Отиди на
Форум "Наука"

Една щура алтернативка със 7-ма Рилска пд


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Както добре знаем след овладяването на Солун 7-ма Рилска пехотна дивизия е прехвърлена от гръцкия флот до Дедеагач на Тракийския ТВД. Където влиза в състава на новосформираната 4-а армия и взима участие в свирепите боеве при Булаир удържайки успешно многократно превъзхождащия ги противник. Въпреки многократните щурмове и от двете страни и при Чаталджа и при Булаир позициите остават стабилни до края на войната. Поради липса на доставки и продоволствие 7 пд търпи тежки загуби от студ, глад и епидемии (към 3000 д.) и тн. нататъка - ясно.

Да се върнем обаче на момента с прехвърлянето й от гръцкия флот. Ами защо той вместо да ги стоварва впри Дедеагач не ги стовари на самия Галипролийски полуостров зад турските позиции при Булаир? Турците нямат траншеи с фронт на юг, нито ще им бъде оставено време да ги изградят. Точно тогава 2-а Тракийска пд се вдига на щурм от север, а появата на 7-ма Рилска пд в тила на турците ги хвърля в хаос и паника, те просто няма да имат накъде да избягат и щат-нещат скоро ще капитулират.

После. :) Галиполи е овладян, гръцкия флот влиза покрай него в Мраморно море. Турския най-вероятно вече ще бъде сигнализиран да идва на помощ - няма как ще трябва и гърците да свършат малко работа в тая кампания и да го разбият.

След това - отново товариме 7-ма пд на корабите и:

Варянт 1 - стоварваме я зад Чаталджанската позиция и правим същото упражнение като при Булаир.

Варянт 2 - юруш направо към Истанбул. Влизаме най-тържествено през Златния рог и отиваме пеша до Високата порта да попреговаряме фас ан фас (или по-скоро фас & Манлихер ан фас & фес) с турското правителство.

Как ви се струва?

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Дали щеше да вземе сама Истанбул? Или щяха да я заклещят? Макар, че това вероятно щеше да ги паникьоса турците и да се сключи по-бързо мира...

Не ни е трябвало Инстанбул - по-ми харесва 7рд да беше понатиснала до албанската граница.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ами 37 000 души са, що да не го вземат?И кой да ги заклещи - целата турска сган е струпана на Чаталджа, тогава в града най-много някаква полиция да има и това е. Освен всичко друго и с тази маневра ще редуцираме броя на отбраняващите се турци защото няма да могат да прехвърлят повече подкрепления от Мала Азия, което допълнително ще облегчи задачата и на 1-а и 3-а армия. Така че - ние заклещваме, а не те нас.

А иначе Истанбул, че не ни трябва - не ни трябва, а и нямаше да ни го дадат Великите сили. Когато армията ни обаче е там ще е много по-лесно да продиктуваме мира и спокойно щяхме да вземем всичко до Албания без да се наложи да се разкарваме до там ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Те Англия и Франция през 1915 не могат да форсират Дарданелите, кво остава за гръцкия флот? Вярно че в Бяло море "Авероф" бие остарелите турски броненосци, ма я да се мерне пред укрепленията на Чанаккале?

Редактирано от kramer
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, ако трябва да мине флотът гръчкият през Дарданелите? Сложна работа, една батарея на брега и ...



Ако цапнем Истанбул, няма ли да настроим великите сили против себе си? Ние с една Чаталджа настроихме Русия...

По хубаво да бяхме поискали повече сърби в Тракия и да бяхме думнали Македония, без да оставяме сърби и гърци да се допрат.

Тогава поне щеше да се налага да се формира агресивна антибългарска коалиция, което е по-трудно и да се договаря съвместно нападение срещу България от страна на 4-те съседи, което също не е леко (макар, че мекерето, пезевенкът и военнопрестъпникът гръцки крал и великий православний христиенин търси съюз с Турция за съвместни действия срещу България така или иначе, де).

Тогава не България щеше да иска да изменя статуквото, а Гърция, Сърбия и Румъния. Опасна коалиция, но поне щеше да е ясно кой е агресор.

А и България, бидейки поставена натясно, без колебанията на 1913-та, можеше пък да ги измете и тричките, стига някой да сдържаше Турция.

