Отиди на
Форум "Наука"

Лабораторни неволи и ... интерсни факти


Recommended Posts

  • Модератор Инженерни науки

Сириус също е прав, зависи от контекста.

По-често се употребява за този ток който се появява по корпусите на металните уреди, но не само за там... Заради този ток при запояване на някои интегрални снеми се искат заземени поялници.

Когато говорим за измирването му или за дефектнотокови защити, говорим за ток на утечка - "токът на утечка е..", ..сработва при ток на утечка 30 mA" и др.

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 107
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Аз сега прочетох отново какво си писал и се оказа, че не съм видял мерната единица на примера ти.

Кой уред би дал ток на утечка 30 милиАмпера? Това много ли е или е малко? По принцип?

Примерно за мен е много, щото работя с дребосъци и то целия полезен ток ми е 50 пикоАмпера, та утечката гледам да не е над 10 пикоАмпера.

Едит - Колега Сириус, и на теб благодаря, разсеях се.

Редактирано от Emil z Lonneberg
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Всички уреди вкъщи сумарно. Понеже този ток целия минава през дефектнотокова защита. ДТЗ-то има вид на автоматичен предпазител /всъщност е вид такъв/ и като усети по-голям от този ток - изключва.

Това беше само пример, можеше да съм сбъркал с цифрите, но се радвам, че питаш

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Не мога да си отговоря на един въпрос.

Става дума за биологичен сигнал.

Представете си една графика, в която има една линия, която се движи като вълна - нагоре и после надолу.

Не точно синусоида, но нещо на вълнички.

Когато честотата, с която е направен този запис, е 10 кХц, то всичко е наред, но намалим ли тази честота, то... амплитудата на сигнала пада!?

Ето това ми се губи - що пада амплитудата?

Искам да получа сигнал с по-ниско качество, щото мен и 1000 точки в секунда ме устройват, но да запазя формата на сигнала, не да ми пада амплитудата и да се чудя какви ще ги обяснявам на шефовете...

Ако се сещате за начин това да стане безболезнено, добре сте дошли.

Аз просто пробвах да премахна всяка втора точка и това доведе до сплескването, за което говоря.

Явно трябва да се пречертае графиката с нова честота на запис. Май така ще е най-добре.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Говориш за нервен импулс, така ли? Дето се предава по аксона /май и по дендритите/, тамо оня механизъм с K-Na помпа ли беше? В тази връзка ли?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

помпата има друга функция. Не се заяждам , просто се чудя . за нервния импулс допринасят много повече каналите в клетъчната мембрана, за които дори в университетите не става дума .това наистина е така. Не, не преувеличавам . иначе събитието за което говоря , не е точно продукт на дейността на единична клетка , а по скоро резултат от активността на множество клетки . полученият сигнал е с много голяма амплитуда. странното в моя случай е , че амплитудата намалява при намаляване на броя точки в секунда запис. аз нямам обяснение на този феномен .

как става така, че амплитудата на сигнала пада повече от два пъти при отстраняване на всяка втора точка .

това гласово набиране все още много примитивно . аз не говоря 1 на таблета запетайка той разбира друго .

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Можеш ли да дадеш някаква графика с крива - m(µ)V и време, интервалите на измерване?



А, ти и таблет си включил в обработката...



С ексел ли обработваш?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Matlab, Origin, каквото дойде. Ама с матлаб съм много бос, та не ми задавайте въпроси, щото и да искам, не мога да отговоря...

:-)

Ще се помъча утре да кача картинка поне на изходния сигнал.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ориджин е много хубава програмка, ползвам я от години. Чертая графики, правя статистика, всичко необходимо с нея.

Матлаб е за обработване на данни, ние я използваме за детекция на акционните потенциали.

Има и една Графпад Призм, дето много ме дразни, щото не следва логиката на ориджин, а върши по-малко работа от нея...

Ексел не ползвам, защото не мога да работя с нея.

Но подозирам,че това е специализиран софтуер.

