Отиди на
Форум "Наука"

Кой е този старец?


Recommended Posts

  • Потребител

Има ли пловдивчани тука?

.............................

Р.S. Колегата не остави да видим пловдивчаните знаят ли на кого се "кланят" толкова години :tooth:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И след две погребения, войникът е жив!

Невероятната съдба на руснака Алексей Скурлатов през войната и как на него е кръстен паметникът "Альоша" в Пловдив

...Паметникът бил готов, оставало само да му се даде име. "Альоша" - старателно написал върху гранита българинът Методи Витанов. В чест на своя руски другар - войникът Алексей Скурлатов. Това било 12 години след завършване на войната. Така започва своя разказ журналистката Олга Рябинина в руския вестник "Аргументи и факти".

От този ден 17-метров монумент, богатирска фигура на войник, украсява българския град Пловдив. Половин век оттогава, но и днес с обич, трогателно наричат паметника "Альоша". Кръстник му е бившият свързочник Методи Витанов. С Алексей Скурлатов той се сприятелява през последните дни на войната.

Альоша отива на фронта през 1941-ва, на 19-годишна възраст. Сибиряк, с близо двуметров ръст. Попада в скиорски стрелкови батальон, батальон, който става легендарен след страшната битка при село Крюково. Първата му рана е от настъплението към Вишний Волочок през 1942 г.

- Къщи там не останаха, имаше само някаква плевня - разказва Алексей Иванович, от която

изведнъж излязоха два немски танка

и фашистите започнаха да стрелят с картечници. Осколки попаднаха в ръката ми - две още стърчат, погледни.

Там наистина се виждат няколко синкаво-кафяви петна.

Освен Альоша, има и много други ранени, които превързани с окървавени бинтове успяват да се доберат след няколко денонощия до полева болница. После всеки "отлита" към родното място за... погребение!

Майката на Алексей изпада в шок, прочитайки страшните слова: "Вашият син А.И. Скурлатов е убит и погребан в с. Веревкино, Староруски район, Ленинградска област."

Минава месец и пристига друго писмо: "Мамо, прости ми, че не ти писах, аз съм в болница..."

След една година Алексей е ранен за втори път - в Украйна.

- Взриви се снаряд и ме рани в кръста, бяхме заринати всички с пръст, но моята глава остана да стърчи над земята. Престоях така повече от денонощие, обаче имах късмет. Преминаваща санитарка забелязва, че главата "намигва".

- Изкопават ме и ме откарват в болница

- разказва Скурлатов.

И докато лежи в болницата, следва второ погребение...

Септември 1944 г. Заедно с взвода за управление и свръзка 22-годишният Алексей попада в България. Още щом се появяват по улиците на Пловдив, съветските солдати са обсипани с цветя от местните жители. Черпят ги с плодове.

Задачата на бойците е да организират комуникационна система. От българска страна близък на Альоша и останалите става Методи Витанов.

Отначало съветските бойци и Витанов само си сътрудничат, после вече заедно вечерят и всеки разказва истории от своя живот. Скурлатов започва да нарича Методи по руски - Митя. По-късно Методи написва писмо на Алексей:

- Когато започна строежът на паметника, аз често ходех на Хълма на освободителите и гледах как се извисява фигурата на съветския войник. И един ден разказах на работниците за своя съветски другар, за тебе, и на един от камъните написах "Альоша". Така това име завинаги остана в Пловдив.

Прегърнали се и се... разплакали

У дома Скурлатов се завръща през 1947 г. Веднага в него се заглежда девойката Маша, немкиня по произход, заселена край Волга в началото на войната.

- Красива и работна беше - спомня си Алексей Иванович за жена си.

Преживяват дружно, дъщеря отглеждат. А за това, че в България има паметник на негово име, той не знае почти 30 години.

През 1974-а списание "Огонек" напечатва писмо на "някой си българин" Методи Витанов. Той разказва истории от създаването на паметника на руския войник и иска всички да научат за неговия приятел, чиято фамилия не знае, но знае, че живее в Сибир...

Статията е донесена в колектива, където работи Алексей от негов колега. Четат я на глас и изведнъж Скурлатов променя израза на лицето си, започва нервно да пуши. Питат го:

- Какво ти е, добре ли си?

