Римските жилища

[Last roman]

План на римска къща

 

Устройството на един типичен римски дом най-добре се проследява при запазените Помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричали атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистил /peristylium/.

Атриумът /приемна/ бил парадната част на дома, включваща комплувий /четириъгълен отвор в средата на тавана/ и имплувий /плитък резервоар разположен под комплувия, предназначен да събира стичащата се дъждовна вода/. Видовете атриуми според съвременните класификации се делят на:

- етруски /без колони около имплувия/;

- четириколонен атриум;

- коринтски атриум /с по 12-16 колони/;

- дисплувиатум /с наклонен покрив към стените на атриума и навес над комплувия/;

- тестудинатум /приличащ на атриум дисплувинатум, но без имплувий/.

В специални шкафове, поместени в нишите на атриума, стояли маските и бюстовете на предците, охарактеризиращи семейното родословие.

Таблинумът представлявал архивният кабинет на стопанина на къщата и заемал средата на къщата между атриума и перистилия. Отляво и отдясно от него излизали коридори /фауци/.

Перистил или каведий бил семейната част на къщата с по-широк отвор в тавана за въздух и светлина и колонада. В средата на перистила имало водоем /писцина/ и виридарий /неголяма градина/.

Покривът се състоял от постлани върху дървено скеле керемиди. Той можел да е плосък или наклонен /двускатен, четирискатен/.

Прозорците били неголями, разположени на втория етаж, с дървени рами /от средата на първи век имали и стъкла/. Стените били измазани и покрити с фрески.

Подът бил от слегнала пръст, покрита с каменни плочки, украсени с мозайка. Вратите били двукрили, украсени с метални апликации. Към тях се прикрепяло чукче, имало и различни брави и катинари.

 

Устройство на богата римска къща:

 

В богаташките домове освен основните части имало много различни стаи – вестибюл, cubiculi /спални/, триклиний /зала за пиршества/, ларарий /олтар за домашните богове – лари/, екседри /за гости/, пинакотека /картинна галерия/, балинея /баня/, culina /кухня/, зали в различен стил /коринтски, египетски/, складове и пр.

Вторият етаж се строял над перистила, а понякога и над атриума и бил с плосък покрив, върху който се разполагала неголяма градинка. Той имал и покрити балкони /пергули или мениании/. На втория етаж били спалните на членовете на семейството и прислугата, и столовата /ценакулум/.

Светлината постъпвала в дома през колонадата и комплувия. Домовете се отоплявали първоначално от централно огнище, а впоследствие и от преносими печки с горещи въглени. В някои стаи имало специален отвор за дима. През епохата на Императорския Рим богаташките домове се отоплявали посредством хипокаусти в мазето от които горещият въздух преминавал по керамични тръби и нагрявал стените и пода.

Таванът в богатите римските къщи бил украсен с дърворезба, слонова кост и злато. Таванът в триклиния бил подвижен и от отвора в него по време на пиршеството се пускали цветя и подаръци.

Стените на римските домове били изградени от тухли, шпакловани, варосани и изографисани с рисунки или облицовани с мраморни плочки.

 

Интериор

 

Живопис

 

Боите използвани за живопис били от растителен произход /от костилки на плодове/ или от минарален произход /охра, лазурит/. Цветовете били бял, червен, жълт, черен, син, зелен и пурпурен. Начините за изографисване били три: фреска, темпера и енкаустика.

Фреската била съставена от няколко слоя свежа шпакловка изрисувани с водоразтворими бои.

Темпера – при нея изографисването било върху суха шпакловка с бои на основата на яйчен жълтък и мед.

Енкаустиката представлявала рисуване върху дърво с бои на восъчна основа с помощта на нагорещени бронзови пръчици.

Подът на първия етаж бил покрит с трамбована глина, тухли, мраморни плочи или мозайка. Мраморните плочи били четириъгълни или многоъгълни с различни цветове. В Помпей са намерени плочки от т. нар. Александрийски стил /редуване черни и червени плочи на бял фон/.

Мозайката била възприета от гърците през 1 в. пр. н. e. С мозайки се украсявали частните домове, /подовете, колоните, стените и таваните/, вилите, обществените сгради /терми, курии, базилики/ и императорските дворци. Използвали се най-разнообразни сюжети – отделни, предмети, живорни, растителни и геометрични орнаменти, пейзажи, сцени от битки, лов и селския живот, гладиаторски боеве, митологични сюжети и пр. Мозайките се правели от чакъл и от тесери – кубчета от мрамор и стъкло.

