Произходът на прабългарите остава неизвестен

[miroki]

Забрави да споменеш, че езика е неизвестен, но все пак тюркски!

[makebulgar]

Забрави да споменеш, че езика е неизвестен, но все пак тюркски!

От двата инвентарни надписи на негръцки език от ПБЦ не може да се изведе какъв е бил езикът на аспаруховите българи, според Р.Рашев! Според него инвентарната военна терминология може да е заета, подобно както днешната е чужда - танк, АК74, патрон, МИГ29, снайпер, гаубица, оръдие...

То е все едно след 1000 години някои археолог да изкопае в София меню от някои ресторант с думи като - кюфтета, кебап, салата, панирани, кебапчета, и да определи езика на българите като персийско-арабски с англосаксонски заемки.

[paun]

Посочената терминология е чужда по очевидната причина, танк, АК74, патрон, МИГ29, снайпер, гаубица, оръдие..., не са български изобретения

Да разбирам ли, че Рашев си мисли, че турците са научили прабългарите как да правт лъкове и стрели или да лапат татарски кюфтета,

и до тогава са стояли гладни без да знаят да си палнат една пали драсни клечица да си стоплят бъргера

Редактирано Юни 30, 2014 от paun

[Black Wolf]

Аха, а лъковете са прабългарско изобретение, така ли?

[miroki]

Колегата предполагам има в предвид варианта, текстовете да се появяват по Крумово време и възможността да имат аварски уклон. А тъй-като не са изречения не може да се определи език по отделно написани думи.

Текстовете при Мадара пък са с гръцки букви, определят го и за гръцки. Там са цели изречения и вероятно може да се изведе език.

От тях никой не извежда, че българския език е гръцки или е същия, като гръцки. А защо?

Въпреки, че предхождат предните (инвентарни) текстове по време.

Т.е. не искаме да съдим по първичен, а по вторичен текст за език.

Бил първия гръцки, а втория аварски.

[paun]

Аха, а лъковете са прабългарско изобретение, така ли?

Разбира се, че са прабългарско изобретение. Да не мислиш, че турците са им ги донели, като карамфилите?

В добавка на първия танк, барута и медейския огън. Ако го внасяха, щеше да е гръцки.

[Black Wolf]

Да, а също космическия кораб, нощното гърне и средствата против хемороиди са прабългарско изобретение.

Впрочем "турците" са им донесли един по-съвършен тип лък, ама да не разводняваме темата.

[проф. Добрев]

От двата инвентарни надписи на негръцки език от ПБЦ не може да се изведе какъв е бил езикът на аспаруховите българи, според Р.Рашев! Според него инвентарната военна терминология може да е заета, подобно както днешната е чужда - танк, АК74, патрон, МИГ29, снайпер, гаубица, оръдие...

Езикът на Преславския надпис е прабългарски и като лексика, и като граматика.

Преславският надпис.pdf

[miroki]

Което означава, че знаем и двете, за да го определим, нали така?

Обаче остава гръцката азбука.

Как бихте тълкували, преминаването от гръцка азбука и гръцки език на писане на "шльокавица" за онова време. Или гръцка азбука и според вас български език?

[Aspandiat]

Стихчето за Пугу е най-старият и безценен цялостно-свързан текст на прабългарски,

изобщо на български и още по-общо на тюркски език.

Именно поради това то е и едно от най-силните свидетелства и доказателства за

прабългарския произход и етническа принадлежност на централноазиатските хунну/сюнну.

Професор Добрев, искрено ме разсмивате с фантастичните си съчинения в свободен стил, изкарващи Бугу българи.

Борис Симеонов на базата на преводите на Н. Бичурин сочи, че през ІV век Бу-гу били в състава на уйгурския племенен съюз и чергарували на север от великата пясъчна степ на изток от Доланге (т.е. Източна Монголия). Наброявали 30 000 юрти. Те били упорити, безстрашни и неукротими. Първоначално влизали в състава на племенното обединение Ту-кю (тюрките), а след това в състава на сянбите. Но след след упадъка на сянбите вождът на Бу-гу Софу Сълифа Кенан Баин (у Бичурин всъщност Келан) станал китайски съюзник. Бу-гу били част от телеските племена. Според Б.Симеонов Бу-гу следва да са българите, защото съвременните китайски транскрипции на името “българи” са Бао, Бао-го, Бао-гуо. Последното не е далеч фонетично от Бу-гу/Пу-гу.

