Отиди на
Форум "Наука"
К.ГЕРБОВ

Паметникът „1300 години България” в София

За и против паметника "1300 години България" на Старчев  

16 потребители са гласували

  1. 1. Паметникът срещу НДК е ценен и трябва да се поддържа?

    • Да.
    • Не.
    • Не на същото място, на което е сега.
    • Трябва да се преценят ползите и вредите - например разходи и безопасност.
    • Не ме интересува или не мога да преценя.
      0
  2. 2. Паметникът срещу НДК е неспасяем, грозен и опасен. Да се разруши?

    • Да.
    • Да, а при това е и прекалено натоварен със соцносталгия.
    • Не, не е неспасяем, грозен и опасен.
    • Не, защото паметници по принцип не бива да се рушат.
    • Не ме интересува или не мога да преценя.
  3. 3. Да приемем, че паметникът вече е разрушен. Какво да има на негово място?

    • Да се върнат старите войнишки плочи, които преди са били там.
    • Да се възстанови веднага самият паметник!
    • Да се остави зелена площ.
    • По дяволите тези военни и политически грамади. Да бъде нещо хубаво най-сетне. Цветя или нещо такова.
      0
    • Не ме интересува или не мога да преценя.
      0
  4. 4. Съвсем принципно - оправдано ли е рушенето/премахването на какъвто и да е паметник?

    • Понякога да, според обстоятелствата.
    • Не, никога. Всеки паметник е безусловно ценен, какъвто и да е.
    • Паметниците по принцип са глупост и не трябва да ги има.
      0
    • Не ме интересува или не мога да преценя.
      0
  5. 5. Ако на мястото на сегашния паметник се върнат старите войнишки плочи, това...

    • ... е отлично и напълно компенсира всяка възможна културна вреда.
    • ... продължава да бъде акт на вандализъм и късопаметство.
      0
    • ... е добре, но и за "1300 години" на Старчев трябва да се помисли някак.
    • ... е пореден триумф на военщината и ураджийството.
      0
    • Не ме интересува или не мога да преценя.
      0
  6. 6. Ако паметникът бъде разрушен, а на негово място не се върнат старите плочи, това...

    • ... е признак на пълна липса на обществени ценности.
    • ... е признак на здрав разум. Надрастваме миналото си.
    • ... е маловажно.
  7. 7. Познавате ли творчеството на Старчев - негови други творби?

    • Да и го намирам за отличен скулптор.
    • Да и го намирам за бездарник.
    • Не.
  8. 8. Кой паметник е технически по-добре изпълнен?

    • "1300 години България" от Старчев.
      0
    • Старите войнишки плочи.
    • Въпросът е безсмислен.
    • Не мога да преценя.
  9. 9. Кой паметник е идейно, исторически и емоционално по-смислен?

    • "1300 години България" на Старчев.
      0
    • Старите войнишки плочи.
    • Въпросът е безсмислен.
    • Не мога да преценя.
  10. 10. Знаехте ли изобщо, че на същото място е имало плочи с имената на загинали през войните български войници?

    • Да.
    • Не.
    • Знаех, че е имало нещо по-старо, но не знаех какво точно.
  11. 11. Ако е вярно, че никой паметник не може да се бута, тогава с какво право изобщо са премахнати войнишките плочи?

    • С никакво.
    • Не е в това въпросът - ние днес не бива да сме като тези от 1980 и затова нека запазим паметника от Старчев.
      0
    • Това няма никакво значение.
      0
    • Всъщност не е вярно, че не може да се рушат съвсем никакви паметници, пък и точно тези от 1980 са разрушили доста повече.
  12. 12. Красив ли е изобщо паметникът от Старчев?

    • Да.
      0
    • Не и никога не е бил.
    • Бил е красив, когато е бил нов и здрав и трябва да се възстанови в този вид.
    • Може и да е бил в по-добър вид, но сега е в неспасяем вид и трябва да се разчисти.
    • Въпросът е безсмислен.
      0
  13. 13. Изразява ли наистина паметникът от Старчев идеята за българската държава през вековете?

    • Да - и то много успешно.
    • Не - никой не схваща какво е това и народът нарече грамадата със смешни имена.
    • Въпросът е безсмислен.
  14. 14. Има ли някаква стойност във войнишките български паметници?

    • Да, историческа.
    • Да, естетическа.
      0
    • И историческа, и естетическа.
    • Никаква стойност - това са паметници на великобългарски агресори.
      0
    • Въпросът е безсмислен.
      0


Recommended Posts

ПАМЕТНИКЪТ„1300 ГОДИНИ БЪЛГАРИЯ” В СОФИЯ - ИДЕЙНА КОНЦЕПЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

post-2642-072153200 1346653451_thumb.png post-2642-087982500 1346653459_thumb.png

Монументът е издигнат през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на българската държава и е част от оформлението на комплекса, изграден на представителния площад „България" в София, където се намира и Националния дворец на културата, построен в същата юбилейна година. Инициатор за изграждането на паметника е Людмила Живкова, която тогава е председател на Комитета за култура.