Такъв е Фитмастер, МС Рак и прочие. Все програми, рожба на нечия интиликтуална мисъл...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Прочетох ти още веднъж първият пост и то както трябва, а не както чета по принцип.

Знаеш ли на какво ми напомня заниманието ти? На аналого-цифрово преобразуване, процес, който се извършва в аналого-цифровия преобразувател /това е процесор или блок от процесор/ и се ползва за подобни неща. Ето идея за какво може да се пусне материал... Има и ЦАП между другото. Та - АЦП е навдякъде, където трябва аналогов сигнал да стане цифров - всички цифрови измерователни устройства, защото сигналът от сензорите много често е аналогов.

АЦП има още и в GSM-a, сегашните диктофони, камерите и др.

В GSM или диктофон това превръща аналоговия сигнал от микрофона /това е променливо но нехармонично напрежение, приличащо както разбирам на твоя сигнал/ в поредица от цифри...

Я да вида какъв отговор се появи и продължавам

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://m.vesti.bg/?tid=4040&oid=5516871

Ето на какво е способна мултиелекродната техника ... вече сме го обсъждали, просто сега видях публикацията във весхи бг.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

..от предишния пост..

За да се преърне такъв аналогов /непрекъснат/ сигнал, в цифров /прекъснат, поредица от цифри от по няколко до над 16 бита/ се минава през етап квантуване - с някаква честота (на някакъв интервал от време) се измерва напрежението на синусуидата.. следиш ли..

ще ти видя отговора

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Точно това правим - дигитализирането се извършва при интервал, съответстващ на честота 10 килохерца.

И като взема този дигитален запис и махна половината от точките в него, се променя много силно амплитудата на графиката. Сплесква се един вид.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Ай като си изпея моето тогава, че рядко ми тече мисъл...

За да може да се пердаде без зегуба сигналът /при нужда да се възпроизведе/ трябва да имаш минимум 3 квантувания във вълничка (синусоида), в противен случай се губи инфо. Това е някаква теорема в тези науки не помня от кой и не помня кога - явно някъде през миналия век.Тоест в такива сложни сигнали трябва да имаш мин 3 квантувания /измервания/ в най-късата вълничка. Това спазено ли е? Или ако си намалил замерите от 10 000 Hz на 1000 Hz, за да си сигурен, че не губиш инфо, най късата вълничка (нека боравим с най-високочестотната) трябва да ти е 1000 / 3 = 333.3 Hz,, наче стават грешки, може и като понижение на амплитуда да ги видиш



Трябва да си сигурен че нямаш цяла вълна която ще събере в себе си само две точки, това е. В противен случай - загуби

Това изходих, може и да греша но по наличната инфо, сега ша ти вида и линка



Принципно повечето квантувания за единица време предават по-точно сигнала, но са и по енерго/ресурсо/време/емки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

посоченият линк не е по темата .честотата на нашите вълни е около 1 хц. така че дори да използвам 1000 хц, то това би означавало , че една вълна би съдържала 1000 точки . това е повече от достатъчно. утре ще потърся една графика и ти ще я пусна тук във форума.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Разгледах го...

Интересно какво тогава...

Добре, ако не те затруднява



Сетих се още нещо..

Може ли тези 10 KHz да са на границата на вашата апаратура като възможности - за една десетохилядна от секундата, да не е в състояние да даде толкова точна стойнот? Процентът нна грешката да се увеличава заедно с увеличаване на честотата на замерване / квантуване?

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чудя се понякога що си правим живота толкова труден... хората излизат, радват се на живота, ние все някакви графики гледаме.... :-)

Котешка му работа.

Айде лятото да мислим къде да се срещнем...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А, тя апаратурата може и повече, ама на нас не ни трябва запис с толкова висока резолюция. Нямам представа колко може, ама 20 килохерца си ги прави без зор. За 50 и 100 килохерца трябва да видя.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Инженерни науки

Виж за всеки случай ако има крива, таблица - честота на измерване към грешка... Може и да няма но на се сещам друга причина..

Нещо по електроди, изолация, капацитивни индуктимви ефекти...


аз се оттеглям и лека

Редактирано от Joro-01
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...