Планира се разделяне на университетите на изследователски и образователни

[kall]

Нищо не си разбрал:-) Специалностите бълват безработни, защото няма търсене, и то специално в БГ... Такива са например повечето фундаментални дисциплини- само много малък процент от завършилите физика например си намират работа по специалността, щото за изследователи в БГ търсенето е страшно ниско. И какво следва от това, че тая специалност е за "оправдание на научни дейци". А за институтите- ами трябва да ти кажа, че изследователската дейност в БГ е била на ниво преди 1989, при все простотиите на тогавашната власт. И образователната също... И накратко за пазарния елемент- отново, какво правим с обучението по физика, биология, само учители ли ще създават тези специалности...

[Atom]

Крайно време е да се откажем от думата "специалност" и от мита, че е задължително да се работи "по специалността".

Сами се вкарваме в някакъв мисловен капан и си налагаме изкуствени ограничения, а после се чудим защо така, а не иначе.

[П. Теодосиев]

Българската наука преди 89-та е била на световно ниво, имали сме учени, чиито книги са били превеждани на европейски езици, китайски и английски.

http://nauka.bg/2014/72/Akademik-Stoicho-Panchev-2014.pdf
http://nauka.bg/2015/76/Belite-hroniki-na-Vitanov-Georgi-Vasilev-i-Ivan-Ivanov-2015.pdf

Повечето такива български учени вече работят в европейски и американски лаборатории и научни центрове. А са накарани да имигрират, защото тука нямат средства, почти никой не иска голяма заплата, всеки истински учен иска нормален начин на живот и да има свободата да работи по своята си наука. В България за съжаление това е почти невъзможно, нито заплатата стига на някого да живее нормално и да отглежда семейство, нито има условия за научна работа. Институтите си плащат тока и парното чрез проекти, вместо хората трудещи се да вземат тези пари.

Всеки съветва по проекти да си изкарват парите, но как да се конкурираме по проекти като инфраструктурата ни е толкова стара, че в Европа подобни уреди ги слагат в музеи, а тук учените работят и се конкурират с Германия, Швейцария, Англия, Франция и т.н.

Ако сте чели последните интервюта на учени от последните няколко броя ще разберете, че надежда има, но това ниво не може да продължава.

Относно университетите - там някои неща са на почти същото ниво, въпреки че средствата са много повече. Правят се ежегодишно ремонти за милиони, а на практика се карат студентите да учат неща, които са остарели с десетилетия.

[Galahad]

Изследователската дейност няма как да е била на ниво преди 1989г. защото тогава материалната база беше в съвсем окаяно състояние. Българският лев беше неконвертируем, което ще рече, че закупуването на модерна техника беше изключителен проблем. У нас много неща се учеха на книга и на хартия. В училище въведоха часове по информатика, но компютрите се пускаха изключително рядко (а и не вършеха особена работа, защото не бяха напълно окомплетовани). Всичко си се учеше на хартия. Та как точно може да не на ниво една такава "подготовка" по информатика. В техникумите елементите се учеха по чертеж, без изобщо да се видят какво представляват като предмет. Сега базата е значително подобрена, което ще рече, че и нивото на образование е по-високо. Включително и поради такива фактори, че тогава имаше дефицит на учебници и пълна липса на ксерокси, а сега много елитни книги могат да се смъкнат от интернет в електронен формат.

При всички случаи обаче щом за някои специалности няма търсене у нас, то приема по тях трябва да се намали до адекватното ниво на търсенето. Де факто ВУЗ-овете ни произвеждат нещо, за което няма търсене. Ще рече, че там нищо не се е променило от времето, когато на пазара имаше липса на търсена стока и огромен излишък на напълно непотребна. Напр. трябваше да се чака цяла нощ на опашка за да се купи книга от световната класика, но пък книжарницата беше пълна с творбите на един друг класик, които никой не искаше да купува. Общо взето функционалния модел на държавата рефлектира върху всичко и се проявява като частен проблем във всяка област, включително и върху науката.

[kall]

То и сега всичко се учи "на хартия", а пък това за по-доброто ниво на образование сега не го коментирам, дано не го вярваш наистина:-) Материалната база е подобрена козметично, т.е. само са закупени вероятно компютри и нищо друго... И пак да попитам за специалности физика или химия какво пазарно търсене предлагаш, или по-зле- археология, история...

[Atom]

При всички случаи обаче щом за някои специалности няма търсене у нас, то приема по тях трябва да се намали до адекватното ниво на търсенето. Де факто ВУЗ-овете ни произвеждат нещо, за което няма търсене.

Какво търсене? От кандидат-студентите (родителите им) или от някой друг.

И пак да попитам за специалности физика или химия какво пазарно търсене предлагаш, или по-зле- археология, история...

Ако при предлагането на тези "специалности" се наблегне на уменията които се придобиват чрез тях (или покрай тях), то интерес би могло да има както от младежите, така и от бизнеса. Естествено самите програми ще трябва малко да се променят.

