Отиди на
Форум "Наука"
nik1

Британия губи битката и войната и е окупирана от германците

Recommended Posts

Преди 1 час, deaf said:

Цитат от генерал-полковник Сандалов който описва унищожаването от немците на 22-а танкова дивизия от Червената армия при граничният град Брест:

 

"Дивизията загуби голяма част от танковете,артилерията и автомобилите,повече от половината АВТОЦИСТЕРНИ,работилници и кухни. От противниковият огън пламнаха,а после избухнаха артилерийският склад и складът за ГОРИВО и смазочни материали за дивизията..." Край на цитата.

 

 

 

 

 

От огъня на германската артилерия..

Цитирай

The Trüppenführung, the basic statement of Germany’s war fighting doctrine, stated that the “Artillery must be used with great mobility to achieve its full effect.”  

 

Друг е въпросът, че това го постига и прилага  по-добре от Вермахта, и от всяка друга армия във ВСВ...американската армия

https://armyhistory.org/u-s-and-german-field-artillery-in-world-war-ii-a-comparison/

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

https://prezi.com/ybc2bkfoabj3/a-szovjet-ipar-menekitse-a-ii-vilaghaboru-alatt/

Намерих Ти една презентация, за съжаление само на унгарски. Доста обопщителна картина дава за иконмията на СССР. Например с такива карти, втората или третата картина с картата на индустриалните обекти. С червени точки тези заводни комплекси които немогат да се разглубят с жълто пък тези които са годни за разглобяване....

После в текстът пък се споменава, че до 39 година в СССР приоритет са имали уралските и задуралски строежи и индустриаризиране на регионите. За пример се споменава ленинградският военен завод, за чийто извозване е било нужно 3000 товарни вагона.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Едно ме ми е на ум, че дали масони, дали световният заговор на илуминати, дали....Хитлер съдрал напълно западният противник.

Притиснал до морето зачително голяма обучена армия. И? Спира. Сприа и то за толкова дни, че инглесата да могат да си изтеглят почти всичките.....

Подърява на инглесата за мишена целият френски военен флот....защото не окупира ривиерата....

Бомбардирва систематично всички военни летища, Чърчил си пише вече оставката и молбата за мир. И? От един ден на други почва да бомбардирва градовете.....

Един късмет, два във всички войни се случват.....Но редица и то в критични моменти.....Дали зад видимата война е имало и една друга? Например.

Добавките за 104 октановият бензин който е бил нужен за немските двигатели се внасял от "неутрална" шведия през целият период на войната. Но се произвежда само в един завод на света. В САЩ.

Кока кола е била много популярна в Германия. И продължава своята дейност през цялото време на войната но под името Фанта. Printscreen a Magyar Fórum Facebook oldaláról.

Így született meg a Fanta. Kép forrása: timeline.com

Форд лично е награждаван от Хитлер....

Хмммм.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Skubi said:

Кока кола е била много популярна в Германия. И продължава своята дейност през цялото време на войната но под името Фанта. 

 

"Фанта"  е името на напитката която компанията Kока-Kола в Гермaния започва да прoизвeжда и продава на пазара , след америаканскпто търговско ембарго от декемрви 1941-ва.

Самата компания не си сменя името, няма и причини за това..

В следствие на ембрагото в Германия се прекратява вноса сироп от САЩ, и за пазара в Гермния се разбработва нова напитка

(предполагам е "Фанта" била по-далеч по вкус до Кока Kола-та, отколкото нашият "Алтай")

 

 

 

Цитирай

Българският вариант на кока-кола също е създаден от аптекар по подобие на световния колос. Горчивата истина за този странен на вкус продукт е синтезирана от Георги Владимиров, преподавател в Пловдивския университет по хранителни технологии, работил навремето в екипа на аптекаря Никола Костов: "От 25-те билки едни тонизираха, други потискаха, беше една какофония, и интимната мисъл на бай Колчо беше някой да не му открие рецептата. Беше я направил толкова сложна, че да не може някой да му я вземе. Всъщност алтайският корен не придаваше никакъв вкус и дори имаше периоди, в които вносът му бе забавян и той отсъстваше от напитката

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 28 минути, nik1 said:

 

"Фанта"  е името на напитката която компанията Kока-Kола в Гермaния започва да прoизвeжда и продава на пазара , след америаканскпто търговско ембарго от декемрви 1941-ва.

Самата компания не си сменя името, няма и причини за това..

В следствие на ембрагото в Германия се прекратява вноса сироп от САЩ, и за пазара в Гермния се разбработва нова напитка

(предполагам е "Фанта" била по-далеч по вкус до Кока Kола-та, отколкото нашият "Алтай")

 

 

 

 

Аха а парната машина не от инглесата ами от бай Иван ковача, Мторорът с вътрешно от пъдаря Тотю и......и почва мерене на пишките......:-)))))))))))))))))

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, Skubi said:

Аха а парната машина не от инглесата ами от бай Иван ковача, Мторорът с вътрешно от пъдаря Тотю и......и почва мерене на пишките......:-)))))))))))))))))

 

 И "тупане по гърдите" и "сензациoнни" новини.  

