За произхода на думите (бг) "госпожа", "госпожица" и "господин"

[nik1]

"Госпожа": думата е заета в българския директно от руски

(В сръбския и хърватския думата е госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, от старославянското *gospodja)

"Госпожица": от българското "госпожа" , окончанието -ица е сръбско/българско (южнославянско); конструкцията е сръбска и българска (южнославянска)

(в руски госпожица е "барьiшня")

"Господин" - директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ)

Редактирано Септември 3, 2014 от nik1

[Joro-01]

Някъде /спец предаване/ слушах/гледах че е от "госопден"

[nik1]

Ако думата госпожа беше собствена българска (развитие на gospodja), тя щеше да се изговаря като "госпожда"

(рефлекс на праславянското *dj - в българския език става жд, а в руския – ж)

[дсмп]

Праславянски предполага че става дума за неславяни на пътя да станат славяни (но, все пак, още не славянски).
Затова общославянски език = старославянски за разлика от старобългарски които не е правилно да се нарече старославянски.
Има старо-/общославянски, старобългарски (с "щ" и "жд") и старословенски (Фрайзингските ръкописи); и чак след това новобългарски, новословенски и т.н.
За "госпожа": точно така, защо няма "госпожда"???

[БатеВаньо]

господин и господар били ли са някога синоними( ако са били, на какво се дължат различните суфикси и дали могат да бъдат взаимозаменяеми) или са се ползвали изначално с различен смисъл?

Редактирано Септември 3, 2014 от БатеВаньо

[КГ125]

Да, мисля, че се среща в текстове от 14 век господин Иван Срацимир или нещо подобно, а другаде - че някой си бил господин на еди си коя област. От господар идва. Дали е възможно да е заемка на израза (не знам как е езиковедския термин) от Европа? Превод, един вид?

[nik1]

Затова общославянски език = старославянски за разлика от старобългарски които не е правилно да се нарече старославянски.

Има старо-/общославянски, старобългарски (с "щ" и "жд") и старословенски (Фрайзингските ръкописи); и чак след това новобългарски, новословенски и т.н.

За "госпожа": точно така, защо няма "госпожда"??

Да, аз не слагам равенство между старославянски и старобългарски езици;

Като пиша че според мен "Господин" е директна заемка в българския от руски (от "староюжнославянското"/старобългаркото господинъ), пропонирам виждането си че "староюжнославянското" /старобългарското господинъ е дума която се е използвала от балканските славяни по времето на "старобългарския" период.

Допускам че тази дума е проникнала в руския език от балканският/старобългарският писмен славянски.

Предполагам също че после думата е заета в новобългарския от руския (По аналогия с "госпожа", която в новобългарския език е заета директно от руски)

Редактирано Септември 3, 2014 от nik1

[nik1]

Да, мисля, че се среща в текстове от 14 век господин Иван Срацимир или нещо подобно, а другаде - че някой си бил господин на еди си коя област. От господар идва. Дали е възможно да е заемка на израза (не знам как е езиковедския термин) от Европа? Превод, един вид?

Да, думата "господин" се използва в среднобългарския език

Допускам че думата по това време си е с нашенски (балкано-славянски, южнославянски произход), но може и да греша.

Смятам че думата "господин" е изчезнала от късния среднобългарски/новобългарски език, демек по време на Османлъка , така както изчезва "госпожата" от езика ни (която обаче си е жива и здрава в сръбския и хърватския като госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, но не госпожа)

[nik1]

Да, думата "господин" се използва в среднобългарския език

Допускам че думата по това време си е с нашенски (балкано-славянски, южнославянски произход), но може и да греша.

Смятам че думата "господин" е изчезнала от късния среднобългарски/новобългарски език, демек по време на Османлъка , така както изчезва "госпожата" от езика ни (която обаче си е жива и здрава в сръбския и хърватския като госпођа,gospođa /ɡôspodʑa/, но не госпожа)

PS

Не ме питай защо в думите госпожа и господин българския са изчезнали по време на Османлъка, а сръбско-хърватския - не

/мога да ти отговоря защо се получило така, но като те познавам, отговорът* най-вероятно няма да ти хареса и ще почнеш със опонирането и споровете ,аз обаче нямам намерение да споря с теб/

*най-простият отговор е: Сърбите и хърватите (езика им) не загубват писмената си традиция по време на Османлъка, за разлика от българите, Не само това - езикът им се развива като писмен. Той (сръбският) е един от "канцеларските" езици в Империята (в столицата), и се развива (хърватският) в полуавтономната Хърватия като канцеларски и литургичен.

