Отиди на
Форум "Наука"

Пренатална и перинатална психология


Recommended Posts

  • Потребители

Видях,че досега не е писано по темата и реших да отворя нова тема,в която да обсъдим съществува ли реално пренатална психология и влияят ли емоциите на майката на физическото и психическо развитие на плода и как основата положена в утробата бива продължена след това.

Първо трябва да обясним термините пренатална и перинатална психология.

Пренаталната психология изучава психологическите ефекти и следствия преди раждането,а перинаталната психология - веднага след раждането.

Парадигмата на пренаталната психология тепърва се развива и си пробива път през скептицизма на конвенционалната лимитирана психология, поради твърдението и, че инфантът все още няма памет. Конвенционалната психология обаче пропуска да забележи, че паметта е свързана не само с мозъка, но с целия организъм, както и със съзнанието, което при плода е изцяло в сферата на “ТО”, несъзнаваното.

Според съвременните учени оплодената яйцеклетка вече има “съзнание” за това дали бременността е желана, или не. Смята се за доказано, че бебето в утробата чува, усеща, вижда, преживява и даже се обучава на елементарно ниво. В естествения процес на бременността чрез майката се осъществява пренатално възпитание.

Много се говори за ролята на стреса и неразумния начин на живот и как те се отразяват върху бъдещото поколение. Все по-чести са детските депресии, психичните разстройства в детска възраст. Все повече родители се чувстват безсилни да се справят с възпитанието на своите деца. Много малко обаче си дават сметка за “екологията” на вътрематочния живот. Неоспорими са доказателствата, че психологичното и интелектуалното развитие на личността започват от вътреутробния период. Многогодишните наблюдения на учените показват, че детето се чувства щастливо или нещастно, агресивно или обичано, спокойно или раздразнително в своя последващ живот в зависимост от това как се е чувствала майка му и какви сигнали му е подавала в пренаталния период и от осезаемото присъствие на бащата. Изграждането на връзка между детето и неговите родители започва много преди то да се е родило. Затова напоследък толкова се говори за начините за общуване с бебето. Това никак не е трудно.

Интересен е опитът, който Томас Верни споделя в своята книга „Тайният живот на нероденото дете”:

„Бременни жени са били накарани да легнат по очи за двадесет до тридесет минути върху маса под ултразвуков апарат. Онова, което д-р Рейнолд умишлено не им казал е, че когато една жена лежи по този начин, нейното дете след време също притихва и престава да се движи. Когато всяко дете се успокоявало, съобщавали на майка му, че ултразвуковият екран показва, че нейното бебе не се движи. Ужасът, който тази информация е предизвиквала, бил очакван и предумишлен. Д-р Рейнолд искал да види колко бързо страхът на майката се регистрира от детето и как то реагира, когато това стане. Във всички случаи реакцията била незабавна: секунди след като всяка майка научавала, че детето й лежи неподвижно, образът на екрана на ултразвука започвал да се движи. Никое от бебетата не било изложено на застрашаваща опасност, но веднага щом почувствало страданието на свояте майка, то започвало мощно да рита. Много вероятно е част от реакцията на бебетата да се е дължала на повишаването на нивото на адреналина при майката, причинено от ужасяващото съобщение на д-р Рейнолд, но става дума само за част от реакцията. На друго равнище тези деца са реагирали със съчувствие към болката на своите майки.”<br style=""> <br style="">

Историческо развитие

Значимостта на родовото преживяване е била дискутирана от най-ранните дни на модерната психология. Зигмунд Фройд отхвърля този казус след известни колебания. Неговият ученик Ото Ранк обаче изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства. Ранк развива психоаналитичен метод, базиран на родовото преживяване, а през 1924г. издава авторската си творба “Родовата Травма”. Типично за авторитарния стил на Фройд, Ото Ранк получава несъгласието на учителя си и те разделят пътищата си. По-късно, през 1949г. темата отново е разглеждана от Нандор Фодор, който в добавка на родовата травма, подчертава значимостта на пренаталните преживявания и травми на плода.

Развитието на темата продължава през петдесетте години на двадесети век, когато акцентът се променя към не – травматичните, позитивни (Доналд Уиникът) и духовни (Литърт Пиърболт) аспекти на пренаталния и перинатален опит. Горните автори подчертават значението на най-ранните периоди на бременността, дори на момента на зачеването (Пиърболит). Тези изследвания по-късно биват продължени от Франк Лейк, Майкъл Ървинг, Грахъм Фарънт, Станислав Гроф, Кен Уилбър и други. Масово разпространените в обществото изрази, свързани с пренаталната психология “страдащ плод”, “отровна плацента”, играят фундаментална роля в теорията на “Психоисторията”, развита от Лойд дьо Мос (Lioyd deMause). Пренаталната и перинаталната психология играят важна роля в методите на Първичната Терапия и Първичната Интеграция (Primal Therapy and Primal Integration).

През 60-тте години на 20 век, сподвижниците на възникналия и бързо утвърдил се клон на Трансперсоналната Психология, провеждат мащабни богати изследвания по въпроса. Франк Лейк, Атанасиос Кафкалидес, Станислав Гроф и Кен Уилбър създават обширна теоретична парадигма на трансперсоналната психология, този най-прогресивен клон на модерната психология. Станислав Гроф формулира внушителна теоретична рамка с анализи на пре и перинаталните опитности, конвергираща около четирите конструкта, които той нарича Базисни Перинатални Матрици. Холотропната Терапия на Станислав Гроф, както и Ребъртинг Терапията на Ленард Ор въвеждат клиента в повторно преживяване и освобождаване от родовата травма.

Общественото внимание е привлечено към важността на пренаталния опит с книгата на Томас Верни: “Тайният Живот на Нероденото дете” (1981). Томас Верни създава Асоциацията за пре и перинатална психология и здраве APPPAH. Президентът на фондацията (от 1991 до 1999) Дейвид Чембърлейн публикува популярната си книга “Бебетата Помнят Раждането” (1988), като представя експерименталните си изследвания, доказващи съществуването на пренатална памет. В книгата си “Трайните Ефекти на Пренаталния Опит” (1997), Людвиг Янус аргументира тезата си за изключителната важност на пренаталното влияние на майката върху плода чрез експериментално доказани резултати.

