Отиди на
Форум "Наука"

Вяра в науката


Recommended Posts

  • Потребител

Вярата се отнася за неща, които не могат към настоящия момент да бъдат доказани. Това предизвиква и объркването, което наблюдавам тук. Ако някой вярва в науката, то има предвид онези нейни черти, които към момента не са доказани, примерно вярваш, че еди коя си теория може да бъде развита в еди каква си насока, че науката може да помогне за лекуването на СПИН и т.н. А, че гравитация има не се вярва, а се знае.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 111
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребител

Вярата се отнася за неща, които не могат към настоящия момент да бъдат доказани. Това предизвиква и объркването, което наблюдавам тук. Ако някой вярва в науката, то има предвид онези нейни черти, които към момента не са доказани, примерно вярваш, че еди коя си теория може да бъде развита в еди каква си насока, че науката може да помогне за лекуването на СПИН и т.н. А, че гравитация има не се вярва, а се знае.

Всеки притежава частица знание.Въпроса е дали човек вярва в останалата част от науката за която няма собствени знания.На всеки му се налага да се довери, никой не се старае, а и е невъзможно да се запознае и изучи всички постижения на науката.

За тия неща които в момента не могат да бъдат доказани има изработени хипотези, които удовлетворяват съвременната наука.Те също се защитават. Теориите не се приемат на доверие.

Link to comment
Share on other sites

Науката това е знание.Ако не вярваш в науката значи предпочиташ да имаш доверие в невежеството. Най често става дума не за вяра в науката, а за съмнения че същата се използва за конспиративни цели.По интересно е ,как бълнуванията на някой маниак за световна конспирация могат да отключат параноята в милиони хора.

Знание.Стремежът към знание изключва понятието вяра.аярват слабите, невежите, болните и простите.Съмнението , непокорството, <мързелът> са едно добро начало, прибавим и свещенния глад за Познание и любов към Материя нещата се уравновесяват.
Парадоксално звучи , от опитът ни най-добрите ни служители стават тези , които при съзряването, разтежа си , на пръв поглед не будят никакво доверие, неуправляеми, питащи, съмняващи се в нашия идеен свят.Тези хора са ми най-любими, понякога опасни, разрушителни, но без тях няма да постигнем желаното.
Конспирации, глупоисти, измислици на онея които би трябвало да се притесняват от конспирация.

. А, че гравитация има не се вярва, а се знае.

Така е, това е факт. трудноуловимият проблем е какво означава този факт, какво му е отношението към цялоста на всички други напълно неуспорими факти. Как се <тълкува> от позиции на границите на нашето Познание.

Всеки притежава частица знание.Въпроса е дали човек вярва в останалата част от науката за която няма собствени знания.На всеки му се налага да се довери, никой не се старае, а и е невъзможно да се запознае и изучи всички постижения на науката.

Не на всеки, това не се отнася за нас.Ние не се доверяваме , просто работим и с това, приемаме неща за които нямаме необходимото знание, но сме подготвени и за други решения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Въпроса е дали човек вярва в останалата част от науката за която няма собствени знания.

Не, не вярва. Щом е част от науката, значи е преминала сериозен тест за достоверност и е покрила редица критерии за научност. Личният интелектуален багаж не е измежду тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом е наука, то не може да става въпрос за вяра, при научния метод всяко твърдение подлежи на проверка, т.е. става въпрос за знание... Вярата не е знание!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не, не вярва. Щом е част от науката, значи е преминала сериозен тест за достоверност и е покрила редица критерии за научност. Личният интелектуален багаж не е измежду тях.

Има два плана на разглеждане на нещата и гледам се мешат.

Единия е личния - всеки един от нас, по отделно! Аз имам някаква частица знание, нататък се доверявам, демек вярвам. Друг има също частица знание. Даже по-точно е да се каже познание - знае+правил го е+разбира го. Знанието е нещо прието за истина чрез вяра (доверие).

Та личния план: частица познание и много вяра.

На обществен план тази вяра се институционализира и структурира (подвежда , и в двата смисъла) хората в една от двете основни пътеки - религия и наука.

Пак ще спомена, че вярвам в науката защото знам, че там има едни пътища (или процедури) които водят индивида към знание+опит+разбиране. И ако минем тази 4-5-6 годишна процедура, ще имаме не вяра, а познание в една или друга област. И това познание ще можем да го проявим (наяве). Например вземаме скалпела и изрязваме един цирей, апандисит, тумор.

