-
Брой отговори
15757 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
465
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Last roman
-
ми той веке се е рОдил, ми се чини
- 6 мнения
-
- 1
-
-
спокойно, дами и господа, токсичното животинче /рамус/, което от известно време се радва на дълбочайшето ни презрение и неглижиране, ще бъде изметено от форумното пространство моменталически. Съжалявам за закъснялата реакция, но бях останал с впечатление, че скудоумният хомункулус е в перманентно изгнание. Е, от днес нататък присъдата му влиза в сила.
-
Да, испанец е по географска област /както и наш Максимин е 'тракиец'/. Иначе Италика е колония още след Пуническите войни.
-
отделно, Комар системно отрича и неглижира българското присъствие в степите, за сметка на хазарското такова. Демек е силно пристрастен.
-
Източните територии на империята никога не са били романизирани. Хеле пък по времето на Ливий.
-
e, имало си е и нормални ксенофоби, но това не е било държавна политика
-
Забавна логика. Не е нужно да работиш за 'чужди национални интереси', за да си фалшификатор на история :)))
-
част от тях - да. Това изненадва ли те?
-
Сирийците говорят гръцки, хазарите, които живеят в пределите на империята и служат на императора - тоже. Славяните и те. Пример: Кирил и Методий - ромеи със предполагаем славянски произход, но с ро,мейско самосъзнание, действащи през целия им живот като ромеи. Иначе в 'Чудесата' много добре е описано за тези неасимилирани от варварите ромеи /и техните наследници/, самосъзнанието им и копнежа им по родните места. Предполагам че си го чел добре, така че не виждам откъде реши, че това е нов народ.
-
ромеите са жителите на Римската империя със съответното /римско/ самосъзнание и християнско /никейско/ вероизповедание. Говорят гръцки /а някои и латински/. Етническият им произход е без значение. Все пак римската империя е мултиетническа по своя състав. Категорията е социална и религиозна /последното важи с пълна сила през Средновековието/.
-
като се има предвид, че значителен дял от куберовите 'българи' всъщност са ромеи, мисля че отговорът на загадката е ясен
-
разбира се, всичко, което не ни изнася са 'фалшификации', иначе сме безкритични към фантасмагориите на спараток и ко.
-
странното е, че не си 'груб и саркастичен' към най-големия мошеник и фалшификатор на българска история - Ганчо Ценов.
-
бих ги характеризирал като балкански славяни, по-скоро
-
Славянски некрополи. Като безспорно славянски към момента те са отбелязани три: Попина-Джеджови лозя, Гарван – Стареца и Козлодуй. И трите са от периода VI-VIII в. Като вероятно славянски могат да се посочат отделни некрополи в Юпер, Блъсково, Бабово, Разделна и Търговище. Славянският погребален обред е трупоизгаряне. Горелите кости се поставят в плитки гробове, направо на земята, на купчина или в глинени урни. В един гроб присъстват от една до четири урни. Кремацията е извършване извън територията на гробните съоръжения, липсват следи от площадки за горене. Мъртвецът е изгарян на клада заедно с личните си вещи. Гробовете са много плитки – от 20 до 70 см. За урни са служели гърнета, правени на ръка. Тези гърнета принадлежат на славянската керамична традиция от епохата – във формата на пресечен конус, диаметърът на дъното е по-малък от този на устието, с много примеси от пясък в глината, счукани парчета глина и малки камъчета. Украсата по урните представляват хоризонтални или вълнообразни линия и ямички. Липсват дръжките. Урните са част от керамичните традиции на пенковската археологическа култура, свързвана с антите (южни славяни) и от пражко-корчагската, археологическа култура, свързвана с венетите (западни славяни). Катя Меламед, на която принадлежи най-актуалното и пълно изследване на езическите некрополи по днешните български земи във VII-IX в. („Етно – културни процеси в българското общество по данни от езическите некрополи VІІ – ІХ век“, дисертация от 2014 г.), отбелязва относно славянското заселване: „Въз основа на анализа на различни по характер извори е направен изводът, че славянската колонизация на Балканите – и в частност в днешните български земи, се случва на етапи. Преселват се сравнително малки групи по различно време, които бързо се вписват в работещите административни и църковни системи на Византия. (…) Откриваме ги и като федерати по южния бряг на Дунав, наред с всички останали етнически групи от епохата.“ В земите на юг от Дунава славянски селища от VII—VIII в. са открити предимно в Североизточна България. На територията на Силистренски окръг на славяните са принадлежали селищата при с. Гарван (м. Стареца и м. Момчила), при с. Попина (м. Джеджови лозя, м. Дренчето и м. Калето), при с. Дунавец (м. Куршумлиите), при с. Сребърна (м. Опашката), при с. Старо село (м. Юрта), при с. Нова Черна (м. Калето). В Шуменски окръг от същото време славянски селища са открити при с. Виница (м. Клиседжик), при с. Цар Крум (м. Хисарлъка) и при с. Друмево. В Северозападна България такива славянски селища са открити при гр. Враца (м. Черницата), при гр. Вълчедръм (м. Печена могила), Михайловградски окръг, и при с. Връв, Видински окръг. В централната част на Северна България славянско селище е имало при гр. Севлиево (м. Долни ливади) и при с. Бежаново (м. Стублата), Ловешки окръг. [11] В Южна България засега са проучени само няколко славянски селища в Източните Родопи — при с. Любеново, при с. Минерални бани и при гр. Марица, всички в Хасковски окръг. [12] Освен това от същия период са открити и редица славянски некрополи: във Варненски окръг — при гр. Дългопол (два), при с. Блъсково и при с. Разделна; в Шуменски окръг — при гр. Преслав и при с. Сини вир; при с. Бабово, Русенски окръг; при с. Юпер, Разградски окръг; край гр. Търговище; при с. Върбовка, Великотърновски окръг (два); при с. Камен връх, Ямболски окръг. [13] Бъдещите археологични проучвания несъмнено ще разкрият и други славянски селища и некрополи, чрез което ще дадат нови данни и ще попълнят картината на поселищната система през разглеждания период. http://macedonia.kroraina.com/pp2/pp_1_1_3.htm
-
Славяните, а и германите в ранното средновековие наричат латиноговорящите по този начин. По-късно при славяните волохи е синоним на езичници.
