен - дали има такива.

Истински диви коне днес явно изобщо няма, тъй като и конят на Пржевалски излиза, че е наследник на опитомени коне, т.е. вторично подивял. https://www.academia.edu/36352070/Ancient_genomes_revisit_the_ancestry_of_domestic_and_Przewalskis_horses_Charleen_Gaunitz_Antoine_Fages_et_al_and_Alan_Outram_Ludovic_Orlando The Eneolithic Botai culture of the Central Asian steppes provides the earliest archaeological evidence for horse husbandry, ~5,500 ya, but the exact nature of early horse domestication remains controversial. We generated 42 ancient horse genomes, including 20 from Botai. Compared to 46 published ancient and modern horse genomes, our data indicate that Przewalski’s horses are the feral descendants of horses herded at Botai and not truly wild horses. Доста древна работа е това, понеже културата Ботай е от преди 5000+ години. Не знам дали има други подобни известни на науката случаи. Извинявам се за оффтопик вметката.

Нямам предвид будистки монаси или други такива, а някой народ като ненците, примерно някое племе от Амазония, където би следвало да има плодове в изобилие, т.е. по твоята теория да няма нужда от ядене на "неестествена" храна като месото. Има ли такива?

Обръщам внимание, че спамърите и флудърите продължават да спамят и флудят освен всичко друго и поради факта, че има кой да им се връзва и да им влиза в коловоза. Но иначе си прав. Крайно време е.

Маке, я раздуй има ли в днешно време някакви народи по света, които да се прехранват само на плодове и зеленчуци. Разбрахме, че такива, които я карат на (сурово) месо има. Дай да видим контра примерите и тяхната продължителност на живот.

Със същите наглед "дребни кончета" е пълно и по сасанидските блюда, даже има и слонче, което изглежда кажи-речи със същия ръст като ездача, май беше Шапур II. Тъй че не е много сигурно, че става въпрос за реалистични изображения.

Ами сега е моментът да се поправи това, нали вече истинските демократи спечелиха изборите.

Е, по адаптации от китайски в огурски не съм специалист. Там би следвало специалисти да са тези, които развиват подобни хипотези.

Ами да не лаят тогава.

Да, и това е макимално късният период, който ни интересува, ако ще вкарваме някакви хипотетични хуни-хунну в уравнението. Там *-en няма. За другото - окей, макар че аз предпочитам по-съвременни и необременени от pet theories (алтайски, сино-кавказки и тем подобни) специалисти като споменатия там в коментарите Шуслер. Но хайде, нека да е старостиновото *kwen. От тази форма дори по-лесно може да се изведе славянската дума без да са необходими никакви ü-та.

*kwen според Старостин, според другите, в които съм проверявал - с *-an. п.п. Впрочем, даже и според Старостин не е *kwen, то е за по-късен период, който не мога да кажа как го реконструира. Later Han Chinese (=Eastern Han Chinese) при него е *kwrán.

Ами сега имат реална възможност да управляват тези, които често се изявяват из Капитал - какъв по-добър шанс да решат този проблем.

Да, но хартията в случая няма отношение към въпроса, тъй като такова значение в старобългарски, а и в староруски, отсъства. Което е съвсем нормално, понеже старите славянски книги са на пергамент. Значението "хартия" е ново. Лошо няма да е 3 век, в който случай обаче зачеркваме анахронизма *küin(-ig) и започваме да ровим ако не из старокитайските реконструкции, то като минимум из публикациите на разни междинни нива като примерно т.нар. Later Han Chinese. Това е така, все пак най-старите писмености са по същество опростени рисунки. Поради което и семантичният развой е рисувам -> пиша, както го дават впрочем и в БЕР. С думи прости - това дори е аргумент в полза на акадската версия, точно както я виждам и лично аз. Всички значения се извеждат елементарно от kunukku без никаква нужда от съмнителни семантични развития и допускания. Kunukku може да бъде както само изображения на хора, животни и/или други обекти ( > "рисунка" и под.), така и само графични знаци ( > "букви, писменост"), а най-накрая: и рисунка + графични знаци, сиреч един вид (прото-)книга с илюстрации. Както и да е, вече казах, че просто клоня към тази хипотеза. Не мога да я приема на 100% поради съществуващите и при нея неясноти и проблеми, съответно и никого нямам намерение да убеждавам. По-смислена от нея обаче за мен към момента просто няма. Толкоз от мен по тия въпроси.

