Отиди на
Форум "Наука"

Парижката комуна(1871)


Recommended Posts

  • Потребител

Темата ще бъде отново в няколко части.

Част 1.

Парижката комуна или четвъртата френска революция e резултат от социалните вълнения в Париж,след загубата на френско-пруската война(1870-1871).

През втората половина на 19 век,парижките работниците и мнозинството от парижката средна класа подкрепяли идеята за демократична република,като опозиция на абсолютната и конституционната монархия,а също и на Френската империя на Наполеон Трети.Те предявили искане,Париж да се самоуправлява със собствен избираем съвет,привилегия дадена на някои от малките френски градове,но не и на столицата,защото правителството се опасявало от непокорното й население.

Появили се възгласи и за "демократична и социална република".

Войната с Прусия,започната през юли 1870 се превърнала в катастрофа и през септември Париж бил обсаден.

Недостигът на храна в столицата,новите френски военни провали,а и бомбардировката на града от прусаците довели до силно недоволство.През януари 1871 умереното републиканско "правителство на националната защита" сключило примирие с новосъздадената Германска империя.Условията включвали и триумфално влизане на германски войски в Париж.Заради трудностите,по-време на обсадата,жителите на столицата били против,дори кратка символична окупация на града.

Хиляди парижани били въоръжени членове на гражданска милиция,известна като "Национална гвардия",която трябвало да защитава града.Отрядите на националната гвардия избирали собствени офицери,които в работническите квартали включвали социалисти и други радикални лидери.

Бил сформиран "Централния комитет" на гвардията,включващ патриоти републиканци и социалисти,за да "защити" града от "възможна германска атака",а също и от възможна поредна реставрация на монархията,след като монархистите от двете крила(легитимисти и орлеянисти) се обединили и получили мнозинство в френското народно събрание.Техният претендент за трона,обаче отказал да стане крал,докато френския трикольор не бъде премахнат и бъде възстановено старото бурбонско знаме,като официален флаг на Франция.Това обаче не можело да бъде прието от французите.

Накрая гвардията приела,че германите трябва да влязат в града,но се подготвила за инциденти и с помоща на работниците,успяла да разположи на различни места оръдия.

В същото време Адолф Тиер бил избран за глава на временното правителство.Той се опасявал,че Централния комитет на гвардията ще стане алтернативен център на политическа и военна сила,а също и от това,че ще се започне сражение с германските войски.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 2.

Германците влязли в Париж и го окупирали за кратко време без инциденти,след което си тръгнали.Въпреки това политическото напрежение продължило да бъде високо.Новоизбраното народно събрание(отново монархистите имали мнозинство),се опасявало от вълненията в Париж и се преместило от Версай в Бордо.Това породило нови съмнения,че ще бъде възстановена монархията сред жителите на столицата.

Централния комитет на Националната гвардия приемал все по-радикални позиции и авторитетът му се засилвал постоянно.Той също така разполагал с 400 оръдия.Затова на 18 март 1871 Адолф Тиер заповядал на редовната армия да конфискува оръдията разположени в Париж.Но войниците били с нисък морал и отказали да предприемат действия срещу гвардията и парижани.Когато тълпа попречила на войниците да вземат едно от оръдията,Генерал Клауд Мартин Лекомт наредил да открият огън,но войниците му отказали.Той бил свален от коня си и след това застрелян..Друг генерал Клемент Томас(републиканец и бивш командир на националната гвардия) бил също разстрелян.С това въстанието започнало.

Войнишки части директно се присъединяли към бунтовниците и Тиер заповядал на всички верни на правителството войници,полицай и чиновници да се евакуират от Париж.Самият той също се евакуирал и се установил във Версай.Той по-късно твърдял,че това е било част от стратегията му-по-добре да остави целия Париж в ръцете на въстаниците,да събере армията и да атакува отново столицата,отколкото да се опита да ги победи там веднага,където части от армията се присъединяват към бунта.С оттеглянето на армията Централния комитет установил ефективен контрол над Париж и определил изборите за комуна(управляващите съвети на френските градове,били известни като комуни) да бъдат проведени на 26 март.

