Отиди на
Форум "Наука"

Отмират ли религиите?


Recommended Posts

  • Мнения 203
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Стъкмистиката, която се тиражира усилено у нас както обикновено се отличава от това, което човек може да види с очите си. А това, което се вижда, е че религиозните процесии и церемонии продължават да изпълват улици и площади, големите модерни култови сгради успяват да компенсират само прираста на населението, но са крайно недостатъчни да поемат дейността на по-старите постройки, които да се обособят само като музеи ...

Трябва обаче да правим разлика между това дали дадена религия просперира и дали има повсевместен прогрес. Да някои вярвания като например за светлото комунистически бъдеще вече са безнадеждно мъртви. В началото на ХХІв. писания, на които се е гледало сериозно в началото на ХХв. вече предизвикват само подигравки.

Но що се отнася до основните традиционни религии там регрес няма. Даже обратното - Иран от светска стана религиозна държава, в Северна Ирландия разделението на е католици и протестанти, а много хора се опасяват, че третата световна война няма да е на политически, а на религиозен принцип.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

всяка религия си има срок на годност, така че генералният отговор на въпроса е: да!.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз пък се чудя дали вярващите изобщо са намалели?

Освен това се наблюдава и едно друго явление. Колкото повече остаряват хората, толкова по-склонни са да прегърнат някоя религия.

По-скоро е изтекъл срока на моралния комплекс към религиите. Свещенодействията на днешното население са драстично оредели. Даже посещението на църква на големи християнски празници е повече като представление. Но ако запиташ тези хора дали "има нещо"? Май доста биха го потвърдили. Освен непознаването на Библията (аз само за християни имам наблюдения) и кодекса на поведение, май нищо не се е променило. И това за мен е най-лошият възможен вариант. Аз не съм религиозен, но имам християнските добродетели. Докато масово е обратното - хората вярват в Бог, но не спазват повелите му.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

примерно от процента рая, която вярва в нея:

https://richarddawkins.net/2014/08/the-great-decline-61-years-of-religiosity-in-one-graph-2013-hits-a-new-low/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Или от техническия прогрес. Днес факирските номера не минават, защото някоя камера ще ги хване. Както се случи с уж живия бог Сай Баба и камера на BBC. И със слънцеядеца Манек в един ресторант, хаха.

forgot, новото е, че психологията не замени религията, а я изобличи като социален, а не като божествен феномен. И това стана чак в кр. на XIX и нач. на XX век, когато психологията се появи като наука. Пък и не може да я замени, щото в религията се вярва, а в науката се доказва и се показва. Така двете са несъвместими.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът, както е поставен според мен е

"дали в момента се наблюдава/има отмиране на религии(те)",

въпросът спред мен не е "ще отмрат ли някога религиите"

Религиите - тези които познаваме от 2000 и повече години, някога ще отмрат , но моментът според мен не е настъпил (не е сега).

Факт е че в съвремената свръх-секулатористка и супер/ултра-научна епоха:

-все още никоя от абрамистичните религии не е отмряла; (и католицизма и протестанството, но и православието имат своето място и роля в съвремения свят, съответно първите две се еманципират, а православието* има своето място заедно с двете като консерватор на идеите на най-ранната църква)

*не трябва да бърка православието с тази по-късна църква, която е инструмент на управляващите цезари и владели, "църквата" е общността на вярващите

-не е отмрял будизма;

-не отмрял хиндуизма;

Като писах за трансформация, имах предвид скорошното (очакваното) отмиране на евангелизма и замяната му с друга християнска форма;

Една статия по този въпрос

Майкъл Спенсър, Скорошният крах

на евангелизма

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А от какво се определя срок на годност на една религия?

От това дали е готова да отговори адекватно на социалните, обществените и политическите промени.