Редактирано Май 17, 2015 от Atom

[kall]

Не питах теб, но мерси за отговора. Програмите по тях ще трябва много да се променят...

[fantom4e]

Институтите си плащат тока и парното чрез проекти, вместо хората трудещи се да вземат тези пари.

И една малка подробност която се пренебрегва може би нарочно, а именно че по-повечето проекти не се полагат пари за колектива, или ако има то те не са повече от 100-200лв месечно.

Проектното финансиране в голяма част е за "инфраструктура" и техника, доколкото имаше "социално" насочени проекти те приключиха.

[П. Теодосиев]

И една малка подробност която се пренебрегва може би нарочно, а именно че по-повечето проекти не се полагат пари за колектива, или ако има то те не са повече от 100-200лв месечно.

Проектното финансиране в голяма част е за "инфраструктура" и техника, доколкото имаше "социално" насочени проекти те приключиха.

Европейските проекти имат хонорари и то не малки, но тук се дават за режийни и ремонти.

Според мен трябва повече да се гледа към Европа и да сме партньори на проекти там, но пък това не е толкова лесно имайки предвид нивото на техниката в институтите.

Разказаха ми как по един европейски проект наш институт е трябвало да даде на частна лаборатория да извърши дадени изследвания, тъй като нито имат апаратурата, нито времето да свършат задачата си по проекта. Това вече е абсурда!

[angelmr]

Изследователската дейност няма как да е била на ниво преди 1989г. защото тогава материалната база беше в съвсем окаяно състояние. Българският лев беше неконвертируем, което ще рече, че закупуването на модерна техника беше изключителен проблем. У нас много неща се учеха на книга и на хартия. В училище въведоха часове по информатика, но компютрите се пускаха изключително рядко (а и не вършеха особена работа, защото не бяха напълно окомплетовани). Всичко си се учеше на хартия. Та как точно може да не на ниво една такава "подготовка" по информатика. В техникумите елементите се учеха по чертеж, без изобщо да се видят какво представляват като предмет. Сега базата е значително подобрена, което ще рече, че и нивото на образование е по-високо. Включително и поради такива фактори, че тогава имаше дефицит на учебници и пълна липса на ксерокси, а сега много елитни книги могат да се смъкнат от интернет в електронен формат.

Извини ме, но горното твърдение е глупост. Обучавал съм се на 114-тия в света масспектрометър с индуктивно свързана плазма, закупен през 89-та. Тази технология се развива като водещата технология за елементен анализ. Когато бях студент, апарата вече не беше на технологичния връх, но все още ставаше. Да през 90-те изостанахме много. Но все още берем плодовете на силното компютърно обучение през 80-те. Хората от моето поколение като деца гледахме не манга и трансформърс, а уроци по програмиране. Като следствие ИТ сектора е единствения, който ни измива очите в момента. А в техникума научих неща, на които днес и студентите не учат, поне не и в такива подробности. Така че ниво имаше. Не беше добре управлявано и страдаше от типичното байганьовско интригантство, от което и днес си патим, но потенциала не трябва да се отрича.

А сега нивото на образованието е отчайващо. Въпреки по-добрата техническа база. Вече не учениците, студентите са прости. Преди година и половина имах група от 18 стажанти, които уж трябваше да усвоят малко методи за анализ и да се научат как се пише статия. Всички до един за литературна справка ми изсипаха първите сайтове, които са изровили от гугъл, заедно с правописните грешки. Само три от 18-те въобще се заинтересуваха достатъчно, за да направят малко експериментална работа. Та такова е нивото днес, ако 3 от 18 стават за нещо, викаш ура...

Европейските проекти имат хонорари и то не малки, но тук се дават за режийни и ремонти.

Според мен трябва повече да се гледа към Европа и да сме партньори на проекти там, но пък това не е толкова лесно имайки предвид нивото на техниката в институтите.

Разказаха ми как по един европейски проект наш институт е трябвало да даде на частна лаборатория да извърши дадени изследвания, тъй като нито имат апаратурата, нито времето да свършат задачата си по проекта. Това вече е абсурда!

Нямаме съвременна апаратура, за да сме равностойни партньори. А там където има апаратура, тя е купувана често без да се мисли широко, за една целева задача и много често персонала не е достатъчно гъвкав (обикновено поради липса на някои консумативи, но понякога и заради ниска компетентност) за да пренасочи тази апаратура в друга посока нужна за съвместна работа по европейски проект. Парадоксално, но често проблема е в някакъв евтин стандарт, или консуматив, който обаче не може да бъде закупен, понеже парите и за ток едва стигат. Получава се така, че сме скъпи на триците и евтини на брашното. За това от последната сесия на МОН, вече апаратурата не е легитимен разход, което е парадоксално. Но взимащите решения от МОН са решили, че апаратура има достатъчно.