В края на 1979 г. Комитетът за култура обявява вътрешен конкурс за паметника, като темата „Минало, настояще и бъдеще" е определена от Людмила Живкова. За участие са поканени скулпторите з. х. Валентин Старчев, н. х. Величко Минеков и з. х. Борис Гондов. Журито на конкурса присъжда първа награда на идейния проект на Валентин Старчев, който се доближава най-много до зададената тема. На него са възложени и работите по изграждането на паметника. В проектните дейности участие вземат също арх. Александър Баров (архитектурно оформление), арх. Атанас Агура (оформление на околното пространство) и инж. Милчо Брайнов (конструктивни решения и разчети).

post-2642-046505500 1346653468_thumb.png

Изпълнението на скулптурните и строително-монтажните работи трае около година, като средствата за това са отпуснати от Българските професионални съюзи (твърди се, че са взети от пенсионния фонд). Монументът е открит от председателя на Държавния съвет на Народна република България Тодор Живков на 20 октомври 1981 г. Тогава в програмата за честване на 1300-годишнината на българската държава се провежда юбилейния „Ден на българската държава". При откриването паметникът още не е завършен в окончателен вид (на втората снимка горе се вижда, че юбилейните години пред паметника не са монтирани).

post-2642-048743900 1346653475_thumb.png post-2642-008345600 1346653483_thumb.png post-2642-022030900 1346653491_thumb.png

Монументът представлява три преплитащи се вертикални структури, символизиращи миналото, настоящето и бъдещето на българската държава. Скулптурни композиции и надписи-девизи подчертават отделни характерни моменти от развитието й. Вкопаването на основите на композицията в земята не е случайно, а насочва към въздигането на България, след като два пъти - през ХІ-ХІІ и ХV-ХІХ век, тя губи своя суверенитет и попада под чужда зависимост. Паметникът е замислен така, че който влезе да го разглежда и погледне надвесените над него фигури, чрез въздействието на тяхната мащабност да усети величието на българската история.

post-2642-084601700 1346653498_thumb.png post-2642-020419700 1346653508_thumb.png post-2642-034771200 1346653516_thumb.png

7-метровите скулптурни композиции пресъздават някои характерни моменти от историята и културата на България, които са станали знакови за миналото и настоящето й. Високият 35 метра монумент завършва с крило на птица - символ на крилатата богиня на победата Нике и на полета на страната към бъдещето. По стените на паметника са изписани крилати слова на видни българи, които също са свързани тематично със скулптурните композиции.

post-2642-019503600 1346653524_thumb.png

post-2642-016847600 1346653531_thumb.png

Първата, най-ниско разположена скулптурна група (горе вдясно), представя цар Симеон Велики, като покровител на книжовниците, положили основите на българската литература („Златният век на цар Симеон"). С тази композиция е свързан един от надписите върху паметника, представящ цитат от химна на българската просвета и култура „Свети Кирил и Методий", дело на Стоян Михайловски: „Върви народе възродени, към светли бъднини върви!"

Втората скулптурна фигура е Пиета (горе в средата). Този алегоричен образ е олицетворение на многото жертви, които е дала България във войни, робство и въстания („Загиналите за народността, вярата и свободата на България"). Изразно подсказана от евангелието, където Пиета е оплакването на Христос след мъченическата му смърт на кръста, скулптурата на паметника внушава идеята, че българската земя, за да просъществува е дала много жертви и много майки са плакали за синовете си. Към този изобразителен сюжет се отнася друг текст, поставен върху монумента. Това са безсмъртните слова на Христо Ботев от баладата му „Хаджи Димитър": „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!"

Третата скулптура на паметника (горе вляво) е фигура на млад мъж, работник, символизиращ твореца-създател („Съзидателят"). Въпреки всички премеждия, трудности, катастрофи и робства винаги са се намирали дейци и творци, който да възродят българската държава, да работят, да се борят за нейното икономическо и културно издигане. Такива „съзидатели" има и до днес и затова България съществува, е внушението на тази скулптурна фигура, допълнено и от думите на Васил Левски - „Времето е в нас и ние сме във времето...", поставени върху монумента. „То [времето] нас обръща и ние него", е продължението на мисълта на Апостола, изразена в негово писмо до Панайот Хитов. „Съзидателят" е събирателен образ, символизиращ плеядата творци на българския бит и култура.

post-2642-015405400 1346653538_thumb.png

Най-любопитният елемент от целият монумент е тялото или „структурата", както нарича този елемент Валентин Старчев, завършваща с крило най-отгоре. Този елемент всъщност представлява възходяща спирала. В началото източното тяло на паметника се издига плавно в северна посока, като в основата е поставен надписът „Върви народе, възродени". От източната страна е продължението: „към светли бъднини върви!". То е изписано в посока на издигането. След което, макар и не плавно, а с чупка, това тяло завива и започва да се издига вече в южна посока.

Въпросната спирала, както и сам Валентин Старчев споменава в последните си интервюта, е най-важният символ в монумента и представя виждането на Людмила Живкова за триединството на „минало-настояще-бъдеще". „Това беше нейната идея за усещане на триединството като спираловидно развитие", уточнява скулпторът.

