Отиди на
Форум "Наука"

Делфините в Черно Море


Recommended Posts

  • Потребител

Ми не знам как е точно, но пък по Химия на отровите си спомням, че далеч не всички се акумулират. Както тежките метали. Някои се изхвърлят, Други се разграждат. А и морето си има 'механизми', а особено пък нашето, където имаме 'праг' на живота заради сероводорода.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

дам, чрез седиментация във водоемите доста от тежките метали се елиминират от кръговрата. Но да не забравяме, че техните разтворими съединения влизат в живите организми с храната и водата. Но концентрациите им, вследствие разреждането е малка. Така че всичко е въпрос на кумулиране и възможност за елиминиране на токсините от системите в черния дроб. Ако кумулацията е бавна, а токсичният продукт може да се елиминира напр. чрез ацетилиране, хидроксилиране или глюкурониране, отравяне няма да настъпи. Тук разбира се си има една наука токсикология, която разглежда различните групи отровни в-ва, влиянието им върху организма и начините за тяхното отстраняване.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А възможно ли е морските организми да постигнат митридатизъм?

Митридатизмът е явление, при което организмът постепено си изгражда имунитет към различни отрови чрез редовното поемане на все по-големи дози отрови в несмъртоносни количества.

При ваксинацията организмът реагира срещу болестотворните организми като образува антитела срещу тях.

Особено показателен е случаят при насекомите: при химическа атака оцелелите не просто си изграждат имунитет срещу съответното вещество, но и го предават на поколението си.

Важно е да се отбележи, че тази практика не е ефективна срещу всички видове отрова. Може да се постигне имунитет към отровата на много видове змии, насекоми и растения. Но срещу химически отрови (като цианида и различни наркотици, напр.) не може да се постигне траен имунитет, а към други (флуороводородната киселина и тежките метали) е невъзможно да се изгради имунитет, тъй като са смъртоносни дори и в минимални дози.

Названието митридатизъм (от английски) или митридатизация (от френски) идва от името на владетеля на Понтийското царство Митридат VI Евпатор. Едната версия е, че той толкова дълго бил привиквал организма си към отовни вещества, че когато бил решил да се самоубие, не успял да го стори с отрова. И заповяедал на своя телохрнител да го погуби с кама или с меч. А другата е свързана с упорството му срещу римляните: като насекомите, които можеш да тровиш до безкрай, но винаги се връщат, при това по-силни, войските му били разбивани множество пъти, но винаги се събирали и нападали отново.

Митридат VI е един от най-силните и опасни противници на късната Римска република и води три срещу трима от най-изтъкнатите римски пълководци Сула, Лукул и Помпей. Митридат е цар от персийски произход. Самият той твърди, че е потомък на Дарий I Александър III Македонски. Организира двора си по елинистичен модел, сприятелява се с най-известните представители на културата от този период. Постепенно започва да се стилизира като "нов Александър Македонски" (на латински: Imitatio Alexandri). Тази негова имитация достига апогей през 88-87 пр.н.е, когато в Понт започват да се секат монети с разкрасен образ на Митридат, наподобяващ Александър.

Имал изключителна памет: Плиний Стари и други историци съобщават, че Митридат е можел да говори на езиците на всичките 22 народности, които били под негово управление.

Страхувайки се за живота си, царят успява да придобие задълбочени познания за различни отрови и техните антидоти за да се предпази от отравяне. Той успял да придобие имунитет към множество отрови чрез абсорбиране на малки дози от тях. Възможно е отровите на Митридат да са били остаряли (out of date), когато той е решил да се отрови с тях.

Смята се, че руският мистик Григорий Распутин също е практикувал митридатизъм.

В днешно време митридатизмът се практикува от работници в зоологически градили и циркови артисти, работещи с отровни змии. В Австралия и в Бразилия такива хора са успяли да придобият имунитет дори срещу ухапванията на кобри и пепелянки. В Бирма пък се практикува татуиране със змийска отрова, част от съдържанието на боята.

