Семейна военна история

[zahar4e]

В моето семейство от поколение на поколение се предава ценна реликва - парадна сабя, отличителен белег на царския офицер. Винаги съм знаела, че дядо ми е бил офицер от Втората световна война, но тези дни, покрай този и още един исторически форум любопитството ми се разпали и реших да се поровя малко по-назад в своята история.

Седнахме с баща ми и сладкодумно ми заразказва за моя дядо. Той се е сражавал в окупационния корпус в Югославия и Гърция, в противотанковата артилерия ( когато потърсих малко повече информация името му излезе ето тук http://edinzavet.wordpress.com/2009/11/23/vnvu-60v/ само че към пехотата ). Веднъж скрит иззад един дънер, картечар на противника стрелял по тях - дядо ми се прицелил към него ( с немско оръдие 75 РАС - ако съм разбрала правилно ) и с точен и мощен залп го свалил, даже дънера се разхвърчал на всички посоки. Но мен една друга история ме впечатли много повече. Дядо ми имал заповед да разстреля един старец и едно момиче от гръцката съпротива. Той приел заповедта.....и ги пуснал, спасил живота им. И от няколко дни все си мисля за това - как човешкото у човека надделява дори над войната. Сещате ли се за някакви други подобни случки, много ми се иска да ги чуя!?

Иначе историята и на моя прадядо била много интересна - той участвал в две световни войни. В Първата се сражавал в Македония. Тогава е бил на 18 години и някога разказвал ( както и Гербов спомена в една тема, само че за Руско-турската освободителна война ), че полковата музика свирила, а войниците се хвърляли в боя без страх. В една битка толкова много стрелял срещу англичаните, че цевта на оръжието му станала червена. Той бил благозвучното фелдфебел ( което се равнява на днешното старшина ). В Унгария пък трябвало да пази една бъчва с вино от един тон - тази военна случка мен много ме развесели и когато попитах " и после какво станало " - баща ми отговори " ами нищо, но след това много обичал да си пийва червено винце..... "

В " семейните съкровища " пазим печат с неговите инициали и една пробита сребърна монета ( носена като ключодържател ). Може би е малко глупаво - но вероятно тя е значела нещо за прадядо ми или за дядо ми и исках да попитам, дали тя е била в обращение и кога, и изобщо дали сребърните и златните монети са били изсечени само с някаква нумизматична стойност или са били " разменни монети "? Офицерската сабя пък е изключително красива като изработка, с изящни надписи и инкрустирани рубини върху лъвът на дръжката. Исках да питам и дали има някой, който знае какво означават инициалите "КЦ" върху нея?

Пазим и медали за храброст, но едва ли ще разбера нещо повече за тях, тъй като заедно с прадядо ми са се сражавали и неговите двама братя близнаци ( единият от които е загинал на фронта ), а заедно с дядо ми и неговия брат, който е бил ранен от шрапнел в гърба.

[КГ125]

Браво!

Иначе виждаме документите на фелдфебел - сиреч старшина по днешному. Печатът е зачисляван и с него е запечатвал помещения или други неща, в които е съхранявано имуществото, за което отговаря. Освен с ключовете и брави и катинари, върху вратата се слагат восъчни или пластилинови печати с конец, това печатче се натиска върху тях и вече ако са счупени, значи не той, а друг е отворил. Разпространено при военните уредче

Монетата е гръцка.

[Warlord]

Не знам гръцки (изглежда да е на съвременен), ама ми се струва, че на монетата разчитам: "Отон - Василевс на Елада" ???

[Warlord]

Той се е сражавал в окупационния корпус в Югославия и Гърция, в противотанковата артилерия ( когато потърсих малко повече информация името му излезе ето тук http://edinzavet.wordpress.com/2009/11/23/vnvu-60v/ само че към пехотата ). Веднъж скрит иззад един дънер, картечар на противника стрелял по тях - дядо ми се прицелил към него ( с немско оръдие 75 РАС - ако съм разбрала правилно ) и с точен и мощен залп го свалил, даже дънера се разхвърчал на всички посоки

В пехотните дивизии и през ВСВ има зачислена много особено пт артилерия като в случая, съвсем не е задължително да е към бронетанковите (в нашия случай към бронираната бригада).