/Почти всички религии в корените лежат върху някакви демократични, хуманитарни и егалитарни принципи и корени (например равенство на хората пред бога), всички днес съществуващи религии/църкви се създават като демократични общества (отдолу-нагоре) и за повечето от тях не трудно да отговорят на промените на обществата в тази насока.

Виждаме тези процеси дори при исляма - в Ииндонезия, Турция, Бангладеш ислямът успява да се интегрира , вместо да се конфронтира и/или асимилира културата/

Вижте:

Християнството и Европейският съюз

http://www.hkultura.com/db_text/2008_30.pdf#page=26

и тези статии

http://www.hkultura.com/db_text/2008_30.pdf#page=36

http://www.hkultura.com/db_text/2008_30.pdf#page=47

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросът, както е поставен според мен е

"дали в момента се наблюдава/има отмиране на религии(те)",

въпросът спред мен не е "ще отмрат ли някога религиите"

Религиите - тези които познаваме от 2000 и повече години, някога ще отмрат , но моментът според мен не е настъпил (не е сега).

Факт е че в съвремената свръх-секулатористка и супер/ултра-научна епоха:

-все още никоя от абрамистичните религии не е отмряла; (и католицизма и протестанството, но и православието имат своето място и роля в съвремения свят, съответно първите две се еманципират, а православието* има своето място заедно с двете като консерватор на идеите на най-ранната църква)

*не трябва да бърка православието с тази по-късна църква, която е инструмент на управляващите цезари и владели, "църквата" е общността на вярващите

-не е отмрял будизма;

-не отмрял хиндуизма;

Като писах за трансформация, имах предвид скорошното (очакваното) отмиране на евангелизма и замяната му с друга християнска форма;