---

Понякога се говори и за митридатизъм спрямо политически идеологии.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

....Но срещу химически отрови (като цианида и различни наркотици, напр.) не може да се постигне траен имунитет, а към други (флуороводородната киселина и тежките метали) е невъзможно да се изгради имунитет, тъй като са смъртоносни дори и в минимални дози.

......

Обратното! Цианидите са смъртоносни в малки количества, но техните соли са много нестабилни, а и не солите убиват (те де факто са безвредни), а циановодородната к-на (която се полуава бързо именно поради нестабилността на солите). Повечето тежки метали не са смъртоносни в малки количества с изключение на някои бързодействащи отрови (и по принцип йоните на металите са смъртоносни, а не самите метали пример живака Hg не е отровен, но една от двете му йонни форми Hg2+ или [Hg2]++ (не си спомням точно) е силноотровна, но поради сравнително силната му реактивоспособност и самия живек е опасен)).

Но това всичкото е ОТ..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не знам откъде ви тръгна приказката за тежки метали и отрови, но когато се говори за морски организми, трябва да се има предвид, че повечето от тях са изключително чувствителни по отношение на дори малки промени в параметрите на околната им среда, предизвикани от някои видове замърсители - като органичните например, които променят и кислородното съдържание, или нитратите, които предизвикват цъфтеж на планктона и еутрофикация... Не може да се генерализира така, всички животни били толерантни към всякакви отрови. Действително природата намира начин - смяна на видовия състав и обедняване на екосистемата например (тоест намаляване на биоразнообразието, което в Черно море и без друго не е особено богато по ред причини), което пък - тъй като темата е за делфини - се отразява неблагоприятно върху популациите на китоподобни бозайници.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аз не твърдя, че морската флора и фауна е "толерантна или резистентна към отрови".

Аз питам дали има някакви представители на морските обитатели (животински или растителни видове), които (при определени условия) биха могли да станат резистентни към някои отрови, да постигнат митридатизъм/митридатизация.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За съжаление цъфтежът на водата не е от вчера, дори това лято май пропусна да цъфти.

Преди измираше много риба в езерото.

Аз никак не омаловажавам препаратите, които се ползват сега и изследваният, които се правят сега. Но искам да попитам до колко са съизмерими със замърсяванията преди и изследванията, които хич не са правени в толкова широки граници и за толкова опасности. Както се спомена, за някои опасности едва от скоро се изследва. А по-рано?

Така както тръгна темата ще докажем, че по време на соца, когато маслата течаха в морето и от Повеляново и Девня водите си течаха директно в езерото, а дъждът си валеше киселинен, защото не на всякъде имаш пречисващи станции, сега след всички взети мерки по опазване на околната среда, нещата са се влошили?

Ако ви прочете мненията, някой от занимаващите се с околна среда ще си помисли, че е време да си подаде оставката.

Т.е. на база на всички мерки нещата се влошават. Да не дава господ тези мнения да прочете някой който одобрява бюджетът им.

С 2 думи, като изключа оптимистичните прогнози на нашите съфорумци, които споменаха за някаква устойчивост на видовете и евентуално "климатизиране" и митридатизъм, то щях да си помисля, че някой открадна парите за околна среда и сипе само реклами, че уж се работи и че уж е по-добре.

"Добре", че фалираха половината химически предприятия, а тези които останаха, не произвеждат да речем сода , като първенци в целият свят (както преди), а с много по-малки темпове. От мненията ще излезе, че еколозите нищо не са направили, а просто социализмът падна и предприятията замърсяващи си заминаха от самосебе си, но стана по-мръсно, нещо не се връзва.

Аз съм на мнение, че всички организации опазващи околната среда са свършили огромна работа и в резултат са опазили от много опасности въздухът и морето. Както и са взети много превантивни мерки в тази насока и ще продължават да се вземат такива мерки.

И резултатът от това е, че рибата почна да се възвръща и възстановява. Т.е. те наистина са свършили работа.

Нека ги окуражим и продължат да си вършат работата, а не да се опитваме да докажем, че ни

що не вършат.

Да, знам , че не всичко е опазено, но надявам се, че рибата и се е "климатизирала", към останалите не опазени неща в околната среда, които предстои да опазим.