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites

Към Киров,

 

https://www.dnevnik.bg/analizi/2017/05/132968211_ami_ako_sssr_beshe_sam_sreshtu_hitler_ili_koi/

Уфф,не знам защо не излизат линковете... Напишете в Гугъл следното:"Ами ако СССР беше сам срещу Хитлер,или кой всъщност победи Германия,Дневник".

Редактирано от deaf

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 10 минути, deaf said:

Към Киров,

 

https://www.dnevnik.bg/analizi/2017/05/132968211_ami_ako_sssr_beshe_sam_sreshtu_hitler_ili_koi/

Уфф,не знам защо не излизат линковете... Напишете в Гугъл следното:"Ами ако СССР беше сам срещу Хитлер,или кой всъщност победи Германия,Дневник".

Ами вие сякаш ме гледате какво правя :), защото точно това направих. И какво?

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, Б. Киров said:

Ами вие сякаш ме гледате какво правя :), защото точно това направих. И какво?

В тази статия в Дневник,Марк Солонин обяснява какво би се случило със СССР ако не е бил ленд-лийза...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 минута, deaf said:

В тази статия в Дневник,Марк Солонин обяснява какво би се случило със СССР ако не е бил ленд-лийза...

Ще я поътърся, когато се прибера. Но, нали това беше целта на инглезата. Двата изми да  се задавят един друг и когато се изтощят, тогава помазаните либелари да напраеят пакс антанд. Но Сталинчо им плю в манджата като даде на адаша си всички му нужни суровини на версия. И сигурен тил.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, deaf said:

Към Киров,

 

https://www.dnevnik.bg/analizi/2017/05/132968211_ami_ako_sssr_beshe_sam_sreshtu_hitler_ili_koi/

Уфф,не знам защо не излизат линковете... Напишете в Гугъл следното:"Ами ако СССР беше сам срещу Хитлер,или кой всъщност победи Германия,Дневник".

Не сме логнати и затова немойме чети тези дълбоки мисли.....Ти навярно си логнът, извади една занза, не повече от 20 изречения. Ама аз занапред знам кой победи Гитлер.

Дед Мороз. :-)))))))))

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 часа, Skubi said:

Но Сталинчо им плю в манджата като даде на адаша си всички му нужни суровини на версия. И сигурен тил.

Впрочем, в днешна Русия и до ден-днешен има милиони поклонници на Сталин, които направо се просълзяват от вълнение, щом стане дума за Пакта от 1939 година..

Всичките  нещастия за СССР и Германия ( аи Източна Европа вкл България )са свързани с този пакт 

- Германия установява  граница с СССР, 

- Отделно от това СССР решава да прилапа Прибалтийските страни и Финландия..

Обаче..Финландия не се дава.. Което поволява  Хитлер да заключи (правилно междувпрочем) че СССР е глинен колос

ПС

 

Всички знаем как завършва  този пакт..А щастливите хора подписали пакта не са знали какво ги очаква  - Рибентроп  увисва на бесилката,а другият е изкаран от мавзолея си..

 

 

Цитирай

 Но, нали това беше целта на инглезата. Двата изми да  се задавят един друг и когато се изтощят, тогава помазаните либелари да напраеят пакс антанд. 

 


Не те знам какво си що си, но знам със сигурност че в България сега щяхме да живеем по-добре без Сталин и комунизма,  наложен тук с помощта на  руските  военни и органи, от българските им лакеи..

Ако пък Хитлер беше победил, би могъл  и да се досети по някое време, че българите са славяни..

 

 

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 8 минути, Skubi said:

Не сме логнати и затова немойме чети тези дълбоки мисли.....Ти навярно си логнът, извади една занза, не повече от 20 изречения. Ама аз занапред знам кой победи Гитлер.

Дед Мороз. :-)))))))))

Ето само едни кратък цитат от линка:

 

"Съветските ВВС са изразходвали около три (3) милиона тона авиационен бензин. Една трета от него е американски. Втората третина е собствено (съветско) производство,но след смесване с американски високотехнологични компоненти. Последната трета от трите милиона е произведена в четири завода,доставени напълно окомплектовани от САЩ на СССР. И да не забравяме за 6300 тона тетратилолово (горивна добавка срещу детонация),която поне аритметично задоволява напълно нуждите на съветският авиационен бензин." Край на цитата.

 

Иначе казано,без доставката от САЩ на авиационен бензин за съветските изтребители и бомбардировачи,те буквално са щели да си стоят на земята по летищата.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 6 часа, deaf said:

В тази статия в Дневник,Марк Солонин обяснява какво би се случило със СССР ако не е бил ленд-лийза...