Една статия по този въпрос

Майкъл Спенсър, Скорошният крах

на евангелизма

От статията на Майкъл Спенсър, Скорошният крах

на евангелизма
......
Защо ще се случи това?
1. Евангелистите идентифицираха своето движение с културната война и поли-
тическия консерватизъм. Това беше грешка, която ще има тежки последици. Те
не само ще страдат заради неуспеха на тези каузи, а и ще бъдат обвинени като
основни техни носители. През следващите десетилетия евангелистите ще се
превърнат в синоним на хората, които се противопоставят на общата посока
в културното развитие. Тяхната опозиция все повече ще бъде възприемана като
заплаха и те все повече ще бъдат представяни като нещо отрицателно за Аме-
рика, за образованието, за децата и за обществото като цяло.
Инвестицията на евангелистите в културните войни ще се окаже една от
най-скъпоструващите грешки в нашата история. Крахът на евангелизма ще
настъпи, защото концентрацията ни върху морални, социални и политически
проблеми изтощи нашите сили и извади на показ нашата слабост. Ще открием,
че противопоставянето на еднополовите бракове и отхвърлянето само на думи
на абортите (да, точно това имам предвид) по никакъв начин не допринасят
мнозинството от евангелистите да имат каквото и да било общо познание
върху Евангелието, защото те вярват в една кауза много повече, отколкото в
самата вяра.
2. Евангелистите не успяха да предадат на нашата младеж евангелската хрис-
тиянска истина в нейната ортодоксална форма, която може да бъде утвърдена
и да преживее яростната атака на секуларизма. Най-голямата ирония се състои
в това, че евангелистите изразходваха милиарди за образование на младежта,
християнска музика, преса и медии и в резултат беше създадена процъфтяваща
християнска култура за младежите, които обаче не знаят почти нищо за своята
собствена вяра, освен какво чувстват към нея. Нашата младеж е дълбоко убеде-
на в културната война, но не знае защо Писанието трябва да бъде следвано, не
познава нито основите на теологията, нито има усещане за духовна дисциплина
и общност. Следващите поколения християни ще бъдат напълно неграмотни и
неподготвени за разнообразния културен натиск, на който ще бъдат подложени.
Не се заблуждавайте от многобройните конференции и движения, насочени към 50
Християнска публицистика
обучение по теология. Това интересува много малка част от евангелистите.
Основата на евангелистката вяра остава непозната за нашата младеж и ще
става все по-непозната в бъдеще. Тази загуба на „основата” от известно време
вече стана видима, а плодовете от нейната липса ще бъдат още по-очевидни в
близко бъдеще.
3. Евангелистките църкви в момента могат да бъдат разделени на три основни
вида: 1) мегацърквите, движени изцяло от консуматизма; 2) църкви, които за-
гиват; 3) нови църкви, чието бъдеще зависи от множество фактори. Смятам,
че повечето от тези нови църкви ще изчезнат, а оцелелите няма да могат да
продължат да бъдат евангелистки по начин, който и в най-малка степен да на-
подобява сегашното им влияние. Нашият брой, нашите църкви и нашето влияние
драматично ще намалеят през следващите 10–15 години. И те ще бъдат замес-
тени от евангелистки пейзаж, който ще бъде напълно хаотичен и неуместен
спрямо реалността.
4. Въпреки някои важни успехи от последните 25 години християнското образова-
ние до момента не е създало продукт, който може да устои на все по-високата
вълна на секуларизма. Вътрешното и самооценяващо се евангелистко гето раз-
вива своята образователна система предимно за да създава свои служители и
за да говори на себе си. Убеден съм, че християнските училища винаги са имали
мисия в нашата култура, но съм скептичен, че те могат да постигнат същест-
вен ефект, който да промени тенденциите. Милиони от завършилите християн-
ските училища ще напуснат вярата и Църквата.
5. Загубата на основата на евангелизма ще доведе до замиране на мисионер-
ската дейност на евангелизма. Неизбежната конфронтация между културния
секуларизъм и религиозната вяра, която е основната цел в усилията на еванге-
листите да „творят добро”, наближава много бързо. Скоро ще видим, че мнозин-
ството ще вижда във волята на евангелистите да вършат добрини нещо лошо,
и затова голяма част от работата ще остане незавършена. Трябва да търсим
евангелистки общности, които по-малко настояват на своята християнска из-
ключителност, за да могат да оцелеят.
6. Един от водещите фактори за краха на евангелизма ще бъде промяната в
начина на финансиране на евангелистите в сравнение с настоящата ситуация.
Смъртта на лоялното към изповеданието си и щедро „богато поколение” и на-
лагането на поколението на бейби бума като ядро на евангелизма ще постави
началото на промяна в неговото финансиране и тя ще доведе до неизбежно и
стремглаво влошаване на положението за училищата, църквите, мисиите, общ-
ностите и заплатите.
Какво ще остане след краха на евангелизма?
1. Евангелизъм, който се намира твърде далеч от неговата историческа и док-
тринална основа. Очаквам евангелизмът да заприлича все повече на прагма-
тична, терапевтична, ориентирана към растежа мегацърква, чиято цел е да
подпомага успеха. Решителността да бъдат методологично следвани стъпка по
стъпка няколко успешни модела на такива църкви ще бъде по-голяма отвсякога.
Резултатът от това ще бъде преди всичко отстъпление от доктрината с все
повече ударение върху актуалността, мотивацията и личния успех, поради кое-
то църквите ще правят все повече компромиси и ще губят способността си да
предават вярата.
От известно време ние често сме изправени пред опасността, когато решим
да посещаваме определена евангелистка църква, в нея въобще да не чуем нищо
за библейското Евангелие. Тази тенденция ще става все по-силна в близките
години. Базисната вяра ще става все по-малко задължителна и необходима за
евангелистите.
2. Евангелизирани католицизъм и православие. Две от печелившите групи от
краха на евангелизма ще бъдат католическата и православната общност. През
последните десетилетия немалко евангелисти се вляха в тези църкви и тази
тенденция ще продължи да се засилва, защото все повече медийно и друго вни-
мание ще бъде отделяно на „обръщането” на евангелистите към католическия
или православния християнски опит.
Един от резултатите ще бъде нарастваща „евангелизация” на тези църкви. Това
ще даде интересни резултати, особено заради различните етнически традиции
в Православната църква и заради напреженията и различията в католицизма,
които по-голямата част от обръщенците никога не забелязват в процеса на
преминаване към новата традиция. Според мен резултатите от влиянието на
евангелистите върху тези общности ще бъдат много разнообразни.