:good:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

... но когато се говори за морски организми, трябва да се има предвид, че повечето от тях са изключително чувствителни по отношение на дори малки промени в параметрите на околната им среда, ..

Това е точно така. :good:

Добре, че морето има мощна филтрираща система в големият си обем, иначе нямаше да има и една риба за толкова години наши боклуци.

Link to comment
Share on other sites

  • 4 месеца по късно...
  • Потребители

Челно място в това хищничество при нас заема Делфинът.

Такаа, тъй като, предполагам, много хора не знаят колко вида китоподобни бозайници се срещат в Черно море, кои от тях са делфини и кои не, както и други интересни подробности, ще нахвърлям няколко реда информация.

Откак вече не се среща тюленът монах (за жалост), върхът на хранителните вериги в Черно море е окупиран от останалите три ендемични подвида китоподобни - Черноморски обикновен делфин (Delphinus delphis spp. ponticus), Черноморски бутилконос делфин или Афала (Tursiops truncatus spp. ponticus), Черноморски муткур или Морска свиня (Phocoena phocoena spp. relicta). От тях първите два (Обикновен делфин и Афала) са делфини, тоест от сем. Delphinidae, а третият (Муткур) е от сем. Phocoenidae или Морски свине.

Разделянето на подвида при муткура е на базата на морфологични различия (Tzalkin 1938) и генетични изследвания (Rosel et al. 1995, 2003). При обикновения делфин разделянето също е извършено на базата на морфологични белези (Barabash 1935), които биват оспорени от западните учени (Kleinenberg 1956) и едва след сравнителни анализи на морфометрични характеристики (Amaha 1994) и митохондриална ДНК (Natoli 2003) разделянето бива общоприето. Подобно е положението и при афалата - разделяне на базата на морфология (Barabasch-Nikiforov 1960, Geptner et al. 1976), потвърдено впоследствие от генетичните анализи (Natoli et al. 2005).

Черноморските подвидове са и с различен статус от този на океанските видове в IUCN red list - застрашени.

Срещаемостта им много зависи от миграциите на различните рибни пасажи през отделните сезони. Но общо взето битува следното правило - муткурът обитава предимно крайбрежия, заливи и пристанища (не случайно на английски е Harbor porpoise), афалата се среща в шелфовата зона, а обикновеният делфин - най-често открито море. Аз лично съм виждала муткур на 40 км от брега, така че правилата са, за да бъдат нарушавани :grin: Но това са изключения, за които винаги има конкретна причина - в посочения от мен случай, примерно, това са тръбополагащите съоръжения на бъдещ газопровод.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 месеца по късно...
  • Потребители

Димитър Попов: Изкуствената регулация на делфина е изключително опасна

Димитър Попов е експерт от "Зелени Балкани". Наред с други каузи,
той е посветил огромна част от времето, познанията и енергията си в
проучване състоянието на делфина по нашите ширини. Последно Попов
прекара почти две седмици предимно във въздуха и прелетя стотици хиляди
километри над Черно море в търсене на делфините.

Делфинът
вероятно е най-разпознаваемото и обичано от човека животно, на практика
обаче липсва информация за плътност, разпространение и численост на
популациите му в Черно море. Димитър Попов обяснява за "Дневник" защо
набавянето на тези данни е от жизнена важност за делфините, а и за нас,
хората.


Има ли нещо специфично за делфините, които се срещат в Черно море?

-
Специфичното при черноморската популация на делфин е, че след
изключително дълъг научен дебат - протекъл около стотина години, едва
преди пет години се постигна съгласие, че трите вида черноморски
китоподобни трябва да са отделени като самостоятелни подвидове, които се
срещат основно в Черно море. Това са бутилконос делфин или афала (това е
и най-едрият вид, най-разпространен в Черно море и най-популярният на
хората; изглежда усмихнат заради по-издадената си долна челюст),
обикновеният (по-дребен, много пъргав, прави едни от най-големите
концентрации в световния океан) и морската свиня или муткур
(най-дребните китоподобни, няма така ясно изразена и издадена муцунка,
по-скоро е тъпа, придържа се най-близо до крайбрежието).

