"Новите" Жирафи (Giraffidae)

[Voland]

Едно животно , символизира Африка,навярно повече от всеки един от величествените зверове на „Черният континент“. Въпреки деликатното си присъствие Жирафът не може да не ни удиви със своя неподражаем ръст и същевременно с изящната си грациозност. Познати на човечеството от древни времена,тези гиганти продължават да предизвикват науката с уникалната си анатомия и любопитно поведение.

Достигат невероятните 5,80 м.височина, което ги прави абсолютен рекордьор в животинския свят . Мъжките тежат между 1200 и 1500 кг., а женските 800-1000 кг. Тялото му има непропорционална форма с малка глава, много дълга шия (над 2 м.) и дълги крака.Късата им жълтеникава козина е покрита с кафеникави петна с различна форма и големина. Тяхната роля е свързана с количеството отделена топлина от организма и е възможно да са част от причините за необикновено издължената шия на жирафа: повече петна – по добра вентилация.

Като цяло причината за еволюцията на толкова дълъг врат все още не е твърдо установена. Традиционното схващане е,че тя помага на животните да достигат най-високите клони на Африканските акации (Acacia tortilis) и по този начин да елиминират конкуренцията за храна (Дарвин 1870), както и да забелязват хищниците отдалеч.

През 1996 Simmons и Scheepers предложиха, че основен еволюционен фактор е предпочитанието на женските към партньори с по дълга шия, които по-често побеждават в предбрачните двубои, т.н. „Neck for Sex”. В крайна сметка през 2010 Simmons и Altwegg обявиха и двете хипотези за непълноценни и смятат, че отговора на загадката се крие в комбинацията от двете причини.

В много учебници и научни статии се изтъква факта, че Жирафът има 7 шийни прешлена, както всички останали бозайници. Но дали е така? Добре е да се спомене, че два рода млекопитаещи, Ленивеца (Bradypus) и Ламантина (Trichechus) имат съответно по 9 и 6 шийни прешлена, а при Ленивеца (Choloepus) варират между 6 и 7. През 1999, може би най-добрият специалист по Жирафите в Света, Nikos Solounias изрази идеята, че Жирафите имат 8-ми шиен прешлен. Solounias доказва, че първия гръден прешлен T1 всъщност играе ролята на шиен прешлен, а формата му е същата, като 7-мия шиен прешлен на Окапи и има доста необичайна форма за T1.

Уникална при Жирафите е и тяхната кръвоносна система. Те притежават мощно сърце, подсилени артериални стени и най-високото кръвно налягане сред животните (300/200 mmHg), доставящо кръвта до главата на разстояние на над 2 м.. За да се избегне опасно нахлуване на кръв в мозъка, когато животното се наведе да пие вода , антигравитационни клапи и мрежа от малки кръвоносни съдове, помагат да се поддържа достатъчен кръвоток с точно необходимата стойност на налягане на кръвта. Дихателната система също е без аналог в природата.

Колко вида са Жирафите?

Още в началото на XX век съществува идеята за повече от един вид Giraffa.Тази хипотеза впоследствие е отхвърлена и забравена, като се приема разделянето на 9 отделни подвида. Изследване на мтДНК и микросателитите на голям брой диви индивиди от Brown и кол., през 2007, раздвижиха науката. Те разпознаха не един, а цели шест вида Жирафи разделени в две основни групи: - Северна (G. peralta, G. reticulate, G. rothschildi)и Южна (G. tippelskirchi, G. giraffe, G. angolensis).Времевия континиум разделящ двете групи е между 500 000 и 1 000 000 години, а вътре в групите между 250 000 и 500 000 г.Интересно е, че номиналният подвид Giraffa camelopardalis camelopardalis вече е включен в G. rothschildi. Авторите са засекли няколко хибридни животни, но изразяват мнение, че основните популации са добре изолирани едни от други с естествени природни бариери.

Почти по същото време Hassanin и кол. (2007)., проведоха подобно проучване, като включиха и проби от много животни отглеждани в зоопаркове. Те прибавиха и още един вид G. antiquorum към гореспоменатите шест.

В края на миналата година излезе Таксономия на Копитните животни ( Ungulate Taxonomy) на двама от най-авторитетни автори по темата C.Groves и покойния P.Grubb. Плод на на дълги години ДНК анализи. Тук авторите признават 7-те вида, замествайки синонима G. rothschildi с G. camelopardalis и предлагат още един пълноценен вид G. thornicrofti.

Семейство Жирафи (Giraffaide) включва и още един представител. Откритият чак през 1901 г. забележителен горски бозайник, Окапи (Okapia johnstoni).

Тук ще приема новата систематика на C.Groves и P.Grubb, но трябва да поясня, че тя все още не е официално установена.

Редактирано 18, 2012 от Voland

[Voland]

Нубийски или Ротшилдов жираф (Giraffa camelopardalis Linnaeus, 1758)

СЗ Кения, И Уганда и вероятно Ю Судан.

Застрашен (Endangered) в IUCN

Смята се,че 14-те жирафа в зоопарка Ал Айн в ОАЕ са от формата camelopardalis, а в природата не са останали повече от 200 индивида. Формата rothschildi също е много рядка - около 600 животни и около 400 в плен.

Отличава се с тъмнокафяви(до черни в центъра) правоъгълни петна на кремав фон и липса на опетняване под коляното. Мъжките потъмняват значително с възрастта.