Марк Солонин открива топлата вода и плагиатства от Сталин :), защото пише същото, но 70 години след него:

„Бих искал да изразя откровеното си мнение относно вижданията на Сталин за това дали Червената армия и Съветският съюз можеха да се справят с нацистка Германия и да оцелеят във войната без помощ от САЩ и Великобритания. Първо бих искал да разкажа за някои забележки, които Сталин направи и повтори няколко пъти, когато обсъждахме неформално тази тема  помежду си. Той категорично заяви, че ако САЩ не ни бяха помогнали, нямаше да спечелим войната. Ако трябваше да се борим с нацистка Германия един срещу друг, нямаше как да се изправим срещу натиска на Германия и щяхме да загубим войната. Никой никога не е обсъждал официално тази тема и не мисля, че Сталин е оставил писмено доказателство за своето мнение, но тук ще заявя, че няколко пъти в разговори с мен той отбелязва, че това са действителните обстоятелства. Той никога не е направил специална точка за провеждане на разговор по темата, но когато бяхме ангажирани в някакъв спокоен разговор, преминавайки през международни въпроси от миналото и настоящето, това каза той. Когато изслушах неговите забележки, бях напълно съгласен с него и днес съм още повече.”

Khrushchev, Nikita Sergeevich; Khrushchev, Serge (2004). Memoirs of Nikita Khrushchev: Commissar, 1918-1945. Penn State Press. pp. 638–639. ISBN 9780271023328.

Joseph Stalin, during the Tehran Conference during 1943, acknowledged publicly the importance of American efforts during a dinner at the conference: "Without American machines the United Nations could never have won the war."

 

696041a8716c2b5bb0f230f858ac2d5b.jpg

9964bb35f69e6bab479f53d80a613aa3.jpg

https://en.m.wikipedia.org/wiki/Lend-Lease

Никога не съм оспорвал това и затова Ви попитах: "И какво?". Не мисля, че Солонин е направил епохално научно откритие.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 12 часа, nik1 said:

Тук има по-подробни данни за производството на въглища през ВСВ

https://forum.axishistory.com/viewtopic.php?t=208676

 

Производство на кокс и въглища в границите на Германия от преди Аншлуса на Австрия:

Germany (1937 borders)

----------------- Coal ------- Coke
1937/1938 --- 188.1 ------ 41.7
1938/1939 --- 187.5 ------ 44.4
1939/1940 --- 182.6 ------ 44.8
1940/1941 --- 185.6 ------ 46.3
1941/1942 --- 184.9 ------ 46.7
1942/1943 --- 190.8 ------ 47.3
1943/1944 --- 187.5 ------ 47.3

Но по времето на Барбароса Германия контролира „Гросраум“, което означава, че нейните цифри вече са били 2-3 пъти по-големи от съветските. Производство на кокс и въглища в Германия Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), след анексирането на изброените страни:

Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), fiscal year (1st april to 31 of march)

----------------- Coal ------- Coke
1937/1938 --- 330.6 ------ 62.8
1938/1939 --- 332.8 ------ 65.2
1939/1940 --- 328.5 ------ 67.9
1940/1941 --- 334.6 ------ 64.4
1941/1942 --- 338.2 ------ 64.8
1942/1943 --- 353.6 ------ 66.7
1943/1944 --- 352.7 ------ 67.1

Производство на кокс и въглища в СССР:

USSR

---------- Coal ---------- Coke
1940 --- 139.9 --------- 21.1
1941 --- 124.4 --------- 18.5
1942 --- 49.0 ----------- 6.9
1943 --- 54.8 ----------- 8.2
1944 --- 76.3 ---------- 11.5
1945 --- 99.4 ---------- 13.6

Към 1942 г. СССР е загубил голяма част от европейското си население (35% от цялото му население), а данните за промишленото производство на електроенергия, стомана, желязо, въглища, лигнитни въглища, кокс и т.н. са намалели до 35% -60% от нивата на 1940.

До 1942 г. територията на Германия произвежда 7,2 пъти повече въглища и 9,7 пъти повече кокс (и около 10 пъти повече лигнит: 26,6 милиона метрични тона за СССР в сравнение с 260 милиона тона за Grossraum).Германия контролира по-голямата част от индустриализираните райони на Европа (голямото изключение: Обединеното кралство), докато СССР контролира само Сибир и части от Европейска Русия).

Note: In 1943, the railroads consumed 117 million metric tons of coal, 69 million tons went to electricity production helping in generating total output of 160 billion kwh (for Germany it was 26 million metric tons helping in generating about 70 billion kwh in 1942).

Производство на кокс и въглища в САЩ:

USA

---------- Coal ---------- Coke
1937---- 323.202 ------ 47.5
1938 --- 263.182 ------ 29.5
1939 --- 283.751 ------ 40.2
1940 --- 339.896 ------ 51.8
1941 --- 362.245 ------ 59.1
1942 --- 426.279 ------ 64.0
1943 --- 433.297 ------ 65.0

Също така изглежда, че териториите, които Германия анексира и окупира в Гросраум, са дали пропорционален принос за военните й усилия, пропорционален към техния промишлен размер: през 1943 г. германските военни разходи са били 112 милиарда RM (Harrison, The Economics of WW2), но от окупираните части на Европа идваха 24 милиарда RM, така че самата Голяма Германия трябваше да плати 88 милиарда RM, а Голяма Германия включваше повече територии, отколкото предвоенна Германия, само 85% от нейното население живееше в границите й от 1937 г. До 1943 г. имаше 7 милиона чуждестранни работници в Германия от цялата 46 милиона работна сила, а съответстващата на нейните предвоенни граници работна сила е била едва 33 милиона работници.

https://forum.axishistory.com/viewtopic.php?t=208676

1942 изглежда е била критична за вземането на категорична страна от САЩ. Цифрите за производство на кокс и въглища, един от основните показатели по онова време за икономическата и военна мощ на една държава, показват паритет и дори превъзходство на Голяма Германия в сравнение със САЩ.

