sir

Коментирахме го писмото до Каравелов и си казах мнението - това, че Левски бил писал, че иска да убива Денчо, е историографско допълване, което е възможно, но не е сигурно. Не е ли написано ясно черно на бяло, не го приемам за аргумент. Този извор, че винаги били ходили Марин, Драсов, Пъшков и Левски да сплашват заедно, не е ли самият Марин и то по отношение конкретно на Тодор Стратиев? Какви други извори има, че винаги така е било, а само в този конкретен случай били оставили Левски сам? А и нали според вас не е сам, ами е с още двама - Вутьо и Латинеца. Това, че майката на Иван Драсов била от богат тетевенски род, и аз го намерих още предния път, когато се занимавахме с него. То е някаква хипотеза, без сигурно потвърждение. Твърди се, че била от рода Кифалови. Окей, и какво следва от това? Били ли са представителите на този род членове на Тетевенския комитет? Ако да, то от кои източници става ясно това? Иванчо Колев се познава с Левски още от Втората легия (някъде бях чел, че е бил и в Първата, но не знам дали е вярно). Както, естествено, и с други дейци, които са били във Втората легия, вкл. Общи. Няма нужда от Драсов да научава за каквото и да било. Но ако действително му е бил съсед и много близък, то това добавя тежест на твърдението на дъщерята на Иванчо Колев, Райна, че Драсов е драснал след убийството на слугата на Денчо Халача. Впрочем, същата твърди, че и Али Чауш бил съсед на Иван Драсов (а следователно и техен, на Колеви?) и той го бил посъветвал да бяга. Марин не е прикрит в доклада на Хамди паша. Той си е там, макар и неспоменат поименно, заедно с баща си и братята си; липсва само Величка. Това (както и ред други неща, разбира се) на мен ми говори, че докладът едва ли се опира на сведения от лице или лица, които са били навътре в нещата и високо в йерархията. Сиреч, не такива като Драсов.

Да, и това е възможност. Въпросът е, че някои изследователи не смятат М. за Марин, а търсят там Сава Младенов или друга личност, някое от имената на която започва с "м". От там и оплетените хипотези, че писмото не е писано в Ловеч, че Драсов се бил подписал в Турну Мъгуреле или пък в Букурещ и тем подобни.

Всъщност 10-15 дена. Т.е. може да е и 30 август. Не смятам, че Вутьо е светил на Левски през този период, та да знае къде точно е ходил и кога. Пречи контекстът на писмото, от който за мен лично е очевидно, че това не е "тупурдия" от преди месец. Това, че нямаме изрични данни за някакви събития след 14 август в Ловеч, не значи, че такива не е имало. Може просто каймакамът да е решил да проведе ненадейни обиски някой ден и това да е "тупурдията". Има паспорт от 11-ти. От това не следва, че на 11-ти е напуснал пределите на вилаета, т.е. и на империята. Нищо не пречи от Свищов да се е върнал обратно в Ловеч за някакъв период от време. Сигурни данни къде е бил и какво е правил няма. А какво и дали са му издавали нещо на 8-ми аз нямам представа - тази информация, че Али Чауш му бил издал тескере или пък го бил предупредил да бяга, се съдържа в източници, които твърдят, че Драсов е напуснал Ловеч след убийството на слугата на Денчо Халача (Мария Сиркова и дъщерята на другия беглец, Иванчо Колев). Добре де, обсъждали са (кога точно е било това събрание?). Как Драсов е предвидил, че нещата ще се развият точно така, както се развиват? Сиреч, той трябва освен всичко друго и да е знаел, че Левски отива там с цел да убива Денчо Халача - нещо, което другите ловешки дейци очевидно не знаят - и да предскаже, че нещата ще се развият зле. Или може би сега работната теза е, че Драсов всъщност умишлено е организирал така нещата, че да се стигне до провала? Но дори и това е пак доста неправдоподобно. Откъде Драсов знае, че слугата ще окаже съпротива срещу числено превъзхождащ го и въоръжен противник, на всичкото отгоре рискувайки живота си за чужд имот? Да не би този Стойчо да е бил някакъв прочут смелчага?