През 1979 г. Людмила Живкова публикува статия със заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието". Академик Пантелей Зарев пък е написал за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре."

post-2642-098743400 1346653545_thumb.png

Както е известно, по идея на Людмила Живкова е оформена и емблемата за честването на 1300-годишнината на българската държава. Централно място в композицията-медальон на емблемата, изработена от н. х. Стефан Кънчев, заемат: фигурата на лъва от действащия тогава герб на Народна република България, годините на основаването на българската държава и на честването на юбилея й - 681 и 1981, „спиралата на прогреса". В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - емблемата на 1300-годишнината" се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса... Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера."

Пред паметника, върху голяма бетонна площадка-козирка, направена на нивото на парка, с големи метални цифри са отбелязани годините „681-1944-1981" (виж най-лявата снимка от втората редица). „В проекта беше 681 г. – 1981 г. и тогава се взе решение от съответно място към тях да се прибави годината на установяването на социалистическата власт в България" - припомня си днес проф. Старчев.

За своята творба и за подобните паметници в Шумен („1300 г. България") и в Стара Загора („Самарското знаме") Валентин Старчев казва: „Хората бяха свикнали със стария тип паметници - пиедестал и на него фигура на определен човек. Докато тук архитектурата и скулптурата направиха обща комбинация в пространството... Самата архитектура работи заедно със скулптурата за темата и тя е пиедестал на фигурите. Новото след това беше - архитектурата да бъде раздвижена и да символизира идеята, която носи паметникът."

Валентин Старчев признава и някои неудачи при проектирането и изграждането на паметника. Например прекалената височина на „спиралата" с крилото накрая. „Самата спирала е доста сложна като усещане защото накрая направихме и едно тяло като крило - един завършек, който сега отчитам, че той е малко излишен като обем... утежняваше цялата композиция и тематично, и като форма" - казва днес скулпторът.

Отражение в художествения вид на паметника дава и неговата неудачна облицовка. Предвиждало се е тя цялата да се изпълни с големи гранитни плочи, така че издигнатите тела да създават впечатлението за планински кристал. „Облицовката не се изпълни както трябва - признава Старчев, - плочите станаха формат четири пъти по-малък от замисления и така вместо усещане за чисти, кристални форми, се получи една мозайка, която разби формата и почна да въздейства другояче... с тези малки, различни по цвят плочи се получи нещо като облицовка на баня."

post-2642-078933000 1346653554_thumb.png

Разположението на скулптурните фигури върху паметника е неудобно за фотографите. Скулптурите са монтирани на северната страна и не се осветяват добре от слънцето. Това обстоятелство предопределя трудната направа на хубава снимка откъм фасадната страна на паметника, така че да се виждат добре фигурите. На повечето отпечатани пощенски картички монументът е заснет в нощна обстановка. Тогава паметникът вече изглежда много ефектен, защото е осветен от специално построената светлинна уредба.

post-2642-009494100 1346653577_thumb.png post-2642-058220300 1346653587_thumb.png

Скулптурите от паметника имат и самостоятелно битие. За тях разказва сам авторът Валентин Старчев: „Това са мои предишни композиции - за изложба. Не за паметник. Примерно „Пиета" беше моя работа, която сега е в новия музей за модерно изкуство. Имах няколко награди за нея. Нейната инспирация е от „Свалянето от кръста". Имах едно съвременно виждане по нея. А колкото до работника - бях правил преди фигура на леяр. Изхвърлиха го като формалистичен, отлях го от бронз, прие се, отиде на изложба в Белгия и тамошният музей за модерно изкуство го откупи. Сега е в големия музей „От Роден до днес". Та и него използвах."

„Пиета", вече като малка 30 сантиметрова пластика, е подарена на папа Йоан Павел ІІ. Това става след покушението върху него, когато българска делегация посещава светия отец в покоите му във Ватикана. Освен в музея за модерно изкуство (преди това е бил в Националната художествена галерия), вариант на оригиналната скулптура е поставен и на Братската могила на загиналите за свободата на България в Плевен. Копие на „Леяр", пък има издигнато в парка на Културния институт към Министерство на външните работи в София.

Испанският крал Хуан Карлос е собственик на пластика, наречена „Книжовник". Получава я при визитата си в България. Тя е детайл от композицията с цар Симеон и книжовниците.

post-2642-076680800 1346653597_thumb.png

Скулптури на Валентин Старчев (отляво надясно):

„Пиета" в Националната художествена галерия, София;

„Пиета" , част от Братската могила на падналите за свободата в Плевен;

„Леяр" в Културния институт на Министерството на външните работи, София.