От трета икономическа и промишлена сила, Германия е станала втора с реална перспектива да конкурира САЩ като световен лидер в случай на победа над СССР, дори частична победа с изтласкване на Русия в нейната Азиатска територия.

Между другото, голяма част от авиационния бензин с високо октаново число в Германия се произвеждал на базата на каменни въглища.

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 3 минути, Б. Киров said:

 

Между другото, голяма част от авиационния бензин с високо октаново число в Германия се произвеждал на базата на каменни въглища.

 

Да!

Някой беше споменал  че че високооктановия бензин (газолин - , в  текстове на англиски ) в Нацистка Германия   се е внасвял от Швеция

Това е някакъв  мит..

Ето една монографияв тази връзка

https://etheses.lse.ac.uk/178/1/Golson_The_Economics_of_Neutrality.pdf

Share this post


Link to post
Share on other sites

Какво е ставало в Даунинг стрийт 10 на 25 май 1940, според този добре направен почти документален филм:

5204abbdb09f8b0ee8390f5eaf818c49.jpg

Отгоре надолу по колонки отляво надясно, направил съм си нещо като дайджест от тук:

https://muvibg.com/filmi/29017-darkest-hour-nay-mrachniyat-chas-2017.html

 

 

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 1 час, nik1 said:

Да!

Някой беше споменал  че че високооктановия бензин (газолин - , в  текстове на англиски ) в Нацистка Германия   се е внасвял от Швеция

Това е някакъв  мит..

Ето една монографияв тази връзка

https://etheses.lse.ac.uk/178/1/Golson_The_Economics_of_Neutrality.pdf

Аз казах. И не е мит. Внася се чрез Швейцария, Швеция тези винаги ги бъркам. и През испания. Казва се олово-тетраетил. И по това време има три компании в светът които имат право за производството му. 

Standard,  Du Pont,  General Motors.

През испания и швейцария изнасят работите. Но по подробно ей тук.

Teagle has been accused of contributing to Nazi Germany during World War II through his involvement with German chemical company IG Farben. As a director of IG Farben's American subsidiary, he allied Standard Oil with the German company and conducted research jointly. Standard Oil supplied information to IG Farben on how to manufacture tetraethyl lead and synthetic rubber, both critical resources to the war effort. In 1938, under Teagle's leadership, Standard Oil and its British subsidiaries supplied five hundred tons of tetraethyl lead to Germany's Luftwaffe. Germany had very few industrial resources of its own, and without this octane booster for its aviation gas, the Luftwaffe would have been practically grounded. At the time tetraethyl lead was a rare and highly controlled commodity and it is unlikely Germany would have been able to find another source for it. Had Teagle not arranged such a massive transfer of the substance to the Luftwaffe, it is likely that the second World War would have been postponed for several years. Standard Oil, under Teagle, also supplied Japan with large quantities of this critical aviation gas component.

When America entered the war a few years later, it was desperately short of rubber because Standard Oil, again under Teagle's leadership, refused to produce any synthetic rubber for the American military, because Teagle had transferred the patent rights for synthetic rubber to IG Farben, a German company. Because of the patents it had sold to Germany, Standard Oil also interfered with America's production of synthetic ammonia (for use in explosives), acetic acid (another crucial war material), and methanol (another fuel additive). Standard and Teagle, again protecting IG Farben's patents, had also worked to prevent the US military from obtaining paraflow, a crucial high-altitude lubricant used in fighters and bombers.

Walter Clark Teagle

По потробно в книгата Trading with the Enemy: An Expose of the Nazi-American Money Plot 1933-1949 от Charles Higham.

Теагле в 1938 година взима на заем от Етил дъщерната фирма на Бритиш Стандард 500 тона, и една година после още продава в стойност 15 000 000 долара.

Теагле продава и на япония от олово-тетраетила. 

🤔

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 11 часа, Б. Киров said:

Какво е ставало в Даунинг стрийт 10 на 25 май 1940, според този добре направен почти документален филм

Филмът е титулуван с редица престижни награди и се радва на голям зрителски интерес, но дискусиите между историците по позицията на Чърчил през 1940 не стихват вече близо 80 години след това:

Катастрофалното представяне на Великобритания в първите години на Втората световна война принуждава Уинстън Чърчил, да обмисля мирни преговори с нацистите, разкриват документи, открити от един историк от Кеймбридж.