Докато ако се тръгне по пътя на религията... още не е произведен човек със знанията и възможностите на христос (в частност). Там проявата в реалноста е малко мъглява.

Но вярата като лично явление, процес е една и съща и в науката и в религията.

Нека не бъркаме институционализираната, канализираната, вяра с личната (като доверие).

Мисълта ми бе, че на лично ниво вярата и на двете места е същата - хората си вярват.

Но на обществено (или групово) ниво, всеки знае, че след 4-5-6г вярване и следване на едни стъпки, вярата в тази област изцяло се замества от познание. Процедурата е достатъчно изпитана.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Знанието е нещо прието за истина чрез вяра (доверие).

Напълно погрешна постановка. Това е бъркане на два полюса - знание и вярване. Все едно на черното да кажеш бяло.

Науката е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката. Знанието дефинирано в Оксфорският речник:

(а) факти, информация и умения, придобивани чрез преживяване или образование, теоретичното или практическото разбиране на субекта, или това, което се знае в дадена област като цяло;

(б) осведоменост или запознатост придобити чрез преживяване на факт или ситуация

На обществен план тази вяра се институционализира и структурира (подвежда , и в двата смисъла) хората в една от двете основни пътеки - религия и наука.

Не ти се разбира мисълта, но пак мешиш две взаимно изключващи се понятия. В науката няма вяра и не е нужна за добиването на знание. В науката има най-много хипотези, които са предположения, които биват подлагани на проверка, за да се потвърдят или опровергаят. Ничия вяра не е определяща за тяхната истинност.

Пак ще спомена, че вярвам в науката защото знам, че там има едни пътища (или процедури) които водят индивида към знание+опит+разбиране.

Ти просто ползваш неправилно понятията. Наричаш доказаните неща неща в които може да вярваш.

Докато ако се тръгне по пътя на религията... още не е произведен човек със знанията и възможностите на христос (в частност).

Но това е недоказуемо и можеш единствено да си го вярваш. За сметка на това може и е доказано, че християнството е религия копирала по-древни вярвания базирани на бога Слънце, от времена, когато природните сили за били обожествявани и е спорно доколко здравия разум е можел да има трезва преценка при огромното невежество в което са преживявали тогавашните общности.

Мисълта ми бе, че на лично ниво вярата и на двете места е същата - хората си вярват.

Мисълта ти беше, че хората нямат знание, защото "само си вярват", че го имат, с което да издигнеш значимостта на вярата отричайки всичко проверено и доказано и го сведеш до всичко ирационално.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко се поумесиха нещата. :grin:

Не случайно обръщаме внимание на това, че Човек опознава света посредством мозъка си. Скучно като философия, но пък необходимо за изясняване на това - в какво вярваме и кое да е хипотетично като познание.

Обичайният извод е: Мозъкът лъже!

Да, лъже, защото природната му задачка е да е Управител на сложната система организъм, съхраняването му в цялост и оцеляване при Изменения в околната среда. Даже, може да се погледне и обратно - мозъкът, при структурирането си още, си "прави" сетивата и "биомеханиката", барабар с "биоелектрониката", като в крайна сметка се цани да поддържа това състояние устойчиво в определен (хабитатно) диапазон на изменения. Тоест - обменя информация с околната среда и реагира след справка с генетичния материал, на база на който се е изградил.

Да, обаче, информацията е физична - съдържа се в тембъра на електромагнитните вълни. Затова е важен фонът от ЕМП - какви вълни "падат" върху ни. Сетивата ги преработват в електрически биоимпулси и ги пращат към мозъка. Той прави справка с еволюционното записано - структурираната "памет" на гените. Също еволюционно е структурирана и обратната връзка (ОВ) за реакция, изразяваща се като Поведение в съответствие с измененията на ЕМВ в околността... Само заради измененията! - мозъкът "работи" диференциално. Отчита разлика от статукво - отчита поток на съответната физическа информация.

