Отиди на
Форум "Наука"

Военна организация на Индия при Чандрагупта


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Монархът е начело на управлението. Той разполага с всички видове власт: военна, правосъдна, законодателна и изпълнителна.

Властта на суверена се гради върху три сили (шакти): политически умения (мантра шакти), мощ и пари (прабху шакти) и ентусиазъм (утсаха шакти). Единствено при наличието на тези обединени сили онзи, който желае да победи (виджигишу), може да постигне своята цел. Владетелят е длъжен да поддържа и укрепва своя авторитет както в собственото си царство, така и върху съседните държави, разделени в различни категории, които формират различните степени на неговата зона на влияние (мандала). Според природата на тези държави той трябва да прилага една от 6-те форми на политическо действие: съглашение, война, неутралитет, враждебности или студена война, съюз и измама.

Установяването на зоната на влияние изисква най-напред постоянно съглашение с непосредствено съседните държави, при положение, че те притежават всички елементи на суверенната власт: правителство, територия, укрепления, финансови ресурси и съюзници. В противен случай те трябва да бъдат анексирани. Кръгът трябва да бъде разширен до съюзниците на членовете на съглашението, които са като лъчи на колелото на каруца, в чиито център стои императорът.

Империята е разделена на провинции. Петте големи провинции имат съответно своя столица: Гирнар (който се намира на Катхиаварския полуостров), Таксила (на северозападната граница), Уджаин (в централна Индия), Тосали (на Бенгалския залив) и Суварнагири (в юга). Те са управлявани от принцове на царското семейство. Управителите назначават някои служители, които се контролират от пратеници на централната власт. Измежду тях т.нар. раджука имат правосъдни функции и определят смъртните присъди. Прадешика (провинциите) действат като контрольори на приходите, а магистрати, наречени антамахаматра (министри на границите), надзирават населенията, които се изплъзват от контрола на империята.

Според "Артхашастра" армията е съставена от четири елемента:

1.Членове на войнското съсловие, професионални войници, наречени маула, които формират основата на личния й състав.

2. Наемници (бала), набрани в завладените страни и зад граница.

3. Войници-новобранци, предлагани за кратки периоди от отделните съсловия.

4. Бойци от горските племена, които служат за отклоняване на вниманието или за изненадващи кратки нападения срещу врага. Те обикновено са най-храбри.

Авторът Каутиля смята за важни три армии: пехотата, кавалерията и бойните слонове. Изглежда, че след пораженията, които им нанасят по-подвижните армии на Александър, колесниците са оставени на заден план. Артхашастра говори с големи подробности за стратегията и маньовъра, за авангарда, резервите, лагеруването и т.н.

Въоръжението и екипировката имат важно значение с на място базирани мобилни бойни машини и съоръжения. Крепостите са оградени с ровове, пълни с вода, имат спускащи се порти и тайни входове. Каутиля препоръчва като средства за превземане на крепости да се използват прокопаването на тунели, наводнения, пожари и предателства. Според Мегастен Военният съвет включва 30 члена, разделени в шест отдела, чиито функции обхващат флотата, транспорта, пехотата, кавалерията, колесниците и слоновете.

Армията наброява над 600 000 бойци. Войниците получават редовна заплата, а държавата им предоставя оръжие и екипировка. Извън рамките на своите военни задължения, войниците водят "живот на пълна свобода и удоволствия". Тяхната заплата е напълно достатъчна, за да живеят комфортно и да осигурят такъв живот на своите близки. Дори в условията на лагеруванията, те се ползват от услугите на прислужници, които "се грижат за конете, чистят оръжието им, водят слоновете, поправят колесниците и служат за кочияши".

Според Ариан: "Пехотинците носят лък с височината на човешки ръст. Този лък се опира на земята срещу левия крак на стрелеца. Стрелците изстрелват своите стрели като изтеглят тяхната корда далеч назад. Стрелите са дълги почти три метра и нищо не може да им устои - нито щит, нито броня, нито някаква друга защита, ако тя съществува. В лявата си ръка те носят щит от нещавена волска кожа, малко по-тесен от човека, който го носи, и също толкова висок. Някои носят копия вместо лъкове, но всички имат меч с широко острие, дълго три лакти. Когато се бият в непосредствена близост до врага, което се опитват да избягват, те държат меча с две ръце, за да могат да удрят по-силно. Конниците са въоръжени с два лъка и един щит, по-малък от този на пехотинците. Те нямат седла и оглавници на конете си, каквито използват гърците или келтите. Обвиват муцуната на коня с лента от волска кожа, към която са закрепени, обърнати навътре, не много остри гвоздеи от желязо, мед или слонова кост, ако човекът е богат. В устата на коня те слагат една огъната желязна пръчка, към чиито краища са прикрепени юздите. Когато конникът дърпа юздите, тази метална пръчка контролира коня и остриетата насочват главата му така, че той е принуден да се подчини.