Кореспонденцията, съдържаща се в нова голяма книга за военната кореспонденция на премиера, показва, че той е е бил убеден до лятото на 1940 г, че Великобритания няма друга алтернатива освен такива преговори  - и това противоречи на неговата публична декларация, че той никога няма да преговаря с германците.

Професор Дейвид Рейнолдс, изследва в новата си книга хиляди документи и прави анализ на данните от периода на военното управление на Чърчил и на последвалия му мемоарен труд - Втората световна война. Тези данни осветляват истинската степен на връзката му със Сталин и съмненията му относно стратегията „D-Day“.

Книгата твърди, че във времето след Дюнкерк и преди руснаците и американците да влязат във войната „един договорен мир с алтернативно германско правителство“ е изглеждал „най-добрият възможен изход“ за Чърчил.

„Чърчил беше написал в мемоарите си, че никога няма да преговаря с Германия, но сега става ясно, че през 1940 г. той не е изключил да преговаря с германско правителство, което не е водено от Хитлер“, твърди проф. Рейнолдс. "Той е бил по онова време един човек изправен пред бездната."

Отчаянието, усетено автора у Чърчил, е илюстрирано страхотно от един от документите, открити от професор Рейнолдс. Той цитира стенографиран разговор между Чърчил и генерал Хастингс Исмаи. Последният казва на премиера през лятото на 1940 г.: "Ние ще спечелим битката за Великобритания", на което Чърчил отговаря: "Ти и аз ще сме мъртви след три месеца".

"Чърчил започва да публикува своята епична шест-томна история на войната през 1948 г. С достъп до стотици строго секретни документи, неговият разказ бързо се превръща в окончателната история на войната и му помага да спечели Нобеловата награда за литература през 1953 г. Но днес изглежда, че той също така е използвал мемоарите си като инструмент, за да скрие своите собствени, малко признавани от него самия грешки и слабости от бъдещите поколения историци.

Професор Рейнолдс поставя под въпрос и настояването на Чърчил в мемоарите му, че е забелязал следвоенната съветска заплаха още в началото - аргументирайки, че той е имал повече доверие на Сталин, отколкото някога публично е бил склонен да признае.

„Чрез своите мемоари Чърчил успя да отпечата своя военен имидж върху всички нас“, казва проф. Рейнолдс. "Той много държеше да гарантира, че неговият поглед върху себе си ще е този, който ще имат и потомците. Това беше много решителен, превантивен удар по присъдата на историята."

https://www.independent.co.uk/news/uk/this-britain/revealed-why-churchill-considered-negotiating-with-germany-in-1940-535401.html

Това е една съвсем наскоро публикувана рецензия за книга в Индепендент, а тази статия от 2000 година в Ню Йорк Таймс отразява три различни гледни точки на три групи историци:

Въпреки че американците са прегърнали имиджа на Уинстън Чърчил като един от великите държавници на 20-ти век, той никога не се е радвал на толкова сляпо пристрастяване в собствената му страна.

Чарчил е бил и все още се смята от мнозина свои колеги Тори за опортюнист и грандоман. А британската левица никога не можеше да понесе архи-мпериализма му и отявлената му реакционна жилка. Независимо от това, дълго време всички във Великобритания изглеждаха съгласни, че Чърчил, както големият ляв историк AJP Тейлър го помаза, е бил "спасителят на своята страна", човекът, който предизвикателно поведе британския народ в неговата на пръв поглед безнадеждни съпротива срещу Хитлер.

Дори този образ на Чърчил обаче беше подложен на преоценка. Наскоро Франк Джонсън, колумнист и бивш редактор на The Spectator, отявлено консервативен седмичник, предизвика огромна полемика тази пролет, когато повдигна един въпрос в списанието, който историците обсъждат повече от четвърт век: дали Чърчил е обмислял да преговаря с нацистите през 1940 г.?

Този дебат е част от друг, по-широк и още по-принципен сред британските историци и политически дейци: трябваше ли Чърчил да договори компромисен мир с Германия?

Аргументът се върти около объркващите и неубедителни записи на обсъждания в кабинета на Чърчил през май и юни 1940 г. относно това дали Великобритания трябва да обсъжда мирните условия с Германия, записи, за които историците спорят вече от 30 години.

Няма разногласия, че кабинетът е обсъждал дали Великобритания трябва да информира Хитлер по отношение на това какви мирни условия може да предложи. Също така няма съмнение, че Чърчил е направил коментари, които не подкрепят изцяло неговия образ като непоколебим герой, преследвайки целта „победа на всяка цена“ и отказвайки дори да обмисля преговори с Берлин. Той е записан като деклариращ, например, че „ако успеем да се измъкнем от тази каша, като се откажем от Малта и Гибралтар и някои африкански колонии", той ще скочи в нея, „въпреки че не виждам никакви такава перспектива". Той също така заявява, че е готов да приеме „мирно споразумене по отношение на възстановяването на германските колонии и лидерската й роля в Централна Европа“, което по презумпция включва продължителна окупация на Чехословакия и Западна Полша, въпреки че отново казва, че подобна оферта бибила „най-малко вероятна“.

