Даскаллъкът

[glishev]

В темата за сънищата Сириус пусна нещо интересно. Ето го:

Много добре си спомням времето, когато за рожден ден ми подаряваха книга. Бях изключително разочарован. Аз искам количка, а те - книга.

След известно време, една голяма част от закуските ми отиваше в книги, но това по-после.

Спомням си също, и сега вече виждам огромната разлика, как имах учители, които се опитваха да ме "тъпчат" със знание и едни други учители, които така си подкарваха урока, че в моята кратуна започваха да извират въпроси. И поне на някои от въпросите се намираше отговор ... малко по-късно в урока. Толкова ми беше интересно с такива учители. Сега си давам сметка, че избора ми да уча физика по-късно е бил до голяма степен повлиян от един такъв учител. Мамка му и хитрец, така подхождаше, че въпросите извираха един след друг. И бе такъв кеф кеф когато Светна кое как защо. В крайна сметка, мен винаги ме е интересувало как стават нещата, от колкото кой бил открил как стават. Та този мой учител ни караше (е поне една част от всички) сами да откриваме. Аз бях откривател. И това бе велико. Много от нещата, които този учител ми "преподаде" (всъщност помогна да открия) още ги помня, макар и да не помня "кой първи" е открил нещото.

Та когато въпроса е възникнал в тиквата на някой, то е добре малко да покъкри на слаб огън. Да се "ръчка" известно време, и ако все още не се е изпарил, тогава да се доръчне интереса и да се "подхвърли" подходяща книга, за да може да помогне на тиквата да открие отговора на толкова важния си въпрос. Но това се прави от Учител. (Може да се отвори една тема за учителите)

Аз доста късно започнах да обръщам изобщо някакво внимание на авторите. Още по-късно започнах да им придавам важност. Защото вече можех да отбирам кой какво и КАК пише и доколко е наясно по дадения въпрос. Дори разбирах, че някои автори знаят/разбират по-малко от мен. Но докато стане това трябваше много въпроси да пушат в мен и много книги да изчета с въпросите си в главата.

Та Хвала на учителите подпалващи огъня отвътре. (А не задушаващи го с книги) И на добър път на тиквите пълни с въпроси. Щото те са, които ще зреят и пръскат семе. Амин.

Темата не е лоша като за размисъл. Донякъде съм съгласен с тия неща от цитирания постинг, донякъде - не съвсем. Докато самият аз даскалувах, имах навика да предлагам на учениците си една дълга библиография книги по предмета, а сетне вече да започвам да говоря по конкретната тема. Доста често задавах въпроси по самия материал. За щастие, на мен също доста често ми задаваха въпроси - и то по библиографията.

Спомням си своята отлична учителка по история от VІІІ клас, която се държеше горе-долу като любимия учител на Сириус, но го съчетаваше и с метода, който после аз усвоих. Даваше ни заглавията в началото на срока, а по-нататък превръщаше часовете отчасти в излагане на някакви основни постулати и отчасти - в много отворена дискусия. Все пак трябваше да ни научи да боравим по някакъв начин с исторически извори. Обичаше да казва, че не е справочник и ако ни интересува дадена дата, трябва сами да си я намерим.

В ІХ клас имах друг тип учителка. Тя пък беше справочник. Представяше пред нас завършени тези с изключително много детайли. И двете даскалици ми помогнаха много да заобичам предмета (и по-късно да му се отдам, както се казва). Всяка имаше свой подход. според мен и двата подхода бяха много необходими за самия мен. Едната тренираше въображението ми, другата - паметта ми.

И до днес смятам, че многото книги по дадена тема не вредят. Имената на автора, точното заглавие, историята на дадена идея - отхвърляна, приемана, модифицирана - всичко това само по себе си прибавя към очарованието на предмета, а не затормозява ученика. От свой близък веднъж чух следното: "Защо не ни казваха, че дадено положение е формулирано тъкмо от Евклид? Защо не ни казваха кой е Евклид? Тогава всичко щеше да е толкова по-интересно!"

Та, има ученици и ученици. Едни предпочитат да разполагат и със странични детайли (като мен и моя близък), други смятат, че те не са им нужни (като Сириус).

За мен и като ученик, и после като даскал страничните детайли позволяват на човек да се оправи дори в тема, по която не е съвсем сигурен в себе си. Имал съм блестящи ученици, на които им личеше, че него ден не са чели, но се ориентират в материята достатъчно, за да не се изложат. Нещата опират може би до вечния спор между общата и специализираната култура, знам ли. Между задълбоченост и широта на погледа.