Твърдението на Борис Симеонов, че през ІV век нататък Бу-гу били в състава на уйгурското обединение е невярно, защото в китайските източници Бу-гу започват да се споменават във връзка със събития чак от VІІ век нататък, когато е и тяхната активност в рамките на Уйгурската империя. По китайски данни този народ наброявал 30 000 шатри – това прави 200 000 – 250 000 души. По-същото време (VІІ–ІХ) век далеч на запад процъфтяват Велика България, Черна България и Дунавска България. Лев Гумильов, ползван впрочем и от Борис Симеонов, сочи едно интересно китайско сведение за средата на VІІ век: “... у тунло, пугу и другите 10 племена всяко има войска от няколко десетки хиляди [души]”. Какво правят тогава през VІІ–ІХ век чак при реките Селенга и Орхон четвърт милион “българи” – едно колосално число за народ, който отдавна се е изселил в Европа? Очевидно е, че Бу-гу са местен народ, спадащ към телеската племенна общност, влял се по-късно в уйгурите. Бу-гу нямат нищо общо с българите.

[проф. Добрев]

Професор Добрев, искрено ме разсмивате с фантастичните си съчинения в свободен стил, изкарващи Бугу българи.

Борис Симеонов на базата на преводите на Н. Бичурин сочи, че през ІV век Бу-гу били в състава на уйгурския племенен съюз и чергарували на север от великата пясъчна степ на изток от Доланге (т.е. Източна Монголия). Наброявали 30 000 юрти. Те били упорити, безстрашни и неукротими. Първоначално влизали в състава на племенното обединение Ту-кю (тюрките), а след това в състава на сянбите. Но след след упадъка на сянбите вождът на Бу-гу Софу Сълифа Кенан Баин (у Бичурин всъщност Келан) станал китайски съюзник. Бу-гу били част от телеските племена. Според Б.Симеонов Бу-гу следва да са българите, защото съвременните китайски транскрипции на името “българи” са Бао, Бао-го, Бао-гуо. Последното не е далеч фонетично от Бу-гу/Пу-гу.

Твърдението на Борис Симеонов, че през ІV век нататък Бу-гу били в състава на уйгурското обединение е невярно, защото в китайските източници Бу-гу започват да се споменават във връзка със събития чак от VІІ век нататък, когато е и тяхната активност в рамките на Уйгурската империя. По китайски данни този народ наброявал 30 000 шатри – това прави 200 000 – 250 000 души. По-същото време (VІІ–ІХ) век далеч на запад процъфтяват Велика България, Черна България и Дунавска България. Лев Гумильов, ползван впрочем и от Борис Симеонов, сочи едно интересно китайско сведение за средата на VІІ век: “... у тунло, пугу и другите 10 племена всяко има войска от няколко десетки хиляди [души]”. Какво правят тогава през VІІ–ІХ век чак при реките Селенга и Орхон четвърт милион “българи” – едно колосално число за народ, който отдавна се е изселил в Европа? Очевидно е, че Бу-гу са местен народ, спадащ към телеската племенна общност, влял се по-късно в уйгурите. Бу-гу нямат нищо общо с българите.

През Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Централна и Средна Азия,

на Източна и Централна Европа българските (Bulgar) родове и племена наброяват тридесетина.

Към началото на Н.Е. българите отдавна вече са се обособили до

трите си основни дяла – авари, болгари/прабългари (Bolgar) и хазари.

Прабългарското племе болк, мн.ч.болгар, с китайско наименование пугу, излиза на

историческата сцена около 300 г. пр.н.е. и оттогава започва да се споменава редовно в

древнокитайските летописи.

При изследователите на централноазиатските българи, включително и при проф. Борис Симеонов, е

налице много важна и съществена неточност, защото пугу е китайска фонотактическа интерпретация на

болк/булк, а не на болгар.

Към началото на Н.Е. племето пугу се разделя на две части, като едната от тях мигрира на юг, в

Средна Азия, а впоследствие и на Кавказ.

Частта, която остава в Централна Азия, е известна още и под родовото си наименование огур.

Към края на VII в. вече част от племето започва да се преобразува етнолингвистически и на

тази основа възникват уйгурите бугу.