(Пипаме дървената маса - не е студена. Пипаме металната тава - а?, студена!.. А и двата предмета са при стайна температура?!. Потокът на топлината от пръстите ни към предметите е различен, заради топлопроводимостта на различните им структури - на дървото и на метала. Формалният извод -"топло-студено", като евентуален факт е лъжовно усещане... Но пък - важно за оцеляване ... да не настинем, демек! :grin: )

И, понеже, физическата информация не е "едно към едно" с Информацията която имаме в главите си във вид на абстрактни образи (субект), освен рефлексията от усещания, нашият мозък има и свойството Съзнание - тоест, съ_отнасяне, отношение към временната фотографска памет. Това отношение дава възможност за комбиниране на несъзнателното като запис_памет на абстрактни структури от сетивата с новопостъпило изменение и съчетаване на "минало и настояще" в кви да е абстрактни образи. Тази информация е Субективна.

За да стане "обективно отражение на съществуващата действителност", трябва ... да речем с изначален метод "проба-грешка", да схванем Логическите връзки на "акция-реакция", да сравним субективната информация с множество обективни изменения (експерименти) на физическата информация. И понеже имаме още едно свойство - Разум - то можем да разширяваме методите за сравняване и съответно, отсяване-изучаване на измененията в околността ни.

Където не са възможни експериментите - можем да правим само логически връзки за обективно съществуващото - в смисъл на информация, без да твърдим тяхната достоверност. В този смисъл, в науката, методите на "вервайте ми!" - не вървят. :grin:

Така, кашичката: знаене - не_знаене, се превръща в:

Има физическа информация - знаене. Няма физическа информация - не_знаене!

Почваме да си "мерим" ... предположенията! :fool:

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Малко се поумесиха нещата. :grin:

Не случайно обръщаме внимание на това, че Човек опознава света посредством мозъка си. Скучно като философия, но пък необходимо за изясняване на това - в какво вярваме и кое да е хипотетично като познание.

Обичайният извод е: Мозъкът лъже!

Да, лъже, защото природната му задачка е да е Управител на сложната система организъм, съхраняването му в цялост и оцеляване при Изменения в околната среда. Даже, може да се погледне и обратно - мозъкът, при структурирането си още, си "прави" сетивата и "биомеханиката", барабар с "биоелектрониката", като в крайна сметка се цани да поддържа това състояние устойчиво в определен (хабитатно) диапазон на изменения. Тоест - обменя информация с околната среда и реагира след справка с генетичния материал, на база на който се е изградил.

Да, обаче, информацията е физична - съдържа се в тембъра на електромагнитните вълни. Затова е важен фонът от ЕМП - какви вълни "падат" върху ни. Сетивата ги преработват в електрически биоимпулси и ги пращат към мозъка. Той прави справка с еволюционното записано - структурираната "памет" на гените. Също еволюционно е структурирана и обратната връзка (ОВ) за реакция, изразяваща се като Поведение в съответствие с измененията на ЕМВ в околността... Само заради измененията! - мозъкът "работи" диференциално. Отчита разлика от статукво - отчита поток на съответната физическа информация.

(Пипаме дървената маса - не е студена. Пипаме металната тава - а?, студена!.. А и двата предмета са при стайна температура?!. Потокът на топлината от пръстите ни към предметите е различен, заради топлопроводимостта на различните им структури - на дървото и на метала. Формалният извод -"топло-студено", като евентуален факт е лъжовно усещане... Но пък - важно за оцеляване ... да не настинем, демек! :grin: )

И, понеже, физическата информация не е "едно към едно" с Информацията която имаме в главите си във вид на абстрактни образи (субект), освен рефлексията от усещания, нашият мозък има и свойството Съзнание - тоест, съ_отнасяне, отношение към временната фотографска памет. Това отношение дава възможност за комбиниране на несъзнателното като запис_памет на абстрактни структури от сетивата с новопостъпило изменение и съчетаване на "минало и настояще" в кви да е абстрактни образи. Тази информация е Субективна.

За да стане "обективно отражение на съществуващата действителност", трябва ... да речем с изначален метод "проба-грешка", да схванем Логическите връзки на "акция-реакция", да сравним субективната информация с множество обективни изменения (експерименти) на физическата информация. И понеже имаме още едно свойство - Разум - то можем да разширяваме методите за сравняване и съответно, отсяване-изучаване на измененията в околността ни.

Където не са възможни експериментите - можем да правим само логически връзки за обективно съществуващото - в смисъл на информация, без да твърдим тяхната достоверност. В този смисъл, в науката, методите на "вервайте ми!" - не вървят. :grin:

Така, кашичката: знаене - не_знаене, се превръща в:

Има физическа информация - знаене. Няма физическа информация - не_знаене!

Почваме да си "мерим" ... предположенията! :fool:

...

