Отиди на
Форум "Наука"

Какво му е на Софийския университет


Recommended Posts

  • Администратор

Статия от в. Капитал: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

Quote

Свикнали сме България да бъде на задните места във всякакви класации. Когато обаче съвсем допре дъното, започва типичното вайкане, което не води до нищо. И така до поредния провал. Преди няколко седмици стана ясно, че Софийският университет "Св. Климент Охридски" пада под 700-то място в световната класация QS World University Rankings в сравнение с 651-во през миналите две години.

Падането надолу в класацията не е чак толкова драстично - все пак СУ продължава да е единственият български университет в нея, остава разпознаваем на глобално ниво, и в Европа се подрежда на 299-о място. Новината обаче съвпадна с изнесените финансови данни, според които висшето училище дължи на държавата десетки милиони левове...

 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Тук искам да споделя и един текст на Валентина Георгиева по темата: За достъпа до знание и бъдещите неравенства

Quote

Преди три години Нов български университет премахна квотното разпределение по специалности и позволи на кандидат-студентите да се записват в избраната от тях специалност по първо желание. Напълниха се департаментите по компютърна графика и дизайн, по кино и театрално майсторство, мениджмънт и т.н. За тази учебна година в специалност философия са приети нула (0) студенти в първи курс и трима (3) студенти по антропология. Педагогически специалности този частен университет изобщо не предлага. Драмата не е в това, че на пазара на труда е пълно с безработни философи, с продавачки с диплома за мениджър или със сътрудници в кол-център, които са магистри по маркетинг или дори доктори по културология (макар за техните сломени мечти също да ме боли).

Драмата е, че умират цели специалности,

които са някак много нужни – педагогика и социални дейности, но също физика, биология, екология, химия… Все специалности, които държаният университет трудно попълва, а частният изобщо не предлага, защото няма търсене.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Да се пита какво му е на СУ е все едно да се пита какво му е на българското общество или какво й е на държавата. Върви се по стара традиция - една напред две назад.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

На кратко:

Няма пари.

По дълго. Ако гледаме тенденциите от миналите десетилетия, на капитало вложителите им са нужни предимно полу образовани работници. 

За хайтек работа и задачи предпочитат да примамят интелигентните хора при тях си.

Държавата от година на година се оттегля от финансирането даже и на основното /задължителното тук сега го намалиха от 18 на 16 год/ обучаване. Затварят основни-средни училища или ги сплотяват с лозунга, че няма деца създавайки с това класове с по 30-40 деца.

В това положение много църковни 10 класови училища печелят, защото получават супсидии от две места. Държавата и църквата. Затова католическите училища все повече израстват като терен за обучаване на местият елит.

При вишето обучение пари за основни мероприятия, за непрофитални отрасли също няма. Па на кого им са нужни български философи? Много от преподавателите, професорите които имат конвертно знание, мероприятие вече отдавна са на някой по-заможен английски, американски, немски университет. И там са почнали вече да съкратяват, затварят факултети, даже университети...

Приемните изпити, кредитните точки местата с-у заплаштане растът....а безплатните държавни места от година на година намаляват.  

Освен българите на никой друг не му е в интерес да има здрава и заможна средна класа, която да може да издържа на световно ниво своята интелигенция...

Но.......;);)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

100% съм съгласен с Elemag. Когато националното ни първенство е гола вода, няма как да очакваме да имаме финалист в ШЛ. Въпросът не трябва да е "защо СУ изпада след 700 място" в QS World University Rankings, а "къде са останалите ни университети и какво е нивото им като цяло?"

Да оставим ШЛ и да видим един по-непретенциозен турнир. Да разгледаме класацията на QS World University Rankings за EECA (Emerging Europe and Central Asia). Малки страни като Естония и Словения присъстват с по 2 университета в основната класация и още два без ранг. Румъния има 7 в основната класация и 5 под чертата (150+).  Турция и Русия няма смисъл изобщо да се разглеждат. Забележително е, че един Азербайджан присъства с 4 университета в основната класация + още 4.  България е представена от един единствен университет -  СУ (на 44 място) + още един - АУБ, който е извън класацията, но все пак в светлините на прожекторите.  Мястото на СУ е там където е - сред себеподобни. Въпросът е къде е мястото и кои са себеподобните на останалите ни 50(+) университета?