Инак мисля, че не ни е трябвало да се натискаме на юг в Тракия толкова, че да вадим на оная нашта балканска пасмина кестените от огъня.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Те Англия и Франция през 1915 не могат да форсират Дарданелите, кво остава за гръцкия флот? Вярно че в Бяло море "Авероф" бие остарелите турски броненосци, ма я да се мерне пред укрепленията на Чанаккале?

Еее, ма чакай ся! През 1915 турците очакват, че ще има брутален асаулт през Дарданелите и имат възможността да се подготвят за него и да струпат маса войски за отбраната там (300-400 хиляди), в нашия случай просто няма откъде да ги вземат, каквото са успяли да мобилизират или е в Македония (блокирано) или е на Булаир и Чаталджа (също блокирано - не могат да си позволят да изоставят тези позиции), ако ги ангажираме по начина посочен в алтернативката отпада варянта и с евентуално прехвърляне на подкрепления от Мала Азия.

Отделно имат и доста по-кадърни военачалници тогава - Ататюрк и фон дер Голц, имат и жизненоважни доставки от Германия (в нашия случай от никъде няма да имат).

И накрая - след рухването на Булаирската им позиция Галиполийския п-в ще падне в наши ръце, така че в краен случай и нашата артилерия може да бие от брега по турските кораби и това да улесни пробива на гръцкия флот, та дори може да гърмим и по укрепленията на Чанаккале, отсрещния бряг е на около 500 м някъде. А може и да се извърши втори десант от Галиполи някъде при Троя и оттам да се атакува по суша Чанаккале. Всъщност какво укрепление е имало там и имали ли са въобще брегови батареи в него по това време?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

По същество това е проблемът на Иван Асен II и Йоан Ватаци - дъли гръцки морски и български сухопътни сили могат да си взаимодействат при взаимно доверие с цел завладяването на Цариград? И ако да - кой ще задържи града? Друга епоха, същата дилема.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В случая можеше направо да им обещаем, че ще им го оставим на тях след превземането. и без това никой нямаше да им го даде. Само че Фердо нямаше да се съгласи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не е лъжа. Но гледам, че напоследък има направо бум на алтернативките във форума :) Много приятно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Десант никога не може да има първо защото Гърция не е дала съгласие флотът и да бъде използван за подобна свръхрискована операция.Всъщност гръцкия флот не може да припари в Мраморно море и действа единствено в Егейско.Да не говорим че 7 пехотна дивизия въобще не е подготвена за толкова сложна операция като десант.Би било самоубийство подобен десант.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Е като ги поблазниме с Константинопол да видиш как ще даде съгласие ;)

Значи тя гл.т. на гърците по принцип е такава, че те били блокирали Турския флот в Мраморно море, а не че турците тях са блокирали в Егейско ;) и така предотвратили прехвърлянето на войски от Мала Азия към Македония. Но не и към Източна Тракия...

Има два сблъсъка между двете флоти - и двата са опит на турския да пробие гръцката блокада при Дарданелите. И двата са неуспешни. Гърците ги спират, жертвите им са незначителни, около 14 души. Успява да премине само (вече ремонтирания) тежък крайцер Хамидие. Само че излизайки в беломорието той вече не може да се върне в Мраморно море и да помага на турския флот. Освен това задачите с които се захваща от там нататък са да атакува гръцките търговски и товарни кораби. Така че при гръцката атака него няма да го има ;)

Гръцкия флот също има 1 тежък крайцер, 3 броненосеца, 14 ескадрени миноносеца и др. по-малки кораби. Мисля, че има потенциала да пробие, особено в отсъствието на турския тежък крайцер. И особено ако ние вземем да юрнем 6-те си миноносеца от Варна към Босфора :) ще трябва да отделят част от корабите при Дарданелите за охрана на Истанбул от тях - това допълнително ще облекчи задачата.

Десантите също биха протекли сравнително гладко, защото турците няма откъде да свалят войски за да ги спрат.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, ама гърците да направят каквото и да е, че българите да вземат Цариград.... Ми та те пречат на турците на дойдат към техния ТВД, но не и към българския...

Неслучайно турските учебници иронизират Фердинанд като "глава на една страхотна коалиция"..