Построеният в съкратени срокове монумент не е одобрен от приемателната комисия заради некачествено извършеното строителство. Мраморните плочи започват да падат още през 1985 г, а след политическите промени паметникът е оставен без надзор и започва да се саморазрушава. Валентин Старчев дава следното обяснение за причините: „По-малките плочи 60:40, не бяха калибровани, наложи се да има фуга между тях, за да се напасват една към друга. Тази фуга не беше уплътнена достатъчно добре със силикон, през зимата влезе вода през тази фуга, замръзна, отпра плочите. Оттам тръгна самото постепенно разрушаване първо на повърхнината, а после и на другите части."

Според проектанта арх. Атанас Агура още навремето паметникът останал недовършен. През 1980-81 г. много се е бързало той да добие своя окончателен вид за 1300-годишнината, но така и не се успява.

Бъдещето на паметника не е съвсем ясно. Започнат е някакъв частичен демонтаж. В интернет могат да се срещнат най-различни съобщения какво точно се извършва и какво ще последва след това. Авторът Валентин Старчев остава с надеждата, че чрез известна реконструкция на оцелялата част от монумента може да се върне общата визия на паметника.

Откриването на паметника "13 века България" в градинката на Н Д К- октомври,1981 г. гледай в http://www.vbox7.com/play:ea920443a0

Редактирано от К.ГЕРБОВ

Share this post


Link to post
Share on other sites

С голямото уважение, което винаги съм имал към г-н Гербов, мисля, че този паметник няма място там и не биваше да го издигат точно на това място. С това властите в България от 1980 г. извършиха тежко морално нарушение срещу българската историческа памет, защото там преди това бяха паметните плочи на падналите във войните български воини, а това беше най-добрият военен паметник в България, и не само в България.

Що се отнася до втория паметник той получи от народа ясна и точна квалификация. Това стана, защото той е прекалено модерен за паметник. От друга страна, не би имало пречка да съществуа, но той е заел мястото на паметника на падналите войни, а право на това няма никой.

Никакви съображения за авторски права не важат, а що се отнася до Съюза на художниците и неговото становище, то като български гражданин им казвам да си гледат работата!!! Да си го вземат в двора този паметник, защото там трябва да се върне паметникът на тия, които 6 години мряха из окопите за да я има България и спряха сърби, румънци, турци, гърци, англиани, французи и руснаци по пътя им към България!

Съжалявам, но каквито и съображения да има за възстановяването на този паметник, 10 пъти повече има за връщане на плочите!

И не, не важат съображения, че те могат да се сложат на друго място - на друго място да отиде втория, шестокрилият!

Ако сега някой даде и един лев да възстанови този паметник, а не за войнишкият, това ще е национален позор в чист вид!

Още един път хиляди извинения към г-н Гербов, който сред най-позиивните хора, които съм виждал, но не може да се унищожи войнишкият паметник за сметка на този.

Голяма посткомунистическа дилема, но така е то у нас. Важното е как ще я разрешим. В случая, ако се налага, трябва референдум да се прави в София, но по никой начин не бива да се задълбочава това, което свършиха властите през 1980 г.

Как им даде сърце изобщо да съборят това!!! И къде, за бога, бяха българските творци по това време!!??

Време е за възстановяване на паметта.

http://www.glasove.com/vmesto-pametnika-na-ndk-da-bude-vuzstanoven-memoriala-na-purvi-i-shesti-pehoten-polk-22128

Тези от окопа чакат........Това е Рождество Христово през 1916 г., някъде по фронтовете на България Не тези с лентите през 1980, а тези от окопа.

Да не бяха събаряли стария, да стояха и двата, да се реставрирват и да се радваме на историята си. Но да заемат мястото на военния паметник с това нещо и после да го възстановят - а, не.

post-727-005673000 1346702669_thumb.jpg

post-727-087920800 1346702685_thumb.jpg

post-727-012041200 1346702726_thumb.jpg

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Заставам с Манлихера плътно зад мнението на КГ!

Share this post


Link to post
Share on other sites
там трябва да се върне паметникът на тия, които 6 години мряха из окопите за да я има България и спряха сърби, румънци, турци, гърци, англиани, французи и руснаци по пътя им към България!

Статията съм я написал, тъй като много хора не са наясно как е изглеждал паметника в периода, когато още имаше някакъв приличен вид. Ако сега се започне някакво допитване, за каквото се говори, участниците поне да знаят за какво става дума.

Иначе от паметника днес не е останало нищо, освен скулптурите. Лично аз мисля, че вариантът да се въстанови паметника в началния си вид, не е оправдано мероприятие.

Но дайте да помислим дали трябва да връщаме стария паметник? Аз доколкото знам само Сърбия ни е нападнала в 1885 г. Балканската война е започната от България. Тя се включва в Първата и Втората световна война по собствено желание. Никой не я е нападал. Фронтовете, където са загинали войните от І-ви и VІ-ти полк, упоменати на паметника, не са днес в чертите на България. Не са били и тогава, когато са се водили войните.

Патриотизмът е хубаво нещо, ама днес от нас искат да се променяме, да мислим съвременно. Лично аз не мога да разбера как така ще въстановяваме паметник, който на практика е свързан с двете Национални катастрофи на България.

Не ми се ровеше, та ще цитирам накратко от Уикипедия.

