Театъра и музиката през високия ренесанс

[mnogoznaiko]

ТЕАТЪРА И МУЗИКАТА ПРЕЗ ВИСОКИЯ РЕНЕСАНС

Въпреки че терминът се прилага специално към изящните изкуства, Високият ренесанс бил близко свързан с литературата, театъра и музиката. Действително изящните изкуства преди всичко създали културния климат, който направил Високия ренесанс възможен. Началото на шестнадесети век възвестило първата велика епоха в италианската литература от времето на Данте и Петрарка, които творили около 200 години преди това. Водещ представител бил поетът Лудовико Ариосто (1474-1533), чийто шедьовър Orlando Furioso (1532) използвал историята за рицаря кръстоносец Роланд, за да прослави покровителите му, семейство Д'Есте от Ферара. Още през 1508 г. Ариосто написал първата си комедия в класически стих на италиански. Дори Николо Макиавели (1469-1527), който е най-известен със своя трактат за властта и придворния живот, Принцът (публикуван посмъртно през 1532), написал комедията Мандрагора. Първата простонародна трагедия, Sofonisba (1515) от Джанджорджо Трисино (1478-1550), била написана в гръцки стил, за да се пребори с влиянието на Сенека, откривайки по този начин дебат, който бързо бил спечелен от защитниците на латинската драма през 1541 г., когато Orbecche от Джанбатиста Синтио (1504-1573) станала първата действително италианска трагедия.

Съответствието на Ариосто в музиката на Високия ренесанс бил фламандецът Жоскен Депре (около 1440-1521), който станал най-прочутият композитор на своето време. Той принадлежал към същото творческо поколение като Леонардо да Винчи, макар че бил по-възрастен. Въпреки неговия артистичен темперамент, който се ползвал с лоша слава, той бил наеман от всички водещи дворове в Италия и Франция и се радвал на покровителството на не по-малко от трима папи. (Той бил във Ватикана, когато Перуджино и Ботичели украсявали стените на Сикстинската капела.) Съвременнците му се отнасяли към Жоскен с почти същата почит като към Микеланджело. Първият истински музикален гений, за когото знаем, Жоскен бил виртуоз както в светската, така и в религиозната музика. Така той намерил идеалния си отдушник в песента (chanson) и в мотета (от френския термин mot за ,дума"), които съставят цяло царство от човешки действия и чувства, оставащи извън обхвата на традиционната Меса. Той развил един спокоен, хомогенен стил, който уместно се сравнява с изкуството на Рафаел като въплъщение на класическия идеал в неговото спокойно, балансирано съвършенство. Той също така има важен принос в извеждането на музиката от системата от модели, използвани през цялото Средновековие и в епохата на Ранния ренесанс.

Жоскен станал прочут в цяла Европа благодарение не само на пътуванията си, но и на изобретението на музикалните издания, като използвал подвижната печатница за музикални партитури, направена от Отавиано Петручи (1466-1539) през 1498 г., изобретение, което се оказало толкова революционно като печатарството за книгите и правенето на отпечатъци. Петручи се радвал на такъв успех, че през 20-те и 30-те години на XVI век Франция, Германия и Нидерландия се очертали като съперничещи си центрове на музикалните публикации. Разпространяването на музиката и идеите в печатна форма помогнало за издигането на композиторите в средите на хуманитаристите. Като художниците, сега те станали "учени" и се включили в дебатите по теоретичните въпроси заедно с останалите интелектуалци. Техният статус бил издигнат още повече с появата на първите учебници, които учели аматьорите как да свирят на отделните инструменти и това дало тласък на още една нова вълна от ентусиазъм към музиката.

Знак за нарастващото значение на музиката е и това, че дворовете се съревновавали ожесточено за водещите композитори и музиканти, които искали високи заплати, Нещо повече, от идеалния принц или придворен се очаквало да придобие някакви музикални способности в допълнение към другите си таланти. Този съвършен придворен Леонардо да Винчи също така бил и завършен музикант, като Джорджоне и Тициан.

[Aspandiat]

На български не се ли казва късен ренесанс? Това "висок" ми прилича на буквален превод от английски.

[mnogoznaiko]

Да, това е интересен въпрос..., в съвременната литература се използва термина "висок", което е от английски, а в по-старата литература се използва "късен".

Самият терним "висок", може да се приеме като по съвършен от ранния ренесанс..., този смисъл липсва в "късния" ренесанс..., а вече дали е такъв...е друг въпроса...

Редактирано Юли 20, 2011 от mnogoznaiko

[Aspandiat]

И във френски се използва Haute Renaissance, букв. Висок ренесанс.

[Galahad]

Все пак е добре да се използват утвърдените понятия, защото те позволяват да се разбере за какво става дума. Ако всеки си довлича думички от чуждия език, който знае в един момент трудно ще се разбираме какво говорим.

Късен ренесанс също има определено значение. Това е период, в който даден стил залязва. Като казвам, че залязва, това не означава, че упадъка се изразява в някакво примитивизиране, а че започва преход към следващата епоха. Примерно късното средновековие е времето на упадъка на феодализма, макар че примерно представата ни как изглежда един рицар е на база на вида му именно от тогава, а не от по-ранните периоди, когато бронирането е било значително по-малко. А и именно в периода на залязващия феодализъм започват великите геогр. открития.

Този подход е важен и при анализа. В смисъл, че в късния период вече се гледа за наченките на следващия. Примерно както в т.нар. Палеологов ренесанс се търсят наченките на онова, което се появява на запад. Много от постиженията на един късен период са резултат от създалите се благоприятни условия, които обаче водят до промяна на епохата.

[mnogoznaiko]

Не знам...мога само да предполагам за произхода на използваната в съвременната литература "висок" вместо "късен". В интернет се срещат статии, на които заглавията са "Висок (късен) ренесанс", което говори за вече трайното използване на "висок" вместо "късен"...

Съгласен съм с Галахад, че в този късен (висок) ренесанс вече се обръща внимание на реформацията...ще пусна след малко и една такава тема

[Doris]

Като цяло доста добре е преведено и написано, както и другите теми за изкуство от вчера. Може все пак да се сложат източниците за по-любопитните, а не да се досещаме:

http://books.google.com/books?id=MMYHuvhWBH4C&pg=PT465&lpg=PT465&dq=Ariosto+music+High+Renaissance+Fleming&source=bl&ots=q8xNS9qd-U&sig=VUR5oKvpPNW0nrLUj5UXvg-3hBo&hl=en&ei=HdcmTsfVDY6k-ga8ou2DDA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&ved=0CBQQ6AEwAA#v=onepage&q=Ariosto%20music%20High%20Renaissance%20Fleming&f=false

А терминологията трябва да се спазва, Нigh Renaissance на български трябва да се преведе като Зрял ренесанс или разцвет на Ренесанса, а не буквално.

Редактирано Юли 20, 2011 от Doris

[glishev]

"Висок" Ренесанс означава не само конкретна периодизация, но и някакво представително ниво. "Високото Средновековие" например не е късно Средновековие. Така че терминът си е подходящ.

Многознайко, не знам доколко текстовете в темите ти са си твои - тук предпочитаме собствени текстове. Но пък темите са интересни, за което поздравления. Имаш ли предпочитани ренесансови композитори?

[КГ125]

Добрият стар чичо Монтеверди води, разбира се.

А терминът "висок Ренесанс" и според мен е точен - заради нивата. Добър материал, дава визия за духа на времето