Отиди на
Форум "Наука"

ДРАГАН ЦАНКОВ


Apofis

Recommended Posts

  • Потребител

ДРАГАН ЦАНКОВ, 28 октомври 1828 - 11 март 1911 г.

Роден в гр. Свищов. Учи в родния си град и в гр. Елена и завършва Габровското училище (1845). Продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназията в Киев. Следва в Киевската духовна академия (1846-1848). Учител в Галац (1848-1850). Във Виена изучава печатарското дело и слуша лекции в университета. Купува печатница, която пренася в Свищов, а по-късно - в Цариград. От 1855 г. живее в Цариград, където изучава френски език в католическия колеж в Бабек и работи като учител и журналист. През 1855 г. тайно се покръства и става един от водачите на униатското движение в България. Основава ученолюбива дружина „Община за българска книжнина" за подпомагане на българските училища и църкви с книги. През 1859 г. отваря своя печатница и започва да издава в. „България" с прокатолическа и профренска ориентация. На 18 декември 1860 г. депозира писмена молба за преминаване под духовното ведомство на Ватикана. Участва в делегация при папа Пий IX през март-април 1861 г. за връчване на епископските отличия на архимандрит Йосиф Соколски. След неуспеха на унията през 1863 г. напуска Цариград и се установява в гр. Свищов. Работи като преводач към паспортната служба и инспектор на управлението на турските параходи по р. Дунав. Учител по френски език (1865-1867) и един от инициаторите за създаване на читалище „Зора" (1866) в Русе. Член на апелативния турски съд. Помощник-управител на Нишкия (1868) и на Видинския санджак (1869). Член на Смесения екзархийски съвет (1873-1875), учител по български език в Галатасарайския лицей, председател на българското читалище в Цариград (1876). По поръчение на Българската екзархия след потушаването на Априлското въстание (1876) заедно с Марко Балабанов обикаля европейските столици, за да запознае общественото мнение с Българския въпрос (август 1876 - януари 1877). По време на Временото руско управление е вицегубернатор на гр. Свищов, гр. Търново и гр. Русе. Окръжен управител в гр. Варна. Председател на комисията за емигранти в гр. Пловдив. Депутат в Учредителното събрание (1879). Участва активно в изработването на Търновската конституция. Водач на Либералната партия, а от 1884 г. - на Прогресивнолибералната партия. Дипломатически агент в Османската империя (1879-1880). Народен представител в I велико (1879) и в I (1879), II (1880-1881), IV (1884-1886), X (1899-1990), XI (1901) и XII (1902-1903) обикновено народно събрание (ОНС). Председател на XII (1902-1903) ОНС. Активно се бори срещу режима на пълномощията на княз Александър Батенберг (1881-1883), за което е интерниран в гр. Враца. По време на управлението на Стефан Стамболов емигрира в Санкт Петербург и се завръща в България през 1895 г. Дописен член на Българското книжовно дружество (1871), почетен член (1884). Умира в гр. София.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребител

Днес прочетох нещо любопитно, че "журналиста'' Боби Цанков е от рода на Драган Цанков. Някой има ли информация по въпроса? Колко жалко ще е ако е истина... Един от бащите на Следосвобожденска България да е предтеча на мошеник на дребно днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Драган Цанков е една достойна личност с дял в изграждането на България.Той например е с основна заслуга за изгонването на руските генерали /нищо че повече става краен русофил/ и за възстановяване на Търновската конституция.Черната точка при него е злополучния мазхар за който и той не може да даде разумно обяснение.Най приемливото е че в бурната политическа есен на 1886 г.Цанков прави недопустим гаф.Иначе той е човек на своето време и при него има от всичко:от залитане към католицизма до сляпо руофилство.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Глобален Модератор

Той е доста бурна натура, а и българската политика от онова време е бурна и млада. Това може би обяснява лутането му в крайностите. Мазхарът е опит за баланс срещу Русия, мисля. Във всеки случай, действията му са диктувани от грижа за държавата. А това, че е чешит по характер вече оформя крайностите им.

Когато младият Симеон Радев го интервюирал, старият остроезичник се разпсувал като хамалин, характеризирайки този или онзи участник във събитията от следосвобожденските години. На репликата на Радев: "Бай Драгане, не е хубаво тъй, аз съм млад човек", Цанков отговорил: "Мълчи, момче, мълчи, ти не ги познаваш"

Емоционална балканска натура, каквото и да е правил.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Не когато пише мазхарът Цанков вече е краен русофил.Това е опит да се свалят управлящите в България /групирани около Стамболов/ като се предизвика турска окупация на бившата Източна Румелия.Всъщност това си е руска идея - да се провикира криза в България с цел смяна на управляващите.Въобще след 1884 г. Цанков няма собствена линия в политиката каквото му наредят от Петербург изпълнява безприкословно.Срещу това получава солидни финансови средства.Уви това е тъжният край на кариерата на този иначе заслужил народен деятел.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...