Отиди на
Форум "Наука"

Падежите в български език и продължаващото безпадежно-безметежно безхаберие


Recommended Posts

  • Потребител

Отварям тази тема относно падежите в български език и продължаващото безпадежно-безметежно безхаберие.

Много сме загубили, но често не осъзнаваме колко много сме заварили и че сме длъжни да го запазим.

В няколко съобщения ще разгледам какво ни е останало от падежната система в старобългарски/старославянски.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Звателен падеж.

Този падеж е напълно запазен в нашият език. Но разгулната ни русофилия заедно с другите видове чуждопоклонничество убива и него.

Господин министре! Господин председателю! Господин директоре! Госпожо директорке!

А сега - детайлите.

Формата за звателен падеж (вокатив) съвпада с формата за именителен падеж, т.е. с общата падежна форма, в следните случаи:

  • при съществителните имена в множествено число
  • при съществителните имена от среден род (тук има обаче особеност, за която ще стане дума)
  • при съществителните имена от женски род, завършващи на съгласна.
Следователно, специална форма за звателен падеж имат:
  • съществителните имена от мъжки род
  • съществителните имена от женски род, завършващи на гласна.
Детайлите ще се разгледат в следният ред:
  • Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна А.
  • Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я (IA).
  • Вокатив а-ла-турка при съществителните имена от мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я.
  • Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на О.
  • Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U.
  • Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U.
  • Иновативен вокатив в източно-български при одушевените съществителни имена от среден род, мъжки и женски род на гласна.
  • Вокатив при прилагателните. Вокатив при субстантивираните прилагателни. Определена форма вместо вокатив.
.

.

Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна А.

Вокативът завършва на О: Мамо! Жено! Госпожо! Дево! Мила родино! Елено моме! Драгано! Войводо! Владико!

Особеност_1: Мъжките лични имена на А нямат специална вокатовна форма: Сава! Никола!

Особеност_2: Когато преди крайното А има исторически мека съгласна (Ц, Ч, Ш, Щ), то вместо на О вокативът може да завършва на Е:

Богородице!

Душе! = Душо!

Вокатив при съществителните имена от женски род и мъжки род в ед.ч., завършващи на гласна Я (IA).

Особеност_1: Тук се очаква вокатив на Е. Отче Еремие!

Особеност_2: Тъй като в новобългарски ЙО е разрешено, по пътя на обобщението се получава вокатив на ЙО/О: Марийо! Българийо! Историйо! (Според мене, формите Марио-Българио-Историо би трябвало също да са допустими.)

Особеност_3: Заемките от турски от мъжки род, завършващи на А/Я, обикновено имат турски вокатив: Чорбаджи!

Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на О.

Вокативът завършва на Е: Боже! Народе! Отче! Отче Паисие! Старче! Човече! Иване! Драгане! Господине! Лейтенанте!

Особеност: Господи!

Вокатив при съществителните имена от мъжки род в ед.ч. по старото склонение на U.

Вокативът завършва на У/Ю: Царю! Учителю! Овчарю! Другарю!

Особеност: Най-вече под влияние на източно-български, където О и У в неударена позиция не се различават, в този случай крайното У преминава в О: Простако! (вместо Простаку!) Поручико! Началнико! Дългучо!

Иновативен вокатив в източно-български при одушевените съществителни имена от среден род, мъжки и женски род на гласна

В източно-български, където в неударена позиция гласните се редуцирват, има специални вокативни форми с ясни крайни гласни:

Христо, изкарай си ги говедата! Като чу подканата, Христу си ги изкара говедата.

Ленче, бързай да хванеш влакът за София, че вече се композира! Ленчиту се качи на влакът от Бургас за София.

Славе, гологлави дългучо! Не ти го гледам вече сеирът, шоуто де. На Слави не му пука.

Мумиче, опичай си акълъ. Мумичиту не ще и да чуе.

Вокатив при прилагателните. Вокатив при субстантивираните прилагателни.

Във вокатив се използва старата определена форма на прилагателното (т.нар. пълна форма).

Мили Боже! Свети Отче! Уважаеми господине! Мила родино!

Ей, старши!

Особеност: Определена форма вместо вокатив: Ей, старшията! Ей, болният! Ей, вратарят!

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чудесна тема! Поздравления, г-н Тамарин.

