Atom

Има съществени нови моменти. Това е класическото разбиране за произхода на скитите: В новите изследвания това се отхвърля - няма доказателства за подобно движение. Като много по-вероятна се очертава хипотезата, че скитските групи се оформят на място, независимо една от друга, от населението свързано с предходните местни култури, плюс северно и източноазиатско влияние (без влияние от централна Азия). Веднъж формирани, между различните скитски групи започва да тече генетичен и културен обмен, като източното влияние се засилва през епохата на желязото. При това положение ираноезичието на скитите се поставя под огроемен въпрос. Не е ясно кой, кога и по-какъв механизъм би могъл да иранизира степното население.

Срещал съм две Антична: античното име Lichnid-a се видоизменя през ранното средновековие на *Lychrida, *Luchrida чрез посредничество на албанския език (тоскийски диалект) с прехода n>r, а в резултат на дисимилация се получават формите *Nychrida, *Nuchrida, "n" се възприема като част от гръцкия предлог έν ‘в’ и в разговорния език се пропуска. Оригинална славянска: Името Охрид е съставено от "о"- около и "хрид" - хълм, възвишение

Единствената епископия за която имаме сигурни данни, че оцеляла на север от линията Кастория-Серес след аваро-славянските нашествия е тази на Стоби. Тя обаче също изчезва през 8 век. Исаврийският списък показва по-скоро нови структури. Характерното за него е, че структури се разкриват не само там където е възстановена византийската власт, но и в чужди или "ничии" територии. Такива са митрополиите на Одесос и Томи, митрополията в Сердика, епископиите на Хуни и Оногури и т.н. Списъкът обаче не изчерпва новите енории. След неговото съставяне се образуват нови епископии, които не са отразени в списъка - Дарданска, на драговитите, тивериопулска, моравска и т.н. В друга тема изказах предположението, че всичко на запад и югозапад от София е усвоено със съгласието на Империята, като условието е било да не се закачат църковните структури. Нещо повече - изглежда, че поне някои от епископиите (например моравската) са учредени по време на българската, все още езическа власт.

Евала, пробвай да патентоваш "ирано-монголско койне". Акълия си и с малко кухи фрази и локуми ще го натаманиш. Всеки език си има основни граматически правила и базова лексика, които го правят език. Всеки език има и една камара заемки. В горното изречение например не са заемки "да", "си", "и", "ще" и "го". Всичко останало е дошло от някъде. Ако в горното изречение премахнем заемките ще се получи: ......, ..... да ........".....-.....-....." .... си и с малко ..... ...... и ...... ще го......... Това не означава обаче, че българския език е койне или, че не е български.

Това твърдение е много интересно, направо сензационно. Моля за линк или цитат, ще ви бъда благодарен.

И кой е казал САМО. Не става въпрос за липса на постоянни селища, а за полуномадизъм. При това той не се извършва от цялато население - има занаятчии, хора специализирани в градинско земеделие, други изпълняващи религиозни, полицейски или охранителни функции, търговци и т.н. Прочети "Записките", виж къде са карали стадата Захари Стоянов и компания - в Добруджа. Нещата са достатъчно добре проучени и описани. Дадох ти два линка с разработки за стопанството на казаците и това в Добруджа. Досега освен декларации, друго не видях. Дай да видим, може пък скитите да са изобретили тежкия железен плуг и да са разорали целините? Доколкото знам обаче засега намират само рала и то в лесостепните зони. Палят треви, дървета и храсти, чоплят повърхностния слой известно време и след това преминават на нова територия където повтарят упражнението.

Какво да ти кажа. Не знам какви са били климатичните условия преди 2500 години, но е напълно възможно от сравнително тесни обработваеми участъци покрай реките да има износ на зърно. Типичен пример е Египет, където обработваемата земя е немного широка ивица покрай Нил. Бъркаш обаче, като пренасяш днешните представи за плодородие към древността. Не само руските степи, но и Добруджа и голяма част от Унгария също се разработени едва през 19-ти век. Неслучайно древните са използвали израза "скитска пустиня", а една голяма част от Карпатския басейн са славяните е (унгарска) "пуста". И не става въпрос за липсата на хора, а на оръдия за обработка. В плодородните, но тежки степни почви ралото не върши работа. Нещата се получават само с тежкия железен колесен плуг. Дори и с него обаче е трудно. Към 1917 г. все още "....средният добив от земята в Добруджа е много по-малък отколкото в Румъния и значително по-нисък от средния добив в стара България."

В най-добрия случай са практикували някакъв полуномадизъм подобно на ранните казаци. Степите стават годни за земеделие едва през 19-ти век с промишлено произведените плугове, а истинското им усвояване става през 20-ти век с въвеждането на тракторите и разораването на целините. Преди това подходящи за обработка са са само сравнително тесни ивици земя покрай реките.