Редактирано Декември 31, 2010 от ISTORIK

[КГ125]

Точно до културата и нагласата е, Глишев - сан. В света хората са такива, които се интересуват, и такива, които не им пука. В завимост от учебното заведение първите ще са от 5 до 70% от личния състав... Останалото е въпрос пък на човешката култура на тоя, дето седи пред черната (ха, бе тя май вече бяла) дъска..

[sirius]

Това е много широка и дълбока тема. Ще се опитам накратко да изложа виждането си.

Първо, разликата между физиката (точните науки) и историята (слагам я при неточните с уговорки) е огромна.

При точните науки самия изучаващ няма отношение към науката. Дали формулата е такава или иначе е без значение за него - важното е да "работи".

При историята освен точността има и едно друго нещо: отношението на изучаващия я. Особено когато става въпрос за Неговия произход, Неговата държава и Неговия народ. Та за гражданите на България не е безразлично как историята ще представи народа и държавата България. Особено в ученическа възраст когато се изгражда принадлежността към народ и държава. Това също е и "пропаганден" предмет за самата държава - тя е длъжна да направи възможното гражданите и да се чустват горди от принадлежността си към нея.

Аз далеч не съм спец по история на каквото и да е, но не е трудно да се види, че в цяла Европа всички са навързани "като свински черва" - повечето са водили ако не войни то поне земане-даване с повечето от европейските народи. И никой не е безразличен към историята си.

Та от една страна учителят е изправен пред факти, от друга пред дълга (ако го има) да приобщи тиквичките към народ и държава. А ние специално сме доста пъстър народ. (И слава богу, щото много сме преживели и видели). И ако в клас има освен българчета, и турчета и циганчета, то учителя трябва много да внимава да не "отлъчи" някой защото това е потенциален неприятел (поне отцепник). Всички етноси в тази държава са допринесли и допринасят за държавата и учителят е длъжен да ги приобщава а не да ги отблъсква. В това се състои Майсторството на учителя. Той трябва да знае много и да може да го поднася от различни перспективи и хем да подклажда интереса към точната наука история, хем да успява така поднесе фактите, че у тиквичките (нека не ми се сърдят учениците, които четат. Това не е от неуважение към тях, а за да не е съвсем скучно написаното) да "прескочи искра" на интерес (и принадлежност ако може). За добро или за лошо, на мен ми се падна да уча в едно училище (като институция) където на историята и бе отредено да е един от стълбовете на пропагандата. И сега, след двадесет и повече години, разбирам, че те са били прави в по-голяма степен от колкото тогава съм си мислил.

От друга страна учителят (за история става дума) трява да е изключителен разказвач, да може да влезе в света на детето (и в това трябва да е добър) и с понятия които са близки на детето да го накара да "съприживее" дадено историческо събитие. Без при това да "губи почва" (уважение). Това означава да се правят много аналогии (пък макар и не съвсем точни) с неща от съвременноста. Та нали най-общо погледнато мотивите/причините за едно или друго събитие са си напълно актуални и днес, само оръжията (оръдията на събитието) се сменят. И въпреки че на мен първата асоциация с история да е войни, вече знам, че може би по-голямата част от историята се дължи на ... словото (политика, външна и вътрешна).

Скоро слушах "един дето разказва истории", който всъщност се е интересувал (и съответно чел) най-вече от история, та говори че навремето българските царе и кане са съсредоточавали цялата история на народа си. От малки били изучавани от т.нар. фараши. Това били специални хора, които знаят в подробности част от историята на народа, като тази история се предавала от фараш на фараш в поколенията, но никой фараш не знаел цялата история.

Та за мен, учителя по история (в която влиза и история на българия) трябва да успее да изиграе ролята на фараша - на изключително знаещ и "пазещ" историята. И разбира се с изключително бърз ум и дар слово. Под "дар слово" нямам предвид способността да се говори неограничено време, а да се предизвика интерес (и респект пред знанията му) и да "предаде" каквото има максимално ненасилствено (безболезнено).

Та в от тази многостранна перспектива, на учителя по физика (точни науки) му се пада сякаш малко по-лесна роля.

