Критика Аз ще се върна отново... СКОРО!

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

ИСТИНА ЛИ Е ВСИЧКО ТОВА?

Преди месец намерих в пощенската си кутия листовка, адресирана от A. & M. McBride, Северна Ирландия.

Листовката е озаглавена:

Аз ще се върна отново... СКОРО!! ИСУС

Тук ще изложа моите възражения срещу десетте точки, залегнали в това послание.

Считам за свой нравствен дълг да споделя с хората своето разкритие, че апостолите на Исус са станали жертва и проводници на безпрецедентна измама, която води човека към разграждане на личността му, а света – към тотална разруха.

За да обоснове Новия завет, апостол Павел атакува старозаветните библейски писания, очертали ясно и разбираемо божествените правила за праведен благополучен живот на земята. За целта той се опира на два източника:

1. Противоречиви и двусмислени заявления на Исус по повод на закона и пророците в Евангелията от Матей (5:17,18; 7:12; 11:13) и Лука (16:16,17).

Първоначално Исус декларира, че е дошъл да изпълни, а не да разруши закона и пророците, защото те ще са в сила докато има небе и земя. Веднага след това обаче обявява, че тяхната сила свършва с появата и проповедта на Йоан Кръстител. Накрая, на мястото на божествените правила той прокарва изопачена формулировка на древното Златно правило. Мъдрият съвет да не правиш на другите онова, което не би желал те да ти причинят, става: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото в това е законът и пророците.“ (Матей 7:12)

2. Думи на пророк Еремия, извадени от контекста и спекулативно тълкувани: „Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет.“ (Еремия 31:31-34)

„Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък – заключава Павел в Посланието си до Евреите, – Бог не би търсил място за втори.“ (Евреи 8:7,9)

После заменя първия завет с противоестествената, богоборческа вяра в Исус, изисквана от измисленият Нов завет като единствено условие за вечен консуматорски живот в едно фантомно небесно царство.

Бог допуска Заветът на Исус да измести Божествения принципен ред, залегнал в Декалога и пророците, не защото има недостатъци, а защото хората не са преодолели своите пороци и заблуди, и поради това не са дорасли да го осъвременят, оценят и спазват. Предпочитат да си измислят идоли, които да обслужват консуматорските им въжделения.

По подобен начин Бог оставя израелтяните да Го заместят с цар (1Царете 8:4,5,7-9), не защото Той счита, че е станал непотребен.

Те сами си изпросват земен господар, защото им се вижда твърде ограничаващо да следват космическия закон, постулиран от Него. Предпочитат леснотията на човешките власт и ред, които освен, че вдъхват повече сигурност, им дават още и възможности за лавиране.

Редактирано Август 17, 2015 от ДАНАИЛ ХРИСТОВ

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Десетте подтеми за обсъждане са:

1. Кой е Исус Христос?
2. Какво е направил?
3. Къде е той сега?
4. Какво предлага той? ОПРОЩАВАНЕ НА ГРЕХОВЕТЕ
5. МИР С БОГА
6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС
7. ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛ
8. БЛАГОСЛОВЕНА НАДЕЖДА
9. ИСУС СЕ ВРЪЩА ОТНОВО! За кого се връща той?
10. Какво ще се случи с оставените от него?

[insighting]

Вековна мъдрост не може да се предаде с няколко изречения. Човешкият ум трудно може да разбере едно послание, писано на много нива. Защото разбирането му означава висш тип Вяра. А интелектът рядко постига това. Едно от изказванията на св. Павел е, че сега виждаме през стъкло, а после - лице в лице.

[Малоум 2]

Вековна мъдрост не може да се предаде с няколко изречения. Човешкият ум трудно може да разбере едно послание, писано на много нива. Защото разбирането му означава висш тип Вяра. А интелектът рядко постига това. Едно от изказванията на св. Павел е, че сега виждаме през стъкло, а после - лице в лице.

"Лице в лице" - значи, ... лицемерно!

...

[Last roman]

Сектантите са се разшавали. Напоследък по улиците са плъзнали мормончета. Явно тече някаква кампания.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Вековна мъдрост не може да се предаде с няколко изречения. Човешкият ум трудно може да разбере едно послание, писано на много нива. Защото разбирането му означава висш тип Вяра. А интелектът рядко постига това. Едно от изказванията на св. Павел е, че сега виждаме през стъкло, а после - лице в лице.

Бог не се крие. Автентичната Негова мъдрост е ясна и разбираеми за всеки непредубеден и уравновесен разум. Тя няма нужда от увъртания като тези на Павел.

Никога няма да проумеем реалната същност на Създателя, ако гледаме към истината през напуканите и зацапани стъкла на религиите.

Вярата има две нива.

Суеверие - сляпа рожба на страхове, безпомощност и користолюбие. Игнорира разума. Не се основава на здравата житейска практика. Не търси логична връзка между послания и реалност.

Увереност - идва откъм вродения от Бога инстинкт-знание и се избистря, утвърждава и обогатява в нормалния живот.

Сектантите са се разшавали. Напоследък по улиците са плъзнали мормончета. Явно тече някаква кампания.

Моето виждане за Бога е извън всякакви религии и секти; то е извънрелигийно.

[Last roman]

абе вече 2000 години го чакаме 'завръщането'. Да се обзаложим ли, че и след 1000 години ще ги има същите спекулации /в случай че Християнството оцелее дотогава/?

[insighting]

Животът ни е даден, за да придобием практическа мъдрост (инволюционна и еволюционна) в ограниченията на формите. Затова човешкият ум трябва да даде форма на всяко нещо, за да го разбере. Св. Павел го е казал ясно. Но тъй като всеки се движи със свое собствено темпо на развитие, то добродетелта и порокът изискват време, за да бъдат разбрани.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

абе вече 2000 години го чакаме 'завръщането'. Да се обзаложим ли, че и след 1000 години ще ги има същите спекулации /в случай че Християнството оцелее дотогава/?

Въпросът за Второто Пришествие на Исус е от основна важност. Разсъждавал съм по него тук.

Ще го разгледам и в настоящата тема, веднага след като приключа с обявените 10 точки.

Животът ни е даден, за да придобием практическа мъдрост (инволюционна и еволюционна) в ограниченията на формите. Затова човешкият ум трябва да даде форма на всяко нещо, за да го разбере. Св. Павел го е казал ясно. Но тъй като всеки се движи със свое собствено темпо на развитие, то добродетелта и порокът изискват време, за да бъдат разбрани.

Мнозина са разсъждавали върху смисъла на живота и предлагали рецепти как да бъде постигнат. Петър Дънов не е единствен.