3. Малка част от евангелистите ще продължи да търси пътища за теологиче-
ска реконструкция и възстановяване. Независимо дали те ще бъдат постеван-
гелисти, които ще работят за възстановяването на евангелизма чрез връщане
към „простото християнство”, или теологически активни млади и реформатор-
ски настроени пастори, чиято цел е втора реформация, една малка, но активна
и привличаща вниманието част от евангелистите ще работи за спасяването
на евангелисткото движение от изчезване по пътя на теологическото обновле-
ние.
Това ще бъде привлекателна, творческа и неуморна общност с акцент върху
развитието на собствени медии, публичност и елит. Не смятам, че скорошният
крах на евангелизма ще доведе до втора реформация, макар че от този крах ще
спечелят много църкви, включително и нови. Но съм убеден, че от този нов и
активен сегмент ще се възползват много от евангелистките църкви и училища,
както и че той ще допринесе за бъдещите мисии по света много повече, откол-
кото предполага неговата големина.
4. Агресивните евангелистки фундаменталистки църкви ще започнат да изчез-
ват и ще останат да съществуват само като отмираща форма. Конвентът на
Южните баптисти ще изживее драматични загуби през следващите 25 години.
До 2050 г. Южните баптисти ще притежават само половината от църквите, кои-
то имат днес. Южните баптисти ще се превърнат в най-видимия пример за краха
на евангелизма поради всеобщата си фрагментация и загуба на устойчивост.
5. Харизматичното петдесятно християнство ще спечели най-много от краха
на евангелизма. Бъдещето на евангелизма в тези среди ще се реши от битката
между опасността тази традиция да потъне в подвижните пясъци на ересите,
релативизма и неяснотата, и стремежа харизматичното петдесятничество да
бъде реформирано и обновено въз основа на библейския авторитет, отговорно-
то ръководство и връщане към истинската вяра.
Виждам обнадеждаващи знаци на всички тези фронтове, но най-тежките про-
блеми са свързани с ръководството на тази общност и неговата подготовка и
затова не съм много обнадежден, че харизматичните петдесятници могат да
подредят собствената си къща. Динамиката на тази традиция е такава, че
тенденцията е на повърхността да изплува най-лошият тип лидери.
Залозите в харизматичното петдесятно християнство са много високи. То се
превърна в световен мисионерски феномен, но и в общността, която носи най-
отровните и разрушителни ереси и грешки на евангелизма. Следващите 15–25
години ще бъдат решителни за тази общност. Имам надежда, но не съм опти-
мист. Настоящото ръководство на тази общност ми дава малко основание да
смятам, че те имат дори и най-обща представа за проблемите, пред които са
изправени.
6. Надеждата „спасителната операция” за евангелистката традиция да бъде
извършена от световната християнска общност. Би било много полезно, ако
повече евангелисти обърнат внимание на обновлението, което преживя консер-
вативното англиканство в резултат на усилията на Англиканската църква в
Америка и на други мисии. Време е мисионерите от Азия и Африка да дойдат в
Америка. Дали ще го направят? Дали ще успеят да внесат в нашата култура
една по-жизнена форма на християнството? Не знам, но се моля и надявам за
успеха на едно такова усилие.
Повечето от евангелистите в момента не са готови да приемат пастори и
ръководители, които произхождат извън тяхната собствена културна среда. Но
едва ли някой може да даде сериозни доказателства, че евангелизмът в рамките
на нашата западна култура може сам да си постави диагнозата и да се изле-
кува.
7. Смятам, че мисионерските агенции на евангелистите ще надживеят предсто-
ящия крах, но те ще бъдат значително отслабени поради загубите в основата
си. Време е тези евангелистки мисионерски агенции да променят стратегиите
си на поведение и е крайно време хората от Запад да използват ресурсите си, за
да активизират дейността си в собствените си страни, а не само да изпращат
мисионери в чужбина.