Гледам, че пак сте подхванали Драсов, та реших да се отбия. Въпросът с това писмо е интересен. Най-важното там обаче не е подписа на Драсов, а този на лицето М., което се е подписало под Драсов. Кой е М.? За мен хипотезите, че това можело да е някой куриер, съответно търсенето на хора с подходящи имена (обикновено Сава Младенов, но също и отец Матей Преображенски), са от типа, както казваха навремето в "Минута е много" - "гадаете, гадаете". Не е ли най-близко до акъла това да е Марин Поплуканов, съответно писмото да си е писано в Ловеч? Пряко свързана с горната теза е и друга - че след убийството на слугата на Денчо Халача Левски вече не бил в Ловеч или в по-мекия вариант: че вероятността да е ходил в Ловеч била минимална. А какво правим с писмото, което коментирахме преди време - това до Каравелов от 16 септември, в което му се оплаква от Грую? От него става ясно, че Левски отново си е ходил в Ловеч и след случката у Денчо Халача. Освен ако не приемем тезата, че въпросната "тупурдия", за която Левски разказва на Каравелов на 16 септември, е все същата тази случка у Денчо. Но на какво отгоре да го приемаме това, при положение че Левски вече е разказал на Каравелов с подробности за случката още на 25 август, та от какъв зор отново да го прави почти месец по-късно, при това в мъгляв стил и без да споменава никакви детайли, а също така очевидно (от контекста на самото писмо) говорейки за някакво прясно към 16 септември събитие? Иначе казано, аз не мога да приема хипотезата, че писмото до Анастас Попхинов не може да е писано в Ловеч, понеже Левски нямало как да е в Ловеч на 25 август. Или по-точно не, че не мога да я приема, но я намирам за висяща във въздуха и с недостатъчно убедителна аргументация. И тук преминавам вече към самия Иван Драсов. Мен още предния път като се ровех около него (когато пак го коментирахме като възможен източник на информацията в доклада на Хамди паша) ми направи впечатление, че всъщност няма яснота кога точно Драсов напуска Ловеч. Моя скромна милост наброява поне три различни и противоречащи си една на друга хипотези, всичките основаващи се на някакви документални данни: 1. Че Драсов напуска Ловеч на или около 8 август, т.е. около седмица преди случката у Денчо Халача; 2. Че напуска Ловеч след 14 август, т.е. след случката у Денчо Халача; 3. Че напуска Ловеч чак след Арабаконашкия обир, т.е. през септември 1872г. Последната е твърде съмнителна, но по въпроса коя от първите две е вярната според мен фактите изобщо не са категорични. Тъй че за мен не може с лека ръка да се изключи сценария, в който Иван Драсов си е все още в Ловеч през втората половина на август. Ако обаче ще го набеждаваме за автор на доноса от доклада на Хамди паша, то следва убедително да обясним защо в доклада фигурира името на братовчед му Димо. Ако Иван Драсов още си е в Ловеч за известно време след убийството на слугата, то тогава някаква логика може да се намери - турските власти вече са били сравнително наясно, че Димовата къща е била по някакъв начин ползвана при това престъпление, съответно са и арестували Димо и баща му; и на Иван Драсов всичко това следва да му е било известно. Ако обаче Иван Драсов е напуснал Ловеч по-рано, то буди недоумние откъде у него тези гадателски способности да предвиди как точно ще се развият нещата и предварително да натопи братовчед си.

Ясно, Макето е забъркал лексикална каша в най-добрите традиции на ЖВ и Спароток. Етимологичните вързки не ми се коментират. Само ще кажа, че доста от сходно звучащите имена на животинки по света е съвсем вероятно да са звукоподражателни. В българския има и още една дума, която ме учудва, че Макето не е включил в авторитетния си списък, а именно керкенез. А в Мексико пък има един сокол, на който му викат каракара.

Смятаме. Така и правим повечето, с изключение очевидно на маке и някои други, с чиито имена не ми се ще да зацапвам темата.