Л. Гумильов е последният “авторитет“, към приблизително-повърхностното мнение за

българите, на когото може и трябва да се прибягва или позовава.

Прабългарското племе Пугу.pdf

Редактирано Юли 3, 2014 от проф. Добрев

[Aspandiat]

Покойният Борис Симеонов беше исторически неграмотен, що се отнася до Средна и Централна Азия. В резултат на тази своя неподготвеност той написа редица откровени глупости.

Същото се отнася и до безапелационното ви неподкрепено от данни твърдение, типичен пример за т.нар. wishful thinking:

През Късната Античност и Ранното Средновековие, по земите на Централна и Средна Азия,

на Източна и Централна Европа българските (Bulgar) родове и племена наброяват тридесетина.

Що се отнася до неграмотността на Симеонов, ето за какво става дума.

Борис Симеонов на базата на преводите на Н. Бичурин сочи, че през ІV век Бу-гу били в състава на уйгурския племенен съюз и чергарували на север от великата пясъчна степ на изток от Доланге (т.е. Източна Монголия). Наброявали 30 000 юрти. Те били упорити, безстрашни и неукротими. Първоначално влизали в състава на племенното обединение Ту-кю (тюрките), а след това в състава на сянбите. Но след след упадъка на сянбите вождът на Бу-гу Софу Сълифа Кенан Баин (у Бичурин всъщност Келан) станал китайски съюзник. Бу-гу били част от телеските племена. Според Б.Симеонов Бу-гу следва да са българите, защото съвременните китайски транскрипции на името “българи” са Бао, Бао-го, Бао-гуо. Последното не е далеч фонетично от Бу-гу/Пу-гу. Като заключение авторът дава следната характеристика на Бу-гу:

“Прабългарите били упорити, безстрашни и неукротими. Добивали метал и сами си правели стрели, копия и лъкове. Отглеждали 2 вида коне – бойни, с прекрасни качества, и домашни. Жените им били красиви и работни. Изработвали красиви гоблени. Имали старейшина-вожд, който се наричал баин/баян, а по-късно каган. Притежавали елитна конна армия. Имали неписани, но твърде строги закони, които по-късно хан Крум е просто припомнил. Убийците наказвали със смърт, на крадците отсичали ръка или крак. Престолът на вожда им имал емблема златен лъв (!). Само вождът имал право да носи коса, останалите се стрижели до голо...”

Такова е мнението на Борис Симеонов през 1979 г. През 1981 г. същият автор предлага нещо по-различно. Изхождайки от записаната в “Ашхарацуйц” българска група Кучи-булкар, той прави връзка с държавата Куча в Таримския басейн. Борис Симеонов добавя, че според сведенията на Бичурин народът Кучи обитавал земите в съседство или смесено с Пу-ку/Пу-гу/Бу-гу, тоест с прабългарите. Народът Кучи бил многоброен – 81 317 души и имал войска от 21 076 души. Вождът им носел титлата байан или сълифа. Първото безспорно отговаряло на багаин. Народът Кучи отглеждал хубави ездитни коне, добивал метал и сам си изработвал оръжието си. Жените му се славели с особена красота и били сръчни и работни. Техните гоблени били прочути и в самия Китай. Мъжете стрижели главите си до голо и само вождът им имал право да носи кичур коса. Имали строги закони, подобни на Крумовите. Убийците наказвали със смърт, а на крадците, клеветниците, мошениците и интригантите отсичали ръка, крак. Според Б. Симеонов Кучи-булкар означава, съгласно предложената от него тюркска етимология “Старите, митичните, могъщите българи”. Авторът прави и едно странно твърдение – китайските известия сочели, че градът, страната и народът Куча били от тюрски произход.

В китайските източници, засягащи времето преди установяването на уйгурите в Северен Тарим, не могат да се открият никакви податки, че населението на Куча е било тюркско. Това допълнително се опровергава от археологическите и лингвистичните данни за района на Таримския басейн преди посочения период. Много по-странно е припокриването на сведенията за Куча и за Бу-гу, които привежда Борис Симеонов. Бу-гу не са живели в съседство с Куча, а поне 1200 км на североизток по права линия, около реките Селенга и Орхон. Връзката, която Борис Симеонов прави между Бу-гу и град Бугур, е напълно произволна и се базира единствено на звукова прилика. Изглежда обаче на тази основа той смята, че “народът Кучи обитавал земите в съседство или смесено с Пу-ку/Пу-гу/Бу-гу, тоест с прабългарите”, нещо, което географски може да се твърди едва по уйгурско време, от VІІІ век нататък, когато Бу-гу в състава на уйгурското обединение се придвижват на юг към района на север от Турфан.