Въпросът е как да се тълкуват тези забележки. За историци като Джон Лукач, авторът на няколко книги за периода, и Мартин Гилбърт, официалният биограф на Чърчил, които изобразяват Чърчил като безкомпромисен герой, подобни забележки са доказателство само за изключителното политическо умение на Чърчил. Обмислете контекста, казват ни те. Чърчил прави тези изявления по време на дебатите с външния си секретар Лорд Халифакс, един от най-пламенните защитници на умиротворението през 30-те години. Халифакс се опитвал да убеди кабинета, че Великобритания трябва незабавно да изпрати на Хитлер посланици, като се аргументира, че ако преговорите се водят изобщо, колкото по-рано започнат те, толкова по-добре, тъй като мирните условия вероятно ще бъдат по-приемливи, докато Франция все още е във войната и преди да бъдат бомбардирани британски самолетни заводи. По този начин аргументът на Чърчил да изчака по-добри условия, всъщност бил начин за отказ от молбата на Halifax да започне незабавно преговори. Говоренето за мир при него било просто дискусионна тактика на протакане.

Ревизионисти историци като Шейла Лоулър, директор на британския мозъчен тръст "Политея"; Клайв Понтинг, професор в Университета на Суонзи, Уелс; и Андрю Робъртс, биографът на Халифакс, казват, че има малко доказателства за това тълкуване в историческия запис. Те твърдят, че Халифакс не е бил някакъв отчаян капитулант. Той просто не е разбирал, че до края на май 1940 г. Великобритания и Франция могат да се противопоставят на Хитлер, и че той няма да бъде в състояние да сломи Великобритания. Чърчил от друга страна признава, че най-малкото Великобритания трябва да маневрира в по-добра позиция за преговори, казвайки: „Може да дойде време, когато ще почувстваме, че трябва да сложим край на борбата, но условията тогава няма да бъдат по-смъртоносни от тези, които ни се предлагат сега. ''

Това, което хората забравят, ревизионистите твърдят, е, че по време на дебатите в кабинета през май 1940 г. всеки британски политик е предполагал, че без споразумение с Германия, четвърт милион британски войници, хванати в капан в Дюнкерк, ще бъдат убити или пленени. Те също така твърдят, че идеята за примирие с Германия не е носела същата морална оценка, която и се дава днес. (Дори Чърчил спекулира през 1935 г., че Хитлер „ще влезе в историята като човекът, който възстанови честта и спокойствието на великата германска нация“). Накрая те твърдят, че през май 1940 г. Великобритания е била под още по-тежки икономически и военни ограничения от онези, които са вдъхновили политиките за умиротворение през 30-те години. Продължаването на войната само по себе си неумолимо ще сложи край на Великобритания като независима сила чрез нейния национален фалит. Всъщност неизбежността на икономическия срив, съчетана с мрачните стратегически перспективи, може би тогава водят британските политици до един отговор: да приемем, че Германия сега доминира Европа и да постигнем възможно най-добрия мир с режима на Хитлер.

Именно с този фундаментален въпрос е свързан и вторият, по-противоречив, исторически въпрос. Някои британски учени-ревизионисти като Джон Чармли, историк от Университета в Източна Англия, критикуват Чърчил за това, че не е искал мирно уреждане, което те твърдят, че би могло да защити империята и да попречи на Великобритания да стане това, което те смятат за васал на САЩ.

Ревизионистите твърдят, че през 1940 г. Чърчил не е имал  стратегия за спечелване на войната. По-важното е, казват те, че сражавайки се до 1945 г. Чърчил всъщност е работел в посока за ликвидирането на империята и е гарантирал, че единствените победители ще бъдат Съветският съюз и САЩ.

Дори учени, които намират тези аргументи за нубедителни, признават, че най-добрата причина за Чърчил да продължи да се бори е била, че той не е имал информация, че още през юли 1940 г. Хитлер е планирал нападението си срещу Съветския съюз. За тези намерения на Хитлер не могат да се намерят никакви прогнози в докладите на британското разузнаване и стратегическите оценки.

Но за историци като Дейвид Рейнолдс от университета в Кеймбридж, сметката на ревизионистите, че Великобритания би могла да поддържа всякакъв вид колаборация с една доминираща Европа Германия, изглежда смешна. Тъй като Германия е притежавала бази по северното и западното крайбрежие на Франция, британците са щели да станат остро уязвими от блокада и следователно щяха да зависят до голяма степен от волята на Берлин.

В крайна сметка стратегията на Чърчил по случайност или късмет е проработила. Както те твърдят, едва ли е било неразумно от страна на Чърчил да се надява, че по време на хаотичната дипломатическа и военна среда, която е преобладавала при липса на мирно споразумение с Германия, САЩ и Съветският съюз може да бъдат въвлечени в конфликта срещу Хитлер. И действително, дългосрочните интереси на тези две държави се сблъскват с Германия в много по-голяма степен, отколкото тези на Великобритания.