И сега логичният въпрос е какво общо има това с темата :grin: и изобщо имаш ли позиция по нея.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

И сега логичният въпрос е какво общо има това с темата :grin: и изобщо имаш ли позиция по нея.

Писал съм го в края:

"...

Където не са възможни експериментите - можем да правим само логически връзки за обективно съществуващото - в смисъл на информация, без да твърдим тяхната достоверност. В този смисъл, в науката, методите на "вервайте ми!" - не вървят. :grin:

Така, кашичката: знаене - не_знаене, се превръща в:

Има физическа информация - знаене. Няма физическа информация - не_знаене!

Почваме да си "мерим" ... предположенията!"

Изцяло се уточнява понятието за ВЯРА.

Нали това е темата.

Грешно се е възприемало, че "информация" ... е това дето е в главите ни. Не, в главите ни шетат само символи_абстрактни образи - съвсем недостатъчно като информация за обективно съществуващото, като същност, а не като явление.

Не се разбира, че съществува физическа информация, независима от субекта, която организира целия свят, какъвто е отразен в главите ни, го "виждаме". Това "виждане" е фалшиво, показах.

Затова науката вярва на експериментални резултати, при строго определени условия. Това не е необоснована вяра, а необходима като знание, за да не повтаря всеки в мазето си "адронен колайдер" ... Проблем остава еднаквостта при повтаряне на експериментите.

Значи, поотделно:

- в резултатите от експерименти - факти - няма нужда от вяра. Може да се повтарят и проверяват от всеки.

- при тълкувания на фактите и при "мисловните" експерименти - трябва вяра в състоятелността на предполаганите хипотези за същност.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поупражнявал си се в лекция на свободна тема, а накрая си споменал думата "вервайте ми". Това не прави фермана ти по темата.

Трудно ми е да открия някакво мнение по темата за да мога да го коментирам. Имаш приравняване на знание и физическа информация, което не е вярно. Твърдиш, че без експеримент не може да се твърди достоверност, което също не е вярно. Има ли нещо друго по темата, което съм изпуснал?


Сега по новите ти теологични напъни:

Кому трябва вяра, очевидно на теб, но не и на науката. Пак ти повтарям, че ничия вяра, независимо колко силна е тя, няма отношение към достоверността на каквото и да било в науката.

...

при тълкувания на фактите и при "мисловните" експерименти - трябва вяра в състоятелността на предполаганите хипотези за същност.

Не трябва вяра, факти трябват. Това разделя науката от псевдонауките - че при първото няма значение какво ти се иска и колко искрено вярваш. Нямаш доказателства - отпадаш от науката.

Достоверността на науката е в това, че тя е обективна, за разлика от религиозната субективност кой бог и как да си избереш и твоите "мисловни експерименти" може да имат общо с религията ти, но не и с науката.

...

Не се разбира, че съществува физическа информация, независима от субекта, която организира целия свят, какъвто е отразен в главите ни, го "виждаме". Това "виждане" е фалшиво, показах.

Ни разбрах, кой не разбрал, че някаква физическа информация (така ли му викаш на Бог?) организирала целия свят, ни как си показал, че виждането за това е фалшиво.

Затова науката вярва на експериментални резултати, при строго определени условия.

Хайде пак старата песен. Науката е систематизирано достоверно знание. Систематизираното достоверно знание нито може, нито вярва на нечии бръщолевения.

факти - няма нужда от вяра

Откъде-накъде?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Не ти се разбира мисълта, но пак мешиш две взаимно изключващи се понятия. В науката няма вяра и не е нужна за добиването на знание. В науката има най-много хипотези, които са предположения, които биват подлагани на проверка, за да се потвърдят или опровергаят. Ничия вяра не е определяща за тяхната истинност.

...

Науката е систематизирано достоверно знание. Систематизираното достоверно знание нито може, нито вярва на нечии бръщолевения.

.......

Науката е обобщено понятие за обобщеното(по някаква система) частично познание на много хора. Т.е. много хора имат частично познание в някаква област и тези много частични познания (индивидуални, персонални) са събрани в една стройна система. Която се нарича наука. Което най-вече се отнася за природните науки, да ме извиняват хуманитаристите.

Забравих да спомена най-важното. Че всеки от нас по отделно, индивидуално само може да вярва на това общо систематизирано знание. Освен в частния случай когато търси знание, в област в която има достатъчно познание (демек се губи смисъл). И това именно защото системата е достатъчно изпитана и здрава. И затова е и толкова консервативна и лошо няма.