Из "Великите империи", Кратка история на Индия

Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...
  • Глобален Модератор

А сега малко и за управлението на държавата, специално за тези които си мислят, че цивилизацията започва и завършва с Европа ;)

Авторът Каутиля презира републиките и демокрациите също толкова, колкото и тираниите. Той разглежда конституционната монархия като най-добрата форма на управление. Според него „арската институция е пружина на националната експанзияи на общото благо. Тя представлява единството на интересите на различните слоеве на народа и е ръководната власт, която регламентира междуличностните и политическите отношения като улеснява живота на всеки индивид и неговите възможности за развитие”.

Организацията на управлението и процесът на формирането на законите са поверени на Съвет на министрите (Мантрипаришад) и на две общи събрания – „Градски съвет” или „Съвет на гражданството (паура)”, както и „Народен съвет” или „Събрание на царството (джанапада)”. Суверенът обсъжда с тези събрания всички важни въпроси на политиката и управлението, преди да постави своя печат за одобрение или отхвърляне върху съответните декрети.

Изглежда броят на министрите е променлив. В написаният малко по-късно трактат за политическото изкуство – Шукранитисара, се споменава, че осем министри са обичаен брой. Все пак понякога се говори за 12, 16 или дори 20 министри. Според Каутиля, този брой не може да бъде фиксиран, защото той варира в зависимост от необходимостта. Принцът-престолонаследник, главнокомандващият, шамбеланът, ковчежникът и интендантът на слоновете подпомагат работата на Съвета.

Министрите са представители на отделни ведомства (тиртха). Осемнадесеттте главни члена на Съвета по времето на Чандрагупта са:

  1. Съветникът на царя (мантри)
  2. Великият жрец (пурохита)
  3. Главнокомандващият (сенапати)
  4. Принцът-престолонаследник (ювараджа)
  5. Управителят на двореца (дауварика)
  6. Шамбеланът (артанваншика)
  7. Министърът на затворите (прашастри)
  8. Министърът на приходите (самахатри)
  9. Министърът на съкровището (санидхатри)
  10. Председателят на трибунала (прадещри)
  11. Министърът на армиите (наяка)
  12. Управителят на столицата (паура)
  13. Министърът на нравите и обичаите (вявахарика)
  14. Министърът на мините и занаятите (кармантика)
  15. Председателят на съвета (мантрипаришад адхякиша)
  16. Интендантът на армиите (дандапала)
  17. Министърът на укрепленията (дургапала)
  18. Министърът на границите (антапала)

За да станата действени, предложенията на министрите трябва да носят печата на председателя на Съвета, този на съветника на владетеля и в крайна сметка печата на самия владетел. Градският съвет и Събранието на царството могат да оказват известно влияние върху правителството. Каутиля описва техните функции в книга VІІІ, глава ХVІІІ на Артхашастра. Когато владетелят налага несправедливи наказания или прекалено тежки данъци, Събранието протестира. Каутиля съветва владетеля да спечели благоволението на посочените общи събрания. Събранието изпраща петиции до владетеля в случай на бедствия, глад или грабителства. Събранието на царството представлява селското население, както и това на градовете.

Според Мегастен, владетелят поддържа голям брой шпиони. Те изготвят секретни доклади по всички важни въпроси, свързани с градовете и армиите. За изпълнението на тази задача са подбирани доверени хора, които в качеството на информатори използват проститутки.

Мегастен описва детайлно и управлението на столицата Паталипутра. Вероятно и другите големи градове са били организирани по същия начин. Съществуват шест петчленни общински комитета, които надзирават съответно производствата, чужденците, гражданското състояние, пазарите, качеството на продуктите и заплащането на 10% данък върху продажбите.