92та члена на "комуналния съвет" били главно работници.Те варирали от "умерени" републиканци реформисти,различни видове социалисти до радикалните якобинци.

Лидерът на Бланкуистите(радикални социалисти революционери) Лиус Август Бланку e бил считан от привържениците си за потенциален лидер на революцията,но на 17 март е бил арестуват от части верни на Тиер.Централния комитет се опитал да преговаря с правителството за освобождаването му,като го замени за Жорж Дарбуа,архиепископът на Париж(заловен от бунтовниците на 4 април,разстрелян от тях на 24 май 1871),след това за всичките 74 пленени заложници,но Тиер отказал и двата пъти.Парижката комуна била официално обявена на 28 март 1871.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 3.

По-време на краткото си съществуване,комуната приела френския републикански календар и използвала социалистическото червено знаме,значително повече от френския трикольор.Въпреки вътрешните различия в него,съветът на комуната успял да организира публичните услуги в Париж,които били от основно значение за двумилионното му население.Също така е постигнат консенсус за основната политика,която ще следва комуната-прогресивна,светска и "силно демократична" социална демокрация.

Това бил важен компромис,защото имало радикали,които искали осъществяването на "истинска социална революция".Само някои от решенията на комуната е имало време да бъдат наистина осъществени на подчинената й територия.Те включвали-

-отделяне на църквата от държавата.

-опрощаване на наемите,дължими за целия период на обсадата на Париж от прусите(по-време на която плащането е било спряно).

-забрана на нощния труд в парижките пекарни.

-отпускане на пенсии за неженените другари и деца на убитите членове на Националната гвардия по-време на активна служба.

-отлагане на търговските дългови облигации и премахването на лихвите по дълговете.

-на работниците се дава право да поемат контрол и да управляват предприятие,ако то е било изоставено от своя собственик.Комуната признава,че собственика има право на компенсация.

-на работодателите било забранено да налагат глоби(удържания от заплатите) на техните работници.

Разделянето на църквата от държавата правело всички църковни имоти публична собственост.Преподаването на религия в училищата било забранено(по-време на Третата република,пълното отделяне на църквата от държавата било завършено чак през 1905-над 30 години след решението на комуната).На църквите им било позволено да продължат тяхната религиозна дейност,само ако отваряли вратите си и за публични политически срещи и дискусии,каквито се водели и в парижките кафета.

Имало и проекти за образователни реформи,които да направят образованието достъпно за всички.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Част 4.

Парижката комуна е пример за сътрудничеството между различните групи в нея-умерени републиканци,анархисти,марксисти,якобинци,бланкуисти и др.

Първите схватки между националната гвардия и редовната френска армия,останала лоялна на правителството в Бордо след като Тиер я оттеглил от Париж,станали на 2 април 1871 около Версай.Нито една от страните нито искала да преговаря,нито да започне голяма гражданска война.

Близкото предградие на Париж,Курбьовоа е било също окупирано от редовната армия на 2 април и закъснелия опит на силите на комуната на следващия ден да достигнат Версай се провалил.Лидерите на комуната решили да минат в отбрана.

Към силите им се присъединили и политически бежанци от други страни-най-добрия генерал на комуната бил бивш полски офицер.Съвета на комуната бил "обърнат към интернационализма" и съборил един от паметниците за победите на Наполеон Бонапарт,защото бил "шовинистичен" според тях.

Комуната имала подкрепата на социалистите в цяла Европа,дори в Германия.Но скоро се разбрало,че Париж няма да получи никаква помощ от другите френски градове.Той бил изцяло обкъжен от правителствените сили,а и в селските региони на Франция,политическите настроения на населението били много по-консервативни от тези в столицата.Революционните движения в Нарбон,Лимож и Марсилия били бързо разгромени.

Заради влошеното положение,комуналния съвет приел решение за създаването на "Комитет за обществена безопасност",по модела на якобинска институция със същото име,създадена в 1792.Тя трябвало да бъде напълно безпощадна към противниците на комуната на теория,но на практика била неефективна.

