Отиди на
Форум "Наука"

Образованието в България - днес


Кои са най-големите проблеми на днешното българско образование?  

19 потребители са гласували

  1. 1. Кои са най-големите проблеми на днешното българско образование?

    • Държавата - управляващите не правят абсолютно нищо полезно за образованието.
    • Неясната нормативна рамка
    • Критериите за оценяване са неясни, необективни и неподходящи
    • Липсата на достатъчно финансиране на обрзователната система
    • Системата на делегираните бюджети
    • Учебните програми и методите на обучение и изпитване са остарели и неефективни
    • Учебното съдържание е трудно и е поднесено на висок научен стил
    • Учебниците се създават и обновяват по неясни критерии
    • Текстовете в повечето учебници са твърде кратки и неясни
    • Има твърде много учебници по един и същи учебен предмет за определен клас (22 учебника по биология?!)
    • В учебниците се допускат много грешки (фактологически, научни, правописни, пунктуационни)
    • Науките се развиват ежедневно, а учебниците не се актуализират в крак със съответната наука
    • Недостатъчна материална база (сгради, игрища, плувни басейни, учебници, помагала, книги, компютри, интернет и др.)
    • Натовареността на учителите с излишна бумащина и с чужди задължения
    • Масовата липса на ученически униформи
    • Учителите, които са финансово демотивирани
    • Учителите, които не са компетентни по учебните предмети, които преподават
    • Учителите, които не осъвременяват учебния материал, който преподават
    • Учителите, които нямат чуждоезикова и компютърна подготовка
    • Учителите, които не могат да наложат ред и дисиплина в часовете си
    • Учениците, за които образованието не е ценост
    • Учениците, които не посещават редовно часовете
    • Учениците, които не са дисциплинирани и не спазват своите задължения и отговорности
    • Учениците, които не четат книги и които пишат, говорят и мислят с правописни и пунктуационни грешки
    • Родителите и обществото като цяло, които не уважават училището и учителя като институция
    • Родителите, които допускат децата им да отпадат от училище
    • Родителите, които не са възпитали децата си и не са им внушили адекватна ценностна система
    • Големият брой часове за деня (6, 7 или 8) и малкото време за почивка след написването на домашните и научаването на уроците за следващия ден
    • Промените в учебните програми
    • Честата смяна на учителите (тя може да има както положителни, така - и отрицателни страни)
    • Феминизацията на учителската професия и все по-малкото мъже в нея
    • Липсата на здравеопазване в училищата - лекари и зъболекари
    • Събирането на децата в постоянни по състав групи по всички предмети, без да се вземат предвид индивидуалните им качества и текущото им развитие
    • Българското образование може и да създава професионалисти, но не създава българи - хора, които да виждат бъдещето си в България
    • Високата възраст на болшинството от учителите (ок. 50+ години)
    • Липсата на гъвкава система за квалификация на учителите


Recommended Posts

  • Потребители

Защо Шанхай е на първо място по образователни резултати

----

----

В същото време, Шанхай е един от градовете с най-много ученици в класните стаи, мигрирали от други по-бедни райони на страната (над 20% от всички ученици) – т.е. деца, които идват от бедни семейства с ограничени ресурси и образователен статус, за да подкрепят адекватно развитието на децата си в училище.

----

Няколко от иновациите, въведени в образованието в Шанхай през последните години (основно след от 2003 г. насам), които обясняват водещата позиция на тази образователна система, може да са особено полезни и в Българския контекст:

(мое подчертаване)

1. Фокус върху привличане на млади, мотивирани учители и тяхното постоянно професионално развитие. Новопостъпващите учители в Шанхай задължително работят с наставник поне през първата година на работата си в училище, като получават редовни наблюдения в класната си стая и съответна обратна връзка и насоки за това, какво правят добре и какво могат да подобрят. Участват 30% от работното си време в допълнителни дейности за професионалното им развитие – както обучения в училище, вътрешни срещи, обсъждане на урочни планове и казуси с колеги – така и тренинги извън училище.

2. Образователните програми включват както задължителна и свободно избираема подготовка, така и специални часове по „проектно-ориентирано учене” или „учене чрез изследване”. В тези занятия децата се учат да прилагат знанието си на практика в реални проекти, които развиват през учебната година и по този начин подобряват уменията си за мислене, анализ, разрешаване на проблеми и креативно създаване на нови идеи.

3. Успешните учители и училищни лидери целенасочено се привличат от местната администрация като консултанти на училища с ниски резултати и нужда от сериозни подобрения. (мое подчертаване) Още от 90те години в Шанхай се създава система за оценка на училищата в 4 категории (A, B, C и D) според нивото на тяхната инфраструктура и качеството на преподаване (според образователните резултати на учениците). В зависимост от това в коя категория попадат, училищата са обект на специфични мерки, които адресират диагностицираната нужда. През следващите 10 години, училищата в най-слабата категория са или закрити, или подобрени. От 2005 година насам, всички училища в мегаполиса попадат в категория А или B, като с по-слабите училища се работи целенасочено по програма, в която за период от 2 до 4 години, управителният им екип работи съвместно с екип от друго училище с отлични резултати. Съвместно назначават стратегия и план за подобрение и го изпълняват, като директорът и учителите от училището с високи резултати влизат в ролята на ментори, обучители и консултанти на колегите си от изоставащото училище. Благодарение на този механизъм истински успешните училища се мотивират допълнително – тъй като опитът и успехите им са признати, а и имат възможност да ги разпространят, а пък неуспешните училища получават ценна помощ, за да повишат резултатите на учениците и да подобрят репутацията на училището.

http://zaednovchas.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D1%88%D0%B0%D0%BD%D1%85%D0%B0%D0%B9-%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D1%8F%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BE%D0%B2/


ПС

В България:

1) имаме дезинтересирани и недостатъчно мотивирани учители (Аз лично във форума поне пет пъти съм обяснявал, развивал и доказвал теориията за функционалната неграмотност - но се оказва че няма "никои в час" от даскалите, дори някои от хуманитаристите ме заливаха с демагогия, лъжи и подигравки);

2) лоши и некадърни управници на всяко ниво (от община до държава), на които им е през оная работа за истинските проблеми на българското образование.

(то е някъде в тъча)

Първото е следствие от второто, а това че толерираме такива управници е проблем на българското общество.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 78
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Нежелание и неспособност на голяма част от обществото ни да са образовани. В същото време желание и способност да сме качествено образовани по три основни предмета, а те са ядене, сране и спане, в което няма лошо, но все пак има и други предмети и специалности, в които би било добре също да сме качествено образовани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нашият опит трябва да е съобразен с германския от една страна (като жалон и образец) и източноазиатския (като практика);

(американската култура е крайно различна/раздалечена от нашата)

Не съм много сигурен в това. През 90-те и в началото на века редица институции се опитаха да въведат практически ориентирани програми (3-годишно обучение в т.н. колежи). Те обаче не бяха приети добре нито от кандидат-студентите, нито от бизнеса и постепенно се "теоретизираха" подобно на университетските. Сега се правят нови опити (СофтУни) и дано този път опита да е успешен.

