insighting

Това клише (любимото на Мирослав Запорожанов) не върши работа. Трябват лист, молив и калкулатор. Ако живеете под наем временно само в една стая, наистина ще излезе по-евтино. Наем за боксониера или таванче? Като си намери съквартирант, ще плаща по 150. По-добре заделяйте по 450 лв., за да изплащате собствено жилище. Така на старини ще имате собственост, но трябва да започнете отрано. Друг е въпросът, ако вашите родители ви оставят дом. Малко трудно е да си купиш парцел и да построиш нещо на него. Трябват една камара разрешения. Не би могъл дори да се регистрираш на този адрес, ако нямаш жилище. Но можеш да си направиш някаква барака, за да си почиваш там, докато обработваш земята. През 2002 г. около Перник имаше много запуснати имоти. Аз обаче не познавах местността. Бях ходила натам само веднъж на оглед, и то в Рударци. Та тези къщички се продаваха по 500 лв. Никой не ги купи. Мислех си да взема две, ама "Какво ще правиш в тази пустош?" свърши работа и ме отказа от намерението.

Хи-хи-хи! Ако се плъзна нанякъде, аз ще бъда тази, дето първа ще се разкикоти. Ще гледам обаче да тупна на меко. Рядко гледам профили във FB. Хората с еднакво образование и възможности имат различни съдби. Зависи от емоционалния интелект. Моят кон наистина е по-голям. Някои колежки така и не се примириха. Няма да забравя автобиографията на една (за нея говорих в м.р. в другата тема), в която беше записала, че е завършила INVE. При това беше с големи претенции, че знае английски. Щом звъннеха от чужбина, все тичаше да говори навън, а шефката пък ме питаше какво става. Казах на въпросната колежка да си оправи абревиатурата, т.е. да пише там UNWE (УНСС). Нейната защитна реакция веднага сработи: CV-то било писано от една приятелка. После ги питах дали са слушали Ингви Малмстийн. Та оттогава така си говорим за ингвитата. Няма безгрешен човек, дори и този, който е писал статията. Но за разлика от други, при него прозира огромното му чувство за малоценност. Разбира се. Затова лъжат. Винаги съм била от втората група. Където и да отида да работя, все поемам някакви кашави дела. Финансовите ревизори още ме помнят. Работих в агенции за имоти доста време. Ако не бях изгубила слуха си, все още щях да съм брокер. Обичах си работата. Не ми се стоеше в офиса. Предпочитах да ходя по огледи и да се срещам с хората. Но съм имала такива клиенти, които си мислеха, че ще постигнат нещо с двама срещу един. Рационалното решение идваше от мен. Така агенцията ме хвалеше за успехите, а клиентите водеха други и казваха: "Това е личния ми брокер". Ингвито май видя от мен и отиде брокер да става (имаше достъп и до моите лични данни). Много често правя обратното. Не сте ли решавали логически задачи? Тръгвате отзад напред, като преобръщате ситуацията. Най-голямата истина е, че всеки е зает със себе си. Можем само да благодарим на другите, че са постъпили по определен начин с нас, за да разберем мотивите им, да запомним урока и да продължим напред. Което за някои е доста трудно да се направи. Благодаря!

Пекинезите са много мили същества, но за лов трябват хрътки. Сигналът на 'дългия нос' успешно посочва момента на обръщане на тренда. Известна е стратегията Price Action (двубарова формация), а пин барът Буратино се появява само тогава, когато борсата започва да лъже.

