Отиди на
Форум "Наука"

Най-кръвопролитното сражение в Балканската Война


nik1

Recommended Posts

  • Потребител
  • Глобален Модератор

Наистина, това сражение е малко в сянката на Одрин, но всъщност там става вторият от петте (Лозенград, Люлебургас - Бунарсхисар, недопускането на контраатаки при Чаталджа, Булаир и Шаркьой и Одрин)решителни преломи във войната и може би най-решителният.

Лозенград /благодаря на Ресавски:) / е продукт на първоначалното стъписване на турците и на гениалното скриване на Трета армия, както и на срещата й с врага извън града в поредицата срещни разпръснати боеве. Бунархисар обаче вече е свръхкритична точка - там турците се окопитват, нанасят много сериозни удари и в един момент положението изглежда неспасяемо и критично... Спасяват го, както в цялата тази война, няколкото критични момента, в които българите не помръдват, бързо организират контраатаки и се смесват с турците в умопомрачителни боеве "на нож".

Оттам вече турците при Одрин са изолирани, а останалата част се изнася към Чаталджа. Главното е, че става ясно - и двете страни правят максимално усилие, дават по поколо 30 000 жертви, но се разбира, че турското усилие е недостатъчно. Оттам турската армия бяга в такъв хаос, че Махмуд Мухтар паша не се и опитва да я реорганизира, поредпочитайки да я остави до Чаталджа.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Модератор История

Това е генералното сражение.Спечелено при това не с някакъв гениален ход на българското командване /което е неубедително/ а изковано с щика на българския войник.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Наистина, това сражение е малко в сянката на Одрин, но всъщност там става вторият от петте (Люлебургас, Бунарсхисар, недопускането на контраатаки при Чаталджа, Булаир и Шаркьой и Одрин)решителни преломи във войната и може би най-решителният.

Люлебургаз е продукт на първоначалното стъписване на турците и на гениалното скриване на Трета армия, както и на срещата й с врага извън града в поредицата срещни разпръснати боеве. Бунархисар обаче вече е свръхкритична точка - там турците се окопитват, нанасят много сериозни удари и в един момент положението изглежда неспасяемо и критично... Спасяват го, както в цялата тази война, няколкото критични момента, в които българите не помръдват, бързо организират контраатаки и се смесват с турците в умопомрачители боеве "на нож".

Оттам вече турците при Одрин са изолирани, а останалата част се изнася към Чаталджа. Главното е, че става ясно - и двете страни правят максимално усилие, дават по поколо 30 000 жертви, но се разбира, че турското усилие е недостатъчно. Оттам турската армия бяга в такъв хаос, че Махмуд Мухтар паша не се и опитва да я реорганизира.

Бъркаш Лозенград и Люлебургаз.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А Лозенград си е отделна тема.Пропускаме уникален шанс да обкръжим основната турска армия.Гениалния ход със скриването на Трета армия въобще не използван пълноценно.Превземането на Лозенград е много слаба утеха.Това е географски обект и неособено сериозен укрепен пункт.Всъщност ако турците бяха победили при Люлебургаз щяха да си върнат Лозенград в рамките на три - четири дни.Защото единствената цел на една война трябва да бъде унищожаване на живата сила на противника.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е, нито една война не се развива идеално... Радко Димитриев, какво да се прави.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е не може да се каже, че успешното скриване на 3-а армия е изцяло пропиляно, все пак това способства безпрепятственото и бързо преминаване на границата без жертви и съединяването с 1-а армия. Незнам доколко е било възможно обкръжение на този рубеж, а и турските сили от Лозенград още след първите сблъсъци бързат да се изтеглят към Бунархисар, нашите ги преследват, но биха се забавили още повече ако бяха пробвали да направят обход и турските части така и така щяха заемат отбранителната позиция при Бунархисар, а и щяха да имат малко повече време да я укрепят.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Напълно възможно е било.Лозенград е трябвало да бъде превзет един денпо рано.Тоест на 10 октомври.Тогава цял ден основните сили на Трета армия /44 дружини/ се бият при Ериклер с 9 турски батальона и излизат при подстъпите на крепостта чак към 17.30 - 18.00 часа.Твърде късно за да бъде взета крепостта в движение.Атаката е отложена за другия ден а междувременно турците през нощта се изнасят от Лозенград.Нещо което българите с огромно и нищо неоправдано закъснение чак към 10.30 ч. на 11 октомври.Цели 12 часа българите не разбират че града е опразнен от турците.Фатална грешка.Да не говорим че на 11 октомври Радко Димитриев вместо да организира преследване на бягащия неприятел си играе на паради в Лознеград и приема депутации на граждани,пише телеграми до кого ли не и общо взето се наслаждава на епохалната /според него/ победа.