От друга страна Американският университет, който предлага само либерално образование и където се учат куп "ненужни глупости" се радва на популярност както сред студентите така и сред бизнеса, а възпитаниците му правят едни от най-успешните кариери у нас.

Може да обучиш един стругар по дуална програма, чрез която да го направиш перфектен практик и специалист. Същият стругар може да бъде обучен по друга програма, където няма да бъде толкова добър практик, но чрез програмата да го "светнеш", че знанията и уменията които има могат да го направят ценен кадър в един куп индустрии. В първия случай създаваш добър специалист, но го ограничаваш и го правиш зависим от търсенето на една, единствена професия, във втория му разширяваш хоризонта. Трудно е да се определи кой вариант е по-добрия за конкретния индивид. И двата имат предимства и недостатъци.

Що се отнася до образователната ни система, тя по принцип копира германския модел (посредством съветската му версия). Същият модел с някакви местни особености беше популярен и в цяла Източна Европа. Повечето страни обаче не го ъпгрейдват с новите германски версии, а въвеждат собствени нововъведения, често копирани от съвсем различни системи, но подходящи за местните условия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Самыми умными в мире признали школьников из Шанхая
___
___
Итак, лучшие 15-летние ученики живут в Китае. Шанхайские школьники заняли первые строчки вообще во всех трех категориях исследования - по математике, чтению и научной грамотности. Шанхай, напомним, крупнейший город Китая и первый по численности населения мегаполис мира.
Более того, дети из стран Восточной Азии в принципе обошли своих европейских и американских "коллег", заняв первые семь из десяти позиций рейтинга по трем предметам. Так, в лидирующую группу стран по математической грамотности вошли Шанхай, Сингапур, Гонконг, Тайвань и Южная Корея. Практически те же страны, кстати, были в топе рейтинга и три года назад. Из европейских стран в верхних строчках - Швейцария, Нидерланды и Лихтенштейн.
По грамотности чтения лидируют школьники Шанхая, Гонконга, Сингапура, Японии и Кореи, передает РИА Новости. За ними идут Финляндия, Канада и Ирландия. Что касается естественно-научной грамотности, то и тут на первых позициях все те же - Шанхай, Гонконг, Сингапур, Япония. Их компанию слегка разбавляют Финляндия и Эстония.
ПС
Не става дума за цял Китай, а само за Шанхай;
Всъщност е видно разделението между "Китайската система" и "Шанхайската"
"Китайската система" и начин на преподаване и отношения между учители и ученици, създава посредствени ученици
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не съм много сигурен в това. През 90-те и в началото на века редица институции се опитаха да въведат практически ориентирани програми (3-годишно обучение в т.н. колежи). Те обаче не бяха приети добре нито от кандидат-студентите, нито от бизнеса и постепенно се "теоретизираха" подобно на университетските. Сега се правят нови опити (СофтУни) и дано този път опита да е успешен.

От друга страна Американският университет, който предлага само либерално образование и където се учат куп "ненужни глупости" се радва на популярност както сред студентите така и сред бизнеса, а възпитаниците му правят едни от най-успешните кариери у нас.

Може да обучиш един стругар по дуална програма, чрез която да го направиш перфектен практик и специалист. Същият стругар може да бъде обучен по друга програма, където няма да бъде толкова добър практик, но чрез програмата да го "светнеш", че знанията и уменията които има могат да го направят ценен кадър в един куп индустрии. В първия случай създаваш добър специалист, но го ограничаваш и го правиш зависим от търсенето на една, единствена професия, във втория му разширяваш хоризонта. Трудно е да се определи кой вариант е по-добрия за конкретния индивид. И двата имат предимства и недостатъци.

Що се отнася до образователната ни система, тя по принцип копира германския модел (посредством съветската му версия). Същият модел с някакви местни особености беше популярен и в цяла Източна Европа. Повечето страни обаче не го ъпгрейдват с новите германски версии, а въвеждат собствени нововъведения, често копирани от съвсем различни системи, но подходящи за местните условия.

Според мен американският университет и този тип образование ражда лидери (възпитава в лидерство), а не толкова като специалисти и професионалисти.

Както казах професионализма се изгражда в работата, който мисли и твърди друго според мен не разбира феномена.

Освен това в България и по цял свят, в международните компании за израстването е важно човек да има флуентни знания по език, каквито АУБ дава (спомага за придобиването им)

(Добрата продажба на пазара на труда според мен е повече въпрос на представяне и лидиране;

Аз лично имам сума ти квалификации (изкрани курсове), има сериозен опит и постижения (в частния сектор постиженията са свързани с клиентите и задоволеността им и сътветно оценката и обратната връзка), и знания в областта си, но като повечето българи, 1) не мога да се пазаря, и да се преставям добре - просто съм скромен и склонен да се подценявам, 2) освен това нямам флуентни знания по западен език, всъщност знанията ми са рудиментални - имам знания английски на работно ниво, четене и писане на несложни текстове)

1+2 : аз съм втора категория човек за големите международни компании - ако говорим за средни ръководни позиции, иначе съм на такава в компанията в която работя)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, пак "уцелих в средата на мишената":

(не е уцелване, а проста дедукция)

ABOUT THE UNIVERSITY
Mission Statement
The mission of the American University in Bulgaria is to educate students
of outstanding potential in a community of academic excellence,
diversity, and respect and to prepare them for democratic and ethical
leadership in serving the needs of the region and the world.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Както казах професионализма се изгражда в работата, който мисли и твърди друго според мен не разбира феномена.

Така е. Абсолютно съм съгласен с теб. В случай обаче това е несъвместимо с очакванията образователната система да "осигури" достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори ....... т.е. професионалисти. Много по-реалистично е не да търсим готовите професионалисти, а да очакваме от образователната система да даде на обучаемите такива знания и умения, че по късно благодарение на тях те да станат професионалисти.

За АУБГ не е само езика. Програми 100% провеждани на английски има и в УНСС. Подходът на либералното образование е коренно различен. Виж само учебните програми в АУБ и на който и да е немски университет. Ето общообразователния курс, който преминават всички студенти (независимо какво учат):

ENG 101 Exposition

ENG 102 Persuasion

STA 105 Statistics

MAT 100 Introductory Mathematics

  • Aesthetic Expression (1 course or 3 CR)
  • Historical Analysis (2 courses: 1 Historical Sources Course and 1 Historical Research Course)
  • Literary Analysis (2 courses: 1 Principles of Literary Analysis Course and 1 Literary Case Studies Course)
  • Moral and Philosophical Reasoning (2 courses)
  • Quantitative Reasoning (2 courses)
  • Scientific Investigation (1 course)
  • Social and Cultural Analysis (2 courses)

А тук са описани целите на тези курсове: http://www.aubg.bg/template5.aspx?page=5839&menu=001001001

Либералното образование се критикува остро от определени кръгове в САЩ, защото не е професионално и практически ориентирано. В Шанхай обаче промените са точно благодарение на него.

