Отиди на
Форум "Наука"

Фалшификати за събитията в Сан Стефано от 1878 г.


Recommended Posts

  • Потребители

Сан Стефано е историческо предградие на Цариград. Името идва от легендата, че тук са били съхранявани мощите на свети Стефан. През 1203 г. на брега акостират венецианските кораби и от тях слизат латинските рицари на Четвъртия кръстоносен поход. През 1926 г. името на предградието е сменено на Йешилкьой. Причината за смяната е същата, която кара днес и в България да се настоява имената да бъдат само български. Йешилкьой буквално означава „Зелено село” и подсказва за ландшафта, който е характерен за тази местност.

Мястото, намиращо се на 10-11 км от центъра на историческия Константинопол-Цариград, е дълбоко свързано с българската история. На 19 февруари/3 март 1878 г. тук е подписан договор, с който Османската империя се съгласява нейната провинция България да бъде обявена за „самоуправляващо се, плащащо данък княжество, с християнско правителство и земска войска”. На картата на Европа отново заема своето достойно място държавата, която днес се гордее с най-старото име в Европа.

Желанието събитията, разиграли се в Сан Стефано през февруари-март 1878 г., да бъдат представени с повече автентични факти, по ред причини са довели до изопачаване на някои от тях.

Неизвестно кога Adolf Wolf от Dresden издава албум, посветен на руско-турската война, съдържащ 22 литографии. Сочи се, че изданието е от 1877 г., но на литографията с пореден номер 21 е изобразен сюжет, озаглавен Einzug der Grossfürsten Nicolaus in Konstantinopel (Влизането на великият княз Николай в Константинопол). Това събитие е станало на 11 (23) февруари 1878 г. http://www.booklooker.de/B%C3%BCcher/Druck-Adolf-Wolf+Russisch-T%FCrkischen-Krieg-1877-Lithographie-21-sehr-selten/id/A00TMPEk01ZZ5?zid=d5e1941d2f7f2330797801c2fb7857c7

Литографията е репродуцирана в илюстрованите издания на Божидар Димитров „Руско-турската война 1877-1878. Хроника” (1998) и „Истинската история на Освобождението 1860-1878” (2006) под същото заглавие: „Великият княз Николай влиза в Константинопол”. Екземпляр от литографията се съхранява в Централния държавен архив във фонда „Колекция Д-р Симов” и вероятно от там е направена репродукцията.

post-2642-0-58603400-1392710483_thumb.jp

Въпросната литография на практика е фалшификат. Художникът, който я е създал, очевидно е имал амбицията да ползва автентични материали за събитието, а те не са много. В случая е използвал гравюра, която виждаме отпечатана в списание Иллюстрированная хроника войны № 94, приложение на списание Всемирная иллюстрация № 481 от 25 март 1878 г. Гравюрите от руско-турската война са били препечатвани в различни издания, така че съществува възможност художникът на литографията да е използвал нейно изображение, взето не от руското, а от английско, немско или френско списание.

Тези подробности не са съществени. Не е толкова съществено и заглавието, тъй като главнокомандващият руската армия Николай Николаевич с десетхиляден отряд влиза не в Цариград, а в неговото предградие Сан Стефано. Едва след подписване на Санстефанския мирен договор великият княз прави официално посещение на султана в неговия дворец Долмабахче, който вече е в турската столица.

По-същественото е, че на оригиналната гравюра в списанието е изобразено влизането на великия княз главнокомандващ Николай Николаевич не в Сан Стефано, а в Одрин, което е станало на 14/26 януари 1878 г.

post-2642-0-04165100-1392710608_thumb.jp

Дрезденският литограф е променил някои от детайлите, най-вече при сградите на заден план и в състава на публиката. В „Цариград” тя е представена като изключително турска. Което не е вярно, поне за Сан Стефано. Според граф Игнатиев там турците били малко, преобладавали гърците и арменците. Най-големият провал на художникът обаче, е че представеният сюжет доста се различава от случилото се при посрещането на Николай Николаевич в Сан Стефано.

В своя дневник Михаил Газенкампф, който е бил по време на войната секретар на главнокомандващия Николай Николаевич, е записал с дата 14 (26) януари:

„Към 4 часа след обяд пристигнахме в Одрин. На гарата беше строен почетен караул от един от полковете (16-ти пехотен) на дивизията на Скобелев, със знамена. На десния фланг – Гурко и Скобелев с многочислена свита: всичките началстващи лица и щабовете на двата отряда.

