Отиди на
Форум "Наука"

Еко, Тома Аквински и Аристотел за появата на душата


glishev

Recommended Posts

  • Потребители

http://mglishev.blog.bg/zabavlenie/2013/09/12/toma-akvinski-za-poiavata-na-dushata-razpileni-misli.1147852

Човек от време на време трябва и да се забавлява, така че седнах да прочета новопреведените есета на Умберто Еко: "Да сътворим врага и други писания по случайни поводи". Книгата е забавна, по-скоро лековата, от превода има още какво да се желае. Ще ми се да се спра на едно от есетата, "Ембрионите извън рая". Еко припомня какво е смятал Тома Аквински относно възникването на човешката душа. Въпрос, който и днес има известно значение, защото Тома е сред най-почитаните учители на католическата Църква, пък и наистина превъзходен коментатор на Аристотел, без когото не можем (или не би трябвало да можем). Същевременно, казва Еко, днешната католическа позиция по темата е съвсем различна от тази на Тома, който всъщност звучи удивително съвременно, почти еволюционистки.

"Немият вол" от Аквино следва Аристотел и мъничко го допълва, твърдейки, че човешката душа не се заражда автоматично с появата на ембриона в майчиния организъм. Тома не би искал да твърди, че зараждането на душата има нещо общо с произхода на човешкото тяло, защото тялото е материално и смъртно, а душата - не. Същевременно той не иска и да твърди, че човешките души по принцип вече са сътворени от Бога и се намират "в режим на изчакване" до момента на зачеването на съответното тяло, защото и това би създало чисто богословски трудности пред него. Но се опитва да разреши въпроса за точния момент на появяване на душата. Прави го наистина ловко и хрумването му може спокойно да послужи в дебата относно абортите като аргумент за смекчаване на съвременната католическа позиция.

Човешкият ембрион, появяващ се в майчиното тяло първоначално няма разумна душа. Доколкото ембрионът все пак обаче има някакъв живот, той има, както би казал Аристотел, някаква душа (явно предпоставката е, че душата е необходима, за да има изобщо живот). Тази душа обаче първоначално е растителна, а не човешка. Тоест - не е разумна. Постепенно, с нарастване развитието на ембриона, с нарастването на неговите потребности и с увеличаване на приликата му с познато живо същество, растителната душа у него бива заменена от животинска, сиреч сетивна душа. Ембрионът вече не е просто нещо живо и хранещо се, а е и усещащо същество. Но то още не е човек, не е разумно създание. Не е дете, а само ембрион. Едва в последните стадии на бременността животинската или сетивната душа бива заменена от вече напълно разумна човешка такава. Ето го, хоп, честит нов гражданин на света. Плаче силно и иска мляко. И е способен да се научи да ходи, да говори и да чете Аристотел. Прекрасно!

Тома може би направо е предвидил, че някога някой ще се опита да говори за развитието на човека (а може би и на живите видове изобщо) като за непрекъснат процес. Като за еволюция. Затова е направил интересната уговорка, че замяната на една душа с друга не е непрестанно движение. Тоест растителната душа не се превръща в животинска. Нито пък животинската се превръща в човешка (Тома не вярва в количественото натрупване, водещо до качествено изменение). Съвсем не - според Тома тези души биват рязко заменяни на определен етап от ембрионалното развитие. Вероятно - чрез пряка Божия намеса у всеки човек. Няма и как да очакваме последователно еволюционни убеждения у един средновековен автор, но все пак старият католически учител е постигнал много. Надминал е съвременниците си, предвидил е възможността за еволюционистко мислене и се е опитал да го приведе към своите неизбежни верски задръжки. Както често става - физици и биолози се опитват да изкачат висока планина и когато най-сетне с много усилия стигнат върха, заварват там теолога, който вече отдавна яде сандвичи, пие чай и се наслаждава на гледката.