Първа национална катастрофа: Настъпва след Втората балканска (Междусъюзническата) война. Букурещкият мирен договор (България, Румъния, Гърция и Сърбия) отнема от България огромни области населени с българи, извоювани през войната — Вардарска, Южна и Беломорска Македония и Южна Добруджа. Цариградският мирен договор пък отнема Одринска Тракия. Последиците от договорите са ужасяващи — Южна Добруджа, която е житницата на България, е отнета и това води до криза в стопанството. Освен това от отнетите територии идват хиляди бежанци.

Втора национална катастрофа: Тя е последствие от Първата световна война. Договорът в парижкото предградие Ньой сюр Сен взима от България извоюваните през войната територии и Беломорието. Освен това силно е ограничен броят на въоръжените сили на страната — 20 000 доброволци в армията, 10 000 за жандармерията и 3 000 погранична стража. На България са наложени репарации в размер на 2 250 000 златни франка.

Къде виждате тук защита на български територии. Имаме отнемане на завоювани територии. Т. е. били сме агресори и сме наказани, че сме нарушили международните договори.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не, не.

Просто сме на страната на загубилия. Това е малшанс или лоша политика.

Няма спор по въпроса за войните от началото на 20-ти век и значението им за България. Може тя да ги е започнала, но всички са продължение на цялото националноосвободително движение. Друг е въпроса, че са грешно политически организирани.

Само че, този паметник е не на политиката, и не на войните, а на ония стоманени българи, които защитиха в критичен момент страната по четирите географски посоки и в които в крайна сметка се разбиха опитите на съседите да ни няма изобщо. Това са факти и реалности.

Военният подвиг на българския народ от началото на 20 век е сред най-добрите страници не само в българската история и военна история. Паметните плочи са сред едни от най-издържаните в естетическо отношение творби, които България е имала, при това са адекватни и ясни, нестрадащи от излишна маниерност и понятни и приемливи за всеки.

И после, нали искаме да си пазим историята? Това е то пазене на историята - възстановяване на разрушеното. Когато разрушени са две неща, намирали се на едно място, се преценява по приоритет.

Е, за кого е приоритета?

При това, вижте каква символика - плочите и до днес щяха да са там, ето фото на последната, малко преди да падне през 1980 г. при строежа на НДК, за да отстъпи място на шестокрилото нещо.

Плочите паднаха от ръцете на, хайде ако не врагове на българското, но самонадеяни идиоти във всички случаи... Бай-тошовите хрантутници архитекти и художници и партийни идеолози ще събарят паметник на най-големите българи в българската история, за да типосат там глупостите си?? Хайде де!

Новият паметник, насаден отгоре, падна сам. РазпаднА се, разкапа се. Плочките не били поставени добре. Социализмът не можа един паметник да направи на най-главното си място....... Сам се разпадна. Хайде, бре, религиозни няма ли? Какво значи това последното??

Не позволявайте днес, когато има шанс, пак да ви отнемат историята!!!

Ценете истинското в дедите си, защото иначе сте загубени и като хора, и като народ, и като следващи поколения!

Каква симвоилка само - паметникът стои сред дирите на камионите от строежа, все едно някоя българска част стои в окопоа обградена от врага....

Той Господ /или ако щете, съчетанието на обстоятелствата/праща сигнали, ама дали ще бъдат чути?

post-727-015770600 1346759801_thumb.jpg

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Заставам рамо до рамо с КГ, нето осмоъгален, шестокрил пето... както справедливо го нарича народа да бъде махнат и да върнат плочите.

Войнската слава на България стои много над тези изгъзици.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Лично аз не мога да разбера как така ще въстановяваме паметник, който на практика е свързан с двете Национални катастрофи на България.

Това е автоцитат. Неточно съм се изразил. Считам, че паметните плочи трябва да се въстановят, но не на такова представително място. Те са били издигнати в казармите, накрая на София, а сега там е центърът на столицата.

Доколкото е известно въпросът с въстановяването на мемориала уж се движи. И място има избрано. И първи копки има и парите май са изхарчени. http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=962311

Пак ли ще започваме всичко отначало?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Не, не мога да се съглася с това. Тогава там са били казармите, но и на практика е свършвал центърът на града. Мястото е същото, каквото е сега, но няма казарми.

Така, точно там, е ставала връзката на казармата с центъра на града. Чрез паметника.

Освен това, той си е бил там, оригинално там поставен. Нима ще изтикаме дедите ни, паднали във войните от центъра на града?

И защо? За да възстановим така символично разпадналото се модернистично произведение на изкуството, което само Старчев, Рашидов и шепа художници разбират?

Не. Отказвам да плащам данъци на държава, която би направила такова нещо днес, в сегашния исторически контекст. Ако нещо ще си отива от центъра, то нека е този нескопосан комунистически символ, след като нещата са - или-или. Да не забравяме - тези два монумента се конкурират. Ако не беше така, и двата имаха място.

Но мястото е едно, то е като в Харвард. Едно е. И изборът му ще е тест какво представлява всеки един, който вземе решение за това.