 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Особено интересно е какви са критериите за подбор на университетите, защото примерно не виждам МУ-София, а дипломите му са признати из цяла Европа, от което се възползваха бая колеги, които сега практикуват на запад.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Супер си е МУ-София. Предполагам, че отсъства от класацията просто защото не се вписва в представите на организаторите за "университет". Все пак това не е класация на всички институции които предлагат висше образование, а само на част от тях - университетите.

Ето дефиниция от Wikipedia:

University. Definition

In modern usage the word has come to mean "An institution of higher education offering tuition in mainly non-vocational subjects and typically having the power to confer degrees,"[4] with the earlier emphasis on its corporate organization considered as applying historically to Medieval universities.[5]

А пък това е от българския закон за висшето образование:

Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи. Университетът е висше училище, което: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката - хуманитарни, природни, обществени и технически;

Един господ знае що е то университет, но и според двете определения, специално МУ-София не е такъв. Между другото, руските медицински университети също са супер, но  и те отсъстват от тази класацията.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според популярните оценки, ефективността на средствата, вложени/използвани в публичния сектор  в България,  е два пъти по-ниска за средната в ЕС.

Може да се окаже, че ефективността на изполваните средства в публичната сфера (за България) е по-ниска и от тази в Руската Федерация, или поне що се отнася до висшето образование и науката

Току що направих малко справки и изчисления - бюджетът на СУ за 2012 е около 78 милиона лева .- включват се собствените приходи и субсидията според закона за бюджета (възможно е да е имало и допълнителна бюджетна "инжекция" ,както през 2014 година,когато бяха дадени на СУ допълнително от 18 милиона лева, която не я включвам разбира се) 

Бюджетът на НГУ , който е втори в класацията http://www.topuniversities.com/university-rankings/eeca-rankings/2015., за 2011 е 1,2 милиарда рубли, което по днешния курс на рублата е около 19 милиона долара.

Рублата поевтиня с 40 процента, и въпреки това излиза, че бюджетът на НГУ не е надвишавал този на СУ.. Или по-скоро можем да говорим за съпоставими бюджети на НГУ и на СУ, но за много различни резултати..

(НГУ е с 360 позиции по-напред в глобалната класация от СУ)

 

Ето цялата статия от вестник Капитал със заглавието "Какво му е на Софийския университет" (статията е доста критична)

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/06/2644396_kakvo_mu_e_na_sofiiskiia_universitet/

 

 

 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Висшето образование е последният бастион на непокътнатия социализъм

 

Преподавателят от Философския факултет на СУ проф. Георги Димитров пред "Капитал"

Наскоро стана ясно, че Софийският университет пада в класацията QS World University Rankings, а дълговете му към държавата са десетки милиони. Защо според вас се стигна дотук?

На първо място, защото висшето образование у нас е последният бастион на непокътнатия социализъм. Софийският университет е консуматор на огромен обществен ресурс без ангажимент да дава обществено полезен резултат, поради което няма механизми, които да принуждават ректори и декани към отговорност към усвояването на този ресурс по ефективен начин съобразно обществените потребности. В това отношение СУ не е много по-различен от останалите университети, но поради изначалната му извисеност над тях, традиционен публичен престиж и голямо число способни преподаватели беше  възможно процесите на загниване да остават скрити, старателно прикривани много дълго, поне от времето на Биолчев [Боян Биолчев, ректор на СУ в периода 1999 - 2007 г. - бел. ред.] насам. Така загубата на жизнеспособност навлезе много надълбоко, а същевременно се поддържаше илюзията, че ще може да се продължава и занапред, както е било преди, просто "защото винаги така е било".