Оръдието по-скоро да е било PAK-40 (Panzerabwehrkanone 40), което е с калибър 75 мм

Залпове разбира се няма как да пуска (а единични снаряди) защото е отпреди откриването на реактивната артилерия, макар и да има наченки на немски прототипи от периода, обаче не е тук мястото, а и става късно. Доста интересна тема обаче, трябва да продължим с изследването на тази история по-нататък

Редактирано Юни 24, 2014 от Warlord

[БатеВаньо]

В моето семейство от поколение на поколение се предава ценна реликва - парадна сабя, отличителен белег на царския офицер. Винаги съм знаела, че дядо ми е бил офицер от Втората световна война, но тези дни, покрай този и още един исторически форум любопитството ми се разпали и реших да се поровя малко по-назад в своята история.

Седнахме с баща ми и сладкодумно ми заразказва за моя дядо. Той се е сражавал в окупационния корпус в Югославия и Гърция, в противотанковата артилерия ( когато потърсих малко повече информация името му излезе ето тук http://edinzavet.wordpress.com/2009/11/23/vnvu-60v/ )

Какво съвпадение!

Моят също е от 60-ти випуск и е бил на същите места, за съжаление обаче не имало как да се сдобия с интересни истории. Останали са само сабя, кортик, шпори, лампази( ако не се лъжа ) и ордени.

Ще гледам тези дни да пусна някоя снимка.

[zahar4e]

Благодаря ви за информацията и ще чакам с нетърпение за още Колкото повече научавам, толкова по-интересно ми става!

[Warlord]

Веднъж скрит иззад един дънер, картечар на противника стрелял по тях

Картечаря германец ли е бил или сръбски/гръцки партизанин? Ще ми е интересно да чуя още истории от Унгария и преследването на немците, както и от окупацията ни в Югославия и Гърция.

[zahar4e]

Картечарят е бил германец, обстрелвал е пътя и нашата пехота не е можела да продължи атаката. Бил е добре прикрит, но дядо ми Стаменко ( той през войната е бил поручик ) го открил през мерника на оръжието PAK-40 и го свалил.

В Югославия имало и малки лирични отклонения от войната - по "кафаните" някой местни жени били много благоразположени към българските офицери.

Прадядо ми Владо е оцелял в двете войни и след това е бил полкови писар - имал е много красив почерк и е умеел да пише на машина. В Първата световна война е бил в 6-ти полк. След края на войната са издигнати паметни плочи на загиналите от този полк, но когато комунистите дошли на власт ги махнали и построили на тяхно място Националният Дворец на Културата.

Warlord, това е всичко, което знам.

______________

Бате Ваньо, би трябвало да имаш албум на 60-ти випуск ( и ние сме имали, но са ни го откраднали при един обир ).

Ако го откриеш, ще е страхотна находка.

[БатеВаньо]

______________

Бате Ваньо, би трябвало да имаш албум на 60-ти випуск ( и ние сме имали, но са ни го откраднали при един обир ).

Ако го откриеш, ще е страхотна находка.

I don`t have, almost everything is confiscated during the years after the SecondWorldWar, but when U login to facebook follow this link: https://www.facebook.com/groups/56521464815/ - "Един завет" Клуб на потомците на царски офицери - there are a lot of useless information about!!!

Редактирано Юни 26, 2014 от БатеВаньо

[zahar4e]

Загледах се пак в тези символите на българската армия от царско време и не можах да не забележа колко често присъства лъва във величествена си осанка, с прецизна изработка.

Като герб на флаг на "краля" на България се среща още през Второто българско царство, после е символ на много хайдутски чети през турското робство, след освобождението лъвът е герб на трибагреника и до наши дни с царствената си корона краси нашето знаме.

