Отиди на
Форум "Наука"

Лабораторни неволи и ... интерсни факти


Recommended Posts

  • Потребител

Чудя се тези учени докога ще се занимават с глупости?

Вчера научих, че има начин за командване на робот от човек посредством мисълта.

Даже видях демонстрация - жена в количка, парализирана до шията - която управляваше робот-ръка /механизирана ръка/, която взе едно шише от едно шкафче и й го поднесе към устата. Жената пи и "отсервира" шишето на шкафчето.

Убеждават ме, че това е идеално за инвалидите. Обаче цената ме кара да бъда скептичен. Колко би струвало това? И не е ли всъщност желанието да си направим войници като в Аватар водещото на тези експерименти, а горките инвалиди ги използват за параван на хуманната си мисия?

Винаги нещата имат две посоки.

...

Също така - хора, които са с парализа на долните крайници /нарушение на гръбначния мозък/ - след имплантиране на стимулатор в увредения сегмент на гръбначния мозък след вертебротомия - успяват да си движат краката! /съзнателно движение/. Вероятно ще трябва да се учат да ходят на ново, понеже самите им мускули са отслабнали многократно в резултат от нарушената иневрация /не работи ли добре един нерв, не очаквайте, че тъканите ще си работят нормално/.

...

Някакви импланти в ретината за случаи на ретина пигментоза /зрителното поле се стеснява до ниво на централна "точка"/... имплатни в мозъка за лекуване на епилепсия... импланти в сърцето /то такива си имаме от бая време - пейсмейкъри/, импланти на пикочния мехур за инконтиненцио урине...

...

Компютърно моделиране на невронни мрежи...

...

Чудя се накъде отива нашето изследване?

Днес един колега ми вика - ама как, това е много важно за хората - ако някого го блъсне кола, той остава инвалид - а така - ще има шанс отново да ходи!

По принцип това е така. Но нашата човешка култура е консуматорски ориентирана, което означава - ориентирана към парите! Никой няма да се занимава с превенция и профилактика, щото от тях не може да се изкарат пари!!! А пари ни трябват, за да си купим... летящи чинии и да ходим да се бием с покемоните!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 107
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Също много интересно наблюдение днес - гледам, че американците не са толкова напред в науката, колкото си мислех - всичките американци използват немски, английски или швейцарски технологии... но могат да направят пари от тях!

Само американците могат да направят "продукт убиец". Европейците с тяхната пазарна неориентираност ще стоят в лека сянка, но от друга страна някой трябва да им създава технологиите на американците. Признавам, че са по-бързи от коя да е европейска държава да създадат предприятие, базирано на дадена технология.

Да ви кажа - май по-добре така. То не може всички да живеем по американски...

Признавам, че бях емоционално шашардисан да разбера за всичките тези кабели и простотии... това май се води за върха на сладоледа при биоинженерните науки?

...

Хората вече преминаха бариерата от времевия интервал под 1 милисекунда... и изработиха уреди за анализ в реално време. Има алгоритми, които да предсказват епилептичен гърч, паркинсонов схващ /като се схванат, сега си го измислих/ и подобни - и в определен момент се изстрелват сигнали, които да компенсират сигналите, породили гърча или каквото имаме на разположение.

За ретината не ми стана ясно какво са направили - само разбрах, че сложили електроди в нея и записвали, та се скъсали.

Направили срез на мозъка и го сложили в една паничка с електроди и по това какви сигнали записвали /синхронни, асинхронни, как се повлиявали от лекарства/ - успели да направят модел коя част от среза какъв тип неврони и връзки има - възбудни или инхибиращи.

Бая срези са правили, та целия мозък май вече го направиха на модели.

И сега правят опростени модели на невронни мрежи...

Не мога да си обясня как функционират диамантените електроди, обаче все ще разбера някой ден...

Напих един китаец и той си призна малко преди да изгуби говор и картина, че екипът му е разработил микроелектроди с висока плътност - върху едно поле с размер 4х4 мм се разполагат 11 хил електрода с размер 17 микрометра.

Тия както са тръгнали... ако стане като с мегапикселите на фотоапаратите... скоро ще имаме 12 милиона електрода върху 6х9 мм... и тогава скивай какво ще става.

Най-големият проблем са:

1. батериите и тяхното зареждане

2. обемът данни и начини за намаляването им

За обема данни има значение дали е аналогов или дигитален сигнала, както и за издръжливостта на батериите.

Зареждането може да стане... през кожата - имплантът подкожно, а зарядното - от външната страна на кожата - чрез индукция /?/.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ти с това напиване на чужденци :good: може да си търсен кадър в някои среди:))))

Еми прогрес - няма да спре никога и ще изменя света. Все по-чудно и по-чудно ще става и не е страшно, че светът е пазарно ориентиран, страшно е когато пренебрегва някои норми. Като например патентовайки природни процеси, гени и т.н.....

Нов век - нови проблеми.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Признавам, че по едно време се усетих, че това дори не ми беше първия напит китаец в живота.

Трябва да започна да си водя тефтерче с китайчетата...

