Отиди на
Форум "Наука"

Екзопланети


Recommended Posts

  • Потребители

Космическият телескоп Хъбъл за първи път открива планета на далечна звезда чрез метода „гравитационна микролеща”.

Микролещите стават, когато близка звезда „усилва” светлина от далечна звезда, която за момент застава точно зад близката звезда относно Земята. Въз основа на полученото увеличение може да се съди за близката звезда и евентуално нейните планети. Но без убедително идентифициране и характеризиране на близката звезда, стопроцентово определяне на характеристиките на планетите й е трудно.

Острото зрение на Хъбъл е идеално пригодено за идентифициране на планетна звезда („звезда-домакин”) в нашата галактика чрез гравитационни микролещи.

Новооткритата звезда-домакин, каталогизирана като OGLE-2003-BLG-235L/MOA-2003-BLG-53L има планета, която беше открита през 2003 година чрез гравитационни микролещи от наземни телескопи. Техниката се възползва от произволното движение на звездите, които са прекалено малки, за да бъдат открити без много прецизни наблюдения. Ако обаче една звезда мине прецизно (или почти прецизно) пред друга, тогава гравитационното поле на предната звезда действа като огромна леща за светлината на задната звезда, усилвайки светлината от по-далечната звезда.

Планета на предната звезда може да доведе до допълнително усилване в светлината на задната звезда. Това допълнително усилване може да разкрие планетата, която иначе е прекалено малка и слаба, за да бъде видяна през телескопите. Продължителността на гравитационната микролеща е няколко месеца, а допълнителното усилване от планета трае от няколко часа до два дена. Информацията за гравитационната микролеща от наземните наблюдения установи, че в системата от предна и задна звезда има и планета. Все пак беше нужен Хъбъл за да бъде ясно различена и потвърдена планетата две години след откритието. Благодарение на него беше дефинирана новата планета.

hoststarthau8.jpg

Ясните снимки от Хъбъл помогнаха на изследователите да отделят задната звезда от нейните съседи в претъпканата от звезди област в близост до центъра на галактиката ни. Звездата се оказа 20% по-ярка отколкото се очакваше. Тази допълнителна яркост най-вероятно е от предната звезда, която „стопанисва” планетата. Въпреки, че снимките са направени две години след момента на право подреждане, двете звезди все още са много близо една до друга в небето и изглеждат като една.

Освен това наблюденията на Хъбъл са достатъчно прецизни за да бъдат различени двете звезди една от друга. Хъбъл неможа да различи двете звезди, но той направи много снимки с различни цветни филтри. При наслагването на снимките с различни цветове се вижда застъпване на цветовете на двете звезди. Това е възможно, защото задната звезда има различен цвят от предната. В момента предната звезда е изместена на 0,7 милиаркосекунди (ъгловата дължина на монета от 5 стотинки, гледана от 5 000 км) от задната. В следващите години Хъбъл би трябвало да установи увеличаване на това разстояние.

Учените установили, че тази звезда е по-масивна и следователно по-гореща отколкото се предполагаше преди. Тя е 63% по-масивна от нашето Слънце, докато средностатистическата звезда от този регион има 30% от слънчевата маса. Беше установено и разстоянието до звездата-домакин – приблизително 19 000 светлинни години, а планетата е 2,6 пъти по-масивна от Юпитер. Наблюденията показват, че планетата се движи в орбита около звездата, подобна на тази на Юпитер около Слънцето.

planetiz2.jpg

http://bg-science.info/view_astro.php?id=27

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 92
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Бинокулярният търсач на планети

На 8 август 2006 г. беше монтирано второто основно огледало на Бинокулярният търсач на планети, който ще изучава формирането на слънчеви системи и ще може да наблюдава директно егзопланети с размерите на Юпитер.

Обсерваторията, която в момента се изгражда на връх Грахам в югоизточна Аризона, ще използва двете си 8,4-метрови огледала, монтирани едно до друго за да създаде единичен телскоп, чийто еквивалент е 11,8 метра. Комбинираната повърхностна площ на огледалата ще бъде достатъчно чувствителна, за да улови светлина от планети, които обикалят други звезди на разстояния от трилиони километри. Освен това, в режим на интерферометър двете огледала ще са еквивалентни на 22,8-метров телескоп.