През 1975-та френският акушер Др. Фредерик Лебойер издава книга под заглавие: “Раждане без Насилие”. Той популяризира метода за раждане във водна среда, наподобяваща амниотичната течност около плода. Следвайки примера на Лебойер, друг френски акушер – Мишел Одон развива практиката на естественото раждане с малка намеса, като усъвършенства метода на “Банята на Лебойер” в раждане в басейн с топла вода.

В началото на третото хилядолетие, в Санта Барбара е създаден университет, който предлага магистърска и докторска програма по пренатална психология. Доктор Уенди Ан Маккарти (Wendy Anne McCarty), съосновател на програмата, издава книгата си “Welcoming Consciousness” (2004), в която разкрива 30 годишния си опит и клинични изследвания в областта на пренаталната, перинатална психология и съществуващите главни модели на ранното развитие. Доктор Маккарти въвежда интегративен модел на ранното развитие, който представлява отражение на клиничните открития в сферата на пренаталната и перинатална психология. Сърцевината на нейния модел са трансперсоналните и духовни аспекти на съзнанието и паметта, документирани в развитието на плода от самото му зачеване!

Нероденото дете е уязвимо в много отношения, което често не се осъзнава или се недооценява. Повечето хора погрешно предполагат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество. Ако попитате някое бременно момиче, седящо в опушена, шумна и пълна с насилие дискотека, дали не се притеснява за бъдещото си дете, тя ще ви отговори най-вероятно: “Разбира се, че не! То още няма достатъчно разум и способност да осъзнава.” Нищо не може да бъде по-далеч от истината от такава представа! Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години са доказали, че пренаталният опит се съхранява в паметта и се отразява на целия последващ съзнателен живот.

Взаимодействаща травма

Терминът взаимодействаща травма означава, че ефектът от пренаталната травма се проявява при взаимодействие с други, подобни нему следродови травми. Тоест – залага се предразположеност. Например – малко вероятно е, че асфикцията при раждането ще доведе до развиване на клаустофобия в зряла възраст. Много вероятно е обаче да се появи клаустофобия, ако се случат сходни травми. Например, ако едно дете, родено с асфикция, бъде душено при игра или оставяно на тъмно като наказание, има голяма вероятност да развие клаустофобия. Пренаталната травматизация, така да се каже, придава окраска на последващия жизнен опит. Животът се възприема през призмата на предшестващите неразрешени травми. Ако е имало задушаване по време на раждането, в живота си индивидът често ще се възприема като безпомощна жертва или несъзнателно ще избира или направлява жизнените си ситуации така, че да бъде в положението на жертва. Този процес се нарича рекапитулация (кратко повторение). Преживяването на подобни на предродовите и перинаталните травми води до проява на патологични хронически симптоми. В горния случай наслагващите се подобни на родовата травма стресогени водят до развитието на хроническа клаустофобия. <br style=""> <br style="">

Дородов опит

На проведения през 1995 година в Сан Франциско конгрес на APPPAH (Асоциация по Пренатална и Перинатална Психология и Здраве), Дейвид Чембърлейн разказва случай, който демонстрира наличието на съзнание у плода. Със сонда с прикрепена към нея камера била взета околоплодна течност за проба. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата, детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите си помислили, че се е получило някакво изкривяване в образа и повторили въвеждането на сондата. Детето отново я отблъснало. Майката също усещала движението на детето. Такива директни експерименти показват, че детето съзнателно възприема ставащото около него, особено това, което лично го засяга. А го засяга всяко настроение и мисъл на майката, в следствие на външни или вътрешни стимули. По биохимичен път те пряко се предават в кръвотока на детето. В книгата си “От Ембрион до Младенец”, Пионтели се позовава на случаи, свидетелствуващи за съзнателността на плода. Той описва случай с двойка близнаци на четири месеца, които твърде добре се възприемали един друг и се намирали в доминантно – подчинена взаимовръзка. Единият от близнаците бил доминантен, буен и агресивен, а другият пасивен и отстъпчив. Всеки път, когато доминиращият близнак започвал да бута и блъска другия, той се свивал, отдръпвал се и притискал главичката си в плацентата, криейки се. В живота си близнаците запазили същите отношения. Всеки път, когато се карали за нещо, отстъпчивият близнак бягал в стаята си и се криел под възглавницата. Той дори си носил възглавницата и я използвал като защитен екран всеки път, когато доминиращият близнак ставал агресивен. Според маса подобни изследвания, например описаните в книгата на Дейвид Чембърлейн “Децата Помнят Раждането”, става очевидно, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което бива сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида.

Плодът е следствие на психичните преживявания на родителите си

Ето какво твърди по въпроса за предродовата психология Уилиям Р. Емерсън:

“Франк Лейк достигнал до извода, че преживяванията на майката се предават на плода чрез пъпната връв. Психо – физическият опит на майката по време на бременността – всички нейни мисловни, емоционални и органични състояния се предават по биохимичен път на нероденото дете.

Емоциите, мислите и поведението на майката директно програмират бъдещето на нероденото дете. Изследванията показват, че всичко, което преживява майката, също така се преживява и от детето. Ето един пример. Скоро след зачеването на детето, бащата починал. През всичките девет месеца на бременността, майката тъжила и прекарвала дните си в дълбока депресия. Ако, както твърдим, детето преживява идентични с тези на майката състояния, то през цялото време на бременността би трябвало да бъде под смазващия натиск на депресията, на чувството за загуба и отчаяние, предадени му биохимически. Тези състояния би трябвало да се очаква да се проявят по-късно в зряла възраст. Така и станало. В детството си детето периодически изпадало в депресивни състояния, като лекарите не могли да открият никаква физиологическа или психологическа причина. По време на депресиите си, детето рисувало пещера с умиращ в нея мъж (в пренаталната психология пещерата е символ на утробата). След рисунката малчуганът се оправял за известно време, но после пак изпадал в същото състояние. То не знаело, тоест никой не му бил казвал за смъртта на баща му.