Това
прави популацията им в Черноморието изключително уязвима и важна за
опазване. Те са изключително ценни и са класифицирани много високо в
световния червен списък на Международния съюз за опазване на природата.
Бутилконосият и обикновеният са квалифицирани като застрашени, а
морската свиня - като уязвим вид. И трите вида китоподобни са обект на
защита от множество национални и международни закони. Има и редица
споразумения за опазването им. И според нашите закони, трите вида са
обект на специална защита, което означава, че не могат да бъдат улавяни и
убивани.

Преди това съгласие каква е била ситуацията с улова и избиването на делфина в региона?

-
По отношение на черноморската популация - доказано е, че исторически
делфините са били обект на промишлен улов. И България е развивала
делфиноловна промишленост, но най-големият "делфиноловец", с най-големи
добиви е Съвесткия съюз, след това се нарежда Турция. Този тип риболов
активно се развиват от началото на 20-те до 1966 г., когато се налага
мораториум на лова на делфини, защото се установява, че популацията им
рязко е спаднала. Само Турция продължава да ги лови до 1983 г. Тази
година можем да празнуваме юбилей от пълната забрана на лова на делфини
по Черноморието.

Каква е конкретната причина за спада в популацията им?

-
Ако вземем предвид масовият улов на делфини в Черно море, който е
достигал в някои години до няколкостотин хиляди индивида, това е нанесло
доста сериозен удар по популацията им. Освен това рибните запаси са
свръхексплоатирани на световно ниво, това засяга и нашия регион и също
се отразява на популацията конкретно на делфините. Когато си обясняваме
спада е важно да се знае, че при делфина, половата зрялост настъпва
по-късно от обичайното за други видове животни, женските не раждат много
на брой малки и това не се случва всяка година. В жизнения си цикъл
една женска ражда максимум 5-6 пъти.

Истина е, че Черно море е свръхексплоатирано. Замърсяването също оказва
силно влияние. Нашето море е затворен басейн и в него са се изливали
всички боклуци на голяма част от Европа и на Съветския съюз. Сега има
подобряване на ситуацията – след разпадането на СССР и подобряването
третирането на отпадните води в Европа, които се вливат в река Дунав и
след това в морето. А това, както и забраната за избиването му, води
също до подобряване на здравето на делфина.

Имаше един период,
през който изключително рядко се срещаха делфини в нашето море. Едно
голямо проучване за причините за смъртността на китоподобните е правено в
средата на 90-те години. Основание за него е, че въпреки забраната за
избиването на делфина от 1983 г. има тенденция на спад в популацията му.
Установени са редица заболявания у китоподобните, като основна причина
за тях е спадът в имунната им система, а това е обвързано със
замърсяване на средата им на живот.

Рибарите се оплакват, че делфинът изяжда рибата от мрежите им. Какво е мнението ви по този проблем?

-
Много е интересен въпросът как се определя чия е рибата. Аз бих имал
претенции към нея, ако съм си я купил, имам рибарник и си я отглеждам. В
този случай, ако дойдат корморани и ми я изядат, ще се чувствам ограбен
и ощетен.

Също така не съм чул да има програма за размножаване и
зарибяване на Черно море от българска страна. В Турция и Русия има
такива примери и в тези случаи може хората, инвестирали в това, да
предявяват някакви претенции за компенсации. Не е такъв случаят у нас
обаче.

Оплакванията на рибарите се базират на факта, че делфинът е
интелигентно животно. Освен това животът на едно диво животно е основно
свързан с изхранването. Техният жизнен цикъл се състои в изхранване,
социални отношения и размножаване, не се занимават с писане, четене,
даване на интервюта, политика... от друга страна, никой не бяга от
лесната храна.

А как ви се струва идеята им да се регулира популацията на делфина?

-
Това е много смело предложение, което едва ли ще срещне разбиране по
света. Първо нямаме научни данни, че действително има "взрив" на
популацията им (според рибарите делфините наброяват 1-2 милиона - бел.
ред.). През последните години наблюдаваме по-скоро едно възстановяване
на популацията.

