Робската война 74-71 г. пр. н. е.

[Last roman]

Римляните докрай смятали тази война за унизителна - това все пак били роби, дръзнали да се вдигнат срещу империята. Победата срещу роби не носела слава и се считала за срамна, а победителят никога нямало да бъде удостоен с триумф.

От този период сведенията са откъслечни и лаконични. По-късните автори дават по-подробни сведения за предводителя на въстанието - Спартак. Така и не е ясно обаче дали е бил от благородно потекло. Знае се че е бил от племето на медите, обитавали поречието на Места. Медите и дентелетите нееднократно опустошавали провинция Македония. По времето на първата Митридатова война /88-84 г. пр. н. е./ застанали на страната на този владетел и подкрепилите нахлулите в Гърция и Македония понтийски пълчища. Диктаторът Сула се разправил с пълководците на Митридат в две епични битки при Атина и Орхомен и очистил полуострова от врага. През зимата на 86 - 85 г. пр. н. е. той предприел наказателен поход срещу съюзниците на Митридат - медите. Тогава се счита, че Спартак попаднал в плен. За него се змае, че първоначално бил римски съюзник, после се отметнал и ги предал. След като римляните го хванали по законите е трябвало да го екзекутират. Въпреки това му бил пощаден животът и той станал гладиатор. Странна милост...

В Капуа Спартак минал през школата на Лентул Батиат. И една нощ през 74 г. пр. н. е. убедил съкилийниците си да избягат. Въстанието и бягството били успешни - гадиаторите се укрили на планината Везувий. Учудващо е как Спартак е успял да сплоти хора от различни етноси, говорещи различни езици, имащи различни убеждения и религиозни възгледи и да ги обучи да се сражават по римски образец. И това в напълно враждебна обстановка, което говори, че е бил силна личност с невероятен пълководчески и организаторски талант.

Властите в Капуа не се отнесли със подобаващо внимание и към бунта на гладиаторите и подценили ситуацията. Но робите от околността започнали да бягат от господарите си и да се присъединяват към въстанниците. Най-накрая, когато грабежите и палежите на латифундии зачестили бил изпратен един недоукомплектован легион от новобранци, начело с пропретора /бивш претор/ Клавдий Глабър. Глабър очаквал шайката да се разпръсне само като види знаците на подразделенията. Но Спартак и съмишлениците му се укрили на един непристъпен хълм. Глабър се ограничил с блокада на подстъпите. Пред риска да останат без провизии, гладиаторите изплели стълби от лози и една безлунна нощ се спуснали и изненадали легионерите, докато спали. Спасили се около стотина човека, заедно с пропретора, а бунтовниците завладели знамената и оръжията на победените. Самочувствието, което придобили от победата ги подтикнала да слязат в равнината и да започнат открита война срещу Рим. Вестта за поражението на Глабър увеличила притока на доброволци в лагера на Спартак. След 2 месеца последователите му наброявали вече 10 000 души, които той разделил в два легиона - организирани и командвани по римски образец.

В Рим отново подценили ситуацията и набързо сформирали три легиона от ветерани и гарнизонни части. В това време професионалните войски били заети - Помпей се сражавал със Серторий - отцепил се от империята популар, създал собствен режим в Испания. Марк Лукул бил на поход в Тракия и превземал един по един гръцките колонии по черноморското крайбрежие, а брат му - Луций Лукул гонел стария римски неприятел Митридат VI Eвпатор из Мала Азия, та чак до Армения...