Но дори и с такива характеристики, земните телескопи могат само да се надяват да изследват далечни планети и прахови дискове около звезди. За главната цел на НАСА - да изучава малки планети от земен тип - ще са нужни космически телескопи. Бинокулярният търсач на планети ще надбелязва целите на бъдещите космически телескопи, като Terrestrial Planet Finder (Откривател на планети от земен тип).

lbti_2_mirrors-590.jpg

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

SIM PlanetQuest

Колко е голяма Вселената? Какви са точните размери на нашата галактика? Има ли други планети като Земята около други звезди? Тези въпроси са били задавани около лагерните огньове, във интернет форумите и в залите на университетите. Днес знаем, че отговорите са скрити в позициите на звездите и галактиките. И всеки път, когато учените измерят тези позиции и разстояния с по-голяма точност, те придобиват нови познания и разбират нещата по-добре.

SIM PlanetQuest (преди известен като Space Interferometry Mission) ще бъде изстрелян през 2015 г. и ще определи положенията и разстоянията на звездите няколко стотин пъти по-точно от преди. Тази точност ще позволи на SIM да измери големината на нашата галактика и да търси нови планети от земен тип в по-близките ни звазди.

Това ще бъде възможно, защото SIM ще използва оптична интерферометрия, предложена от Алберт Айнщайн, който е първият американец получил Нобелова награда за физика през 1907 г.. Оптичната интерферометрия може да бъде използвана максимално само отвъд земната атмосфера, избягвайки нейните смущения. В космоса могат да бъдат свързани две или повече огледала, все едно са част от едно огромно огледало. Използваната от SIM технология ще позволи на бъдещите телескопи да наблюдават планети от земен тип и да определят, дали на тях има живот.

SIM се разработва от JPL по поръчка на НАСА, а индустриялният партньор е Northrop Grumman.

SIM_Concept2006-590.jpg

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обсерваторията Кек

Интерферометъра Кек комбинира светлината от двата най-големи оптични телескопа на Земята, за да улови емисии от прах, обикалящ около близки звезди и директно да засече и характеризира планети от тип газов гигант от други звезди.

Всеки от двата телскопа е висок колкото осеметажна сграда и тежи 300 тона, същевременно работи с нанометрова прецизност. В сърцето на всеки телескоп Кек има революционно основно огледало. 10 метра в диаметър, огледалото е изградено от 36 хексагонални сегмента, които заедно са като едно общо огледало.

Обсерваторията е изградена със средства от фондацията У. М. Кек и се управлява от Калифорнийската асоцияция за астрономически изследвания. През 1996 г. и НАСА се присъединява към проекта. Телескопа Кек І започна научна дейност през май 1993 г., а Кек ІІ през октомври 1996 г.

Двата телескопа се възползват от потенцияла на връх Мауна Кея. Обграден от хиляди километри термалностабилен океан, 4200-метровият връх няма съседни планини, които да размътват атмосферата и да издигат светлоотразяващ прах в нея.

Двата телескопа-близнаци Кек от дясно и телескопа Субару от ляво на фона на залеза и облаците под тях. Връх Мауна Кея - 4205 м.

kek-subaru.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Откривател на планети от земен тип Terrestrial Planet Finder (TPF)

TPF са два отделни космически телескопа, които ще изучат всички аспекти на егзопланетите: от формирането им от прахови пръстени до търсене на живот на тях. Чрез комбиниране на чувствителността на космическите телескопи с революционни технологии, TPF ще измери размерите, температурата и орбитите на планетите от земен тип извън Слънчевата система. В допълнение спектроскопията от обсерваторията ще предостави информация за състава на атмосферите на егзопланетите, за да се разбере дали на тях е възможно съществуването на живот.

Обсерваторията TPF се състои от два компонента: телескоп коронограф за наблюдения във видимия спектър и голям интерферометър, работещ с инфрачервена светлина.

Коронографът ще бъде изстрелян най-късно през 2014 година:

tpf_coronagraph_browse.jpg

Инфрачервеният интерферометър ще бъде изстрелян най-късно през 2020 година:

tpf_formationFlying_browse.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кеплер

Кеплер е космически телескоп, който ще бъде изстрелян през октомври 2008 г. с мисия да открие стотици планети от земен тип в обитаемата зона на звездите им. Той ще използва транзитния метод за засичане на егзопланети. Всеки път, когато планета премине пред звездата й, блясъка на звездата намалява. Кеплер ще наблюдава такива звезди от нашата галактика. Телескопа има 1,4-метрово огледало, 0,95-метров фотометър и 95 мегапикселови детектори.