Иначе, ако си представим едно всеотдайно съюзничество от гръцка страна, военно алтернативката на Радо ми изглежда възможна. Ама за това трябва и субективен състав на коалицията с определени особености.. ;)

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Еми за да спрат прехвърлянето на войски от Мала Азия в Източна Тракия трябва да влезнат в Мраморно море. Но както казахме такива опити е нямало, опитите са били от страна на турците. Доста спортсменско би било да пробват за да облекчат нашето положение, ама не го правят. Е трябва да отбележим, че турците изпращат малки отряди от Булаир на юг за охрана на галиполийското крайбрежие от гръцкия флот, което макар и малко е все пак облекчение при положение, че в някои от боевете при Булаир турците имат 4-кратно числено превъзходство над нас.

А що се отнася до прехвърлянето с кораби до Дедеагач, това го правят на драго сърце само и само българските войници да се разкарат от Солун възможно най-надалеч ;)

Иначе - да, имаме труднопреодолими пречки за осъществяването на този план - на всеотдайно съюзничество от страна на гърците няма как да се надяваме при положение, че вече по долното течение на Струма се водят престрелки между наши и не особено всеотдайни съюзни гръцки войници. Също така Фердинанд щеше да се инати за Истанбул и нямаше да се разберем за кой да е града.

От там нататък самият пробив също ще е доста труден, но не и невъзможен, особено и с помощта на нашата пехота и артилерия от север, та дори и авиация можеше да ги поизбомби и то съвсем необезпокоявано - зенитна артилерия и картечници все още не са изобретени ;) Това можеше да е уникалния и първи в историята пример за съвместна операция на пехота, флот и авиация :)

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Лорде битката при Булаир е само една и в нея турците нямат четирикратно числено превъзходството.Всъщност запушването на Галиполския полуостров с позицията при Булаир е едно от умните решения на нашето командване.Пробива на юг би бил съпроводен с много жертви а ползата от него би била минимална.Самият Галиполски полоустров е крайно неудобен за десант с едни почти отвесни скали.Между впрочем англичаните сами се убеждават в това през 1915 г.Самата десантна операция е изключително сложна,изисква много тренировки и почти съвършено взаимодействие между флот и сухопътни сили.Което между 7 рилска дивизия и гръцкия флот няма как да стане.Най могъщият флот на планетата английския се проваля през 1915 г. се проваля при тази операция а какво остава за гръцкия.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Имах предвид в някои от участъците, поне 7-8 дружини водят боеве в авангарда на фронт от Сароския залив до Мраморно море. Общата численост на силите при Булаир е към 4:1 в полза на турците. При чифлика Доган-арслан турската 27-ма дивизия е пометена само от 22-и пехотен полк (4 дружини), макар и с доста солидна артилерийска подръжка от останалите части.

А за десанта на скалистия бряг - не твърдя че е лесна работа. Идеята ми е, че ангажираността на турците с нас (каквато е нямало през 1915 г.) няма да им даде възможност да отделят сили за отбиването на десанта и гърците ще трябва да се борят единствено със скалите при осъществяването му, или в краен случай срещу незначителни части охраняващи крайбрежието.

Редактирано от Warlord
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е тази 27 дивизия е от 8 табора.Колкото една българска бригада.При Булаир са 18 турски табора срещу 10 български дружини но в артилерия са 14 български батерии срещу само 6 турски.Българската артилерия доминира на бойното поле през целия ден и именно тя причинява страховитите турски загуби.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И именно с тази страховита артилерия ще подпукаме и турския флот впоследствие ;) между другото не съм сигурен дали турците отстъпват в артилерия в пехотните части при Булаир, но кораббната артилерия от Мраморно море през цялото време бие по нашите позиции тогава, а там калибрите и далекобойността са по-големи отколкото на полските им оръдия. И въпреки това постигат учудваща неефективност, част от снарядите прехвърчат чак до отсрещното море, тези които падат на нашите позиции причиняват незначителни поражения.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Това е поради особеностите на морето.В този участък / поради подводните камъни и теченията/ турският флот може да се доближи максимум на четири километра от брега.Оттам до българските позиции има още километър и половина - два/скали и така нататък/.Като се вземе предвид и бурното януарско море шансовете за точна стрелба на турската корабна артилерия става съвсем минимални.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Таборът си е дружина.Турците си имат полкове.Всъщност таборът е по малко от дружина тъй като численият състав на една дружина е 1005 човека докато на табора е 900.Една турска дивизия обикновено е от два полка /по четири табора плюс евентуално едни стрелкови/ и е равна на една българска бригада.Три турски дивизии би трябвало да образуват корпус.Но в общия организационен хаос на турската армия от 1912 г.тези изисквания за численост на частите не са спазени.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...