Тук са описани процесите (може би опростено или непълно/изкривено, защото би следвало да се разглежда еволюцията и на сръбския език)

http://www.kwintessential.co.uk/language/about/croatian.html

Редактирано Септември 3, 2014 от nik1

[КГ125]

Ми че българският също е канцеларски - във Влашко, където в грамотите се среща "господин" на земята Угро-влашка и на други неща??? После защо да е загубил българския писмената си традиция? Вярно писано е по-малко, но е писано в османския период.

Т.е. думата се среща там, където езикът третира господарска тематика - затова го имаме в Сърбия и Хърватия и във Влашко и Молдова, в последните два случая на български, а в самата българия, където нЕма господиновци, а аги и бегове - не.

Но разбира се, в новобългарския е много вероятно тази дума да е русизъм - защото има вече съверемнното, европейско значение за уважително обръщение, а не значи господар. Казваме - стопанин на дома, а не господин на дома..

Редактирано Септември 4, 2014 от КГ125

[nik1]

Ми че българският също е канцеларски - във Влашко, където в грамотите се среща "господин" на земята Угро-влашка и на други неща??? После защо да е загубил българския писмената си традиция? Вярно писано е по-малко, но е писано в османския период.

Т.е. думата се среща там, където езикът третира господарска тематика - затова го имаме в Сърбия и Хърватия и във Влашко и Молдова, в последните два случая на български, а в самата българия, където нЕма господиновци, а аги и бегове - не.

Но разбира се, в новобългарския е много вероятно тази дума да е русизъм - защото има вече съверемнното, европейско значение за уважително обръщение, а не значи господар. Казваме - стопанин на дома, а не господин на дома..

Аз ти казах какво ще направиш..

Проспускаш ключовите моменти:

-румънския/влашия "канцеларски" се румънизира през 17- 18 век;

-славянския влашки в 16 век е под "черковно-славянско" езиково влияние - вероятно руска версия, възможно и русинска версия на "черковен славянски", но не под новобългарско

влияние,

от което следва общия извод/факта че българската писмена традиция се прекъсва.

Редактирано Септември 4, 2014 от nik1

[nik1]

Това е писмото на Neacșu Lupu до брашовския кмет Йоханес Бенкнер (Брашов е в пределите на Унгария по онова време) .

Писмото е от 1521 година,

От 190 думи в него, 175 са с румънски/романски произход.

[Atom]

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ.

Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

[nik1]

Няма никакво съмнение, че като обръщение и част от някакъв етикет думите господин и госпожа са наложени под влияние на руския език. Това обаче не означава, че в тези думи са липсвали от разговорния език в оригиналния им смисъл (естествено с ограничено приложение). Формата госпоЖДа се запазва до 19-ти век, но със силно стеснен ареал. Най-вероятно под влияние на турския и донякъде на сръбския език се изменя още в османския период в госпоДЖа и тази форма добива много по-широко разпространение в сравнение с оригиналната българска дума. В този си вид думата е актуална дори и в момента и на много места се изговаря, а понякога и пише (по разни форуми) с ДЖ.

Във влашките грамоти се използва госпожда или господжа, а не госпожа. Т.е. това няма как да е руско или русинско влияние.

Очевидно, въпреки това малоруското влияние върху езика/румънски текстове съществува.

Пример:

. Архивниятъ (букурещкиятъ) сборникъ отъ начало е фрагментаренъ: на първата страница се свършва почнѫта статия, а сетнѣ продължаватъ на малоруско нарѣчие още нѣколко статии съ медицинско-ботаническо съдържание, слѣдъ което захваща срѣднобългарски езикъ, на който сѫ писани другитѣ статии на сборника.

Редактирано Септември 4, 2014 от nik1

[nik1]

[nik1]

госпожда ѧ ж

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_01899/

Формата госпоЖДА се среща частично и изолирано в текстове на др.руски език (където е проникнала от старобългарския)

Иначе:

госпожа — укр. госпожа, блр. (га)спажа, др. русск. (го)спожа, также в знач. матерь божья , откуда прилаг. (го)спожинъ богородицын , ст. слав. госпожда (моя забележка старобългарски) δέσποινα, κυρία, сербохорв. го̏спођа, госпа, словен. gospa, др. польск. gospodza, в. луж. hospoza, н. луж

Редактирано Септември 4, 2014 от nik1

[Perkūnas]

В съвременния български език (със съвременното си значение на вежливо обръщение) господин и госпожа са заемки от руски. господин иначе означава "владетел, стопанин". госпожда се употребява например в Троянската повест, по-скоро със значение на "знатна дама/лейди" (по отношение на богините). господжа си е заемка от сръбски..., объркана с госпожда.

