Отиди на
Форум "Наука"

Етимология на Дупница


Recommended Posts

  • Потребител

Етимологията на този ойконим продължава да изглежда твърде спорна,поради наличието на две доста вероятни тези.Едната теза е представена на втората картинка - името се извежда от старобългарското ДОУПИNA(дупка).Другата теза е по-скоро неофициална,но доста популярна сред жителите на Дупница - според тази теза,името на града произхожда от старобългарската дума ДѪБЪ(дъб)- справка на третата картинка.

Нека сега се обърнем към изворите.Предполага се, че най-ранното сведение за града идва от рицаря Арнолд фон Харф, който през 1499г. минава през града и в своя пътепис го отбелязва като Tobinitza (първата картинка,абзац 30).

Следващото сведение идва от 1519г., където градът е отбелязан като Дупниче.Имаме и друг турски вариант от 1576 г. - Дупнидже.

Българските варианти на изписване са представени на втората картинка.

Въпросът ми към лингвистите: можем ли на базата на тези факти да определим категорично от коя старобългарска дума произхожда ойконимът Дупница?

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

най-лошото е, че ако решиш да обясняваш на чужденец откъде си... както и да го въртиш, пак си остава assville.

Но хората там, въпреки че са кофти смесица между шопи и македонци, все пак имат утайка от доброта, разбира се зависи докъде ще бръкнеш в тази съмнително бездънна душа:)))

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Етимологията на този ойконим продължава да изглежда твърде спорна,поради наличието на две доста вероятни тези.Едната теза е представена на втората картинка - името се извежда от старобългарското ДОУПИNA(дупка).Другата теза е по-скоро неофициална,но доста популярна сред жителите на Дупница - според тази теза,името на града произхожда от старобългарската дума ДѪБЪ(дъб)- справка на третата картинка.

Нека сега се обърнем към изворите.Предполага се, че най-ранното сведение за града идва от рицаря Арнолд фон Харф, който през 1499г. минава през града и в своя пътепис го отбелязва като Tobinitza (първата картинка,абзац 30).

Следващото сведение идва от 1519г., където градът е отбелязан като Дупниче.Имаме и друг турски вариант от 1576 г. - Дупнидже.

Българските варианти на изписване са представени на втората картинка.

Въпросът ми към филолозите е можем ли на базата на тези факти да определим категорично от коя старобългарска дума произхожда ойконимът Дупница?

Произходът от старобългарското дѫбъ не е възможен, тъй като от него би се получило Дъбница/Дабница (има такива топоними), но не и Дубница с у. Докато Дупница (от дупка) може да се озвучи като Дубница, както се е изписвало по едно време името на града (вероятно и за да се избегне асоциацията с дупе). Дупна, Дупница и подобни топоними се срещат на различни места из България. Очевидно връзката с дѫбъ е народна етимология, създадена въз основа на църковнославянския (в руска или сръбска редакция) рефлекс на старобългарското дѫбъ като дубъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Произходът от старобългарското дѫбъ не е възможен, тъй като от него би се получило Дъбница/Дабница (има такива топоними), но не и Дубница с у. Докато Дупница (от дупка) може да се озвучи като Дубница, както се е изписвало по едно време името на града (вероятно и за да се избегне асоциацията с дупе). Дупна, Дупница и подобни топоними се срещат на различни места из България. Очевидно връзката с дѫбъ е народна етимология, създадена въз основа на църковнославянския (в руска или сръбска редакция) рефлекс на старобългарското дѫбъ като дубъ.

А как би коментирал една такава хипотеза: има местна легенда, че местността, където сега е центърът на града, някога е била дъбова гора - оттук може да допуснем, че въпросната местност е наречена като нещо от рода на "донбиница,дъбиница,дабиница", така транслитерацията "Тобиница" на немския рицар изглежда твърде точна.Впоследствие обаче, турското "Дупниче,Дупнидже" се налага и измества българското "Дабиница" и се появявя българска "транслитерация" на турското "Дупниче",а именно "Дупница", под влияние и на българската дума "дупка", като по този начин се заличава и изопачава оригиналното название :post-70473-1124971712:

Редактирано от Зитко
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А как би коментирал една такава хипотеза: има местна легенда, че местността, където сега е центърът на града, някога е била дъбова гора - оттук може да допуснем, че въпросната местност е наречена като нещо от рода на "донбиница,дъбиница,дабиница", така транслитерацията "Тобиница" на немския рицар изглежда твърде точна.Впоследствие обаче, турското "Дупниче,Дупнидже" се налага и измества българското "Дабиница" и се появявя българска "транслитерация" на турското "Дупниче",а именно "Дупница", под влияние и на българската дума "дупка", като по този начин се заличава и изопачава оригиналното название :post-70473-1124971712:

Не бива да се предоверяваш на немската транслитерация, сравни други изписвания на топоними при този автор и ще се убедиш в това. Невероятно е турските форми (от 1516 г.) да имат различен произход и етимология, още повече че записите на български като Дупница не са по-нови от тях (от 1527 г.).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не виждам защо дупничани трябва да се срамуват от името си. Важно е какви хора живеят в едно селище, а не името му.