Тома не е можел да вярва в плавната еволюция на каквото и да е явление, тоест в превръщането на една същност в друга. Той е бил твърдо убеден (подобно на Аристотел преди него), че нещата не се превръщат едни в други, а биват рязко заменяни едни с други. По принцип. Всички неща. Защото, смятал е той, ако даден предмет притежава някаква същност, то измененията върху този предмет или ще го унищожат, или няма да успеят да го унищожат, но няма да променят същността му. Тук, разбира се, старият Тома не е бил прав. Понеже не съм биолог, ще дам исторически пример за промяна: в четвърти век съществува просто класическата Римска империя и тя не прекратява съществуването си, но постепенно се реформира и ето че в девети век на нейно място вече съществува Романия (която ние наричаме "Византия") с малко по-друго географско положение, с друг официален език, с друга религия, та даже и някои автори от самата империя понякога казват, че това царство вече не е римско, а Христово. Същността се е променила. Душата се е променила. Не рязко, а постепенно. Тук Тома може би би възразил, че тази промяна е рязка и като добър католик може би дори би ни посочил повратния момент в покръстването на Константин. Но ние пък ще му възразим, че те нещата не стават така в един миг, че е имало обмисляне, планиране, дори временна реставрация след Константиновата смърт... изобщо, процес, а не рязка промяна. Както някой беше казал - хората не са си легнали вечерта в Античността и не са се събудили на другата сутрин в Средновековието. Не се хващайте за това, темата ми не е за Византия. Просто дадох един пример за плавен преход. Как това би повлияло на учението за непроменливите същности на Тома? Може би просто бихме могли да успокоим стария философ, че същностите, изглежда, са по-сложни отколкото ни се струват на пръв поглед и позволяват различни сценарии за развитие. Същността на ембриона е той да премине през "растително" и "животинско", за да достигне човешко състояние. Тоест може би и душата му нараства, хайде, да не казвам в зависимост, но поне паралелно с тялото. Кой знае, може би затова и абортът изобщо е физически възможен и относително по-малко опасен за майката само в ранните стадии на ембрионалното развитие. За което днес католическите авторитети се ослушват невинно. Впрочем, не би трябвало да го правят, защото Тома изрично отбелязва, че в рая може да попадне само този, който е бил роден и е живял, дори да е било за кратко. Нероденият или по-точно неживелият няма човешка душа, нали така. Има животинска или растителна, зависи до какъв стадий на развитие е достигнал.

Разбира се, Тома Аквински не е бил защитник на абортите. Просто се е опитвал да разсъждава последователно. В резултат е написал дебели и влиятелни книги, върху които Умберто Еко разсъждава, а ние имаме шанса да се насладим на това и може би дори сами да поумуваме.

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Следвам принципа,че щом не мога да отговоря с две думи,значи не знам отговора.А когато не знам отговора на даден въпрос,започвам да търся сравнения и близки примери.В този ред на мисли:

Нервно болните,които губят умът си,особено при атеросклероза,опустошаваща мозъка и превръщаща човек в "растение",губят ли постепенно душата си?

Когато човечеството създаде интелигентни машини,ще може ли да се каже, че е създало и душа?

Каква е разликата между душата на един разумен човек и тази на един социопат ,който действа и мисли рационално но не съчувства на жертвите си?

И ако в следствие от предишния ми въпрос заключим че душата не се свежда до съчувствие,а пък извън сферата на морала,си има рационално обяснение за всяко действие,то какво изобщо е душата?

Аз съм склонен да я дефинирам като Бог т.е.тя е всичко онова,което все още не разбираме!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всичко това са интересни въпроси и е любопитно дали може да им се отговори от томистка позиция. Доколкото знам, християнските авторитети и преди Тома са вярвали, че разумната душа е безсмъртна, тоест, веднъж възникнала, не запада, дори когато тялото тръгне към неизбежния си упадък. на умствените заболявания се приписва чисто телесен характер: тоест самата душа остава неувредена, но неспособна да се изрази адекватно чрез едно западащо и/или обсебено тяло. Тома със сигурност също е вярвал в това. Оттук възниква въпросът защо душата е очевидно свързана с тялото при възникването си, но не и при смъртта на това тяло. Отговорът вероятно би могъл да бъде даден чрез някакви ефектни примери и аналогии, например едно сравнение между душата и имагото и тялото и какавидата :)

Тома и томистите след него биха обяснили интелигентните машини като неспособни да надминат качествата на създалите ги хора - тоест само като предвидим продукт на вече съществуваща интелигентност. А за разумна машина и "машина на истината" по времето след Тома се е мислело поне на теория. Но разумната душа дори у разумна машина е била сметната за невъзможна. Това е свързано с религиозни предпоставки в томисткото мислене, разбира се.

Колкото до душата на социопата, тя би била схваната от томистите като обикновена разумна душа, подобна на тази у всеки човек. Но вероятно подложена на обсебване или някакво страдание.

Томистите са смятали, че разумната душа е индивидуалността, личността. Веднъж изградена и постигнала пълния си набор от възможности, тя не запада, но могат да западнат възможностите й да се изрази. От тази позиция душата е била схващана като "истинското аз", което носи спомените и отговорностите на индивида. Смятали са че Бог в тази душа е проявен чрез нейния задвижващ принцип, наричали са го дух. Това е общо място у християнските автори.

Виждаш, че се стремя само към културноисторическо обяснение на конкретна гледна точка. Тя е била завършена и много детайлна, почивайки на религиозни и философски концепции, които са били добре разработени с цел практическо приложение например в правото, както показахме по-горе с DendroaspisP.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Разбирам нуждата от работна хипотеза за даден социален проблем,при липсата на точна дефиниция,в случая по отношение на аборта.