Новият Завет вижда смисъла в ядене и пиене на царска трапеза в небесата, в съд на "спасените" над грешниците, в непрестанно хваление на Господа... Рецептата е вяра в Исус.

Човекът се опитва да облече Бога в материални форми: Господ-ар, Небесен баща, овчар, Исус... Те му пречат да е наясно както с Него, така и със себе си.

Павел няма нищо общо със святостта. След като е преследвал и изтезавал до смърт християни, има наглостта да заяви, че е "живял пред Бога със съвършено чиста съвест" (Деяния на апостолите 23:1). Той се покорява на Исус не в резултат на помъдряване, а от страх като добиче, вразумено с остен (Деяния 26:11-16).

1. КОЙ Е ИСУС ХРИСТОС?

Обещан от Господа чрез пророците потомък на цар Давид. Доказан Божи Син чрез мощно възкресение (Римляни 1:2-4). Единствен посредник между Бога и човека (1Тимотей 2:5).

За произхода на Исус има четири версии: кръвен потомък на цар Давид, Син Божий (Йоан 1: 34), Син на Светия Дух (Лука 1: 30-35) и извънбрачен син (за което намекват фарисеите: „Ние не сме родени от блудство…“ (Йоан 8:41) на Пантера, римски военнослужещ.

Няма директно пророчество, което да сочи Исус за Давидов потомък. При това, Йосиф може и да е далечен роднина на Давид, но Исус не е негов син (Лука 1: 30-35).

В Стария Завет има пророчество за утвърждаване на царството на Давидовия наследник (2Царете 7:12-16). Но пророк Натан предсказва на цар Давид, не за незнаен далечен бъдещ потомък, а за сина му Соломон – че ще построи храм и Господ ще направи царството на израелтяните непоклатимо (2Царете 7:12-16).

Във възкресението на Исус липсва царственост, няма нищо мощно, нищо славно. То е вдъхваща съмнения и страх мистерия от окултно естество: „А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.“ (Лука 24:37)

Възкръсналият Исус се представя пред своите ученици в неразпознаваеми образи. Един изплъзващ се призрак, който се появява и изчезва внезапно в полумрака; имитира човешко естество, но минава през заключени врати... (Лука 24:16,19; Йоан 20: 14,15,19,26 и 21: 4,12).

Въпроса за посредничеството, разглеждам в т. 6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС.

[insighting]

С изследване на психиката чрез техниките на духовната психология не може да се пренапише историята, нито пък да се прави анализ за нейния произход.

Достатъчно е човек да познае себе си, тогава той ще познае и Бога, защото е създаден по негов образ и подобие.

Но какво поражда способността на човека да усеща? Този спор продължава до днес и е в основата на анестезиологичната процедура.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

С изследване на психиката чрез техниките на духовната психология не може да се пренапише историята, нито пък да се прави анализ за нейния произход.

Достатъчно е човек да познае себе си, тогава той ще познае и Бога, защото е създаден по негов образ и подобие.

Но какво поражда способността на човека да усеща? Този спор продължава до днес и е в основата на анестезиологичната процедура.

Подобен на Бога няма. (Изход 9:14; Исая 46:9)

Живите същества са възникнали по образец от Бога.

Чак след като добие правдива представа за намеренията на Създателя, човека ще е годен да заеме мястото си и изпълнява своите функции в организма на живота.

2. КАКВО Е НАПРАВИЛ?

Христос умря за нашите грехове. Беше погребан.Той изгря отново на третия ден, както е според писанията. (1 Коринтяни 15:3,4)

Така веднъж пострада праведният за неправедните, за да ни приведе до Бога. (1Петрово 3:18)

Исус умира като политически престъпник, вдигнал бунт срещу императора на римската империя. Обкръжен от своите въоръжени с мечове хора, той влиза в Ерусалим като цар. Народът скандира: „Благословен Царят, Който иде в Господното име...“ (Лука 19: 37,38)

Римляните го арестуват. Пилат го осъжда на разпятие: „И поставиха над главата Му обвинението… Тоя е Исус, Юдейският Цар.“ (Матей 27: 37)

Исус пророкува пред фарисеите:

„Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.“ (Матей 12:40)

Но, погребан в петък вечер, възкръснал в неделя сутрин – престоява в гроба само два дни и две нощи...

„Всеки, който се гневи на брата си – казва Исус, – излага се на съд… а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.“ (Матей 5:22)

Но сам не спазва собственото си поучение. Сдържаните забележки на фарисеите го вбесяват, и той ги оскърбява жестоко и проклина. Нарича ги безумни и слепи, отровни змии, лицемери, синове на дявола… (Матей гл.23, Йоан 8:44)

Исус разказва притча на своите ученици.

За да си спечели приятели, управител злоупотребява с парите на своя господар. Подучва длъжниците му да си подправят разписките в своя полза. Вместо да бъде сурово наказан, измамникът получава похвала за своето остроумие. „И Аз ви казвам – съветва Исус бъдещите апостоли, – спечелете си приятели посредством неправедното богатство...“ (Лука 16:1-9)

[insighting]

Всеки има свое Разпятие. Човекът е най-очевидната форма и най-плътното проявление. Той не може да се отъждестви изцяло с намеренията на Създателя, защото тогава ще заприлича повече на функциониращ обект, отколкото на жив човек.

[Black Wolf]

Яка темичка.

Всъщност юдео-християнството е една твърде объркана религия, може би защото е събирало основното си инфо от няколко разнопосочни по-древни религии.

Така че какво има да обсъждаме кой е Исус Христо? Ми то е ясно - юдейски сектант, очевидно доста добър в проповедническата дейност, който в един момент не се е харесал на местната власт и римляните са го похарчили, за да няма проблеми.

От там насетне всичко е пропаганда и юдео-християнска митология.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Всеки има свое Разпятие. Човекът е най-очевидната форма и най-плътното проявление. Той не може да се отъждестви изцяло с намеренията на Създателя, защото тогава ще заприлича повече на функциониращ обект, отколкото на жив човек.

Всичко, създадено от Бога е съвършено. Условията за живот и самият живот. Намерението на Твореца е растения, животни и човеци... да живеят в мир като един организъм, да бъдат щастливи. Но това е друга тема.

Яка темичка.

Всъщност юдео-християнството е една твърде объркана религия, може би защото е събирало основното си инфо от няколко разнопосочни по-древни религии.

Така че какво има да обсъждаме кой е Исус Христо? Ми то е ясно - юдейски сектант, очевидно доста добър в проповедническата дейност, който в един момент не се е харесал на местната власт и римляните са го похарчили, за да няма проблеми.

От там насетне всичко е пропаганда и юдео-християнска митология.