Срещата беше задушевно-трогателна. Великият княз прегръщаше, целуваше и горещо благодареше на героите.

На изхода на гарата седнахме на конете. Тук стоеше втори почетен караул – от лейбгвардията на Преображенския полк, а зад него – цял полк в шпалир; по-нататък пак в шпалир – почти цялата дивизия на Скобелев. Великият княз благодари задушевно; войските го посрещнаха възторжено.

Зад шпалирите на войските започваха и се простираха до самия Одрин (гарата е на две версти от града) шпалирите на местното население, масово изсипали се да посрещнат великия княз. Пред шпалира стояха една зад друга депутациите от обществата: гръцкото, арменското, българското и еврейското със значки и знамена…”

А ето какво е записал пак в дневника си, Михаил Газенкампф с дата 11 (23) февруари:

„Пристигнахме в Сан Стефано в часовете около 4-ри сутринта, при чудесна лунна светлина. На гарата вече очакваха великия княз: военният министър Реуф паша, бившият главнокомандващ Мехмед Али паша и местното гръцко духовенство. Великият княз седна на коня и влезе в Сан Стефано, предшестван от гръцкото духовенство с икони, хоругви, запалени свещи и хор певци. Бедните паши, които нямаха ездитни коне, бяха длъжни да се влачат зад великия княз пешком.”

Граф Николай Игнатиев като определя времето на „три сутринта преди разсъмване”, добавя, че „влакът пристигна в Сан Стефано и тук бе посрещнат на гарата от Реуф паша, с приготвени за главнокомандващия и за цялата свита екипажи и конници факлоносци за осветяване на пътя”.

Има някакво разминаване между двамата свидетели на събитието относно това как е влязъл самият Николай Николаевич в града. Възможно е на Игнатиев да не е направило впечатление, че главнокомандващият е бил на кон, а от друга страна не се изключва вероятността секретарят на великия княз да си е направил труда да отличи патрона си, като го качи на кон. Но очевидно събитието е било през нощта, имало е присъствие на официални турски лица и вероятно е нямало публика, още повече турска.

* * *

Прави впечатление единогласието, което са постигнали в Уикипедия съставителите на разноезичните статии „Сан Стефано” и „Санстефански мирен договор” относно така наречената „къща”, „дом” или „вила”, където бил подписан Санстефанския мирен договор. В jpg-файла с тази къща са посочени към 50 статии, където изображението фигурира именно като House Of San Stefano Treaty. Някъде се уточнява, че домът бил на семейство Симеоноглу. http://commons.wikimedia.org/wiki/File:HouseOfSanStefanoTreaty.jpg?uselang=pt

post-2642-0-46310300-1392710498_thumb.jp

За разлика от влизането на руските войски в Сан Стефано, убягнало от ръката и фотоапарата на кореспондентите, домът, където е подписан Санстефанския мирен договор е показан своевременно още в мартенските броеве от 1878 г. на илюстрованите списания в Русия и Англия. Това е било къщата, в която са били настанени генерал-адютант Николай Игнатиев и неговите помощници. В нея на 19 февруари/3 март 1878 г., около шест часа след обяд, бил подписан прелиминарният мирен договор между Русия и Турция.

В сп. Иллюстрированная хроника войны № 95, приложение на сп. Всемирная иллюстрация № 481 от 25 март 1878 г. е отпечатано това изображение.

post-2642-0-18221200-1392710511_thumb.jp

Същата гравюра виждаме и в сп. The Grafik от 23 март 1878 г. Тук е уточнено, че къщата е служила за резиденция на генерал Игнатиев.

post-2642-0-71880500-1392710544_thumb.jp

Ето и изображението в The Illustrated London News. Броят на списанието също е от март 1878 г., но за съжаление от него се показват само изрезки, в които не фигурира датата.

post-2642-0-35698200-1392710551_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Струва ми се, че не е много удачно да се използва думата "фалшификати", защото то така и романът "Под игото" ще трябва да го обявим за фалшификат. Гравюрите са художествени творби, които представят дадено събитие, но не съвсем като снимка, а отразяват възгледите на автора и нагласите на обществото. Художникът едва ли е броил населението на Сан-Стефано. Напълно е възможно там където е правено наблюдението за една рисунка да е имало струпване на по-голям брой турци и да е изобразено именно това, а не останалата част от пътя, където може изобщо да е нямало. Но преди всичко става дума за художествено въздействие, т.е. да се покаже настроението на християните и мюсюлманите, а не да се даде точна представа за процентното съотношение.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Наблюдателната точка, от където е правена рисунката, се е намирала в Дрезден. Едва ли там е имало голямо струпване на турци.

