Отиди на
Форум "Наука"

Сталин убил Георги Димитров


Recommended Posts

  • Модератор Военно дело

Това е копи пейст

През 1947 г. България можеше да стане империя зад гърба на Кремъл. Заради Южнославянския съюз героят от Лайпциг е отвлечен и умира мистериозно, а Трайчо Костов увисва на въжето. Стотици българи гинат или изчезват безследно. Приятелят на Димитров Йосип Броз Тито се прави на болен и оцелява.

Завесата на архивите на КГБ постепенно се повдига. И започват да изкачат неща, които подсказват, че историята би могла да се случи и по друг начин. Такъв е случаят с Южнославянския съюз, който преди десетилетия държавните глави на Югославия и България – Йосип Броз Тито и Георги Димитров искали да създадат. На бял свят излизат и реакциите на Сталин и КПСС за смъртта на Георги Димитров и Трайчо Костов, сочи аналитична статия, публикувана във frognews.bg

Ето какво пише в някои от излезлите неотдавна на светло кагебистки документи. „Ние ще създадем голям и силен Южнославянски съюз, който ще може да се противопостави на всякакъв натиск”. Това е заглавие на в.„Правда”от 28.11.1947 г.).

В Москва ръководството на КПСС е хвърлено в ужас. Сталин иска светкавично да му се предостави доклад за „престъпните намерения” на Тито и Димитров. Удря по бюрото и се заканва, че ако КГБ не спре българите и югославяните, ще хвърчат глави.

В документа на съвестките тайни служби пише: „Получихме данни, че за Тито и Димитров този Съюз е само първата крачка към съдваване на Федерацията на всички народни републики. На 17 януари 1948 г. Димитров заявява на пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с вожда на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена Федерация или Конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Докладът с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23.01.1948 г.

Информацията го вбесява. Свидетел на случката я описва по следния начин: „Сталин се ядоса и хвърли папката на земята. След това отсече:

Това е нечувана провокация!

Те искат да създадат социалистически блок, независим от СССР! Нарушиха принципа най-важните решения да взимам аз! Ще си платят!”

По разпореждане на Йосиф Висарионович на 29 януари в „Правда” се появява необичайно рязко възражение: „Ние публикувахме заявлението на другаря Димитров, но това не означава, че споделяме неговото мнение. Тъкмо обратното, ние смятаме, че тези страни не се нуждаят от натрапваната федерация или конфедерация.”.

На 10 февруари Сталин вика при себе си вождовете на българската и югославската партии. Югославските секретни служби съобщават на Тито какво го чака в Москва и той благоразумно остава вкъщи, като се извинява с някакво заболяване. В Кремъл изпраща Кардел и Джилас.

Димитров обаче не успява да отклони личната покана и заминава, съпроводен от Трайчо Костов. Сталин и Молотов подлагат Димитров на резки нападки и унижения, както съобщава Джилас по-късно, „му изнасят като на първокласник лекция за правилната ленинска политика в областта на междудържавните отношения”.

По време на срещата най-неочаквано Сталин разпорежда Югославия и България да създадат двустранен Съюз – т.е. да реализират нещо, срещу което е бил преди две години. Всъщност идеята е Димитров да държи под контрол лошия Тито. „Той искаше Димитров да стане предател, настояваше за това”, пише в разсекретените документи. Смирилият се Димитров покорно признава своите „грешки” и обещава да се придържа към „правилната линия”. Кардел и Джилас се връщат в Белград и съобщават за случилото се. На заседание на Централния Комитет на Компартията на Югославия съветското изискване за незабавен съюз с България е отхвърлено. Съветският съюз отговаря с отказ на предложението на Югославия да сключи ново икономическо споразумение.

В действие влизат изпитаните средства на съветската идеология - изфабрикувани процеси, чиито жертви се разобличават като „врагове”. През май 1948 г. Сталин заповядва на шефа на безопасността Лаврентий Берия да изобличи всички „титовисти” в държавите-сателити.

Ударът трябвало да порази най вече България.

