Платото Устюрт/Ustyurt, Ust Urt/ и планинския масив Большой Балхан/Улы Балкан/

[Пандора]

Платото Устюрт е огромна пустинна територия,простираща се от север на юг до Каспийско море.Северната част на платото е ограничена на изток от Аралско море.До скоро от тук минавали търговски пътища съединяващи Хива,Бухара и Оренбург.Част от платото,разположена южно от залива Кара-Богаз-Гьол ,граничи с пустинята Каракум , никога не е била заселена с хора и е лошо изучена.

От гледна точка на геологията платото е било дъно на древния океан Тетис.Преди 2 млн.години връзката между Черно и Каспийско море се прекъснала,започнал процес на изпаряване на вътрешното море включващо Каспийско и Аралско море.Най-дълбокото място на това море била падината Карагие 132м под морското ниво.

За Устюрт са характерни стъпаловидни,стръмни образувания високи до 350м,ограничаващи плоските участъци.В южната част на платото има цели редици,напомнящи планински хребети.Особено е красив хребетът Аккыр,чийто върхове и каньони образуват фантастичен и разноцветен ландшафт.Аккыр се простира от Красноводско плато до планината Эрсарыбаба.На север достига до залива Кара-Богаз-Гьол,а на юг до пясъците Чиль-Мамед-Кум.Северните склонове са полегати,а южните почти отвесни.На изток в района на планината Бульмуджур (369 м), Аккыр служи за ляв бряг на оврага Акгез,един от най-големите и дълбоки оврази в света.Фантастично красиви са склоновете на Акгез,бели,кафяви,розови слоеве на седиментните скали създават оригинален рисунък.На склоновете му от страна на планината Эрсары са намерени скални рисунки – тамги.

Аккыр и оврага Акгез

Тук лятото е горещо и продължително.Средната температура през юли е 26-28°..В отделни години температурата достига 40-60°..Средни годишни валежи не надвишават 120мм и са предимно есенно-зимния период.Есента е топла и ясна,зимата – непродължителна и топла.Хладния период се характеризира с навлизане на въздушни маси от Сибирския антициклон.Средната температура през януари е -2,5-5°.Снежната покривка е неустойчива и се образува декември-януари.Не са редки виелиците,бури и заледявания.В отделни дни на суровите зими температурата може да достигне -26° и даже -41°, Пролетта е кратко,сланите изчезват в началото на април.Горещото и сухо време настъпва във втората половина на май.Запасите от влага в почвата драстично намаляват,тревистата растителност започва да изсъхва.

Животинския и растителния свят на Устюрт не защитен,а хишнически се унищожавал.Много видове са записани в Червената книга.Най-красивото животно - Сайга (Saiga tatarica) е пострадало от строежа на железопътната линия Кунград-Бейнеу,която е прекъснала пътя му на миграция

Още статии за платото

http://kungrad.com/ustiyrt/

http://kungrad.com/ustiyrt/ostrov/

http://kungrad.com/ustiyrt/strl/

"Тем неожиданнее прозвучало сообщение геологов о находке в 1983 году на Западном Устюрте в районе колодцев Байте., древних каменных скульптур. Культовый комплекс Байте оказался памятником уникальным, до этого подобные в евразийских степях не встречались. С этого момента начинается история археологии Устюрта."

Това е виртуална реконструкция на комплекса Байте

И едно видео - велопътешествие

http://rutube.ru/tracks/1140737.html?v=7c01da661c89f8562fd33ee3d0185b76

[Пандора]

Хребета Улы Балкан представлява неголяма планинска страна,нямаща геологическа близост с другите съседни планиниски системи.Може би това са най-младите планини на земята.Предположенията са,че са образувани от недалечни придвижвания на Туранската плоча към югозападните и съседи или от геосинклинални процеси в една от падините на океана Тетис.Главния връх – Арлан 1881м е разположен в западната най-широка част на хребета.На изток плоското и широко плато се понижава с 500м и най-високия връх в източната част – Секи-Даг е висок 1372м,намиращ се в едноимен хребет.Още два по-малки хребета се отклоняват от основния Улы Балкан - Ламмабурун и Кагачонгул.Кагачонгул прекъсва най-голямата долина Гюзмергон и я разделя на две- Инжирлидай и Чукансусай. Ламмабурун достига до град Балканабад.

Улы-Балкан се разделя на четири части:центалния масив,заемащ западната част,хребет Секи-Даг,заемащ източната част,западен хребет с долината Гюзмергон и северен хребет,достигащ до планините Аулакдаг (520м) и Парсух (669м),където се съединява с Красноводското плато.Източната част на планинския масив все още не е усвоена от човека,особенно южните каньони.Долините свързани с масива от трите му страни са по-ниски от морското ниво.Южния склон на Улы Балкан е изрязан от дълбоки каньони високи 200-400м.

