Плодните дървета в големия град

[К.ГЕРБОВ]

Розоцветни (Rosaceae) е крупно семейство растения, включващо 100-120 рода с над 3000-3350 вида дървета, храсти, полухрасти и треви. Семейството се среща по целия свят, но най-разпространено е в умерения пояс на Северното полукълбо. Счита се за третото по стопанско значение растително семейство след Житни и Бобови.

Популярни представители на Розоцветни у нас са многогодишните плодни дървета от подсемейства Ябълкови (Maloideae) и Сливови (Prunoideae). Първото включва семковите овощни видове от родовете Malus (Ябълка), Pyrus (Круша), Cydonia (Дюля). Към второто подсемейство се отнасят костилковите овощни видове от родовете Prunus (Слива), Cerasus (Череша) и Persica (Праскова). С това изброяване, направено по старата класификация на Розоцветни, не се изчерпват всички видове от двете подсемейства, но тези, които са споменати, са обекти на тази галерия. Авторът е успял да ги заснеме лично, в района, в който живее.

Плодните дървета израстват като ствол, от който изникват разклонения, образуващи короната на дървото. При някои видове от корените могат да израстат няколко ствола или пък разклоняването на основния ствол да започне почти от земята. Тогава дървото се нарича многостволово.

През пролетта, преди разлистването на дърветата или едновременно с него, се осъществява цъфтежът, а в края на лятото и през есента появилите се плодове узряват. Цветовете са единични или събрани в съцветия. Всеки цвят е съставен от 5 венчелистчета и 5 чашелистчета. Тичинките обикновено са 10 до 20. Устройството на плодника определя разликите между двете подсемейства.

Времето, през което цъфтят дърветата, зависи от географското положение на местността, където расте съответното дърво и надморската й височина. Плодните дървета по време на цъфтежа им се посещават от пчелите, които ги опрашват, което е от съществено значение за реколтата. Плодовете на овощните дървета съдържат ценни хранителни и лечебни вещества – захари, органични киселини, минерални соли, витамини, които определят трайното им присъствие на нашата трапеза в оригинален или преработен вид.

В овощните градини се засаждат култивирани сортове плодни дървета, даващи добра по количество и качество реколта. По улиците, градинките и парковете на големите градове, се срещат и диви видове ябълки, круши, череши и сливи. Показаните тук снимки имат за задача да дадат на любопитните жители на градовете по-обща представа за вида на споменатите овощни видове, главно по време на техния цъфтеж, когато те привличат вниманието.

Подсемейство Ябълкови

Ябълка

Родът Ябълка (Malus) у нас е представен главно с дивата ябълка киселица Malus sylvestris и домашната десертна ябълка Malus domestica. Първата има бодливи клони, а плодовете й са дребни и имат горчиво-кисел вкус. Втората е позната чрез най-различните си култивирани сортове, всеки от които се отличава с различни размери, период на цъфтеж и характеристики на плода.

Дървото на ябълката достига на височина до 10-15 м, но има и нискостеблени храстовидни и палметни сортове. Стволът на ябълковите дървета е прав, покрит със сивокафява напукана кора. Клоните образуват разперена, сравнително плътна корона, в която по-младите клонки имат червеникавокафява гладка и лъскава кора. По някои от клоните на дивата ябълка се образуват тръни.

Листата са с яйцевидна или елипсовидна форма, имат дължина 5-8 см, на върха са заострени, а по краищата - ситно назъбени. Горната им страна е тъмнозелена и леко лъскава, а долната – бледозелена, матова и с власинки. По-младите листа са целите мъхнати. Дръжките на листата са сравнително къси, 1-2 см.

Ябълката цъфти основно през април-май. Цветовете са едри 4-5 см в диаметър, бели или розови, събрани по 3 до 9 в сенниковидни съцветия.

Плодовете на дивата ябълка не надминават 5 до 7,5 см в диаметър. Те са червеникави или жълтеникави, зреят в края на октомври. При десертните сортове плодовете са по-големи: 10-15 см. Окраската им е разнообразна: зелена, жълтозелена, жълта, червена. В зависимост от сорта зреят от юли до септември.

Круша

Към рода Круша (Pyrus) принадлежат дивата круша Pyrus pyraster и култивираната европейска круша Pyrus communis, която има хибриден произход.

Стволът на крушовото дърво е покрит със сиво-кафява напукана кора. Може да достигне на височина до 10-15 м. Короната е закръглена, с растящи встрани, преплетени клони и също може да стане голяма до 5 м в диаметър. Малките клони са с кафява кора, при дивата круша по тях има тръни.

Листата на крушата са тъмнозелени, твърди, лъскави (гланцирани), леко назъбени по края и с по-светъл цвят от долната страна. Имат яйцевидна форма - на върха са заострени, а в основата закръглени, имат размер до 5-7 см, дръжките им са дълги. През есента листата на дивата круша почерняват, а на домашната почервеняват.

Крушата цъфти през април-май. Цветовете са бели, с диаметър до 3 см, събрани по 6-12 при дивата круша и 3-9 при култивираната, в сенниковидни съцветия по върха на късите клонки. Също имат дълги дръжки.