Kepler+bkgdBPth.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Обсерваторията Паломар

Обсерваторията Паломар е шестата от седемте обсерватории на НАСА, предназначени за откриване на егзопланети. Седмата е Спицър и за нея ще има статия в броя на списанието от септември. Обсерваторията Паломар разполага с 200-инчов телескоп, както и с няколко по-малки електронни телескопа, предназначени за тестване на интерферометри за откриване на егзопланети.

pti-500.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Егзопланетите значи всъщност са първите открити планети извън Слънчевата система? Колко такива са открити до момента? Преди 2-3 години научих, че с този метод вече били открити двайсетина планети извън Слънчевата система, нещо което до преди това беше само хипотеза (наличието на планети извън Сл.с.). Но всичките до една са характеризирани като газови гиганти - с голям обем и ниска плътност и маса.

Та значи цялата тая работа с новите апарати и телескопи в обсерваториите е с главна цел откриване на планети от земен тип?

А всъщност на какво разстояние са повечето открити до момента егзопланети? Ако е прекалено голямо не е ли възможно те вече да не съществуват, а ние да сме ги засекли по идващата до нас светлина, която е тръгнала от там преди хиляди или милиони години?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Егзопланета е планета извън Слънчевата система, която обикаля около звезда. Планемо е планета извън Слънчевата система, която няма звезда - нещо средно между газов гигант и кафяво джудже.

Най-отдалечената ни позната до момента егзопланета е OGLE-2005-BLG-390Lb от звездата OGLE-2005-BLG-390L. Разстоянието до нея е 21 500 ± 3 300 св.г., а най-близката Epsilon Eridani b от Слънчевата система Epsilon Eridani на 10,4 св.г.

В момента има 195 познати егзопланети, като още към 40 чакат потвърждение. Ето какво имаме до момента в групи:

Звезди с повече от една планета и техният брой:

- HD 12661 - 2

- HIP 14810 - 2

- HD 37124 - 4

- HD 38529 - 2

- HD 69830 - 3

- HD 73526 - 2

- HD 74156 - 2

- 55 Cancri A - 4

- HD 82943 - 2

- 47 Ursae Majoris - 2

- HD 108874 - 2

- HD 128311 - 2

- Mu Arae - 3

- HD 168443 - 2

- HD 169830 - 2

- Gliese 777 A - 2

- HD 202206 - 2

- Gliese 876 - 3

- HD 217107 - 2

Звезди с по една планета:

- HD 142

- GJ 3021

- HD 2039

- HD 2638

- 54 Piscium

- HD 4208

- HD 4308

- HD 4203

- HD 6434

- HD 8574

- q1 Eridani

- 109 Piscium

- HD 11977

- HD 11964

- HD 13189

- Gliese 86 A

- 79 Ceti

- Iota Horologii

- 94 Ceti A

- HD 20367

- HD 20782

- Epsilon Eridani

- HD 23079

- HD 23596

- Epsilon Reticuli A

- HD 27894

- HD 28185

- HD 30177

- HD 33283

- HD 33636

- HD 34445

- HD 33564

- Pi Mensae

- HD 37605

- HD 41004 A

- HD 40979 A

- AB Pictoris

- HD 45350

- HD 46375

- HD 47536

- HD 49674

- HD 50499

- HD 50554

- HD 52265

- HD 59686

- HD 63454

- Pollux

- HD 65216

- HD 66428

- HD 68988

- HD 70642

- HD 72659

- HD 73256

- HD 75289

- HD 76700

- HD 80606

- HD 81040

- HD 83443

- HD 86081

- HD 88133

- HD 89307

- HD 89744

- HD 92788

- HD 93083

- OGLE-TR-132

- OGLE-TR-113

- OGLE-TR-111

- BD−10°3166

- HD 99109

- 83 Leonis B

- Gliese 436

- HD 101930

- HD 102117

- HD 102195

- HD 104985

- HD 106252

- HD 107148

- HD 108147

- HD 109749

- HD 111232

- HD 114386

- HD 114762

- HD 114783

- HD 114729

- 70 Virginis

- HD 117207

- HD 117618

- HD 118203

- Tau Boötis A

- HD 121504

- HD 122430

- HD 130322

- 23 Librae

- HD 136118

- Gliese 581

- Iota Draconis

- GQ Lupi

- HD 330075

- HD 141937

- HD 142415

- Rho Coronae Borealis

- XO-1

- HD 142022 A

- 14 Herculis

- HD 147513

- HD 149026

- HD 150706

- HD 149143

- HD 154857

- OGLE-2005-BLG-071L

- HD 162020

- OGLE-TR-10

- OGLE-2005-BLG-390L

- OGLE-TR-56

- HD 164922

- OGLE-2003-BLG-235L

- OGLE-2005-BLG-169L

- HD 168746

- SCR 1845−6357

- GSC 02652-01324

- HD 177830

- HD 178911 B

- HD 179949

- HD 183263

- 16 Cygni B

- HD 187123

- HD 187085

- HD 188015

- HD 188753 A

- HD 189733

- HD 190228

- HD 192263

- HD 195019 A

- HD 196050

- HD 196885 A

- HD 208487

- HD 209458

- HD 210277

- HD 212301

- HD 213240

- Tau1 Gruis

- Rho Indi

- HD 216770

- 51 Pegasi

- Psi1 Aquarii

- Gamma Cephei A

- HD 222582

- HD 224693

Пулсари с планети:

- PSR B1257+12

- PSR B1620−26

Кафяви джуджета с планети:

- 2M1207

Планемо:

- S Ori 70

- Cha 110913−773444

Уоу, тия планети ме изпотиха ;)

В момента се използват следните методи за откриване на егзопланети:

- Астрометрия

- Радиална скорост

- Засичане на пулсари

- Транзитен метод

- Гравитационни микролещи

- "Слънчеви" дискове

- Директно снимане

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Exoplanets на български се пише с К, не - с Г.

еКзопланети, не - еГзопланети.

Не се научихте поне термините да изписвате правилно!

Ще ви дърпам ушите, ей!

Ето малко сайтове по темата -

Екзопланети или Екстрасоларни планети:

http://exoplanets.org/

http://exoplanet.eu/index.php

http://media4.obspm.fr/exoplanetes/

http://fr.wikipedia.org/wiki/Exoplan%C3%A8te

http://fr.wikipedia.org/wiki/Liste_d'exoplan%C3%A8tes

http://www.cidehom.com/astronomie.php?_a_id=239

http://www.nirgal.net/ori_extrasol.html

Моля, не се отказвайте от разглеждане на френските сайтове!

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Модератор Космически науки

Да се включа и аз към тази тема: Интересен клас Екзопланети са т.нар. "Горещи Юпитери". Тези масивни планети обикалят на много близко разстояние от своята звезда... една тяхна година продължава не 365, а само няколко земни дни! Паралелно атмосферата им непрекъснато се изпарява, така че леките елементи излитат, а тежките елементи остават. Преди години беше открита висока концентрация на НАТРИЙ в атмосферата на подобна планета.

Октрити са и екзопланети около застаряващи звезди. Което е също интересно от гледна точка какво ще се случи на Земята след време.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

На мен любимата ми комбинация е една планета с три слънца :) Става дума за слънчевата система HD 188753 на 149 св.г. от нас.

Основната звезда има 1,06 слънчеви маси и е от тип G (жълт гигант). На разстояние 12,3 АЕ (горе-долу колкото от Слънцето до пространството между Сатурн и Уран) обикалят две звезди, които се обикалят и помежду си. Те имат 1,63 слънчеви маси. Първата от двете спътникови звезди е от спектрален клас К (оранжево джудже), а втората е от клас М (червено джудже). Те двете се обикалят взаимно за 156 дена и обикалят около основната звезда за 25,7 години.

Интересно става, когато през 2005 година полски астроном, който работи в САЩ открива и планета в тази система от три звезди. Планетата е тип "газов гигант" и е 14% по-масивна от Юпитер. Планетата обикаля около главната звезда за 80 часа (3,3 дена) на разстояние 20 пъти по-малко от разстоянието между Земята и Слънцето.

