Отиди на
Форум "Наука"

Строителните материали в Древен Рим


Recommended Posts

  • Потребител

Поздравления за интересното изложение! :good: А дали се наблюдават някакви регионални особености в използваните строителни материали; примерно в Азия кирпичът е традиционен материал, доколко са го използвали римляните? Има ли други райони от римския свят със свои традиции в суровите материали и в техниката на градеж?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Поздравления за интересното изложение! :good: А дали се наблюдават някакви регионални особености в използваните строителни материали; примерно в Азия кирпичът е традиционен материал, доколко са го използвали римляните? Има ли други райони от римския свят със свои традиции в суровите материали и в техниката на градеж?

Поздрави, различия естествено имало - и при строенето на пътища, и при строене на крепостни стени. В зависимост от това кой материал бил преобладаващ и се намирал лесно.

Например при нас, за изготвянето на опус цементикум не се е използвала поцолана. А в него влиза смес от варов разтвор, каменен трошляк и парченца /счукани/ тухли, което води до посредствени качества и здравина на бетона.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Има още няколко вида зидарии, повечето от които не са така популярни поне по ташите земи.

Решетъчна зидария ( Opus craticium ) - при тази зидария имаме подравняване както по хоризонтала, така и по вертикала. Прилича на решетка и от там иде названието.

Мрежестата зидария (Opus reticulatum) се дали на вида - Opus quasi reticulatum - разпространен ІІ-Ів.пр.н.е. и Opus reticulatum - след това.

Имаме и смесена мрежеста зидария Opus reticulatum mixtum. При него мрежестата зидария е подравняване с хоризонтални редове тухли.

Иначе това, дето у нас (пък и от мен самия) обикновено се нарича Opus mixtum, то е разновидност на Opus vittatum. Той също има две разновидности Opus vittatum simplex (проста, несмесена) и Opus vittatum mixtum (смесена). При него имаме пак подравняване с тухли, но на каменни блокове.

Opus sectile - това е от разноцветни плочи, например за подова многоцветна настилка.

Opus signinum - това е зидария от тухли и парчета теракота смесени с хоросан.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно така, Галахад. Опус микстум ретикулатум съм го дал като опус микстум в темата /имам предвид стенните декорации/.

За крепостните стени според мен също е по-правилно да се говори за опус микстум виттатум. Мислиш ли, че Опус имплектум /както го дават някои наши археолози/ може да се класифицира като опус виттатум симплекс?

Подовите настилки не съм ги включил, защото се концентрирах върху стенните облицовки. Ако говорим за подови декорации, може би ще трябва да се развие отделна тема за мозайките.

Можеш ли да пуснеш изображения на опус сектиле, сигнинум и кратикум?

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

gloss10.jpg

Opus vittatum simplex - проста лентова (редова) зидария. Просто материала е по редове - ако е от един вид е прост, ако са примерно камъни и тухли е смесен.

gloss07.jpg

Opus sectile - при него става дума за мозайка, но от големи парчета. Може да е даже като картина.

clip_image031.jpg

Opus signinum. Agusteum, Cartagena - тук отново е като мозайка, но се използва и за друго заради здравината.

opus_craticium_1_herculaneum.jpg

Оpus craticium - пропуснах, че "решетката" е дървена, а пълнежът може да не е само камъни, ами и кал и плява. Той е популярен стил, старите германски къщи са от този тип.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

4.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Имплектона е външна обвивка с вътрешен пълнеж от разтвор и камъни. Лентовата зидария вече е външната облицовка, където камъните са в редове. Да не се бърка с инцертума, където има подредба, но тя не е на редове.

Оpus craticium пък е близък до Opus africanum, при който имаме редене хоризонтално и вертикално.

Opus albarium - това е за луксозна мазилка с мраморен прах.Витрувий (VII.3.4- 11)

Тук пак ги има като рисунки и снимки, с Opus africanum:

http://historyofarchitecture.weebly.com/stone-masonry.html

Редактирано от Galahad
пропуснат линк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Емплектон е само вътрешният пълнеж от хоросан и камъни. Eмплектум има, когато пълнежът е основен, а зидарията от камъни и тухли служи за облицовка; при другите видове зидария цялата или по-голямата част от дебелината на стената е зид, емплектумът само запълва празнината между необработените вътрешни лица.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Каскадьор, ти си прав, но тук Галахад визираше градежа opus implectum, а не бетонната ядка - емплектон.

Иначе намерих още един вид интересна интерирона мозаична украса - opus vermiculatum /'червейовиден стил'/, с най-впечатляващия пример - добре известната битка при Исос между Александър и Дарий III.

Правена към 100 г. пр. н. е. в Помпей.

greece7big.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Тази мозайка е удивителна. Но като сме на тема за стени, ето схема на Opus craticium:

tekopuscraticium.jpg

Мисля, че е добре да се посочват източниците:

http://www.romanaqueducts.info/aquasite/hulp/tekopusbreed.htm

Изглежда, че същинската Opus mixtum не се среща извън Италия, поне не зная такъв обект в България.