Слагам червена точка. Имало е какви ли не по-неприлични имена на селища преди векове. Хората от днешното врачанско село Хубавене надали си спомнят старото име до 1879 г. на селото си....smokeing.gifbigwink.gif

За подробности тук, специално първия ред на статията: http://bg.wikipedia....%B5%D0%BD%D0%B5

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Или махалата Търсигъзите, която преименували на Търсиите (идва от това, че са си ги тръскали, а не че са си ги търсили). :biggrin:

Забележка off-topic: Старото значение на самата дума търся е било именно разтръсквам: Търся си я торбата да си я найда кесията в нея. => Търся си да си я найда кесията в торбата. => Търся си кесията в торбата.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Според мен по-скоро от "дъб/дуб". На времето в черквата на съседното село Самораново бях видял надпис, че нещо било дарено от едикой си "от град Дубница", или пък икона беше нарисувал, не си спомням точно,преди 20 години беше.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...

Въпросът ми към лингвистите: можем ли на базата на тези факти да определим категорично от коя старобългарска дума произхожда ойконимът Дупница?

В основата и началото на това селищно име безспорно стои югозападната диалектна форма дуб, която от своя страна е собствено местното развитие на прасл. *dąbъ. Към тази собствено-местна диалектна форма през едно доста ранно време от живота на тукашното население е прибавена, изглежда, предимно западнобългарската наставка -ница - срв. Дъбница (Белослатинско), но Дъбрава (Варненско). Наставката носи словобразувателното значение “място - суша, но и вода, където, край която растат голям брой дървета от вида, обозначен чрез корена” и се повтаря още и в такива топоними като Елашница, Тополница и др.

Нарицателното съществително име *дубница в началото наименова място, местност, където има, расте дъб. След като това място е заселено, същото наименование започва да се използва и по отношение на самото населено място, тогава колиби или село Дубница. С развитието и прерастването на селището от един вид в друг, на селото в град, това наименование се свързва здраво и трайно с последното единично понятие и така се получава названието Дубница като име на един конкретен и точно определен град в Югозападна България [БЕР-1, 453; ЭССлЯз-5, 91-98; РБЕз-4, 507-509].

Развитието в историческия български език на голямата носовка до звука У се потвърждава и от историколингвистичното проучване на проф. Кирил Мирчев. Положително мнение по въпроса има и диалектологът проф. Боян Байчев:

При известни случаи в старобългарски се наблюдава редуване на © с у, напр. гн©снти с. и гнушати с., м©днти и мудити "бавя се, закъснявам" н©дити и нудити, н©жда и нужда. Тези редувания са типични за историята на българския език. Те се срещат и в съвременния български език: гнъсен и гнусен, скъден и скуден и т. н.

Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Боян Крумов Байчев – преподавател по съвременен български език (диалектология, социолингвистика, фонетика и фонология) към Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на научно-преподавателската дейност на доц. д-р Иван Калчев Добрев, кандидат за научното звание “професор по тюркски езици”.

Смятам, че постановката на автора е правилна за фонетичната етимология на Дупница, но препоръчвам от ареално гледище да се уточни причината за фонетичната интерференция на крайните западни диалекти върху дупнишкия диалектен ареал, където преобладава а-рефлексът на голямата носовка. Дори е интересно дали това влияние е спорадично и има само топонимичен характер или се среща и в други случаи.

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В основата и началото на това селищно име безспорно стои югозападната диалектна форма дуб, която от своя страна е собствено местното развитие на прасл. *dąbъ. Към тази собствено-местна диалектна форма през едно доста ранно време от живота на тукашното население е прибавена, изглежда, предимно западнобългарската наставка -ница - срв. Дъбница (Белослатинско), но Дъбрава (Варненско). Наставката носи словобразувателното значение “място - суша, но и вода, където, край която растат голям брой дървета от вида, обозначен чрез корена” и се повтаря още и в такива топоними като Елашница, Тополница и др.

