Отиди на
Форум "Наука"

Царската титла


Recommended Posts

  • Потребител
След развързването им четем: П(е)тр(ъ) ц(а)ръ или ц(эса)ръ

бл(ъ)га(ромъ).

И последно сега имали "с" в съкращението на печата или няма и как да знам по кой начин да го чета ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Десети век. Определено четеш "цясар". Има титла за съкращение в надгробния надпис на Мостич, това трябва да е достатъчно. Има достатъчно примери (дори в темата), за да може човек да се ориентира, а не да спори със старобългарската граматика и да си измисля нови неща, противоречащи едновременно на фактологията и на елементарния бръснач на Окам.

---------

Между другото, досега пропускаме най-основното: палатализациите в старобългарския език. Има си класическа втора палатализация на "к" в "ц" пред йод или мека гласна. Тоест превръщането на "кесар" в "цясар" е съвсем нормално за славянските езици във фонетично отношение.

Впрочем, античният латински е произнасял Caesar също като гръцкия - "кайсар". Палатализираното латинско произношение "цезар" е средновековно и е типично за немската латинистка школа (по-късно за руската и българската). Възможно е да идва именно от ранни славянски езикови контакти в Източна Германия: самата немска дума Kaiser очевидно не дава такава палатализация (на староанглийски имаме дори грешка от хиперкоректност: casere, "касере"). А Online Etymology Dictionary предлага за славянските езици думата "цар" като заета през готското междинно kaisar, а не пряко от гръцки или войнишки латински.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Прикачвам още една статия, която е точно по темата. Статията е от юбилейния сборник "Сто години от рождението на д-р Васил Хараланов (1907-2007)". В сборника има и други интересни статии, но не съм попадал на целия сборник в нета, вероятно са качвани само отделни статии от сборника.

Link to comment
Share on other sites

Най ми е мило и драго като чета тук и там - незаменимото обяснение на Galahad:

"При датирането ги определяме по векове, а за Мостич е ясно кога е умрял и кога е положен надписа. Преписът възпроизвежда по-стар текст, който може да е копиран 1:1."

Според мен в началото на ХХ в. в България е имало книжовно-каменоделска школа, която си е поставила за цел да пресътвори и "съхрани" ("полага") за поколенията поредица полуизтрити средновековни каменни надписи! Крупният въпрос, който изниква в такъв случай, обаче е: защо, аджеба, са си дали толкоз зор вместо да опубликуват въпросния "стар текст", който - видите ли? - имал нужда да бъде възпроизведен!

Подвъпрос: Е, не е точно в съотношение 1:1, защото са налице сериозни добавки и по-точно грешки и анахронизми, които компроментират надписите, нали тях обсъждаме!?!

При положение, че авторът не намери някакви по-сериозни аргументи, предлагам да забрави тази хипотеза! Напълно и начисто!

Link to comment
Share on other sites

Въпросът трябва отправиш към Galahad - аз само доразвих неговата теза и му препоръчвам да я игнорира, защото школата я има, но не е боравила с никакви стари образци са, а си е измисляля 1:1!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Не си го измислям. Много от преписвачите са копирали буквално по-стария текст по простата причина, че не е имало книгопечатане и са преписвали каквото намерят без опцията да си поръчат по интернет последната езикова версия на Библията и най-новия правописен речник. На няколко века се правела правописна реформа, при която се отстранявали грешките натрупани с години и текста се адаптирал към новите правописни правила. У нас го прави Евтимий, в Русия - Никон. Всичко много е зависело от средата, в която работи преписвача - ако е от някой крупен книжовен център е наясно с новостите, но ако е в забутано село може просто да препише единствената овехтяла книга, която му е под ръка.

Докато каменните надписи са си останали такива, каквито са си били когато са били направени. А хартията е доста нетраен материал и голяма част от нея е заминала много отдавна. Тъй че много текстове са познати не като прототип подобно на надписите, а по по-късни преписи.

Link to comment
Share on other sites

Да, бе - да!?! Не си го измислям и почваш да разказваш народни легенди, митове и предания! Не са имали паргамент, не са имали хартия и какво: ами, дайте да изчукаме някой и друг "средновековен" надпис. Прав си само, че школата е съществувала някъде от началото до средата на миналия век, че и след това, но иначе не е разполагала с никакви образци със стар правопис. Сега го измисляш това последното за правописа!!! Ти изобщо си откривател на книжовно-каменоделската школа на щабсетнографа Сте-Ле Костов и семейство Вазови!!! Предлагам тук да ти дадат титлата СуперХиперМодератор за това откритие! Като си толкова отворен по какъв образец е правен Воденския надпис? Сигурно е бил на глаголица :haha::harhar::haha: !!!

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...