За съжаление, вокативът към лични имена е практически изчезнал от съвременния български език. Първи удар му нанесоха еманципираните жени, които решиха, че звателната форма към тях е проява на грубост, особено тази на -о и -йо (Марийо, Ивелино) и не толкова на -е (Станке, Еленке). Още когато бях дете (80-те години), звателната форма към жена се възприемаше като недотам кавалерско отношение. През 90-те вече започна да се смята за анахронизъм и звателната форма към мъжете. Днес вече повсеместно вокативът към лично име е натоварен пейоративно и смятан за непрестижен.

Link to comment
Share on other sites

Guest стойчестойчески

В румънски език славянският по произход вокатив на -о също се възприема като грубо, непрестижно но и мъжкият вокатив е на изчезване.

Чудесна тема! Поздравления, г-н Тамарин.

За съжаление, вокативът към лични имена е практически изчезнал от съвременния бъ

Link to comment
Share on other sites

  • 3 седмици по-късно...
  • Потребител

Отварям тази тема относно падежите в български език и продължаващото безпадежно-безметежно безхаберие.

Много сме загубили, но често не осъзнаваме колко много сме заварили и че сме длъжни да го запазим.

В няколко съобщения ще разгледам какво ни е останало от падежната система в старобългарски/старославянски.

Остатъци от косвените падежи при имената.

Става дума за родителен (G:генитив), творителен (I:инструментал) и местен (L:локатив) падеж.

Загубени са безвъзвратно в нашият език. Причината е в това, че всички предлози в нашият език започнали да се употребяват с винителен падеж.

{Балкан-А7}. Напасване на предлозите.{FittingPrepositions}

Не се сещам за следи от тези падежи при местоименията. Но има следи при имената.

G: отръки
G: отстрани
G: доземи
I: денем
I: нощем
I: вкупом
I: първом
L: вкъщи
L: зиме (зимѣ)
L: лете (лѣтѣ)
L: деня (денѣ)
L: нощя (нощѣ)
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А аз само да питам - падежите окончателно изчезват след езиковата реформа на патриарх Евтимий?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А аз само да питам - падежите окончателно изчезват след езиковата реформа на патриарх Евтимий?

Няма връзка. "Езиковата реформа" на патриарх Евтимий няма как да засяга говоримият език.

За всеки отделен случай вероятно е различно, и пак е трудно да се даде датировка.

Например, остатъкът от творителен падеж като че ли и досега е продуктивен: ничком, лежешком, слепешком. Но това вече не е творителен падеж, а само остатък от него.

Допълнение_1. Ето разсъждения на уважаемият съфорумник Arath по темата.

Допълнение_2. За изчезването на локативът (местният падеж) допринася и друга важна балканска характеристика:

..

{Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA}

..

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Падежите в български език и продължаващото безпадежно-безметежно безхаберие: резюме на темата
  • Звателен падеж
  • Именителен/винителен/дателен падеж при местоименията (предстои)
  • Именителен/винителен/дателен падеж при имената (предстои)
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Именителен/винителен/дателен падеж при личните местоимения

В нашият език тези падежи (номинатив/акузатив/датив) при личните местоимения са напълно запазени.

Забележете, че и в други езици, например френски и английски, където при имената номинативът и акузативът не се различават, при личните местоимения се различават.

Забележете, че например във френски и в английски личните местоимения различават именителен и винителен падеж (номинатив и акузатив), но няма форма за дателен падеж. В български има.

Забележете, че например в английски (it) и в немски (es) при личното местоимение от среден род за 3-то лице ед.ч. формите за номинатив и акузатив съвпадат (PIE-характеристика), а в български се различават, което е ярка славянщина (бълг. то/го, руски оно/его). Някои аналогии тук не вървят: в гръцки няма лични местоимения, във френски няма среден род.