На северните склонове расте хвойна.По дъното на долините понякога растението образува цели гори.На южните склонове тя расте само по дъното на каньоните.Тук също може да се срещне

Безоаровият козел (Capra aegagrus),негов кавказки подвид,ловът му е забранен.Среща се и Манул (Felis manul) – рядък и малко изучен вид.През есента и пролетта може да се срещнат змии и отровни паяци,които не очакват среща с човек.

Карта от сайта на Arcady Patrushin

http://www.karakumi.ru/nitka.htm

Карта на Средна Азия 16-17в

Рудольф Константинович Баландин в Древнейшие открытия пише:

Двигаясь на север, Кир дошел до среднего течения Сырдарьи и места выхода ее из Ферганской долины. Вернувшись в Афганистан, персы спустились по реке Кабул к Инду, но не пошли в глубь Индии, предпочтя завоевания в Средней Азии, где Кир встретил сопротивление со стороны племени массагетов. Преследуя воинственное племя, он переправил войско через Амударью, вода которой наполняла тогда русло Узбоя (теперь сухое), и здесь, в ущельях горного хребта Большой Балхан, нашел свою погибель. Разгромлено было и все его войско.

http://fisechko.ru/100vel/geogr/24.htm

Статия за планинския масив

http://www.ecosystema.ru/08nature/world/geoussr/1_4.html

За етимологията на думата Балкан

"БАЛКАН - долина, пространство между лесом и нагорьем; подножие нагорья (Московская обл.) [СРНГ, 1966, 2]. Ср. болг. балкан - "гора"; также болг. диал.- большая гора, поросшая строевым лесом ; лесистый небольшой холм; лес, горный лес, сосновый лес. Из турец. balkan - "цепь крутых лесистых гор", но balgam, balgan - "болото", "топь", "трясина", "лужа", "грязь" [Григорян, 1975]. В. В. Радлов [1911, 4] под вопросом считает заимствованием из перс. Не лишена интереса семантическая связь тадж., перс, балахона - "высокий дом", "второй этаж", "верхняя комната", "чердак". Интересна и связь с калм. балкан - "высокий берег", "сухая долина" [Фасмер, 1964, 1]. Продуктивна параллель с бархан (см.). У болгарского топонимиста В. Микова [1943] читаем: "В староболгарском гора и новоболгарском планина, отуреченное персидское балкан и тюркское даг... Имя балкан нигде самостоятельно не встречается, а только как составная часть, входящая во много наименований, обычно обозначающих высокие и обширные горы, как-то: Коджа-Балкан, Кара-Балкан и др.". * Топонимический ареал оказывается очень большим: от Балканского п-ова и Балканского хребта до Казахстана включительно, где есть несколько оронимов Балкан, Балкантау. Также Большие и Малые Балканы - хребты по левобережью Лабы на Северном Кавказе; Балаханы в Азербайджане; Большой и Малый Балхан в западной Туркмении (туркм. оригинал Улы Балкан и Кичи Балкан). У В. В. Бартольда [1965, 3]: "То же название Балхан (утверждают, будто оно происходит от перс, балахоне) было занесено турками в Европу и присвоено горам Хемус древних; таким образом возникли принятые в новой географии названия Балканы (для гор) и Балканского полуострова".

Редактирано 4, 2011 от Пандора

[КГ125]

Пандора, благодарности Чудесна тема

[Warlord]

Наистина хубава тема природата и географията на Централна Азия винаги са ми били интересни.

Странно, че за платото Устюрт освен че няма почти никаква информация в нета и също така на Гугъл ърт дори няма никакви снимки от него, всякаш никой не ходи там.

[Warlord]

А намерих малко (и то стари, някои са от 1988!) от областта около планината Балкан

[КГ125]

Дали в миналото климатът там е бил същия?

[Warlord]

Зависи колко в миналото но да - определено е бил различен някога ландшафтът, забелязват се гъсти системи от речни русла в тази планина, но всички са изсъхнали в днешно време. Вероятно са били предимно с дъждовно питание и са се стичали доста буйно към околната пустиня, когато тогава явно е била блатиста и зелена равнина (руслата се губят в нея, а има и остатъци от езера - сега солончаци).

[Пандора]

А намерих малко (и то стари, някои са от 1988!) от областта около планината Балкан

Благодаря за снимките.И аз търсих,но наистина няма много.За климата предполагам основно не се е променял,освен през различните всеобщи затопляния и застудявания.

но да - определено е бил различен някога ландшафтът, забелязват се гъсти системи от речни русла в тази планина, но всички са изсъхнали в днешно време.

За Узбой,който разделя Улы Балкан от Кичи Балкан,пише,че преди там течала вода,сега е сухо корито.