Пак да обобщя: науката е обобщените частични познания на много хора. И това голямото, общото, се нарича обобщено знание (не познание). И в него повечето хора - вярват. И това не е лошо.

В този смисъл, нашето отношение към науката, в широкомасовия случай е ВЯРА. Освен в частния случай когато ние имаме познание за нещо. Това, че тази вяра е основателна, не я прави по-малко вяра. Вяра няма само когато ние (индивидуално) сме познавачи на нещо.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Старата песен на нов глас :guitar:

Сириус, какво искаш да ми кажеш, че от детските градини, през училищата и до университетите всъщност не се преподават знания, а жестоко теологични теории? Ми то нямало нужда от църкви даже, след като от всичко преподавано ни през живота надали имаме шанса да проверим и 0,1% и следователно се скъсваме да го вярваме.

По твоята логика, когато видим една ябълка, ние просто няма начин да знаем, че това е ябълка, а просто си вярваме, че това е ябълка. Защото е нужно да отхапем от нея и да добием емпирична информация. Но и след това е съмнителна тая работа :harhar: Трябва да се направи химичен анализ и да се сравни с още 100 ябълки от региона и още 100 от 100 различни държави. Едва тогава можем да заявим, че това е ябълка, защото преди това няма начин да знаем :grin:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не Ворфи, аз ти казвам какви са процесите в човек и какво е науката. Пък че ти така църковно го приемаш сие твой проблем. И това е често срещан проблем и то общ (пак) за феновете на науката и на църквата. Те приемат едни неща като даденост и толкоз. Какво е систематизираност и достоверност на знанието? Те да не би да се копат и всеки да знае точно какво са (както знае за ябълките напр). Достоверноста е на база опити, повторяемост и пр. И то опити проведени от разбиращи хора. Т.е. от хора повече познания в областта, т.е. с вяра близко но нулата.

Но като гледам как пишеш, демек без да разбираш какви са процесите в теб и какво е науката, не бих ти дал и поялник да запоиш два чарка, най-малкото щото може да не хванеш поялника за дръжката.

Най-опасното нещо и в науката е невежи да четат и да си мислят че знаят.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Човек неразбиращ науката ми говори, че аз не разбирам от наука :grin: Това май няма особено тегло.

И сте ми интересни религиозните хора защо сте толкова настръхнали към познанието и се чудите как да го омаловажите само и само вярата да не изглежда като тесногръдо възприятие на света лишено от личен повик към мисъл.

Вярата има смисъл, когато е полезна, когато те одухотворява, когато те води към някаква цел. Когато някой ползва вярата си за да отрича научните достижения, да омаловажава знанието до недоказуемо и спорно, тогава вярата му е окови, а не крила.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, те това е типичен случай на фенски феномен. Основен критерий - обвинения в религиозност. И като се включат помощните средства "окови" и "крила". Виж се човече колко епитети и етикети употребяваш и тогава обвинявай в неразбиране и религиозност. Ти изобщо май в знанието ти е трудно извън "окови" и "крила".

Виж какво човече, аз знам как да ползвам, и ползвам, науката. Като ми трябва нещо, чета, разбирам и прилагам. Не ми трябва нито попска шапка, нито академична, за да ми потвърди нещо.

И къде прочете, че съм настръхнал срещу науката. Настръхнал съм срещу едни хора дето си мислят че науката е свещена крава. Ами не е.

Отделния индивид, като теб и мен, е свързан с науката по един от двата начина. Или възхвалява науката с хъса и невежеството на фен, или ползва науката да си свърши някаква работа.

И разликата е огромна. Единия коментира какво са свършили други, а другия се сблъсква с реалноста - т.е. намереното, прочетеното му върши работа или не; радиото тръгва или не, баницата става или не, или компа, телефона, колата - все неща, при които веднага имаме обратна връзка дали работят или не. Иначе всеки може да подреди другите като религиозни неразбиращи. За мен това е първата сигнална лампа че си имам работа с невежество.

Редактирано от sirius
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Поупражнявал си се в лекция на свободна тема, а накрая си споменал думата "вервайте ми". Това не прави фермана ти по темата.

Трудно ми е да открия някакво мнение по темата за да мога да го коментирам. Имаш приравняване на знание и физическа информация, което не е вярно. Твърдиш, че без експеримент не може да се твърди достоверност, което също не е вярно. Има ли нещо друго по темата, което съм изпуснал?