Интересно ще е да се направи сравнение между използваните в Италия и в провинциите техники.

Редактирано от каскадьора
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Искам да ви покажа някои от мозайките в Opus sectile. Не ги сложих в основната част за да избегна недоразумението, че става дума за някаква зидария за мозайки само. Забележете, че мозайките не са направени от малки камъчета, а от големи парчета разноцветни материали.

Rape-of-Hylas-by-the-Nymphs-Opus-Sectile-Roman-art-4th-Century.jpg

"Хилас и нимфите" - ІVв. Basilica di Giunio Basso(Basilica of Junius Bassus)

Pannello_parietale_in_opus_sectile_con_console_su_biga_e_quattro_cavalieri%2C_dalla_basilica_di_giunio_basso%2C_prima_met%C3%A0_del_IV_sec%2C_01.JPG

За зидарията с пълнеж (opus implectum) май нещо не обясних както трябва. При тази зидария имаме да го сажем условно три стени, средната от които се явява пълнеж (emplecton), а двете външни се явават като облицовка. Имаме отново редуване като при смесената зидария, но не във височина, а в дебелина. Обвивката примерно може да е изпълнена с квадрова или смесена зидария, а за пълнеж да се използва някоя от по-безредните техники.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Глобален Модератор

Да допълня зачекнатата тема за мозайките с двата най-популярни типа такива, появили се в Елинистичния свят към 2 в. пр. н. е.:

Opus vermiculatum - 'червейовиден' тип мозайка от малки парчета /камък, мрамор, стъкло, керамика/ мозайка с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина /дадената от мен по-горе мозайка с битката между Александър и Дарий/. Разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в.

Ето още един прекрасен образец:

600px-Mosaic_cat_ducks_Massimo_Inv124137.jpg

Оpus tessellatum - кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите, както е в opus vermiculatum:

704px-Mosaic_ducks_Massimo.jpg

Разпространена е от 2 в. пр. н. е.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

тайната на римския бетон:

http://ancientrome.ru/archaeol/article.htm?a=319

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

4.jpg

Но уникалното за нашите е каменният покрив. Тези плочи тежат по 80-100 кила. И както се вижда, след време дървото се изкривява, ако не е доброкачествено или подпряно добре....

:v: :v: :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

тайната на римския бетон:

http://ancientrome.r...ticle.htm?a=319

Много добър пример е Пантеонът. Докато в Костанинопол св. София има ужасни проблеми с тежеста на огромната купола дотогава пантеонът в Рим и до ден днешен не се нуждае от поправяне. Супер е.

:v: :v: :v:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много добър пример е Пантеонът. Докато в Костанинопол св. София има ужасни проблеми с тежеста на огромната купола дотогава пантеонът в Рим и до ден днешен не се нуждае от поправяне. Супер е.

:v: :v: :v:

И Пантеонът е бил укрепен допълнително с дебел тухлен пръстен още след построяването си.

Колкото до Св. София - да, стените й са подсилвани многократно, даже куполът й се е срутвал и е бил изграждан наново със съответните корекции, но все пак Константинопол е разположен в земетръсна зона.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Между, другото, Скуби - една лека забележка. Модераторите пишем в зелено, а админите - в червено, когато се налага да даваме някакво съобщение, така че, моля те, избери си друг цвят /стига да не е прекалено дразнещ за окото/.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Между, другото, Скуби - една лека забележка. Модераторите пишем в зелено, а админите - в червено, когато се налага да даваме някакво съобщение, така че, моля те, избери си друг цвят /стига да не е прекалено дразнещ за окото/.

добре. Можеше и по-рано да кажеш. За червеното знаех.

:whistling: :whistling: :whistling:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аз да задам един въпрос по темата, ако не е нищен тук и преди...

Римските водопроводи от оловни тръби често се дават като класически пример за фатално въздействие на оловото върху човешкия организъм (то е един от малкото токсини, които не могат да се отделят, а се натрупват безвъзвратно и разрушава централната неврна система до тотална дегенерация). Някои даже са склонни да обясняват упадъка на Древния Рим с масови умствени заболявания, предизвикани от оловно натравяне.

От друга страна скептиците (с които по-скоро съм склонен да се съглася и аз) контрират редица доводи против тази интерпретация:

- Вечният град далеч не е бил захранван с питейна вода само от оловни водопроводи - много от тях, особено по-старите, доколкото знам са били с керамични тръби.

- Питейната вода е в контакт с оловото само докато тръбопроводът е нов. С течение на времето върху вътрешната страна на тръбата се натрупва слой от варовити отлагания, които го правят безопасен.