Как се е формирала тази планета толкова близо до майчината звезда е истинска загатка. До скоро се мислеше, че газовите гиганти се образуват далече от слънцата си, но в последно време се оказа, че има много планети клас "Юпитер" на по-малко от 1 АЕ до слънцата си. Обикновено ги наричаме планети тип "горещ Юпитер".

275px-HD1888753ab.jpg

Иначе до сега са откривани планети на какви ли не места - около неутронни звезди, оцелели планети след свръхнови, образуващи се планети около мъртви звезди... С напредъка на техниката ми е бедна фантазията още какво ще открием.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Ха да ни е честита новата планета HAT-P-1 :balloons:

Използвайки мрежа от малки автоматизирани телескопи, наречена HAT, астрономите откриха екзопланета без аналаог. Тази планета е наречена HAT-P-1 и обикаля единия член на бинарна звезда на 450 св.г. от Земята в съзведието Гущер. С радиус 1,38 пъти по-голям от този на Юпитер HAT-P-1 е най-голямата ни позната планета до момента. Въпреки голямия й размер, нейната маса е почти два пъти по-малка от тази на Юпитер.

post-763-1158355139_thumb.jpg

Плътността на тази планета е една четвърт от плътността на водата. С други думи тя е по-лека от корк. Както Сатурн би плувал във вана с вода (стига да имаше толкова голяма вана с вода), HAT-P-1 също би плувала във вана с вода само, че три пъти по-високо от Сатурн :crazy:

Домашната звезда на HAT-P-1 е единия член на двойната звезда ADS 16402, която може да се види с бинокъл. Двете звезди са разделени една от друга на разстояние 1500 АЕ. Звездите са подобни на Слънцето, но са доста по-млади - около 3,6 милиарда години, докато Слънцето е на 4,5 милиарда години.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Още един газов гигант! Ще почакаме май повечко за твърди планети подобни на нашата :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Още един газов гигант! Ще почакаме май повечко за твърди планети подобни на нашата :)

Все още неможем да ги видим. Скоро беше направена симулация на супер компютър и резултатът беше много окуражителен. Сперд компютара планети от земен тип може да има на много от слънчевите системи, на които вече сме открили газови гиганти. На тези планети може да има океани! Когато пуснат Кеплер, СИМ, Терестриал Планет Файндър и Джейм Уеб няма да се очудя ако намерим няколко десетки планети от земен тип в "махалата".

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Това е повече от оптимистично. А дали ще стане докато сме живи? Ще можем ли да изследваме тези планети в близките 100 г.? И колко големи може да бъдат?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е повече от оптимистично. А дали ще стане докато сме живи? Ще можем ли да изследваме тези планети в близките 100 г.? И колко големи може да бъдат?

Не помня точните дати на изстрелване на мисиите, но мисля, че първата от тези, които изредих ще лети догодина, а последната през 2018 година. Ако датите са толкова важни ще погледна. Терестриал Планет Файндър ще бъде толкова мощен, че ще може да надниква през атмосферата на планетите и ще може да определя, дали на дадена планета има течен океан :))::yahoo:

В последно време чувам някои слухове от планетарните специалисти, че в 20% от слънчевите системи, които сме открили най-вероятно има планети от земен тип. Важното е тези планети да се намират в така наречената "обитаема зона". Това е региона в слънчевата система, където не е нито е прекалено топло, нито прекалено студено. Ето една графика, която показва обитаемата зона в зависимост от голмината на звездата:

post-763-1158515655_thumb.jpg

Забравих да кажа, че някоя от досега откритите планети може да има достатъчно големи спътници, на които да има условия за живот. Примерно спътници с размерите на Ганимед, Титан, Калисто, Европа... при подходящи условия могат да са добро място за развитие на живот.

Редактирано от Spirit
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Хъбъл се прицели в най-близката ни позната екзопланета

Космическият телескоп Хъбъл откри най-близката ни планета извън Слънчевата система с помощта на наземни обсерватории. Светът с размери, сравними с тези на Юпитер, обикаля подобна на Слънцето звезда, която се намира само на 10,5 светлинни години (приблизително 100 трилиона километра). Планетата е толкова близо, че може да бъде наблюдавана пряко от Хъбъл и наземни телескопи през 2007 година, когато планетата ще е най-близо до майчината си звезда Епсилон Еридан. Тя обикаля звездата веднъж на всеки 6,9 години.