За мен семантичното развитие е много по-убедително именно поради факта, че тези значения (рисунка, графика и т.н.) присъстват и в старобългарски. Как се извеждат те от изходно значение "свитък" или "буква" за мен лично е загадка. А това, че ги няма в съвременните славянски езици, може да е показател (но може и да не е), че наистина думата в крайна сметка се е разпространила едва със самия предмет. Що се отнася до това дали думата е заета през арменски или не - ами има ги и двете хипотези. За мен арменско посредничество е излишно, а и е отделен въпрос, че самата арменска дума по всяка вероятност не е директна заемка от асирийски (или въобще семитски), а има поне две хипотези за език-посредник: ирански или хуритски. Тъй че неясноти има и в тази хипотеза, просто за мен тя е най-смислената от предложените. При всички положение по-смислена от китайската, за която вече казах, каквото имах да кажа, по-нагоре.

Има интерес, как да няма. Просто повечко четем, отколкото пишем. А иначе това изглежда много грандиозна работа, похвално.

Обръщам внимание на факта, че освен двете групи значения, които обикновено се коментират из литературата ("книга + производни" и "букви, азбука"), думата има и още две групи значения: "картина, рисунка, чертеж" (както и "дъска за писане" според Делева) и "документ, писмо". Ето значенията на асирийското kunukku: А ето и какво всъщност представлява това kunukku, което не е просто "печат" или "нещо отпечатано", както обикновено се цитира, а е цилиндричен печат, който се нанася (върти се) по повърхност и оставя импресия, която е по същество картинка, писмени знаци или комбинация от двете. Тази импресия също се нарича kunukku: https://en.wikipedia.org/wiki/Cylinder_seal. Думата се ползва масово и в значения "документ, писмо" (третото значение от по-горе). И ако трябва да сме честни, онези чувашки шевици, които не е съвсем ясно какво точно означават, но май по-скоро е "бродерия" - ако въобще имат някакво отношение към въпроса, което е крайно съмнително - по-лесно могат да се изведат като семантика от асирийския етимон (рисунка > орнамент > бродерия), отколкото от китайското "свитък", било то деградирало до "буква, знак" или не.

Ами да, набива се на очи при всеки, понеже наистина е при всеки. Поне при всеки от българските учени, както и при доста от съветските. Аз неслучайно си играх да пиша няколко мнения по методологически въпроси в темата за "книга". Но явно това е положението.

След като приключихме, да се надяваме поне, с езотеричните лап-лап отклонения, да се върнем малко по същество към "книга". В БЕР просто повтарят кашата, забъркана от чуждите авторитети. Тук обаче има някакво леко объркване, понеже т.нар. "алтайска" хипотеза е всъщност едно и също с китайската. Т.е. има две хипотези - от асирийски и от китайски етимон. По-нататък тези две хипотези се разпадат на подхипотези (варианти) в зависимост от това кой учен какъв точно път на заемане и какво посредничество постулира. Разбира се, има и още хипотези, за които вече стана дума - германска (или германски) и поне две или три собствено славянски, както и старата китайска. Спокойно можем да добавим и тези твоите гръцки хрумки - ако подходим по същия начин като при повечето от останалите хипотези, няма никакъв проблем да измислим някаква фонетична врътка, особено пък ако е от някой неизвестен език-посредник, и да ги докараме нещата. Има и една статия, цитирана и у Фасмер, която се занимава с едни алеутски и индиански (от Северна Америка) думи със същото значение - kalikaq, kalikak и подобни - та спокойно можем и от тях да изведем "книга", само ни трябва да постулираме един преход *l>*n. С аргумента за оцеляването съм напълно съгласен. Проблемът е, че принципно в тази схема (китайско-тюркската) не става ясно колко време е било нужно да оцелее тази дума. Никой от поддръжниците й не си е направил труда да обясни в крайна сметка кога и как попада тази дума в славянските езици - в праславянски ли (кога и къде?), през 9 век заедно с предмета (както явно смята Жо Ро) или пък по някакъв друг път. Но всичко това така или иначе няма особено значение, тъй като тази хипотеза се основава на анахронизъм. Това е основният й проблем и по тази причина аз лично отдавна съм я поставил на дъното по вероятност, горе-долу там, където седи и германското kenning. Като никога и в wiktionary са забелязали проблема, явно някой с по-задълбочен поглед над проблема е писал тази статия, което заслужава похвала. Тук става въпрос за факта, че т.нар. ранносреднокитайски (Early Middle Chinese) се реконструира към 6 век. Това дори не е и точно език в конвенционалния смисъл на думата, а е нещо като компромисно произношение, основано върху произношението на образованите столични елити от късния етап на периода на Южните и Северните династии (420-589). Разбира се, не е невъзможно в някой диалект някъде през 4-5 век да е съществувала дума, която да е звучала подобно на kɣiuᴇnX, kɣiuᴇnH (или по по-съвременните реконструкции: kjwen, kjwän), но това е хипотетика, основаваща се на нулеви сведения. Реконструкциите на по-ранните етапи от развитието на китайския, които според мен би следвало да ни вълнуват, ако ще постулираме българи около Китай, се отличават доста значително от среднокитайската. Накратко казано: 1. Вероятността такава китайска дума да е донесена от хуните - независимо какви са те и откъде идват - е точно 0 (нула). Тук си имаме работа с тежък анахронизъм. 2. Вероятността такава китайска дума да е донесена от българите - дори и по радикалната тюркска постановка, според която те пристигат в Европа чак към 480 г. - също клони към нулата. 3. Вероятността такава китайска дума да е съществувала в пратюркския е също така около нулата, освен ако не постулираме съществуването на пратюркски чак до към 5-6 век. Това е пределно ясно и от факта, че самата уйгурска дума küin, която се цитира като паралел, е от 10 век по линия на притока на будистка литература от Китай - така в уйгурския попада голямо количество китайска лексика (и индийска, понеже уйгурите превеждат и индийска литература) по подобие на гръцката, която попада в старобългарския при преводите на гръцката религиозна литература. Т.е. никакви пратюркски древности няма тук. Тези, които биха могли да се впишат в такава хипотеза, са евентуално аварите, както и някои други племена/народи, чиито езици са неизвестни/незасвидетелствани - примерно хазарите или печенегите. Но всичко това навлиза вече в сферата на волните спекулации.