Изкуствената регулация е изключително опасна.
Където човекът се е намесил да регулира, след него следва голям срив в
екосистемата. Китоподобните са на върха на хранителната верига, а всички
знаем, че без хищници самата екосистема не може да функционира.

Емблематичен
е примерът с Швеция и Норвегия, които решили да повишат стадата на
северния елен, като избият всички вълци. Първата година имало наистина
бум на популацията на северен елен, но след три години те изчезнали
напълно, защото нямало кой да ги контролира по естествен път, развили се
много болести и патологични състояния при тях.

Затова смятам, че избиването на делфина също няма да помогне за възстановяване на рибните запаси.

В тази връзка какво мислите за тезата на зам.-министъра на
земеделието Валентина Маринова, че у нас има "вреден дивеч" и той ще
бъде регулиран по план?


- Притеснително е, че човек на такъв висок пост излиза публично с подобно твърдение. Ако беше дете в пети клас, както и да е.

Мнението
на групи като ловците и рибари у нас се взема за меродавно и се приема,
че това е единствената вярна теза. В България има едно такова

грешно понятие "вреден дивеч",

което
се отнася за всички хищници. Вероятно то е насадено от времето на
комунизма, когато всичкият дивеч е бил на народното стопанство и всички
хищници са били врагове на народното стопанство.

За пример ще дам
хищните птици. По комунистическо време се е заверявал ловен билет срещу
пет чифта крака на хищни птици и в момента всички видове хищни птици са
на изчезване и са защитени. Брадатият лешояд например е напълно
изчезнал, на път сме да загубим царския орел, който се е срещал масово
преди, бил е символ на всяко село в равнина, а сега има останали 30-ина
двойки.

Подобни "регулиращи" човешки намеси в крайна сметка отново рефлектират към човека.

Какъв трябва да бъде подходът към рибарите?

-
Разговорите и образоването им е може би най-доброто решение. За
съжаление и това много трудно сработва. Наистина е масова нагласа сред
тях, че има вредни животни, които трябва да се регулират.

А санкциите в подобни случаи не са ли ефективни?

-
Санкции и сега има, но за съжаление няма достатъчен контрол. Доказано
е, че директните причини за смърт на делфини в Черно море в момента са

дънните и хрилни мрежи за улов на калкан,

а
в някои други страни като Украйна – и за улов на акули. Те са проблем
предимно за морската свиня, която е над 90% от случаите на удавени
делфини в тези мрежи, защото локаторът й не е толкова съвършен и не
успява да засече "голямото око", специфично за този тип мрежи.

Има ли идеи за разрешение на проблема с мрежите, които убиват делфини?

Основен
подход е ограничението за лов на калкана от април до юли, което е факт
от 90-те години. Въпросът отново опира до това как се контролират тези
квоти.

Друго решение, което се предлага, но пък е спорно, са
специфични устройства с ултразвук, които да се прикачат на мрежите, за
да гонят делфините. Те обаче са интелигентни животни и бързо разбират,
че този звук всъщност означава източник на храна. Подобна човешка намеса
обаче води до изкуствено ограничаване на местообитания на тези видове и
има своя негативен ефект.

Какви са актуалните данни за популацията на делфина?

-
За да има точни данни, трябва едно цялостно и прецизно проучване за
цялото Черноморие, което за съжаление не е правено до момента. През
последните години има частични проучвания от страна на украинските
колеги за техните води и за централната част на Черно море.

Според
данните им най-масов вид е обикновеният делфин, макар и да го виждаме
най-рядко. Числеността му е към няколко десетки хиляди, но със сигурност
под 100 хиляди. Вторият по численост е морската свиня, въпреки че него
срещаме най-често мъртъв по бреговете у нас, защото именно той се
захваща обичайно в хрилните мрежи. Данните за него са: от няколко хиляди
до десетки хиляди, но със сигурност под 50 хиляди. Най-малочислен е
афалата: няколко хиляди, малко е вероятно да надхвърля над 10 хил. Това
са много относителни числа.

Защо липсва цялостно проучване за делфина в Черно море?