-
плюс години на лоши реколти и чума. ИРИ едва оцелява.
-
румънският е съвременен продукт.
-
а за гаражните гении, 'доказващи' автохтонния произход на българите какво да кажем?
-
a imperator на форума?
- 6 мнения
-
- 1
-
-
Снимка: USAF 388th Range Sqd., Genesis Mission, NASA Една от последните публикации на НАСА в сайта Astronomy Picture of the Day е емблематично напомняне за злополуките в нашата история на космически полети, разказва ScienceAlert. "Летяща чиния от космоса се разби в пустинята в Юта, след като бе проследена от радар и последвана от хеликоптери", пише в описанието на снимката, макар че в случая не става въпрос за посещение на извънземни. Разбитата чиния, погребана наполовина в пустинния пясък, всъщност бе завърналата се капсула на космическия кораб Genesis. И не трябваше да кацне толкова брутално. Стартирала на 8 август 2001 г. мисията Genesis бе амбициозно начинание на НАСА да изпрати космически кораб в слънчевия вятър на нащата звезда - Слънцето, да събере проби и да ги върне на Земята. Събирайки данни за състава на заредените частици, които се отделя от короната на Слънцето, изследователите се надяваха точно да определят състава на звездата и да научат повече за елементите, останали от формирането на планетите на Слънчевата система. За да ни донесат проби от слънчевия вятър, космическият кораб Genesis бе снабден с капсула за връщане на пробите от слънчевия вятър, събрани докато корабът прекарва две години в орбита над точката на Лагранж 1 - едно от местата в пространството, където гравитацията от Земята и Слънцето се балансират. Апаратът улавяше частици от слънчевия вятър разгъвайки серия колекторни решетки, всяка от които бе заредена с материали с висока чистота като алуминий, сапфир, силиций и дори злато. Концепция на художник на космическия кораб със сгънати маси (NASA / JPL-Caltech) "Материалите, които използвахме в колекторните решетки на Genesis, трябваше да бъдат физически достатъчно здрави, за да не се чупят, да запазят пробите от нагряване от Слънцето по време на събирането и да бъдат достатъчно чисти, за да можем да анализираме елементите на слънчевия вятър след завръщането им на Земята", обясни на 3 септември 2004 г. Ейми Юревич (Amy Jurewicz), член на научния проект. Пет дни по-късно капсулата с пробите и нейните скъпи колектори се разби в земята на Юта със скорост от 310 км/ч. (USAF 388th Range Sqd., Genesis Mission, NASA) Това, което трябваше да се случи, бе нещо съвсем различно - 127 секунди след повторното навлизане в атмосферата трябваше да се разтвори подготвителен парашут за забавяне и стабилизиране на спускането. След това трябваше да се надуе основният парашут като капсулата да се спусне леко на тестовия полигон в Юта. На снимката на катастрофата може да се видят хеликоптери, които летяха наблизо, готови да хванат капсулата във въздуха и да я превозят директно в чиста камера, за да избегнат замърсяването на пробите. Нито един от тези парашути не се отвори. След задълбочено разследване грешката бе проследена до набор от миниатюрни сензори - инсталирани наобратно. Тези малки устройства трябваше да открият нарастващото ускорение, когато капсулата падаше към Земята и да задействат разгръщането на парашутите. Както можете да си представите, катастрофата доведе до сериозни щети, разрушаване на няколко от колекторите и замърсяване на ценния товар вътре. След като капсулата с пробите бе извадена от спускаемия модул, потънал в пясъците, екипът по проекта извади всичко, което все още можеше да бъде възстановено и проучено. Членът на екипа на Genesis, Карън Макнамара (Karen McNamara), инспектира щетите върху капсулата (НАСА) За щастие, мисията Genesis не бе напълно провалена, дори и след толкова драматично пристигане на капсулата с пробите. Някои от здравите колектори оцеляха и изследователите успяха да почистят повърхностите, без да нарушават вградения в тях слънчев материал. В рамките на три години бяха публикувани редица публикации по данни от мисията Genesis. Благодарение на дръзката мисия научихме безпрецедентни подробности за състава на Слънцето и различията в състава между нашата звезда и вътрешните планети на Слънчевата система. "Слънцето съдържа повече от 99% от материалите в нашата Слънчева система, така че е добра идея да го опознаем по-добре", коментира през 2011 г. главният изследовател на Genesis Дон Бърнет (Don Burnett) от Калифорнийския технологичен институт "Макар че се оказа по-сложна задача от очакваното, отговорихме на някои важни въпроси и както при всички успешни мисии, се появиха още повече въпроси". http://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Snimka-na-NASA-na-razrushena-letiashta-chiniia-istinskata-istoriia_117191.html?fbclid=IwAR3r12PKzYw-BlAljZDC-8_Ys7LSPn5K6N4o8zJntTwPyIGWaZwgvtlCPPk
-
- 1
-