През май 1948 г. в Москва започва търсенето на „човека на Тито в София”. Най-добрият кандидат за това естествено бил 63-годишният Георги Димитров. Близка дружба и уважение го свързва с Тито. Димитров е удобен и защото е бил пречупен още от пребиваването си през 30-те години в Москва, където като Генерален Секретар на Коминтерна е трябвало мълчаливо да наблюдава как безследно изчезват един след друг неговите съратници и приятели. Със собствените си очи той е виждал смъртоносните последици от всяко инакомислие и е познавал дори най-незабележимите следи на недоволство върху лицето на Сталин. Той още в Москва е знаел, че неговият личен телохранител и зет Вълко Червенков е бил вербуван от НКВД със задачата да го следи.

И все пак за Сталин било немислимо изпращането на Димитров на подсъдимата скамейка като ”титовистки заговорник и империалистически агент”. Героят от процеса за подпалването на Райстага през 1933 година, опълчил се срещу Гьоринг пред нацисткия съд и от този момент тачен от всички антифашисти, уважаван от българската партия като митологичен полубог.

За да се избавят от Димитров, руснаците избрали „по-елегантен” начин. През януари 1949 г. той изчезва от София. Според някои слухове той заминал за летището, за да посрещне заместник-председателя на Съвета на министрите на СССР Андрей Вишински, който направил междинно кацане в София. Той се намирал в самолета, когато вратата зад него внезапно се затворила. Дълго време за Димитров не се знаело нищо, докато през април в пресата не се появило кратко известие, че той е болен и е в Съветския съюз. Димитров умира на 2 юли 1949 г. в московска болница. Тялото му е балсамирано от същите специалисти, които са мумифицирали и Ленин. Така и не става ясно от какво е умрял.

Потенциални жертви на изфабрикувания процес, които можел да набележи Берия, били Васил Коларов, Антон Югов и Трайчо Костов. Коларов бил най-близкият приятел и съратник на Димитров. Двамата били заедно от 1918 г. Той бил с болни сърце и черен дроб и очевидно неподходящ за жертва.

Третият „московчанин” Вълко Червенков от самото начало не се разглеждал като възможна жертва. В края на краищата той бил очите и ушите на съветските тайни служби в София.

Скоро Берия намерил отговор на своите търсения. Твърдият сталинист Трайчо Костов, висшият ръководител на българската икономика, сам облекчил неговия избор. По време на конференция в Москва той прекъснал обсъждането и изразил пред Сталин съжаление относно неравностойните, вредни за България пунктове от българо-съветския Икономически договор. Сталин се разгневил и обвинил Костов, че отклонява вниманието от важните проблеми на комунистическото съзидание.

Този наглед незначителен инцидент решил съдбата на Костов.

Освен това в КГБ се знаело, че „по време на режима на цар Борис Трети Костов е бил арестуван и заедно с група комунисти застава пред съда. Макар да е било известно, че е един от лидерите на компартията, животът му бил пощаден, а всички останали получили смъртни присъди. Днес имаме доказателства, че агентите на известни капиталистически държави са се превърнали в редица функционери на някои комунистически партии”.

Разработката на подробностите била поръчана на Червенков, Югов и група съветски експерти по изфабрикуването на процеси под ръководството на ген. Судоплатов. Те съставили списък с членовете на „бандата на Костов”, които трябва да бъдат арестувани. След това проектът бил представен в Москва, където Берия и щабът му проверили списъка, поправили го и го разширили. Окончателната редакция била утвърдена лично от Сталин.

1949 г. започва с ред действия по дескредитирането на Трайчо Костов. Той обаче се отбранява. Пише дори писмо до ЦК на КПСС в Москва, за да се защити от неоснователните обвинения в антисъветска дейност. Не получава отговор. В края на май 1949 г. тайната подготовка на изфабрикувания процес е приключена и Червенков отива при Сталин и Берия. Димитров така и не научава нищо, изолиран безпомощен в московска болница.

След завръщането си от посещение в Москва Червенков сваля Трайчо Костов от всички партийни и държавни постове и урежда изключването му от партията.

Костов не присъства на заседанието, тъй като същата нощ е арестуван. Отначало арестът е бил секретен. Едва на 20 юни в централния орган „Работническо дело” се появява кратко съобщение на МВР, че Трайчо Костов се намира под стража за икономически саботаж и шпионаж в полза на империалистическите държави.