В много случаи митовете се оказват преразказана реалност.

Религиите са сложна, неравновесна смес от всевъзможни човешки тълкувания на Божествени и демонични внушения.

Корените на християнството не са само в Юдея.

Исус – това е най-сложното и влиятелно явление не само в световното духовно пространство, но и в социалния живот на всички нива.

3. Къде е той сега?

Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви пред Божието лице за нас… да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва. (Евреи 9:24,26)

Идеята за жертвопринасянето няма нищо общо с Бога.

Няма нужда от никакви жертви, нито в земен, нито в небесен храм. Бог не е жаден за човешка кръв, какъвто е идолът Молох.

Мойсей просвещава народа:

„Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог.“ (Левит 18:21)

„Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън... защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа…“ (Второзаконие 18:10,12)

Пророците разкриват истинските предпоставки за праведен и благословен живот:

„С какво да дойда… пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, С едногодишни телци?... Да дам ли първородния си за престъплението си...? Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе. Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, И да ходиш смирено със своя Бог?“ (Михей 6:6-8)

Страх от Бога означава да мразиш злото, да се пазиш от гордост, надменност и извратеност. Това ще бъде извор на живот за човека, и ще го отдалечава от примките на смъртта (Притчи 8: 13, 14: 27).

Беззаконието се очиства не с чужда кръв, а с милост и верност (Притчи 16:6).

Ако нечестивият остави греховете, които е вършил… и постъпва законно и справедливо, непременно ще живее, няма да умре (Езекиил 18: 21).

Злепоставящата Бога подкупническа практика на жертвопринасянето е отхвърлена. Въпреки това векове наред, чак до наше време, тази коварно измислена възможност подвежда човека. Като бяга от лична отговорност за своите грехове, и се натоварва с най-тежкото престъпление – друг невинен да плати за тях със своя живот, той погубва завинаги достойнство си.

Духът на Исус е заслепил авторите и поклонниците на Новия Завет. Затова те не виждат опровергаващата го истина за нормалните отношения между Бога и човека.

Така, Павел, бивш мъчител и убиец на християни, може да твърди, че „без проливане на кръв няма прощение“ (Евреи 9:22).

А Йоан – да посочва кой точно е определен да пролее кръвта си:

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син (да му се принесе в жертва) за да не погине ни един, който вярва в Него...“ (Йоан 3:16)

[monte christo]

Данаиле, само като прочете човек интересите ти, и му става ясно колко ги разбираш религиозните проблеми. Що за глупост: извънрелигийно (извънрелигиозно) богопознание?!? Това ясно показва, че ти въобще не знаеш какво означава думата "религия". На теб, дявола ли ти диктува всичките тези редове, с които смущаваш хората (ако въобще разбират нещо от материята, разбира се)? Между другото, смяташ ли, че дяволът не е религиозен? Струва си да помислиш върху този казус и да докладваш какво си... измъдрил.

Няколко неща се набиват на очи:

1. Ти не знаеш какво е Бог, но спекулираш по въпроса.

2. Ти не знаеш какво и какъв е според християните Иисус (това е по-правилният превод на Йешуа).

3. Ти даже не знаеш кой е някогашният Шауљ.

Поне напиши: така и така, изповядвам иудаизма, та според мен Йешуа е един лъжец, който еди-какво си... Никой няма да ти се сърди, още повече пък аз. Не е задължително да вярваш в чудесата, които е извършил (според слухове и "писания") щом не си бил очевидец, още повече пък в неговото "възкресение".

Но добре, хайде - напиши си домашното; пък може и да му направим рецензия.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Данаиле, само като прочете човек интересите ти, и му става ясно колко ги разбираш религиозните проблеми. Що за глупост: извънрелигийно (извънрелигиозно) богопознание?!? Това ясно показва, че ти въобще не знаеш какво означава думата "религия". На теб, дявола ли ти диктува всичките тези редове, с които смущаваш хората (ако въобще разбират нещо от материята, разбира се)? Между другото, смяташ ли, че дяволът не е религиозен? Струва си да помислиш върху този казус и да докладваш какво си... измъдрил.

...

Думата религия има латински произход. Означава установяване/възстановяване на връзката с Бога, свещено задължение, благочестие.

На практика – система от възгледи, с които се съобразяват и ритуали, които практикуват обособени групи.

Търсенето на път към Бога не е монопол на религиите. Може да става и без, и въпреки тях. Ако името на християнското божество се напише с двойно „и“ (Иисус) при произнасяне ще звучи заекващо.

С Исус, имам личен опит като дългогодишен християнин.

Бил съм свидетел на изцеления в неговото име.

Убеден съм, че зад неговото дело стоят демонични сили.

Първият между апостолите на Исус се е опитал да скрие своята същност зад безобидното име „Павел“ (малък). Искал е да разтовари гузната си съвест от позорната слава на своя предшественик и съименник Саул – жалкият преследвач на Давид.

Познавач не би поставил моите възгледи под един знаменател с юдаизма.

При наличието на документи не е задължително да си бил свидетел, за да изкажеш мнение по определени събития.

Религиите са агресивни. Агресията не е проява на реално знание за Бога, оттам – на увереност и сила. Достатъчно е дори някой да изкаже съмнение във техните доктрини и водачи, за да стане обект на някакво насилие – от словесна грубост до обезглавяване.

Самият Исус, посочван като пример на овладяност, на благост и простителност, се нахвърля с неподобаваща ярост срещу фарисеите, които го изобличават.

След обстойно изследване на новозаветните писания и в съпоставка със старозаветните, моето заключение е:

Под прикритието на някои правдиви поучения, Новият Завет прокарва тенденции враждебни на Създателя, човека и живота.

4. Какво предлага той?

Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда. (1 Йоаново 1:9)

Павел пише до Тит: „... нашия велик Бог и Спасител Исус Христос, Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и очисти за Себе Си люде за Свое притежание...“ (Тит 2:13,14)

Исус е болезнено амбицирана личност. Той е жертвал кръвта си пред своя Небесен Отец (умишлено смесван с Бога) срещу най-голямата възможна придобивка – да присвои Творението, като преориентира съзнанието на човека от Създателя към Спасителя.

След като уверява повярвалите в него, че ще ги направи „наистина свободни“ (Йоан 8:36), той им предлага:

„Вземете Моето робство върху си... защото Съм кротък и смирен... Моето робство е благо, и Моето бреме е леко.“ (Матей 11:29,30)

Павел неволно разкрива реалността: Който е бил призован като свободен човек става роб на Христа... Вие не принадлежите на себе си… защото сте били купени не със сребро или злато... но със скъпоценната кръв на Христа... Никой от нас не живее за себе си... ако живеем, за Господа живеем… (1Коринтяни 7:22,23; 6:19,20; 1Петрово 1:18,19; Римляни 14:7-8)

По време на турското робство властта е налагала на българските семейства кръвен данък (девширме). Отнемала им е насилствено най-здравите и хубави момчета. Изтривала е българското им самосъзнание; създавала е верни на поробителите безродници – еничари. Без да знаят жестоката истина, те често са воювали срещу своите бащи, майки, братя и сестри...

