Отиди на
Форум "Наука"

Човек се учи цял живот. А българите?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Който учи, ще сполучи! Това гласи известна наша поговорка. Ученето обаче не се ограничава само до училището и до университета.

Придобиването на нови знания и умения ни прави по-конкурентни и по-гъвкави на пазара на труда. Това е от полза и за постигането на устойчив икономически растеж.

Как обаче учат българите? Това разкрива проучване на Националния статистически институт (НСИ), което се прави за втори път след пилотното изследване през 2007.

От данните на НСИ става ясно, че едва 7.5% от българите в активна трудова възраст 25-64 години са потърсили информация относно възможностите за образование и обучение през последната година.

Жените са били по-активни от мъжете в търсенето на такава информация, разкрива проучването. От повишаване на знанията и уменията се интересува и всеки седми българин от най-младата възрастова група (25 - 34 години). Заинтересован да продължи обучението си е и всеки шести висшист у нас.

Резултатите от изследването обаче сочат съществено намаляване на интереса към допълнително обучение и образование в сравнение с 2007 – от 36% преди пет години на 26% през 2011. Причините за това са свързани с икономическата криза и спада на заетостта в България.

Ученето през целия живот има три основни форми - формално образование, неформално образование и самостоятелно образование.

Данните на НСИ сочат, че по-възрастните българи много по-рядко попадат на ученическата или на студентската скамейка в системата на формалното образование.

Всеки четвърти българин е участвал в поне едно неформално обучение през последните 12 месеца, става ясно от изследването. За по-голямата част от хората неформалното обучение е свързано с работата им и с придобиването на възможности за професионално развитие. Над една трета от заетите (37%) са участвали в поне една форма на неформално обучение.

Самостоятелно през последната година у нас са се обучавали 12% от българите, сочат данните на НСИ. Колкото по-образовано е едно лице, толкова по-голяма е вероятността то да се самообучава, разкрива изследването. Една четвърт от висшистите (25%) са участвали в някакъв вид самостоятелно обучение, докато делът на хората с основно или с по-ниско образование е едва 4%.

Най-популярната форма за самообучение е чрез използването на компютър и интернет.

http://www.economy.bg/

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Нямам представа.

Вероятно е въпрос на методика или - на стъкмистика.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българите стават все по-образовани. Това става ясно от проучване на Националния статистически институт (НСИ) за ученето през целия живот.

Данните сочат увеличение на броя на хората със средно и висше образование и намаляване на дела на тези с основно образование през 2011 г., в сравнение с 2007 г., когато е правено подобно изследване.

25% от българите в активна трудоспособна възраст (25 – 64 години) са с висше образование, разкрива изследването. 55% от нашенците имат средно образование, а над 20% са с основно или с по-ниско образование.

Оказва се също, че дамите в България са по-образовани. Жените, завършили висше образование у нас, са 30%. За сравнение, мъжете висшисти в страната са 20%.

Според изследването, степента на завършено образование оказва влияние върху статуса в заетостта. Колкото по-високо образование имат лицата, толкова по-голяма е вероятността те да се предпазят от безработица.

Резултатите от изследването показват, че достигнатата образователна степен на родителите е много важен фактор за бъдещото развитие на младите хора. Всеки трети висшист произхожда от семейство, в което поне единият родител е с висше образование, сочат данните.

Изследването показва също, че 40% от българите на възраст 25 - 64 години ползват активно или пасивно поне един чужд език. Най-много се ползва английският (23%), следван от руския (18%), немския (6%) и френския език (4%).

Използването на английски език е над два пъти по-разпространено сред младите хора на възраст 25 - 34 години. Руският език пък е по-разпространен сред лицата на възраст 35 – 49 години.

http://www.economy.bg/

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Българите стават все по-образовани.

Може би нашият сайт, нашият форум и нашето списание също имат някакъв дял в това...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен в България все още не са развити всички възможности за това ,като например различни отворени университети,каквито има на Запад.