Наблюденията от Хъбъл са постигнати от екип, воден от Фриц Бенедикт и Барбара Макартър от Тексаския университет в Остин. Наблюденията разкриха истинската маса на планетата, която е 1,5 пъти по-голяма от Юпитер.

Освен това Хъбъл откри, че планетата е наклонена на 30˚ спрямо нашата гледна точка. Това е същия наклона като на праховия диск около същата звезда. Това е изключително важно откритие, понеже в момента се предполага, че планетите се образуват от прахови дискове около родителските си звезди, но до сега не беше наблюдавана звезда с такъв диск и планета в същата равнина.

Планетите в Слънчевата система са подредени по подобен начин около Слънцето, което означава, че са произлезли от първичен прахов диск. Но Слънцето е средно стара звезда – на 4,5 милиарда години – и нейният прахов диск отдавна е изчезнал в следствие на слънчевия вятър. Епсилон Еридан, обаче, още притежава диска си, понеже е относително млада звезда – само на 800 милиона години.

post-763-1160507869_thumb.jpg

Макартър засякла планетата още през 2000 година чрез измервания, които показали, че Епсилон Еридан леко потрепва. Това е следствие на гравитационната сила на друго тяло – вероятно планета. Все пак астрономите не бяха сигурни, дали турболенцията в атмосферата на младата звезда е причинена от планета.

Наблюденията от Хъбъл разсеяха всички съмнения. Екипа на Бенедикт и Макартър изчисли орбитата и масата на планетата, като прецизно измери промените в положението на майчината звезда на небето – техника наречена астрометрия. За затвърдяване на резултатите са използвани и данни от наземни обсерватории от последните 25 години.

Въпреки, че Хъбъл и другите телескопи не могат да снимат планетата пряко в момента, има шанс тя да бъде снимана през 2007 година, когато ще достигне най-ниската си точка от орбитата си около Епсилон Еридан. Тогава отразената от планетата светлина може да е достатъчно силна, за да бъде пряко засечена от орбитални и наземни камери и телескопи.

ПП На скоро Хъбъл набеляза още 16 нови планети, но тъй като не е потвърдено не съм писал нищо за тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Планета на половина втечнена скала, на половина лед? Подобна е екзопланетата „Ипсилон Андромеда б” на 40 светлинни години от нашата Слънчева система.

Учените мислят, че планетата отразява светлината от майчината си звезда, веднага след като я получи. Възможно е този ефект да се дължи и на гравитационната хватка на звездата, която кара планетата винаги да гледа с една и съща страна към слънцето си.

post-763-1160687706_thumb.jpg

Ипсилон Андромеда б е открита през 1996 година, заедно с още две планети, които обикалят Ипсилон Андромеда, но те са по-отдалечени от звездата. Б-планетата е от тип „горещ Юпитер” и прави една обиколка около майчината си звезда само за 4,6 дена.

Снимки от космическия телескоп Спицър показват, че температурата от вечно огряната страна на планетата е 1 400 – 1 650˚С, а на повърхността на тъмната страна е 20 - 230˚С. За разлика, температурата на Юпитер е еднаква и от двете му страни.

Ето и видео - този файлов формат може да се гледа с iTunes

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребители

Повече от десетилетие след като беше открита първата плaнета отвъд Слънчевата система астрономите са намерили над 200 от тези светове, наречени екзопланети. Използвайки обща дефиниция за потенциално обитаеми планети заедно с продължителни компютърни симулации, учените са пресметнали колко потенциално обитаеми планети в орбити около други звезди могат да бъдат открити от мисията SIM (виж третия поста на първата страница от тази тема).