А относно децата, аз съм убеден, че всеки си има "място отредено за него" и въпроса е да си го намери. В това отношение учителите могат да имат голямо участие. Те са тези, които трябва да "прозрат" наклонностите на детето и там да ръчкат и подклаждат, ако трябва и да "натиснат". "Кухи лейки" винаги е имало и винаги ще има, но много трябва да се внимава дали не се заблуждаваме - може от някоя "куха лейка" да излезе чудесен футболист например. Ако аз съм учител, ще си забраня да изобщо да допусна да мисля за някой като за "куха лейка" - така ще имам по-голям шанс да видя някоя наклонност, която да мога да подтикна да стане способност.

__________

Разбира се, пиша собствени мисли. И пиша относно Учителя. Думичката -даскал- има един леко неуважителен отенък и не бих я ползвал за заглавие на подобна тема.

____________

Та Колега глишев, ние може да сме съвсем различни типове. Аз макар и да не съм от твоя тип, не мога да не се съглася с него. Може да не го (твоя тип) приемам (щото аз просто приемам по различен начин) но не мога да го отричам - за всеки има място под слънцето. Така че съвсем нормално е с някои неща да не си съгласен.

Редактирано Декември 14, 2010 от sirius

[glishev]

Няма нищо, с което да не се съглася тук

[ISTORIK]

Аз не съм съгласен, че думата "даскал" се натоварва единствено с негативен и обиден смисъл. Даскал е синоним на учител. По-стара форма на думата.

През 90-те години на миналия век, докато бях студент в Смолян, местните, когато се обръщаха към мен или към моя колега, с когото сме като братя, с "даскале...", се обръщаха с такова уважение, каквото могат да изпитват само към Господ в църковните храмове. Хората уважават носителите на знанието. Като казах "носители на знанието", се сетих за китайската дума за "учен", която буквално означава "носещ със себе си пет каруци, пълни с книги".

http://vbox7.com/play:b27f8300

Редактирано Декември 15, 2010 от ISTORIK

[dedenze]

Хубава тема, ето и моето отношение в два автентични разказа от моите ученически години. Да бъдеш добър учител или даскъл е трудно, но особено достойно. В "съвременна" България това не е престижна и печелбарска професия. Крайно слабите ни политици, явно са били и лоши ученици с явното си неглежиране на образованието и науката. Това е елемент на геноцида към българите и ликвидацията на държавата.

ПОКЛОН

Беше пролетен ден преди повече от 45 години. В тишината на класната стая прозвуча :" Во стаичката пръска дъжд" и Мара Начева нашата Учителка по български и литература скочи зад катедрата.Беше мъничка, ,умна ,търпелива и велика жена. Една Учителка на която и пукаше за нас и ни приемаше като свои деца. С присъщата и топлина каза :

-Нина,при такава интерпретация на Славейков трябва да спрем обсъждането на творчеството му - и изразително зарецитира „ Во стаичката пръска аромат оставена от тебе китка цвете..."После се обърна към мен- е какво ни казва авторът?

-Казва ни, че обича жената оставила цветето- отговорих с мутираш глас.Усмихната загадъчно, тя продължи:

- А защо „во стаичката" а не" в стаичката".

Някой добави"за по голям уют",друг заключи „защото е Славейков", настъпи „творческа" шумотевица. Радвам се че мислите- надвика ни Начева- до седмица си намерете и прочетете „Малкият принц" на Антоан Дю Сент Екзюпери. Няма я в учебната програма, но за вас ще бъде добре да я прочетете и разгледаме в часовете , ако някой не може да я намери аз имам две.

Започна трескаво търсене ,нямахме компютри,ксерокс и т. н. Намерихме, зачетохме щеше да ни изпитва по нея и да правим класна работа за края на срока. От първо четене ми се стори, че няма по-наивна, детска, пълна с небивалици книга. Тогава Учителката ни влезе в час ! Още първите минути разбрах, че не зная да чета и още по малко да мисля.Спокойно с много обич тази голяма жена ни учеше как да опознаем света, как да имаме собствено мнение, как да създаваме и ценим.Бяхме ученици в провинциален техникум, изпратени да учим занаят, събрани от кол и въже . Неразорана целина, чакаща добър стопанин. От 27 деца 22 завършиха ВУЗ , доста от тях нетехнически. На всеки 5 години се срещаме и винаги си спомняме за нея Учителката! Сигурен съм , че всички пазим „Малкият принц" не само в библиотеките си ! Нужни ми бяха доста години за да разбера че добрият учител трябвада бъде отличен педагог. Дълбок поклон !

Ток

Петър Дянков-Даскала ни по измервателна техника се зададе по коридора. Беще се наклонил на една страна под тежестта на стар, трифазен електромер и неизменния мегер. Дежурния по курс изрева:

- Курс стани- и тихо добави – бай Пешо пак влачи нещо.