Той отговаря:

Струва ми се, че за мене...

Не му вярват, даже се смеят. Тогава се замисля, а жена му го моли:

- Напиши в България.

- Не! - отсича той. - Ще помислят, че това е парвенющина.

Помага случай през 1982 г. Учител, заедно с ученици от Свердловск, отдавна търсят да открият самия Альоша. Разпространяват въпроси, намират се и хора с подобна съдба, но фотографиите им винаги се връщат обратно.

Методи Витанов казва:

- Не, не е той.

Веднъж учителят се среща с колегата на Скурлатов, който през 1974-а чете на глас статията. Когато по радиото зазвучава песента "Стоит над горою Алеша...", между тях се завързва разговор и учителят решава да намери Алексей Иванович.

След като Витанов вижда снимката на Альоша Скурлатов, незабавно изпраща за с. Налобиха, Алтайски край, телеграма. По това време там живее неговият другар Альоша. След известно време Алексей Иванович вече слиза по стълбата на самолета в София...

- Познавате ли някого? - питат Скурлатов.

Той се взира и вижда познато лице, после силно възкликва:

- Ето, това е той - Митя.

Старите другари се затичват един към друг, сърдечно и силно се прегръщат и... се разплакват.

Мъжки сълзи!

До гарата, откъдето тръгват за Пловдив, мъжете вървят със здраво стиснати ръце!

в града минават по килим от цветя

и са приветствани от множество посрещачи.

После отиват при каменния Альоша, дълго стоят в подножието на паметника и както преди не пускат ръцете си...

***

След този случай Алексей Иванович Скурлатов става знаменитост: десетки хиляди писма, огромно внимание. Неотдавна, на 85-а годишнина на ветерана, властите от Алтайския край му подаряват "Жигули".

Преди няколко години съпругата му си отива от този свят. Той живее с дъщеря си и с нейния съпруг. Има двама внуци и пет правнуци. Единият от тях носи с гордост името на дядо си - Альоша.

Дъщерята Нели е ангел-хранител за Алексей Иванович

0309.jpg

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много търся един документален филм в който Михаил Минин, човекът, сложил знамето на райхстага, и последният защитавал го есесовец, се прегърнаха пред новата сграда в началото на 21 век.....

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не стана много ясно, но историята е следната: Български склуптор прави ескиз на Алексей Скарлатов, който ескиз послужва за направата на паметника.

orig_199359_bg.jpg

Альоша ходи за гъби в Сибир

Алексей Скурлатов разбрал след 15 години, че паметникът в Пловдив е кръстен на него

От житието-битието на Альоша може да излезе филмов сценарий за Отечествената война, твърдят неговите близки. Роденият в сибирското село Колиха Алексей имал две сестри и двама братя. Батковците му загинали в битки за родината. Иван паднал в сражение с японците, а Егор - във войната с Финландия. На изтърсака Альоша се наложило да започне работа още на 12 години. Мобилизирали го през 1941 г., когато бил едва на 19, и веднага го изпратили на фронта. Младежът се научил да стреля в боевете пред Москва, по-късно участвал в Курската битка. Служил в 217 танкова бригада и 234 артилерийски корпус. През 1943 г. родителите му получили известие, че синът им Алексей е

загинал в бой, защитавайки родината

Няколко месеца по-късно обаче той им изпратил собственоръчно написано писмо, че е жив и здрав. Оказало се, че по време на сражение до село Сутоко-Беково войникът бил ранен и санитарите го помислили за мъртъв.През септември 1944 година влиза със съветските войски в България в състава на свързочната рота на капитан Калашников, осигурявал кабелната връзка между Пловдив и София. Дошъл в Пловдив през 1945 г. Алексей Скурлатов бил разузнавач и под тепетата трябвало да помага на свързочниците да възстановят прекъснатите линии. Заедно с тях работел и българинът Методи Витанов. Двамата с Альоша се сприятелили. През деня работели, а вечер ходели на танци. 22-годишният

висок и широкоплещест войник с рус къдрав перчем

и сини очи направил впечатление на български скулптор, който нарисувал няколко ескиза. "Аз тогава не обърнах внимание, че ме рисуват в албум, а когато строителството на паметника започваше, ние трябваше да тръгваме", спомня си Алексей Скурлатов.