Подовите мозайки били няколко разновидности:

Opus vermiculatum - 'червейовиден' тип мозайка от малки парчета /камък, мрамор, стъкло, керамика/ мозайка с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина. Този стил бил разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в.

Оpus tessellatum - кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите /както е в opus vermiculatum/:

Разпространена е от 2 в. пр. н. е.

Opus signinum - груба, почти едноцветна мозайка от натрошени на дребно керамични съдове или керемиди, скрепени с хоросан, използвани и за подови украси в по-бедните римски къщи от 1 в. пр. н. е. до 2 в.:

Opus sectile - изключително популярна в късната античност /4-6 в./ разноцветна мозайка от плътно прилягащи едри парчета с неправилна форма /мрамор, седеф/:

 

Мебелировка

 

Римляните използвали мебелировка от гръцки тип.

Най-разпространената мебел в един римски доб бил столът. Римските столове се деляли на няколко вида:

- sella - били от бронз, имало и сгъваеми;

- cathedra – стол с облегалка и без подпорки за ръце;

 

- solium – на него седял патерът на фамилията, когато приемал клиентите;

- sella curulis - сгъваем стол без облегалка от слонова кост или мед /на него седяли само висшите магистрати или жреци/:

- sella balnearis - масивно кресло с невисока облегалка, изпозлвало се в термите;

- bisellium – двуместен стол без облегалка за магистрати /използвал се извън Рим/;

- subsellia - леки пейки oт дърво или бронз, предназначени за няколко човека /използвани в термите и обществените места/;

- hemicyclia – кръгли скамейки в градините;

Мебелите за лежане се наричали lectus /богато украсени със слонова кост, черупка от костенурка, сребро и злато/. Върху тях слагали матраци и възглавници /напълнени с вълна/ и одеяла.

Лектусите били различни видове:

- lectus cubicularis /спално ложе с облегалка за главата/;

- lectus lucubratorius /за четене и почивка/;

- lectus tricliniaris /по-широко ложе за обяд, приповдигнато в предната си част/, на което обикновено се разполагали полулегнали трима човека, облягайки се на разделящите ги възглавници;

- lectus punicanus /пуническо ложе със специална мрежа, пазеща от насекоми/.

В римските столови лектусите били поставяни по гръцки маниер - по три с формата на буква П, затова ги нарекли триклинии /от гръцкото клиниус - ложе/.

Римляните обядвали, четели и писали лежейки, затова mensa /масата/ се използвала за поставка за съдовете. В триклиния се помествала само неголяма трикрака масичка – mensa tripes или полукръгла mensa lunata, тъй като всички ястия били поднасяни на пируващите от робите:

В богатите къщи масичките се правели от ценни видове дървесина /например туя/, и били украсявани със слонова кост. В бедните къщи менсите били правени от обикновено дърво с глинени крачка. В помощните помещения имало четириъгълни маси за съхранение на приборите /mensa vasaria или urnaria/. Имало и маси от мрамор в перистилия /около писцината/.

За съхранението на облеклата се използвали съндъци /арки/. Съндъкът за облекло се наричал arca vestiaria, направен от дърво и украсен с резба. Съндъкът за пари бил обкован с желязо. По-малки предмети римляните слагали в кожени калъфи /например папирусите/. В по-късни времена се появили и специални шкафове /armarii/ с рафтове за съдовете, папирусите и скулптурите на предците.

 

Многоетажни къщи

 

За разлика от кичозните частни домове, най-разпространени жилищни постройки в градовете били инсулите /insula букв. oстров/. Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим /според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове/, дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните /магазините/, на втория живеели заможни граждани /чиновници, лекари, юристи, и пр./, а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани /най-бедните заемали най-високите нива/. Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба.

 

 

Извънградски къщи

 

При римляните те били три вида:

- villa rustica /селска вила/;

- villa urbana /градска вила/;

- villa suburbana /крайградска вила/.

 

Основното предназначение на селската вила първоначално било производството на селскостопанска продукция /месо, сирене, вълна, вино, зехтин, масло, зърно, мед, зеленчуци и плодове/. Тук също така държали и дивите животни /елени, сърни, глигани, фазани и яребици/, които впоследствие препращали в града. Надзорниците по всичките дейности се казвали вилик /управляващият имението роб/ и вилика /робиня, най-често жена на управителя, отговаряща за стопанството и домакинските работи/. Господарят рядко посещавал владенията си.

