Отиди на
Форум "Наука"

За произхода на думите (бг) "госпожа", "госпожица" и "господин"


nik1

Recommended Posts

  • Потребители

"Госпожа": думата е заета в българския директно от руски

(В сръбския и хърватския думата е госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, от старославянското *gospodja)

"Госпожица": от българското "госпожа" , окончанието -ица е сръбско/българско (южнославянско); конструкцията е сръбска и българска (южнославянска)

(в руски госпожица е "барьiшня")

"Господин" - директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ако думата госпожа беше собствена българска (развитие на gospodja), тя щеше да се изговаря като "госпожда"

(рефлекс на праславянското *dj - в българския език става жд, а в руския – ж)

Link to comment
Share on other sites

Праславянски предполага че става дума за неславяни на пътя да станат славяни (но, все пак, още не славянски).
Затова общославянски език = старославянски за разлика от старобългарски които не е правилно да се нарече старославянски.
Има старо-/общославянски, старобългарски (с "щ" и "жд") и старословенски (Фрайзингските ръкописи); и чак след това новобългарски, новословенски и т.н.
За "госпожа": точно така, защо няма "госпожда"???

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

господин и господар били ли са някога синоними( ако са били, на какво се дължат различните суфикси и дали могат да бъдат взаимозаменяеми) или са се ползвали изначално с различен смисъл?

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, мисля, че се среща в текстове от 14 век господин Иван Срацимир или нещо подобно, а другаде - че някой си бил господин на еди си коя област. От господар идва. Дали е възможно да е заемка на израза (не знам как е езиковедския термин) от Европа? Превод, един вид?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Затова общославянски език = старославянски за разлика от старобългарски които не е правилно да се нарече старославянски.

Има старо-/общославянски, старобългарски (с "щ" и "жд") и старословенски (Фрайзингските ръкописи); и чак след това новобългарски, новословенски и т.н.

За "госпожа": точно така, защо няма "госпожда"??

Да, аз не слагам равенство между старославянски и старобългарски езици;

Като пиша че според мен "Господин" е директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ), пропонирам виждането си че "староюжнославянското" /старобългарското господинъ е дума която се е използвала от балканските славяни по времето на "старобългарския" период.

Допускам че тази дума е проникнала в руския език от балканският/старобългарският писмен славянски.

Предполагам също че после думата е заета в новобългарския от руския (По аналогия с "госпожа", която в новобългарския език е заета директно от руски)

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, мисля, че се среща в текстове от 14 век господин Иван Срацимир или нещо подобно, а другаде - че някой си бил господин на еди си коя област. От господар идва. Дали е възможно да е заемка на израза (не знам как е езиковедския термин) от Европа? Превод, един вид?

Да, думата "господин" се използва в среднобългарския език

Допускам че думата по това време си е с нашенски (балкано-славянски, южнославянски произход), но може и да греша.

Смятам че думата "господин" е изчезнала от късния среднобългарски/новобългарски език, демек по време на Османлъка , така както изчезва "госпожата" от езика ни (която обаче си е жива и здрава в сръбския и хърватския като госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, но не госпожа)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да, думата "господин" се използва в среднобългарския език

Допускам че думата по това време си е с нашенски (балкано-славянски, южнославянски произход), но може и да греша.

Смятам че думата "господин" е изчезнала от късния среднобългарски/новобългарски език, демек по време на Османлъка , така както изчезва "госпожата" от езика ни (която обаче си е жива и здрава в сръбския и хърватския като госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, но не госпожа)

PS

Не ме питай защо в думите госпожа и господин българския са изчезнали по време на Османлъка, а сръбско-хърватския - не

/мога да ти отговоря защо се получило така, но като те познавам, отговорът* най-вероятно няма да ти хареса и ще почнеш със опонирането и споровете ,аз обаче нямам намерение да споря с теб/

*най-простият отговор е: Сърбите и хърватите (езика им) не загубват писмената си традиция по време на Османлъка, за разлика от българите, Не само това - езикът им се развива като писмен. Той (сръбският) е един от "канцеларските" езици в Империята (в столицата), и се развива (хърватският) в полуавтономната Хърватия като канцеларски и литургичен.

Тук са описани процесите (може би опростено или непълно/изкривено, защото би следвало да се разглежда еволюцията и на сръбския език)

http://www.kwintessential.co.uk/language/about/croatian.html

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ми че българският също е канцеларски - във Влашко, където в грамотите се среща "господин" на земята Угро-влашка и на други неща??? После защо да е загубил българския писмената си традиция? Вярно писано е по-малко, но е писано в османския период.

Т.е. думата се среща там, където езикът третира господарска тематика - затова го имаме в Сърбия и Хърватия и във Влашко и Молдова, в последните два случая на български, а в самата българия, където нЕма господиновци, а аги и бегове - не.

Но разбира се, в новобългарския е много вероятно тази дума да е русизъм - защото има вече съверемнното, европейско значение за уважително обръщение, а не значи господар. Казваме - стопанин на дома, а не господин на дома..

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ми че българският също е канцеларски - във Влашко, където в грамотите се среща "господин" на земята Угро-влашка и на други неща??? После защо да е загубил българския писмената си традиция? Вярно писано е по-малко, но е писано в османския период.

Т.е. думата се среща там, където езикът третира господарска тематика - затова го имаме в Сърбия и Хърватия и във Влашко и Молдова, в последните два случая на български, а в самата българия, където нЕма господиновци, а аги и бегове - не.

Но разбира се, в новобългарския е много вероятно тази дума да е русизъм - защото има вече съверемнното, европейско значение за уважително обръщение, а не значи господар. Казваме - стопанин на дома, а не господин на дома..