Но рисунките на Методи послужили за първообраз на 17-метровия монумент. Витанов разказвал на строителите за боеца с весел характер и сини очи и те започнали да наричат скулптурата Альоша.

През това време Скурлатов се прибрал в Налобиха и започнал работа - първо като комбайнер, а след това в местния мотороремонтен завод. Малко хора знаят, че по онова време механизаторът спасил живота на бъдещия космонавт. Герман Титов. Той живеел в съседното селце Полковниково. Алексей Иванович го учел на механизаторска практика. Младият Герман обаче бил малко недисциплиниран. Един ден не спазил техниката за безопасност и комбайнът щял да му отреже краката. Само бързата реакция на Скурлатов го спасила от осакатяване. Съвсем случайно чичо Льоша, както го наричали в селото, научил, че е прототип на паметника в град Пловдив. Това станало 15 години след вдигането на монумента. През 1972 г. колега на Скурлатов донесъл на работата брой на списание "Огонек". В него имало публикувано писмо от българина Методи Витанов. Той пишел, че издирва руснак на име Альоша, който през 1945 г. бил в Пловдив и е станал прототип на гранитния паметник. Като прочел писмото, краката на Алексей се подкосили. С половин уста той признал на колегите, че става въпрос за него, но

никой не му повярвал

Още няколко години по-късно местен учител се заинтересувал от случката и изпратил снимката на Скурлатов в България. Скоро след това Методи отговорил, че наистина това е човекът от неговите скици. Когато се разчуло, от България завалели стотици писма до героя от войната. Дошла и покана той да посети Града под тепетата. Били необходими обаче цели две години, за да се уредят документите за пътуването му до България през 1982 г.

После сибирякът се прибрал в селцето си и продължил да води скромния си живот. И днес, макар и на 85 г., той е здрав и снажен мъж. Всеки ден сам цепи дървата за печката и най-редовно ходи в гората за гъби. Има двама внуци и четирима правнуци.

Навремето в селото на Алексей - Налобиха, също е имало паметник на героите от Отечествената война. Той обаче постепенно бил занемарен и махнат. Сега на мястото има само невзрачна паметна плоча. А пловдивският Альоша оцеля половин век и все още стои здраво на мястото си на върха на хълма.

Костадин Аршинков

(По материали от руския печат)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

А Тато се притесняваше, че не било на добре приживе да му направят паметник. :post-20645-1121105496:

Втори е въпросът доколко паметника трябва да остане. Може примерно да бъде заменен с паметника на Царя-Освободител. Това разбира се няма да стане сега, защото в момента и България и Русия се управляват от олигарси, а последното нещо което те искат е народите на тези страни да бъдат свободни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А Тато се притесняваше, че не било на добре приживе да му направят паметник. :post-20645-1121105496:

Втори е въпросът доколко паметника трябва да остане. Може примерно да бъде заменен с паметника на Царя-Освободител. Това разбира се няма да стане сега, защото в момента и България и Русия се управляват от олигарси, а последното нещо което те искат е народите на тези страни да бъдат свободни.

Кво ши кажиш първо да си решим другите проблеми като примерно да докараме жизнения стандарт до нивото на "фалиралата" Гърция и тогава от нямане какво да правим да бутнем някой и друг паметник, после пък да вземем да възстановим мавзолея...

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Просто да го обявят за паметник на руския войник. Руснаците много си уважават Отечествената война, и нищо не пречи приятелския български народ с този паметник да почете руския войник от времето на ВСВ. Все пак, не е задължително всеки паметник на територията на България да е на освободител.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кво ши кажиш първо да си решим другите проблеми като примерно да докараме жизнения стандарт до нивото на "фалиралата" Гърция и тогава от нямане какво да правим да бутнем някой и друг паметник, после пък да вземем да възстановим мавзолея...