През април и май,редовните френски сили се увеличавали постоянно-Прусия освободила френските военнопленници,за да помогнат на Тиер.Париж имал укрепени градски стени,но на 21 май 1871 редовната армия успяла да влезе от запад и започнала да завзема града.Първо били завзети богатите западни парижки квартали,където населението било сравнително заможно и приветствало армията.Най-вероятно инжинер,който е тайно шпионирал за Тиер е открил стената неохранявана и е сигнализирал във Версай.Отбраната на комуната не успяла да удържи,поради липса на централизирано командване,а и били числено превъзхождани.Считаните за трудно пробиваеми барикади,били лесно заобиколени от опитните войници.

Скоро обаче нападението се превърнало в клане.Много членове на Националната гвардия и цивилни,заподозрени в това,че носят оръжие били прострелвани в ръцете.Екзекуциите били често срещани.

PereDuchesneIllustre4_1_0.png

magnify-clip.png

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не бланкуисти, а бланкисти. Последователи на Огюст Бланки...

Интересно, ако беше победила комуната, какво щеше да стане във Франция? Предприятие, ръководено от работниците може да стигне само да едно място и то е на м..ната си.

Разбира се, щеше да се наложи терор - враговете на комуната са твърде много. Интересно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Френските имена са ми били винаги трудни.

Терор и така има при навлизането на редовната армия в Париж,а вероятно не е бил напълно необходим.Все пак комуната екзекутира архиепископа на Париж(и не само него),но редовната армията определено я е надминала в разстрелите.

Имам още една или две части да преведа.

Комуната почти няма шансове да победи,но ако го направи ще е след гражданска война.

А след това е много трудно да се каже.Групите в комуната са много различни и временното им обединение не е много стабилно.

Възможно ли е изобщо съседите на Франция да се примирят с такова правителство?

Но и чужда интервенция е много рискован и кървав ход.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Бъди предпазлив в оцената кой кого надминава в терора.... Комуните са спецове и по пропагандите и по терорите, само дето тази не е имала време да се развихри.

Иначе обикновено такива революции, ако удържат външната намеса се развиват така - "добри" желания /лъжи, тоест/- хаос и то страшен! - терор - нормализация - Наполоен или Сталин.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В следващата част ще стане дума за жертвите в Париж.Разбира се,ръководителите на комуната не са смятали да се церемонят с враговете си,като с времето се приемат все по-радикални решения(например якобинския комитет,който можел да разстрелва всеки "противник"),но е факт,че в Париж не настъпва кървава баня при управлението на комуната,нито пък анархия.

Не можем да оправдаем напълно,нито една от двете страни.

И все пак комуната има и добри решения-отделянето на църквата от държавата,забраната за преподаване на религия в училищата(неща които пак ще се случат в Франция,но по-късно),забраната на нощния труд в пекарните.

Ако бяха победили в цяла Франция е много интересно дали ще премахнат демокрацията(каквато има в Третата република) и дали ще установят диктатура.Все пак в провинциите има монархисти,бонапартисти,умерени републиканци..При честни избори,те ще имат мнозинство,а бланкистите,анархистите,марксистите и други радикали ще са много по-малко.

Външна намеса според мен няма да има,освен може би от страна на Германия(защото комуната вероятно ще откаже да плаща репарациите).

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ако бяха установили власт, щяха да направят това, което Робеспиер, Троцки и Пол Пот направиха. Не се съмнявай.

А защо са забранили само нощния труд в пекарните??? А в тухларните??

Това е умопомрачителен популизъм. Всяка пекарна за хляб, откакто свят светува, пече нощем. Това е нещо като свещен труд по правене на хляб, ако щете.

Причината е много проста - хората искат топъл хляб сутрин. Като са забранили нощният труд в пекарните, които впрочем в болшинството си са семейни и добре си плащат на работниците, инак не ще ги има на пазара,

Или какво са направили с тая дивотия - пекарите спят, хората нямат топъл хляб. Абсолютно класически комунизъм, ей богу :)

Църковните имоти, та църковните имоти. Ей голяма работа са тия комунари - църквата, и то само християнската и никоя друга е страшен проблем за тях, и разбира се, най-вече имотите й.