Ето една статия, където се предлагат либерални реформи на средното ни образование.

Алберто Родригес: Образованието трябва да дава гъвкави умения

Не виждам обаче големи възможности да се случат подобни реформи. Това означава коренно преобразуване на системата, премахване на "елитните" гимназии, техникуми и т.н.

Промяна може да се случи в университетите (или част от тях). Обществото ни обаче иска точно обратното - специализирано, практически ориентирано образование.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

От американската и скандинавската система могат да бъдат копирани либералните практики и иновациите ;

в Шанхай правят точно това, намалявайки културното и възраството отстояние между учители и ученици , и отказвайки се от системата/културата на преподаване/модела "Молчать и не разссуждать" [1]

[1] Това е моделът който доказано ражда:

-посредствени ученици, и хора;

-не развива отговорността (гражданската и социалната) у децата, и младите;

ПС

Сега видях че имаш същата визия за шанхайското образование ("то успява заради либералните реформи")

Аз съм за иновациите и либералния начин на преподаване (и това имам предвид в темата за функционалната неграмотност), просто тука дискусията се завъртя малко в друга насока.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така е. Абсолютно съм съгласен с теб. В случай обаче това е несъвместимо с очакванията образователната система да "осигури" достатъчно програмисти, трактористи, багеристи, стругари, автомонтьори ....... т.е. професионалисти. Много по-реалистично е не да търсим готовите професионалисти, а да очакваме от образователната система да даде на обучаемите такива знания и умения, че по късно благодарение на тях те да станат професионалисти.

За АУБГ не е само езика. Програми 100% провеждани на английски има и в УНСС. Подходът на либералното образование е коренно различен. Виж само учебните програми в АУБ и на който и да е немски университет. Ето общообразователния курс, който преминават всички студенти (независимо какво учат):

ENG 101 Exposition

ENG 102 Persuasion

STA 105 Statistics

MAT 100 Introductory Mathematics

  • Aesthetic Expression (1 course or 3 CR)
  • Historical Analysis (2 courses: 1 Historical Sources Course and 1 Historical Research Course)
  • Literary Analysis (2 courses: 1 Principles of Literary Analysis Course and 1 Literary Case Studies Course)
  • Moral and Philosophical Reasoning (2 courses)
  • Quantitative Reasoning (2 courses)
  • Scientific Investigation (1 course)
  • Social and Cultural Analysis (2 courses)

А тук са описани целите на тези курсове: http://www.aubg.bg/template5.aspx?page=5839&menu=001001001

Либералното образование се критикува остро от определени кръгове в САЩ, защото не е професионално и практически ориентирано. В Шанхай обаче промените са точно благодарение на него.

Ето една статия, където се предлагат либерални реформи на средното ни образование.

Алберто Родригес: Образованието трябва да дава гъвкави умения

Не виждам обаче големи възможности да се случат подобни реформи. Това означава коренно преобразуване на системата, премахване на "елитните" гимназии, техникуми и т.н.

Промяна може да се случи в университетите (или част от тях). Обществото ни обаче иска точно обратното - специализирано, практически ориентирано образование.

Двете модела според мен не са взаимноизключващи се: Системата може да създава и хора с базови умения в една област, при либерално преподаване и образование

Самият ти посочваш по-горе базови курсове ако не греша; всъщност базовите курсове са нещо, без което доброто образование според не е възможно, и постигането на истински професионализъм - също;

(Лично аз като казвам че някои е професионалист- имам предвид най-първо добрата му базова подготовка, дали има такава или няма за мен е важната разграничителна линия)

В случая няма противоречие - мнозиството от базовите курсове и знания се придобиват на работното място (задълбочено обучение и/или самообучение) - поради това че в университетите ни базовите ни курсове представят материята в рудиментален от една страна и анахроничен вид от друга страна (малко или много)

/Материала и курсовете в някои направления следва да се обновяват и актулизират, ппроменят на няколко години - това доказано е за техническите факултети и университети, и също за дисциплините, свързани със финансово дело/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Двете модела според мен не са взаимноизключващи се: Системата може да създава и хора с базови умения в една област, при либерално преподаване и образование

Теоретично може. На практика не виждам как ще стане. В статията по-горе е описано - за да има смисъл от либерално образование (предполага широка базова подготовка), то селекцията на най-умните и талантливите трябва да става много по-късно (след 10-ти клас). Това означава край на езикови, математически и професионални гимназии. Системата е консервативна и никой от обществото ни няма да допусне това. Ще има вой до небесата. Ако пък се въведе либерално образование за елитните гимназии и дуално за останалите ще се създадат две отделни касти, където всяко предвижване от едната в другата ще е практически невъзможно.

В университетите може да се въведе по-безболезнено, но след ограмотяване и широко разясняване какво точно се прави. НБУ се опитаха навремето, но системата така и не се възприе (от студенти, родители и т.н.). Те студентите в УНСС не знаят защо учат математика, та какво остава да учат литературен анализ или анализ на исторически източници. В СА Свищов например решиха, че програмата по финанси е излишно теоретизирана и въобще премахнаха изучаването на математика от програмата. След като финансистите не учат математика, как да обясниш на един политолог или журналист, че трябва да учи не само математика, но и статистика (в АУБ учат).

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Здравейте на всички. Малко бях заспал сред едни Ерленмайерови колби, но сега съм свеж и сядам да напиша два реда.

В момента се занимавам с възпроизвеждането на едни паметови експерименти, правени от д-р Лозанов през 60-е години на миналия век. Същността на един такъв експеримент е да се преподаде ефективно даден материал по някакъв предмет /за момента работя с чужд език, понеже нататък няма нищо направено, а без жокери не става/ с проверка на знанията след известен период от време. Започнах с 50 думи и фрази за 30 мин, от които тестираните курсисти успяваха да научат средно 70%, което означава по 1 дума/мин. Сега увеличих теста до 250 думи и фрази за 45 мин и получавам резултати от сорта на 2 думи или фрази/мин средно, но при някои курсисти достигам до 5 думи или фрази/мин. Целта е да успея да възпроизведа експеримента на д-р Лозанов с научаването на 1000 думи на френски за 1 ден. И трайното им усвояване, също така.

Цел на образованието - да се разбира материала, да се интерпретира творчески. Не просто да се назубри. Но научаването на факти, думи, термини сериозно спъват процеса на автоматизация. И чрез обучение, при което учениците бързо, леко и дълготрайно запомнят големи порции материал /хипермнезия/, създаването на такъв автоматизъм е улеснено. Знаете какво представлява един автоматизъм - да превърнеш дадено действие в рефлекс - помните как сте умували за смяната на скоростите като сте се качили за пръв път в собствената си кола, как сте гледали, мислили на всеки завой, карате 1 час и сте вир вода. Впоследствие лостът се превръща в естествено продължение на ръката ви, сменяте скоростите без да мислите - обработката на информацията се извършва в подкорието, защото е попаднала в дълготрайната памет.