Костов е докаран в Главно управление на Държавна сигурност и хвърлен с вързани ръце и крака в подземна килия. Започват да го измъчват. Още първата нощ през въздушен клапан в килията пускат ледена вода и заплашват Костов, че ще го удавят, ако не признае за шпионската си дейност. Това е само началото. Следват жестоки изтезания. Костов се държи четири месеца, но през октомври 1949 г. Рухва и подписва протокол с признания.

Заедно с Костов са арестувани още 200 души, висши партийни функционери. Те били измъчвани, докато не признаят „вината” си. Избрани са десетима от тях за съдебен процес.

През ноември обвинителният акт бил проверен от Берия и утвърден. Указанията били сведени на генералния прокурор Димитър Георгиев и на шестима от членовете на Върховния съд, начело с неговия председател Борис Лозанов. “Процес № 1891/1949 срещу изменниците на Родината, шпионите и саботьорите от групата на Трайчо Костов” се провежда от 7 до 14 декември 1949 година в Голямата зала на Централния Дом на Народната армия.

Милицията прави кордон, за да държи любопитните далече от сградата, изпълнена със сътрудници на тайната полиция, съветски наблюдатели, родни и чуждестранни журналисти, надеждни делегати от заводи и колхози. Заседанията на съда се предават по радиото. Сред обвиняемите са министърът на финансите Иван Стефанов, двама членове на ЦК: Никола Павлов, заместник-министър на строителството и Васил Ивановски, началник на управлението за пропаганда, Никола Начев, заместник-председател на Икономическия съвет; Борис Андронов Христов, търговски аташе в московското посолство; Цончо Цончев, управител на Народната банка; Иван Гевренов, началник отдел в Министерството на промишлеността и Иван Тутов, началник сектор в Министерството на търговията.

Останалите двама са Илия Баязалиев, секретар на профсъюза на строителните работници и македонецът Благой Иванов Хаджи-Панцов през 1947 година бил изпратен от Тито в София като съветник в посолството, след началото на конфликта със Сталин минал на страната на Коминформа и сега по инструкция на съветския посланик и софийския резидент на КГБ трябвало да разобличи Тито като оръжие на „империалистите”.

По това време Димитров разбира за процеса,

но отказвал да помогне на лъжливите обвинения срещу Костов. Той знаел, че скоро ще умре и затова отказът му вече не можел да му навреди. Писмото, „намерено” малко преди началото на процеса, в което той предупреждава партията за Костов, било фалшифицирано в лабораториите на КГБ и ГРУ (Главно разузнавателно управление на Съветската армия).

Когато на 14 декември 1949 година на 11 от обвиняемите била дадена последна дума, Костов заявява: „В своето последно слово пред дълбокоуважаемия съд смятам за свой съзнателен дълг да заявя пред съда, а чрез него и на българската общественост, че никога не съм бил на служба като английски шпионин, никога не съм участвал в загововорите на Тито и неговата клика и че винаги съм изпитвал към Съветския съюз уважение и почит”. Костов бил прекъснат и охраната го отвела със сила на подсъдимата скамейка.

На 14 декември съдът огласява присъдата, предварително произнесена от Сталин, Берия и Червенков: Костов е осъден на смърт чрез обесване, Иван Стефанов и Павлов – на доживотен затвор, Начев, Цончо Цончев, Иван Славов, Иван Георгиев и Благой Иванов Хаджи-Панцов – на 15 години каторжен труд, Борис Андронов и Васил Атанасов – на 12 години, Илия Баязалиев – на 8 години затвор.

Ден след произнасянето на присъдата Червенков посещава Костов в килията на смъртниците и го уверява, че българските и съветските другари знаят със сигурност, че той не може да бъде нито шпионин, нито престъпник и го призовава към вярност към комунистическата партия и му предлага да признае греховете си и ще бъде помилван. До днес не е известно защо Костов не успява да устои пред този натиск. Българските власти публикуват факсимиле на молбата му за помилване пред президиума на Народното събрание.

На следващия ден, 16 декември 1949 година, президиумът отклонява молбата на Костов за помилване като неоснователна.

Костов е обесен още същата вечер.

Единадесетте жертви били само видимата част на айсберга. Последвали закрити процеси срещу над 200 обвиняеми. Стотици членове на партията, чийто единствен грях бил, че са колеги, приятели или роднини на осъдените, по административен ред били интернирани в лагери. 17 от 49-те членове на Централния комитет попадат в месомелачката на процеса.