Постепенно производството на продукти намаляло и вилата се трансформирала в извънградско имение. Към края на републиката започнали да се строят огромни вили /например вилите на Лукул, Помпей, Хортензий и Метел в Байи. Тези вили, според описанието на Плиний Млади, били снабдени с обширни паркове, украсени със статуи, фонтани, декоративни дървета и растения, портици и изкуствени водоеми.

Към края на републиканския период се развило и градинарството. В градините от 2 век пр. н. е. се отглеждали ябълки, круши, смокини, 'пунийски ябълки' /нар/, дюли. Култивирали се различни сортове круши /Плиний Стари отбелязва поне 30 сорта круши/. През 1 в. Пр. н. е. От Армения и Понт били докарани и култивирани сливата, бадемът и кестенът. Лукул от източните си походи внесъл и вишнята. По-късно в Италия започнали да отглеждат и 'персийските ябълки' /праскова/ и 'арменската ябълка' /кайсия/. В декоративните градини се растяли платани, бръшлян, лози, кипариси и розмарин.

През императорската епоха се появявили огромни паркове, дърветата и храстите се засаждали във формата на букви, геометрични фигури, създавали се мини разновидности на кипарисите и платаните. В тези паркове се помествали и хиподруми /за разходка на колесница или на кон/, по форма приличащи на цирк, но на мястото на седалките за зрителите се засаждали терасовидно дървета и храсти. Градините изобилствали от фонтани. Римляните отглеждали голямо количество цветя – рози, теменужки, нарциси, мак, строели и стъклени оранжерии, в които през зимата отглеждали цветя и зеленчуци.

 

Градската вила /villa urbana/ често се помествала в града или в покрайнините му и по размери и планировка напомняла римската къща. Подобна вила е 'Вилата на Мистериите' в Помпей.

Крайградските вили /villa suburbana/ се строяли близо до Рим и служили като място за отдих. Такава била разкошната вила на император Хадриан в Тибур /на 35 километра от Рим/, строена през времето на управлението му /118 - 134г./. Императорът бил страстен пътешественик и във вилата му били пресъздадени много местности от Гърция и Египет, които били харесали на Хадриан по време на екскурзиите му из империята.

 

 

 

Редактирано Януари 19, 2016 от Last roman

[Joro-01]

Супер!

Вила Армира май е нещо подобно, веоятно subrbana

[alvassareiro]

Ей, веднъж и Романа да пусне тема, жив да не бях.....

[Last roman]

сал зарад тебе я пуснах, Алва

[Last roman]

Супер!

Вила Армира май е нещо подобно, веоятно subrbana

Да, извънградска вила е. Иначе на територията на София в кв. Хаджи Димитър е открита вила рустика:

http://gradat.bg/bgprojects/2010/10/08/973454_arhitekti_predstaviat_proekta_vila_rustika_v_kv_hadji/

[Last roman]

освен в Помпей, добре запазени приземни етажи на римски инсули можете да видите и в Остия:

Ако пък желаете да видите фреските /своеобразните тапети/ на римските жилища, трябва да посетите последния етаж на музея Palazzo Massimo alle Terme, където има уникални находки, включително от къщата на Ливия /съпругата на Август/.

[alvassareiro]

сал зарад тебе я пуснах, Алва

Нещо не виждам тоалетни и бани....

[Last roman]

е, всяка голяма частна къща си е имала тоалетна и баня /дистатъчно е да прочетеш Петрониевия Сатирикон/.

Иначе малко инфо по въпроса за тоалетните:

http://wc.pvost.org/pages/silnov.html

Относно баните:

Римските бани възникнали по гръцки образец и бързо се превърнали в център на обществения живот.
Заможните римляни задължително имали собствена баня в именията си. Повечето граждани обаче не могли да си позволят такъв лукс и посещавали обществените бани, които се появили в Рим от 3 в. пр. н. е. Тези бани били под контрола на едилите, осъществяващи санитарен надзор върху тях. Към края на 1 в. пр. н. е. в града имало около 170 обществени бани, а през 5 в. броят им бил поне 1000.
Баните били ярък белег на римската цивилизация – строяли ги във всички градове и даже в селата. Техни развалини се намират навсякъде, където е стъпвал римски крак – от Британия до Азия. Политиците, решили да спечелят благоволението на народа, със свои средства вдигали бани и ги дарявали на гражданите за безплатно ползване. Иначе входната такса била разнообразна в зависимост от банята и населенето място. Мъжете плащали около половин ас /дребна римска монета/, а жените – 1 ас /което било свързано с по-сложните козметически процедури/, децата ползвали баните безплатно. Посещението на баните било разделно. Жените посещавали баните преди обяд, а мъжете – следобед, когато приключвали служебните си дела.
Всеки уважаващ себе си римлянин посещавал баните поне веднъж дневно, което било нормално от хигиенна гледна точка и препоръчвано от римските лечители. Освен това баните били място за среща, разтуха, забавления и спортни мероприятия.
С установяването на императорската власт в Рим, принцепсите, за да угодят на гражданите, строяли огромни бани, наричани терми. Това били огромни комплекси, включващи големи басейни с топла и студена вода, градини, библиотеки, даже и мини стадиони. Всеки посетител намирал тук това, което му е присърце, получавайки не само физическа, но и психическа отмора. Първите терми били построени в Рим от пълководеца на Октавиан Август – Агрипа, който ги завещал на римския народ за безплатно ползване. До тях на Марсово поле Нерон вдигнал свои терми. Император Тит също и Траян също вдигнали разкошни терми на своите форуми. Най-грандиозните терми обаче били построени по времето на Каракалла, разположени между хълмовете Авентин и Целий и най-добре запазени. Те били истински архитектурен шедьовър. Заемали площ от 11 хектара. Побирали 1600 човека. Били отворени през 217 г. и работели до 537 г. /когато се счита че готите във войната си с Велизарий повредили акведуктите, по които баните се снабдявали с вода/. Заради бляскавата украса, напомняли на дворец. Разбира се оцелелите до днешно време останки, дават доста бегла представа за някогашното великолепие на сградите - днес покривите и голяма част от стените ги няма, също статуите, фреските, мраморната настилка, мозайките.

Вътре императорските терми били облицовани с мрамор, украсени с колонади, мозайки и скулптури, прозорците и вратите били обковани с бронз.

От по-късните императори, Диоклециан също издигнал грандиозни терми. Терми се вдигали и в провинциите, особено в местата където били разквартирувани легионите. Такива терми имаме в Трир. На територията на България открити големи терми има във Варна, Пауталия, и Диоклецианопол.
План на Термите във Варна:

Количеството на обслужващия персонал варирало от големината на термите – от десетки до стотици роби се трудели неуморно в подземията им, за да осигурят максимален комфорт на господарите на света.
В термите се различавали няколко типа помещения:
Палестра /palestra/ – римляните започвали посещението на банята с физически уптражнения, помещенията за които се наричали палестра. Най-често това били игри с топка, бягане, фехтовка. Всичко това имало за цел посетителите да се раздвижат и поизпотят.
Аподитериум /apodyterium/ – това била съблекалнята, в ковто римляните се преобличали. В него имало скамейки, лавици, където гражданите могли да си оставят дрехите и вещите. Разбира се по-заможните граждани водели със себе си и роб, който да наглежда нещата им докато се къпят.
Тепидариум /tepidarium/ – ‘топло помещение’, бил място за къпане и измиване. Тук посетителите сами или с помощта на роби втривали в кожата си масла и после я изчиствали със металически скребки /strigili/. Други услуги, оказвани на това място били масажът и депилацията. След тези хигиенизиращи процедури римляните се къпели в басейни с топла вода.
Калдариум /caldarium/ – бил парно помещение с висок таван и плитки басейни с гореща вода. Водата се нагрявала благодарение на хипокауста /hypocaustum/. Тази ефективна система за централно отопление била изобретена от римските архитекти за подгряване на пода и стените. С помощта на пещта /praefurnium/, разположена в подземието, водата и въздухът се загрявали и циркулирали по тръби, прокарани в стените. Използвало се двойно покритие, което предпазвало пода от прекомерно нагорещяване. Горният слой се изграждал от тухли и глина, закрепени на характерните кирпични стойки, наречени pilae, подредени в шахматен ред. Тухлите в стените /tubuli/ били кухи и в тях се разполагали тръбите за отопление.

За любителите на сауната съществувало помещение без басейни, наречено лаконик.
Фридигарий /frigidarium/ билo студеното помещение с басейни, в което римляните отивали след парната баня. Тук посетителите докато се къпели, били развличани от поети, артисти, музиканти, танцьори. Във фригидария можело да се похапне, изпие вино и дори да се поспи.
След това измореният от процедурите и не винаги трезвият посетител се връщал в аподитерия, където се обличал и си отивал вкъщи да събере сили за ново посещение.