Ясно е че въпросната "работна хипотеза"ако мога така да я нарека,в рамките на съвременната наука,е остаряла. Но след като не дава отговор на въпроса,що е душата като обект на изследване,а по скоро като момент на проява,съм любопитен,какво е мнението на Тома,пък и на конвенционалната философия ,за душата като субективно усещане?Или кои мои прояви са духовни и кои чисто рефлексни.Кога,как или къде чувствам душата си,което е не по малко важен въпрос,свързан с възпитанието и самовъзпитанието?Мога ли да я разгранича от тялото да и влияя,да я моделирам,че защо не и да я сменя с нова,ако тази ми "убива"?Има хора,които се променят коренно,в следствие на инцидент или по други причини.Те с нови души ли са или душата е жизнено начало,променя се само тялото,но ако е така,душите са ни еднакви и по между си и с тези на животните

В този ред на мисли се сетих следната притча:

Ученика попитал учителя.

-Учителю,какво има в човека?

–Две кучета,добро и лошо,които се бият по между си.

–А кое ще победи-продължил да нахалства малкия любопитко?

–Зависи,ти кое храниш повече?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако искаш ти самият да създадеш дефиниция за душата - това е амбициозна, но нелоша цел. Ще трябва да минеш през уточняването на много термини, защото всяка дефиниция почива на други дефиниции.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Всяка дефиниция почива на друга дефиниция"-абсолютно вярно,много ми харесва и ако продължим това разсъждение,би следвало,при положение че първата дефиниция,е грешна,да са грешни и всички останали в съответната теоретична каузалност.Като в случая допускам че всяко понятие по произход, е и дефиниция.Та дали понятието душа,е съдържателна дефиниция,заслужаваща си да се теоретизира(тълкува)?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Пак е някакво работно понятие, от което се тръгва. Знаеш, че и във философията е като в математиката - всичко, което може да се дефинтира, се дефинира с други понятия. Докато накрая се стигне до базовите понятия, които не се дефинират, а се приемат за дадени, защото просто не може да се върви по-назад. Ако имаш интерес към материята, можеш да се опиташ или да четеш вече писаното по въпроса от разни автори, или сам да се опиташ да съставиш дефиниция на душата - не защото я приемаш за нещо реално, а просто като работно начало. Ако в един момент стигнеш до извода, че термините, с които боравиш, взаимно се изключват или направо са безсмислени, можеш или да почнеш отначало, опитвайки се с нови термини, или направо да зарежеш, установявайки, че цялата тема е преливане от пусто в празно, защото обсъжданият обект е нереален.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

http://www.vbox7.com/play:ac0229d29d

Гледах тази притча и се замислих,дали душата, не е метафора за това, което влагаме в другите.Ако кучето ми,е най-добрият ми приятел,никой не може да ме убеди,че неговата душа, е по нисша от човешката,което значи че неговата душа, е проекция на моите чувства към него.Или душата,е продукт на отношение,а не на съществуване!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Поне аз предпочитам да се придържам към по-строг метод и да обсъждам исторически възникналите представи за душата като обективно съществуваща субстанция.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Моя стар приятел Сид ( Сидхарта Гаутама ),предупреждаваше:

-Заки ,май френдс,"не вярвай във всичко,което казвам,само защото аз съм го казал"-размахвайки поучително схванатият си от медитация показалец.

Както знаеш,идеята за душата,възниква много преди Тома и дори преди Аристотел,и тяхната субстанциална представа.В будизма и Египет субстанцията(материята),е временен спътник на душата,носещ и,страдание.И душата израства според нравствените взаимоотношения на индивида.И тъй като нравствеността на един човек се определя от и в обществото, съответно и душата се определя от същото.

Душата като културен феномен,а не като субстанция?

Душата като грешна предпоставка при решаването на проблема с аборта?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не обичам спама и възвишеното псевдофилософстване.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Изобщо не съм съгласен с твърденията ти-въпрос на гледна точка.Моята цел, е самият диалог,а не непременно обмен на информация под формата на факти.Стимулирам мисленето си,като пиша по темата така, както я разбирам,което не смятам, че е спам. Диалогът ми със Сид, е художествена измислица,която ми се стори забавен похват за вплитане на цитат в аргументацията ми-явно не е! А що се отнася до псевдофилософстването,това е много интересна тема за разговор,като се има предвид, че хуманитарните науки в най-висока степен подлежат на постоянна интерпретация.Аз познавам установеното знание, но в случай че опонира на чувството ми за истина, не се придържам към конвенционалните теории.За мен, това е процес на познание, а не на псевдофилософстване, но може и да греша,кой знае!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всичко това не значи, че трябва просто да си лафим някакви неясни неща. Темата беше конкретно за Еко и Тома.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...