- Въпреки безспорната и медицински доказана вреда от оловото, заигравките с него продължават през вековете чак до наши дни: оловни съдове, печатарството, оловни припои за кутии с консерви, оловните добавки в бензина...слагали са олово май даже в пасти за зъби в началото на миналия век... Въпреки това с изключение на крайни случаи никъде не са наблюдават масови епидемии от оловно генерирани болести.

- Древните римляни са добавяли олово във виното като консервант и за да подобрят вкусовите му качества (придобива сладък вкус- особено подходящ вариант за нисосортните кисели вина), като практиката продължава и през Средновековието до няоло особено гадни случаи на натравяния в Германия през XVIII в. Въпреки това няма данни за повишено ниво на психически и неврологични заболявания сред по-бедните слоеве от населението.

Бих се радвал да видя още някои мнения по темата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Опасявам се, че Римската империя не е имала достатъчно олово, та да направи толкова тръби, че да изтровят населението й. Повечето граждани на империята не са имали възможност да пият от оловни водопроводи. Става дума зе екстра, достапна за сравнително малка част от населението на империята. Иначе при това разкопаване на Арчар иманярите що олово щяха да предадат на вторични.

Повечето от населението е ползвало естествени водоизточници. Големите градове са били захранвани от водопроводи, но за тех керамиката е била предпочитания материал. Водопровода се излива в някой фонтан и населението черпи вода от там. Фонтаните не са били само за украса, но и водизточници на града. Просто са ги поукрасявали. Аз даже често се чудя някой от обектите фонтан ли да го пиша или чешма - красиво направен като днешните фонтани, но вложената идея е да е красива чешма.

:hmmm: Но пък от друга страна, като се се замисля колко разпространени са у нас азбестовите водопроводи, които са вредни също като оловните и като гледам накъде отиваме ... :w00t:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

До преди няколко десетилетия и ние получавахме водата по оловени тръби......

Но пък не забравяй, че разните козметични изделия, съдържат токсични компоненети, които до дадена степен се смятат за виновни за драстичното намаляване на плодородноста на римската аристокрация и израждането и....

По това време не само жените но и мъжете се мажели дебело за да имат бяло лице и червени устни и бузи.....

:tooth: :tooth: :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Опасявам се, че Римската империя не е имала достатъчно олово, та да направи толкова тръби, че да изтровят населението й. Повечето граждани на империята не са имали възможност да пият от оловни водопроводи. Става дума зе екстра, достапна за сравнително малка част от населението на империята. Иначе при това разкопаване на Арчар иманярите що олово щяха да предадат на вторични.

Повечето от населението е ползвало естествени водоизточници. Големите градове са били захранвани от водопроводи, но за тех керамиката е била предпочитания материал.

Имах предвид най-вече водоснабдяването на Рим. Естествено, че в различните провинции си имат традиционни техники за водоснабдяване. Но дори и в този случай важи същата, изведена и от теб закономерност. В самия Рим също има достатъчно алтернативни водоизточници, за да може дори без да се пазят съзнателно, гражданите и аристокрацията да са защитени от интензивно въздействие. Според мен проблема с оловните консерванти във виното (което са си пиели на провала, макар и разредено) е бил много по- сериозен. И при все това достатъчно незначителен за обясняване на комплексните социални процеси. Винаги съм се дразнел, когато се опитват да сведат множеството причини за едно явление до само една и с нея като със свещена крава да обясняват всичко. Дегенерацията на римската аристокрация също (доколкото я е имало) е била сложно явление с повече социални, отколкото медицински корени.

А за азбестоциментовите тръби (тва ми е малко професионална тема) - вече не ги ползват, макар да ги има още в много от старите тръбопроводи. Поголовното им ползване е щуротия от времето на соцреализма (от 3 млн. км положени по света такива 1 млн. са само в Русия). Макар, че в строителството в момента се вихрят щуротии на капиталистическия реализъм - стъклените и минералните вати, които веднъж вече са забранени през 80-те години ама после пак ги връщат под натиска на компаниите...

Впр. твърдят, че когато са включени в цимента, азбестовите влакна имали съвсем други характеристики и не били опасни... Е, да , ама почват да ги спират.... ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи поне за мен няма особена разлика между имплектум и виттатум симплекс /лицевите страни на първия са изградени от камъни и вътре е хоросана с натрошения материал - както личи от снимката в темата ми/.

Иначе кратикум е интересен вариант, явно при строене на по-бедни къщи. Чини ми се че и у нас има подобни примери, които можем да отнесем към този вид:

4.jpg

Строеж - измазан плет, укрепен с греди е съществувал още през неолита. В София има отрити такива къщи от преди 8000 години, много преди да се появят римляните.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Строеж - измазан плет, укрепен с греди е съществувал още през неолита. В София има отрити такива къщи от преди 8000 години, много преди да се появят римляните.

дай да видим находки от такива къщи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...