В друг случай, по време на бременността, майката и бащата живеели в условията на напрежение и неразбирателство, имали постоянни свади и побоища. Когато в зряла възраст зрелият вече индивид бил подложен на регресивна хипноза, той разказал как по време на кавгите се е свивал и изпитвал ужас. В осмата седмица от бременността мъжът внезапно се изнесъл и отишъл при друга жена. Майката била потресена от случилото се. Понеже нямала достатъчно средства, за да издържа себе си и детето, тя многократно правила опити да предизвика помятане като вкарвала различни предмети в матката си. Пренаталният опит може да има драматични последствия. Още в ранните си години детето проявило склонност към садо - мазохизъм и разрушение. То гасяло цигари в тялото си и се ранявало с остри предмети. В юношеските му години момчето било арестувано 30 пъти за нападение. Атаките му били точно копие на опитите на майка му да го премахне. Обикновено момчето нападало жертвите си докато спят, удряйки ги с продълговат предмет. По време на предродовото развитие в детето били заложени силните негативни чувства на майка му – отчаянието от изоставилия я мъж, емоционалните рани от скандалите, собственият и нарцисизъм. За нея детето било нежелано бреме и тя по всякакъв начин се опитала да го премахне, като по този начин заложила в него силна невротичност, базисна неувереност, крайна агресия и антихуманност.” <br style=""> <br style="">

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 64
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Темата наистина е интересна и може да поровя за разни материали. Лично аз обаче имам две съображения. Без ни най-малко да омаловажавам способностите на плода да реагират на различните дразнители в утробата и да имат сложна и все още неизучена напълно неврологична и психична дейност, все пак си мисля, че човек не трябва да се вторачва в този въпрос. В смисъл, че не трябва да се притеснява кой знае колко за въздействието върху плода на преживяванията на майката. Разбира се, желателно е да се избягват стресови ситуации, да се поддържа положителна нагласа, да се търсят повече положителни емоции и да се води разумен здравословен живот от майката. Но стресът е неизбежен, особено при бременните. В природата това си е стресово преживяване, нервността може да е повишена, ако ще и само заради хормоните, страхът за оцеляването също. Така че природата си е предвидила плодът да е достатъчно устойчив на такива работи още от самото начало.

Второто нещо е, че независимо от преживяванията на плода в утробата, решаващото за неговото емоционално развитие, устойчивост към депресии, адекватност или девиантност на поведението, освен чисто генетични и/или физиологични фактори, е най-вече животът и средата след раждането. Т.е. не преживяванията на майката през бременността, а моделите на поведение на единия или двамата родители и изобщо на хората от близкото обкръжение, са главните фактори. Ако детето от последния пример е имало такава склонност към насилие, то тя едва ли е заради действията на майката преди да се роди, а заради целия й негативизъм, неудовлетвореност и съзнателно и несъзнателно отношение към детето след раждането му. А апостериори винаги може да се намерят аналогии между поведението му и поведението на майката, но е под въпрос тяхната "обективна" /за клинична да не говорим/ състоятелност и едва ли мога да се убедя, че първото е основната причина за второто.

Относно примера за загуба на родител още преди раждането на детето мога да кажа, че няма значение моментът на тази загуба - т.е. има - ако загубата е след раждането даже травмата може да е много по-силна. Значение има загубата на родител пер се, онова, което заобикаля детето като емоционална среда, година след година, в периода на интензивно трупане на впечатления на различни психични нива.

Та исках да кажа, че при подобни въпроси има голямо изкушение да се залита в разни метафизични, стереотипи, уж от гледна точка на психологията, да се търси някаква предопределеност и предсказуемост на поведенческите модели, като задължителен ефект от пренатални травматични преживявания. Не отричам, че може да се посочват примери за такива, но лично за мен не са особено надеждни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Съгласна съм с теб,но все пак темата ми се струва доста интересна и си заслужава да и обърнем повечко внимание.Абсолютно съм съгласна,че е от изключително значение как ще се чувства детето след раждането и какви ще са отношенията на близките възрастни,с които то има контакт.Но защо пък да не се поставя основа още в утробата.Основа,която при по-нататъшното си доразвиване и обособяване да доведе до трайни благоприятни или неблагоприятни резултати.Дали дете,което не се чувства искано още в утробата на майка си ще е доверчиво и ще желае да опознае света или ще бъде свито и плахо.Дали разговорите,които майката води с детето си,докато е още в нея му помагат да се успокои,да не се чувства само и му показват,че там има някой,който го обича безрезервно.Не можем да кажем с абсолютна точност какво изпитва плода,макар и още не напълно развит и затовa не можем да кажем до каква степен му влияят майчините емоции.

Аз съм се интересувала доста от темата и даже бях чела за изследвания на различни учени върху вода,на която се говорят положителни неща и на такава,на която се казват само отрицателни.Когато кристализира едната оформяла прекрасни кристали,с прецизни форми,а другата несиметрични кристални купове.Дали не е по важно какво и как говорим пък било дори на още неродено дете отколкото всъщност сме склонни да повярваме?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

То си е така - колкото по-положително е настроен човек, толкова по-добре и това се предава на околните, особено на тези в най-непосредствена връзка с него, камо ли пряка физическа. Най-малкото от промяната на хормоните при различните състояния - на спокойствие, на стрес и афект, особено ако е системно. Също няма спор, че въздействията върху психиката в най-ранните етапи на живота на различни фактори по принцип не се дооценяват - недостатъчният физически контакт с майката, преждевременното отбиване и пр. и пр. са все неща, за които има данни, че могат да оставят траен отпечатък върху психиката и поведението на човека. По един филм по Дискавари даваха как на преждевременно родени бебета в кувьози жизнените показатели чувствително се подобряват, когато до тях са родителите им и им говорят.

Но все пак съм малко скептична по отношение на генерални изводи от типа на "според психолози говоренето на нероденото бебе гарантира адаптивност и лесен успех в живота" или обратното :laugh:

Бих прочела с интерес научни изследвания или материали специално по темата и при първа възможност и сама ще потърся.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Хм, днес madlady ми обърна внимание върху тази тема (в която, естествено, съм пълен лаик). Кой е авторът на текста от откриващия постинг? Звучи като статия, въвеждаща в проблематиката.

Може ли да се допусне, че някаква степен на осъзнатост и памет у неродения плод има поне от момента, в който организмът на практика става самостоятелно жизнеспособен? Тоест откъм седмия месец на бременността? Седмачетата са си нормални деца.

Обяснението за ембрионалната "паника" и "успокояване" с влиянието на майчината хормонална дейност ми изглежда много елегантно, ако и да не е много романтично. Но съм дотук, де. Не съм в свои води.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Може ли да се допусне, че някаква степен на осъзнатост и памет у неродения плод има поне от момента, в който организмът на практика става самостоятелно жизнеспособен? Тоест откъм седмия месец на бременността?