Ето:

...

Не случайно обръщаме внимание на това, че Човек опознава света посредством мозъка си. Скучно като философия, но пък необходимо за изясняване на това - в какво вярваме и кое да е хипотетично като познание.

Обичайният извод е: Мозъкът лъже!

...

Няма как да предполагам, че опознаваме света по друг начин. Ако евентуално знаеш някакъв друг начин, моля, сподели.

("Мисля, следователно съществувам!" се е превърнало във: Взаимодейства, следователно съществува!..., в допълнение за Изследовател: Взаимодействам, следователно съществувам!, ама и друго, извън мен, съществува!.. Например, гравитацията, щото действа и без да мисля. :grin: )

В мозъка има само абстрактни образи. Това е ИДЕАЛНА (субективна) информация, посредством която можем да имаме и поведение.

Идеята на науката е да превърне тази идеална информация в реална, да съответства на реалност. Споменал съм как става.

Така стигаме до: Има физическа информация. Материята се реализира чрез нея. И следва физически закономерности (закони), които Човек е открил (а не създал), благодарение на научни методи за съпоставяне на идеалната информация към физическата информация.

Има го - няма го Човека - няма значение!

Физическите закони си действат независимо от него_съществуването!

Съжалявам, че не си схванал - каквото и да мисли Човек - то е вяра. Или че е вярно, или, че не е вярно.

В науката се вярва на резултати от експерименти. Щото и тези резултати са привнесени като абстрактни образи в мозъка - нереални, идеални образи. Към тях се съотнася субектът. Приемането им за нещо или нищо, е вяра. Тълкуването им за "Каква същност се крие зад тези факти?", посредством логически (измислени мисловни структури, матмодели и др.) е ВИНАГИ хипотетично.

Защото - за мозъка - информацията е ВИНАГИ недостатъчна.

Въпрос на Интелект е - от недостатъчна информация да се направят обективно верните изводи.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, те това е типичен случай на фенски феномен. Основен критерий - обвинения в религиозност. И като се включат помощните средства "окови" и "крила". Виж се човече колко епитети и етикети употребяваш и тогава обвинявай в неразбиране и религиозност. Ти изобщо май в знанието ти е трудно извън "окови" и "крила".

Виж какво човече, аз знам как да ползвам, и ползвам, науката. Като ми трябва нещо, чета, разбирам и прилагам. Не ми трябва нито попска шапка, нито академична, за да ми потвърди нещо.

И къде прочете, че съм настръхнал срещу науката. Настръхнал съм срещу едни хора дето си мислят че науката е свещена крава. Ами не е.

Отделния индивид, като теб и мен, е свързан с науката по един от двата начина. Или възхвалява науката с хъса и невежеството на фен, или ползва науката да си свърши някаква работа.

И разликата е огромна. Единия коментира какво са свършили други, а другия се сблъсква с реалноста - т.е. намереното, прочетеното му върши работа или не; радиото тръгва или не, баницата става или не, или компа, телефона, колата - все неща, при които веднага имаме обратна връзка дали работят или не. Иначе всеки може да подреди другите като религиозни неразбиращи. За мен това е първата сигнална лампа че си имам работа с невежество.

Освен лични нападки нещо по темата имаш ли?

Ето:

...

Не случайно обръщаме внимание на това, че Човек опознава света посредством мозъка си. Скучно като философия, но пък необходимо за изясняване на това - в какво вярваме и кое да е хипотетично като познание.

Обичайният извод е: Мозъкът лъже!

...

Добре де, какви са тези мъгляви постановки. За какво лъже мозъка и кого го лъже? Ако обичайният извод е, че лъже, необичайният какъв е?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В мозъка има само абстрактни образи.

...

Не е вярно.

Това е ИДЕАЛНА (субективна) информация

...

Нито е вярно, нито двете са синоними, ако така ги ползваш.

Идеята на науката е да превърне тази идеална информация в реална, да съответства на реалност.

Аха, това обяснява защо няма логика в изводите ти. Ти изхождаш от погрешни твърдения.

И следва физически закономерности (закони), които Човек е открил (а не създал), благодарение на научни методи за съпоставяне на идеалната информация към физическата информация.

...

Това е някаква нова физика. Но защо говориш само за физиката, това е само една от научните дисциплини.