Благото робство на Исус има не по-малко чудовищни измерения:

„Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26)

[monte christo]

С Исус, имам личен опит като дългогодишен християнин.

Бил съм свидетел на изцеления в неговото име.

Убеден съм, че зад неговото дело стоят демонични сили.

Познавач не би поставил моите възгледи под един знаменател с юдаизма.

Да, извинявай, оказва се, че си сатанист.

Или пък фарисей? Разбира се - ти не ги осъзнаваш тези неща. Нищо лично - просто констатация.

Фарисеите също са смятали, че Иисус лекува посредством злите сили. Това са били интелигентни хора, но буквоядци.

Няма как да простят думите на Машиах: "Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата".

Разбира се, и сред фарисеите е имало хора, които се опитват да използват докрай разума, който им е бил даден от Бога. Например Шауљ и Гамалиел ха-Закен. Първият поне е бил стрестнат от... чудото. Надали, драги ми Данаиле, надали донякога ще го достигнеш в омразата и разконспирирането на християните, т.е. в изобличаването на техният бог.

Днес, в Ишраиљ, на никой не му пука за християните - всеки един опит за изобличаването на Христос и християнството е малко... олдфешън. Ти... накъде си тръгнал по тези форуми? Всичко е казано и написано против Христос много, ама много отдавна.

Думата религия има латински произход. Означава установяване/възстановяване на връзката с Бога, свещено задължение, благочестие.

На практика – система от възгледи, с които се съобразяват и ритуали, които практикуват обособени групи.

Ахъм... да си дойдем на думата. Означава установяване, съединяване, събиране.

Търсенето на път към Бога не е монопол на религиите. Може да става и без, и въпреки тях.

Ами ето - сам влизаш в противоречие със себе си. Как ще установиш контакт с Бога, ако не си религиозен?!?

Значи, на теб някой друг ти говори, че можеш да постигнеш контакт с... Бога, без религиозност (т.е. пътят към Него). Досещаш ли се, кой е той?

Имай предвид, че в Тора ясно е указана връзката между човекът и Бога. Историйката за земната пръст и оформянето й като индивид (субект) посредством Божието дихание ("вдъхна в ноздрите му дихание за живот"). Няма богопознание без... съединяване. Дори сатаната е религиозен. Няма друга алтернатива.

Ти... какво... взе, че... откри?

Ако името на християнското божество се напише с двойно „и“ (Иисус) при произнасяне ще звучи заекващо.

Има една буквица "йод". Та, зарди нея, Йешуа на гръцки и български се произнася Иисус, на латински Йезус, на английски Джизъс. Няма как да звучи ..."заекващо".

-----------

Добре, добре - пиши си; та да видим какво ще излезе най-накрая. Надали ще е нещо подобно, като от Назарет...

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Духовността на човека, неговият инстикт-знание за Бога, връзката му с Твореца са съществували преди възникването на религиите, и ще съществуват след отпадането им.
Не е задължително човек да принадлежи към някоя религия (да бъде религиозен), за да има вяра в Бога и да има контакт с Него...

Еее, те такова животно нема! – ще каже шопът.

Но мъдрият човек се различава от всезнаещия с това, че в изпълнения си с чекмеджета мозък, винаги си оставя празно място в случай, че се появи нещо ново, за което ще има доблестта да каже: Не знам.


Стремежът на Сатана е да обсеби мястото на Бога и да претвори създаденото от Него: да оповести нов живот (Йоан.3:36), Нов Завет (Матей 26:28; Евреите 7:22 и 9:15,20) и създаде нов човек (Ефесяни 2:15, 2Коринтяни 5:17, Галатяни 6:15)...
Исус е успял да осъществи това намерение в значителна степен. Той твърди, че е получил цялата власт над небето и земята (Матей 28:18); над цялата сила на врага (Лука 10:19); над нечистите духове (Матей 10:1); че е господар над Съботата (Матей12:8); че има право да прощава грехове (Матей 9:6); да изцелява всякакви болести (Матей 10:1); да раздава вечен живот (Йоан 17:2); да съди всички (Йон 5:22); да определя кой може да стане Божие чадо (Йоан 1:12)...

Ловкостта на Сатана да се преправя на светъл ангел (Йоан 8:12, Откровение 22:16, 2Коринтяни 11:14) е безсилна да заслепи един боговдъхновен пророк.
Исая разобличава „Светлата утринна звезда“ (за каквато Исус се определя в Откровение 22:16, цитирано по-долу) в единственото пророчество, което точно пасва на Исусовата личност: Исая 14:12-14 (цитирано по-долу).

Вината на еврейските първенци е, че изпълняват дълга си да защитят името на своя Бог и предпазят лековерния народ от разпространяващата се като епидемия заблуда.
Незаловеният престъпник е по-силен от закона. Посочва някого, на когото има зъб, и се развиква: Дръжте крадеца!
Исус не губи време. Веднага набеждава Юдея, че е престол на Сатана (Откр. 2:13). А фарисеите, уличава в сатанизъм (Йоан 8:44, Откр. 2:9), макар те да са далече от това да се правят на богове.


Анонимността е скъпо струващо удобство.
Всеки може без страх и срам да казва, да пише, да прави... всичко, което му хрумне. Но като бяга от лична отговорност, губи мярка за справедливост и благоприличие. Неусетно – и своето човешко достойнство.

5. МИР С БОГА
И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос. (Римляни 5:1)

„Аз, Исус, изпратих ангела Си, за да ви засвидетелствува това за църквите. Аз съм коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда.“ (Откровение 22:16)

Пророк Исая го разобличава на място:

„Как си паднал от небето, ти Деннице, сине на зората! ... А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, Ще възвиша престола си над Божиите звезди... Ще възляза над висотата на облаците, Ще бъда подобен на Всевишния.“ (Исая 14:12-15)

Деница – ярката утринна звезда – не е никаква звезда, а планета. Безжизнената, обвита с отровна атмосфера Венера свети с крадени от изгряващото слънце лъчи.