Дянков кимна засмяно за поздрав и внимателно разтовари техниката . Беше един от най-възрастните ни преподаватели с побелели от нас и предишните пубери коси. Беше кротък и добродушен човек, решен на всяка цена да ни даде повече практически знания. Затова винаги носеше от някъде прибори и техника за онагледяване на скучните учебници и формули. Мегаомметъра (мегер) носеше при третокурсниците. В него имаше вграден индуктор с който можеше да се получи променливо напрежение до към 500 волта и малък, безопасен ток. Караше ни по трима четирима да се хванем за ръце. В хорцето задължително влизаше и той, за сигурност. Неговата ръка хващаше единият полюс на мегера и последния от крага държеше другия. В курса имахме пет момичета и едно от тях завърташе индуктора. Усещахме по ръцете неприатния, токов удар. Момичетата разглезено пищяха. Мислехме, че е садомазохист, но той търпеливо обясняваше:

- Вие сте бъдещи електротехници,трябва да познавате токовия удар. Колкото и да внимавате в практиката ще имате подобни срещи. Фазовото напрежение от 220 волта е опасно, но 90% от смъртните случаи се дължат на уплаха и неправилна реакция. Нещата са подобни и при давещите се. Така, че по- добре да получите първият, безопасен токов удар тук при мен, отколкото на висока стълба или друго опасно място.

Щателно проверяваше дали всички са минали шоковият тест. Някои лъжеха,че имат слабо сърце, а той им отговаряше:

- Трябва веднага да напуснете техникума ,не ставате за елтехник, запишете нещо механично или в сферата на изкуство, култура, история.

Разбира се, след такава тирада оздравяваха бързо. Учехме техника на безопасността като отделен предмет. Дянков независимо от това, редовно ни изпитваше. Въпросите му бяха : защо елтехника не трябва да работи сам; какво е фибрилация на сърцето, с колко време разполагате; каква е първа помощ при токов удар; как с индуктор или зареден кондензатор може да се накара сърцето да бие, ако сърдечния масаж не помага; какво се прави при крачково напрежение и т.н.... Рядко пишеше слаби оценки, тези които не знаеха достатъчно, викаше и обучаваше извънредно и безплатно. Обичахме го, разбирахме, че се грижи за нас и нашето бъдеще. Колко ли токови удари е изкърпял за 30 годиниучителски стаж?

Като студент,измервателната техника беше лесен предмет за мен. Знанията от техникума бяха на високо ниво благодарение на него, да не говорим за безценният практически опит.

След много години мога да заявя, че наученото, няколко пъти е спасявало живота ми. Същото заявяват и колегите. Петър Дянков вече не е сред нас, но посаденото от него дава плодове.

Редактирано Декември 16, 2010 от dedenze

[sirius]

Деденце, ти не изрази отношение по темата (макар да ти харесва). Спомените са хубаво нещо, но още по-хубаво става, когато извлечем купищата информация вложена в тях. А това става с анализ. Което пък означава, да оставим емоциите на страна и да ги разгледаме (анализираме) без да ги преживяваме отново, ние и без това сме си ги преживяли поне веднъж.

Нека не се отклоняваме в спомени. Аз пуснах спомен само за да илюстрирам разсъждение.

__________

Историк, с КОГО не си съгласен?

Редактирано Декември 17, 2010 от sirius

[dedenze]

Изразих Сириус и то много ясно, но не дадох смлян анализ и решение. Всеки сам може да го намери в посланията.

Та, в навечерието на 2011 година ми се иска, да поздравя всички Даскали , които не са забравили, че преди всичко трябва да са добри педагози и преди да сеят, трябва да подготвят почвата ! Всички тези образователни свещеници, унизени и неоценени от днешните управници на България, доведени до мизерно съществуване, принудени да търсят прехрана другаде. Искам да ги уверя, че истинските българи високо оценяват техният, достоен труд и ги обичат. Всеки от нас, носи в себе си спомена за добрия Учител с благодарност и уважение, каква по-голяма оценка и награда. Мисията на Даскалите е жизнено необходима и надхвърля националните предели. Да са ни живи и здрави и ако можем с нещо, макар и малко да им помогнем в благородното дело - да го направим !

[Mariya Chulova]

Агресията

Само някои от аспектите на учителстването.