(Продължава)

Link to comment
Share on other sites

А от какво се определя срок на годност на една религия?

От това, доколко отговаря адекватно на индивидуалните нужди - една религия губи предназначението си в три случая,: 1. когато стане неспособна да отговори на нуждите на индивида; 2. когато индивида е намерил друг източник; 3. когато индивида няма такива нужди. В първия случай - ефективността на дадената религия ще спада все повече и повече, което води единствено към нейната гибел. Втория случай произтича от първия - една религия отмира, защото има по- качествени от нея. И в третия случай, отмират всички религии, защото тогава всеки човек сам си става религията. А докато човечеството съзрее до третия случай, така като гледам, ще минат още много векове.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Или от техническия прогрес. Днес факирските номера не минават, защото някоя камера ще ги хване. Както се случи с уж живия бог Сай Баба и камера на BBC. И със слънцеядеца Манек в един ресторант, хаха.

forgot, новото е, че психологията не замени религията, а я изобличи като социален, а не като божествен феномен. И това стана чак в кр. на XIX и нач. на XX век, когато психологията се появи като наука. Пък и не може да я замени, щото в религията се вярва, а в науката се доказва и се показва. Така двете са несъвместими.

Проблемът е, че науката уви, не може да лекува психично болните. Дава им някакви хапчета, но пълно излекуване - не. Тъй че има какво още много да се желае от науката преда да може да се каже, че е изобличила нещо. Все пак трябва да се справи с по-елементарния проблем, та после да изобличава по-фундаменталните. Психологията го докарва на думи, ама на резултати успехите ги няма.

Разбира се трябва да уточня, че психологията като наука няма нищо общо с изобличаването. За последното просто е злоупотребено с името на научната дисциплина, за да се реализира измамническа пропаганда. Науките уви са доста скромни, защото има още много познание, което не е усвоено. Пък науката предлага само усвоено познание. Другото е псевдонаука, с която се злоупотребява за различни цели. Защото всички знаем, че според въпросната псевдонаука всеки рекламиран прах за пране пере по-добре от останалите прахове. :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Доста е, че не лъже страдащите с напразни обещания. Прави каквото може на този етап. Все пак психологията е на около 100 години. Когато направи 2000 като християнството, тогава някой ще сравнява постиженията на двете.

Разбира се, че психологията изобличава религията, защото мисли духовния живот на човека за психичен по произход. А не за божествен, което трябва първо да се докаже.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не разбрах само кой лъже хората с напразни обещания - психологията или религията? Психологията не само не изобличава религията, а изобщо не и е работа да се занимава с това. Всяка наука си има предмет и е наука, докато си е в него. "Учените", дето се занимават с това, дето не им е предмет на науката им са най-чиста проба шарлатани.

Психологията като наука си има предмет и върши това, което и позволява натрупаното познание до момента. Тъй че тя не лъже никого. Лъжат шарлатаните, дето карат психологията да се бори с религията, а също и техните колеги-мошеници, дето й приписват несъществуващи качества, за да мамят и печелят пари.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Спазвай ограничения от всякакъв род, за да живееш добре след смъртта. А животът след смъртта е неопровержим научно доказан факт, Galahad?! Това е основната лъжа. Психологията не лъже за живот след смъртта.

Работата на психологията е човешката психика, човешката душа. Психологията смята, че всички преживявания на човешката душа имат психичен произход, в което отношение бие мнението на религията за извънпсихичния произход на някои преживявания.