Богоборческият дух на Новия Завет е в непримирим конфликт с Боговдъхновеният заряд, залегнал и оцелял в редица страници от Стария Завет.
Исус заявява, че не е дошъл да разруши Завета и пророците, но да го изпълни (Матей 5:17). Но както е характерно за него, показва на практика обратното на онова, което е декларирал.
В действителност Законът, чието изпълнение посредством праведно мислене и дела гарантира благоденствие на земята, е отхвърлен.
Според Новия Завет, никой не може да се оправдае пред Бога чрез дела от закона. Това става само чрез вяра в Исус Христос (Римляни 3:20-22; Деяния на Апостолите 4:12).
Петър заблуждава своите слушатели:

„За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.“ (Деяния10:43; Откровение 19:10)

Думите на Петър не намират оправдание в писанията на пророците. Единствено в Исая може да се търси някаква прилика с Исус, ако да не беше писано:

„Той беше угнетяван, но смири Себе Си, И не отвори устата Си; Както агне водено на клане, И както овца, която пред стригачите си не издава глас... Защото не беше извършил неправда, Нито имаше измама в устата Му.“ (Исая 53:7,9)

Поведението на Исус обаче не се покрива с описания тук образ.

Изобличават го:
- Арогантния му тон в споровете с неговите опоненти;
- Заграбването на цялата власт над небето и земята (Матей 28:18);
- Претенцията му, че е „Алфа и Омега“, началото и завършека (Откровение 22:13, Исая 44:6) и че от него произлиза и чрез него съществува цялото Божие Творение (Колосяни 1:16,17);
- Претворява сътворения от Бога човек (2Коринтяни 5:17; 1Коринтяни 15:48);
- Премества местообиталището на човека от специално устроената за него земя (Псалом 113:24) в небето (Йоан 14:3);
- Дава грандиозни, неизпълними обещания.

Редактирано Август 27, 2015 от ДАНАИЛ ХРИСТОВ

[monte christo]

Духовността на човека, неговият инстикт-знание за Бога, връзката му с Твореца са съществували преди възникването на религиите, и ще съществуват след отпадането им.

Не е задължително човек да принадлежи към някоя религия (да бъде религиозен), за да има вяра в Бога и да има контакт с Него...

Еее, те такова животно нема! – ще каже шопът.

Но мъдрият човек се различава от всезнаещия с това, че в изпълнения си с чекмеджета мозък, винаги си оставя празно място в случай, че се появи нещо ново, за което ще има доблестта да каже: Не знам.

Значи напразно акцентувах какво означава religare. Няма кой да го осъзнае. Ако в дискусията насреща си имах мъдър човек, той отдавна щеше да прозре, че всяко съединяване с Бога (т.е. всяка мисъл за Бога, посредством частицата, дадена ни от Него - нашият дух) е религиозност. При всички положения насреща си имам неразумен човек.

Заблуждавайки се, че не е задължително човек да принадлежи към някоя религия, излиза, че всъщност ти имаш контакти със сатаната. Нали той е бащата на лъжата? Колко му е да заблуди съзнанието ти (духът ти)? На теб няма да ти предлага всички земни царства - доста по-евтин си...

Ако беше казал: така и така - изповядвам иудаизма (юдаизма), със теб можеше да се проведе доста продуктивен разговор. Защото е напълно разбираемо, че хора, изповядващи иудаизма, съвсем основателно имат правото да считат Йешуа за проводник на сатаната; за интелигентен и начетен мошеник от най-висока класа; за бунтовник; въобще за човек, подронващ устоите на вярата, която са изповядвали предците.

Но понеже ти упорито се правиш на... нерелигиозен (или направо антирелигиозен), то, според християни и религиоведи, драги ми Данаиле, ти си просто един обикновен сатанист, който смята, че има контакти с... Бога?

Защо си сатанист (не само според християните, но и според религиоведите)?

Ами... ето какво си написал:

Стремежът на Сатана е да обсеби мястото на Бога и да претвори създаденото от Него: да оповести нов живот (Йоан.3:36), Нов Завет (Матей 26:28; Евреите 7:22 и 9:15,20) и създаде нов човек (Ефесяни 2:15, 2Коринтяни 5:17, Галатяни 6:15)...

Според християните, Словото Божие (Логоса, Синът Божи, Премъдростта Божия - София) се е въплътило в човек посредством Духа Светаго и Дева Мария - всичко това по волята на Отца (Разума, Живота, Твореца, Абсолюта).

Защо? Заради изкуплението на човешките грехове.

Отново следва въпросът: защо? Защото човеците, според Бога, са изгубили връзката (religare) с Него и са подвластни на сатаната. Само едната вярата на предците, според Иисус, вече не върши работа, защото никой от людете не изпълнява правилно Закона (Тора).

Такова е учението на Йешуа - учението за Бога с неговите три ипостаси.

Заради това Йешуа казва: Който вярва в Сина, има живот вечен; който пък не вярва в Сина, не ще види живот, и гневът Божий пребъдва върху него.

Според казаните по-горе думи от Йешуа, ти, Данаиле, си подвластен на сатаната. Защо? Твърдиш, че Йешуа - това е... сатаната, а не Синът Божи (Логоса, Премъдростта Божия според християните). Твърдиш, че не си религиозен...

Дай да те видим по-нататък:

Ловкостта на Сатана да се преправя на светъл ангел (Йоан 8:12, Откровение 22:16, 2Коринтяни 11:14) е безсилна да заслепи един боговдъхновен пророк.

Исая разобличава „Светлата утринна звезда“ (за каквато Исус се определя в Откровение 22:16, цитирано по-долу) в единственото пророчество, което точно пасва на Исусовата личност: Исая 14:12-14 (цитирано по-долу).

Интересно тълкуваш нещата, но неефективно. Защото вадиш от контекста това, което на теб ти е изгодно, т.е. спекулираш, или дай да си го кажем откровено - лъжеш!

Исаия, живял цели осем века преди Йешуа, чрез видението си ни разкрива една картина на космогонията, за която дори Преданието няма истинска... панорама. Изглежда прекалено... футуристично, но това е съвсем нормално. Събитие, случило се някога си там, много-много отдавна. Става дума за падението на Луцифер (Носителят на светлина):

5. Господ съкруши жезъла на нечестивците, скиптъра на владетелите,

6. който яростно поразяваше народите с неотвратни удари, гневно владееше над племената с неудържимо гонение.

7. Цяла земя си отдъхва, почива, възклицава от радост;

8. и кипарисите се радват за тебе, и кедрите ливански, думайки: откак ти заспа, никой не идва да ни сече.

9. Адът преизподен се раздвижи заради тебе, за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе разбуди рефаимите, всички вождове на земята; дигна всички царе езически от престолите им.

10. Те всички ще ти говорят: и ти стана безсилен като нас! и ти стана подобен нам.

11. Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум; под тебе са червеи за постилка, и червеи са твоя покривка.

12. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.

13. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;

14. ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.

15. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

16. Които те виждат, вглеждат се в тебе, думат си за тебе: тоя ли е човекът, който земя разклащаше, царства раздрусваше

Какво излиза? Исаия въобще не разобличава Иисус, а ни указва съдбата на Луцифер.

Йоан при своето Откровение ни е написал следното:

6. И рече ми [Ангелът]: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро.

7. Ето, ида скоро [казва Господ]: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга.

8. И аз, Йоан, гледах и чувах това. А когато чух и видях, паднах да се поклоня пред нозете на Ангела, който ми казваше това;

9. а той ми казваше: Стой, не прави това! понеже аз съм съслужител твой и на братята ти пророци и на ония, които пазят думите на тая книга; Богу се поклони.

10. И ми каза [Ангелът]: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко.

11. Неправедният нека върши още неправда; нечистият нека се още скверни; праведният нека върши още правда, а светият нека се още осветява.

12. [Казва Господ:] Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му.

13. Аз съм Алфа и Омега, начало и край. Първият и Последният.

14. [Ангелът:] Блажени са, които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.

15. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолослужителите и всеки, който обича и върши лъжа.

16. [И казва Господ:] Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда.

17. И Духът и невестата казват: дойди! и който чува, да каже: дойди! и който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.

18. И аз свидетелствувам всекиму, който слуша пророчествените думи на тая книга: ако някой прибави нещо към тях, нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга;

19. и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга.

20. Който свидетелствува за това, казва: да, ида скоро! Амин, да, дойди. Господи Иисусе!

Веднага се вижда литературният стил, използван в Откровението. В една книжка под редакцията на Лопухин са ни обяснили съвсем кратко и ясно: "Той [т.е. Иисус] е пряк потомък на Давид. Той е светлата утринна звезда, т.е. основанието [символът] на християнската надежда за настъпването на вечният ден от бъдещото царство (Божието Царство). Заради това цялата християнска Църква (т.е. невестата), ръководена от Духът Свети, е длъжна да отправи към Него призив: "дойди"!

Друг път не вади от контекста това-онова, а се помъчи да мислиш малко по-глобално, за да не ставаш смешен в очите на тези, които разбират от материята. Казах ти - няма да откриеш топлата вода. Открита е отдавна. Във всеки един университет, където има дисциплина теология, биха ти писали двойка. Понеже за теб religare е някаква фикция. Вместо да си говорим за Талмуда и Мишна, трябва да губя време с твоите... глупости.

Искаш да преминеш реката, без да строиш мост (или по-скоро си го съборил), а не знаеш да плуваш.

-------------

Въобще има ли смисъл да коментирам и другите списвания? Разочарован съм от теб...

[kall]

Я като сте все парче теолози тука( и като гледам, че темата започна с "нестандартна" теология), я ми изяснете нехристиянска ли е т.нар. "молитва на езици"( масовите такива са доста екзотична гледка), характерна за петдесятниците. Не съм вярващ, просто ми е любопитно( имам роднини протестанти) какво казва официалната доктрина за това явление, счита ли се за редно, или не.

Предварителни благодарности и извинения за ОТ

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

Когато човек е убеден в правотата на своите възгледи, той няма причина да си служи с извъртане, с груби квалификации и некоректни нападки по време на диспут.

Моите родители бяха предани християни. Някои от тогавашните вярващи се засягаха, когато някой определяше вярата им като религия. За тях тя беше начин на живот.
Религиите монополизират връзката с Бога.

Когато еврейският народ напуска земята на робството, преминава Червено море по дъното. Бог разтваря водите пред тях. Това е принцип, който съм изпитал в живота си не веднъж. Прилагането му е въпрос на вяра в Божия промисъл и Неговата мощ.

Исус е мост. Християните си мислят, че ще преминат реката на смъртта върху гърба на Исус. Въпрос на вяра в човек, който въз основа на подвещаща смес от юдейски и езическите представи, се обявява за божество.
Съмнението в надеждността на този мост и в божествеността на мястото, към което води, е напълно основателно.
Дали тази мост свършва точно по средата на дълбока, буйна река, или е пред рухване, няма да е лесно на свикналите да вървят по гърба му.
На всички американски пари пише: НА БОГА УПОВАВАМЕ.
Това е лъжа.
Уповават на парите и оръжието.

Мостовете не са за хора, които знаят, че има Бог и уповават на Него.

Я като сте все парче теолози тука( и като гледам, че темата започна с "нестандартна" теология), я ми изяснете нехристиянска ли е т.нар. "молитва на езици"( масовите такива са доста екзотична гледка), характерна за петдесятниците. Не съм вярващ, просто ми е любопитно( имам роднини протестанти) какво казва официалната доктрина за това явление, счита ли се за редно, или не.

Предварителни благодарности и извинения за ОТ

Не съм запознат добре с прблема глосолалия (говоренето на езици). Тя не се приема от всички християнски деноминации.
Когато бях за известно време християнин приех кръщение със Светия Дух, но ибягвах да говоря непознати за мен думи. Усещах, че има нещо нередно...
Говоренето на езици в християнските среди води своето начанло от времето на Исусовите апостоли. Събитието е станало в деня Петдесятница и е описано в новозаветната книга Деяния на апостолите, глава втора.
Разказва се, че звуци като от силен вятър са изпълнили къщата, в която били учениците на Исус. Подобни на огнени езици накацали по всеки от тях. Изпълнени със Светия Дух, те започнали да произнасят думи на чужди, непознати на тях езици. Шумът събрал множество юдеи от "всеки народ под небето", надошли за празника. Те се смаяли, "защото всеки един ги слуша да говорят на неговия език" за "великите Божии дела".
При внимателно прочитане на тази забележителна глава не става ясно как са могли да се съберат толкова хора около къщата и всички да чуват какво говорят апостолите. Те са били дванадесет, а езиците, на които са проговорили са били петнадесет. Едновременно ли са говорили?...

Станалото е силно преувеличено.
Петър отговаря на тълпата, че апостолите не са пияни, но се сбъдвало пророкуваното от Иоил (2:28-31).

В това пророчество обаче не се споменава глосолалията.

Апостолът използва чудото, за да изкара Исус равен на Бога, да наплаши евреите, че са убили Божия помазаник и да ги убеди да се покаят и го приемат като личен спасител.
Присъствал съм на такива сеанси. Случваше се някой да проговори внезапно по няколко думи на непознат за него език. Мисля, че явлението има демонична природа. Чувал бях за човек, който започнал да произнася неприлични думи на гръцки. Имаше и случаи обаче, такова говорене да ориентира или насърчи някой действително отдаден на Бога човек.
Чудесата, свързани с Исус са противоестествени. Те са предназначени да грабнат вниманието на суеверни, повърхностни и чувствени хора, и го насочат изключително в негова полза.