Така като се напише - прииждащи индоевропейци, които по неясни причини заобиколили и оставили на мира етруските - наистина изглежда като че етруските са били нещо много специално, за да не ги закачат ордите от степняци. Само че то не е точно така. Културата Виланова започва ок. 900г. пр. Хр. По това време прииждането на индоевропейците в Италия е дълбоко минало, което никой не си е и спомнял (да не говорим, че е вероятно да се е случило и на поне две вълни). Т.е. умбро-осканците или оско-умбрийците никого не са заобикаляли, а техните индоевропейски предци са асимилирали езиково заварените. Докато индоевропейците, които са се заселили в съседния регион на северозапад, са били асимилирани езиково от заварените. Какви са били причините надали някой може да каже точно. Но това не е и толкова важно. Важното е, че това се е случило далеч преди 900г. пр. Хр., т.е. преди да може да се говори за каквито и да било етруски и етруска цивилизация. А към това време, съдейки по запазените надписи от разните италийски езици (верно, малко по-късни, но достатъчно показателни), мен лично силно ме съмнява тези езици да са имали някаква сериозна взаимноразбираемост; особено това важи за оско-умбрийските от една страна и латино-фалиските от друга - там различията са много значителни още към 7-6 век пр.Хр. и неслучайно има дори лингвисти, които ги считат за два отделни ИЕ клона. С думи прости, от гледната точка примерно на един древен латин надали е имало разлика между етруски, умбри, осканци и т.н. - всички те са били чужденци, говорещи на неразбираеми езици.

Няма никаква линия. Гръцките думи са си чисто гръцки, от тях произлизат и нашите герак и геракар. Тюркските думи, които си изтипосал, са поне два различни етимона, нямащи общо един с друг. Тези от типа "каракуш" са просто кара+куш, т.е. "черна птица". Карга е гарга, врана; gyrgy не ми се рови да го гледам с какъв произход е. И между другото, като сме казали гарга: гарга е от турски, но гарван си е чисто славянска дума. Но ако искаш, и тука може да потърсиш линия и да прелетиш до Туркменистан.

Пропуснал си гръцките γεράκι и γερακάρης, но не ти се сърдим. Случва ти се често и сме свикнали.

Е какво чак толкова странно има в това? В предримския период в Южна Европа има регистрирани едно десетина езика, които не са или най-вероятно не са индоевропейски. От тях до наши дни в слав... пардон, в индоевропейското море геройски оцелява баският. И това е Южна Европа. В останалата част от континента със сигурност е имало и други езици, които също са били в индоевропейско обкръжение и не е изключено да са оцелели и до по-късно от етруския.

Проблемът е, че освен Лемноската стела и по-точно лемноския език (има и поне още един надпис пак от Лемнос) съществува и раетският език в Алпите. За него не е съвсем безспорно, че е родствен на етруския (поради твърде фрагментарното му засвидетелстване), но доста лингвисти го считат за такъв. В случай че езиците действително са родствени, то малко трудно да пратим морски народи и анатолийски мигранти и в Алпите.

Повече трябва да са вече. Побеляхме, докато чакаме книгата.

Тъй де, то е ясно, че не търсят език с жестове и мимики. Тези работи с акушерската дилема не съм компетентен да ги коментирам, а и не ме интересуват особено. Звучат логично, а и не мисля, че някой би тръгнал да отрича, че и по-ранните човешки видове са имали някакви методи на комуникация, без значение какви точно. Те и маймуните имат. Мен ме интересуват нещата с "универсалиите" и неизследваните от никого прилики между английски, японски и банту. Заради тях се и включих в темата. Както вече казах, за мен това са алабализми, нямащи много общо с науката.

E то ти сам си го написал: Авторите на изследването това вече са го приели, мъчат се да докажат единствено кога точно се е случило.