Че те как обвханаха всички българи????

Университетите със сигурност ,пък и частните школи сигурно би трябвало да попълват отчети за дейността си за статистиката,макар ,че сигурно има стъкмистика

Може би нашият сайт, нашият форум и нашето списание също имат някакъв дял в това...

Най-малкото поражда мотивация за това :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Учебниците и дипломите може да тежат като грамаж, но не и като съдържание..

40 процента от учениците на 16 години са функционално неграмотни, и за това заслугата е на....даскалите и образователната система.

Калпав народ, съответно калпави учители + калпаво образование/система -> калпави ученици

Кръгът се затваря..

http://sofiaecho.com/2011/02/25/1049914_education

http://www.grundbildung-und-beruf.info/et_dynamic/page_files/267_datei.pdf?1334836254

Не е насочено към никого лично, просто това е действителността, аз също съм българин..

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Ето един пресен отговор точно по заглавието на темата :)

абе .. аз до колкото знам ..

няма закон , който да ме задължава да пиша грамотно ..

мина ми времето да уча и да чета .. март месец имам един държавен изпит ..

и приключвам с училищата ... завинаги .. както казва биг брадър :sleep:

Редактирано от JImBeam
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

* * *

40 процента от учениците на 16 години са функционално неграмотни, и за това заслугата е на....даскалите и образователната система.

* * *

За съжаление, имаш право!

Куп даскали работят като такива с настройката, че временно изпълняват тази длъжност.

А даскалъкът е призвание, а не просто работа, при това - временна..

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Куп даскали работят като такива с настройката, че временно изпълняват тази длъжност.

А даскалъкът е призвание, а не - просто работа, при това - временна..

Добре, де... А аз какво да кажа, като около 10 години все преподавам по заместване?! Това автоматично ли ме прави лош/слаб учител и педагог?

Не винаги титулярят на работното място е по-добър от мен (независимо от това, колко дълъг трудов стаж има!). В крайна сметка, когато срокът на заместването свършва, аз отново се оказвам извън образователната система. Вън от "чадъра". Но това не зависи от мен.

Каквото е зависело от мен, аз съм го правел по най-добрия начин - учил съм за изпити, завършил съм, работил съм, отдавайки душата и сърцето си на своята работа. Все пак, аз съм четвърто поколение учител и преподаването е в кръвта ми.

И сега - какво? Излезе, че понеже съм работил по заместване, съм лош учител. Така ли?

Има учители, които са бетонирани доживотно на своето работно място и не може да бъдат мръднати и с топ. Някои от тях са коментирани от учениците си в посока на това, че учениците знаят повече по предмета, който тези "учители" преподават, децата питат "кога учителят Хиксов ще научи учебния материал, който ни преподава?".

Колегата преподава урока за кръстоносните походи в 9-ти клас (по програма за 8-ми). Следващия час влиза с бележа, на която е написал някакви неща и споделя с учениците си, че миналия път е объркал броя на кръстоносните походи и годините, в които те са се провели. В по-следваия час пак влиза с някакво листче и казва, че пак е объркал някакви години... "Упражнението" се повтаря и в 10-ти клас, този път - в урока за френската революция и броя и годините на коалициите срещу революционна Франция.

От друга страна, същите учители се хвалят, че учениците им "знаят учебника по история наизуст". А те не им преподават и една дума извън него, защото "учебникът е стандартът за знания, а аз не съм длъжен/длъжна да им давам нещо в повече". Някои от тези учители нямат ясна дикция и мрънкат учебния материал или говорят на диалект, неразбираем за учениците им, или говорят граматически неправилно и използват чуждици, чието значение не е понятно и на тях самите ("Проблемата за средновековния град е сложна и комплицирана.")

Да, такива учители, които за целия си педагогически стаж никого на нищо не са научили, стоят в системата - до смърт или - до пенсия.