В тези два линка го има показан в различни вариации:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE_%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BC%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D1%80%D0%B1_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F

А ето ги и моите наблюдения:

[КГ125]

То цялата епоха се отличава с такава естетика, прецизна и българска.

[Stefan Iv]

Това, което е показано на снимките е било на двама човека. Двата ордена "За храброст" - 1 и 4 степен, както и печата са били на фелдфебела Васил Захариев Вучков. Монетата към него е гръцка 1 драхма емисия 1832 (сребро проба 900-4,447 г.) Не е рядка. Как е попаднала на печата Божа работа. Сабята е офицерска обр.1927 и е принадлежала на офицер, не е на фелдфебела.Даже и монограмът му е КЦ. Струва ми се че между двамата няма пряка роднинска връзка.

Редактирано Юни 28, 2014 от Stefan Iv

[zahar4e]

Много ценна информация.

Само че фелдфебела е Владимир Захариев Вучков, а офицера е Стаменко Владимиров Захариев - неговият син. Случаят с монограма ми е много любопитен - да не би да имаш впредвив, че сабите са поименни, защото това не са инициалите на дядо ми, а сабята със сигурност е негова?

[Stefan Iv]

Много ценна информация.

Само че фелдфебела е Владимир Захариев Вучков, а офицера е Стаменко Владимиров Захариев - неговият син. Случаят с монограма ми е много любопитен - да не би да имаш впредвив, че сабите са поименни, защото това не са инициалите на дядо ми, а сабята със сигурност е негова?

На тези саби е имало празно щитче, на което всеки, който е искал е можел да си напише монограма. Инициалите КЦ означават че преди да стане собственост на Стаменко Захариев е била нечия друга. Каква е точно историята Божа работа.

[zahar4e]

А има празно щитче - то се намира върху лъвската грива на дръжката ( и за него се чудех ).

[Stefan Iv]

А има празно щитче - то се намира върху лъвската грива на дръжката ( и за него се чудех ).

Няма празно щитче, защото е запълнено с въпросните инициали. Направи ми и друго нещо силно впечатление. Защо след като Стаменко е бил офицер и е участник в т.нар. "Отечествена" война няма никакви ордени. На всеки са давали по нещичко. Честно казано има нещо мистериозно в цялата тази работа.

Щитчето от товята сабя и когато е празно

Редактирано Юни 29, 2014 от Stefan Iv

[zahar4e]

Не, не - има празен щит и другата седмица ще кача снимка за да го докажа. Сабята е чисто нова и дори не е подострена, не може да е била на някой друг.

Имаме и други ордени, но не съм ги снимала, понеже някои са носени и са се окислили с времето, но признавам си не им знам историята.

[zahar4e]

Не ми се вярва да има два празни щита за монограм. Да не би това да е друга сабя - например на саби от Първата световна война е гравирано " С нам и Богъ ", а пък на нашата " За Царя и Отечеството " ( има някои разлики ) ?

[zahar4e]

 

За мен е огромна радост и гордост, че лъвът от Мемориала в чест на загиналите от 1-ви и 6-ти Пехотни полкове отново е на мястото си!

[zahar4e]

[zahar4e]

[zahar4e]

[Skubi]

Навремето на село в старата пустееща къща случайно намерих сабята на дядо ми който беше кавалерист. Бяхме на екскурзия и затова я пъхнах в куфара и виж чудо дойде по самолета... Тук я показах на баща ми и той каза, че е мислеле отдавна загубена защото с нея са сечели папуря за добитъка...И аз там я намерих в бивщата плевня...

Тогава разказва за неговият дядо който е бил на гръцкият фронт и донесъл от одрин орехи защото там имало огромни с кора тънка като хартия. После ги посъдил на село и давали хубава реколта....Той разказвал, че такава бъркотия е имало, че войниците буквално гладували. И веднъж намерили брашно. И макар предупрежденията мнозина яли от него и после между ужасни мъки пукнали.....