Нарицателното съществително име *дубница в началото наименова място, местност, където има, расте дъб. След като това място е заселено, същото наименование започва да се използва и по отношение на самото населено място, тогава колиби или село Дубница. С развитието и прерастването на селището от един вид в друг, на селото в град, това наименование се свързва здраво и трайно с последното единично понятие и така се получава названието Дубница като име на един конкретен и точно определен град в Югозападна България [БЕР-1, 453; ЭССлЯз-5, 91-98; РБЕз-4, 507-509].

Развитието в историческия български език на голямата носовка до звука У се потвърждава и от историколингвистичното проучване на проф. Кирил Мирчев. Положително мнение по въпроса има и диалектологът проф. Боян Байчев:

При известни случаи в старобългарски се наблюдава редуване на © с у, напр. гн©снти с. и гнушати с., м©днти и мудити "бавя се, закъснявам" н©дити и нудити, н©жда и нужда. Тези редувания са типични за историята на българския език. Те се срещат и в съвременния български език: гнъсен и гнусен, скъден и скуден и т. н.

Р Е Ц Е Н З И Я от проф. д-р Боян Крумов Байчев – преподавател по съвременен български език (диалектология, социолингвистика, фонетика и фонология) към Катедрата по съвременен български език при Филологическия факултет на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, на научно-преподавателската дейност на доц. д-р Иван Калчев Добрев, кандидат за научното звание “професор по тюркски езици”.

Смятам, че постановката на автора е правилна за фонетичната етимология на Дупница, но препоръчвам от ареално гледище да се уточни причината за фонетичната интерференция на крайните западни диалекти върху дупнишкия диалектен ареал, където преобладава а-рефлексът на голямата носовка. Дори е интересно дали това влияние е спорадично и има само топонимичен характер или се среща и в други случаи.

Уважаеми проф. Добрев, предаването на стария голям ѫс като у не би могло да ни озадачи.

Това, което ни озадачава, е обеззвучаването на съгласната Б в П. Това как се обяснява? Ако това не се обясни, то Дупница си остава да е сродно с дупка.

Link to comment
Share on other sites

Уважаеми проф. Добрев, предаването на стария голям ѫс като у не би могло да ни озадачи.

Това, което ни озадачава, е обеззвучаването на съгласната Б в П. Това как се обяснява? Ако това не се обясни, то Дупница си остава да е сродно с дупка.

Благодаря Ви за това признаване и приемане, защото обикновено до сега възраженията към тази етимология са тъкмо по отношение на голямата носовка и отричането на възможността тя да се предава като У.

Банална комбинаторна фонетична промяна в диалектната разговорна реч, която обикновено върви по пътя на по-малкото физиологично усилие и затова, без да се интересува от генетичните връзки на името, обеззвучава етимологичната звучна съгласна.

Редактирано от проф. Добрев
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Произходът от старобългарското дѫбъ не е възможен, тъй като от него би се получило Дъбница/Дабница (има такива топоними), но не и Дубница с у. Докато Дупница (от дупка) може да се озвучи като Дубница, както се е изписвало по едно време името на града (вероятно и за да се избегне асоциацията с дупе). Дупна, Дупница и подобни топоними се срещат на различни места из България. Очевидно връзката с дѫбъ е народна етимология, създадена въз основа на църковнославянския (в руска или сръбска редакция) рефлекс на старобългарското дѫбъ като дубъ.

Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря Ви за това признаване и приемане, защото обикновено до сега възраженията към тази етимология са тъкмо по отношение на голямата носовка и отричането на възможността тя да се предава като У.

Банална комбинаторна фонетична промяна в диалектната разговорна реч, която обикновено върви по пътя на по-малкото физиологично усилие и затова, без да се интересува от генетичните връзки на името, обеззвучава етимологичната звучна съгласна.

Обяснимо, при диалектните говори сме свидетели на къде-къде по-големи извращения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Банална комбинаторна фонетична промяна в диалектната разговорна реч, която обикновено върви по пътя на по-малкото физиологично усилие и затова, без да се интересува от генетичните връзки на името, обеззвучава етимологичната звучна съгласна.

Уважаеми проф. Добрев,

Тук се мъчите да обясните обеззвучаването на съгласните като фонетично явление. Но ако то беше повсеместно, звучна съгласна да не беше останала в езикът ни.

Проблемът е, че за разлика от тюркските езици, в славянските езици не се среща обеззвучаване пред съгласната Н (N). В един славянски диалект трябваше да бъде ДУБНИЦА, ако името беше от думата дъб.

Има ли друг пример в някой славянски диалект за обеззвучаване пред Н (N)?

Ако няма, вместо да създаваме насила извънредна ситуация, по-добре е да приемем баналното за вярно.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...