Още по-странна е характеристиката, която Борис Симеонов прави на българите в Централна Азия, доколкото той веднъж приписва определни черти на населението на държавата Куча, а втори път същите особености той отрежда на Бу-гу. Най-добре е да се направи пряка справка с текста на самия Бичурин:

“Предците на дома Ойхор [Хойху] били хуни. Те обикновено карали каруци с високи колела и затова при династията Юан-вей [след 386 г.] още ги наричали Гао-гюй или Чиле, погрешно превърнато в Тйеле. Поколенията им са: Юанге, Сйеянто, Кибиюй, Дубо, Гулиган, Доланге, Пугу, Байегу, Тунло, Хунь, Съгйе, Хусйе, Хигйе, Адйе, Байен, всичко 15 поколения... Хойху, като се съединил с Пугу, Тунло и Байегу, се отцепил и се обявил за Съгинам и се нарекъл Хойге... Пугу чергарували от Доланге на изток; състояли се от 30 000 шатри, имали 10 000 войска. Това е най-северната страна. Пугу били упорити, храбри, неукротими. Отначало се подчинили на Тюкюе, после на Сйеянто. Когато Сйеянто загинали, старейшината на Пугу Софу Сълифа Келан Баин се подчинил на Китай. Владението му било преименувано на окръг Гинвей-чжеу; Келан Баин получил военен чин и бил поставен за главноуправляващ. В първата година от управлението на Кхай-юан, 713, старейшината, като убил Пугу, се явил в Шо-фан и се покорил. Правителството го екзекутирало. Синът на убития, на име Хуай-ен [Пугу], при управлението на Чжиде заради заслуги бил провъзгласен за главнокомандващ в Шо-фан”.

Ето и сведения за царство Куча от “Бейши”, глава 97, съставена след 618 г.:

“Гуйци [или] Куча. Кучийското владение лежи от Халга аман на северозапад, южно на 170 ли от Белите планини. Резиденцията е в град Ян, от Дай на 10 280 ли. Това е древно владение, съществувало при династията Хан. Владетелят се нарича Бай, той е потомък на древния владетел Бай-чжан, издигнат на престола от пълководеца Люй Гуан. Владетелят връзва на главата си цветна лента, чиито краища се спускат отзад; седи на диван с формата на златен лъв. Резиденцията му е обградена от стена с окръжност от 5 до 6 ли. Според углавните закони убийците се наказват със смърт; за грабеж и кражба е предвидено отсичане на едната ръка и единия крак. Данъците се събират от произведенията на земята, а нямащите земя плащат със сребро. Обичаите, погребалните и свадбените обряди и местните произведения донякъде са сходни с карашарските, но климатът е по-топъл. Куча произвежда тънко сукно, богата е на мед, желязо и олово. Кучийците имат велур, килими, червен арсен, тюркски белила, ансиски благовония, добри коне и зубри. На изток от Куча се намира Бугюр, град, някога разорен от ершикския пълководец Ли Гуан-ли”.

Ето и сведения от “Таншу” (“История на династията Тан”):

“Гуйцъ [или] Куча... Жителите обичат песните и музиката. Пишат напреки. Почитат будийсткия закон. На новороденото момче с дърво притискат главата. Стрижат косите, за да изравнят темето. Само господарят не стриже косите си. Той се нарича Бо; има седалище от северната страна на град Илолу в планините Агйетян, иначе наричани Белите планини, където винаги се вижда огън”.

Горните пасажи показват недвусмислено, че Борис Симеонов без никакво основание и напълно спекулативно с цел да се обедини несъвместимото е слял сведения за Бу-гу и Куча – два коренно различни етноса. Първите са били номади, едни от многото, населявали Централна Азия, а вторите – уседнал народ с доста високо равнище на материална култура. Владетелят на Куча се е наричал Бай или Бо, а не Сълифа, което е титла при Бу-гу. Куча се е намирала в Северен Тарим, а Бу-гу обитавали земите около реките Селенга и Орхон, 1200 км на североизток. След като кучийците нямат нищо общо с Бу-гу, какви собствено са последните?