Аз ти казах какво ще направиш..

Проспускаш ключовите моменти:

-румънския/влашия "канцеларски" се румънизира през 17- 18 век;

-славянския влашки в 16 век е под "черковно-славянско" езиково влияние - вероятно руска версия, възможно и русинска версия на "черковен славянски", но не под новобългарско

влияние,

от което следва общия извод/факта че българската писмена традиция се прекъсва.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Това е писмото на Neacșu Lupu до брашовския кмет Йоханес Бенкнер (Брашов е в пределите на Унгария по онова време) .

Писмото е от 1521 година,

От 190 думи в него, 175 са с румънски/романски произход.

Neac%C5%9Fu%27s_letter.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ.

Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ.

Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

Очевидно, въпреки това малоруското влияние върху езика/румънски текстове съществува.

Пример:

. Архивниятъ (букурещкиятъ) сборникъ отъ начало е фрагментаренъ: на първата страница се свършва почнѫта статия, а сетнѣ продължаватъ на малоруско нарѣчие още нѣколко статии съ медицинско-ботаническо съдържание, слѣдъ което захваща срѣднобългарски езикъ, на който сѫ писани другитѣ статии на сборника.

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

госпожда ѧ ж

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_01899/


Формата госпоЖДА се среща частично и изолирано в текстове на др.руски език (където е проникнала от старобългарския)

Иначе:

госпожа — укр. госпожа, блр. (га)спажа, др. русск. (го)спожа, также в знач. матерь божья , откуда прилаг. (го)спожинъ богородицын , ст. слав. госпожда (моя забележка старобългарски) δέσποινα, κυρία, сербохорв. го̏спођа, госпа, словен. gospa, др. польск. gospodza, в. луж. hospoza, н. луж

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В съвременния български език (със съвременното си значение на вежливо обръщение) господин и госпожа са заемки от руски. господин иначе означава "владетел, стопанин". госпожда се употребява например в Троянската повест, по-скоро със значение на "знатна дама/лейди" (по отношение на богините). господжа си е заемка от сръбски..., объркана с госпожда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В съвременния български език (със съвременното си значение на вежливо обръщение) господин и госпожа са заемки от руски. господин иначе означава "владетел, стопанин". госпожда се употребява например в Троянската повест, по-скоро със значение на "знатна дама/лейди" (по отношение на богините). господжа си е заемка от сръбски..., объркана с госпожда.

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н.

Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци):

post-9626-0-68551300-1409833039_thumb.jp

И това:

post-9626-0-07767500-1409833078_thumb.jp

Варненски общински вестник от 15,09,1890г.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Очевидно, въпреки това малоруското влияние върху езика/румънски текстове съществува.

Пример:

http://books.google.bg/books?id=dCFNHOqCAisC&pg=PA157&lpg=PA157&dq=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&source=bl&ots=mY98kWKVb7&sig=GmLeuTgjl9A8f16wtkD64BAJNyA&hl=en&sa=X&ei=bVIIVLnSBIXgyQPn3IGgDQ&ved=0CD0Q6AEwBA#v=onepage&q=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&f=false

стр 144, 145, 146:

В "поменника на угровлашката земя" (навсякъде) се използва малоруското/източнославянското "госпожа"

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н.

Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци)

Да, това също е доста вероятно. Все пак дори български местни имена като Тунджа, Добруджа, Янтра, дори Видин са приели турското произношение...

Link to comment
Share on other sites

-славянския влашки в 16 век е под "черковно-славянско" езиково влияние - вероятно руска версия, възможно и русинска версия на "черковен славянски", но не под новобългарско

влияние,

Няма руско влияние във Влашко а в Молдова по-силно е българското от русо-украинското/русинското. Става въпрос на среднобългарски, не новобългарски понякога със "сръбски"/щакавски примеси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Няма руско влияние във Влашко а в Молдова по-силно е българското от русо-украинското/русинското. Става въпрос на среднобългарски, не новобългарски понякога със "сръбски"/щакавски примеси.

Анджък, това пиша и аз (демек новобългарският е по-скоро безписмен)

"анждък" -турцизъм, със значение в българския "точно така"

"демек" - турцизъм , със значения в българския "значи", "т.е", "излиза че", "сиреч", "тъй/така да се каже"

http://translation.babylon.com/turkish/demek/

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

В полски/полабски, чешки/словашки и лужишките езици думата господин не се използва;

Интересното е дали е регистрирана исторически в техните езици,

(да кажат знаещите?)

Ако не е регистрирана в техните езици, то може да се мисли дали руската/източнославянската дума "господин" (др.руски - господинъ) не е заемка /навлезнала от/ на старобългарската/"староюжнославянската" господинъ

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Съвсем се обърках с тези госпо(жи)/(жди)/(джи). Това сега сръбска редакция ли е или българска?

Душанов законник:

„Да нест вољан господин цар, ни краљ, ни госпожда царица никому узети баштине по силе, ни купити, ни заменити, разве ако си кто сам пољуби" (чл. 43)

„Књига царства ми да се не преслуша где приходи, или ка госпожди царици, или ка краљу, или ка властелом, великим и малим, и всакому чловеку". (чл. 136)

Гораждански псалтир:

".... А госпожда Ѥлена бывьша деспотица и неволею ѡстави славни градь кѹпїнникь и дадѣ се бѣгьствѹ прѣко рѣке дѹнава ѹ вьнѹтрьнѹ ѹгрїю, а славнѹ и дивнѹ землю деспѡтовѹ тѹрци попленише, а лепи градь кѹпїнникь разорише"

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...