Четох я преди години, сега я препрочитам. https://chitanka.info/text/9223-povelitelkata-na-metlata

Как да се развиват? Нали им спъват развитието? На кадърните кадри им е писнало да поправят чужди грешки и да работят за петима, при това без да се оплакват от минималното заплащане. Дотолкова, че накрая самите те се съмняват в своите компетенции. И започват да допускат грешки от пренапрежение.* Когато помолят друг да провери работата им и да помогне с изчисленията, отговорът е: "Мисля, че засега това е достатъчно"**. А има и колеги, които не обичат да чакат и да синхронизират изчисленията с експертите. Защото им е по-лесно да входират книжата, заобикаляйки техния кабинет. Затова вече не делегирам пълномощия, докато не се убедя, че работя със знаещ човек. Затова и отказах нов договор, след като изтече старият. --------------------- * Ще си сложа едно магаре за аватар, понеже така ме нарекоха, ама искам и оня, дето се крие тук, да си постави за аватар Ам-Гъл. Защото е много лесно да подведеш някого. Една малка грешка може да съсипе цяла образцова кариера. Но пък е облегчение да разбереш, че точно този, който те е топил, е сгафил много повече след теб и не става за мениджър. ** Отговор от колега с три висши образования на инженер, финансист и правист (отхвърлен от предишна работа поради допускане на грешка) Прав си. Млъквам.

Emendas by ISTORIK (personne de bonne estamelle). Thank you!

Жизненият цикъл на инвестициите е от огромно значение. Но една привлекателна инвестиция в бъдещ момент може да се окаже нерентабилна поради рязко покачване на дисконтовия процент. А той е един по-усъвършенстван аналитичен инструмент. Доста ми е правило впечатление как обучават мениджърите по финанси сега. Да вземем за пример справочника на Harvard Business School (преведен на български). Например как се изчислява Вътрешната норма на възвръщаемост (IRR). Там е записано: "Базира се върху същата алгебрична формула, както и нетната сегашна стойност (NPV). Вашият табличен софтуер ще извърши изчислението". А обяснението за NPV е: "Когато въведете стойностите на всеки бъдещ паричен поток, дисконтовия процент и броя на годините, вашата таблична програма или калкулатор ще направят останалото". Разни школи, разни обучения.

Защо е трудно да се изчисли цената на енергията, която ще се произведе? Не е достатъчно да знаем колко млрд. евро е направената инвестиция. Тя не се осчетоводява точно като валутен курс. Има си собствена специфика. Липсват още параметри. Затова можем да използваме функция на търсенето, за да установим продажната цена. Q = Q (P/M,E), където Q - количества P - продажна цена* M - всички променливи E - фактори на средата Каква ще бъде брутната печалба? π = (P-C) Q-F, където π – печалба бруто C – преки единични разходи Q – търсени количества F – непреки разходи При установяване на цената се търси равенство между пределния приход и пределния разход. Чрез функция на еластичността се намира оптималната цена (пределните разходи умножаваме с коефициент на увеличение на разходите). P(opt.) = C.K Икономическата теория е доказала, че оптималната цена максимизира печалбата. При такива продукти обаче еластичността е по-малка, но пък те имат власт на пазара. А сега си представете един плосък ластик, който трябва да пришиете към анцунга си по такъв начин, че да държи и да не ви стяга талията, за да може да спортувате удобно. Как ще постигнете равномерност? ----------------------------------------------------------- *Не забравяйте накрая да начислите и данъка

Капиталовата структура е сбъркана. Собственият капитал трябва да е двойно по-голям, за да изплати заемния. Зависи от сумата на общите разходи. При производство се наблюдава неравномерност на произведените обеми. Ако ще търсим степента на тази неравномерност, трябва да използваме метод за оценяване на структури.

Възможен е вариант за финансова автономност, но това зависи от взетите под внимание фактори, а също и от тези, които могат да се появят впоследствие.

Б. И. Нигматулин (материалът е посочен от Б. Киров) е дал експертна оценка на този проект, а аз направих нужните изчисления за тенденцията на развитие. С дисконтов фактор настоящата сума е доста по-висока. На колко възлиза самоучастието 30% от 100? Не е 30, а повече от 40. От HSBC правилно смятат, че собственият капитал трябва да бъде най-малко 40%. Общата сума обаче вече е близо до 14,42 млрд. лв. при К=1,4 Възможна е стандартна грешка 0,48. Показва умерена зависимост между отделните периоди и БВП. Иначе стохастичната грешка е 4,16 (много силна функционална зависимост). Темпът на развитие е 1,7 за 2015 г.. Очакван темп на развитие за 2033 г. е 1,3, а за 2051 г. - 1,2. Икономическа обосновка за проекта:* ----------------------------------------- *Дописвайте вие.