[Warlord]

Ами разгледай го на Гугъл ърт - там ясно личат руслата на някогашните реки, това е сигурно доказателство, че някога е имало доста вода там. По принцип Централна Азия е била доста по-плодородна в зората на историята двуречието на Аму-даря и Сырдаря са били също толкова добри колкото и Месопотамия, пустинята Такламакан - същоспомни си за намерените гробници на червенокоси хора там ).

От чисто геологическа гледна точка широките вътрешноконтинентални райони д0алеч от океанските мусони и достатъчно заобградени от високи планини, които спират дъждовните облаци и на всичкото отгоре безотточни области са обречени на бавно, но сигурно изсушаване.

п.п. в руската уйкипедия се изказва мнението, че учените смятали именно платото Устюрт за границата между Азия и Европа, а не реката Урал, чийто ландшафт и на двата бряга е практически идентичен.

п.п.п. сега се сетих за Узбой, че имаше сухо русло, което всъщност е бифуракция на Амударя, което се разклонява преди делтата на запад, влива се в едно езеро (трябва да проверя как се казваше), а езерото се оттича покрай планината Балкан в Каспийско море, като образува каменен каньон, който на места е широк едва два метра, което значи, че реката е била доста буйна във дъждовния сезон някога. Мисля, че за последен път от там е течала вода в края на 19 век. Но на много карти на Персийската империя между другото тази бифуракция е показана като течаща река и северна граница на империята.

Редактирано 5, 2011 от Warlord

[КГ125]

Все повече се убеждавам, че причините за големите размествания на население в ранното средновековие са главно географски и природни.

[lila_va]

Все повече се убеждавам, че причините за големите размествания на население в ранното средновековие са главно географски и природни.

Има една поредица на BBC на тази тема - How the Earth made us , Deep Earth. Поне за лаици като мен е много интересна

[КГ125]

Мерси !!!:)

[Пандора]

Няколко думи за Каракалпакия

На 14.12.1990г сесията на Върховния Съвет на Каракалпакската АССР приема декларация за държавен суверинитет.Но след 2 години на 9.01.1992г влиза в състава на Узбекистан като автономия.Столица на републиката е град Нукус.

Република Каракалпакстан е разположена в северо-западната част на Узбекистан .На север и изток граничи с Казахстан,на юг – с Туркменистан,на изток с Навойски вилает на Туркменистан. Територията и включва делтата на река Амударя,платото Устюрт и пустинята Казълкум.Включва и южната част на Аралско море,на чието изсъхнало дъно днес се образува нова пустиня – Арал-Кум.По-голямата част 80% от територията представлява пустини.Характерен са силни ветрове,носещи на година до 500кг соли на всеки квадратен километър.Водата наричат мъртва,тъй като представлява недобре пречистен солен разтвор,наситен с хлор.

Край напоителните канали растат черница,кайсия,чинар,топола и японска софора .

Най-развити отрасли са памучнотекстилен,пр-во на строителни материали,металообработка.Работят 39 предприятия и 353 акционерни общества,като текстилния комплекс „Катекс”,Нукуски мраморен завод,Ходжелийски завод за стъклени изделия.Добива се титан,магнитна руда,талк,фосфорити и др.В републиката действат 4431 фермерски стопанства и 141 кооперативни.

Тук се намират най-големите нефтени находища на Узбекистан.Около 20 находища са намерени на платото Устюрт.Предварителните оценки са за 1.7 трилиона куб.м. газ и 1.7 милиарда тона течни въглеводороди.

Тук живеят 1.6 млн. души, от които 33% каракалпаки,живеещи на север,33% узбеки – на юг ,казахи,руснаци и др.

Сред учените съществуват различни мнения за произхода на каракалпаките.Най-ранните предци на каракалпаките са племената от Приаралието масагети,а също и предшествениците на печенегите – апасиаки.В каракалпакския етногенезис вероятно влизат и хуни,хионити,огузки племена.Основния етап на създаване на този етногенезис се счита 9-11в.

Територията на Каракалпакстан се явява археологически резерват.До сега се наброяват 300 археологически обекти – паметници на изкуството на древен и средновековен Хорезъм,селищата Базар-Кала (V в до н е), Кой-Крылган-Кала, Аяз-Кала (руини на 3 крепости I-IV в), Гяур-Кала (I-II в), Топрак-Кала, Миздахкан ( руин на мавзолеи XII-XIV в) Съхранени са иригационни съоръжения,развалини на домове от 18в.

Карта

Повечето селища са разположени на делтата на Амударя и по реката

Сухо солено езеро в покрайнините на платото Устюрт

Станция за проучване за газ в Арал-Кум

Малък остатък от гори северно от Кунград

Аяз-Кала

Свадбена каракалпакска носия

Каракалпакска мъжка носия

Картите и снимките са взети от http://karakalpak.com