Основният аргумент на такива като Миягава действително е точно такъв: че ако няма общ праезик, то би следвало днес да съществуват човешки общности или групи, които да имат фундаментално различен метод на комуникация. А кои са тези фундаментално различни методи на комуникация, които е правдоподобно да са били предпочетени от дадени човешки общности пред вербалната комуникация? Миягава не ни казва, а няма и как да ни каже, тъй като по обективни причини такива просто не съществуват. Нали се сещаш, че няма как да предпочетеш метод на комуникация с жестове или с намигания с очи, тъй като те са безполезни, ако не виждаш човека, с когото искаш да комуникираш (примерно през нощта); отделно с тези методи не можеш да комуникираш с повече от един-двама души едновременно. И да е имало някога такива човешки популации, те или в даден момент са възприели езиковото общуване, или са били изклани, тъй като по време на война онези с езика са имали огромно предимство. Единствената що-годе разумна алтернатива е някакъв друг вербален метод, примерно с подсвирвания или пък с комбинации от "нечленоразделни" звуци. Въпросът е по какви причини би се наложил подобен метод, при положение че анатомично имаш на разположение силно превъзхождащ ги такъв? Тъй че "универсалиите" са си чиста ала-бала и няма никакъв проблем да са възникнали независимо в повече от една човешка група. Разбира се, Миягава може да има предвид телепатия или пък ехололация. Но в такъв случай трябва да преместим темата в друг раздел.

Жестомимичните езици също имат набор от "универсалии". Това значи ли, че и те водят началото си от общ жестомимичен праезик от преди 135 хиляди години?

Спекулации и теории си има във всички сфери на живота, включително в точните науки. Но ако някой вика най-много и най-силно, това не значи, че той е прав и неговата спекулация или теория е вярната. А както казах, най-силно викат маргиналите и техните теории обикновено са и най-сензационно звучащи, най- галят ухото, често са и най-политически приемливи (каквато е и тази тук). Лингвистиката, разбира се, няма как сама да даде отговор на въпроса дали всички съвременни езици произлизат от някакъв хипотетичен праезик от преди 135 хиляди години или не. Генетиката обаче също не може, понеже не ми е известно да са открити гени или каквито там носители на информация, които да разкриват колко гласни и съгласни е имало в езика на праисторическия човек Х от преди 100 хиляди години. Нещо не ми се вярва такива изобщо да съществуват. Но това не пречи напоследък да ни се сервират всевъзможни бомбастики, базирани на уж много сериозни генетични изследвания.

Ето виж как и т.нар. "изкуствени интелекти" са пропити с маргинални постановки, които обаче цитират като някакви авторитетни становища. Значи, ностратическата хипотеза или дене-кавказката били спорни, понеже липсвали надеждни данни. Това не е мейнстрийм виждане в лингвистиката, а е крайна маргиналия. Неговите автори и поддръжници са именно и авторите и поддръжниците на хипотезите за разните огромни макросемейства. Понеже със стандартните методи на лингвистиката те не могат да реконструират и докажат нищо, твърдението е, че, видиш ли, техните езикови семейства или макросемейства са тоооолкова древни, че методите на лингвистиката не работят и затова трябва да се ползват някакви други методи като типологични сходства, "универсалии", масови сравнения а ла Грийнбърг и тем подобни. Тези хипотези се промъкват навсякъде до голяма степен именно поради причината, че са дело на маргинали. А маргиналите по правило са и най-кресливи и това е във всички сфери на живота, а не само в лингвистиката. Проблемът конкретно в лингвистиката е, че много от тези маргинали са всъщност големи имена със значими научни приноси, които в даден момент - било в търсене на нещо, което да им увековечи имената в историята, било просто от скука - се захващат с разни екзотични тези. Това обикновено се случва на по-късни етапи от кариерите им, както е в случая с Грийнбърг или пък с, да дам един известен ти пример, Трубачов и неговите индиийци по Черноморието. Има и редица примери от други области на лингвистиката, особено ярка е например ситуацията в сферата на дешифрирането на писмености - там е пълно с учени, които десетилетия наред се мъчат да дешифират дадена писменост (обикновено през езика или езиците, по които те самите са специалисти), дори е пълно и с учени (които иначе са си сериозни лингвисти), пропиляващи кариерите си в напъни да "дешифрират" разни древни знаци или драсканици на Х хиляди години, твърдо настоявайки, че това са писмености. А най-накрая се появява Булгароида и казва "аз не вярвам на лингивстиката". Е, как да й вярваш, при положение че тя се компрометира и то често от някои от най-значимите й представители?