Имам предвид обновяване на бизнес портфолиото. Нали знаете историята на Саломон? Турски екзотизъм?

А от колко ССЕ (стратегически стопански единици) се нуждае една фирма, за да изпълни мисията си? Къде търси ресурси и доколко висшето ръководство делегира пълномощия? Много фирми използват регресивна интеграция, за да стабилизират важния си източник на снабдяване. По този начин обаче самите доставчици на суровини и материали се оказват под контрол. Други фирми следват пътя на интеграция напред. Те развиват собствена мрежа, създават пилотна единица, в която включват самите клиенти, за да разберат по-добре тяхната проблематика. Трети пък следват съвсем различна перспектива: поглъщат дребните конкуренти, за да укрепят позицията си. Това танцуване назад, напред и по хоризонтала може да се окаже твърде изгодно, но лично аз предпочитам по-рисковите стратегии, стига да съществува поне една обща точка между новия и стария стил на управление. Защото очакваните резултати имат голяма икономическа ценност и много по-добро обвързване при прилагане на дивергентна стратегия.

Когато погледна в очите любимия си, нищо друго няма значение. Бих му позволила всичко, но не и да постъпва безразсъдно. Ако вече е сгафил, оценявам ситуацията по скалата на негативите, но (независимо от последствията) съм негов щит.

Всичко зависи от релацията 'качество/цена' и адаптивното поведение на производителите. Например високите цени на нефта улесниха развитието на ядрената и слънчевата енергия. Но също така продължават да се търсят и нови източници. Ето защо пазарът на енергийните продукти е обект на специално наблюдение.

Учих есперанто, но с него тотално си обърках френския. La tigro e malbona besto. Обаче на ЛОКОС бих се справила по-добре.

По-бързо се налага уличният език, защото този пласт съдържа в себе си подигравателна експресия. Затова се предпочита в устната разговорна реч, тъй като чрез него се постига определен стилистичен колорит с просторечно-битов оттенък.

В турския език са навлезли някои гръцки аористни форми. Но ако на салтамарката отпадне втората част, ще се чуди човек дали е куртка или субретка.

Трудът на Д. Михайлов за историческите имена на гр. Пловдив разказва в следния ред: Пулпудева - Филипополис - Тримонциум - Филибе - Пловдив.

Сигурно е било доста интересно.

Това също го пише в книгата, но аз визирам названието 'Пулпудева'. На стр. 57 от труда на Иван Дуриданов има обяснение за него. "Пулпудева" ме връща в детството - това бяха моите любими шоколадови бонбони.

Славяните обаче по свой начин преправят тракийското название на града в сегашното му звучене: http://eprints.nbu.bg/803/1/ID_-_Thracian_Language_-_BG.pdf

Ако това се случи, ще ям повече гъби. Жалко, че няма да мога да си хапвам сушено месо, докато чета Хрониките на Амбър. В тях често срещаната комбинация е сушено месо, хляб и вино. Харесвам и сушени плодове и ядки (особено когато чета криминални романи). Обожавам спанак, коприва и подобни треви. Известно време ядох само варени картофи. Имам персонално изготвен режим от диетолог, но не успявам да го спазвам.

Понякога и аз ставам ленива. Тогава вместо тази отвара си вземам бонбон Koflet.

Трябва да се прави разлика между ферментативните и матуративни процеси. При първите наблюдаваме вкисване, а при вторите - зреене. Тук са описани промените: http://www.bg-ikonomika.com/2010/09/9.html