1. Учебник с увеличено съдържание - 2 до 3 пъти над сегашните стандарти - но тези факти да бъдат представени цялостно, с възможност учениците да разберат връзките между всеки един елемент.

2. Възприемане и научаване на над 70% средно на материала с помощта на паметов експеримент в рамките на 1 учебен час.

3. Автоматизиране на знанията чрез различни дискусии / сутиации.

Образованието като рефлекс.

Редактирано от Emil z Lonneberg
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252117_da_vliazat_misleshtite/

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2014/02/28/2252334_ot_kakvo_obrazovanie_imame_nujda/

1. От какво образование имамe нужда сега, за да бъде България различна след 15 години?
2. Как да го постигнем?

--

Бела Станкова, директор "Обучение и развитие", Телерик:

1. Образование, което вдъхновява; което стимулира критичното мислене, задаването на въпроси, търсенето на отговори. Образование, в което ролята на ученика не е пасивна или маловажна, а напротив – нужна ни е нова образователна система, която поставя в центъра учениците, техните потребности и интереси. В същото време много е важно учебният материал да е актуален, да подготвя учениците, ако не за бъдещето, то поне за настоящето. Да има практическа насоченост, така че децата да престанат да наизустяват отговори на въпроси, каквато е практиката сега.

2. Необходими са сериозни инвестиции в образованието, за да има по-добри учебни бази, както и да бъдат привлечени млади хора към учителската и академична професия. Необходими са и повече млади хора, за които преподаването е призвание, на което да се посветят. Трябват ни учители с модерни разбирания, мотивация за промяна на системата, които с готовност да прегърнат нови идеи. Учители, които вдъхновяват.
Целта на образованието трябва да бъде да мотивира младите хора да повярват в себе си, в способностите си, да мечтаят смело, за да могат да заявят своето място в слабото ни все още гражданско общество

Това мнение отразява на 100 процента моето мнение и виждания - т.е отразява тезата , която пропонирам във форума

(За първи път чета тази статия)

Всъщност и останалите 80-90 процента от мненията в статията са в тази насока.

Александър Александров, вицепрезидент по финанси и администрация, Американски университет в България:
1. Най-стряскащото е, че не знаем от какво точно ще имаме нужда след 15 години. Но осъзнаването на този факт ни подсказва и решението. Не трябва да правим специалисти по сега съществуващите позиции или технологии, а да направим така, че нашите завършили да имат уменията, които ще им трябват, за да са успешни след 15 години. Затова трябва да се набляга на критично мислене, креативност, комуникативни умения, умения за работа в екип, умения за разрешаване на конфликти и подобни. Ако един завършил има т.н. "меки умения", той може да научи новата технология на (все още несъществуващата) социална мрежа, или нов програмен език, или новите технологии за задвижване на превозни средства.
2. Трябва да обучаваме мислещи хора, които да могат да анализират, синтезират и прилагат в практиката огромното количество информация, която ни залива ежедневно.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рене Томова, консултант, Eleven:

1. От по-отворено и широко скроено образование. От това да имаме повече вяра в децата, че могат да експериментират със себе си и с знанието. Имаме нужда да научим децата да мислят критично, системно, комбинативно и латерално. Нямаме нужда да им тъпчем главата със знания. Моделът, в който ученикът е просто един реципиент, в чиято глава наливаме знание, е ретрограден. Децата трябва да се научат сами да формулират проблемите, да търсят възможните решения, да пробват, да се провалят и да пробват пак докато успеят.
2. На първо място цялото ни общество трябва да има общи ценности. Дали ценностите ни са "Учи мамо, за да не работиш - разбирай изкарвай само шестици по всички предмети и не е нужно много много да мислиш" или са "да учим, за да направим мястото на което живеем, хората, с които живеем и живота си по-добри по най-добрия начин, който към момента ни е известен" е въпрос на избор. И този избор определя как ще вървим нататък.

д-р Ангел Марчев, факултет "Управление и администрация", УНСС:
1. Образованието на одухотворения и активен студент. Елитарно (на първо място) образование, в което упорът е върху развиване на универсални умения и преподаване на принципи вместо факти. Образование, създаващо бизнес.
2. Упор върху активните методи за обучение. Висока степен (над 70%) изборност на студентите за повече вътрешна конкуренция. Опростяване на всички видове вътрешно- и външно- административни регулации. Висока степен на автомомия на преподавателя. Съществена, осъзната и преднамерена промяна на ролята на преподавателя от систематизатор на знания към мотиватор на студентите. Всеки преподавател, катедра, факултет, ВУЗ трябва да е бизнес инкубатор.

Емил Джасим, програмен директор на "Център за образователни инициативи":

1. След 15 години днешните 8-9-годишни деца ще бъдат на прага на професионалния си път. Как нашата система ги подготвя за това ли? Подготвя ги така, сякаш в света все още е важно да "работиш по специалността". В съвременния свят работодателите търсят умения. И тези умения би било добре да ги заложим още в ранна детска възраст - обработване на информация, търсене и намиране на информация, гъвкавост при необходимост от преквалификация, предприемчивост. За целта е необходимо и да си отговорим на въпроса "Какво целим с образованието в училище?". Отговърт към момента е очевиден и със сигурност не е успешен - целта в последните вероятно 130 години е младите българи да бъдат възпитани в обич към родината. Това е, очевидно, на всяка цена. Целта всъщност трябва да бъде да подготвяме младите хора за това да са успешни на всеки пазар на труда в чужбина, но и в България. А в един по-добър свят няма да има разлика.
2. За да го постигнем ще ни бъде необходимо да се справим с голямото предизвикателство - да убедим младите хора да стават учители. Първата и най-важна стъпка е да гарантираме стабилен и висок доход на тези, които желаят да станат учители. Втората важна стъпка е да предложим като общество (тук ролята на МОН и държавата е от особено значение) възможност за реално кариерно развитие. Примерът е този на Лондон, чиито ученици до преди 15 години показват най-слаби резултати в цяла Англия, но вследствие на много сериозна реформа, сега лондонските ученици са с резултати средно с 50% по-високи от тези на своите съученици в страната. Основният момент в тяхната реформа е в превръщането на учителската професия в желана. Третата стъпка е максимално бързото осигуряване на реална автономия на училищата и, респективно, на техните директори. Тези три стъпки трябва да бъдат съпроводени от промяна на учебните планове. И това би било само началото на желаната промяна. Всеки, който се е занимавал с образование, знае, че резултатите идват след поне 3-4 години.