Е то и такова нещо като българи няма - има вулгари, булгари, бугари, блъгари и т.н., но не и българи. Не ти ли омръзна да пишеш едни и същи глупости. Малоумие е да очакваш съвременен запис в древен текст. Във форума е писано сигурно 100 пъти - собствено-славянската дума "словени" се предава в гръцкия като Σκλάβήνοι или със сходни записи - Σκλαύηνοι Σκλάβίνοι Σκλαβινίαι, Σκλάβοι, Σκαλβηνοί, Σθλάβοι, Σθλαβηνοί и т.н.

Склавун си е точно Склавун - словенин (по днешному славянин). По това време гърците нямат друга дума за славянин. Освен това цялата постановка с имената е крайно съмнителна. В една друга тема изказах предположение, че най-вероятно става въпрос за прозвища - прякори. Все едно Гея, Бея и Злодея да са имена. Може някой да се казва по случайност Гей, друг Бей, а трети Злодей, но в комбинацията "Гея, Бея и Злодея" вероятността и трите думи да са истински имена на хора е нулева. По същия начин стои и историята за Паган, Християн и Склавун. Може някой по случайност да се казва Езичник (Паган), друг Християнин (Християн), а трети Славянин (Склавун). Обаче вероятността три подобни имана да се срещнат накуп в една и съща история клони към нула. По-скоро става въпрос за три социални групи и лидерите им.

Подкрепям напълно. В изворите е казано ясно - земите на югозапад или земите на юг и запад. Объркването идва от навика на картите България да се дава заобиколена от юг и запад от Византия. За това обаче нямаме никакви данни и е чиста фантазия. Ето една карта, която дава римските граници малко по-реалистично: коят Дори и да приемем, че западните територии не са под пряк аварски контрол, а са ничии, то опасността от аварски удар трябва да се очаква именно от тази посока. Аварите могат да пресекат Сава и да атакуват - това е най-критичната зона. Могат да пресекат Дунав между сегашния Белград и Железни врата и пак да попаднат на западната българска граница. За да атакуват от север трябва да заобиколят Карпатите. През Карпатите е абсурд. Нито една номадска войска не го е правила. Да си припомним, че при удара върху славяните във влашката низина аварите са превозени от византийците с кораби по Дунав, а не пресичат Карпатите на самоход или да ги заобикалят от север.

Напълно нормално е да имаме славянски наставки. Хасково също има славянска наставка, но не виждам как името му може да се тълкува през който и да е славянски език. За Смедерево никой не е писал, че е влашко име. Има една камара предположения, кое от кое по-причудливи. Например, че е комбинация от "смет" и "дърво", че произлиза от някакво мъжко име Смендер, че произлиза от Св. Андрей, че е изкривено от Mons Aureus (Eis Monte Aureo), че е дадено от прабългари или авари и е сходно с хазарското „Semender", със значение "крайна врата" и т.н. Примерът с "браничевските топоними" - Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск не е затова, че всички са влашки, а зотова, че са мътни и разнородни. Т.е. картината е много по-пъстра отколкото се представя.

Според Павле Ивич. Възможно е да има и друга етимология на имената. Интересното е, че тези грамоти са много богати откъм именен материал, но не съм попадал на някакво задълбочено изследване. В областта на Браничево (Браница) е най-интересно - Браница, Моровиск, Смедерево, Грота, Висиск, Истриаланга и Бродариск. От тези само Браница е с ясна славянска етимология. Останалите са пълна мъгла.

Има и по-ранни. Имената на половината от населените места в грамотите на Василий не са антични, а нови, но не са от славянски произход. За пример може да се вземат най-източните територии на Охридската Архиепископия. Сатеска, Теример, Стоб, Суково, Свърлиг, Компъл, Грота, Истриаланга и т.н.

И каква керамика или битови предмети ще открият археолозите, като християнството забранява използването на такива при погребенията. Ако ги има изобщо, то те по-скоро са изключение Копчета, фиби, някой друг пръстен, обеци или други бижута - това е. Няма грънци, паници, оръжия, инструменти и т.н.

Селата (неукрепените селища) изчезват още при хунските нападения. Първо изчезват вилите, след това селата и накрая укрепените селища - градове и градчета. Последващото усвояване върви в обратния ред - укрепления, открити селища (села) и накрая (там където ги има) частни имения. Села могат да съществуват само ако има изградена система за защита. Било в границите на българската държава в рамките на територията защитена от валове и под протекцията на българската власт, било в околностите на някой ромейски град или под закрилата на някакво териториално или племенно обединение - разните склавинии.