За командир на тези недообучени легиони бил назначен Публий Вариний - военачалник с голям опит но и с много предразсъдъци и тромав маниер на действие. Спартак предприел светкавични атаки и контраатаки и съумял да нанесе доста загуби на противника. След като Вариний не успял да го блокира римската армия отстъпила към Рим, а Спартак се прехвърлил в Южна Италия, където осигурил провизии за съмишлениците си, както и нови попълнения откъм човешки ресурси. Започнало и активно обучение на бунтовниците за водене на бойни действия, а също били изградени и работилници, в които се ковяло оръжие. В Южна Италия били формирани още три бунтовнически легиона, съставени от роби и забягнали провинциалисти. Когато Вариний възобновил бойните действия, гладиаторите били отпочинали и добре подготвени. Преторът претърпял съкрушително поражение. След тази победа гладиаторите фактически станали господари на полуострова. Според източниците армията на Спартак по това време достигнала до 70 000 души. Робската армия била въоръжена по римски образец - със свои знамена, команден състав и т. н. Спартак бил обявен за претор и награден с императорско звание.

В Рим избухнали дрязги между оптиматите и популарите, а градът бил изправен пред зърнена криза. За да спре притока на избягали роби към армията на Спартак, Сенатът издал декрет в който обещавал на всички боеспособни роби свобода, ако не се присъединят към въстанниците. Мнозина роби предпочели сигурната свобода пред съмнителните перспективи от една война и така Спартак бил лишен от попълненията на които разчитал. Може би затова приел решение да напусне Италия, а не да чака непобедимите римски армии да се завърнат на полуострова и да го унищожат. Повечето роби обаче били отраснали в Италия и не искали да напускат полуострова. Галът Крикс пък решил да води лична война срещу Рим и се отцепил със 20 000 свои съмишленика от армията на Спартак. В това време в Рим била сформирана консулска армия под командването на консулите Луций Хелий и Гней Лентул. За пръв път гладиаторите щели да се срещнат с добре обучени войници. Римляните унищожили отцепилия се отряд на Крикс. Спартак започнал отстъпление към Алпите, а консулите го следвали по петите, решени да го обкръжат по горното поречие на река По. За да избегне съединяване на силите им Спартак нападнал и разгромил първо отряда на Лентул, а след това с изненадваща атака смазал и армията на Гелий. В памет на Крикс Спартак заставил 300 благородни римляни да се бият като гладиатори.

В това време проконсулът на Цисалпийска Галия Kaсий Лонгин мобилизирал четири галски легиона и преградил с тях подстъпите към Алпите. При град Мутина гладиаторите след кръвопролитна битка отново победили. Пътят към Алпите бил свободен, но победите над регулярните армии така опиянили бунтовниците, че те решили да останат в Италия и да водят борба до край. По този начин най-големите победи на Спартак се превърнали в причина за по-нататъшното му поражение.


И така Спартак поел обратно на юг, но не нападнал Рим, а решил да се прехвърли в Сицилия - където робските въстания не преставали и където можел да намери подкрепа за каузата си.

В това време в Рим бил избран нов претор, натоварен да води военните действия срещу робите. Това бил младият и фантастично богат Марк Лициний Крас. Тъй като нямало особено много претенденти за този пост, Крас бил избран единодушно. Той добре осъзнавал, че войната няма да му донесе богатство, почести и право на триумф, но тя щяла да го направи по-влиятелен. За да успее един политик в Рим, е необходимо той да има военни победи и слава. Помпей бил велик пълководец и Крас искал да стане такъв, пък и всички робовладелци в Италия щели да го почитат, когато смаже въстанието. И така, Крас със собствени средства и давайки щедри парични възнаграждения набрал шест легиона от ветерани и опитни войници. След подбора Крас потеглил към Южна Италия, по следите на Спартак. По пътя срещнал остатъците от консулската армия, която прикривала подстъпите към Рим. Войниците й били деморализирани и обезверени. Крас решил да даде урок на своите войници. Дал на трите оредели консулски легиона за командващ некадърния Мумий, като го посъветвал да атакува и унищожи робите. Мумий нападнал армията на Спартак, която наброявала около 120 000 души. След три дни самоубийствени атаки оцелелите 3000 легионера се разбягали. Крас получил необходимия му повод. Той строил остатъците от армията и наредил те да минат през срамния обред децимация /по жребий бил екзекутиран всеки десети легионер, независимо дали бил показал геройство или бягал/. Мъртвият поръчителствал за живите си съратници. Миналите през децимация легионери никога не ще помислят за бягство, тъй като за живота им са платили с кръвта си техни другари. Така се раждала желязната дисциплина, която правела легионите непобедима. За разлика от повечето римски пълководци Крас не бил особено словоохотлив. Купищата обезглавени трупове били по-красноречиви от най-великия оратор.