д-р Георги Няголов, Факултет по класически и нови филологии, СУ:
Следващото е мнение от горната статия (предадено в първата си точка от "Историк"), Мнение, с което аз въобще не съм съгласен

(мнението ми е че интересите на децата са на първо място, а интересите им са да получат добро/подходящо образование, т.е такова образование с което ще се реализират)

1. От качествено образование. Как обаче да дефинираме това понятие? Различните заинтересовани страни в областта на образованието имат различно виждане по този въпрос: а) от гледна точка на централната власт, качественото образование осигурява максимална заетост на завършилите и им позволява да създават максимална добавена стойност, за сметка на минимални държавни инвестиции; б) от гледна точка на педагозите и хората занимаващи се с научна и развойна дейност, качественото образование е свързано с най-новите тенденции и открития в световната наука; в) от гледна точка на работодателите, качественото образование осигурява адекватни професионални умения и знания, в съзвучие с нуждите на пазара на труда; г) от гледна точка на гражданското общество, качественото образование формира социално отговорни, социално ангажирани и проактивни граждани; д) от гледна точка на самите обучаеми и семействата им, качественото образование е достъпно и им предоставя не само адекватни професионални умения, но също и основните/ преносимите умения непрекъснато да се адаптират, квалифицират, преквалифицират и израстват в условията на един непрекъснато променящ се свят. Макар и тези аспекти на качественото образование да изглеждат разнопосочни, те могат и трябва да се интегрират в една обща визия, една обща философия за основната цел на образователната политика.

2. Начинът за постигане на тази обща визия за качествено образование, нейното прецизиране и превръщане в конкретна, но същевременно гъвкава, "пътна карта" за качествени реформаторски политики е създаване на силна централна консултативна структура, в която равнопоставено да участват всички заинтересовани страни - централна власт, работодатели, учебни заведения, обучаеми, гражданско общество и др. Всичко това е невъзможно без добросъвестното участие на централната власт. Тази структура трябва да действа в условията на максимална прозрачност, отвореност и отчетност, както и в отлична комуникация с непредставени в нея институции и граждани. Тя трябва, не само да създаде и актуализира визията за качествено образование, и да я превърне в конкретни приоритети и политики, но също така да гарантира тяхното прилагане от всяка централна власт. Това е необходимо, за да се постигне баланс между дългосрочното естество на инвестициите и реформите в областта на образованието и краткосрочните политически хоризонти, с които работи изпълнителната власт.

проф. Николай Денков, Факултет по химия и фармация, Софийски университет:
1. От образование, което учи децата и младежите да осмислят информация и вземат решения, да участват конструктивно в дискусии и да работят в екип, да се адаптират към постоянно променящата се среда.

Това е във връзка с последния пост на Atom

Системата на образованието трябва да интегрира две много различни функции - да подготвя елитни специалисти (без тях няма развитие) и да приобщава всички останали (за да не изпаднат от развитието). Трябва да има конкретни мерки за засилване и на двете функции - те са много различни като цели и форми, но не си противоречат, а се допълват. Горното означава, например, че специализация в ранна възраст (10-12 г.) е желателна за най-изявените деца - математици, художници и т.н., за да развиват своя талант. Но за останалите деца специализацията не е желателна до 15-16 г., защото те трябва да развият и затвърдят базовите умения, които са необходими за тяхната бъдеща специализация и адаптация.

2. Като работим заедно за дефиниране на ясен дългосрочен план за действие и за неговата реализация. Без конструктивно партньорство между държавата, водещите образователни институции, бизнеса и гражданските организации, това няма как да стане.
Засега този процес не върви добре, главно по вина на държавните институции, които трябва да го организират и да го превърнат в правна рамка със съответното организационно и финансово осигуряване.
В училищното образование трябва да се повишат значително средствата и усилията за привличане на млади качествени учители. Във висшето образование трябва силно да се повиши фокуса върху качеството на обучението (измерван на изхода от системата) и реализацията на завършващите.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Марта Джалева, учител по български език и литература:

1. Да се направи нормативна уредба, с която да е възможно хора до 40 г., които имат желание, да придобиват за 3-4 месеца педагогическа правоспособност. В длъжностната характеристика на директорите да бъде включено задължението да квалифицират учителите - засега квалифицираният учител е неудобен. Да има различни форми на учене по предмет и ученикът да може да избира дали да учи с учител в час или да работи по задача от същия материал в група и да представя резултатите си, които да бъдат оценявани.
2. Практически промени в образованието идват от организации, които не са свързани пряко с МОН. Затова можем да вземем добри практики на съвместна дейност на Министерство на образованието с организации на родители, бизнеса и НПО в други страни. В момента в САЩ родителите могат да получат разрешение от официалните органи за създаване на училище, в което наред със задължителното за страната образование 50 процента е по тяхно предложение, като те намират учители и участват в писането на програмите. Също много ценен е опитът на Германия, Испания, САЩ за участие на бизнеса във висшето образование, като финансират специалности и отделни проекти и изпитите са конкретна дейност в дадена област, която практически се прилага.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Системата на образованието трябва да интегрира две много различни функции - да подготвя елитни специалисти (без тях няма развитие) и да приобщава всички останали (за да не изпаднат от развитието). Трябва да има конкретни мерки за засилване и на двете функции - те са много различни като цели и форми, но не си противоречат, а се допълват. Горното означава, например, че специализация в ранна възраст (10-12 г.) е желателна за най-изявените деца - математици, художници и т.н., за да развиват своя талант. Но за останалите деца специализацията не е желателна до 15-16 г., защото те трябва да развият и затвърдят базовите умения, които са необходими за тяхната бъдеща специализация и адаптация.

Колко са тези най-изявени деца - 1,2,5 - 10%?

В момента 45% от паралелките са професионални или профилирани с прием след 7 клас, 50% са професионални или профилирани след 8 клас и само 5% са без профил. Т.е. 95% от децата са профилирани, номерирани и класифицирани.

Децата принудително се набутват в една схема, където веднъж избран, съответният профил (или "професия") много трудно може да се промени. Да не говорим, че съответния профил и комбинацията от предмети по които ще се специализира е избран от някой друг, а не от самите деца.

Ако даден ученик има интереси например по математика и история, или физика и философия, или някаква друга "странна" (за системата) комбинация, то след 7 или 8 клас няма как да учи и двата предмета в дълбочината и качеството който го интересува. В 99% от случаите той/тя (или по-скоро родителите) ще трябва да жертват единия предмет за сметка на другия.

Това обаче е по-малкия проблем. По големият е сегрегацията. На практика след 7 клас, децата се разделят на "умни" (с успех над 4,50) и "глупави", като умните от своя страна са разделени на не толкова умни, умни, по-умни и най-умни (същото важи и за "глупавите"). И ако за "умните" ползите от системата са съмнителни (изборът трябва да се направи още от 7 клас, обикновено от някой друг), то "глупавите" загубват всякакъв шанс за развитие и измъкване от определеното им място.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По време на соца (след 82) съществаше вариант на дуална система на обучение, такъв, какъвто визира Atom.