Би трябвало да е от по-рано. Сложна психична дейност и взаимодействие със заобикалящата среда има от преди седми месец. Има готина поредица по НатГео канала - показват точно как си общуват близнаци в утробата, правят нещо като игра - абе голяма работа. Плодът в утробата прави всичко онова, което прави и след раждането - плаче, смее се, смуче си пръста, трупа впечатления, реагира на промени пулса на майката и пр. и пр. То е логично - развитието протича постепенно и самият момент на раждането не чак такъв рязък вододел.

Иначе за говоренето на бебето в утробата - то е спокойно и доволно изобщо като слуша спокойния майчин глас, дори да не е насочен към него, от шума на кръвта, на сърцето, на храносмилателната й система, от вкусовете и мириса на околоплодните води, от движенията на тялото й :) Затова след раждането е нормално бебетата да са в тесен контакт с майките - защото макар и в нова среда, близостта до майката е пак най-близкото до онова, в което са живели дотогава и в което са се чувствали добре и им помага да се приспособят.

За съжаление и аз съм лаик.

Намерих това, още не съм го чела, а и е от 1998 г.

http://www.leaderu.com/orgs/tul/psychtoday9809.html

ПС

Ето това от горния линк ми направи впечатление и ми се струва логично:

"Само защото плодът реагира на определени стимули, не значи, че трябва да е обект на целенасочени усилия за стимулиране на развитието. Сетивна стимулация на плода може де факто да доведе до странни модели на приспособяване в последствие."

Just because the fetus is responsive to certain stimuli doesn't mean that it should be the target of efforts to enhance development. Sensory stimulation of the fetus can in fact lead to bizarre patterns of adaptation later on.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Mоят пост е статия написана от учен обясняващ понятието пренатална психология,но съм включила и неща от други учени и изследвания правени по темата,които съм намерила.

Ето и един превод на статия на Др.Дейвид Чембърлейн член на Асоциацията по Пренатална и Перинатална Психология и Здраве:

Бебетата в утробата, които имат нормален слух и нормална стимулираща среда, комуникират без помощта на думи, срички и фрази. Както знаем, езиковите способности започват да се появяват година или две след раждането. Плодът комуникира чрез движения, които са израз на неговите нужди, интереси и чувства и са или самоволни или като реакция на дразнители. Този модел на комуникация протича не само в утробата, но и след раждането и в продължение на целия жизнен цикъл, като представлява наистина универсален невербален език.

В зависимост от развитието на сетивата си по време на напредването на предродовия процес, плодът извършва непрекъснат взаимообмен със средата около него. Езикът на тялото на бебето служи като реакция на разнообразни сетива: отговор на резките вкусови и обонятелни промени – като израз на удоволствие или неудоволствие. Реакция на силна светлина, шум, налягане или болка чрез жестове на самозащита или бягство. Реакция на различни стилове музика или чрез диво ритане или чрез успокояване и забавяне на движенията като израз на задоволство и почивка. Би трябвало да се вслушваме в езика на тялото на детето!

Ултразвуковите наблюдения на поведението в утробата разкриват, че плодът е способен на силни емоции. Наблюденията правени межди 16-тата и 20-тата седмица от бременността по време на процедурата по амниосинтеза (amniocentesis) ни разкриха преживяванията на плода, включващи страхови реакции с екстремни вариации в сърдечния ритъм и отдръпване от нормалното поведение за часове и дори дни. При повишаване употребата на амниосинтеза, бременните и лекуващите ги лекари са станали свидетели на агресивни действия към инжектиращата игла, като бебетата са я атакували интензивно и се опитвали всячески да я отместят и спрат интервенцията! Наблюденията с ултразвук над близнаци ни разкриват вроден език на тялото, който включва ръкостискане, целувки, игра, взаимно ритане и удряне. Способността за предродова комуникация е новост за психологията и медицината.

Способността за сигнализиране на стрес чрез плач е твърде позната способност на младенците. Плачът може да бъде неудържим. На бебетата не им трябват уроци как да плачат, макар че възрастните имат нужда от уроци как да интерпретират плача на децата си. Техническите изследвания показват, че плачът съдържа много информация за болестта, вредната диета на майката и генетичните дефекти. Бебетата са чувствителни към плача на други бебета и правят разлика между животински, човешки или електронно възпроизведен плач. Най-силно реагират на плача на връстниците си – младенците от същата възраст като тях. Емоционалното вълнение, което провокира плача, вече присъства в утробата и плачът може да бъде чут ако в областта на ларинкса на плода достигне въздух. Вътрешноматочният плач се нарича „vagitus uterinus" (буквално: "утробен плач") и е документиран както в литературата на древната, така и на съвременната медицина. Съществуват описани повече от сто случаи.

Езикът на тялото на малкия човек е твърде красноречив по време на раждането: стиснати юмручета, изразяващи гняв или релаксирани жестове или дори усмивка, показващи удоволствие. Новородените ясно изразяват как се чувстват чрез кривенията на лицето, извивките на тялото си, маханията на ръчичките и крачетата си, като се изчервяват ядосано като раци, побледняват или посиняват опасно или гукат и бълбукат доволно. Тези очевидни способности за комуникация на неродените и новородени деца са следствие от впечатляващите им възприятийни способности.

Бебетата започват да учат майчиния си език още от утробата. Изследванията с акустична спектрография показват, че първият плач на 900г. недоносено бебе вече съдържа интонацията, ритмите и други речеви специфики, които съвпадат с тези на майката. Това доказва, че в 26-тата седмица от бременността бебето вече е придобило някои от спецификите на майчиния си език.

Скорошни изследвания разкриват, че плодът е способен на запаметяване на пасаж от история или рима, докато е в утробата – убедителна демонстрация на ранните способности за памет и учене. След раждането си, бебетата показват явно по-силен интерес към разговорите на неговия майчин език, отколкото на други непознати за него езици. Езиковите изследванията демонстрират, че бебетата на една година възприемат най-малките звукови единици на езика – фонемите – дори по-добре от възрастните. Установени е много високо ниво на четене по устните при бебетата, когато те бързо разпознават кой от записите които слушат съответства на образа на говорещо лице. Също толкова бързо те избират подходящ емоционално запис на говорещото лице пред тях. Като допълнение на способностите за четене по устните, бебетата, включително и недоносените, притежават толкова добри способности за лицево възприятие, че могат моментално да имитират широко отворена уста, изплезен език, мимическите експресии за щастие, тъга или учудване – наистина удивителни способности за комуникация.