Плодовете на дивата круша са сравнително дребни, имат диаметър 3-4 cм. Узрелите имат жълт или червеникав цвят, кисел и силно тръпчив вкус. Едва когато изгният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат.

Питомните сортове са по-големи, по-сочни и далеч по-приятни на вкус. Узряват през август-септември. В зависимост от сорта плодовете на градинската круша са жълти или жълтозелени, някои с червен оттенък по повърхността.

Дюля

Обикновената продълговата дюля Cydonia oblonga е единствен представител на рода Cydonia.

Представлява храст или неголямо дърво, обикновено не надвишаващо 5-7 м височина, на ширина короната достига 4-6 м. Стъблото на дюлевото дърво е покрито с тъмносива, понякога сиво-кафява, сравнително тънка кора.

Дюлята има относително големи 5-10 см листа с правилна яйцевидна до кръгла форма и гладък ръб. Горната страна на листата е тъмнозелена, а долната - светлозелена, понякога почти бяла. Последното се дължи на големия брой бели власинки, които покриват долната страна на листата.

Цветовете на дюлевото дърво са бледорозови, понякога напълно бели, едри 4-5 см в диаметър. Цветът и чашковидната им форма имат за цел да привличат насекомите, които са основното средство за опрашването на този вид.

Дюлята цъфти през май-юни, а плодовете й узряват през септември-октомври. Когато е узрял, плодът има ярко златист цвят и напомня по структура този на ябълката и крушата. Обикновено има 7-12 cм височина и диаметър 6-9 см в най-широката си част.

Подсемейство Сливови

Слива

От рода Слива (Prunus) най-разпространени у нас са джанката Prunus cerasifera и обикновената домашна слива Prunus domestica.

Джанката е най-разпространеното плодово дърво в градовете. Среща се в домашните дворове, в свободните пространства по улиците, в градините и парковете. Домашната слива е култивирана и се счита за хибрид между джанка и трънка. Има стопанско значение в преработвателната промишленост и се отглежда в овощните градини.

Сливите са храстовидни или многостволови силно разклонени (разперени) дървета с височина 3-12 м. Някои сортове имат склонност към образуване на коренови издънки. Кората на възрастните дървета е сивокафява, а новите израстъци по клоните или в основите на ствола, са зелени или зеленокафяви. Клоните на джанката са бодливи.

Листата на сливите са с елипсовидна, яйцевидна или обратно яйцевидна форма и са назъбени по краищата. Имат дължина 4-6 см.

Джанките са едни от първите плодни дървета, разцъфващи в умерените зони на Европа през март и април. Цъфтежът на домашната слива е през април-май.

Цветовете са бели, единично разположени. Имат къси дръжки и се разтварят преди или едновременно с листните пъпки.

Плодовете на джанката узряват през юли-август. Те са кръгли с диаметър до 3 см, имат жълт или червен цвят. Плодовете на домашната слива зреят през август-септември. Обикновено са виолетови или тъмносини, имат продълговата или сферична форма и лек восъчен налеп.

Череша

В България най-често срещаните представители на рода Череша (Cerasus) са дивата череша Prunus avium и обикновената вишна Prunus cerasus.

На височина дивата череша може да достигне до 20 м, вишната е висока до 10 м. Дърветата и на двата вида имат лъскава червеникавокафява до червеникавосива кора, която се лющи на напречни тънки ивици. Короната е високо издигната, с не много гъсто преплетени клони.

Листата на черешата са с променлива форма - елипсовидна, удължена яйцевидна или обратно яйцевидна. Те са 5-10 см дълги, 3-5 см широки, назъбени. При вишната листата са обратно яйцевидни.

Цветовете на черешата и вишната са бели, 2-3 см в диаметър, събрани по 2-3 в сенниковидни съцветия. Дръжките на цветовете са сравнително дълги, 2-4 см. Цъфтежът на двата вида е през април - май. Черешовите дървета имат красиви цветове и понякога се отглеждат именно заради декоративната им стойност.

Плодовете са сферични, червени, костилкови, зреят през юни-юли. Плодът е гладък и по него няма трапчинки. За разлика от сливата по него няма восъчен налеп.

Праскова

Прасковата Prunus persica, чието латинско име означава „персийска слива”, е малко дърво или храст. Достига около 4-8 м височина.

Листата са ланцетовидни (копиевидни), с назъбени ръбове, дълги 7- 15 см, широки 2-4 см. Имат къси дръжки 1-1,5 см.

Цветовете са единични, звънчевидни, почти без дръжка (седящи), 2,5-3 см в диаметър, имат розова окраска. Появяват се през април-май, преди да започне развитието на листата.

Плодовете на прасковата са едри, кълбовидни, често мъхести (кадифени), с бразда надлъжно на плода. Съществуват най-различни сортове праскови с жълта, розова или бяла вътрешност, които зреят по различно време в периода краят на юни – началото на септември.

[КГ125]

Хиляда поздрава!!!! :):)