И следователно позицията на ревизионистите, че Чърчил е жертвал империята и независимостта на Британия, като е избрал да се бори, е вярна, но много преувеличена твърдят тази група историци. Без значение какъв курс е щял да последва Чърчил през 1940 г., със способността на Великобритания да поддържа позицията си на световна сила е било свършено.

Докато историците могат да продължават да спорят за вината на Чърчил за загубата на този статус на Британската империя, това е проблем от който самият Чърчил е изпитвал истинско отчаяние. Ето защо на стари години той говори за опита на Великобритания по време на двете световни войни и се оплаква:

„Ние отговорихме на всички тестове на историята. Но напразно, в крайна сметка това се оказа безполезно.''

https://www.nytimes.com/2000/11/25/arts/rethinking-negotiation-with-hitler.html

Фактите през май 1940 обаче са неоспорими: около 330 000 британски войници с цялото им тежко въоръжение, ядрото на 1 млн. британска армия, нейното професионално ядро, са "приклещени" във Франция и единствено "чудо" спасява тази британска армия от пълно поражение и плен. Част от това "чудо" е загадъчното забавяне от страна на германците по заповед на Хитлер, за което и днес има противоречиви обяснения. Не бива да се забравя и факта, че по онова време СССР и Германия имат пакт за ненападение и таен протокол разделящ сферите им на влияние, а САЩ отказват на Чърчил помощ от американската флота, за да спаси бягащата британска армия от Дюнкерк.

Share this post


Link to post
Share on other sites

Към Киров,

има само един свидетел чул думите на Сталин - Никита Сергеевич! Само че според древноримското право,един свидетел не е свидетел. Публично Сталин никога не е казвал,че е било възможно СССР да победи Германия и без ленд-лийза. Въобще всички в СССР ПРЕМЪЛЧАВАХА факта,че без помощта на ленд-лийза и на воюващите срещу Германия американски и британски армии,Червената армия е нямало да победи Вермахта. (Както и обратното - САЩ и Англия също не са можели да победят Германия без помощта на СССР) Подчертах думата "премълчаваха" защото "Премълчаването е най-опасната лъжа.",(Джордж Оруел).

Преди година-две Кремъл (тоест Путин) каза че Цар Борис Трети е спасил българските евреи защото след "Сталинград" се бил уплашил че Хитлер може да загуби войната и тогава ако предаде евреите може да го съди Трибуналът на Съюзниците. Тази нагла спакулация е толкова недоказуема колкото твърдението на Хрушчов че чул (само той) Сталин да признава решаващата роля на ленд-лийза за победата на Червената армия. Недоказуема защото Хрушчов не е дал веществени доказателства,(например магнетофонен запис на думите на Сталин.) Имаме само неговата дума. Недоказуема защото Путин също не представи никакво доказателство че Цар Борис Трети се е страхувал. (То изобщо възможно ли е да се докаже ЧУВСТВО...?!) Нито Цар Борис е казвал или писал в дневниците се че го е страх,нито обкръжението му е казвало това,нито Хитлер е споменавал за страха на нашият цар. Имаме само думата на Путин...

Хрумна ми една възможна тема свързана с тази,(макар и на пръв поглед да няма връзка):"Ако Сталин беше нападнал Германия и Европа преди 22 юни 1941г.,и ги беше завладял,колко години е можел да ги държи под властта си?"

Според мен максимум петнадесет-двадесет години...

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 21 минути, deaf said:

има само един свидетел чул думите на Сталин - Никита Сергеевич!

Е да де, но Никита Сергеевич е Хрушчов, член на политбюро от 1939 и генерален Секретар на комунистическата партия и Министър-председател на СССР от 1953 до 1964, той не е Сульо или Пульо. И самият той пише черно на бяло: " Когато изслушах неговите забележки, бях напълно съгласен с него и днес съм още повече.”

Преди 26 минути, deaf said:

Хрумна ми една възможна тема свързана с тази,(макар и на пръв поглед да няма връзка):"Ако Сталин беше нападнал Германия и Европа преди 22 юни 1941г.,и ги беше завладял,колко години е можел да ги държи под властта си?"

Според мен максимум петнадесет-двадесет години...

Съгласен съм. Интересна алтернатива е.

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 14 часа, Б. Киров said:

Производство на кокс и въглища в границите на Германия от преди Аншлуса на Австрия:

Germany (1937 borders)

----------------- Coal ------- Coke
1937/1938 --- 188.1 ------ 41.7
1938/1939 --- 187.5 ------ 44.4
1939/1940 --- 182.6 ------ 44.8
1940/1941 --- 185.6 ------ 46.3
1941/1942 --- 184.9 ------ 46.7
1942/1943 --- 190.8 ------ 47.3
1943/1944 --- 187.5 ------ 47.3

Но по времето на Барбароса Германия контролира „Гросраум“, което означава, че нейните цифри вече са били 2-3 пъти по-големи от съветските. Производство на кокс и въглища в Германия Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), след анексирането на изброените страни:

Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), fiscal year (1st april to 31 of march)