През 71 г. пр. н.е. Крас започнал маневрена война срещу бунтовническата армия - специални малки отряди от кавалеристи и ветерани постоянно атакували робите, унищожавали фуража и припасите им. Част от робите се поддала на провокацията и нападнала легионите на Крас, но била обкръжена и избита. Спартак отстъпил към Брутийския полуостров и влязъл в съглашение с киликийските пирати, които му обещали да предоставят кораби, които да прехвърлят робите в Сицилия. В уречения час, обаче, когато въстаниците достигнали пролива, пиратите не се появили. Възможно е, че пиратите, които били съюзници на Митридат да са действали по негово внушение - робите трябвало да останат на полуострова, което да доведе до отзоваването на войските от Мала Азия и така Митридат да получи така необходимото му време за отбрана. Възможно е и Крас, който разполагал с неизчерпаеми средства да е подкупил пиратите. Спартак се опитал да строи салове, но бързото течение възпрепятствало това начинание, а около 7 000 гладиатори се издавили. В това време се получило известието, че армиите на Помпей и Лукул са отзовани от Испания и Мала Азия и ще дебаркират до дни.

На гладиаторите им оставал изходът да се върнат обратно, да смажат Крас и да си отворят път към Алпите.



На връщане обаче пътят на робската армия бил преграден от укрепления и насипи с дължина 50 км., проточили се през целия Брутийски полуостров. Така армията на робите била отрязана и обречена на гладна смърт. Избухнали епидемии и броят на боеспособните въстанници се топял. Единственият изход бил отчаяният щурм. В една мрачна нощ робите атакували укрепленията. Крас се изтеглил с армията си, оставяйки отделни подразделения да отбраняват укрепленията, нанасяйки огромни загуби на атакуващите. На сутринта гладиаторите запълнили рововете и пробили блокадата, но римляните вече били отстъпили. В това време Луций Лукул дебаркирал в Южна Италия с легионите си, а Помпей вече бил в Капуа. Пътят на Спартак бил отрязан. От армията му се отцепили частите на Каст и Ганик - разбунтували се провинциали, които не искали да напускат полуострова. Крас обкръжил отцепниците и ги разбил. Пътят на Спартак бил преграден. Положението му било безнадеждно - армията му се смалила до 30 000 души и не могла да противостои на трите елитни армии. Оставал бой до смърт.



Спартак разбил лагер до река Силар. Малко преди залез слънце Крас ги нападнал. Той не могъл да допусне победата да му бъде отнета от Помпей или Лукул. Битката била ожесточена. Целта на гладиаторите била да убият колкото може повече римляни, а на последните пък Крас обещал големи парични награди. Двамата пълководци лично водели войските си. Повечето гладиатори били избити, а малцината избягали били хванати след няколко дена от легионите на Помпей. Трупът на Спартак така и не бил намерен.

Крас постигнал своята цел. Той разгромил робите без помощта на другите пълководци и за да потвърди това, наредил пленените 6 000 гладиатора да бъдат разпънати на кръст по пътя от Капуа до Рим. Така той демонстрирал пред света мощта и неумолимостта на империята!

Редактирано Септември 13, 2015 от Last roman

[алабагатур]

Да-но!

1-защо нашия Спартак се връща о севера на юга(след като вратата му е била отворена-към западна европа)?