Работата на религията не е човешката душа, както работа на врачките не е лекуване на телесните човешки болести. Ако някой страда правилно е да отиде на психолог или психиатър, а не при поп. Както ако те боли зъб ходиш на зъболекар, а не при врачка или поп.

Работа на психологията е човешката психика. Работа на религията не е човешката психика, а богопознанието. Когато религията докаже, че поне някои човешки психически преживявания имат отвъдпсихичен произход, тогава ще има право да се бърка в проблемите на човешката душа.

А иначе аз никога не съм казвал и няма да кажа, че психологията се бори с религията. Не се бори и не трябва да се бори, но нейните изводи за психичния характер на преживяванията просто опровергават религията, това имам предвид.

Link to comment
Share on other sites

Проблемът е, че науката уви, не може да лекува психично болните. Дава им някакви хапчета, но пълно излекуване - не.. Психологията го докарва на думи, ама на резултати успехите ги няма.

има един лаф: "това, че са ви изписали от лудницата, не значи, че сте оздравели, а че просто сте станали, като всички останали"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Спазвай ограничения от всякакъв род, за да живееш добре след смъртта. А животът след смъртта е неопровержим научно доказан факт, Galahad?! Това е основната лъжа. Психологията не лъже за живот след смъртта.

Работата на психологията е човешката психика, човешката душа. Психологията смята, че всички преживявания на човешката душа имат психичен произход, в което отношение бие мнението на религията за извънпсихичния произход на някои преживявания.

Работата на религията не е човешката душа, както работа на врачките не е лекуване на телесните човешки болести. Ако някой страда правилно е да отиде на психолог или психиатър, а не при поп. Както ако те боли зъб ходиш на зъболекар, а не при врачка или поп.

Работа на психологията е човешката психика. Работа на религията не е човешката психика, а богопознанието. Когато религията докаже, че поне някои човешки психически преживявания имат отвъдпсихичен произход, тогава ще има право да се бърка в проблемите на човешката душа.

А иначе аз никога не съм казвал и няма да кажа, че психологията се бори с религията. Не се бори и не трябва да се бори, но нейните изводи за психичния характер на преживяванията просто опровергават религията, това имам предвид.

Работата е там, че поповете и врачките май имат по-големи успехи от психолозите и психиатрите - поне на този етап.

На психологията изобщо не й е работа дали има живот след смъртта.

Втори е въпросът, че не може да обясни как Ванга примерно научава неща, които са знаели само посетителя и покойния! И което е по-важното за една наука - откритието да бъде потвърдено от други независими институти. В смисъл да могат да казват на всеки човек неща, които само той и някой негов близък покойник са знаели.

За науката водата завира при 100 градуса, защото всеки път като стане 100 градуса започва да ври.

Това, което наричаш психология не е науката, а псевдонаука, занимаваща се с пропаганда. А от псевдонаука не чакай полезни резултати за обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Религията, като юзда на вярата, ще съществува докато съществува държавността. Вярата ще я има докато има хора. Така ми се стурва на мен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Работата е там, че поповете и врачките май имат по-големи успехи от психолозите и психиатрите - поне на този етап.

Втори е въпросът, че не може да обясни как Ванга примерно научава неща, които са знаели само посетителя и покойния! И което е по-важното за една наука - откритието да бъде потвърдено от други независими институти. В смисъл да могат да казват на всеки човек неща, които само той и някой негов близък покойник са знаели.

Това, което наричаш психология не е науката, а псевдонаука, занимаваща се с пропаганда. А от псевдонаука не чакай полезни резултати за обществото.

А доказателство за това ще дадеш ли или просто така ти харесва да смяташ?