От водещите функционери, безследно изчезнали и осъдени в тайните процеси като „шпиони на фашистката полиция, империалистически агенти и титовистки заговорници”, е достатъчно да дадем само представителна извадка: членът на Политбюро професор Петко Кунин, министърът на промишлеността Георги Ганев, директорът на управлението на Държавна сигурност; Иван Масларов, секретар на Централния комитет; полковниците от Държавна сигурност Стефан Богданов и Никола Задгорски; ръководителят на военното разузнаване генерал Петър Вранчев; командващият Гранични войски генерал Лев Главинчев; Любомир Кайраков, Йордан Божилов и Стефан Тончев, министрите на електрификацията, външната търговия, пощите, телеграфите и телефоните; по-нататък – петима заместник-министри на външните работи, транспорта и вътрешната търговия.

Така планът „Юг”, както го наричал лично Сталин, постигнал пъклените си цели. Той бил ръководен и координиран от ген. Судоплатов. Същият, който реализира у нас т.нар. „събеседване” с отклонили се другари. В мазетата на милицията изчезват десетки инокомислещи българи, което става примчина да се осуетят събития, каквито избухват през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия. Ръководството на БКП е поставено на колене и се превръща в най-верния сателит на СССР чак до 1989 година, когато пак „московци” като Андрей Луканов и Петър Младенов свалят с преврат Тодор Живков, приключва публикацията във frognews.bg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обесването на Трайчо Костов е едно от най-хубавите събития след 1944г., в които на България й е било провървяло. И то страшно много. Защото Югофедерацията е щяла да изтрие завинаги България от лицето на земята. В нея нямало да влезе България, а федеративните области Македония, Добруджа, Мизия, Тракия, Шопско и Родопите. Докато Трайчо Костов е бил на власт в Пиринския край започва процес на македонизация, като "българеещите" са били репресирани и се е стигало до там, че в училищата да снемат портретите на Ботев и Левски и да ги сменят с ликът на Тито. Тъй че Трайчо Костов е получил това което най-много заслужава всеки предател.

За съжаление последиците от тези събития в Скопска област са трагични - там сега вече няма българи, а "антички македонци".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Фружине, Сталин е прозрял, бе! За какво е на света една гнила федерация, която след 45-50 г. щеше да се разпадне с много повече, в десетки пъти повече кръв от Югославската.

Едни болшевики се разправят с други.

Интересното е че обвинението е едно и също - "дейност в полза на Запада" :biggrin: , което поразява и Трайчо Костов, и фабриканта на процеса срещу него Берия. :crazy_pilot:

Ха, сега чета Лев Главичнев също го е отнесъл. Има господ ше знаеш.

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В известен смисъл има. Трайчо Костов е организаторът на Народния съд на българска почва. Когато някой се опитва да ходатайства за ген. Теодоси Даскалов, внук на Бачо Киро Петров, впрочем... казвайки, че той абсолютно нищо не е направил, Костов казва:

"Да, ама пусна германците в България и държа реч във Военното училище в полза на Германия".

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Всъщност не е много ясно, кой какво и по какъв повод е казал, и до колко е действал точно така или са го натиснали елегантно-брутално да го направи.

Или е говорил за пред другарите.

Обикновено казаното е почти обратно на действието.

Една много гнила и кофти ситуация разразила се над България за N ти пореден път.

То не, че с Борис стават по-други неща,

В общи линии от освобождението от Турско робство сме непрекъснато атакувани от Русия. И в отрита война и задкулисна.

Вероятно и днес.

Както се казва да те е страх от приятелите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

КГ, наистина, навремето дядо ми, фелдфебел от царската армия, ми раразправяше как през 1940г. като пращат армията да прикрива фронта срещу Турция, генерал Теодоси Даскалов каква прочуствена реч им изнесъл. За майка България, за синовете дето трябва да я защитят и пр. За никаква Германия не спомена дядо ми. Бил им казал "Пазете Родината от външни и вътрешни врагове". След което дълго се възмущаваше защо и как така комунистите са го застреляли.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не е само той. Ликвидирането на този военен и не само военен елит е сред едно от най-големите престъпления в българската история.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност не е много ясно, кой какво и по какъв повод е казал, и до колко е действал точно така или са го натиснали елегантно-брутално да го направи.