Вариантът включваше

-базова (класическа) общообразователна гимназиална подготовка до 10 клас включително (до 17 години), в която се развиват базовите умения и знания

-т.н. УПК учебно-професионални комлекси (след 17 години) бяха с ограничено преподаване на базовите общообразователни дисциплини (учеше се българска литература, за западен език просто нямам спомени) и се концентрираше на специалното (средно-професионално) обучение

/Това обучение формално се водеше 11 клас от съответната гимназията, но обучението се провеждаше в някое СПТУ (по изключения гимназиите имаха/развиваха собствени такива УПК курсове - за специалностите които не можеше да се обхванат от съответните в градовете СПТУ - например ИТ специалностите по УПК системата се обучаваха в Математическите гимназии/

Аз лично съм изкарал такова образование (бях първия випуск по тази система) и го приемам като плюс - имам средна специалност и практика, която не бих могъл да имам ако бях завършил обикновена/класическа или друга гимназия - завършил съм Математическа гимназия.

Общо взето, може да се окаже че няма корелация или има много слаба, между гимназиалното и висшето образование ;според мен не трябва да се правят такива връзки ангро, въпреки това всички ги правят (просто силогизмът е грешен, но се е наложил като шаблон) - от випускът ми, 6 паралелки близо 200 човека има само двама

завършили университета физици , без нито един математик

80-85 процента са инженери, има икономисти и един "наследствен"

лекар (?)

(Аз съм работил по тази специалност която съм продобил в УПК дори и вече като магистър - в преходните времена всяка работа е/беше добре дошла; Хипотетично - ако остана без работа и не мога да практикувам професията си - мога да упражнявам някъде уменията си и специалността си от средното образование, В случай че бях завършил само гимназия - нямаше да имам този избор и възможност)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
За УПК се сетих, когато социологическо изследване на "Медиана", оповестено преди дни, установи, че 80 на сто от гимназистите смятат, че средното образование трябва да дава професионална квалификация. А 47 на сто казват, че биха се обучавали в дуална система, защото дипломите им за средно образование били само ненужен лист хартия. Нека направим известна корекция заради очевидно неразбиране за какво става дума (едва ли половината гимназисти в България наистина искат да станат занаятчии), както и възприемането на дипломата като "тапия", не като ниво на знания. Но тази корекция не променя факта, че у нас младите биха искали да придобият и професия, освен общообразователни знания. Затова се сетих за УПК.

Анжък

От същата публикация:

Формата УПК (тя няма общо с техникумите) бе въведена навремето във всички общообразователни гимназии, включително в езиковите. Изразяваше се в обучение по някаква професия, като един ден в седмицата задължително се ходеше на реална практика. Паралелката например, в която учех във френската гимназия, изучаваше... стругарство. Смеехме се, че сме "млади стругари, владеещи френски език". Но на работа в завод "Електроника" ходехме с желание и накрая завършихме с диплома за средно образование и със свидетелство за стругари с разряд. Обикновено целите випуски на езиковите гимназии продължаваха обучението си във вузове, а и безработица нямаше, сиреч никой нямаше проблем да започне работа, хеле пък в завод, но и след години всички смятаме стругарството с разряд за нещо полезно. (Апропо, според министър Клисарова в момента липсвали квалифицирани стругари, които могат да работят на модерните вече машини). Другите паралелки от гимназията пък усвояваха машинопис, шофьорство, екскурзоводство и прочее още по-полезни за тях професии, но така или иначе всички ученици в България завършваха училището и с някаква професия

Анджък

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Tака че възвръщането на една форма за усвояване на занаят и професия е нещо полезно, дважди по-полезно в днешното време на бедност и безработица. Оттук насетне обаче започват проблемите. Първият е осигуряването на практиката в реални предприятия. Едва ли работодателите масово ще се втурнат да приемат ученици и да им плащат заплати и осигуровки, особено ако нямат намерение след това да ги оставят на работа. Навремето проблеми с това нямаше, защото предприятията бяха държавни и държавата осигуряваше обучението, включително практическото. Пък и тогава на учениците не се плащаше. Сега обаче работодателите са частни и неслучайно миналата седмица Германо-българската индустриално-търговска камара вече показа разколебаване относно възможността за дуална система в България. Защото работодателят ще трябва да плаща, а след това ученикът "може да отиде и при конкуренцията".

В момента едва 7% от работодателите са изпращали свои работници на обучение за квалификация, показва статистиката. През 2013 г. около 40 000 души в България са работили в течение на месеци, без да им се изплащат заплатите, дълговете на работодатели към тях са 59 млн. лв., съобщи Главната инспекция по труда. Колко други работодатели едва връзват двата края и едва изплащат възнагражденията? Кой точно бизнес ще участва в дуалната система? Вече има намеци, че тя трябва да се въведе само пилотно само в 2-3 сектора...

Друг проблем е изборът на професията в дуалното обучение. Според Агенцията по заетостта безработните, които са се насочили към преквалифициране, за да намерят някаква работа, се насочват предимно към професии като охранител, пътен строител, озеленител, сладкар. В същото време браншови организации твърдят, че им липсват обучени работници в областта на металообработването, управлението на машини, електротехниката, асансьорното поддържане. Значи

има разминаване между предпочитанията на желаещите

да се обучават на занаят и желанията на работодателите. Изобщо в България има твърде много статистики и доклади на разнообразни институции, но те никак не се съпоставят помежду им.

Изследването на "Медиана" показа и един твърде тревожен факт - половината от гимназистите в горните класове и сега работят, най-вече в сивата икономика. А 25% го правят редовно. От една страна, с дуалното обучение наемането на непълнолетни би се изсветлило. От друга страна обаче, официалното му разрешаване в днешното неморално време неминуемо ще доведе до разширяване на експлоатацията на непълнолетни и наемането им за труд с жълти стотинки от страна на недобросъвестни работодатели. Така че и по този въпрос следва да се мисли много внимателно.

Трети проблем. Щяло да се признава и неформалното обучение извън системата на професионалното образование. В момента у нас има 902 центъра за професионално обучение, които са лицензирани. И въпреки огромния им брой квалифицирани работници продължават да липсват, нали? Следователно трябва да се анализира първо в какви области обучават тези центрове, и второ - с какво качество. Без такъв анализ да се въвежда със закон "приравняване" дори след изпит изглежда твърде прибързано.