Не е ясно какво общо имат тези неща с топонимията на ПБЦ. Ясно е обаче, че въпреки гръмкото заглавие на статията - "методологични търсения" - никаква методология не е приложена. Иначе това нямаше да е поредният случай, в който прозрачно турска топонимия (някои имена и на мен ми е ясно какво значат) и изобщо лексика е набеждавана за "прабългарска". Ако се спазваше някаква методология, то най-малкото щяха да бъдат проучени поне две базисни неща: 1. Каква е околната топонимия. Така например преди да се предлага нова етимология на планинския топоним Коч - който авторката не ни казва кой е и къде се намира, но това явно е връх Кочмара (Коч омар каясъ, 2017м.) - можеше да се провери какви са останалите топоними в района, както направих аз за около две минути. И ето какви са: Кара мандра, Дюз чал, Гиджи чамлъ, Беш бунар и тем подобни звучни "прабългарски" названия. 2. Какъв е етническият състав на въпросните села, кога са възникнали, къде се намират. Така например щяхме да установим много бързо, че повечето от тези села дори и до днес са или турски, или със значително турско население, като особено комично е да се търсят "прабългарски" топоними из селата около Ардино (с. Чам дере, днес Боровица - 94% турци по последното преброяване) - това си е направо гавра с науката, както и с интелигентността на читателите. Щяхме да установим също и че някои от тях дори са основани от турски преселници от Анадола (с. Манастирица < Мансър кьой), че цялата им топонимия е прозрачно турска и така нататък, и така нататък. Но, разбира се, няма никакъв проблем точно тези топоними да са "прабългарски" - спасили се от удавяне както в славянското море, така и в последвалото турско такова. Няма и никакъв проблем да ги обясняваме през съвременния чувашки, както прави авторката, въпреки че само няколко странички по-нагоре критикува и откровено се подиграва на Петър Добрев, че прави абсолютно същото през съвременните памирски езици, цитирам (стр. 92-93): Не е правилно лексиката на славянския български език, която ни е известна от IX век, да се сравнява със сегашната памирска лексика, без да се посочват съответствията в староиранските езици и без да се прави реконструкция на тази основа. Трябва да се установят всички промени, които са настъпили по време на приемането на тези думи; трябва да се знае състоянието на езиците, които ги приемат - славянски, гръцки и др. Ами да - не е правилно. Ама следвайте си собствените методологични бележки, бе г-жа "тюрколог". Абе въобще, голяма забава.

Имай милост...