Новородените пристигат на този свят вече снабдени с универсалния човешки език на знаците, който започват да изразяват още от десетата седмица на бременността чрез целенасочените си движения. Тези движения са в отговор на цял спектър от развиващата се сетивност за: тактилност, топлина, вкус, обоняние, слух, зрение. Движенията на невербалната комуникация на плода са в отговор и на емоционалното и когнитивно състояние на майката, предавано директно по биохимичен път чрез пъпната връв. Комуникативният репертоар на неродените и новородени деца включва вербална и невербална експресия, цвят на тялото, емоционални реакции, плач, отдръпване, жестове с ръце, поредица от лицеизражения и имитация. Така, всяко дете е в състояние да комуникира с родителите си, да води диалог, да изпраща и получава съобщения – далеч преди развитието на уменията на вербалния език

Фетусът се превръща в такъв след 11 седмица на бременността или иначе казано след 3 месец.За това за криминален аборт се счита такъв извършен след този период,защото тогава плода е вече оформен,има самостоятелна сърдечна дейност,има крйници и вътрешните органи са вече изградени.

Относно реакцията на плода на различни фактори,може би тя не е самостоятелна реакция,а е в резултат на химическите вещества предавани по кръвен път от майката към плода,но това не отрича съществуването на психологическо значение на този пренатален период за оформянето на бъдещия напълно развит организъм.Иначе казано,да бебето може и да реагира на стимулите подадени от майката,но именно те и емоциите,които тя отправя към бебето вътре в нея да го подготвят положително или отрицателно за живота навън.Един вид да му показват,че след раждането на него ще му е уютно и приятно както преди това,нещо което може би после,в следствие и от други фактори да се обособи като доверие към близките и света или затваряне в себе си и недоверие към всичко случващо се около него.

Ще сложа и други научни изследвания по въпроса,но лично аз смятам,че човешката психика е твърде сложно и комплексно нещо,което до ден днешен учените не са разбрали изцяло и затова никой не може да каже,че няма значение за плода как ще се чувства майка му по време на бременността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Според филма на National Geographic - "In the Womb" :

Пулсът и кръвното налягане на майката се влияят пряко от емоционалното и състояние.Ако е спокойна,сърцето забавя ритъм и кръвното налягане спада.Ако е напрегната и стресирана,пулсът се ускорява и кръвното се покачва.Макар плодът да има отделна кръвоносна система,учестяването на пулса и покачването на кръвното минават през плацентата и повлияват съвсем пряко върху бебето.

Отнема известно време,докато ефектът отмине,но когато майката се възстановява от стреса,сърдечния и ритъм се нормализира,но този на бебето се ускорява,понеже физиологическите последици от стреса минават през плацентата.Преживян стрес от майката може да причини поднормено тегло при раждането или дори да доведе до преждевременно раждане.Възможно е дългото излагане на стрес на майката да се предаде и да породи предразположение към стрес у детето,правейки го податливо на хронични заболявания,сърдечни проблеми и диабет в зряла възраст.Може дори да увреди психическото развитие на детето в първите години.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето още по темата:

Механизми, по които майчиното настроение може да влияе върху плода

Известно е, че майчиният стрес или нервност могат да повлияят върху развитието на бебето в утробата. Ние изучаваме механизмите, посредством които става това. Установихме, че е налице е много значима зависимост между нивата на кортизола на майката и на плода, при все че тези на майката са десетократно по-високи. Това предполага, че достатъчно количество от майчиния хормон на стреса кортизол преминава през плацентата и оказва влияние върху развитието на плода.

С помощта на доплеров апарат показахме, че при най-нервните майки се наблюдава нарушен кръвоток през маточните артерии. Това би могло да обяснява тенденцията майки, които са много нервни през бременността, да раждат бебета с по-ниско тегло.

Mechanisms by which maternal mood may affect the fetus

It is known that maternal stress or anxiety can affect the development of the baby in the womb. We are studying the mechanisms by which this occurs. We have found that there is a highly significant correlation between maternal and fetal cortisol levels, although the maternal levels are ten times higher. This suggests that enough of the maternal stress hormone cortisol crosses the placenta to affect the development of the fetus.

We have shown, using Doppler ultrasound, that the most anxious mothers have impaired blood flow through the uterine arteries. This could help to explain why mothers who are very anxious while pregnant tend to have smaller babies.

***

Установихме, че ако майката е много нервна през бременността, това увеличава два пъти риска от хиперактивност/трудност при съсредоточаването при четиригодишни момчета. Налице е и повишен риск от емоционални проблеми както при момчетата, така и при момичетата. Това е след отчитане на фактори като средродова нервност, обстоятелства, свързани с раждането, социални фактори, пушене, алкохол и пр. Потвърждават се някои предходни изследвания с неокончателни заключения, както и резултати от наблюдения на животни. Това обаче е първото категорично изследване на хора и представлява голям интерес. То предполага, че настроението на майката има пряк ефект върху мозъчното развитие на плода, което влияе върху поведенческото развитие на детето. Резултатите също така сочат, че евентуална програма за намаляване на нервността за най-нервните бременни би могла много благотворно да повлияе поведението на техните деца.

We have found that if the mother is very anxious in pregnancy, this doubles the risk for hyperactivity/inattention in her 4 year old boy. There was also an increased risk for emotional problems in both boys and girls. This is after allowing for postnatal anxiety, obstetric and social factors, smoking, drinking etc. This confirms some suggestive previous studies, and results with animals. However it is the first definitive study in humans and is of great interest. It suggests that there is a direct effect of maternal mood on fetal brain development, which affects the behavioural development of the child. It also raises the possibility that a program of anxiety reduction in the most anxious pregnant women could have a major beneficial effect on the behaviour of their children.

В пълния материал има още интересни неща, превела съм само двата откъса: http://www1.imperial.ac.uk/medicine/research/researchthemes/reprodscience/fetalstressgroup/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тук ще обърнем по-голямо внимание на микробиологичните механизми,които доказват значението на средата за растежа и развитието на организма,включително и на още нероденото дете.

Първо нека си припомним какво е клетка и как функционира клетката.Клетката има ядро,в което се съдържа цялата генетична информация и до скоро се смяташе,че ядрото е мозъка на клетката или иначе казано определя поведението и.Обаче изследванията показват,че клетките могат да съществуват и без ядро.Тогава щом не гените контролират какво и как да се случва в организма следва логичния въпрос кой го прави?Ясно е,че ако мозъка умре и човек умира,но кой е мозъка на клетката?Това е мембраната.Мембраната е тази,която определя какво и как да влезе в клетката.Но кой дава сигнала?Кой казва на клетката как да реагира?Отговора е - възприятията ни.И сега ще обясня защо.