И разбира се -

проблемите на самото образование

Първо, от огласените досега намерения излиза, че в професионалните гимназии ще има два типа обучение - досегашното професионално обучение (с практика до 4 % от учебното време) и дуално (с практически труд в 2/3 от времето). Което поражда риск от хаос в и без това занемарените професионални училища. Освен това вече се промъкна идея при дуалното обучение, с което във вузове няма да се постъпва, да не се държат задължителни матури, както е сега в професионалните училища (по български език и литература и по професионалния предмет). Тук опираме пак до неизяснения и до ден-днешен въпрос що е то матура - свидетелство за постигната зрелост в знанията или тапия за влизане във висше училище. Навсякъде по света матурата е установяване на степента на зрелост и на това на какво ниво ученикът завършва средната образователна степен. Понеже и у нас би трябвало да е така, премахването на матурата в дуалното обучение би било отстъпление и от вече въведената практика, а и от нормалната логика. То би означавало просто приканване на учениците да прекъсват общото си образование в Х клас и да се насочват към занаят. Само че отпадащите от средното образование по този начин ще се увеличат още повече. Освен това - на нищо ли не ни научиха международното оценяване PISA и матурите в Хтт клас досега? Най-лоши резултати, тотална неграмотност, показват учениците от професионалните училища. Но вместо да се вземат мерки, ще се ограничи обучението - без матури дори - почти до нулата. Уви, неграмотни занаятчии и у нас, и в ЕС не са нужни.

Впрочем в страните на ЕС училищата за изучаване на занаят (защото това е то дуалното) по-често са след средното образование.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Въпросите, които остават( при сегашната система) са поне два:

- Какво да направи общообразователната гимназия за тези които не могат или не желаят да продължат да учат във ВУЗ?

Имам такъв пример в семейството (човекът е завършил ОМГ)

Концептуално и идейно предназначнието на тези гимназии е подготвят бъдещи студенти във ВУЗ, греша ли?

- С какво гимназията/системата може да оправдае непригодността на тези хора след 12 годишно обучение?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Формулите 10+1/10+2 (10 +1+1)[1], или 11+1 ми изглеждат удачни

[1]общообразователна - 10: 3+4+3

10+ е добра система, но обществото ни няма да я допусне. Не си представям, че математическите или езикови гимназии могат да бъдат закрити или трансформирани, без правителството да падне.

Системата ни доказано не може да работи с деца с различен потенциал и затова бърза да ги раздели. Едните ще се оправят сами, въпреки системата и благодарение на интелекта си, а другите кучетата ги яли.

Колкото до това, че младежите искат да придобият професионална квалификация, това е така защото това им е набивано в главите. Не знам, може би като тревожна култура искаме да имаме нещо сигурно за което да се хванем.

В САЩ например им набиват в главите, че образователната система им дава различни знания и умения, а какво ще правят с тях си е работа на самите студенти / ученици. Не знам дали изобщо имат такова понятие "работа по специалността". Американецът придобива "степен по нещо" - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от професионалното развитие. Ние "завършваме специалност" и естествено се изживяваме като завършени специалисти.

Ето например какви съвети дават от департамента по икономика в Харвард на своите възпитаници:

After Graduation
While some students know what they want to do after graduation, many do not. This page can help you think about some possibilities. Here, we narrow 'after graduation' options to (1) work and (2) school. (But, if you want to travel the world, take time off, or anything else, we'd love to chat with you about that too!)
As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career.
И на двете места "Not" е дебело подчертано.
Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

10+ е добра система, но обществото ни няма да я допусне. Не си представям, че математическите или езикови гимназии могат да бъдат закрити или трансформирани, без правителството да падне.

Системата ни доказано не може да работи с деца с различен потенциал и затова бърза да ги раздели. Едните ще се оправят сами, въпреки системата и благодарение на интелекта си, а другите кучетата ги яли.

Колкото до това, че младежите искат да придобият професионална квалификация, това е така защото това им е набивано в главите. Не знам, може би като тревожна култура искаме да имаме нещо сигурно за което да се хванем.

В САЩ например им набиват в главите, че образователната система им дава различни знания и умения, а какво ще правят с тях си е работа на самите студенти / ученици. Не знам дали изобщо имат такова понятие "работа по специалността". Американецът придобива "степен по нещо" - нищо повече. Самата дума "степен" означава, че това е само един етап от професионалното развитие. Ние "завършваме специалност" и естествено се изживяваме като завършени специалисти.

Ето например какви съвети дават от департамента по икономика в Харвард на своите възпитаници:

After Graduation
While some students know what they want to do after graduation, many do not. This page can help you think about some possibilities. Here, we narrow 'after graduation' options to (1) work and (2) school. (But, if you want to travel the world, take time off, or anything else, we'd love to chat with you about that too!)
As you browse this page, remember that (1) your concentration does not determine your career and (2) where you land after graduation does not determine your career.
И на двете места "Not" е дебело подчертано.

Интеракциите включват и работодателите - проблемът е културен. Работодателите

в България (поне половината или повече от половината) също изискват/дават предпочитания на дипломите и кетапите (за длъжности които изискват завършено висше образование) пред опита, квалификацията и знанията и другите умения - като емоционална интелигентност, способност за работа в екип и др. (условно при еднакви други качества и условия).

Образно казано: по-голямата част от работодателите, намиращите се на най-високото ниво (или поне около половината) , предпочитат за служител един доктор , пред един бакалавър, или магистър, абстрахирайки се от мотивация за работа, емоционална интелигентност, способности за работа в екип, комуникативност, изпълнителност, честност и добър характер..

/Българските доктори - в областта в която работя, за мен, като среден менаджер са по-малко "перспективните" служители за работа в отдела (и/или компанията) от магистрите. Голяма част от докторите са хора, които не могат да се реализират професинално и/или са били нетолкова добри служители, заради което са се насочили/се насочват към докторантури/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
"сигурното работно място" и "високото заплащане" са топ-оценките на важните страни на работата при българите; тези оценки, тяхната подребда, корелират (по точно директно изразяват) високите нива на "избягване на несигурността" (т.е. на тревожността за която споменава Атом.
най-ниските оценки получават отговорите:
"възможността да се проявява инициатива"
ниската оценката е в корелация и връзка както с "избягване на несигурността", така във връзка и корелация с т.н. "външната причинност" /склонни сме да смятаме че от нашата инициативност и действия
не зависи нищо което би подобрило заплащането ни, условията ни на труд/ Отговорът може да се разглежда и като проява на чертите ни- избягваме да поемаме отговорност; избягваме да се конкурираме и състезаваме
"отговорна работа" (ай, ай, ай, всички искаме интересна, сигурна и високоплатена работа, но никой не ще да носи отговорност, ако може друг да поема отговорността всичко е ОК - звучи ли ви познато?)
"да се чува мнението ми при взимане на решения" - най-ниско поставената страна на работата;корелаците са както по-горе
Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интеракциите включват и работодателите - проблемът е културен.

Така е. Местните работодателите са също част от обществото и имат същото мислене и култура като всички нас (в по-голямата си част).

Проблемът е, че те не са в състояние да дефинират ясно какви са нуждите и изискванията им към образователната система и изпращат противоречиви сигнали, често взаимно изключващи се, невъзможни за осъществяване или откровени глупости.

Например прословутата "липса на практичност" - никой не може да каже какво точно разбира под това и какво иска от образователната система. Дали е липса на меки умения, на твърди или на умение за работа с конкретни методи, машини или технологии.