Мисията, предназначена за изстрелване през следващото десетилетие, ще търси планети, които са подобни на Земята: имат подобна маса и орбитата им е в "обитаемата зона". С подобна маса и местоположение на повърхността на планетата може да има течна вода и атмосфера - условия нужни за развитието на живот. Научен екип е надбелязъл 120 звезди, които могат да приютяват подобни планети. Според симулациите SIM ще открие:

- планети като Земята около 6 звезди

- планети два пъти по-големи от Земята около 30 звезди

- планети три пъти по-големи от Земята около 120 звезди

- планети с размерите на Нептун около 2 000 звезди

post-763-1161429851_thumb.jpg post-763-1161429833_thumb.jpg

Всички планети, открити от SIM ще бъдат в списъка за изследване на Terrestrial Planet Finder (виж петия поста на първата страница от тази тема), който ще търси среда, подходяща за живот и дори направо живот. Спъсика на звезди, които може приютяват планети като Земята (ако бъдат открити) включва някои познати имена: Сириус, Алтаир и Алфа Кентавър.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребители

Използвайки спектрометъра ESPaDOnS, инсталиран на Канадско-френско-хавайския телескоп (Мауна Кеа, Хавай), международен екип от учени, воден от двама френски астрономи, откри магнитно поле на Тау Воловар, звезда, около която обикаля огромна планета в много близка до звездата орбита: първата планета от такъв тип.

До сега имахме само улики за наличието на магнитни полета на звезди, които притежават планети. Това изследване отваря доста въпроси относно взаимодействието на планетата с магнитното поле на звездата.

startaubootismagneticarkk5.jpg

Каталога на екзопланетите постоянно нараства и към днешна дата съдържа над 200 обекта, а откриването им вече се е превърнало в нещо обичайно. Но какви са характеристиките на майчините звезди, как можем да обясним формирането на планетарни системи, или защо тези огромни планети, които наричаме „горещи Юпитери” се намират толкова близо до слънцата си? Астрофизиците подозират, че магнитните полета играят основна роля в отговоарянето на някои от тези въпроси. Въпреки, че индиректни ефекти, породени от наличието на магнитни полета на звезди, приютяващи планети са били откривани и преди, до сега никога не бяха наблюдавани магнитни полета чрез преки измервания.

Звездата Тау Воловар е на около едни милиард години, има маса 1,5 пъти по-голяма от слънчевата и се намира на близо 50 светлинни години от Земята. Тази студена и слабо активна звезда бива обикаляна от гигантска планета, 4,4 пъти по-масивна от Юпитер на разстояние от 0,049 АЕ (т.е. 5% от разстоянието между Слънцето и Земята) и притежава магнитно поле, малко по-силно от слънчевото, но с доста по-сложна структура.

Освен това, учените са измерили и въртене на различните слоеве на звездата – важен параметър при формирането на магнитно поле. В нашия случай материята от екватора на звездата се върти 18% по-бързо от материята на полюсите, водейки с едно пълно завъртане на всеки 15 дена. Чрез сравняване на различията във въртенето на звездата и орбиталния период на планетата, учените са установили, че планетата обикаля около Тау Воловар в синхрон с материята, разположена на около 45 градуса от екватора. Наблюденията предполагат много сложно взаимодействие между магнитосферата на звездата и планетата й, което е подобно на взаимодействието между магнитното поле на планетата Юпитер и спътника й Йо.

Събраната от наблюденията информация не е достатъчна за изучаването на тези взаимодействия, но отваря нови възможности за изследване и обясняване на планетарните системи.

Link to comment
Share on other sites

  • 7 месеца по късно...
  • Потребители

Към днешна дата са открити 247 планети извън Слънчевата система:

- 241 обикалящи около нормални звезди (59 в системи с по повече от една планета и 182 в единични системи)

- 4 обикалящи пулсари

- 1 обикаляща кафяво джудже

- 1 носеща се свободно в пространството, без да е в орбита около звезда

post-763-1184676395_thumb.jpg

Горните числа не включват 83 непотвърдени планети:

- 47 чакат потвърждение

- 4 не е възможно да се определят

- 17 съмнителни планети

- 16 обекта, потвърдени, че не са екзопланети

- 8 звезди с акреционни дискове и прекъсвания в тях, без планети

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
1 носеща се свободно в пространството, без да е в орбита около звезда

Искаш ли да пуснеш повече инфо за нея (тях), :post-70473-1124971712: като-къде,кога, как,с какво са открити,какъв тип са,как са се формирали,били ли са в орбита, и ако са били кой,как и защо ги е " отскубнал",защо сега са "самотни",от къде идват и накъде отиват.....и т н ?????? :lightbulb:

Всякаква информация ще от полза за мене(сигурно и аз бая други) :117:

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...