Все пак съм пуснал статията в темата "история", а не в литература или изкуство. Посочил съм, че репродукцията е в книги, които претендират да представят реалните исторически събития, а не настроенията на автора или на обществото.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За всички, които виждат гравюрите е пределно ясно, че 200-300 души не са замръзнали за часове докато бъдат нарисувани. Това не са фотоснимки. Едва ли за някой има особено значение дали в действителност е имало 10 с фесове, 10 с мустаци и 10 без фесове и мустаци. Използвани са налични изображения на основни участници, а за тези от масовките типови, както и за сградите. Тъй като не е комикс идеята е една гравюра да отразява съществени моменти, които може да са няколко. В смисъл взимат се няколко епизода от влизането и се представят в едно изображение. Изображението не би съвпадало със снимка, но пък дава представа за неща, които трудно биха могли да бъдат хванати на снимка. Примерно на гравюрите с изображения на сгради обекта е представян много по-добре, отколкото на фотоснимка, защото примерно заради тесните улици трудно може да се хване в кадър в цялост. Но на гравюра сградата може да се нарисува без проблем, нищо че никой фотоапарат не може да я снима така, освен ако не бутнат няколко реда сгради. По тази причина въпреки големия напредък на фототехниката и днес често в научни издания се предпочита дадено изображение да се представи не като снимка, а като рисунка.

Някои рисунки са правени по данни на кореспондентите, като самото известие не е било публикувано.

В някои случаи има разбира се и технически грешки, които се случват и в наше време. Имах една детска книжка, в която черквата "Св.св. Петър и Павел" в Търново беше обозначена като "Св. 40 мъченици", да не говорим за един от томовете пътеписи (май бяха арменските) където гравюра на Дворецът на Порфирогента в Цариград е посочена като изображение на сграда в Търново.

Но всичко това не може да се нарича фалшификация. Едното е представяне на действително събитие, като основните участници са си изобразени както са си изглеждали, също облеклото, въоръжението, а разликата е в детайлите, които не са от особено значение. Иначе трябва да обявим и рисунките в Оспрейките за фалшификация, защото този, дето ги е рисувал е живял хиляди години след нарисувания.

Другото е пък грешка, която не е умишлена и целена, за да се нарича фалшификация. Напр. в юбилейни издания са били бъркани дори образи на генерали от руската армия. Разбира се допуснатите грешки вече е добре да се посочват, за да не се допуска тяхното приповтаряне в резултат от цитиране.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всяко литературно произведение, което не е съобразено с историческите факти, на практика си е фалшификат. Можем да се отнасяме снизходително към авторите, които са пишели без да знаят за какво става дума. Но всеки, който може да представи факти, уличаващи, че нещо не отговаря на това, за което се представя, има право да нарече въпросния обект фалшификат.

В случая литографията на Адолф Волф е съзнателен фалшификат, защото той е използвал за „подложка” сюжета от влизането в Одрин. Т. е. Волф много добре е знаел, че не е нарисувал влизането в Цариград, защото е нямал сведения как е станало. Фалшификат, направен с цел измама на някого, дори се наказва. А литографиите с лъжливото изображение са били направени, за да се спечелят пари от тях. За всичките си литографии той е използвал гравюри от тогавашната преса, които свободно е прерисувал и оцветил, разбира се без да знае какви са били реалните цветове.

post-2642-0-52442500-1392893334_thumb.jp

Фалшиво е изображението, защото не е съобразено нито с годишното, нито с часовото време. Става дума за 4 часа сутринта в средата на февруари месец.

Турците са по-леко облечени от хората в гравюрата с влизането в Одрин, което е станало месец по-рано, пак през зимата. Насреща даже има един разгърден турчин.

post-2642-0-65985100-1392893345_thumb.jp

post-2642-0-50783300-1392895042_thumb.jp

Било е тъмно. Пътят се е осветявал от факлоносци. Картината би трябвало да изглежда така.

post-2642-0-46248500-1392893353_thumb.jp

Газенкампф много точно е написал: отпред беше местното гръцко духовенство, великият княз бе на кон, пашите подтичваха след него, за техен късмет домът, приготвен за княза се оказа недалеко от гарата. Шпалири от публика, значи няма.