Още по-големият проблем е, че лицата на работодателите (представителите на разните камари, работодателски организации и др. подобни), т.е. тези които участват в изготвянето на разни стратегии и влияят върху оформянето на различни политики са извън всяка реалност. В общия случай това са хора с подарен или държавно субсидиран бизнес или парашутисти попаднали незнайно как на местата си. Много често с действията си или с мъдрите си съвети те нанасят повече вреди отколкото ползи.

Ето примери, които илюстрират мисленето на един такъв гений - Божидар Данев:

"......За голямо съжаление в България започнаха да се създават и редица чуждестранните инвеститори, тъй наречените кол центрове, в които се засмукват кадри, които са подготвени, например, за една цифрова икономика. И по този начин засмукването на тези кадри обезкривява българската икономика, която не би могла да се включи в общо изграждане, в отделните сектори на икономиката в една цифровизация, която ни е необходима."

".....Висшистите, които емигрират в чужбина, да връщат парите си за обучение. Това са предложили от Българската стопанска камара на правителството, съобщи вчера в Боровец председателят й Божидар Данев. Целта е да се спре изтичането на квалифицирана работна ръка към западните държави. Парите ще връщат тези, които са били приети държавна поръчка или са теглили студентски кредити при облекчени условия."

".....Най -бързата мярка, която може да се вземе съответно, определяна на основата на внимателен анализ и прогноза, квоти, за които държавата ще финансира, за това образование, в областта на висшето образование. Примерно толкова инженери трябват, толкова хора с медицинско образование, толкова хора с правно образование и само това да се финансира"

Т.е. за да се чувстват комфортно родните работодатели трябва да затворим границите, да не допускаме чужди инвеститори и да върнем плановата икономика.

Ето и друго виждане, на хора които наистина се занимават с бизнес, при това в силно конкурентна среда:

"За повече дипломанти с фундаментални знания и мисловни умения апелираха представителите на българските ИТ асоциации на среща, инициирана от ръководството на Факултета по математика и информатика (ФМИ) към СУ „Св. Климент Охридски“.........Посланието на софтуерната индустрия към представителите на учебното звено обаче бе: „Произвеждайте повече ИТ специалисти, ние можем да ги поемем. Фокусирайте се върху основата, вместо да обучавате студентите на конкретни езици и конкретни технологии. Има ли фундамент, компаниите сами ще обучат кадрите на детайлите.“

Ха сега де, фундамент или практичност (каквото и да означава това).

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Неведнъж съм писал че според мен типично българските работодатели са сред най-ниско (слабо) квалифицираните хора в България - като управленци на компании (иначе тези хора може да са добри инженери, програмисти и икономисти)

За съжаление, продължавам да поддържам това мнение:

Ето на какво попадам днес:

1. Описание на длъжността:
- организира, ръководи и планира работата на цеховете за изработване и монтаж на електронни възли, изделия и системи за визуализация на информация / цех „Механика”, цех „Електроника”, бригади, краен монтаж, направление „Сервиз”/;

Моя забележка: в белия свят ръководителите на звената организират, и ръководят дейностите в тези звена най-общо казано -(за което има процедури, правила, инструкции, стандарти,.. добри практики)

- Следи за спазването на сроковете за изпълнение на поръчките;

- Упражнява контрол за качеството на влаганите материали и комплектовки и организира правилното им съхранение;
- Следи и контролира качеството на монтажа на модулите, възлите, изделията и системите;

това е от компетенциите на производственото звено,т.е. от компетенциите на менаджера/менаждерите, който отговаря за монтажа/монтажите
- Отговаря за спазването на технологичната и трудова дисциплина;
- Планира и организира разпределението на трудовите ресурси, работното време и спазването на нормите за безопасен труд;
- Организира инструктажите, обучението и повишаване на квалификацията на служителите;
- Поддържа добра работна атмосфера и микроклимат в звената, които ръководи;
- Следи за изправността и състоянието на апаратурата, инструментите, приспособленията, офис оборудването и поддържането на работните помещения в безупречен вид;

Това е глупост, във всяка що годе нормална компания има човек/хора, (или отдел) който извършва/отговаря за дейностите по осигуряване на техническите средства.
- Отговаря за спазването на нормите за електро- и пожарна безопасност
- Анализира, планира, отчита и предлага подобряване на показателите и дейността;
- Организира, възлага и контролира работата с подизпълнителите.

2. Какъв трябва да бъде кандидата:
а/ изисквания:
- висше техническо образование – електроника и/ или механика;
- отлична работа с необходимите за дейността програми и Интернет;
- добър технически английски;
- управленски опит – минимум 3 години;
- умения за работа с различни по големина, състав, образование, възраст, пол и мотивация хора;
б/ други:
- да има подходящ опит;
- да може да работи по много задачи едновременно;

(и вероятно да работи до 10 часа вечерта?)
- да може да издържа на продължително натоварване;

(всеки работник и служител по дефиниция трябва да може да работи "под натоварване" 8 часа, 5 дни в седмицата' може би изискването е човекът да работи под натоварване 16 часа, 6 или 7 дни в седмиоцата?)
- да има огромно желание да работи това и да иска да се развива и постигне съвършенство;

(тъпо е да се смята че един човек може да работи с еднакво желание и възможности разнородните дейности; отделно от това хората не са "по-равно" комуникатори, организатори и лидери)
- да разбира каква социална отговорност поема към подчинените, подизпълнителите и техните семейства;
- да може и да иска да извади най-доброто от подчинените си;

(аха, значи да бъде "лидер на лидерите", и със супер емоционална интелигентност?)
- да има желание да се обучава и самообучава непрекъснато;
- да е професионалист във всяко отношение;

(ха-ха-ха-ха, "логистиците" - т.е организаторите на производството, са най-лошите инженери - те са комуникатори преди всичко; човекът със съответната длъжност в компанията в която работя само по образование е инженер)
- да поема отговорности;
- да решава конфликти, неприятни, трудни и създаващи тревожно чувство задачи;
- да има смелост да възнаграждава, наказва и уволнява, когато това е необходимо;
- да подобрява постоянно нещата, които управлява;
- да предлага различни нововъведения и решения при работа с другите направления;
- да може да му се разчита;
- да иска да стане богат.

(Тези които искат да станат богати не стават за такава работа, и не се занимават с нея. Ключовото при професионалистите е че работят заради работата, заради хората, заради каузата, заради клиентите,... заради компанията, а не заради парите; парите са просто отплата)

3. Какво предлагаме:
- разнообразна, динамична и перспективна дейност;
- работа с млади хора, повечето мотивирани и ориентирани към успех;
- наличие на всички обслужващи, и подпомагащи дейността отдели и направления;
- служебни автомобили за изпълнение на служебните задачи;
- всякаква комуникационна, размножителна, архивираща и офис техника;
- PC, GSM
-

4. Стартова заплата: 1250– 1500 лв.:

(ха-ха-ха-ха-ха-ха, една продавачка, която подава стоката, усмихва се, казва по някоя дума , прибира парите и щрака касовата бележка,... взима наполовина)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...