Ще го започнем, защо да не го започнем. Нищо, което е започнато зле, не бива да се продължава.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Но дайте да помислим дали трябва да връщаме стария паметник? Аз доколкото знам само Сърбия ни е нападнала в 1885 г. Балканската война е започната от България. Тя се включва в Първата и Втората световна война по собствено желание. Никой не я е нападал. Фронтовете, където са загинали войните от І-ви и VІ-ти полк, упоменати на паметника, не са днес в чертите на България. Не са били и тогава, когато са се водили войните.

Категорично не съм съгласен!

Ние като нация имаме достатъчно сериозни причини да водим тези войни. Това, че в крайна сметка не сполучихме, не означава, че основанията ни не са валидни!

При това не виждам никаква логика в твърдението, че трябва да се почитат войници, загинали на фронтове само на територията на България. Всички паднали български войни заслужават почит, независимо къде са заспали вечен сън! Другите държави го практикуват именно по този начин. Нима "Колоната на адмирал Нелсън" на площад Трафалгар в Лондон не е чест на битка, състояла се в Испания? Нима Триумфалната арка в Париж не е в чест на всички воювали и загинали за Франция в Наполеоновите войни, провели се далеч отвъд Франция?

Патриотизмът е хубаво нещо, ама днес от нас искат да се променяме, да мислим съвременно. Лично аз не мога да разбера как така ще въстановяваме паметник, който на практика е свързан с двете Национални катастрофи на България.

Патриотизмът е хубаво нещо и наистина не виждам с какво би могъл да ни попречи да мислим съвременно?

Освен това, паметникът е свързан не с т.нар. "национални катастрофи", а с падналите във войните български воини. Това, че загубихме тези войни като краен резултат, не означава, че не трябва да почитаме войните си!

Къде виждате тук защита на български територии. Имаме отнемане на завоювани територии. Т. е. били сме агресори и сме наказани, че сме нарушили международните договори.

Войните са не за защита на български територии, а за присъединяване на територии с преимуществено българско население. В епохата на националните държави не може да бъде другояче. Днес поне можем да окажем достойно почитане на паметта на нашите прадядовци.

И не сме наказани заради това, че сме нарушили международните договори, доста наивистично и нихилистично заключение, а защото просто губим войните. А както знаем още от старите римски сентенции - тежко на победените!

Редактирано от Михов

Share this post


Link to post
Share on other sites

Но дайте да помислим дали трябва да връщаме стария паметник? Аз доколкото знам само Сърбия ни е нападнала в 1885 г. Балканската война е започната от България. Тя се включва в Първата и Втората световна война по собствено желание. Никой не я е нападал. Фронтовете, където са загинали войните от І-ви и VІ-ти полк, упоменати на паметника, не са днес в чертите на България. Не са били и тогава, когато са се водили войните.

Патриотизмът е хубаво нещо, ама днес от нас искат да се променяме, да мислим съвременно. Лично аз не мога да разбера как така ще въстановяваме паметник, който на практика е свързан с двете Национални катастрофи на България.

Военните паметници са посветени на тези, които са служили на страната си. Те неслучайно са били занемарявани и рушени в периода на упадъка на България наречен "социалистическа епоха" и не е недоразумение, че и днес има мощна медийна пропаганда, която да омаловажава тяхното значение. Сега е епохата "Гоце", в която типичния днешен политик като знае как управлява България и до какво ще доведе неговата политическа дейност купува апартамент на сина си в Париж. А текста на химнът ни е написан от човек, който напуска университета за да се сражава за родината си.

А саможертвата на българските войници не е била чак толкова напразна, колкото твърди комунистическата пропаганда. На практика всеки владетел от ТБЦ като е овакантявал трона е оставял по-голяма България от тази, която е заварвал когато се е качвал на него.

Що се отнася до Людмилиния паметник - той е поредното социалистическо недоразумение. Студена и куха монументалност като целия социализъм. Паметник, за който обществото не е ясно за какво служи и каква е идеята за съществуването му.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Глас народен..... паметниците са за народа, не са за висшите естети. За последните /колко са и от двете категории не е ясно, но така се водят формално/ са изложбените зали, където могат да се чудят и да теоритизират за "сюрреалистичния пласт в паравидимата реалност на релативната формалност" на линията на някоя статуетка...

Хората си казаха още тогава (за несофианците повтарям - "шестокрилен пето..." - вие допълнете трибуквието...).

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

И друго, не ми харесва политизирането на въпроса. Защо всичко трябва да се обръща на оплюване на една или друга епоха, на едни или други стимули? Хайде един път да бъдем прагматици и да застанем единно зад логичното решение без емоции, а просто защото така трябва да стане. Войнишката памет е без време, а модите в артистичните среди идват и си отиват. Така че тези модернистични скулптори спокойно могат да седят и на различно от центъра място. Но трябва да се запази и това е някаква памет все пак.