Таблица на личните местоимения в българският език

Колона:         --1--      --2--       --3--      --4--       --5--       --6--      --7--       --8--      --9--
-------         Именителен Винителен   Винителен  Винителен   Дателен     Дателен    Дателен     Дателен    Дателен
Лице  Число Род /Номинатив <<<<<<<<<<< /Акузатив  >>>>>>>>>   <<<<<<<    /Датив      >>> <<<    /Датив      >>>>>>>
----  ----- --- ---------- ----------- ---------- Дуплицирана ----------- ---------- Дуплицирана ---------- Дуплицирана
----  ----- --- ---------- КраткаФорма ПълнаФорма Пълна Форма КраткаФорма ПълнаФорма Пълна Форма Аналитично Аналитично
----  ----- --- ---------- ----------- ---------- ----------- ----------- ---------- ----------- ---------- -----------
1-во  ед.       аз         ме          мене       мене ме     ми          мене       мене ми     на мене    на мене ми  
2-ро  ед.       ти         те          тебе       тебе те     ти          тебе       тебе ти     на тебе    на тебе ти 
3-то  ед.   м.  той        го          него       него го     му          нему       нему му     на него    на него му
3-то  ед.   ж.  тя         я           нея        нея  я      й           неи        неи  й      на нея     на нея  й
3-то  ед.   ср. то         го          него       него го     му          нему       нему му     на него    на него му 
1-во  мн.       ние        ни          нас        нас  ни     ни          нам        нам  ни     на нас     на нас  ни
2-ро  мн.       вие        ви          вас        вас  ви     ви          вам        вам  ви     на вас     на вас  ви
3-то  мн.       те         ги          тях        тях  ги     им          тям        тям  им     на тях     на тях  им
ВъзвратноМестоимение: ---- се          себе си    себе си се  си          себе си    себе си си  на себе си на себе си си
Възвратното лично местоимение няма номинатив.

Пълните форми за дателен падеж (колони --6-- и --7--) са архаични. Вместо тях се употребяват аналитичните форми, които представляват винителните форми с предлогът на (колони --8-- и --9--).

Кратките форми (колони --2-- и --5--) са напълно жизнени. Тук стана дума, че в източно-български, както и в съвременният разговорен език, колоната --2-- (кратък акузатив) се е изменила така, че всичките й форми се различават от колона --5-- (кратък датив), дори в 1-во и 2-ро лице мн.ч.: мъ/тъ/гу/я/гу/нъ/въ/ги.

Некратките форми без балканската дупликация (колони --3--, --6-- и --8--) се употребяват с предлози или в специфични контексти:

На кого дадоха днес пенсията? - На нас.
Кого обичаш? - Тебе. (Обаче: Тебе те обичам.)
Тебе обичам повече от него.
С тебе и на край светът отивам.
За кого спестяваш? - За себе си.
Кому е нужна демокрация? - Нам.
-

Предупреждение: Трябва да се обърне внимание на следната досадна езикова грешка: понякога номинативната форма се използва вместо винителната:

Грешно: Аз ме нямаше там. Аз ме е страх.

Правилно: Мене ме нямаше там. Мене ме е страх.

Това е груба грешка! Къде са даскалята?

Как може изобщо да се учи за такава глупост като пълен и кратък член, което в нашият език го няма, а на винителните форми на местоименията да не се обръща нужното внимание!

Виждате, че падежната система продължава да се упростява, дори без влиянието, каквото други езици (гръцки, влашки, румънски) са оказвали върху нашият език през миналите векове.

Редактирано от Христо Тамарин
Link to comment
Share on other sites

  • 8 years later...
  • Потребител

Относно официалната отмяна на падежите в българския в уикипедия пише, че то става с правописната реформа от 1945 с изключение на местоименията. Мене ми звучи комично - тези, които са били застъпници за българо-съветската дружба по този начин отдалечават нашия език от руския.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 минути, Алекс044 said:

Относно официалната отмяна на падежите в българския в уикипедия пише, че то става с правописната реформа от 1945 с изключение на местоименията. Мене ми звучи комично - тези, които са били застъпници за българо-съветската дружба по този начин отдалечават нашия език от руския.

Но ако оставят езика така,той ще напомня на българите за Царска България. Затова променят всичко - парична "реформа",празнични дати,знаме,герб,език...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ?

Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език:

1. Во веки веков;

2. Изчезна вдън земи;

3. До зори/В зори;

4. Слава богу;

5. Предаде богу дух;

6. С това поведение няма да си и богу драг;

7. Боже,господи;

8. С нами бог;

9 . Работа ползу роду;

10. Гарван гарвану око не вади;

11. Тялом си тук, но духом не;

12. Не падай духом;

13. Вересия всекиму, уважение никому;

14. Който гроб копае другиму, сам пада в него;

15. От кумова срама.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ?

Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език:

1. Во веки веков;

2. Изчезна вдън земи;

3. До зори/В зори;

4. Слава богу;

5. Предаде богу дух;

6. С това поведение няма да си и богу драг;

7. Боже,господи;

8. С нами бог;

9 . Работа ползу роду;

10. Гарван гарвану око не вади;

11. Тялом си тук, но духом не;

12. Не падай духом;

13. Вересия всекиму, уважение никому;

14. Който гроб копае другиму, сам пада в него;

15. От кумова срама.