Трудно ще го стигнем тръцкия стандарт, ако правим паметници на поробителите, а не на освободителите. Както виждате гърците се борят твърдо и решително за да отстояват този стандарт. А какво прови раята: тока няма да скочи с 10%, а с 13% - меееее, няма да се вдигнат заплатите на медицинските работници - мееее ... Е, няма шанс да ги стигнем гърците. Пътя към стигането го е преградил др. Альоша. Монументалните паметници не са само бетон.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Трудно ще го стигнем тръцкия стандарт, ако правим паметници на поробителите, а не на освободителите. Както виждате гърците се борят твърдо и решително за да отстояват този стандарт. А какво прови раята: тока няма да скочи с 10%, а с 13% - меееее, няма да се вдигнат заплатите на медицинските работници - мееее ... Е, няма шанс да ги стигнем гърците. Пътя към стигането го е преградил др. Альоша. Монументалните паметници не са само бетон.

"поробителите" не са поробители, а окупатори, които в напускат БГ в 1947 година.

Хайде стига глупости..Германците бяха окупирани цели 45 години, и те ли са "меее"?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

"поробителите" не са поробители, а окупатори, които в напускат БГ в 1947 година.

Хайде стига глупости..Германците бяха окупирани цели 45 години, и те ли са "меее"?

И като са напуснали България, защо през 1971г. в конституцията пишетакива неща:

Преамбюл

Като се основаваме на историческата победа на Деветосептемврийската соц. революция от 1944г., завоювана под ръководството на БКП и с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка...

като се опираме на сътрудничеството и взаимопомощта кък СССР ...

твърдо решени... да укрепваме и разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътрудничество със СССР...

Член 3

развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически и съюзнически страни;

само за сравнение, когато проекта за Търновската конституция е бил разглеждан от Учредителното събрание е била отхвърлена частта от текста на чл. 3 според която България се намирала във васални отношения към Блистателната порта. Нищо, че Великите сили са били решили България да е васално княжество. И след 30г. българския народ успял да постигне своята независимост. Ето това е разликата между народ и "меее"

Германците може и да бяха поробени от СССР, но не само се осбоводиха, лустрираха комунистите и доносниците, ами се и обединиха и сега са една от водещите европейски икономики. Докато управляваните от комунисти и доносници България и Македония все още въртят опашка на Москва, макар там да ги гледат с пренебрежение, не са се обединили и тънат в мизерия. Ето я разликата между германски народ и българско "меее".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И като са напуснали България, защо през 1971г. в конституцията пишетакива неща:

Преамбюл

Като се основаваме на историческата победа на Деветосептемврийската соц. революция от 1944г., завоювана под ръководството на БКП и с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка...

като се опираме на сътрудничеството и взаимопомощта кък СССР ...

твърдо решени... да укрепваме и разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътрудничество със СССР...

Член 3

развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически и съюзнически страни;

само за сравнение, когато проекта за Търновската конституция е бил разглеждан от Учредителното събрание е била отхвърлена частта от текста на чл. 3 според която България се намирала във васални отношения към Блистателната порта. Нищо, че Великите сили са били решили България да е васално княжество. И след 30г. българския народ успял да постигне своята независимост. Ето това е разликата между народ и "меее"

Германците може и да бяха поробени от СССР, но не само се осбоводиха, лустрираха комунистите и доносниците, ами се и обединиха и сега са една от водещите европейски икономики. Докато управляваните от комунисти и доносници България и Македония все още въртят опашка на Москва, макар там да ги гледат с пренебрежение, не са се обединили и тънат в мизерия. Ето я разликата между германски народ и българско "меее".

Няма връзка между фактът, че биши доносици са в управлението на България, и овчият нрав на българите.Народопсихологията ни се е формирала в последните 800-700 години от историята ни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Един от редките случаи в , които съл абсолютно съгласен - овчия характер е на 700-800 години.

Част от неговите най-нови проявления са паметниците на Съветската армия , Альоша , вече бутнатият Мавзолей...

И да , това не са само паметници , това е и начин на мислене(гледам , че някои хора искат да възстановяват Мавзолея).

И докато го има тоя начин на мислене жизнения стандарт на гърците ще го гледаме през крив макарон , освен ако те самите не се постараят още малко да дойдат до нашия :biggrin:

Редактирано от ДеДо Либен
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...