2-не допускаш ли варианта-че Царя на Понта в този момент му е платил кинти!?

3-защо Спартак не е построил алтернативна стена на римската(навярно ще се съгласиш _че това е била правилната тактика-защото римляните биха я атакували,а в това време нашия пич с пиратие (а може би и сам се справя с проблема(разбираса се това е само теория)!?

4-какви са действията на Крас против Медите(след вастанието)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!?

5-И ЗАЩО римската братва след въстанието предприема реформи в законите!Наверно римския елит всекидневно си е сменял памперсите-докато СПАРТАК-ги е дисциплиниирал със своето присъствие и действия!?(аз мога и да бъркам-за товам съм и аматьор,който пише на китайски и вие го четете на бългаски

6-относно гробищата -убийствата в РМ-даже не искам и да разгоарям(честно-като човек мене ме е срам)Така наречените варвари моггат да им завиждат-такова бесмисленно безумство -даже и те в името на и своите жестоки богове не могат да си позвлят

7-защо гръцките градове не му оказва помощ в италия(та той е ТРАК-полу-грек,та той може да ги освободи от римските варвари?)

и приятелю прости моето невежество-то е продиктуванн че станах юрист а не археолог(родния брат на историята)

бъди в МИР

желая Ти ЩАСТИЕ РИМЛЯНИНО

[Galahad]

защо нашия Спартак се връща о севера на юга(след като вратата му е била отворена-към западна европа)?

Сигурно защото мечтата на някогашните траки не е била като на днешните българи да идат в Зап. Европа.

Тъй като разните научно-популярни телевизии по този въпрос пускат големи дивотии, ще кажа няколко думи. Имаше например обяснение, че в Италия като водач на въстаници Спартак е бил голям лидер, а ако си се приберял у дома ставал никой. Нещо като да играеш в холивудски филми и съвсем доброволно да решиш да зарежеш всичко за да се снимаш във филм на киностудия "Бояна". Но нещата не са толкова прости. Спартак има голяма и силна армия, но Рим все още е прекалено силен, а въстаналите роби са го унижили. Какво се получава, ако Рим си остане силен, а робската армия се пръсне по домовете? Рим няма да се примири с позора и ще изиска от владетелите им избягалите си роби за да ги накаже. Владателите пред заплахата от война ще ги предадат и въстаналите роби са щели да станат наказани роби. Защото робите са заловени именно в земите, с които Рим воюва. Разбира се тези, дето са загубили земите си няма къде да се върнат, защото родния им дом е в римска провинция, а в римската провинция те са роби. Тогава какво пречи да идат на друго място? Пречи античния Шенген и имиграционните - образно казано. В античния свят, човекът е човек в събствената си държава. Извън нея статутът му е между този на робите и на най-бедните хора в съответната държава. Не случайно една от най-големите награди давана от Рим на чужденци е римско гражданство, а едно от най-тежките наказания налагани на собствените граждани било изпращането в изгнание.

Но ако Сапртак успеел да срази Рим в самото му сърце, тогава покорените народи отново са щели да си върнат независимостта, а въстанице да могат да се върнат у дома - при това с много плячка, натрупана от опустошаването на Италия междувременно. Затова и не се е получил някакъв голям отлив на желаещи да напуснат Италия и да потеглят на север.

Редактирано Април 15, 2011 от Galahad

[Last roman]

Да-но!

1-защо нашия Спартак се връща о севера на юга(след като вратата му е била отворена-към западна европа)?

2-не допускаш ли варианта-че Царя на Понта в този момент му е платил кинти!?

3-защо Спартак не е построил алтернативна стена на римската(навярно ще се съгласиш _че това е била правилната тактика-защото римляните биха я атакували,а в това време нашия пич с пиратие (а може би и сам се справя с проблема(разбираса се това е само теория)!?

4-какви са действията на Крас против Медите(след вастанието)!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!?