Съжалявам, че не си схванал - каквото и да мисли Човек - то е вяра.

Как да схвана нещо продиктувано от собствената ти заблуда? Досега говориш, че мозъкът лъжел, а сега ми проповядваш в какво да вярвам и ми казваш какво изпитвам. Типично за един религиозен фанатик, само той си е прав, а другите не могат да му схванат мислите и са непросветени за да видят безспорната и в същото време недоказана негова "истина".

В науката се вярва на резултати от експерименти.

...

Това някакъв експеримент от типа повторената лъжа 100 пъти се превръща в истина ли? Сега пак ще те просветля, че вярата не е критерий за достоверност в науката и не би могла да е. И ако нещо се докаже, то се знае, а не се вярва.

Защото - за мозъка - информацията е ВИНАГИ недостатъчна.

...

Недостатъчна за какво? Пак идва на ред омаловажаването на интелекта и приравняването му с глупости. Информацията за мозъка е била достатъчна за да се превърне в доминиращ вид на планетата, да изхрани 8 милиарда, да изстреля ракета в космоса, да произвежда енергия, да пътува, да твори, да обича... къде я видя тази недостатъчност?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да ви обясня защо грешите :grin:

вяра както е в заглавието, го тълкувате по 2 начина, вярващ си, и вярващ в религиозен смисъл.

в науката е друго, там вярваш или не, щом можеш да го докажеш, да го повториш n-пъти, да отговаря на модел, да има формула, формула със съответния физичен смисъл....... оспорването е патологично

формули има за всичко и всичко е взаимосвързано :harhar:

за мозъка малоум е по-прав, ама нито от мозък разбирате нито от физика, а и е за друга тема

например: влиянието на т.нар психоактивни вещества върху мозъка и възприятията - абсолютно супер гига абстрактно

ако някой се е почуствал обиден и/или не е разбрал, моля да ме извини предварително

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не му казвай, че е донякъде прав, защото ще го разтълкува, все едно изцяло е прав :grin: Психоактивни вещества са и никотинът и алкохолът и като погледнем колко учени глави пият и пушат и направо спрях да вярвам в науката :guitar2:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре де, какви са тези мъгляви постановки. За какво лъже мозъка и кого го лъже? Ако обичайният извод е, че лъже, необичайният какъв е?

Пояснил съм. Разбира се, не си длъжен да вярваш или да се съобразяваш с мое мнение. Пък ако изваждаш изрази_думички от контекста няма да схванеш, че се обосновавам, защо мисля така.

Необичайният извод е, че можем ЕВЕНТУАЛНО да вярваме на ... възможността за логика, произтичаща от физически закони! Няма 100% гаранция за съответствие към действителността. Затова е нужно повтаряне на множеството експерименти и евентуалната вяра на фактите от техните резултати. Не случайно логически се достига до необходимостта на "граници", в които някакъв природен закон действа по открития от нас начин.

"...

В мозъка има само абстрактни образи. Това е ИДЕАЛНА (субективна) информация, посредством която можем да имаме и поведение.

Идеята на науката е да превърне тази идеална информация в реална, да съответства на реалност.

..."

Някъде, по-рано, съм обяснявал с пример, така: Цифрата "5" се "записва" в гънките на кората на Гл. мозък, във вид на символи - чертичката на байрачето на едно място, на друго място вертикалната чертичка, на трето - тумбачето, на четвърто -точката. Записът е във вид на стоящи вълни, като "дантелени" мостчета от стена до стена в браздата. При търсене на целия символ има различни "циклични" пътища за формиране на цял абстрактен образ "5"... Така е и с другите записи на "видяното и чутото" във вид на абстракции (несъответстващи на мащаб и цялостност са символите). Посредством играта на "прескочи кобила" на тези абстракции, получени сетивно (разпръснато фотографско изображение на несъзнавано), можем да формираме различни "образи" (съзнанателно - съ_отнасяме се към тях при групиране), дори и да нямат (а те винаги нямат) аналог от реалността.

(Да припомня, че сетивата ни "хващат" от действителността само разлики: тъмно-светло, студено-топло, силно-слабо и т .н. - в определени граници на измененията)

...

И ако се допусне само, че сетивата ни лъжат, съответно, мозъкът лъже - можем да изпаднем в субективен идеализъм. Нужна ни е и физическата информация (гравитация, ЕМП) да свържем в логически конструкт - кое е реално и кое - не!