По-интересният въпрос е, когато се конфискуват имотите на църквата, не от кого се взимат, а в чии ръце преминават. Кой ги взима, демек. Оттук може да излязат чудни неща... Поинтересувай се ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-това време в Париж е нямало много вярващи в други религии.Сигурно е имало 1-2 джамии и синагоги,но към тях едва ли е било по-различно отношението от това към християнските църкви.

Църковните имоти(освен самите сгради на църквите) са били в провинциите и комуната не е можела да ги вземе(е и в Париж може да е имало и да са ги взели,но няма от къде да намеря такива подробности).Самите църкви си оставали активни,но при условие,че в определено време там се пускат хора от улиците да провеждат политически дискусии.Ако църквата откаже да ги пусне,цялата сграда се отнема от комуната.

Забраната за преподаване на религия в училищата определено е добра идея,както и да го гледаме.Става дума и за пълно отделяне на църквата от държавата и политиката-във втората империя тя все още е имала някаква роля в политиката на Франция.Нещо което днес е пълен абсурд.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Последна част.

Още на 5 април 1871 комуната приела "декрет за заложниците",според който всеки установил,каквото и да е съучастие с правителството,ще бъде направен "заложник на парижани".Член 5 от декрета гласял,че всяка екзекуция на военнопленници или партизани служели на комуната от страна на редовната армия,ще бъде последвано от екзекуцията на три пъти повече "заложници на парижани".Но този декрет напрактика не се изпълнявал.Всички преговори с Тиер за размяна на заложници се провалили.

Когато армията нахлула в Париж и започнала да извършва разстрели,все пак бланкистът и член на комуната Теофил Фере(трудно ми е да превеждам френските имена-Théophile Ferré) на 24 май наредил да се екзекутират 6 души,сред които един свещеник,три йезуити и архиепископът на Париж.Когато научил за това журналистът Огюст Верморел(социалист) казал иронично-"Какво велико дело!Сега ние загубихме нашия единствен шанс да спрем кръвопролитието."Ферре по-късно бил екзекутиран от редовната армия(за отмъщение).

Когато армията достигнала по-бедните,главно работнически квартали на изток,съпротивата се усилила значително.Няколко дни продължили уличните боеве в това,което е известно като "Кървавата седмица"(La Semaine Sanglante).На 27 май останали само няколко "чувала" на комунална съпротива.Това били най-бедните източни квартали-Белевил и Менилмонтан.Сраженията продължили до вечерта на 28 май.Според градската легенда,последната превзета барикада била на улица "Ramponeau" в Белевил.

Маршал Мак Махон издал прокламация-"До жителите на Париж.Френската армия дойде да ви спаси.Париж е освободен.В 4 часа нашите войници завзеха последната позиция на бунтовниците.Днес битката приключи.Редът,работата и сигурността ще бъдат възродени".

Но точно след това започнали истинските репресии.Подкрепата за комуната се считала,във всички случай за политическо престъпление,в което хиляди били обвинени.Някои от участниците в комуната били разстреляни срещу това,което днес е известно като "Стената на комунарите" в гробището "Пер Лашез".Хиляди участници са били съдени от военни съдилища,със съмнителна законност и хиляди са били екзекутирани-едно от тези места за разстрели били люксембургските градини.

Близо 40 000 били отведени във Версай,за да получат официални присъди.Няколко дни колони от мъже,жени и деца вървяли под военен ескорт до временните затворнически килии във Версай.

Приблизително 12,500 от тях са съдени,около 10 000 са намерени за виновни,23 мъже са екзекутирани,но повечето са осъдени на затвор(в различни срокове),около 4000 са депортирани да живеят в Нова Коледония.Общия брой на загиналите в боевете и екзекутираните е неизвестен-мненията варират от 6000 до 50 000 души.Според историкът Бенедикт Андерсън 7500 са били вкарани в затвора или депортирани общо.Според проучване направено през 2012 на парижките гробища,между 5700 и 7400 са загинали в боевети или са били екзекутирани след това.

