Минало причастие и прилагателно?

[verb]

Здравейте! Имам въпрос относно миналото страдателно причастие и прилагателното име в българския език. Думи като "заровен", "изяден", "стопен", "уголемен" са в минало стр. пр., което означава, че обектът е претърпял съответното действие и в момента се намира в съответното резултатно състояние. Думи като "отворен", "разположен", "открит", "закрит", "наклонен" имат двойно значение - на такива в мин. стр. пр., но също и на прилагателни, т.е. "отворен" в смисъл "претърпял отваряне", но също и на "който се намира в такава позиция, независимо дали е претърпял "отваряне" или е създаден отворен, т.е. никога не е бил затворен". Въпросът ми е има ли правило, чрез което се разбира дали дадена дума със структурата на мин. стр. пр. има и второ значение на прилагателно име или просто трябва да се запомни кои думи са само в това причастие и кои имат и прилагателно значение? Думата "вдлъбнат" е в минало стр. пр., не съм виждал да се дефинира като прилагателно, но се използва за обекти, имащи вдлъбнатини, въпреки че просто така са създадени или обрзувани, без да е настъпило вдлъбване като процес. "Ятаганът е закривен на едната си страна" означава , че е претърпял закривяване, въпреки че може просто да е създаден крив. Правилно ли е това? Вторият ми въпрос е относно думи като "заспал", и "хлътнал" в минало деятелно причастие - означава ли това , че съответната структура задължително е извършила съответния процес (заспиване и хлътване в случая)? Медицинкската диагноза "Хлътнал гръден кош" означава ли в лингвистичен аспект, че е претърпял процес на хлътване, при условие, че гръдната клетка така се е формирала, никога не е била нормална та да претърпи деформиране? Доколкото съм проверявал, не съм виждал тези думи да се дефинират като прилагателни, а само като глаголни форми, т.е. не би трябвало да могат да се използват за обекти, които не са извършили съответното действие, но всъщност се използват за такива, които се намират в състояние ,все едно че се е извършило даденото действие.

[glishev]

Нищо не пречи едно формално страдателно причастие на практика да изпълнява функцията на прилагателно. Дали ще кажеш "закривен" или "крив" често е все тая. А и "крив" също произхожда от стара причастна форма.

Дали даден предмет е претърпял "вдълбаване" в хода на съществуването си или е създаден с вдлъбнатина от гледна точка на схващането ни и на езиковия ни рефлекс е едно и също. И в двата случая ще използваме причастие с функция на прилагателно: "вдлъбнат".

Интересна е разликата между значенията на "вдлъбнат" и "вдълбан", да речем. Тоест, можеш да си бъдеш роден с "хлътнал" гръден кош, защото в случая без да се замисляме ползваме причастието като обикновено прилагателно.

Всъщност немалко прилагателни произхождат от причастия (те пък от глаголи, разбира се, но с времето губим рефлекса да мислим за това). А и понякога прилагателни се субстантивират и ги ползваме вместо съществителни. Общо взето, езикът си върви така: глагол-причастие-прилагателно-съществително. А има и преки отглаголни съществителни, естествено.

Любопитно пък, че на английски има глаголи (и причастия), образувани от съществителни - значи точно обратният процес. Примерно от tower, "кула" - to tower, "извисявам се" - towering, towered, "извисяващ се", "извисен".

Отплеснах се

Добре дошъл/дошла във форума!

[verb]

Добре заварил! Забавих се. Да, използват се минали страдателни причастия еквивалентно на прилагателни, но има такива, които не могат да се използват като абсолютни прилагателни, напр. увеличен, подсилен, стеснен - означават съответно с по-голям размер, по-силен и по-тесен вследствие на прогрес или регрес, т.е. имало е изходно положение. В израза "Тази порода е с намален ръст" или "Тази кола е издължена" всъщност не се е осъществило намаляване и издължаване съответно, а са си такива по природа, така са създадени. Но не може и да се каже, че "намален" и "издължен" са синоними на "малък" и "къс" съответно. Какво тогава е обяснението, за какво става въпрос? Като чета спеицализирана литература просто ми пише, че мин. стр. пр. има функцията на нещо повече от прилагателно - прилагателно вследствие на глагол. Ясно, но на практика не е така, защото го изпозлваме и без реално предшестващо действие. Приемливо обяснение е да означава такъв, който се получава при съответното действие, независимо дали го е претърпял или не. Уголемен - по-голям спрямо предшестващия модел, подсилен - по-силен от стария и т.н. Въпросът ми е това обяснение официално признава ли се? Не искам сам да си създавам правила.

[Pluskvamperfekt]

Според съвременните правила, няма(ло) никакъв проблем едно причестие да се ползва като прилагателно.

Но на практика има голям проблем.