5-И ЗАЩО римската братва след въстанието предприема реформи в законите!Наверно римския елит всекидневно си е сменял памперсите-докато СПАРТАК-ги е дисциплиниирал със своето присъствие и действия!?(аз мога и да бъркам-за товам съм и аматьор,който пише на китайски и вие го четете на бългаски

6-относно гробищата -убийствата в РМ-даже не искам и да разгоарям(честно-като човек мене ме е срам)Така наречените варвари моггат да им завиждат-такова бесмисленно безумство -даже и те в името на и своите жестоки богове не могат да си позвлят

7-защо гръцките градове не му оказва помощ в италия(та той е ТРАК-полу-грек,та той може да ги освободи от римските варвари?)

и приятелю прости моето невежество-то е продиктуванн че станах юрист а не археолог(родния брат на историята)

бъди в МИР

желая Ти ЩАСТИЕ РИМЛЯНИНО

Здравей, алабагатур. Жив и здрав бъди и ти.

Сега, да ти отговоря по ред:

1 - Галахад вече ти е отговорил. Но я си представи, че и ти си живял цял живот в Италия и ти се налага да се преселиш в дивия северозапад, където благата на цивилизацията са кът, а войнствените племена едва ли ще те гледат с добро око.

2 - Митридат би имал най-голяма полза Спартак да седи в Италия, а не да се прехвърли в Сицилия, където въстанието щеше да е бързо локализирано и унищожено. Затова най-вероятно той е подкупил пиратите да предадат Спартак. Така оставането на робите в полуострова довело до отзоваването на римските войски от Мала Азия и глътка въздух за понтийския цар, който губел войната. Другата версия е, че Крас искал да ликвидира робската армия в Италия, а не да я гони из Сицилия и пак се договорил с пиратите.

3 - Строеж на алтернативна стена е безсмислен, при положение, че армията ти няма запаси от провизии. Така робите щяха да измрат още по-бързо от епидемии, тъй като римляните изобщо нямаше да се занимават да ги атакуват.

4 - Никакви. Кампанията на Крас срещу Спартак има за цел да затвърди най-вече политическата му кариера. А в Рим успешният политик бил успешният пълководец.

5 - Единствената 'реформа', която прави Сената по времето на въстанието е да гарантира свобода на всички роби в активна възраст, ако не се присъединят към въстанниците и така лишава Спартак от нови попълнения за армията си. След това всичко продължава по старому.

6 - Не ти разбрах въпроса.

7 - Гръцките градове в Италия няма как да окажат помощ на банда въоръжени роби /от най-различен произход, които си мародерстват на воля и определено не мислят за всеобщо освобождение и пр. благородни дела. Особено след като въстанниците превземат редица градове и ги отдават на погроми, най-голямата глупост е да си отвориш вратите и ти и да чакаш да те заколят като прасе. Хипотезата ти за полугръцкия произход на Спартак не знам на какво се основава.

Та въстанието на Спартак, колкото мащабно и учудващо за времето си да е било, е било обречено. И в двата случая - напускайки Италия или оставайки в нея, гладиаторите и робите са нямали шанс да оцелеят. Отделен е въпросът, че Спартак явно е бил пионка в по-голямата игра на противопоставяне между Митридат и Рим, както и източник на натрупване на политически дивиденти.

Поздрави, надявам се, че ти помогнах.

[RIZAR]

2-не допускаш ли варианта-че Царя на Понта в този момент му е платил кинти!?

Алогоботур , няма нужда от "кинти". Спартак е бил част от един голям съюз , да го наречем условно "припонтийски" и е имал задачата да унищожи Рим. Навярно избраната стратегия от него, не е била най-удачната. Например, трябвало е да превзема град след град , да поставя гарнизони , да унищожава постепенно мощта на империята. Най-голямата стратегическа грешка е походът на юг. Ако си беше оставил излаз откъм север е могъл лесно да отстъпи.