Искам да взема повод от това, то е много важно - не просто да му възразя, а да се опитам да внеса малко яснота. Оценката, вглеждането, ако щете, в явления от българското близко историческо и политическо минало не е политизиране. Обратното е много опасна теза... То е просто наричане на нещата с истинските им имена. Политизиране би имало, ако споровете или дебатът се ползва за днешни, злободневни политически тематики.

Да кажеш, че през 1980 г. БКП е унищожила първостепенен и първокласен български национален символ не е политизиране, а задълбочаване в историческата преценка на миналото. ..

Минава човек покрай тоя паметник и му става едно шантаво - някакви неща стърчат, надписи с цитати от Левски. Минава друг, който е по-непукист и му лепва народния прякор.

Да, ама и двамата са ощетени - не могат да видят нещо толкова силно и смислено, колкото стария паметник и плочите, лъва, легнал пред тях, не могат да усетят, ша ма прощавате за приповдигнатия тон, вятърът на миналото, от мястото, където са служили тези, които после са измели враговете на България по един наистина достоен за уважението на всеки начин.

Тези неща са от особена обществена значимост, знаете.

Вместо това, виждат на публичното място, на пространството, където всеки трябва да се почувства уютно, нещо... шантаво. Може да е по модерните канони издържано, но си е шантаво.

И сега как изобщо може да има спор дали тази подмяна, която се случи през 1980, да продължи???!!!

А да се прекрати значи старите паметници да се възстановят! Категорично и ясно.

Другият - ами той се разпадна сам. Евентуално ако някой го премести някъде и има пари, би имал място. Би имал място и ако беше издигнат на мястото на някоя съборетина. Но на мястото на това, което беше преди там???

Малко дете бях, като го виждах в дъното на една градинка и пак ме впечатляваше... Дори не знаех какво е.

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Точно така. Имало го е старият паметник и той засяга всички ни.

Има го новият паметник, срещу който доста хора възразяват (и то не глупаво), пък и той сам се разпада.

Какво повече има да се говори? Връща се старият и край на историята. Всяка грешка следва да се поправи.

Share this post


Link to post
Share on other sites

И друго, не ми харесва политизирането на въпроса.

Политика иде от полис, т.е. град/държава и ще рече, че всичко, което касае даден град и държава, т.е. касае гражданите им си е политика. Ако ставаше дума за цвета на слиповете на Александър Лилов или Кр. Вигенин, нямам нищо против въпросът да се реши според естетическите вкусове на някой висш партиен номенглатурчик, като др. Людмила или др. Сергей. Нямам нищо против и как точно др. Гоце ще украси парижкия апартамент на сина си, стига да не краде пари от данъкоплатците за тази си дейност. Но един паметник сложен на столичен площад няма как да не е политически въпрос. Затова не може да се казва, че един изначално политически въпрос не трябва да се политизира. Той не се политизира, той си е политически и друг не може да бъде. Да се твърди друго си е най-чиста проба опит да се мамят хората.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Като минат поне две поколения (или около век) тогава вече е история. Докато има и един жив човек, чийто баща помни какво е било тогава, това е политика.

А да казваш че изкаването на мнение не е политизиране, защото мнението било истина е все едно да наречеш някого, когото не харесваш идиот и да твърдиш че това не било обида, понеже било цитиране на факти. Давам го това като външен пример, понеже нещо аналогично наблюдавах онзи ден в един международен форум.

Това е проблема че ти даваш личната си напълно субективна оценка, а има много хора, които не са съгласни с нея. Така че има ли засегнати, това е политизиране, особено след като се използва като инструмент в предизборната борба. А бъди сигурен че казуса с този паметник ще бъде използван в предстоящата предизборна пропаганда и от двете страни.

Да се говори за връщане на стария паметник заради уважение към згиналите или заради промени в естетическите възприятия, това е логика. А да говориш за БКП, това е политизиране. Хайде за разнообразие да бъдем прагматици и да стоим извън партиите от близкото и по-далечно историческо минало. Мен например хич не ме интересува коя партия е била за и коя против строежа на войнишкия паметник едно време.

Е, ама чакай сега, да не би аз да съм съборил стария паметник? Това е факт, кой го събори, а не лична преценка. Нищо субективно няма в това. Фактите са си факти - изобщо, всичко до 1989 г. е история, както и самата БКП.

История на денационализирането на България.

А ако има някой, който не е съгласен да се върнат плочите на местата им........ колко са тези несъгласните?

И с какво би се обосновал?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Пускам малка анкета в темата. Това винаги е интересно. Не че ние тук нещо ще решим, но всеки си има мнение, пък и винаги е любопитно да се видят нагласите - дори да са само тези на читателите на един форум.

---------

За онези, които не знаят - от 1934 до 1980 г. на мястото, където сега се издига нестабилната грамада на "Седмокрилия", е бил т. нар. Пантеон - група паметни плочи с имената на войниците от софийските полкове, загинали от 1912 до 1918. В 2000 г. съществуваше общински план за въстановяването на този старинен паметник.

---------

Между другото, има куп старинни паметници в София, които се нуждаят от спешна реставрация. Дворецът (НХГ), "Св. Александър Невски", Цар Освободител... да не говорим, че поне още един красив паметник, дело на Арналдо Цоки, е унищожен от вандали в София.