Редактирано 14, 2015 от Last roman

[Aspandiat]

ОТ и то голям.

Романеций, ти като заклет реенактор мисля, че си морално задължен да споделиш с форумната общественост каква е била физическата подготовка в римските легиони (ФеПе-то, демек). Имали ли са спринтово бягане за норматив и за издържливост, имали ли са марш на скок, набирали ли са се на лост новобранките, помпали ли са лицеви опори, кофички и коремни преси, бутали ли са щанги или други тежести от лежанка, тренирали ли са за бицепс и т.н.

[Last roman]

Виж темата ми Римският легион 1-2 век, глава - Набор и обучение.

[Last roman]

на този сайт има интересни възстановки и планировка на Помпейски къщи и улици:

http://www.arch.mcgill.ca/prof/schoenauer/arch528/lect05/n05alec5.htm

[Last roman]

Реконструкция на стаи от патрицианска къща

Атриум:

Библиотека:

Спалня:

Кухня:

Ларариум:

Перистил:

Редактирано 18, 2015 от Last roman

[Last roman]

3 D възстановка на римска къща:

[КГ125]

А врати?

[Last roman]

вратите из вилите /без входните/ са били плъзгащи се. Иначе римляните държали на сигурността.

Eто един сайт, посветен на римски ключове и ключалки от всякакъв вид:

Ключалки:

http://romanlocks.com/Glossary.htm

Ключове:

http://romanlocks.com/Keys.htm

[Joro-01]

Че това са си механизми, браво на тях. Вярно, че ключалките им ще се отворят с крива шайка, но все пак.. Една секретна ключалка или механична брава със сменяващ се код ще е по-проста от механизма от Антикитера, явно никой не му се е мислело толкова...

А снощи пих вино "Вила Армира", бива го

[КГ125]

Съвсем модерна работа и то украсени...

Първият от ключовете е 1/1 като ключът на старите селски къщи в България...

[Mr.Shades]

Приисква му се на човек да се бе родил в Рим, а не във България през 21ви век.

[Last roman]

абе ако се беше родил в някоя инсула нямаше да ти е много гот.

Иначе ето как са живяли богатите тогава /както и сега/:

Фреска от Помпей, изобразяваща сребърен римски сервиз.

Редактирано 23, 2015 от Last roman

[КГ125]

Приисква му се на човек да се бе родил в Рим, а не във България през 21ви век.

Патриций, например ))))

[andreiS40]

ПОЗДРАВИ ЗА ТЕМАТА ПОСЛЕДЕН РИМЛЯНИН!!!

От известно време насам, се изкушавам от римско строителство и само чета за римските вили в днешна Англия / да казвам съвсем целенасочено Англия, защото, фактически в останалите части на Великобритания просто вили няма, по причина че римляните не са достигнали до тези неприветливи и ненужни им територии /, та в днешна Англия са открити находки от 1 100 /ХИЛЯДА И СТО/ римски вили, градени в периода втората половина на І-ви - ІІ-ри- края на ІV-ти век

Последен Римлянин, ти как мислиш, / ако искаш може да обособим и тема /, какъв ли е бил броя на римските колонисти в Британия? Нямам предвид легионерите....От известно време чета Стюарт Лейкок за Римска и ПостРимска Британия и останах учуден от твърдяната ниска степен на романизация на келтското население на Британия / най-вече териториите на днешна Англия /...Излиза, че носителите на римското в най-общ аспект в Британия до последно си остава само и единствено част от войската и управляващия елит с преки римски корени.

Явно романизацията е била така да се каже елитарна и се е разпространила сред малко прослойка от население...Бритите-келти са си останали със своите етно-културни белези...

Четейки темата, която пряко и непосредствено е посветена на римската материална култура, окончателно се затвърди убеждението ми, колко много е изгубила Европа с гибелта на западната Римски империя....

Източната Римска империя / поне според мен / е само бледо копие, което с вековете излинява, обезличава се и накрая безславно си отива...

Редактирано Април 13, 2015 от andreiS40

[Last roman]

ПОЗДРАВИ ЗА ТЕМАТА ПОСЛЕДЕН РИМЛЯНИН!!!