А иначе днес гледам с изумление - въглеродни нанотръбички с показатели, надминаващи електродите от титанов нитрид - показателите на електрохимичната им характеристика с 50% по-високи!

Не тръбички, ами чудо!

Търсенето на неметални електроди е... знаете ... заради факта, че в човешкото тяло те издържат 3 седмици и после се скапват.

Та затова и се работи по микроелектроди от нанокристални диаманти.

Аман от тия нано-мано неща, ама това е животът.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А иначе днес гледам с изумление - въглеродни нанотръбички с показатели, надминаващи електродите от титанов нитрид - показателите на електрохимичната им характеристика с 50% по-високи!

Не тръбички, ами чудо!

Ако не е затрудняващо, дай тез електрохимични характеристики да ги видиме.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

За въглеродните нанотръбички ясно - те имат по-добра електропроводимост от тази на медта. Е може би ако им се помогне малко при създаването.

Диамантените електроди предполагам са създадени чрез вкарване на примеси в диамант /та да стане полупроводник/, защото той обичайно е изолатор. мам някакви смътни спомени, че /полу/проводник се прави от изолатор чрез облъчване с беа частици, но не съм убеден, само на едно място съм го видял. Диаманти /димантени слоеве/ могат да израстват и от газообразни въглеводороди, при това положение може да се правят всякакви конфигурации слой по слой.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

По принцип в-ху 4х4 mm площ могат да се разположат сто пъти повече електроди, но явно за импланти електродите трябва да отговарят на някои изисквания. Може би голяма контактна площ...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Все пак тези електроди стимулират клетки. Няма смисъл самите електроди да стават толкова малки, че да стимулират някакви малки части от клетките. Защото това ще доведе до увеличаване на шума , намаляване на силата на сигнала и по-бърза амортизация на самите електроди, а и цената на изработване ще се вдигне неколкократно.

Нанотръбичките от въглерод са сравнени с електроди от титанов нитрид - най-добрият материал за микроелектроди днес, много по-добър от Злато, Платина /бяла/, Платина /черна/, ИТО и прочие.

Ограничението с този титанов нитрид е, че малко са фирмите, които притежават технологията за неговото нанасяне, понеже е супер скъпа машината. А и не става лесно.

Съжалявам, че не мога да изброя основните параметри, които са сравнени между въглеродните нанотръбички и титановия нитрид, но по отношение на импеданса при въглеродните нанотръбички е наполовина по-малък. Ще потърся резюмето, понеже това поне за мен бяха нови данни.

Иначе черната платина е трепач - става за почти всичко, електродите могат да се регенерират с платинов хлорид и малко ток - бавен и скъп метод на работа, но все пак един комплект микроелектроди е от порядъка на 500 лв /60 микроелектрода в петриева паничка за клетъчно култивиране/.

Ето линк към един от основните производители в Европа:

братята немци

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Най-големият проблем са:

1. батериите и тяхното зареждане

2. обемът данни и начини за намаляването им

За обема данни има значение дали е аналогов или дигитален сигнала, както и за издръжливостта на батериите.

Зареждането може да стане... през кожата - имплантът подкожно, а зарядното - от външната страна на кожата - чрез индукция /?/.

Да чрез индукция. Безжично - кило/мега/херци - като като на радиочестотните идентификатори /RFID/ чиповете - дето се поставят в пропуските /на места с пропусквателен режим/, защитни етикети и дори се имплантират в кухи кожни гънки на домашни любимци /за които съм убеден, че знаеш/. Индукторите /диполни антени/ са всъщност пътечки /писти/ във форма на кръг или плоска спирала, чиито краища се срещат в чипа.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Но и батериите не са за подценяване - литиевии или атомни, които са в съсътояне да работят години наред...

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Специално за ретина имплантите - освен чрез индукция е възможна и друга опция за безжичен пренос на енергия - инфрачервен лазер -> фотоволтаична клетка върху импланта. Светлината минава през роговицата и кристалина, попада върху интегрирани фотодиоди /фотоволтаична клетка/ превръща се в електричество и захранва процесора и електродите.

Само едно уточнение, че при всички видове се ползва външна камера, която заедно с допълнителните апаратчета /лазер,излъчвателна антена/ се носят върху подходящи очила.

Не знам доколко е възможно самият имплант да вижда - да ползва оптиката на окото, от лицевата му страна да има пиксели - фотодиоди/ да е нещо бегло напомнящо ССD, CMOS/ и да не се нуждае от захранване - да ползва фототокът от диодите за стимулация на нервите.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нямам идея защо се говори за батериите като за проблем?

Никой не казва, че ще издържат години?

Все ни казват - уифи - много харчи - големи пакети от данни.

Дигитално - много харчи.

Аналог - малко.

Толкоз знам.

Иначе аз съм по-стар и вместо чип, имам татуировка.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Нямам идея защо се говори за батериите като за проблем?

Никой не казва, че ще издържат години?

Все ни казват - уифи - много харчи - големи пакети от данни.

Дигитално - много харчи.

Аналог - малко.

Толкоз знам.