[Atom]

В съвременния български език (със съвременното си значение на вежливо обръщение) господин и госпожа са заемки от руски. господин иначе означава "владетел, стопанин". госпожда се употребява например в Троянската повест, по-скоро със значение на "знатна дама/лейди" (по отношение на богините). господжа си е заемка от сръбски..., объркана с госпожда.

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н.

Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци):

И това:

Варненски общински вестник от 15,09,1890г.

Редактирано Септември 4, 2014 от Atom

[nik1]

Очевидно, въпреки това малоруското влияние върху езика/румънски текстове съществува.

Пример:

http://books.google.bg/books?id=dCFNHOqCAisC&pg=PA157&lpg=PA157&dq=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&source=bl&ots=mY98kWKVb7&sig=GmLeuTgjl9A8f16wtkD64BAJNyA&hl=en&sa=X&ei=bVIIVLnSBIXgyQPn3IGgDQ&ved=0CD0Q6AEwBA#v=onepage&q=%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%96%D0%94%D0%B0&f=false

стр 144, 145, 146:

В "поменника на угровлашката земя" (навсякъде) се използва малоруското/източнославянското "госпожа"

[Perkūnas]

Много на изток се среща това господжа и няма как да се обясни само със сръбския. Не е ли по-вероятно ДЖ-то да се е появило под влияние на турския. При него има една камара думи с ДЖ навлезли в българския - Тунджа, Странджа, Ходжа, Караджа, Бузлуджа, всякакви ...джии и т.н и т.н.

Това е от Варна, 1890г. (все още градът не се е напълнил с македонци)

Да, това също е доста вероятно. Все пак дори български местни имена като Тунджа, Добруджа, Янтра, дори Видин са приели турското произношение...

[дсмп]

-славянския влашки в 16 век е под "черковно-славянско" езиково влияние - вероятно руска версия, възможно и русинска версия на "черковен славянски", но не под новобългарско

влияние,

Няма руско влияние във Влашко а в Молдова по-силно е българското от русо-украинското/русинското. Става въпрос на среднобългарски, не новобългарски понякога със "сръбски"/щакавски примеси.

[nik1]

Няма руско влияние във Влашко а в Молдова по-силно е българското от русо-украинското/русинското. Става въпрос на среднобългарски, не новобългарски понякога със "сръбски"/щакавски примеси.

Анджък, това пиша и аз (демек новобългарският е по-скоро безписмен)

"анждък" -турцизъм, със значение в българския "точно така"

"демек" - турцизъм , със значения в българския "значи", "т.е", "излиза че", "сиреч", "тъй/така да се каже"

http://translation.babylon.com/turkish/demek/

Редактирано Септември 4, 2014 от nik1

[nik1]

В полски/полабски, чешки/словашки и лужишките езици думата господин не се използва;

Интересното е дали е регистрирана исторически в техните езици,

(да кажат знаещите?)

Ако не е регистрирана в техните езици, то може да се мисли дали руската/източнославянската дума "господин" (др.руски - господинъ) не е заемка /навлезнала от/ на старобългарската/"староюжнославянската" господинъ

[Atom]

Съвсем се обърках с тези госпо(жи)/(жди)/(джи). Това сега сръбска редакция ли е или българска?

Душанов законник:

„Да нест вољан господин цар, ни краљ, ни госпожда царица никому узети баштине по силе, ни купити, ни заменити, разве ако си кто сам пољуби" (чл. 43)

„Књига царства ми да се не преслуша где приходи, или ка госпожди царици, или ка краљу, или ка властелом, великим и малим, и всакому чловеку". (чл. 136)

Гораждански псалтир:

".... А госпожда Ѥлена бывьша деспотица и неволею ѡстави славни градь кѹпїнникь и дадѣ се бѣгьствѹ прѣко рѣке дѹнава ѹ вьнѹтрьнѹ ѹгрїю, а славнѹ и дивнѹ землю деспѡтовѹ тѹрци попленише, а лепи градь кѹпїнникь разорише"

[КГ125]

Има надпис на къща в Търново от времето на Борил: "Госпожа .. някоя си. "