----------------- Coal ------- Coke
1937/1938 --- 330.6 ------ 62.8
1938/1939 --- 332.8 ------ 65.2
1939/1940 --- 328.5 ------ 67.9
1940/1941 --- 334.6 ------ 64.4
1941/1942 --- 338.2 ------ 64.8
1942/1943 --- 353.6 ------ 66.7
1943/1944 --- 352.7 ------ 67.1

Производство на кокс и въглища в СССР:

USSR

---------- Coal ---------- Coke
1940 --- 139.9 --------- 21.1
1941 --- 124.4 --------- 18.5
1942 --- 49.0 ----------- 6.9
1943 --- 54.8 ----------- 8.2
1944 --- 76.3 ---------- 11.5
1945 --- 99.4 ---------- 13.6

Към 1942 г. СССР е загубил голяма част от европейското си население (35% от цялото му население), а данните за промишленото производство на електроенергия, стомана, желязо, въглища, лигнитни въглища, кокс и т.н. са намалели до 35% -60% от нивата на 1940.

До 1942 г. територията на Германия произвежда 7,2 пъти повече въглища и 9,7 пъти повече кокс (и около 10 пъти повече лигнит: 26,6 милиона метрични тона за СССР в сравнение с 260 милиона тона за Grossraum).Германия контролира по-голямата част от индустриализираните райони на Европа (голямото изключение: Обединеното кралство), докато СССР контролира само Сибир и части от Европейска Русия).

Note: In 1943, the railroads consumed 117 million metric tons of coal, 69 million tons went to electricity production helping in generating total output of 160 billion kwh (for Germany it was 26 million metric tons helping in generating about 70 billion kwh in 1942).

Производство на кокс и въглища в САЩ:

USA

---------- Coal ---------- Coke
1937---- 323.202 ------ 47.5
1938 --- 263.182 ------ 29.5
1939 --- 283.751 ------ 40.2
1940 --- 339.896 ------ 51.8
1941 --- 362.245 ------ 59.1
1942 --- 426.279 ------ 64.0
1943 --- 433.297 ------ 65.0

Също така изглежда, че териториите, които Германия анексира и окупира в Гросраум, са дали пропорционален принос за военните й усилия, пропорционален към техния промишлен размер: през 1943 г. германските военни разходи са били 112 милиарда RM (Harrison, The Economics of WW2), но от окупираните части на Европа идваха 24 милиарда RM, така че самата Голяма Германия трябваше да плати 88 милиарда RM, а Голяма Германия включваше повече територии, отколкото предвоенна Германия, само 85% от нейното население живееше в границите й от 1937 г. До 1943 г. имаше 7 милиона чуждестранни работници в Германия от цялата 46 милиона работна сила, а съответстващата на нейните предвоенни граници работна сила е била едва 33 милиона работници.

https://forum.axishistory.com/viewtopic.php?t=208676

1942 изглежда е била критична за вземането на категорична страна от САЩ. Цифрите за производство на кокс и въглища, един от основните показатели по онова време за икономическата и военна мощ на една държава, показват паритет и дори превъзходство на Голяма Германия в сравнение със САЩ.

От трета икономическа и промишлена сила, Германия е станала втора с реална перспектива да конкурира САЩ като световен лидер в случай на победа над СССР, дори частична победа с изтласкване на Русия в нейната Азиатска територия.

Между другото, голяма част от авиационния бензин с високо октаново число в Германия се произвеждал на базата на каменни въглища.

 

Би могло да се каже, че САЩ се включва във войната срещу Нацистка Германия още през януари   1941 г. с приемането на закона за Ленд -Лизинга с ВБ, Китай и Франция (през лятото на 1941  е подписан договор и с СССР)

 

Цитирай

The Lend-Lease policy, formally titled An Act to Promote the Defense of the United States, (Pub.L. 77–11, H.R. 1776, 55 Stat. 31, enacted March 11, 1941)[1] was a program under which the United States supplied the United Kingdom (and British Commonwealth), Free France, the Republic of China, and later the Soviet Union and other Allied nations with food, oil, and materiel between 1941 and August 1945. 

https://www.loc.gov/law/help/statutes-at-large/77th-congress/session-1/c77s1ch11.pdf

https://www.archives.gov/historical-docs/todays-doc/?dod-date=110

 

Защо  Ленд Лизинга (който е в подрепа на противниите на Нацистка Германия и Япония) е важен за отбраната на САЩ?

Например: Завладянето на Великобритания  или съюзяването и с Нацистка Германия БВ би "засегнало" фундамента на САЩ - доктрината Монро..
За илюстрация можем да си представим какво би била за САЩ една " великобританска "Виши" Канада, или един "Виши" Нюфаундленд (тогава е част от БВ,  а не от Канада)... или други съюзническа на Германия страна в Централна  Америка..

Редактирано от nik1

Share this post


Link to post
Share on other sites
Преди 58 минути, nik1 said:

Би могло да се каже, че САЩ се включва във войната срещу Нацистка Германия още през януари   1941 г.

Документално е доказано че още през есента на 1940г. американският посланик в Москва на практика предлага на Сталин заедно да започнат война срещу Германия...

Share this post


Link to post
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...