А други, които са "надъхани" да преподават, преподават на над университетско ниво и наистина могат да научат учениците си на много неща, стоят безработни или са принудени да работят тежък физически труд или да се трудят по специалност, твърде отдалечена от онази, която са завършили.

Да не говорим, че заплащането в сферата на образованието е обидно ниско и мега демотивиращо. Да не говорим, че на учителите се вменяват все повече и повече странични задължения, че учебната документация набъбва с всяка изминала учебна година...

Учениците са все по-неграмотни и все по-невъзпитани, а родителите - все по-дезинтересирани от училищния живот на децата им.

Замислете се над тези неща!

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Добре, де... А аз какво да кажа, като около 10 години все преподавам по заместване?! Това автоматично ли ме прави лош/слаб учител и педагог?

* * *

Не! Нямах това предвид!

Много хора започват работа като учители с идеята, че ще поработят година - две докато си намерят друга по-високо платена работа извън сферата на образователната система.

Редактирано от Б.Богданов
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Много хора започват работа като учители с идеята, че ще поработят година - две, докато си намерят друга по-високо платена работа извън сферата на образователната система.

А има и такива, които завършват педагогически специалности, без изобщо да имат идеята да работят по специалността си. Дори - не - и за година време.

Има и такива, които започват работа, но в процеса на преподаване осъзнават, че това не е за тях. Примерно - оказва се, че не могат да работят с хора (ученици, родители) или - в екип (педагогическия екип на училището).

Други се разочароват от недисциплинираността на учениците си и напускат образователната система. А понякога - и България.

В друг случай, завършват още едно образование и мигрират към друга професия.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Твърдението ми, че много учители гледат на професията, като временно явление в трудовата им кариера се базира на изследване проведено в УК през осемдесетте години на двадесети век.

От това изследване останах с впечатление,че това е проблем в цяла Европа, а не само в БГ.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Глобално погледнато, това може да се случи навсякъде в света.

Условията на труд, заплащането, отношението на учениците и на родителите към учебния процес и труда на учителя са важни фактори, които никак не са за пренебрегване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако самият ти нямаш желание да се учиш и с фуния да ти наливат в главата, пак няма да стане работата,.... най-много да изпикаеш налятото.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Някога само учителят е можел да нарече някого свой ученик.

Как да нарека свой ученик онзи, който не е поискал да научи от мен дори и една дума?

Когато ученикът е готов, се появява Учителят.

Повечето днешни ученици обаче никога няма да са готови за появата на учител с главно У.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Твърдението ми, че много учители гледат на професията, като временно явление в трудовата им кариера се базира на изследване проведено в УК през осемдесетте години на двадесети век.

От това изследване останах с впечатление,че това е проблем в цяла Европа, а не само в БГ.

Доколкото си спомням в УК учителската професия не е много желана .Причините може да са различни - и манталитета на народа и в това,че съвременния свят доста се промени и изглежда старата система не е подходяща и пригодна за новото време.

Когато ученикът е готов, се появява Учителят.

Това е интересна мисъл.Ученикът трябва да намери причина ,за да учи и точно това е проблема на съвременните поколения.Вече не става въпрос само да си вадиш хляба,но и въобще за развитието на обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В UK има много деца на емигранти и деца от смесени бракове. Учениците вече не са само англичанчета.

Този факт може би също е част от проблемите на образованието там.

И тук не става дума за расизъм или национализъм, а - за домашното възпитание на учениците.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако самият ти нямаш желание да се учиш и с фуния да ти наливат в главата, пак няма да стане работата,.... най-много да изпикаеш налятото.

Ако се опитват с фуния да наливат т.е. насила да карат, тези които не искат естествено, че нищо няма да излезе. Но тук се различават изключително добрите учители от останалите. Вместо да се опитва 'да налива с фуния', може да разпали любознателноста, тогава ученика сам ще иска да учи.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...