[JImBeam]

http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=wK5V-vRiTfw

[Galahad]

Много ми е интересно, защо на въпросната Статистичка не и сложиха поне агентурния псевдоним, като са решили да й крият името и свелия лик. Като и гледам багажа на горния етаж определено не е станала преподавателка заради дисертация, ами ще да е било по-скоро заради писане на доноси. Не ще и съмнение, че на родния хоризонт се появи една достойна последователка на агент Тервел и на неговото историческо ТВ послание "Към колегите и народа".

Много пъти сме говорили за девалвацията на преподавателските кадри във ВУЗ-овете, да не говорим за положението в училищата. Въпреки това е безкрайно неприятно докъде е изпаднал един от най-старите български университети, та в него да обучават бъдещите специалисти преподаватели дето така и не успяват да свържат думите в смислено изречение. Може да е добра статистичка, но много ме съмнява, защото това, което показа на записа е сериозен дефицит и на домашно възпитание и на елементарна образователна подготовка. Да не говорим на какъв произвол ще го е ударила, щом крещеше, че щяла да пише наред двойки, защото я попитали за изпита.

Но както казах - има и втори въпрос.

Предполагам се сещате за убийството в студентското общежитие. Тогава медиите не проявиха грам тактичност и не само обявиха имената на момчето, дето се беше защитавало с ножа от побойниците, ами след побоя и след като с часове е било държано в полицията го причакаха да му вземат интервю. Тогава нито му криха името, нито му криха лицето. Предполагам се сещате и за веселата даскалица, дето беше пяла в час. А може би се сещате за погребенията на семейно самоубитите - когато родните журналисти отидоха там да вземат интервюта от близките. Та пита се защо сега решиха да засенчат това научно и образователно слънце?

И за финал, май пак трябва да се каже баналния извод - "Кое ли е наред в тази държава?".

[sirius]

мале мале....

Вижте, домъчня ми за женицата. тя има проблем. И той не е в студентите. Избил и е клапана нещо. От нещо. Едва ли голяма част от преподавателите са такива. Според мен, след предаването тя няма вече да преподава статистика.

Но студентите си бяха супер. И това ме радва. Те не се поддадоха и не слязоха на нейното ниво.

Иначе може много да се задълбае. Но ще се въздържа. Все пак на две бири съм

ОТ

Днес слушах нещо много интересно. Един разправяше за разликата от продавач до инженер. Инженера трябва да е прав, да знае и може да произведе продукт. Продавача трябва да покаже ценноста на продукта на купувача. Той не е задължително да е прав. Строго научно. Неговата задача е съвсем различна от задачата на инженера. И двамата трябва да работят в тандем за да има успех начинанието. Отново единство и "борба" на противоположностите. Много интересна дискусия се получи. А ставаше дума за американската икономика и политика. Ако има интерес мога да пусна файла. На "американски" език

[Emil z Lonneberg]

Леле, тая директно я качвам на балони да лети към Космоса, да се бие с покемоните!

...

Едно време не бях от най-мирните студенти : )

[JImBeam]

Туй, статистиката е голЕма наука, такива формули не съм срещал и из висшата математика. Аз за 2 семестъра изтрещях, пък какво остава за тая даскалица, дето ежедневно трябва да прелива от пусто в празно.

[ISTORIK]

Обаче много ефектно хвърли камък в градината на математиката:

"Това - статистиката - не е математика, където ви карат да смятате измишльотини - хикс минус игрек...Тук се работи с РЕАЛНИ числа, с информация..."

Редактирано 13, 2013 от ISTORIK

[КГ125]

Жената е свръхизнервена, студентите май са там не да учат, да си търсят някакви права......

Зад тая разправия явно стои някакво друго напрежние между нея и този, който задава въпроси. Явно много питат...

И още - камерата е включена отпреди да избухне и снима все нея. Защо?

Редактирано 13, 2013 от КГ125

[Doris]

Сигурно защото студентите са по-наясно с правото, отколкото със статистиката.

[КГ125]

Точно!!!

[Mr.Shades]

http://youtu.be/qAsSlgJ2ZBw
Преподавателката от видеото с псувните.

Имала уговорка със студентите да псува пред камера.

Едит: Накрая на интервюто казва, че била принудена да псува, дали това е поредното оправдание или истината ни остава да гадаем.

Редактирано 23, 2013 от Mr.Shades

[Mr.Shades]

И за да е справедливо ето пълната нейна версия за случилото се: http://youtu.be/18LDhYZUMw8

[sirius]

Ами не е съвсем в час женицата.

[rokgg]

Тая я направиха луда горкичката ама какво да прави, тя си е виновна!