[isav]

Прабългарското племе болк, мн.ч.болгар

И това е по законите на кой език?

[paun]

Как на кой, на прабългарския! От Бол - тур. много , моножествено число племен болгар

[miroki]

Нямам никакви лингвистични познания, но мислех, че дума за много се пише в множествено число, а не в единствено.

На турски не е ли така, че се налага дума в множествено число да се пише в множествено число, т.е. два пъти множествено.

Да ме извините за лаишкия въпрос.

...

А какво общо има турския в случая, като се спряга с китайското си име? И китайците ли говорят турски.

Прабългарското племе болк, мн.ч.болгар, с китайско наименование пугу, излиза на

историческата сцена около 300 г. пр.н.е.

[проф. Добрев]

Покойният Борис Симеонов беше исторически неграмотен, що се отнася до Средна и Централна Азия. В резултат на тази своя неподготвеност той написа редица откровени глупости.

Същото се отнася и до безапелационното ви неподкрепено от данни твърдение, типичен пример за т.нар. wishful thinking:

Какви данни, когато това е въпрос на една приблизителна калкулация по наличните извори? Но и тя отдавна вече е направена от страна на проф. Егоров от Чувашия, когото и цитирам в прикачения файл. С него аз се солидаризирам, не само защото не намирам нищо по-добро и определено в литературата, но и защото днес вече, именно като такава се очертава тогавашната етнолингвистична ситуация:

По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант - гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз).

Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. (ср., напр., родоплеменные подразделения внутри башкирского, казахского, туркменского и др. этносов) [Егоров 2007, 1].

isav: И това е по законите на кой език?

Съгласно морфологичните правила на прабългарския език.

Болк, мн.ч. Болгар.pdf

Редактирано Юли 4, 2014 от проф. Добрев

[isav]

Ахам - точно както предполагах - на бОлгарския "тюркски"....

Проф. Мариана Георгиева е по-трудна,но и по-забавна за четене...

[miroki]

Добре, че сте посочили Ашхарацуйц, че друго посочено няма.

Пак е построена къща върху клечки за зъби.

[проф. Добрев]

Ахам - точно както предполагах - на бОлгарския "тюркски"....

Проф. Мариана Георгиева е по-трудна,но и по-забавна за четене...

Правилното е "тюркският болгарски език", но може ли няколко заглавия от проф. Георгиева,

че и аз да се позабавлявам малко?

[Aspandiat]

Какви данни, когато това е въпрос на една приблизителна калкулация по наличните извори? Но и тя отдавна вече е направена от страна на проф. Егоров от Чувашия, когото и цитирам в прикачения файл. С него аз се солидаризирам, не само защото не намирам нищо по-добро и определено в литературата, но и защото днес вече, именно като такава се очертава тогавашната етнолингвистична ситуация:

По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты). Подавляющее большинство булгарских этнонимов в своем составе содержит формант - гур (от огур): он-огур, кутри-гур, утри-гур, сара-гур и т. д., что является ярким свидетельством того, что носители этих этнонимов говорили на r-языке булгаро-чувашского типа (ср.: булг. огур ~ станд. тюрк. огуз).

Поэтому надо полагать, что все эти племена говорили на одном языке, возможно, с небольшими диалектными отличиями, имели сходную культуру и т. п. (ср., напр., родоплеменные подразделения внутри башкирского, казахского, туркменского и др. этносов) [Егоров 2007, 1].

Един писател-фантаст се позовава на писанията на друг писател-фантаст. Фенонално! Значи където имаме формант -гур, всичко е българе и в перспектива огузи, демек турци.

Иначе аз открай време имам впечатлението, че прабългаристиката в Чувашия има малко общо с истинската наука и всъщност е раздел от местната пропаганда, целяща измисляне на история и някакво по-престижно минало. Македонска работа, ама на Волга.

А на Егоров преполагам отделно е бил платен приличен хонорар за идиотщините му от МИТ или от някоя друга анкарска служба или организация.

[самотния вълк]

Признавам, че след дългите, пространни обяснения на проф. Добрев съвсем се обърках. Българите ли са част от тюрките или всички тюрки вкупом са все българи.

[Last roman]

всички са българи и българи са всички. Професорът излезе баш автохтонец /в случая - тюркохтонец/:)))