От оригиналната публикация: It follows that, if we can identify when the first division occurred, we can with reasonable certainty consider that date to define the lower boundary of when human language was present in the ancestral modern human population. Based on the results of studies focusing on whole genome single nucleotide polymorphisms (SNPs), we estimate that this first division occurred at approximately 135kya. Our proposal is similar to earlier suggestions by Henshilwood and others, but is based on a concrete and verifiable date of approximately 135 kya as the lower boundary for the presence of language. Да, в началото се говори за "езикова способност", но в по-нататък на няколко места се говори за език и неговото наличие преди 135 хиляди години. Тъй че спекулации няма, но пък има нещо като тънка манипулация от страна на авторите, за които "езикова способност" и наличие на език очевидно са взаимно заменяеми понятия. В самото изследване наистина никъде не се казва в прав текст, че това именно е и прото-езикът, от който произлизат всички останали езици, но тази постановка съвсем явно се намеква. Че именно това има предвид Миягава, става кристално ясно от статията, която е пуснал тук mnogoznaiko. А тя не е превод на някаква търсеща сензации медийна публикация, а е превод на анонс от страницата на самия Масачузетски технологичен институт, и там Миягава вече си го казва в прав текст. Тъй че няма никакви спекулации. Човекът смята, че всички езици са генетично родствени и произлизат от общ пра-език, който според него е поне на 135 хиляди години.

Това, че куцо, кьораво и сакато повтаря за някакви универсалии в разни такива учебни планове и други подобни пособия, не значи, че това е някаква сериозна дисциплина в лингвистиката. Тези неща се пишат от хора, които не са специалисти, а са общи лингвисти, и в тях често се промъкват всевъзможни маргинални и екзотични тези и постановки. Особено пък ако тези постановки са дело на големи имена, както е в случая с Ноам Чомски и Джоузеф Грийнбърг. Тъй или иначе си говорим на едро, понеже не е ясно какви точно "неизследвани преди това прилики между английски, японски и някои от езиците банту" е изследвал Миягава, а аз нямам и намерение да си губя времето да търся разни паранаучни алабализми.

Езиковите универсали, доколкото такива изобщо съществуват, тъй като това е една езотерична постановка, се дължат на обективни реалности като човешката анатомия и фактите от заобикалящия ни свят.

Това е грешка в превода. В оригиналното изследване, на което хвърлих един поглед, става въпрос за 35 хиляди години по-късно. Т.е. има дупка от 35 хиляди години между първото разклонение на хомо сапиенс и първите "красоти по скалите", които са от преди около 100 хиляди години. Based on the lower boundary of 135 thousand years ago for language, we propose that language may have triggered the widespread appearance of modern human behavior approximately 100 thousand years ago. https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2025.1503900/full

Хипотезата за общия произход на всички езици не се споделя от мнозинство учени. А тези изследвани от Миягава и "неизследвани преди това прилики между английски, японски и някои от езиците банту" са паранаука от най-висш спаротокоиден порядък.