Според историкът Алфред Кобан 30 000 са убити само в боевете,а след това се екзекутирани или вкарани в затвора 50 000,а 7000 са били депортирани до Нова Коледония.

Все пак,повечето лидери на комуната успяли да избягат в Белгия,Великобритания,Италия,Испания и САЩ.Само Великобритания приела 3000-4000 политически бегълци.Френското правителство обявило пълна амнестия с малки изключения през 1880,а през 1876 било отменено военното положение в Париж.

На картата се вижда,че извън Париж има и пруски войски.Е не е било нужно да се намесват,но те правят напрактика победата на комуната невъзможна.



Сайта е повече от съмнителен,но има интересни документи.

http://www.marxists.org/history/france/paris-commune/documents/index.htm

post-11902-0-30645000-1362744015_thumb.j

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ако бяха установили власт, щяха да направят това, което Робеспиер, Троцки и Пол Пот направиха. Не се съмнявай.

А защо са забранили само нощния труд в пекарните??? А в тухларните??

Това е умопомрачителен популизъм. Всяка пекарна за хляб, откакто свят светува, пече нощем. Това е нещо като свещен труд по правене на хляб, ако щете.

Причината е много проста - хората искат топъл хляб сутрин. Като са забранили нощният труд в пекарните, които впрочем в болшинството си са семейни и добре си плащат на работниците, инак не ще ги има на пазара,

Или какво са направили с тая дивотия - пекарите спят, хората нямат топъл хляб. Абсолютно класически комунизъм, ей богу :)

Църковните имоти, та църковните имоти. Ей голяма работа са тия комунари - църквата, и то само християнската и никоя друга е страшен проблем за тях, и разбира се, най-вече имотите й.

По-интересният въпрос е, когато се конфискуват имотите на църквата, не от кого се взимат, а в чии ръце преминават. Кой ги взима, демек. Оттук може да излязат чудни неща... Поинтересувай се ;)

Църквата в Франция през 19 век,определено се е месила в неща,които нямат нищо общо с нея(дори след 1848) и не е случайно,че комунарите са разстреляли архиепископа на Париж,йезуити и свещеник.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами виж какъв закон е приет чак през 1905.

http://en.wikipedia.org/wiki/1905_French_law_on_the_separation_of_Church_and_State

И малко преди това.

http://en.wikipedia.org/wiki/Jules_Ferry_laws

Имало е защо.

А в първата половина на 19 век,църквата определено се е месила и в науката.Самият Шамполион е бил подложен на натиск,да не твърди,че древен Египет е съществувал преди библейския голям потоп(било "изчислено" кога той се е случил),защото противоречало на библията.

Виж този абсурден закон,който не се прилага на практика,само заради революцията от 1830.

http://en.wikipedia.org/wiki/Anti-Sacrilege_Act

Църковните имоти(освен самите сгради на църквите) са били в провинциите и
комуната не е можела да ги вземе(е и в Париж може да е имало и да са ги
взели,но няма от къде да намеря такива подробности).Самите църкви си
оставали активни,но при условие,че в определено време там се пускат хора
от улиците да провеждат политически дискусии.Ако църквата откаже да ги
пусне,цялата сграда се отнема от комуната.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И за това трябва епископите да се разстрелват ли??

Че то е научен спор, а не натиск.

Пък и се оказва, че един идиот просто е разстрелял 6 свещеника, на финала на комуната. Каква комуна ще е, ако няма разстрели.... ;)

Ама баш като Троцки - с неговите буржоа-заложници.

И винаги от името на народите... горките народи, какво ли не е сторен в тяхно име.

А собствено, защо непременно гражданите - революционери са искали да водят политически диспути в църквите и именно в църквите?! Църквите са място, където хората се женят, опяват и кръщават.

Отде накъде политически дискусии??