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Необичайният извод е, че можем ЕВЕНТУАЛНО да вярваме на ... възможността за логика, произтичаща от физически закони!

...

Обичайно е да вярваме, а необичайно е евентуално да вярваме :grin:

Някъде, по-рано, съм обяснявал с пример, така: Цифрата "5" ...

Аз съвсем не опровергавам, че в мозъкът може да работи и с абстракции. Но както имаш понятие маса за няколкокрака мебел, така имаш и конкретна маса в хола, друга в мазето и тук абстракции няма. Затова да ограничаваш човешката мисъл само с абстракции, при все това, че те са обобщения на неизброимо много конкретики, е меко казано лишено от смисъл.

Лишено е от смисъл и да смяташ, че наука и физика са припокриващи се понятия.

Лишено от смисъл е, че познание се добива само с емпирични изследвания, че засяга само физичната страна на света или, че се измерва само с физиката. Тази противопоставеност материя - нематерия е сладка тема само за религиозни чеда. Но опростяването до тези черно-бели краски прави всякакви по-нататъшни разсъждения изкривени и необективни.

Лишено от смисъл е да наричаш хипотезите вяра.

Лишено от смисъл е да наричаш научните достижения, които не си тествал със сетивата си като не научни, а обект на вярата.

...

И ако се допусне само, че сетивата ни лъжат, съответно, мозъкът лъже - можем да изпаднем в субективен идеализъм. Нужна ни е и физическата информация (гравитация, ЕМП) да свържем в логически конструкт - кое е реално и кое - не!

...

Несъвършенствата на човешките сетива отдавна са отчетени и отдавна не се разчита на тях като единствено, прецизно или достатъчно средство ри опознаването на света. Поради тази причина твоите бележка са съвсем наеместни, особено в контекста на опит да се приведе това като аргумент, че едва ли не ние в науката трупаме глупости, защото някой гледал под ъгъл, друг бил далтонист, а трети - гей. В научният подход няма посочваният от теб субективизъм, иначе нямаше да е научен и всякакви твои претенции, че знанието е просто съмнителна информация, каквато е същността на всяка вяра - безпочвена и недоказуема, е вик на невежество в иначе най-грамотния период от човешката история.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

да ви обясня защо грешите :grin:

вяра както е в заглавието, го тълкувате по 2 начина, вярващ си, и вярващ в религиозен смисъл.

в науката е друго, там вярваш или не, щом можеш да го докажеш, да го повториш n-пъти, да отговаря на модел, да има формула, формула със съответния физичен смисъл....... оспорването е патологично

формули има за всичко и всичко е взаимосвързано :harhar:

Не тълкувам по два начина.

Единствено твърдя, че и в науката трябва вяра - не онази религиозната, безусловна, а вяра на постигнато от други като факти в експеримент., А не тълкуванията, където верността им се променя с развитието.

Точно по болднатото съм изказал мнението си. :grin:

(Сега, сещай се - дадоха Нобел за откриване на Хигс бозон, без този опит да е повторен в друга независима лаборатория.

На база измислен модел?! На база вяра в модел?!, където тълкуването на резултат, няма общо с действителността (никаква характеристика "маса" не задава бозонът).

Това ... незнание ли да го наречем, прибързване ли, що ли. :harhar: . От отдавна в науката само експериментът е съдник за верност, а не - тълкуванията на фактите.)

Айнщайн доказва необходимостта от Гледна Точка. Заради крайната, гранична скорост на обмен на информацията (физическата и идеалната - като не са ги разделяли така, защото не се е отчитало, че физическата се съдържа в смесените ЕМВ).

Нейсе.

Ако сме ... седнали на маса един срещу друг и на лист напиша "9", аз ще твърдя че е написано девет, но ти ще твърдиш, че е написано шест. Това е идеалната информация - базирана на символи, а не на реалност... Така и двамата сме прави - всеки с неговата си гледна точка... :grin: Значи, налага се стиковане, уточняване, договаряне на видяното от гл. точка, за да може да се приеме за обективно вярно (когато тълкуваме факт, като резултат от експеримент). За договореното - казваме, че знаем! вече... реалността.

Но ... внимателно! Само за тия граници на параметри, в които фактът е наблюдаван.

...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Науката е атеистична религия.

Появи се ново иго - научно: натрапване на гаври с нежелаещите трансфузии, трансплантации, инжекции, аутопсии и пр.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...