[Atom]

Ето една статия от днес:

Работодателите намират подходящи служители все по-трудно

Според статията най-търсени са инженерите. Цитат: "От години в България има постоянен недостиг на електро- и машинни инженери."

Дали наистина е така? Простите икономически принципи казват, че ако има недостиг и високо търсене на една стока / услуга, то цената и се покачва.

Какво показват числата?

В най-добрия технически университет - ТУ София се обучават 3051 студента в направление «Електротехника, електроника и автоматика» и 1725 в направление «Машинно инженерство». Или общо 4776 бъдещи инженери.

Средният осигурителен доход на завършилите първата специалност е 1090 лева, а на машинните инженери - 933 лева.

За сравнение в УНСС, в направление икономика са обучават 16743 студента, а средния осигурителен доход на завършилите е 1124 лева.

С една дума няма реално търсене на инженери. Има "лов на маймуни с трици". Числата ясно показват, че икономистите от УНСС са по-платени. Този факт + факта, че икономика се учи много по-лесно от инженерство автоматично предопределя избора на кандидат-студентите.

Не е обаче само УНСС. В самия ТУ е по-добре да се учи администрация и управление (по-плетено е), отколкото машинно инженерство. Да не говорим за СУ, където завършилите администрация и управление имат осигурителен доход от 1294 лева, а тези с политически науки - 1251 лева.

Това е положението - интереса клати феса.

[Малоум 2]

Виц на деня

Иванчо има 5 ябълки, Петърчо има 6 ябълки, а Митко има… яхта и въобще не му дреме, за тия нещастници с ябълките…

В подкрепа на горното - инженер се става много трудно!

Особено - конструктор!!!.

(Случва се По-късно, след като са изучени технологиите и то - в практиката.)

Няма образование за специалност "конструктор"., понеже ... трябва и саможертвен талант - да правиш нещо, невъзприемано до момента на статуквото.

И то, тва нещо - да работи по предназначението си... Внедряването пък води до побелели коси, ... ако останат, въобще.

Известен беше лафът, при завършване на ВМЕИ (ТУ - сега) "Сменям гребенче, за очила!"

...

[Joro-01]

Ето една статия от днес:

Работодателите намират подходящи служители все по-трудно

Според статията най-търсени са инженерите. Цитат: "От години в България има постоянен недостиг на електро- и машинни инженери."

Дали наистина е така? Простите икономически принципи казват, че ако има недостиг и високо търсене на една стока / услуга, то цената и се покачва.

Какво показват числата?

В най-добрия технически университет - ТУ София се обучават 3051 студента в направление «Електротехника, електроника и автоматика» и 1725 в направление «Машинно инженерство». Или общо 4776 бъдещи инженери.

Средният осигурителен доход на завършилите първата специалност е 1090 лева, а на машинните инженери - 933 лева.

За сравнение в УНСС, в направление икономика са обучават 16743 студента, а средния осигурителен доход на завършилите е 1124 лева.

С една дума няма реално търсене на инженери. Има "лов на маймуни с трици". Числата ясно показват, че икономистите от УНСС са по-платени. Този факт + факта, че икономика се учи много по-лесно от инженерство автоматично предопределя избора на кандидат-студентите.

Не е обаче само УНСС. В самия ТУ е по-добре да се учи администрация и управление (по-плетено е), отколкото машинно инженерство. Да не говорим за СУ, където завършилите администрация и управление имат осигурителен доход от 1294 лева, а тези с политически науки - 1251 лева.

Това е положението - интереса клати феса.

Това само показва колко сме зле. Има лов на маймуни с трици и затова сме на този хал. Щото в производството дето е основен двигател на икономиката никой не ще да плаща. Но пък завършилите инженери (които са наясно поне малко с материята) с английски на добро ниво могат да си пооправят живота.

По скоро съм склонен да мисля, че че в УНСС повечето дето учат, учат за да добият квалификация за работата, която вече работят, попаднали там незнайно как.

Редактирано Май 19, 2015 от Joro-01

[Atom]

Щото в производството дето е основен двигател на икономиката никой не ще да плаща.

Това e резултат на активна държавна политика. Ето например официалната брошура на Българската агенция за инвестиции за сектор машиностроене. Вътре гордо седи числото 407 евро - country average gross wage comparison - Most competitive cost of labor in Central / Eastern Europe

Колко да даде инвеститора на един конструктор, като според агенцията средните заплати на мениджмънта в сектора са в размер на 600, максимум 800 евро.

За сравнение, числата на същата агенция в брошурата за сектор "Аутсорсинг на бизнес процеси":

Average annual salaries in Shared Services Centers (F&A), (€), Experience

0 years - 6 564 - 11 928

1,5 – 2 years - 8 100 - 15 996

3 years 18 264 - 21 600

5 years - 21 600 - 25 596

Редактирано Май 19, 2015 от Atom