Инициативата
за цялостно проучване на Черно море се промотира вече близо десет
години. Търсят се източници за финансирането й, правят се опити да се
обединят усилията на черноморските държави, но за съжаление това все още
не се случва.

Последното самолетно проучване (1 - 12 юли тази
година - бел. ред.), което направихме с международен екип – имаше колеги
от Италия, Турция, България и Румъния, обхващаше цялата икономическа
зона на Бългрия, на Румъния и на западната част на Украйна. Това, което
направи впечатление на експертите от Италия, които имат голям опит в
Средиземно море, беше

високият брой мъртви китоподобни,

които
наблюдавахме на повърхността, и това, че не срещнахме големи групи
делфини. За сравнение - в Средиземно море се наблюдават групи от стотици
делфини.

Явно милионите делфини, за които говорят рибарите, не съществуват в
Черно море. Аз не съм всеки ден в морето като тях, но пък прекарах 12
дни да летя над 100 хиляди кв. километра от Черно море и ако имаше
милиони делфини, сигурно щяхме да видим поне три-четири струпвания от по
хиляди, а ги нямаше. Няма как да има свръхпопулация на делфин.

А какво налага предстоящото проучване и преброяване на делфина, което беше критикувано наскоро от една черноморска организация?

- Както вече казах, по Черно море данните са много условни и частични. Налага се пълно и общо проучване.

Важно
е да се знае, че предмет на тази конкретна поръчка беше задължение на
България по съществуващата т.нар. научна резерва за изграждане на
екологичната мрежа "Натура 2000" за Черноморски биогеографски регион.

Специално
за китоподните научната резерва не е покрита въпреки сериозните критики
през 2010 г. Това означава, че има пропуски и целта на настоящата
обществена поръчка беше да покрием тези пропуски. България трябва да
изпълни задълженията си към Европейската комисия, иначе може да има
санкции.

Какво точно предвижда проучването?


Обектът на поръчката беше да се направят подробни проучвания на
икономичексата зона на България – около 30 хил кв. км от морето. Става
дума не само за преброяване, заложени са и изследване на сезонната
динамика на делфина, дали има специални места на концентрация със
специфични условия, хранителен ресурс или подходящи условия за
размножаване на китоподобни. Трябваше да идентифицираме критичен
хабитат, важен за жизнения им цикъл на китоподобни.

Трябваше да
разработим система за редовен мониторинг на тези видове, които са
защитени, според Дикретивата за местообитанията. На всеки шест години
всяка страна - членка на съюза, трябва да подава доклад за състоянието
на местообитанията и видовете. В момента тече един такъв процес и
подготовка на такъв шест годишен доклад.

На какъв етап е в момента това проучване и ще се проведе ли изобщо?

-
Изборът на изпълнител в момента е в процедура на договаряне. Заради
оспорването на тази процедура в момента се изчаква становище на
Агенцията по обществени поръчки. Според мен процедурата, която се случи
средата на юли, беше напълно коректна, но очакваме в рамките на две
седмици отговор от отговорния орган.

Кой е естественият враг на делфините в Черно море?

-
Човекът е единственият му враг, нямат друг. Другият хищник в нашето
море е черноморската акула, но тя не е естествен враг на делфина.

Човешката
дейност е основната причина за намаляване на популацията му. Риболовът и
замърсяването, което до голяма степен е следствие отново на човешка
дейност. Дори и в момента от цялата ни крайбрежна ивица 80% са плътно
засторени, без подходяща инфраструктура, с много ниско ниво на
пречистване на отпадните води на построените сгради и хотели, което води
до цъфтежи на токсични водорасли и спад на популацията на рибите
изобщо.

Защо рибарите не протестират и срещу свръхзастрояването? Явно е по-лесно да има един враг като делфина...

http://www.dnevnik.bg/zelen/2013/08/19/2125059_dimitur_popov_izkustvenata_regulaciia_na_delfina_e/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесна статия за делфините в Черно море

http://www.dnevnik.bg/zelen/2013/08/19/2125059_dimitur_popov_izkustvenata_regulaciia_na_delfina_e/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...