Проблема е, че причестията в съвременния български език (доколкото ги има) са много компрометирани и показват явна склонност да се изясняват или като прилагателни, или като глаголи.

Ето един пример с мин. св. деят. пр. ("еловото"), който според книжните правила е напълно правилен:

"Там имаше едни накапали круши."

На причестието "накапали", значи, граматиците му дават пълни права на прилагателно, щом като стои зад това, което определя.

Но в действителност е много по-веримо да се чуят следните варианти:

"Там имаше накапали |едни круши..."

"Там имаше едни круши |накапали..."

по-силно изясняване към глагол:

"Имаше едни круши |там накапали..."

и вече като чист глагол (с време):

"Имаше едни круши, накапали бяха там".

Любопитното тука е, че глагола се ползва в индикатив, въпреки че тоя, дето говори, не е длъжен да е бил свидетел на накапването на крушите, а само констатира факта. Значи причестието формално става глагол, но все пак си пази функциите на прилагателно. Иначе, ако имаше само глаголни функции, трябваше да е в преразказно наклонение (ако тоя, дето говори, не е бил свидетел на накапването на крушите):

"Имаше едни круши, накапали били там".

За стр. пр. пък работата е, че или се изясняват като прилагателни, или си стоят като причестия, но само в стр. залог. - т.е. като глаголи, само че в пасивна конструкция. Примерно:

"Тая кърпа е шарена (т.е. боядисвана)." = "Тая кърпа са я шарили".

Но в "шарена кърпа" "шарена" има (вече) само прилагателни функции.

Общо взето, повечето стр. пр. си имат отговарящо прилагателно и между тях се прави разлика.

Тия "проблемните" са новообразувани, затова не е ясно рак ли са, щука ли са.

Но ще им дойде времето и на тях (ако оцелят дотогава).

Редактирано Май 28, 2012 от Pluskvamperfekt

[Pluskvamperfekt]

Има ли смислова разлика между следните изречения и ако има, каква е?

"Моля те, дръж тези думи скрити в сърцето си." (книжно)

"Моля те, дръж тези думи да са ти скрити в сърцето."

Второто изречение е в повелително и в подчинително накл.

А първото?

Редактирано Май 29, 2012 от Pluskvamperfekt

[Perkūnas]

изобщо не мога да разбера какво питаш. ако си наясно изобщо с терминологията, която използваш.

изречението няма наклонение.

единствено глаголът има наклонение.

за причастията:

причастието е отглаголна форма ПО ПРОИЗХОД. може да изпълнява и функция на прилагателно име В РЕЧТА.

прилагателни като ЛАКОМ, ЗЕЛЕН и ЧЕРВЕН са по ПРИЗХОД причастия.

ЗЪЛ, ДОБЪР, ЯБЪЛКОВ са прилагателни (от ИМЕНЕН произход).

Редактирано Май 30, 2012 от Perkūnas

[Pluskvamperfekt]

изобщо не мога да разбера какво питаш. ако си наясно изобщо с терминологията, която използваш.

изречението няма наклонение.

единствено глаголът има наклонение.

Така де, глаголите в изречението в кое наклонение са.

Именно.

Само глаголът има наклонение.

Причестието е безлично.

То не може да изрази отношението на тоя, който говори, към това, което говори.

Та сега да си повторя въпроса:

Има ли смислова разлика между следните изречения и ако има, каква е?

"Моля те, дръж тези думи скрити в сърцето си." (книжно)

"Моля те, дръж тези думи да са ти скрити в сърцето."

[Pluskvamperfekt]

Каква е синтактичната връзка между простите изречения в сие изречение:

Пристигнал късно на гарата, аз изпуснах влака. (книжно)

(буквален превод от френски: Arrive tard a la gare, j'ai manque le train.)

[Pluskvamperfekt]

Всъщност не само глаголите имат наклонение.

Прил. и същ. (и гл.) имат умал. накл.

Но не знам дали го признават на такова.

Редактирано Юни 2, 2012 от Pluskvamperfekt

[glishev]

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

И се пише "причастие", а не "причестие".

[ISTORIK]

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

Маноле, граматиката толкова много ли се е променила, откакто ние сме я изучавали?

По наше време нямаше такива неща. Сега в кирилицата и в латиницата са вмъкнати даже цифри - за по-голямо азбучно богатство.

Какви неща доживяхме да видим, а?... То бива иновативност, ама това е отвъд всички разумни граници.

[Pluskvamperfekt]

Наклонение на прилагателни и съществителни? Умалително наклонение? Това е някакъв абсурд.

И защо така?

А глаголите имат ли умалително наклонение?

[Мариета С.]

Пробвайте да различавате мин.страдателни причастия и прилагателни имена на -Н/-Т чрез степенуването.