Граф Игнатиев освен за факлоносци пише, че влизането в Цариград не приличало на военен епизод, по-скоро на тържествено руско пратеничество при султана. Значи там не е имало войска.

Знаеш ли, Галахад, и друг път съм забелязал, че много неуместно се опитваш да критикуваш неща, които за пръв път се показват, при това подробно се обяснява и то в детайли за какво става дума. Не чувстваш ли, че обиждаш авторите с елементарните си забележки?

За заглавието дълго мислих, но не можах да измисля по-кратко. Най-точното е: „Литография, която предава невярно влизането на Николай Николаевич в Сан Стефано и сграда, която, неправилно е идентифицирана като място, където е подписан Санстефанския мирен договор”. Ако искаш го поправи, но недей да се заяждаш на дребно. Ако пък мислиш, че литографията може вярно да представя действителните събития, ще ти кажа като Еньо: чети повече.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Тогава се е случвало да се съставят неточни картини - или поради объркване на автора или поради липса на точна или поради представяне на желаното за действително. Това е някакво такова полу-художествено творчество - има събития, но няма снимка или рисунка от място и те ги пресъздават. А като няма и събитие, а авторът мисли че има - става това, което е станало в случая.

Сходна е историята с картината и фотографията със сабята на Шукри Паша, така добре изследвана в документалния филм на Данаил Глишев по НТВ.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Кой неточно написал, кой неправилно разбрал, да стане все пак ясно: литографиите на Адолф Волф,съхранявани в Централния държавен архив и репродуцирани в книгата на Божидар Димитров „Руско-турската война 1877-1878. Хроника” (1998), са вторичен продукт. Те са свободна интерпретация на автора, използвал изображения на гравюри, публикувани през 1877 и 1878 г. в тогавашната преса.

Копирането е свободно и на практика заличава елементите на автентичност, доколкото ги има в оригиналните гравюри. Цветовете са поставени произволно и дори да са проучени униформите на изобразените лица, няма сигурност, че навсякъде имаме абсолютна автентичност. Един от прийомите за прикриване на копирането, който е използвал литографът (вероятно и тогава е имало защита на авторските права), е представянето на огледален образ на оригинала. Така дори в оригиналната гравюра с изглед от Русе например, първичната рисунка да представя достоверно характерните очертания на къщите там, то в литографията улицата вече не е същата. Къщите отдясно, са се намирали в действителност вляво.

Има и промяна в наименованията на сюжетите. „Връщане на ранени войници по железницата в Цариград” е дадено като „Турски санитарен транспорт край Шипченския проход”. Заглавията на литографиите съм ги взел от книгата на Димитров и не съм сигурен дали те са такива и върху оригиналните литографии. В интернет са показани много умалени репродукции и текстовете на тях не се четат. Но в случая критиката ми е въобще към начина, по който може явни имитации, публикувани без да се прояви критично отношение към съдържанието им, да създадат невярна представа в читателя. И така да се мисли, че навремето край Шипченския проход е имало железница.

Оригинална гравюра, публикувана в The Illustrated London News от 28 юли 1877 г.

post-2642-0-35155300-1393064283_thumb.jp

Литография „Артилерийски обстрел на турски позиции в Русе”.

post-2642-0-79560100-1393064295_thumb.jp

Оригинална гравюра, публикувана в The Illustrated London News от 8 септември 1877 г.

post-2642-0-98144100-1393064306_thumb.jp

Литография „Турски санитарен транспорт край Шипченския проход” (?).

post-2642-0-22520700-1393064314_thumb.jp

Разбира се, че и на оригиналните гравюри трябва да се гледа критично, тъй като много от тях са правени по скици, изпратени от кореспондентите. И е трудно да се приеме, че една битка е изглеждала така, както е нарисувана. Но първо трябва да се отсее зърното от плявата. И когато се открие, че едно изображение не е пълноценен документ, то да не се използва повече като такова.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В печатните издания гравюрите значително предхождат снимките. Има ги още в инконабулите. В продължение на векове е било ясно, че те не възпроизвеждат точно дадено събитие. Но са ценен източник на информация примерно за облеклото и въоръжението от епохата. Тенденцията да се пускат горещи снимки от мястото на събитието е сравнително нова и както се видя от случилото се наскоро в Киев това често се оказва смъртоносно за журналистите, опитващи се да го правят. Между другото същото става и с Верешчагин, но през Руско-японската война, когато потъва броненосецът "Петропавловск".

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...