Най оптималния вариант е бил българите още на 10 октомври да пометат слабите турски част пир Ериклер и в ранния следобяд да влязат в крепостта.Тогава на 11 октомври спокойно можеше да се излезе в фланг и тил на основните турски сили и те щяха да бъдат или обкръжени или трябваше да отстъпват на запад към Одрин.Повтарям при Ериклер българите имат петкратно превъзходство в жива сила.Тогава и турците нямаше да успеят да се измъкнат толкова лесно от Лозенград.

Другия вариант е да се беше узнало по рано за бягството на турците от Лозенград.Тогава града можеше да бъде зает още нощта и на 11 октомври вместо паради тези 44 дружини можеше да атакуват основните турски сили.

Въобще Радко Димитриев се главозамайва от превземането на Лозенград и дава шанс на турците да се измъкнат.Той между другото присъства лично на бойното поле при Ериклер.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имало е и мъгла рано сутринта. Българите, загубили контакт с турските сили, са напредвали с внимание. Не са знаели за турското оставяне на града, очаквали са засади и изненади и предпазливостта се дължи и на това.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А вероятно и не са си представяли че турците ще изоставят града без бой. Но след като за оттеглянето им не се е разбрало то забавянето на настъплението може да го пишем по-скоро на сметката на разузнаването отколкото на Р.Димитриев ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Но за забавянето при Ериклер си е изцяло виновен Радкото.Както и за загубата на ценно време в Лозенград за паради и телеграми.Друг съществен момент е бездействието на Конната дивизия.Която на 11 октомври е имала шанс да преследва отсъпващата турска армия но пропилян поради безинициативност на командира и.Но всъщност през цялата война Конната дивизия се представя крайно неубедително.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има нещо такова, през ПСВ е къде-къде по-представителна ;) грешки в планирането и изпълнението със сигурност могат да се открият много и не само в тази война, ами във всяка. Нищо не може да бъде перфектно планирано, още по-малко пък да се случи точно както е било планирано. Сега като знаем всичко как е станало и като гледаме плановете на битките и хода на войната ни е лесно да обвиняваме командването за това и онова, ако бяхме част от това командване обаче по-добре ли щяхме да се справим в моментните ситуации?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ресавски, дай да не виним Радкото за туй, че се бави един ден с 9-те табора.

Това е в самото начало на бойните действия. Не може към оперативната внезапност - скриването на 3-та армия да прибавим и тактическа, множко ще дойде, такова е било по силите на Суворов и Бонапарт.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Ще го виня Радкото.При Петра генерал Климент Бояджиев удря с 12 дружини 23 табора на Махмуд Мухтар паша и ги обръща в бягство.При Гечкенли при подобно съотношение на силите генерал Стефан Тошев печели изключителна победа.А Радкото прави сложни академични маневри при които губи цяла бригада по трасето и тя дори не влиза в боя.Точно защото са първите дни на войната бойния дух е бил незапомнено висок.Българските войници просто са търсили неприятеля за да го ударят на нож.Но кой знае защо само при Ериклер не се получава.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Радко Димитриев си е продукт на Фердинандовото блюдолизство. Той си е руски офицер, има служба в руската армия повече, отколкото в българската. Но, по силата на тържествените обещания на Фердинанд пред Николай, бива назначен на изключително високи постове в българската армия. Старал се е, но не е успявал. А решението му за Чаталджа е повече от спорно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще го виня Радкото.При Петра генерал Климент Бояджиев удря с 12 дружини 23 табора на Махмуд Мухтар паша и ги обръща в бягство.При Гечкенли при подобно съотношение на силите генерал Стефан Тошев печели изключителна победа.А Радкото прави сложни академични маневри при които губи цяла бригада по трасето и тя дори не влиза в боя.Точно защото са първите дни на войната бойния дух е бил незапомнено висок.Българските войници просто са търсили неприятеля за да го ударят на нож.Но кой знае защо само при Ериклер не се получава.

Щото и Бояджиев и Тошев са дивизионни началници. Могат да си позволят да мачкат това що е пред тях.

Радко е оперативен командир. Хеле пък генерал Фичев - началник-щаба на Действащата армия. Той последния, въпреки че има аероплани в подчинение не организира разузнаването като хората, а на късмет усетил нещата...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е хайде сега Фичев чак от Стара Загора ще им организира разузнаване.Конната дивизия къде е?

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...