От известно време насам, се изкушавам от римско строителство и само чета за римските вили в днешна Англия / да казвам съвсем целенасочено Англия, защото, фактически в останалите части на Великобритания просто вили няма, по причина че римляните не са достигнали до тези неприветливи и ненужни им територии /, та в днешна Англия са открити находки от 1 100 /ХИЛЯДА И СТО/ римски вили, градени в периода втората половина на І-ви - ІІ-ри- края на ІV-ти век

Последен Римлянин, ти как мислиш, / ако искаш може да обособим и тема /, какъв ли е бил броя на римските колонисти в Британия? Нямам предвид легионерите....От известно време чета Стюарт Лейкок за Римска и ПостРимска Британия и останах учуден от твърдяната ниска степен на романизация на келтското население на Британия / най-вече териториите на днешна Англия /...Излиза, че носителите на римското в най-общ аспект в Британия до последно си остава само и единствено част от войската и управляващия елит с преки римски корени.

Явно романизацията е била така да се каже елитарна и се е разпространила сред малко прослойка от население...Бритите-келти са си останали със своите етно-културни белези...

Относно романизацията на Британия - Тацит пише, че при въстанието на Будика са избити 70 000 римляни и техни съюзници /демек колонисти и възприелите римския начин на живот/. Нещо повече - ветераните от легионите и помощните части обикновено се заселвали в района, в който станували подразделенията. Като прибавим и търговците, занаятчиите, администрацията и пр., смятам, че Британия била не по-зле романизирана от коя и да е друга римска провинция. Разбира се романизацията била най-значителна в градовете и селищата, възникнали край легионните лагери. По селата процесът вървял по-трудно, а в северната част на острова бил незначителен.

[andreiS40]

Благодаря за включването Римлянин. Относно Тацит, бройката на избитите, ми изглежда нереално висока.Говоря за римски колонисти. Съдейки от Лейкок, въстанието на Будика, фактически било насочено срещу техните поддръжници - катувеланите. Тост това въстание по-скоро притежава и разкрива признаците на чисто племенна и етническа вражда (конфликт), а не толкова на въстание срещи римските окупанти. Със сигурност обаче, цифрите на жертвите на въстанието, визирани от Тацит, се разпростират и върху бритсо-келтско население, ползващо се с доверието на римляните. Факт е, че римляните не успяват ( реално не са полагали и особени усилия в тази насока), за да романизират изцяло населението, обитаващо завзетите и присъединени към империята територии на Британия.Общо взето впечатлението ми е, че за римляните Британия винаги е била и си остава и до 410 г.н.е не просто част от ,,задния двор на Империята", но и територия с по-незначителна стойност.

З

[Last roman]

ами въстаниците унищожават три римски града - Веруламий, Лондиний и Камулодунин, заселен с римляни, че и изколват цял легион. А и избухва в отговор на римските посегателства срещу Будика и семейството й и въобще срещу цялостната политика на 'интеграцията' на васалните племена в империята. Така че то си е изцяло с антиримска насоченост. Разбира се древните са обичали да попреувеличават, но опустошението на Южна Британия е налице. Голям дял в романизацията на Британия имат и Адриан, и Север и Константин. Иначе Британия си е обект на грижи - за това говори добре развитата пътна мрежа, наличието на много градове, както и изграждането на укрепителни съоръжения през 4 век, за превенция на германските пиратски набези. От друга страна - Британия винаги при първа възможност се отцепвала и е дала на римскатас история не един узурпатор.

Редактирано Април 14, 2015 от Last roman

[andreiS40]

ами въстаниците унищожават три римски града - Веруламий, Лондиний и Камулодунин, заселен с римляни, че и изколват цял легион. А и избухва в отговор на римските посегателства срещу Будика и семейството й и въобще срещу цялостната политика на 'интеграцията' на васалните племена в империята. Така че то си е изцяло с антиримска насоченост. Разбира се древните са обичали да попреувеличават, но опустошението на Южна Британия е налице. Голям дял в романизацията на Британия имат и Адриан, и Север и Константин. Иначе Британия си е обект на грижи - за това говори добре развитата пътна мрежа, наличието на много градове, както и изграждането на укрепителни съоръжения през 4 век, за превенция на германските пиратски набези. От друга страна - Британия винаги при първа възможност се отцепвала и е дала на римскатас история не един узурпатор.

Благодаря за компетентния отговор...Колкото чета повече материали за Постримска Братания, се убеждавам в липсата на адекватност и нармална визия у племенните бритски крале, които допускат не само да се съсипе това богато материално и културно наследство, останало от римляните в Британия, но и саксите да им завземат земята.