16. Той постави въпроса ребром;

17. Иде ми отръки.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 5.01.2022 г. at 19:25, Алекс044 said:

Относно официалната отмяна на падежите в българския в уикипедия пише, че то става с правописната реформа от 1945 с изключение на местоименията. Мене ми звучи комично - тези, които са били застъпници за българо-съветската дружба по този начин отдалечават нашия език от руския.

Реформата от 1945 г. не служи, за да се сближат руският и българският (това, че си приличат повече е защото като два славянски езика имат сходно историческо развитие, а за влияние - такова е имало още от Възраждането, не се променя много след 1945 г.), а да се осъвременни българският правопис според живата българска реч (по-точно търновският градски говор).

Преди 22 часа, Алекс044 said:

Съгласен съм с вас. Но не е ли по-логично с тази реформа, с оглед привеждане на нашия правопис с реформата в СССР от 1918 г, да се насърчи ползването на падежните остатъци в новобългарски, което е белег за някакво граматично сходство със синтетизма в руския ?

 

 

Не, защото това не идва ей така от СССР, опити за осъвременяване на правописа са се случвали и преди, дори преди Руската революция. 

Цитирай

Също така бих искал да допълня темата със следните падежни фрази и изрази, които са налични в съвременния език:

Това са падежни остатъци, запомени са в народната памет и се употребяват, но самите те не са продуктивни, не си служите всекидневно с цели 7 или колкото там падежа всеки път като говорите, нали? Някои и са заемки от руски, но пак - те постъпват у нас още през Възраждането.

Примерно, руснаците нямат зв. падеж, но имат един израз „Врачу, исцелися сам“, значи „Лекарю, сам се излекувай“, но този падеж е непродуктивен в днешния руски език и си служат с им. форми, същото се отнася за днешния български, но умножено няколкократно.

Редактирано от Искренъ
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 6.01.2022 г. at 20:39, Искренъ said:

 

Това са падежни остатъци, запомени са в народната памет и се употребяват, но самите те не са продуктивни, не си служите всекидневно с цели 7 или колкото там падежа всеки път като говорите, нали? 

Да така е. Но тук има една тънка разлика между падежни остатъци (единични думи, запазили падежни форми) и остатъци от падежна система - определен брой падежи, по които скланяме някои  от родовете. Именно в новобългарски при съществителните от мъжки род имаме продуктивни четири падежа:

1. Иван - именителен;

2. Ивана - винителен ;

3. Ивану - дателен;

4. Иване - звателен.

Разбира се винителната и дателната форма са официално премахнати през 1945 г., но това не пречи да се познават като част от богатството на езика, а защо да не се използват с оглед търсене на даден стилистичен ефект в музиката и литературата ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Цитирай

Но тук има една тънка разлика между падежни остатъци (единични думи, запазили падежни форми) и остатъци от падежна система

Не е толкова тънка, питайте случаен незапознат човек що значи родом и най-много ще се сети за израза „Аз съм родом от ...“. Също така - със или без тия падежни остатъци езикът и грам не се променя, всеки случай той си стои аналитичен.

Цитирай

Именно в новобългарски при съществителните от мъжки род имаме продуктивни четири падежа:

Вин. и дат. по времето на Освобождението (като стартова точка на кодифициране на езика) вече са почвали да изчезват и дори могат да се сочат като диал. разлики. За да се каже, че един език има падежна система е прието, че трябва да има най-малкото 3 падежа и то цялостно действащи, сам изтъкнахте, че у нас само м.р. пази това разнообразие от словоформи.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 16 часа, Искренъ said:

 

Вин. и дат. по времето на Освобождението (като стартова точка на кодифициране на езика) вече са почвали да изчезват и дори могат да се сочат като диал. разлики. 

Да. Дателният се е използвал по-рядко, а относно винителния е достатъчно да отворите "Под игото". Изобилства от форми като "чорбаджи Марка", "дякон Инокентия", "Ивана Грозния","поп Ставря" и др. Същото ще установите и в  разказа на дяда Вазова "Последния ден на ХХ в.", както и в други книги и произведения. 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 5 часа, Алекс044 said:

Да. Дателният се е използвал по-рядко, а относно винителния е достатъчно да отворите "Под игото". Изобилства от форми като "чорбаджи Марка", "дякон Инокентия", "Ивана Грозния","поп Ставря" и др. Същото ще установите и в  разказа на дяда Вазова "Последния ден на ХХ в.", както и в други книги и произведения. 

И не споря, самият аз често се усещам като казвам така и бих подкрепил ако се припознае в книжовната реч.

 

Редактирано от Искренъ
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 15 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

 

За контакти:

×
×
  • Create New...