[ДАНАИЛ ХРИСТОВ]

6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС
Затова Той може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. (Евреи 7:25)

Старият Завет е дал повод Мелхиседек да бъде счетен за вечен свещеник на Всевишния Бог. (Битие 14:18-20; Псалом 110:4)
Новият Завет тъче своята доктрина като преиначава и натъкмява до абсурдност в своя полза старозаветните текстове:
„Исус… стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.“ (Евреи 6:20)
Получава се поредната противоестествена картина, според която Исус е Бог, на когото сам той като първосвещеник ще принесе себе си в жертва.

Устройството на Творението по нищо не прилича на държавното. Няма администрация, няма бюрокрация. То съществува благодарение на строго определени, непроменяеми принципи и механизми. Не се нуждае да го обслужват чиновници и посредници в одежди на свещеници. Подкупничеството и застъпничеството тук са немислими.
Всеки сам стои пред Бога, сам отговаря за мислите, думите и делата си. Човекът е натрупал знание и опит, притежава свещени книги, а Създателят му е осигурил способност да разсъждава. Ако поиска, човекът може да бъде наясно кое носи душевен мир и благоденствие, и кое води до размирие и катастрофа. Въоръжил го е с достатъчна сила и власт да се контролира и владее; да греши, но и да се поправя.

Библията всъщност е приютила две непримирими концепции за справяне с последствията от греха – от една страна праведен живот, а от друга – вяра в Исус като посредник.
Посредничеството на Исус заграбва всички функции на Бога, завзема мястото Му в съзнанието на човека и го заробва.
Докато човекът продължава да счита цялата Библия за неподправено Божие слово – мир между Бог и човека не може да има.

[monte christo]

Когато човек е убеден в правотата на своите възгледи, той няма причина да си служи с извъртане, с груби квалификации и некоректни нападки по време на диспут.

Да, да, напълно си прав. Ето: аз например, не си служа с увъртания. Обясних ти как седят нещата при Исаия и Йоан; нарекох те лъжец (защото си такъв - sic!), понеже вадиш от контекста това-онова. Некоректни нападки ли са това, драги ми Данаиле? Това е критика, при това - повече от градивна (т.е. - коректна).

Моите родители бяха предани християни. Някои от тогавашните вярващи се засягаха, когато някой определяше вярата им като религия. За тях тя беше начин на живот.

Религиите монополизират връзката с Бога.

Не знам дали твоите родители са били християни (каквито, например са били част от поданиците на Римската империя, а след това всички поданици на империята; такива християни и до ден днешен се срещат - изповядващи християнските догми, установени по Съборите.) Знам само, че твоите родители са били евангелисти. От гледната точка на религиоведението (сравнителното богословие) по-скоро са били сектанти, отколкото истински християни.

Исус е мост. Християните си мислят, че ще преминат реката на смъртта върху гърба на Исус. Въпрос на вяра в човек, който въз основа на подвещаща смес от юдейски и езическите представи, се обявява за божество.

Нормално е християните да си мислят, че ще преминат... "реката на смъртта". Какво е казал Христос? "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее".

Вече съвсем отделен е въпросът, на кой му се мре след... смъртта. Защото, както знаем, смъртта е началото на нов живот, но в едно друго, духовно измерение, нямащо нищо общо с този материален свят. Всеки сам си избира (тук на Земята) участта на онзи свят.

Съмнението в надеждността на този мост и в божествеността на мястото, към което води, е напълно основателно.

Дали тази мост свършва точно по средата на дълбока, буйна река, или е пред рухване, няма да е лесно на свикналите да вървят по гърба му.

Християните, обаче, не се съмняват. В нищо. Какво е казал Христос? "Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази. Помнете думите, които ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят." Просто и ясно, нали?

Нека си припомним и думите на Гамалиел ха-Закен: "... мъже израилтяни! помислете си добре, какво ще правите с тия човеци.

36. Защото преди няколко време бе се явил Тевда, който говореше за себе си, че е нещо, и присъединиха се към него около четиристотин души: той бе убит, и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезваха.

37. След него, когато беше преброяването, яви се Иуда Галилеец и увлече след себе си доста народ; но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.

38. И сега казвам ви, оставете се от тия човеци и не ги закачайте; защото, ако тоя замисъл или това дело е от човеци, ще се разруши;

39. ако ли пък е от Бога, вие не можете го разруши; пазете се да не би да излезете и богоборци." Ха сега, де?

Ето още от Христос: "Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят". Хм?

На всички американски пари пише: НА БОГА УПОВАВАМЕ.

Това е лъжа.

Уповават на парите и оръжието.

Е, то е ясно и на малките деца, кой е богът на парите: Луцифер.

Мостовете не са за хора, които знаят, че има Бог и уповават на Него.

Проблемът при теб е друг. Ти просто трябва да заявиш на всеослушание, че не приемаш Иисус за Бог Слово. Всъщност, мостът - това не е протестанският Исус сам по себе си; мостът - това е religare. Дано донякога да го проумееш.

Не съм запознат добре с прблема глосолалия (говоренето на езици). Тя не се приема от всички християнски деноминации.

Когато бях за известно време християнин приех кръщение със Светия Дух, но ибягвах да говоря непознати за мен думи. Усещах, че има нещо нередно...

Хм... "Когато бях за известно време християнин...", казваш? Заради това няма да се обиждаш, когато те наричам сатанист. Защото, според теб самият, ти нито си християнин, нито иудей, нито мусюлманин (да не споменавам политеистичните религии).

Ти просто смяташ, че имаш ей така контакт с Бога. С кой бог имаш контакт? С богът на парите?

Чудесата, свързани с Исус са противоестествени. Те са предназначени да грабнат вниманието на суеверни, повърхностни и чувствени хора, и го насочат изключително в негова полза.

В интерес на истината, ти, драги ми Данаиле, вярваш ли в чудесата, свързани с Йешуа (извършени от Йешуа)?

[monte christo]

6. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО ЗА НАС

Затова Той може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайства за тях. (Евреи 7:25)

Старият Завет е дал повод Мелхиседек да бъде счетен за вечен свещеник на Всевишния Бог. (Битие 14:18-20; Псалом 110:4)

Новият Завет тъче своята доктрина като преиначава и натъкмява до абсурдност в своя полза старозаветните текстове:

„Исус… стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.“ (Евреи 6:20)

Получава се поредната противоестествена картина, според която Исус е Бог, на когото сам той като първосвещеник ще принесе себе си в жертва.