От около 100 години насам се смята,че гените определят както как ще изглежда човек,така и всичко свързано с работата на органите и системите в организма му.Тоест ние такива каквито сме,биваме определени от нашите гени.От тук идва и страха на човек,защото ако например някой в неговото семейство е бил болен от рак,то и той най-вероятно ще се разболее.

Но нека сега погледнем фактите.Както казах и по-рано,ако премахнем мозъка от организма,организма умира,но ако премахнем ядрото на клетката,тя продължава да живее и да извършва определените и функции.Тоест без каквито и да било гени в клетката тя продължава да се храни,да се развива и да разпознава потенциалните опасности.Това значи,че ядрото (гените) не е мозъка на клетката.

Сега да обясним повече за клетката.Във всяка клетка се съдържа всяка система на вашето тяло.Всичко,което ние притежаваме го има в клетката.За да разберем човека ние трябва да разберем клетката,защото човек не е нищо повече от общество от клетки.Всяка клетка си е жив организъм и може да живее абсолютно спокойно и извън тялото.Но кой е механизма на клетката?Кой я кара да върши определена функция и кой определя колко често да се случва това?Тук трябва да уточним,че клетката е изградена от протеини като всеки протеин е с различна форма.Но кое дава формата на протеините?Това са аминокиселините.Те са частите,които изграждат протеините и определят тяхната форма.Обаче въпреки това дотук все още няма обяснение кой кара протеините да направят нещо затова ще задълбаем още повече.

За да реагира клетката и да извърши дадено поведение и е нужен сигнал,който както установихме не идва от ядрото и,а идва от средата.Средата въздейства на клетката,която трансформира сигналите от средата в биохимични сигнали и ги предава на протеините,така че те да извършат определена функция.Но кои са тези неща,които приемат и трансформират сигналите идващи от средата?Наричат се рецептори и ефектори.Рецепторите улавят сигналите от средата и ги предават на ефекторите,които ги трансформират и предават на клетката.А къде се намират вашите рецептори?Отговора е на кожата.Тоест рецепторите улавят сигналите от средата,а ефекторите ги превръщат във физическо усещане.Тоест ако усетим нещо,което ни застрашава това ще накара клетките да се защитават,а когато е нещо приятно ще ги накара да се отпуснат (един вид).Изследванията показват,че клетките се движат към хранителните вещества и бягат от токсините.Каква информация ни дава това.Когато клетката е в състояние на покой и и се предоставят само позитивни сигнали тя расте и се развива нормално,но когато е в състояние на стрес,страх и т.н. тя е в състояние на застой и защита.След направени изследвания върху бременни мишки учените доказват,че при мишки,които изпитват постоянен страх и стрес плода е по малък,в състояние на защита и при него се развиват повече мускулите,които евентуално ще го направят по устойчив физически на стресиращата среда (тоест ще може да бяга по-бързо от нападатели и т.н.),а този в състояние на покой се развива по добре,по-едър е от другия и при него се развива повече мозъка.

Тоест изводите са,че ние когато реагираме по определен начин на средата предоставяме определена информация на нашите клетки и те реагират или позитивно (растеж и развитие) или негативно (защита).Когато майката предоставя на фетуса си само позитивни сигнали и го предпазва от срес и страх,той ще се развива по-добре физически и психически,от стресирания,който даже може да не се развие изобщо в някои аспекти.Тоест ако искаме добре развито бебе ние трябва да му предоставяме позитивна,любяща среда,в която то да се развива и расте нормално.

Това е моето резюме на една изключително дълга лекция по микробиология,която можете да намерите само в kolibka.com.Ако някой се интересува ще му пратя ЛС с името на филма (който е на английски и без грам субтитри) и да го види.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тоест ако искаме добре развито бебе ние трябва да му предоставяме позитивна,любяща среда,в която то да се развива и расте нормално.

Ох, ами не мога да приема пак такива генерализации. Не бива така да се обобщава, все пак природата е достатъчно силна и устойчива, човешката психика също. Повишената нервност при бременност трябва да се избягва доколкото е възможно, но не означава непременно по-лошо развито дете или необратимо задаване на емоционална неадекватност за него. Важно е да се набляга на позитивната пренатална среда и да има разбиране, че това е важен етап както за развитието на неродения човек, така и за отговорността на бъдещия родител, но не бива да се залита в другата крайност. Ако на всеки повече или по-малко банален битов или друг стрес през бременността се подхожда със страха, че той пряко уврежда плода или пречи на доброто му развитие, то тогава вредите ще са наистина много по-големи, отколкото вредите от самия стрес. С изключение на тератогенни фактори, едва ли има нещо, което да не може да се компенсира с адекватна емоционална и физическа грижа след раждането.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Права си,че вманиачаването е по-лошо,но е факт,че стреса може да е фатален за едни развиващ се организъм.Ако научим колко много ни влияе средата няма ли да се опитаме да я променим към по-добро и ако не можем да се опитваме максимално да избягваме стресовите ситуации?Аз лично съм поддръжник на идеята,че бременната жена няма място на работа без значение какво работи.Бременността е времето когато жената трябва да се отдаде на почивка (психическа и физическа) и създаване на връзка между себе си и своето бебче.Разговорите с него,разходките,топлата вана,приятната музика са все неща,които ще я отпуснат и ще я накарат да се чувства по-добре,което в крайна сметка ще е по-добре и за нейното бебе.Не случайно вече се обръща толкова внимание на психическото и емоционално състояние на майката.Ако тя е спокойна и отпочинала и има цялото си време за да се наслаждава на приятни за нея неща то и бебчето и ще е спокойно и ще се развива добре.Аз лично посещавах и курс по йога за бременни където се обръщаше голямо внимание на тези неща и мога да ти кажа,че се чувствах страшно добре и имах една спокойна бременност.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Аз лично съм поддръжник на идеята,че бременната жена няма място на работа без значение какво работи.Бременността е времето когато жената трябва да се отдаде на почивка (психическа и физическа) и създаване на връзка между себе си и своето бебче.