На практика това изглежда така - идват някакви и вдигат джабала до небесата в една църква. Попът се противопостая и държавата затваря църквата. Тя не може да я продаде, номерът е да я затвори...

По-интересна за всяка комуна е другият вид църковна собственост - стопанските активи. Цървката като всяка институция с иделна цел през вековете е придобивала собственост.

По време на Френската революция тази собственост е била продадена на търгове.... с комисии, назначени от... абе от организаторите на революцията, един вид. И то е продадена не срещу пари, а срещу едни бонове, и то с разсрочено напред за 10 години плащане. Само след година стойността на тези бонове бясно пада.

Така оггромни имоти преминават в частни ръце, на спечелилите търговете лица, разбира се, определени от честни и безпристрастни комисии от якобинските клубове,

Какво получава френския народ? Нищо. Дори гилотините на Робеспиер не са платени с продажбата на църковните имоти. Но Шарл Морис Талейран например бая ливри е събрал от комисионни от продажбите - нейде къде 500 000 лично само той. Щото плащанията са в бонове за имотите, ама комисионните - в злато.

Да ви напомня нещо началото на френската революция? ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разстрела на архиепископа е просто отмъщение,за разстрелите на редовната армия.Но напрежението между църквата и интелигенцията в Франция е по-старо.

Не е имало научен спор.Шамполион може да е искал да проведе такъв,но тези,които твърдяли,че Египет не е съществувал преди големия потоп,просто "си знаели",че са прави и това е(или пък ако са се опасявали,че грешат,никак не са искали това да се докаже).

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е ама Шамполион си е публикувал нещата, нали? И си е бил жив и здрав.

Малко ли учени са срещали неразбиране, та дори това го има и днес, на запад, по някои по-чувствителни теми се прояват много по-страшни неща хора се гонят от работа и т.н...Църквите нямат нищо общо с това.

Парижката комуна е интересно явление обаче - отде изникват тия хора при първата възможна криза? Човек би казал, че са в очакване години наред.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е той КГ-то си е представител на консервите ;). Не зная дали има тема за Френската революция (ако няма да взема да пусна?), ама в такава би твърдял, че духовенството и аристокрацията са си били много добри и френския народ съвсем не е трябвало да ги маха, камо ли да пуска в експлоатация изобретението на д-р Гилотен ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бе да пусна, ама нещо ме помръзва. Пък и от името на Десно-Левичарския Либерален Център съм 'назначил' Глостър да пуска темите за да 'дразни' консервите във форума ;).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Бе да пусна, ама нещо ме помръзва. Пък и от името на Десно-Левичарския Либерален Център съм 'назначил' Глостър да пуска темите за да 'дразни' консервите във форума ;).

Ахааа! Значи идеологически диверсии, така ли? :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е ама Шамполион си е публикувал нещата, нали? И си е бил жив и здрав.

Малко ли учени са срещали неразбиране, та дори това го има и днес, на запад, по някои по-чувствителни теми се прояват много по-страшни неща хора се гонят от работа и т.н...Църквите нямат нищо общо с това.

Парижката комуна е интересно явление обаче - отде изникват тия хора при първата възможна криза? Човек би казал, че са в очакване години наред.

Просто църквата се е месила в науката и политиката в началото на 19 век,а дори и по-късно.

Това не оправдава разстрела на архиепископа,но става ясно защо комунарите са имали толкова негативно отношение към нея.

Църквата е символ на старите режими(монархическите до 1848,не толкова след това),но за комунарите е била и нещо по-опасно.

В провинцията,където църквата е имала много силно влияние,неслучайно се избират главно монархисти за народното събрание.А дори през 1871 си е имало реален шанс за втора ресторация на монархията(просто на монархическия претендент му е липсвала практичност).

Напрактика за комуната църквата е реален враг и затова са гледали да ударят по нейния авторитет.Ако избори се провеждаха само в големите градове на Франция,монархистите определено нямаше да са мнозинство.

E при глад в самата столица и загубена война е нормално точно радикалите да излизат напред.А те са били главно леви.

Редактирано от Gloster
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...