Във всеки случай Ванга не научава нещата с отвъдпсихически методи. Каквито не подлежат на удостоверяване. Пък и самата тя не знае как научава нещата, защото е неграмотна. При което е безсмислено да се дискутира, че самата тя има някакви заслуги за случаите, в които нещо е познала и да й се прави овация. Да не говорим, че има поне един публичен случай, в който нищо не е познала. Какъвто беше случаят с авантюрата в Царичина. "Знаеш" миналото и бъдещето като бог, но стане ли дума за удостоверима събитийност, говориш глупости. Как пък всичките тези врачки една от тях не се сподоби чудотворно с елементарно знание по история, което би доказало техните способности. Ама не, за история, решат ли да се произнесат, все някоя глупост ще изръсят, но иначе уж знаят миналото.

Кое е псевдонаучното? Това дето казах, че психологията смята духовния живот за психичен по произход? Това основно съм казал за психологията, не съм се разпростирал да давам определения в случая.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На психологията изобщо не й е работа дали има живот след смъртта.

Животът след смъртта е прастара идея, възникнала в човешкото съзнание. А не подшушната от някой бог, което подлежи на доказване. Поради което е работа именно на психологията, а не на врачките и баячките, защото те са очевидно неграмотни.

Идеите възникват в индивидуалното човешко съзнание и някои такива се утвърждават като общочовешко значими. Поради което са обект на изследване на науката психология.

Link to comment
Share on other sites

в религията се вярва, а в науката се доказва и се показва.

Преди време бях попаднал на думите на един професор от САЩ, те са следните:

"Душата на човек плаче за цел или за смисъл. А учените казват: "Ето ти телефон". Или: "Гледай телевизия" - точно както се опитваме да отвлечем вниманието на бебе, което плаче за майка си, като му предлагаме захарна пръчка и му правим смешни гримаси. Стремителния поток от изобретения е служил изключително добре на това да държи човек зает, да го предпазва от припомнянето, което го тревожи"

Всичко, с което ни е снабдил съвременния свят, не е нищо друго освен захарни пръчици, играчки, с които да се забавляваме - а човекът плаче за любов, плаче за съзнателност, за нещо значимо в живота му, за нещо истинско. Но вместо това получава, като отговор: "Гледай телефонът, гледай телевизията - гледай, донесли сме толкова красиви неща за теб". И човекът се забавлява за малко - после се пресища, отново се отегчава и отновно продължава търсенето на нови играчки, които да го разсеят. Това състояние на нещата е толкова нелепо, толкова е абсурдно, че изглежда почти необяснимо как продължаваме да живеем в него. Каква полза за страдащите от тези доказателства и показвания, след като извода, до който стига психологията още от самото си създаване пак и пак е, че тъкмо вярата е онова, чрез което човек повлиява на психиката си - колкото и пъти да се завърти в кръг това човечество, със всичките му науки, философии и религии, винаги ще стига до вярата, това е просто неизбежно, тъй като вярата е дълбоко присъща на човешкото същество, тя е ценност, именно защото вярата е нещо вродено, а не нещо което придобива в последствие. А каква вяра може да предложи науката или в частност психологията: няма живот след смъртта, защото нямаме доказателства, няма щастие, това е просто илюзия, няма любов, това е просто химия,и изобщо, като цяло истината е, че животът няма смисъл, защото не откриваме такъв, всичко е в мозъка, трябва само да побутнем малко нервни центрове и всичко ще се оправи, и как ще стане това?, чрез хапчета и какъв се оказа ефекта от медикаментозно лечение на нещастието ....... никакъв. Фактически се оказва, че докато човек вярва в истинноста на нещастието и страданието, той ще бъде нещастен и страдащ - и да се пропагандира от името на науката, че доказателствата потвърждават нещастието, като реално, а щастието, като нереално, си е чиста злоупотреба и шарлатанство, което само влошава състоянието на човешката психика. Факт е, че в момента западния свят тъне в масова депресия - факт е, че броя на невярващите нараства, правопропорционално на броя психотерапевти, в момента това е една от най- проспериращите и доходоносни професии в развитите страни.