[Voland]

Мрежест жираф (Giraffa reticulata de Winton, 1899)

Ю Сомалия, Ю Етиопия и СИ Кения

Може би най-известният вид. С едри и наситени червеникавокафяви петна, разделени от правилни бели линии образуващи красива „мрежа“.

Заради лова и загубата на арел числеността му рязко е намаляла от 28000 в края на 90-те до само 5000 в края на 2010. Най - желаният от зоопарковетe - около 450 бр.

[Voland]

Кордофански жираф (Giraffa antiquorum Swainson, 1835)

Живее в най враждебните и размирни региони на Африка – Ю Чад, ЦАР, С Камерун и ДР Конго.

С бледи и неправилни петна на мръсно бял фон. Има петна по вътрешната част на краката.

Около 3000 индивида живеят в природата и 65 в плен.

[Voland]

Западноафрикански жираф (Giraffa peralta Thomas, 1908)

Една единствена популация от около 250 животни, източно от столицата на Нигер Ниамей. Под строга защита на Нигерското правителство.

Най-редкият вид – Застрашен(Endangered) в IUCN

С много светла окраска и жълтокафяви петна на кремав фон.

[Voland]

Масайски жираф (Giraffa tippelskirchi Matschie, 1898)

От Централна и Южна Кения до Ю Танзания, интродуцирана популация в Руанда.

Най-многобройният вид - между 30000 и 40000 индивида. 100 животни в плен.Напоследък зачестяват съобщенията за нападенията от бракониери.

Въпреки, че при всички видове се наблюдава потъмняване при възрастните мъжки, Масайския жираф е доста по-тъмен от останалите. С тъмнокафяви петна най-често с формата на лозов лист, накъсани от светлокафяви неправилни линии.

[Voland]

Луангвийски жираф (Giraffa thornicrofti Lydekker, 1911)

Среща се само в една изолирана популация в Долината Луангва, И Замбия.

По малко от 1500 индивида в природата.

Светлокафяви петна по шията и тъмнокафяви по тялото на кремав фон.

Редактирано 18, 2012 от Voland

[Voland]

Южноафрикански жираф (Giraffa giraffa Boddaert, 1785)

С ЮАР, Ю Ботсуана и Ю Зимбабве.

Около 12 000 в природата и около 45 в зоопарковете.

Тъмнокафяви петна на светлобежови разкъсани линии. Има петна по цялата предна част на краката до копитата.

Редактирано 18, 2012 от Voland

[Voland]

Анголски жираф (Giraffa angolensis Lankester, 1901)

Въпреки че се нарича „Анголски“ този вид за съжаление вече е изчезнал от Ангола.

Намибия, ЮЗ Замбия, Ботсуана и вероятно З Зимбабве.

По малко от 20 000 животни. 20 в зоопарковете.

Другото му име „Димен жираф“ говори за външния му вид. Светлокафяви петна на сиво-бял фон.

[Voland]

Окапи (Okapia johnstoni)

[fixxxsers]

От името на всички, които поне малко се интересуват от биология благодаря от сърце на Voland за инфото. Това е уникална, нова информация, която не може да се намери в българското интернет пространство. Както е ивестно последните години в биологията доста неща се променят, откриват и т.н., а специално в таксономията промяната понякога е на 180 градуса. Благодарение на Voland ние се пренасяме там, където нещата се случват.

[Voland]

Благодрая на @fixxxsers за добрите думи. Ще се радвам се ако тази информация накара, дори един човек, да погледне на природата, като на безценно съкровище, което на всяка цена трябва да съхраним.

[Voland]

Цитирана литература:

Brown, D. M.; Brenneman R. A.; Koepfli, K-P.; Pollinger, J. P.; Milá, B.; Georgiadis, N. J.; Louis Jr., E. E.; Grether, G. F.; Jacobs, D. K.; Wayne R. K. (2007). "Extensive population genetic structure in the giraffe". BMC Biology 5 (1): 57

Dagg, A. I. (1971). "Giraffa camelopardalis". Mammalian Species 5: 1–8.

Groves, C., and P. Grubb. 2011. Ungulate Taxonomy. Family Giraffidae. The John Hopkins University Press, Baltimore.

Hassanin, A.; Ropiquet, A.; Gourmand, B-L.; Chardonnet, B.; Rigoulet, J. (2007). "Mitochondrial DNA variability in Giraffa camelopardalis: consequences for taxonomy, phylogeography and conservation of giraffes in West and central Africa". Comptes Rendus Biologies 330 (3): 173–83.

Kingdon, J. (1997). The Kingdon Field Guide to African Mammals. Academic Press. pp. 339–44.

Robert E. Simmons and Lue Scheepers, "Winning by a Neck: Sexual Selection in the Evolution of Giraffe," The American Naturalist 148 (1996): pp. 771-786.

Simmons, R.E. & R. Altwegg. 2010. Necks-for-sex or competing browsers? A critique of ideas on the evolution of giraffe. Journal of Zoology, 282:6–12

Solounias, N. (1999), The remarkable anatomy of the giraffe's neck. Journal of Zoology, 247: 257–268.

[КГ125]

Спецаилни поздрави за тази и другите теми!!!! Викам направо да ги правиш статии за списанието

[Voland]

Благодаря, @КГ125. Радвам се, че има интерес към тази, напрактика необятна тематика. А и както каза @fixxxsers, нищожно малко неща достигат до нас на български.

[КГ125]

Таман има мегдан за новости