Не е така. Т.е. това не е правило, което може или трябва да се прилага на абсолютен принцип. Първо, в много случаи жената просто няма избор и трябва да работи. По различни причини - например финансови, или социални - за да не си изгуби професионалните позиции и пр. Това не е задължително да е в ущърб на бременността и не бива да се възприема като негативен фактор. Просто е реалност от живота, която трябва да се приеме по възможно най-оптимален и позитивен начин. Разбира се, условия, които потенциално са вредни - облъчвания, токсична среда и пр. и пр. трябва да се елиминират. Това се подразбира. Но една нормална работна среда не е заплаха и не е нужна задължително радикална промяна. Вярно е, че работоспособността може да е намалена - нормално е да спада способността за съсредоточаване или продуктивността /заради нормални промени, като промените на нивата на допамина напр./, особено към края, и е вярно, че не бива да се преуморява, трябва повече да се движи, и изобщо да слуша тялото си, което обикновено дава много правилни сигнали. Ако щете, чисто еволюционно, жената не променя съществено начина си на живот, като забременее. Второто нещо е, че опира до личен избор и нагласа, няма универсална рецепта - има хора, пардон, жени ;), които се депресират, като не работят, чувстват се добре, когато го правят. Второто не означава, че не изграждат връзка с бъдещото си дете или пък застрашават неговото развитие. Връзка не се създава с целенасочени занимания, не е задължително това да става нарочно. /Да не говорим, че с всяко следващо дете възможностите за почивка и изграждане на връзка с нероденото дете си е не само лукс, ами направо предизвикателство, а обикновено състоянието на бременност се възприема по по-различен и много по-рутинен начин, което е съвсем естествено/.

Струва ми се, че границата между природосъобразното, разумното и просветеното от една страна, и "ню-ейдж" залитанията от друга понякога може да е доста размита :laugh:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Както казах - това е моето мнение,а не задължително условие за всички жени.Напълно съм съгласна,че има много фактори,които участват във взимането на подобно решение,но познавам адски много жени,които през бременността си не работеха и се чувстваха невероятно добре от почивката,която дадоха на себе си през този период.Аз лично смятам,че ако е възможно то жената е по-добре да се отдаде на почивка и подготовка за бъдещото си бебче отколкото на работа,но пак казвам,че това е моето мнение и не го налагам на никого.Просто смятам,че човек може да прави къде къде по-приятни неща от това да работи докато тялото му е подложено на този стрес (бременността си е изпитание за тялото и нервите на жената).Тъй че това не го прави невярно скъпа колежке,а просто незадължително :bigwink:.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Тъй като задълбахме малко в другите науки обяснявайки кое и как се случва в случая на пренаталната психология,нека се върнем на темата (все пак сме в раздел психология) с темата за перинаталната психология.

Тук вече ще говорим за психическо развитие на детето след раждането.Ще обменяме идеи и ще дадем общи насоки в областта на детската психология като обърнем внимание на отношенията между родители и деца и как някои неща,които досега са смятани за маловажни или проява на „глезотия" се оказват от изключителна важност за детето.

Ранно детство

Първо ще поговорим за периода веднага след раждането.Това е период на адаптация на малкото същество в един свят,който за него е напълно непознат и пълен с изненади.През този период детето иска да бъде почти постоянно (когато не спи разбира се) с майка си и да се чувства защитено и сигурно.

Тук е важно да споменем някои детайли за храненето от гледна точка на психическото развитие.През 20 и 30 години се е смятало,че е нужно да се създават навици у детето още от най-ранна възраст.Напълно е погрешна представата,че детето трябва да яде на определени интервали от време и никога по-рано или по-късно и още от рано трябва да му бъде създаден режим,който то да спазва независимо иска или не.Доказано е че,когато детето огладнее то иска да яде сега и веднага и е физически и психически тормоз да му бъде отказвано поради някаква си причина.Когато детето яде,когато то иска да яде,това освен задоволяване на основните му жизнени потребности носи за него и своето психическо послание:Ето ме,мама ме гушка,обръща ми внимание и ми дава да ям винаги,когато поискам.Какво прекрасно място е света извън утробата на мама.Ако покажем на детето,че света е едно място изпълнено със страдание,липса на внимание и сигурност,то как то ще има желание да бъде част от този свят?Какво се случва с децата хранени под час?Когато бебето е гладно то се чувства лишено от всичко.Гладът такъв какъвто го изпитва бебето доминира над всичко останало.Когато бебето е гладно то привлича вниманието ви по единствения си възможен начин – чрез плача. Колкото повече време минава и не го хранят толкова по яростен става плача му все едно казва:Седя тук и плача и викам,а никой не ми обръща внимание.Ако се налага на бебето строг хранителен режим то може или да се озлоби неимоверно към живота или да стане аморфно и апатично,все едно е изоставило всяка надежда нуждите му да бъдат задоволени.Проблемите с храненето почти винаги възникват,защото е била упражнявана някаква принуда в този ранен етап от развитието на детето.

Плача е начина по който детето показва от какво има нужда.Едно дете под две години не плаче,защото се глези!То има нужда от внимание,да бъде гушнато,нахранено и т.н.Най-голямата грешка е мисленето,че детето трябва да бъде оставяно да се наплаче.Малкото дете има нужда да бъде гушкано,да усеща присъствието на майка си,от която то не се е отделяло през последните 9 месеца,да му е топло и комфортно,да е нахранено и с чисти пелени.Макар и основни потребности всички тези неща носят своите послания на малкото човече,затова не трябва да се подхожда към тях лекомислено.Всяко дете е единствено по рода си и неговите нужди може да не отговарят на тези на другите деца,което не значи,че детето ви не е нормално,то просто си е то.Затова не може това,което е валидно за едно дете да важи за всички,като например твърдението,че трябва да се храни на всеки 3 часа или че трябва да спи еди колко си часа.Понякога бебето се буди с плач не защото е гладно или има нужда да му бъдат сменени пелените,а без видима причина.Възможно е да го боли коремчето от коликите и просто да има нужда да го гушнат.В някои моменти майките побесняват,защото са „умрели" за сън,но детето им не ги оставя да си почиват.Тогава обикновено ги хваща яд на детето и им иде да го напляскат или запратят на самотен остров.Тези емоции са напълно нормални,но това не значи,че трябва да им се поддаваме (или иначе казано да нашамарим детето).

Бебето започва да се учи още от момента преди раждането (това го говорихме в темата за пренаталната психология).От своя бебешка гледна точка то си създава философия за живота съставена от основните му чувства за това какво е да се живее.То изгражда емоционалната основа на бъдещата си афективност,изградена или от доверие и радост от живота или недоверие и неспособност за щастие.