Историята се повтаря - както се е злоупотребило с религиите, с думите на будните, така сега се злоупотребява с науката и с научните открития. Появява се някой, разбрал, недоразбрал и почва да сипе на едро: науката доказа ...... науката изобличи ..... А то изобщо няма такова нещо, отговорът на науката, като цяло, относно въпроса за живот след смъртта е "не знаем", а не че има или няма, отговорът в науката относно Бог е "не знаем", а конкретно психологията, не само, че не изобличи религиите, а ги преоткрива, всичките методи на психотерапия, са всъщност добре забравени духовни/ религиозни практики, разликата (за сега) е само една: религията представлява цялостен начин на живот, докато психологията е фрагментарна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

forgot, всяка наука, така също и психологията, си има приложен аспект. Който се грижи да помага на страдащите в една или друга степен. Или да им подобрява материалното положение, за което се грижи приложният аспект на техническите науки.

На науката сама по себе си не й пука за обществото, защото учените се интересуват от истината за предмета на своите изследвания. Мен лично приложният аспект на науките изобщо не ме интересува, защото нямам лични терзания за смисъла на живота. Затова като кажа наука разбирам наука, а не приложна наука. И съответно изобщо не можеш да ме трогнеш със собствените познавателни колизии, които имаш. Не ги възприемам като аргумент, това ми е думата.

" отговорът на науката, като цяло, относно въпроса за живот след смъртта е "не знаем", а не че има или няма, отговорът в науката относно Бог е "не знаем""

Като гледам как ти два пъти употреби термини от психологията и ги обърка нелепо, никак не ти подхожда точно ти да оценяваш какъв е отговорът на науката относно живота и бог, просто защото не го знаеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Фактически се оказва, че докато човек вярва в истинноста на нещастието и страданието, той ще бъде нещастен и страдащ - и да се пропагандира от името на науката, че доказателствата потвърждават нещастието, като реално, а щастието, като нереално, си е чиста злоупотреба и шарлатанство, което само влошава състоянието на човешката психика.

Кой пропагандира това? Име, издание, заглавие, страница, ако обичаш?

Още не си ми отговорил на въпроса за сетивото и "вътрешното", а продължаваш да ръсиш нелепости, заради собственото си гордо невежество.

И пак ти казвам с други думи. В храма на науката трябва да влизат психически здрави хора. Тези с лабилната психика, които са в перманентна депресия и търсят до стари години смисъла на живота, могат да влизат там като пациенти. Ако ти още не си си изяснил проблемите на щастието и нещастието на целокупното човечество, не си мисли, че всеки учен е длъжен да страда от същите емоционални колизии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Какво и как научава Ванга няма значение. Всички са виждали по телевизията нейни срещи с хората. Тя посочва съвсем конкретни покойници и казва съвсем конкретни неща. Захарта обяснява известната информация, но има случаи, когато тя казва на човека нещо, което той самия не знае, но като го провери се оказва вярно. Дали познават всеки път или не няма значение. Важното е, че познават в достатъчно голям брой случаи, за да може да се каже, че имаме опитно установен факт. Това са факти, които огромен брой хора са установили от личен опит. Срещу това интелектуалните напъни на някой учен известен най-вече на лелите си са меко казано доста слаба конкуренция.

Ако нещо у нас е в криза, то това не е религията, а науката. Броят на тези, които посещават религиозни прояви без да им се плаща за това са много повече, от тези дето ходят на научни прояви без да им се плаща. Виждате, че у нас на Великден край всяка квартална черква на Великден има събрани повече хора, отколкото на митинг в подкрепа на управляващата коалиция, на който присъстват 30-тина платени митингуващи. С не толкова шокираща разлика такова е положението и в другите страни. Но там поне има и масово посещаеми обществени прояви като мачове и концерти. Докато у нас най-масовите прояви са религиозните. На останалите обществени прояви масовостта вече е само история.

Та мантрите и заклинанията на псевдоучените за залеза на религиите са едно, а масовите религиозни прояви са нещо друго, което може да се види всяка седмица.

Редактирано от Galahad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...