Или е говорил за пред другарите.

Обикновено казаното е почти обратно на действието.

Една много гнила и кофти ситуация разразила се над България за N ти пореден път.

То не, че с Борис стават по-други неща,

В общи линии от освобождението от Турско робство сме непрекъснато атакувани от Русия. И в отрита война и задкулисна.

Вероятно и днес.

Както се казва да те е страх от приятелите.

Въобще не приравнявай Костов с който и да е от миналите български управници. Той си е класически престъпник.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Значи подобни процеси текат не само в България, а във всички страни от 'лагера' без да имат желание да се обединят. Например Чехословакия с Полша и т.н. Въпроса с федерацията е мътен та кървав. В статията не се споменава, че идеята за подобен съюз е именно на Сталин, а не на Димитров, и когато му отправят 'обвиненията' той се защитава, като казва на Сталин, че само е следвал неговите съвети, а Сталин го срязва с "избързахте и се запалите, като зелен комсомолец" (или нещо такова, не мога да си погледна книжките :(). Та идеята е била точно на Сталин и тя е била федерация на южните славяни, но не като център на власт, а по-скоро, като по-лесно управление. Но когато разбира, че има идея (и съгласие) за привличане на Румъния, че и гърците (червените де) искат (за Румъния се смята идея на Димитров), а особенно, когато вижда, че Тито няма да е пионката дето се очаква да бъде, Сталин дава бързо заден ход. Дали е убил Димитров? Не ми се вярва, защо да го прави? Има само една единствена причина и тя е да се изпълни бързо волята му. Но тя не е сериозна. Между другото версията за самолета и затръшването на врата продължава с въпроса на Димитров към Берия:

- Къде отиваме другарю Берия, в Москва ли?

- Да - отговорил Берия.

- Но аз не съм си взел дрехи другарю - продължил Димитров

- Няма да ви трябват - завършил Берия.

Разправата с Трайчо Костов има малко общо с идеята за федерация, тя е точно на личностна о-ва и по-скоро именно заради желанието на Костов за равноправност (в по-нормални рамки) с големия брат. Както споменах, това не е изолиран случай, такива процеси с 'другари' позволили си 'недругарски' взаимоотношения има във всички соц. страни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Koe? Каквото е посял, това е пожънал.

Статията не е сам за него. За това друго говоря.

А и знаем каквото са ни представили. А дали е така не се знае.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За съжаление през социализма историята се подменяше с вицове. Карикатурите на Бешков пък си бяха несъмен извор на историческо познание - коя червена бабичка не носи в сърцето си идеята, че главата на Стамболийски е била поднесена от "кървавия професор" на сребърен поднос на цар Борис ІІІ и че бай Ганьо не е убил Алеко?

След смъртта на Сталин е прокарана идеята, че предателят Димитров не е бил първожрец на култа към неговата личност, а борец срещу това и дори жертва. Разбира се "Застоят" при Брежнев стопира всичко, тъй че мъченичеството на Димитров не може да се развие и той просто си остана верен слуга на Великия СССР.

В случая Сталин и Тито са ес оказали големите играчи, а нашите Димитров и Костов са изпълнили ролята на помиярите, дето така и не са разбрали къде да се умилкват, та са били наритани от всички.

В началото Тито е фаворит на Сталин, защото е по-незначителната личност с по-силна опозиция в страната си. В България силният противник на Димитров е Борис ІІІ. Но Борис умира, а Германия губи войната. С това си заминава и обединена България. Тъй че Сталин вече не се е нуждаел от противовес и македонска нация. Съотношението на силите се е променило. Димитров си е Героят от Лайпциг, но България е сред загубилите войната и нейната тежест не е голяма. Тито доскоро е бил водач на една от фракциите на съпротивата в Югославия, но пък страната му е сред победителите. Там не се разпорежда окупационна комисия и той може да действа доста по-свободно. Тъй че за едните се оказва възможно да се измъкнат от перспективата да са колония на СССР, а на Сталин му остава единствено да попречи и други да се пиркачат към тях.

Политиката е мръсно нещо и ситуацията не е била лека, но това никак не оправдава двамата нашенци. Борис ІІІ е бил в много по-трудна ситуация и въприки това е успял да запази доста голяма самостоятелност в действията си.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...