Потребността от физически контакт е една от основните потребности на малкото дете.То не знае,че го обичате и няма как да го разбере ако не му покажете любовта си физически или иначе казано да го прегърнете,да го люлеете с ръце,да му пеете и т.н.

Тук ще дам един ужасяващ пример за това доколко е необходим физически контакт за едно бебе:

Фридрих II Пруски бил обсебен от идеята да открие първоначалния език на човечеството.Мислел,че това е възможно ако се отгледат бебета,на които никой нищо не говори.

Разсъждавал така:когато започнат да се изразяват,отгледаните по този начин бебета ще заговорят на първоначалния език на човечеството.И наредил на кърмачки и бавачки да хранят децата,да ги мият и къпат,но да не им продумват.Мислел,че когато проговорят то ще е на староеврейски,гръцки или латински.Но резултата бил,че всички деца умрели.

П.С.Редактирам малко поста си,защото го бях нахвърляла набързо и имаше нужда от известно дооформяне.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Фридрих явно е чел Херодот преди да повтори стария египетски експеримент с дечицата и говоренето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съществуването на психика преди раждането ми изглежда доста под въпрос, както и "помненето" на добри и лоши думи от водата, но след раждането наистина всеки има нужда от много внимание за да стане човек. Виждала съм в една болница зарязани бебета, които ги лекуват, хранят, сменят им пелените и памперсите и толкоз. Много тъжно нещо. Приличаха на малки зомбита. Как оцеляват и какво излиза от тях не знам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Независимо,че плода в утробата няма развита психика,с която да реагира на информацията идваща от средата,която го заобикаля това не означава,че тази среда не му влияе.Точно това се опитват да докажат учените и е факт,че както обясних клетката се влияе от средата.Ако тя е позитивна тя ще расте и се развива,ако е отрицателна ще е в състояние на защита.Когато говорим за клетки и значението на средата върху тях ние говорим и за човешкия организъм,който в крайна сметка е съвкупност от клетки :).Затова ако една клетка се влияе предимно от средата,в която се намира (което си е логичен природен способ за подготовка на организма за живот) то тогава и плода се влияе от тази среда.

Колкото до това за водата,не си го измислям и според мен има логика,защото все пак ние постоянно обменяме енергия.Не може тя да идва и да отива в нищото,защото това би било чиста загуба,а и както знаем нищо в природата не се губи,а само се трансформира.Затова мисля,че е възможно човек да може да влияе енергийно на средата около него както и че средата може да му влияе енергийно на него.В крайна сметка всичко е свързано с енергия.Тук може да помолим колегата Богданов да ни даде обяснение от физична гледна точка,защото аз само се интересувам от физика,но не съм специалист.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За влиянието на енергиите не знам, ама за влиянието на внушението - там няма спор. То може да е колосално и мащабно. Може да прави чудеса, както отрицателни, така и положителни. ;)

ПС - тия работи с водата изобщо не почиват на надеждна научна основа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Независимо,че плода в утробата няма развита психика,с която да реагира на информацията идваща от средата,която го заобикаля това не означава,че тази среда не му влияе.Точно това се опитват да докажат учените и е факт,че както обясних клетката се влияе от средата.Ако тя е позитивна тя ще расте и се развива,ако е отрицателна ще е в състояние на защита.Когато говорим за клетки и значението на средата върху тях ние говорим и за човешкия организъм,който в крайна сметка е съвкупност от клетки :).Затова ако една клетка се влияе предимно от средата,в която се намира (което си е логичен природен способ за подготовка на организма за живот) то тогава и плода се влияе от тази среда.

Колкото до това за водата,не си го измислям и според мен има логика,защото все пак ние постоянно обменяме енергия.Не може тя да идва и да отива в нищото,защото това би било чиста загуба,а и както знаем нищо в природата не се губи,а само се трансформира.Затова мисля,че е възможно човек да може да влияе енергийно на средата около него както и че средата може да му влияе енергийно на него.В крайна сметка всичко е свързано с енергия.Тук може да помолим колегата Богданов да ни даде обяснение от физична гледна точка,защото аз само се интересувам от физика,но не съм специалист.

Всеки материален обект включително и човешкото тяло променя средата около себе си - пространство - времето. Най-просто казано - изкривява я.

. . .

От квантова гледна точка. . .

Ще дам пример за стойностите на вълнови функции на едно човешко тяло със следния пример: Ако един човек се облегне на една бетона стена с дебелина един метър - може да не му стигне цялото време до свършека на Вселената за да падне от другата страна на стената. Не че не е възможно! Напълно възможно и реално е да се случи, но е маловероятно.

:)

П.С. Квантовият свят е свят на елементарните частици - градивните елементи на атомите.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето затова най се разбирам с физици :biggrin:.Можем да си говорим без да ме гледат като психично болна :tooth:.

Това в кръга на шегата,но както и колегата Богданов потвърди ние не живеем във вакум и влияем на всичко около нас ако ще и да е на ниво молекула.Това означава,че логично можем и да влияем с емоциите си на нещо като водата.Но това вече е предмет на друга тема,затова нека се придържаме към психологията и да оставим споровете за пренаталния период,тъй като никой от нас не може да знае със сигурност какво и как се случва тогава.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това означава,че логично можем и да влияем с емоциите си на нещо като водата.Но това вече е предмет на друга тема,затова нека се придържаме към психологията и да оставим споровете за пренаталния период,тъй като никой от нас не може да знае със сигурност какво и как се случва тогава.

Именно, затова трябва да сме по-внимателни и да избягваме обощения от този вид :) :

...но е факт,че стреса може да е фатален за едни развиващ се организъм.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....Но това вече е предмет на друга тема,затова нека се придържаме към психологията и да оставим споровете за пренаталния период,тъй като никой от нас не може да знае със сигурност какво и как се случва тогава.

Ама нали темата е за пренатална психология, поне на половина. Доста неща се знаят със сигурност за вътреутробното развитие на човека.

Лично аз не обичам да се гледа на човека само като организъм, дори и когато става въпрос за здраве и болести и съм склонна да го възприема като нещо повече, нещо притежаващо психика, дори и нероден или току-що роден.

Това, че съществуването на психика преди раждането е под въпрос, както писах, не значи че не може да се замисляме по въпроса и да търсим информация, спорните области са най-интересни.

:)

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...