Вие сам се убеждавате. Първоначалното значение на "власи" е римляни - "римско население". На полски Италия все още си е Republika Włoska, а на хърватски италийския полуостров е "влашка земя" допреди 200 години. Овчар, чобанин и т.н. е вторично значение, също както склавус става вторично роб в латинския. Романоезичните може и да се живеели до някое време само в Мизия и запада, но нашествията разбъркват тотално населението на балканите. Днес в Ихтиман няма албанци, но старото му име - Щипоне е възприето от българите именно през албански. Верия е дълбоко на юг, но името и на български - Бер, няма как да е възприето от гърци. Ключови думи като "цар", "комит", "господ / господин" (в смисъл на годподар, лорд) са възприети от балкано-романски.

Латинските наименования са предадени на англи и сакси от някакво заварено население. В случая се приема, че това са хора говорили на келтски езици от които все пак има някакви остатъци. В нашия случай нямаме никакви езикови остатъци от траки, илири, македони, пеони, готи или др. подобни, освен ако не приемем, че албанците са наследници на някои от горните. Т.е. античните имена са чути от гръцки, балкано-романски или албански. Е, за някои от имената гръцкия се изключва поради разни фонетични проблеми, но пък няма никакъв проблем да са дошли с посредничеството на албански или балкано-романски. Примери в това отношение са Пловдив, Боруй, Месембрия, Бер, Ниш, Щип, Стоб, Щипоне, Шар и т.н. Освен това имаме една камара нови за средновековието топоними, които липсват в античността - Свърлиг, Теример, Компъл, Сатеска, Истриаланга, Хостно, Перник, Витоша, Магура и т.н. и т.н.

Няма нищо странно. След Крум, България извършва преход от родово-племенна организация, към териториална, над-племенна монархия. Безспорно всеки преход е съпроводен със сътресения. Който не е претърпял сътресения обаче и си е запазил старите родово-племенни отношения е заминал за небитието - авари, кумани, печенеги и т.н. Централизация безспорно има. Тя обаче е относителна и условна (спрямо предходния период) и много, много далеч от ромейската централизация и още по-далеч от централизираните монархии на новото време. Без развити парични отношения, редовни и несимволични данъчни постъпления, развита бюрокрация и единна съдебна система, централизацията може да бъде само и единствено относителна. От гледна точка на икономиката имаме две системи за издържане на "централизирания апарат": - икономика на грабежа. Основните постъпления идват от военна плячка, рекет или наемнически услуги предоставяни на външни играчи. Заплащането на "апарата" е като дял от плячката и рекета. Системата е до време и непродуктивна - лека-полека унищожава източника на приходи. - икономика на нормираните данъци. Т.е. предварително заявяваш (нормираш) какво точно ще изискваш от подчиненото население. Ако имаш развита парична система, бюрократични традиции и административен капацитет, заплащането на "апарата" е в пари и също е нормирано (определена заплата). Бюрократичните звания и титли са по заслуги, а не са родови или да се предават по наследство. Ако ти липсва нещо от горното - било капацитет, било парична система или все още неразбити родови или племенни отношения системата не може да работи. Налага се заплащането на апарата да не е в пари, а в натура - като част (процент) от данъчните постъпления. Рано или късно обаче второто води до децентрализация и феодализация. -

И какво общо имат тези култури със Средна Азия? Да не говорим, че връзката между неолитни култури и който и да е съвременен етнос е чиста спекулация. Ето графика от официалното българско изследване по Y-dna. Виждаш ли някаква по-специална близост със Средна Азия? Аз виждам, че дори берберите от северна Африка (на графиката Ber-NA) са по-близо до българите от които и да е азиатци. Виждам, че с "различните от нас славяни" сме групирани в един клъстер, а средноазиатците са отдалечени и то доста. Ако между българите и останалите славяни има разлики, то Средна Азия за нас е направо друга планета.

И кои са средноазиатските маркери - R1aZ93, R1bM73 или средноазиатските J-та? Всички са на нива под 1%. Къде изобщо го видя това средноазиатско влияние?

"Азиатските гени" могат да ни свържат максимум с населението на Близкия изток и Анадола. Останалото - Източна, Южна, Средна Азия и Сибир има минимален принос за българския генетичен микс.

Точно така. Някои от италианските и гръцки думи май също са минали през турско посредничество. Например фенер. От гръцки директно би трябвало да е фанар (фанари).

Гръцки думи има във всички европейски езици. Къде заемки, къде сами са си ги измислили от гръцки корени: - моногамия, полигамия, демокрация, анархия, политика, поезия, драма, комедия, трагедия, театър.... - клиника, поликлиника, педиатър, кардиолог, гинеколог, дерматолог, стоматолог..... - телескоп, кардиограф, телеграф, телеграма, грамофон, атом, електрон, телефон...... Много са

Ти пък по-подробно. Речникът на чуждите думи в българския език съдържа над 40000 думи, при това съм сигурен, че някои по-стари са пропуснати. Примерно - тава, тенджера, тиган, чорба, баклава, кавърма, саздърма, капама.... - дограма, таван, дюшек, чаршаф, фенер, лампа - бакшиш, рушвет, комшия, самун, сандък, сапун.....