„Онези, които се занимават с града, са разделени на шест групи по пет човека. Първата група се занимава с производствата, втората – с благополучието на чужденците, на които се определя жилище, но чието поведение се наблюдава от хора, прикрепени към тях като помощници. Те ги придружават, когато напускат страната, а в случай на смърт изпращат имуществото им на техните роднини. При заболяване се грижат за тях или ги погребват при смъртен изход. Третата група се занимава с гражданското състояние – ражданията и смъртните случаи – това се прави не само заради удържането на данъци, но и за да може статистиката за ражданията и смъртите на хората както с висок ранг, така и с ниско потекло, да стига до знанието на правителството. Четвъртата група се занимава с търговията и свързаните с нея дейности. Нейните членове носят отговорността за мерките и теглилките и се грижат продуктите да бъдат продавани в съответния сезон при открито наддаване. Никой няма право да се занимава с няколко вида търговия едновременно, без да плати двойна такса. Петата група има за задача да наблюдава производствата, чиито продукт също е продаван чрез открити публични търгове. Новите стоки и стоките от втора употреба трябва да бъдат продавани отделно. Ако те бъдат смесени на сергията, продавачът плаща глоба. Шестата група е формирана от тези, които събират данъка, който е 10% от цената на продаденото. Измамата се наказва със смърт. Шестте комитета заедно са отговорни за обществените мероприятия, храмовете, пристанищните съоръжения и т.н.

Според Артхашастра градът е управляван от кмет (нагарака), който ръководи униформената полиция (щаника), както и тайната полуция (гопа). Полицията поддържа регистър на хората и собствеността, инспектира хотелите, игралните домове, местата за удоволствия. Надзорникът на ръчните занаяти поставя своя печат върху продуктите, продавани на пазара. В Шилападикарам се предлага аналогична организация и за градовете в Южна Индия. Има пожарникари, а полицията патрулира по улиците и през нощта. Съществува вечерен час и чужденците, които скитат нощем по улиците, се арестуват, освен през празничните дни.

Администрацията е контролирана от различни интенданти. Най-важни са тези за селското стопанство, които контролират разпределението на посевния материал, на селскостопанските сечива, на силозите, каналите, резервоарите, напояването и условията за труд. Те получават продукцията от царските земи и събират1/6 част от продукцията на останалите обработваеми площи.

Интендантът на мините и металите наблюдава дейността на мините и събира саответния процент, дължим на държавата. Монетният двор сече златни и сребърни монети. Съществуват и специални интенданти, отговорни за солните мини, за бижутериите, месарниците, горите и тн. Има паспортно бюро за надзор над чужденците. Каутиля споменава за кадастър и за различни мерни единици при измерването на земята. Ограниченията за собствеността също са под контрол. В случай на глад в определен район населението се преселва в друга местност. Земи получават наставниците, учените и верните служители.

Държавата осигурява подкрепа за стари и бедни хора, за болните, слабите, вдовиците, сираците и невръстните деца. Пътищата внимателно се поддържат. Върху големия царски път, който свързва Таксила с Паталипутра (дълъг почти 2000 км), са изградени крайпътни знаци, които показват на всяка миля какво е изминатото разстояние. Според Плиний кантонерите поддържат този път в отлично състояние. Същият път, леко модернизиран, но намален по ширина, е наречен от англичаните Grand Trunk Road. От времето на Чандрагупта са реконструирани единствено мостовете.

Владетелят е отговорен за справедливостта на правосъдието, но според Ману и Каутиля, законът е над царете и самите те също по принцип могат да бъдат наказвани. Съдебната власт е независима. Съществуват назначени трибунали с писари и адвокати, в които заседават съдии за съответните съдебни процеси. Споровете се разрешават в зависимост от показанията на свидетелите, по заключение и аналогия с обичайното право. Възможно е да се направи обжалване и последна инстанция е Царският съвет. Дори ако царят отсъства, отговорността за възможни съдебни грешки пада върху него.

Съществуват два типа съдилища: гражданските съдилища се занимават с въпросите на договорите, наследствените права, междуличностните спорове, брачните проблеми, зестрите, заемите и лихвите, а наказателните съдилища се занимават с всички проблеми свързани с полицията. Наказателният кодекс е много строг. Мегастен споменава за някакъв човек, обвинен в лъжесвидетелстване и наказан с осакатяване. Който осакати друг човек се наказва с отрязване на същия крайник плюс една ръка. Ако някой стане причина занаятчия да загуби ръката или окото си, той се осъжда на смърт. Наказателният кодекс позволява изтезанията, божия съд и осакатяванията; обвиненият обаче може да се откупи като плати глоба. Съдебните процеси се осъществяват в много кратки срокове.

В селата един съвет от петима старейшини арбитрира обичайните конфликти. В малките градове действа съвет от трима съдии, подпомагани от трима законоведи. Практиката на Съвета на петимата се е запазила и до днес в селата. Онези, които са извършили нещо, засягащо единствено тяхната фамилна общност , и досега са съдени от равни на тях хора.

Всичко това е от века, в който Ранната Римската република все още владее само земите около долината на р. Тибър и отбива келтски нашествия, при едно от които града е опожарен.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...