Ако Именникът е създаден преди 10 век, то очевидно хората, за които е бил предназначен, са различни от хората, за които е бил предназначен Летописец Елински и Римски, без значение дали последният е създаден в България или е компилация на руска почва. Повече от това може да се каже единствено, ако знаем каква е била целта на съставянето на Именника. Но ние, ако знаехме това, нямаше да водим тези дискусии тук. Аргументите ти ги знам - че родове се срещат само в поминални надписи и че има период от време, в който Сабин и Паган са живи, а Умор вече е свален/убит. Това ще рече, че Именникът е създаден през 765г. (плюс/минус в зависимост от точната датировка на събитията) и няма никакви продължения. В такъв случай да те питам нещо: а знаел ли е съставителят на ЛЕР или по-точно този, който е вмъкнал там Именника, че това е поминален списък на български владетели? Моята хипотеза е проста. Нека да я повторя още веднъж, за да няма недоразумения. Именникът си е някакъв отделен документ или пък част от някакъв друг по-голям документ. Кога е бил създаден и с каква цел мога само да спекулирам. В даден момент обаче той попада в ръцете на автора (или авторите) на т.нар. първа редакция на компилативния сборник Летописец Елински и Римски. Този автор не знае кои и какви точно са тези хора в попадналия му текст, но вижда родословен списък на лица с библейски години на живот, а нищо чудно и действително да е припознал Авитохол за Ахитофел, при което решава, че това са някакви библейски персонажи и ги включва в сборника си. Сиреч, хипотезата на фон Арним, но дефакто наопаки. Това не е някаква невероятна постановка и не би било уникален случай на случайно (или "случайно") попадане на някаква по-стара творба в по-късен компилативен сборник. По-горе споменатият от мен БАЛ например къде мислиш, че е открит? Ако Именникът е от 10 век и ЛЕР също е от 10 век, то естествено, че хипотезата ми принципно отслабва. Ако Именникът е някакъв отделен документ от 10 век, то буди недоумение защо той е наличен единствено като част от книга също от 10 век, при това технически погледнато не като "вставка", а като органична част от текста на книгата. Най-простото обяснение би било, че той е писан от автора на ЛЕР. Разбира се, аз не споделям тази постановка, но това в случая няма значение. Хипотезата, че Именникът може да е имал продължение, т.е. да не е приключвал с Умор, разбира се, няма нищо общо с идеята на Горина. Аз не съм и коментирал конкретно нейната идея в този случай. Нея я коментирах по-рано: тя е неубедителна и се крепи на поредица от недоказуеми твърдения. Хипотеза върху хипотеза. Не виждам какво повече има да й коментирам, съвсем честно казано. Може, но е трудно обяснимо, а не е "съвсем спокойно". Виж по-горе.

Мисълта ми беше, че хората, за които е бил предназначен текстът на Именника, не са същите като хората, за които е бил предназначен сборникът Летописец Елински и Римски. На първите може и да не е имало нужда да им се обяснява кои са Авитохол или Умор, но за вторите силно ме съмнява да е важало същото. Но добре, нека да поразсъждаваме, макар да ми се струва, че и това сме го обсъждали и преди. Първо, една вметка, ако някой случайно реши да се хване за по-късните царски поменици като Боянския - те нямат и не могат да имат нищо общо по ред причини. Та, поменик, завършващ с лице от средата на 8 век, но намиращ се в книга, за която се твърди, че е писана в 10 век. И тук вече се налага да минем от въпроса как е попаднал Именника в ЛЕР на въпроса кога е създаден самия Именник. Ако е създаден 10 век, то тогава моята хипотеза за "случайно" попадане на Именника в ЛЕР принципно отслабва (а дали?). Вероятността той да е бил създаден като един хвърчащ лист ми се вижда минимална, т.е. следва да е бил включен в някаква книга и най-простото обяснение е, че тази книга е именно ЛЕР. Това обаче води до нови проблеми. Ако Именникът е бил създаден специално, за да бъде включен в някаква книга, в някакъв "царски сборник", то може да приемем, че не е било нужно да се уточнява кои и какви са били Авитохол и компания (макар дори и в този случай аз лично да не съм съгласен), но не мога да се сетя за смислено обяснение на липсата на владетелите след Умор. В този сценарий не минава обяснението, че Именникът имал продължение, но то се било изгубило. Другото обяснение - че били в някаква хипотетична изгубена част от ЛЕР - което така и така е крайно неубедително, тук вече напълно гълта вода, тъй като няма никаква логика "поменик" да се дели на части и да се разхвърля насам-натам из книгата. И най-накрая, разбира се, изобщо не става ясно по какви причини "поменик на българските владетели" е бил сложен между два текста, в които се разказва за Навуходоносор. Хипотеза за създаването на Именника през 10 век действително си съществува. Може да я наречем хипотеза Бешевлиев-Венедиков. Аргументите на Бешевлиев са сериозни и през времето съм ги засягал из темите, но сега не му е тук мястото да задълбавам в тази посока. Тази хипотеза според мен обаче може да сработи само при няколко предварителни условия: 1. Именникът да е имал продължение, което не е достигнало до нас; 2. Именникът да е бил отделен документ или част от някакво друго произведение, а не от компилацията ЛЕР; 3. Именникът и по-точно част от него да е попаднала в ЛЕР "случайно". --- Други работи: по-късно, за да не се оплакват пак някои, че пишем много дълги мнения.