Но каква противоестествена картина? На теб или дяволът ти внушава да интерпретираш така нещата, или просто си стигнал... до никъде.

Нали от тридесет и кусур години се занимаваш с изследване на Библията, християнството и другите религии? Аз пък започнах да се занимавам едва от... 2013 година (за мой голям срам и мое голямо съжаление), макар, че трябваше още преди двадесет години да започна да се ограмотявам.

Има неща, които определено не разбираш (не са ти ясни).

Според християните, Иисус е не само Бог Слово (Словото Божие), но и човек (Втори Адам). Божието Слово се е въплътило (въчеловечило) в утробата на избраницата Мариам (празникът Благовещение). Те. Иисус се явява Богочовек - спомни си за двете природи.

В този аспект се говори за Иисус като първосвещеник. Защото Адам (фактически и практически) след грехопадението също е бил първосвещеник и е принасял жертва. Цар Маллхиседек е бил свещеник на Бога Всевишний. Цар Давид също е свещеник на Бога Всевишний по чинът Малхиседеков (псаломът е 109, а не 110). Под чин Малхиседеков (... и Мелхиседек, цар салимски, изнесе хляб и вино, - той бе свещеник на Бога Всевишни), апостол Павел има предвид вече установеният литургичен чин, т.е. установяването на Евхаристията от Христос, която е безкръвна жертва, съставена от хляб и вино, които, според християните, са претворявани (от Дух Свети) в тяло и кръв Христови - думи на самият Христос.

Разпъването на Иисус ("принасянето му в жертва") от римските власти е допуснато от Бога Отца (Твореца, Разума) посредством Божият Промисъл, за да се изкупят[1] чрез страданията и кръвта Христови човешките грехове: "... та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола". От Бог се откупуват (цена-откуп) само живите на Земята на принципът "дал съм ти живот, ти ми отдай лоялност, т.е. не прави като Луцифер и ще живееш". Явлението (принципът) цена-откуп се среща още в Тора: Шемот, Вайикра и т. нат. Христос чрез смъртта си изкупува човешките грехове. Понеже сам Бог (Божието Слово) е безсмъртен дух, то Неговият Дух се завръща в тялото на Иисус и следва Възкресението.

[2:5] Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;

[2:6] а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: "що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?

[2:7] Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:

[2:8] всичко си покорил под нозете му". А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;

[2:9] но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.

[2:10] Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.

[2:11] Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:

[2:12] "ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея".

[2:13] И пак: "Аз ще се уповавам Нему". И пак: "ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде".

[2:14] А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,

[2:15] и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.

[2:16] Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;

[2:17] затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.

Всичко това ще ти стане ясно, ако проумееш учението на Христос за Бог (Светата Тройца). Никой не те кара насила да вярваш, че Бог е Триединен (Разумът - Бог Отец, Словото - Бог Син, Духът - Бог Дух Свети), т.е. да вярваш на Иисус. Просто, когато атакуваш християнството, се запознай с най-важната християнска догма.

[1] изкупуление от Любов към хората; изкупуване на греховете човешки от дявола; изкупление от "клетвата на закона" - всичко това е твърде сложно за интерпретации...

Устройството на Творението по нищо не прилича на държавното. Няма администрация, няма бюрокрация. То съществува благодарение на строго определени, непроменяеми принципи и механизми. Не се нуждае да го обслужват чиновници и посредници в одежди на свещеници. Подкупничеството и застъпничеството тук са немислими.

Това е протестанско мислене (схващане). Според Бог, обаче, "чиновници и посредници в одежди на свещеници" са нужни за култа. Нека си спомним за някогашните левити.

Нека се сетим и за сегашните презвитери и епископи в християнската Църква.

Според теб, драги ми Данаиле, никой не е нужен за контакт с Бога, защото специално ти говориш непосредствено с... Него. Сигурен ли си, че чуваш точно Бог, а не някой друг? Ако го чуваш, защо не чуваш въпросът, който Бог отправя на всеки: "А къде е твоята цена-откуп?"

Всеки сам стои пред Бога, сам отговаря за мислите, думите и делата си. Човекът е натрупал знание и опит, притежава свещени книги, а Създателят му е осигурил способност да разсъждава. Ако поиска, човекът може да бъде наясно кое носи душевен мир и благоденствие, и кое води до размирие и катастрофа. Въоръжил го е с достатъчна сила и власт да се контролира и владее; да греши, но и да се поправя.

А ти защо нищо не правиш по въпроса с поправянето? Същият си като мен...

Всъщност Бог не е въоръжил човекът със сила да греши. Грехът не произлиза от Бог - това е ясно. Но Бог е въоръжил хората със сила за разумен анализ и поправяне (или поне стремеж към поправяне) на грешките. Разбира се, не винаги резултатът е налице. Зависи от силата на човешкият дух (човешката воля). Но поне човекът не е подвластен на предопределението; такова, каквото например то е разбирано в исляма.

Библията всъщност е приютила две непримирими концепции за справяне с последствията от греха – от една страна праведен живот, а от друга – вяра в Исус като посредник.

Посредничеството на Исус заграбва всички функции на Бога, завзема мястото Му в съзнанието на човека и го заробва.

Докато човекът продължава да счита цялата Библия за неподправено Божие слово – мир между Бог и човека не може да има.

И за десетки години все още не можеш да осъзнаеш, че за християните Иисус не е посредник между хората и Бога, а самият Бог (въплътил се в човек)? Защо така?

Няма да влизам в излишни подробности кое точно е боговдъхновеното в Библията (Танах)[2], но поне прехвърли отгоре-отгоре какво са написали примерно Ричард Фридман, Брус Метцгер, Игор Тантлевски и др. Т.е. как е създавано Свещеното Писание (по-точно - кои са го създали).

[2] не е задължително всички хора да мислят ("човекът продължава да счита") цялата Библия за "неподправено Божие слово"; например доста от книгите (подавящото мнозинство) са исторически и вършат много полезна работа на библейската археология

[boilad]

Според теб, драги ми Данаиле, никой не е нужен за контакт с Бога, защото специално ти говориш непосредствено с... Него. Сигурен ли си, че чуваш точно Бог, а не някой друг? Ако го чуваш, защо не чуваш въпросът, който Бог отправя

Или, ако си спомним една мъдра фраза на доктор Хаус: "Няма проблем когато говориш с Бог, проблем е, ако той ти отговаря", т. е. проблема е медицински изобщо, или психически в частност (малииии, колко са ми повлияли изразните възможности на уважаемия професорр Добрев).