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

angelmr, това твоето е демагогия. Паметникът на софийските полкове просто е по-ценен от саморазрушаващото се струпилище на Старчев. И няма какво повече да се говори.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Именно! По-ценен е откъдето и да го погледнеш. Тъй като мястото е едно, а паметниците - два, се налага да вземем везните.

Отговорът е еднозначен.

Е мнение като твоето ме кара да искам сегашния паметник да стои и да не се възстановява войнишкия. Докато хората като теб обръщат всеки въпрос на политика, то винаги ще сме разделени като народ и никога няма да сме силни. Опитах се да ти показа един алтернативен път чрез който да се избегне разделението, но не за някои е по-важно да сочат с пръст и да търсят виновни. Е вече съжалявам че опитах.

Единственият начин да се поправят вредите е... като се поправят. Защото нанасянето им започва знаеш кога. Това са фактите, тук не става дума за страсти, а за факти.

И пак - не разбирам, каква политика има когато говорим за исторически събития, субекти и ефекти???!!!

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Абе като гледам, че горе някой е ударил глас срещу бутането на каквито и да е паметници, не мога да не попитам - че тогава откъде накъде някой изобщо е имал правото да бара стария войнишки паметник?

Share this post


Link to post
Share on other sites

Объркваш се, защото не правиш разлика между анализ на най-новата история и политизиране. Така или иначе, този въпрос е само косвен за темата. Темата е за националните ценности и символи, които, ще се съгласиш, са жестоко пострадали и се нуждаят от конкретно, категорично и ясно възстановяване.

Поне в този конкретен случай. Тука от избора не може да се избяга. Ти какво избираш?

Редактирано от КГ125

Share this post


Link to post
Share on other sites

Впрочем, комунистите СА гадни и това дори няма нужда да се обсъжда. Но то е за друга тема.

Колкото до въпроса тук - ами ето. Имаме един паметник с несъмнена стойност, който е стоял на място от 1934 до 1980 (петдесетина години), бил е в нормално състояние и е съборен напълно нередно, но пък е добре съхранен.

Имаме и втори паметник с яростно оспорвана стойност, който стои от 1980 до 2012 (трийсетина години), в ужасно състояние е и се руши самичък.

Какво има да се обсъжда? Да върви на боклука и да се връщат старите плочи на българската войска.

Ако Веждьо ер-Рашид толкова го иска, да го взима и да го влачи в "музея на соца", някъде там по-далече от очите ни. Да даде Господ скоро да го последва и ПСА.

И като стана дума за музеи - истинско безобразие е, че Националният исторически музей е на майната си.

Може би трябва в анкетата да добавя не само въпроса за правото да се махнат плочите, а и още един: "Харесва ли ви паметникът на Старчев"? На някого изобщо харесва ли му? Красив ли е? Бил ли е някога красив?

Редактирано от glishev

Share this post


Link to post
Share on other sites

Аз бях този. И не, не е трябвало да го бутат на първо място. Но вредата вече е направена и сега трябва да се търси компромис как и двата паметника да съществуват. А търсенето на компромис няма как да започне ако няма желание и в едната или двете групи поддръжници преобладават хора търсещи политически дивиденти или хора търсещи не решението, а начини да напишат поредното обвинение, или защита към една епоха. Ето това ме подразни в мнението на КГ, защото той не се интересува толкова от паметника, колкото от това да напише колко гадни са комунистите, заради това че са разрушили нещоси (на мястото на думата нещоси можеш да поставиш един куп обекти или събития и смисъла на мненията на КГ не би се променил забележимо, виждали сме доста подобни примери). Ето защо си мисля че още не сме дорасли да възстановяваме старите паметници.

В този случай няма как да има компромис. Вторият, натрапенията, тъпият и разкапаният трябва да се измести.

Коментираш мен, а трябва да се коментира историческия факт. Той е, че през 1980 г. паметниците бяха унищожени.

Първо анализ на история не може да се прави когато събитието все още е политика. Англичаните мисля че си имат стандарт да са минали поне 70 години за да може едно събитие да се изучава и брои за история.

Съгласяваме се че бутането на войнишкия паметник по онова време е било грешка и това е единственото изречение което е нужно за оценка на периода в тема за един подобен казус. Останалото трябва да са предложения какво да правим от тук нататък.

Как ще е политика, нещо станало преди 32 години?! Не, англичаните нямат такъв стандарт.

Съгласяваме се:)

Какво да правим за мен няма никакво съмнение - това, което никой с изключения на шепа художници не иска, което се е разкапало само и което бешее натрапено трябва да отстъпи на онова, което е символ за огромното мнозинство българи, което има исторически приоритет, естетическа и национална висока ценност.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Добавих още четири въпроса в анкетата. Моля който иска - да прегласува.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Ако е възможно, публикувайте тук снимки на войнишките плочи и на паметника - преди и сега.

Вярвам, че това би внесло малко повече яснота в темата, особено - за онези потребители, които не живеят в София.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...