Иначе аз съм по-стар и вместо чип, имам татуировка.

А татуировката да не е с електронно или термо мастило? ;)

Логично е дигиталните да харчат повече, защото процесорите си искат своето за да усилят и преработят сигнала..

За батериите визирах пеисмейкърите. Траят с години. Не съм чул за безжично захранване за тях, може и да има.

Сега имало вече и такива с които човек може да влезе в ядреномагнитнорезонансен скенер без проблем. Скъпи разбира се.

Уифи - безжично лииии? Ahaaa.. То също дърпа порядъчно, често повече от процесора.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами говорим си за пренос на пакети данни по кабелен път /за момента/ и безкабелен /уифи/ - ама един ден /или когато му дойде времето, но това не е много по академичному, поне не и на английски, макар че какво пречи в един академичен английски да има български заемки от испаноговорящия ни крал/.

Пейсмейкърите са ала-бала.

Тук става въпрос за CMOS устройства, анализ в реално време ... биосензори и тн.

Тази жена, която дадох за пример как с мисълта си преместила роботизираната ръка - ами това не е станало с безжична връзка, ами към главата й има сноп кабели... няма кой да захрани преноса на такова количество данни.

Представете си запис с 20 килохерца. А сега сметнете, че имате 60 микроелектрода. Това означава - всеки час - 1ГБ данни за пренасяне в едната посока...

Затова се говори за анализ в реално време и работа директно с анализираните резултати, не със суровите данни.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ами говорим си за пренос на пакети данни по кабелен път /за момента/ и безкабелен /уифи/ - ама един ден /или когато му дойде времето, но това не е много по академичному, поне не и на английски, макар че какво пречи в един академичен английски да има български заемки от испаноговорящия ни крал/.

Пейсмейкърите са ала-бала.

Тук става въпрос за CMOS устройства, анализ в реално време ... биосензори и тн.

Тази жена, която дадох за пример как с мисълта си преместила роботизираната ръка - ами това не е станало с безжична връзка, ами към главата й има сноп кабели... няма кой да захрани преноса на такова количество данни.

Представете си запис с 20 килохерца. А сега сметнете, че имате 60 микроелектрода. Това означава - всеки час - 1ГБ данни за пренасяне в едната посока...

Затова се говори за анализ в реално време и работа директно с анализираните резултати, не със суровите данни.

Аха.. Аз за това не се бях сетил.. Да го видя

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

И пак очни импланти - http://www.popsci.com/technology/article/2012-06/bio-retina-implant-could-give-sight-blind-laser-power

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, разбирам.

Ние сме имали предвид различни подходи - ти си говорил за електродите като сензори, а аз съм имал предвид електроди като контакт към сензора, който е клетка. Затова и се получава такава разлика в обема данни - клетките са много бъбриви.

...

В този очен имплант сензорите са рожба на инженерната мисъл и човек ще вижда картина, която прилича на картина от телевизор, докато с при биосензорната разработка идеята е да се получи зрение, което е близко до естественото.

...

Поправи ме, ако съм разбрал погрешно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Днес хванахме една малка "купичка" с размери няколко квадратни милиметра, на дъното на която има един електрод с размери 10 микрометра. Върху този електрод сложихме една клетка, а около нея наляхме разтвор, в който да се чувства добре. Отгоре затапихме с една яка мембрана /тип целофан/.

При клетката има и маса, така че между тези два електрода възниква напрежение, което се усилва от един усилвател.

Бяхме изненадани, че чувствителността на този "клетъчен микрофон", въпреки домашното му приготвяне, е доста голяма - тествахме го в затворено помещение от около 20 кв метра - може спокойно да регистрира нормален говор от поне 3 метра, без нужда звуковата вълна да "бие" директно по мембраната.

Направих една картинка, тя ще е в следващия пост.

Признавам, че споделям, понеже ми стана интересно.

byzo2152.JPG

Размерите са както следва -

клетка 10 микрона

електрод 10 микрона

паничка - 1 см /бая едра/

oihr8401.JPG

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Всъщност да, мен повече ми беше интересна тази посока - електродите не като четци, а като възбудители - от изкуствен сензор към нерва. :)

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

електрохимични сензори срещу биосензори?

Да, нещо такова - микроелектрониката наричаш "електрохимични"

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

В този очен имплант сензорите са рожба на инженерната мисъл и човек ще вижда картина, която прилича на картина от телевизор, докато с при биосензорната разработка идеята е да се получи зрение, което е близко до естественото.

И аз така си го обяснявам /няма как де се знае точно/, нещо повече - сигурно ще е като тръбно гледане /малко полезрение, като перде но това се регулира/ и хиска резолюция - може би като да гледаме през релефно стъкло /грубо/я но и това е постижение

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинявай, ако не използвам съвсем точен език. Както виждаш - за котка с очила и панделка добре се справям.

Написах "електрохимични", понеже се сетих за едва конкурентни проекта -

единият - създава изкуствен панкреас въз основа на датчик за глюкозата

двугият - създава изкуствен панкреас въз основа на биосензор

В задачата се пита кой ще е по-точен?

...

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...