Управленските грешки и злоупотреби с власт са само логично и поради това масово следствие на законово гарантираната безотговорност в управлението на университетите. Само че кризисното финансово положение е само видимата, материална страна на същинския проблем. А той е, че висшето образование у нас загуби качеството си, защото четвърт век се провежда преднамерена политика за поддръжка на системата за висше образование в явен и пряк разрез с обществените интереси. Нима не е очевадно, че е обществено вредно да се финансира "държавна поръчка" за студентски прием, който е по-голям от броя на завършващите средно образование? Нито формалната акредитация на университетите, нито още по-формалната атестация на преподавателите (да не говорим изобщо за съществуващите само на хартия центрове за управление на качеството и проучвания на студентското мнение за удовлетвореност от учебния процес) не промениха системата, защото не промениха институционалната връзка държавно финансиране - университетска безотговорност.

Кои са най-спешните проблеми на университета, с които бъдещото ръководство трябва да се заеме?
 

Ако забравим за тежкото бреме на държавната политика, най-спешният проблем е механизмът на управление на СУ, защото качеството на всяка публична дейност зависи на първо място от качеството на нейното управление. Ако позволите да се пошегувам: да би апостол Павел бил избран за ректор, предвид неговата изначална богоизбраност, бих му препоръчал следният инструмент, с който да преодолее институционалния дефицит на отговорно управление – за да се осигури устойчив процес към подобряване на състоянието на университета, насочените към реформи управленски решения трябва да са прозрачни, а това предполага да бъдат постоянен обект на мониторинг от академично колегиално тяло в примерен състав: член на Контролния съвет на СУ, член на Студентския съвет на СУ, социолог от катедрата към Философския факултет, избрана от ректора централна медия, а също и други членове, посочени от ректора.
 
Какво трябва да се промени в работата на самите преподаватели, за да се вдигне качеството на университета?

Не в работата на преподавателите, а в тяхната институционална среда трябва да се направи радикална промяна – от университетския преподавател е нормално да се очаква да постига конкретни, качествени резултати – възпитаници, които си намират бързо и добра платена работа по специалността, професионално издържани магистърски тези, защитени докторати, международно видими научни публикации, реализирани проекти с установими, а не предполагаеми резултати. А това означава, че всички тези резултати решително ще покажат различието в компетентността и способностите на преподавателите. Но най-важното е, че институционалната среда следва да стимулира – на първо място чрез остойностяване, не само със заплата, но и със собствено академични знаци на престиж – стремеж към върхова изява. Възнаграждението трябва да е в съответствие с  количеството и качеството на труда и равната заплата да се полага само за равен труд. За тази цел деканите трябва да допуснат резултатите от атестациите да се използват за реална диференциация на академичния състав.

Как според вас СУ може да стане конкурентоспособен поне на европейско ниво?

Този път се шегувате – как според вас Делян Пеевски може да стане светец? Може и да е хипотетично възможно, но в обозримо бъдеще е твърде малко вероятно. Дайте на първо време да го възвърнем само към здравословен начин на живот.

Какво губим от това, че нямаме добър български университет, който да се конкурира на световно ниво? 

Да сте видели икономическият факултет да прави периодично публични анализи на икономическите процеси? Или позиция на правния факултет по проблема за правната реформа, на педагогическите – за образователната, и т.н.? Виждате ли каквито и да било прояви на връзка между университетския и обществения живот, без да броим студентската стачка отпреди две години? А след това се чудим защо  университетите са само на държавна издръжка и бизнесът като цяло не проявява интерес да установява връзка с тях. И просто се примиряваме, че най-перспективните кандидат-студенти просто не си правят труда да си подадат документи в български университет. Проучване на наш колега показа, че за последните 12 години във Философския факултет, който все пак е между доста добрите в СУ, всяка година броят на кандидат-студентите намалява с около 15-17 на сто в сравнение с предходната година. С прецизен статистически апарат е доказано, че е налице устойчив тренд, а най-просто казано, това означава, че причината на този спад е вътре във факултета, а не във външните обстоятелства. Тоест изчезването на студентите ще продължи, ако не се промени качеството на академичния живот.

Какво означава добър университет?

Малко, но важни неща – наплив от кандидат-студенти, измежду които университетът може да избере само най-способните, наплив от способни млади преподаватели от цял свят, които са в остра конкуренция за всяко свободно място, институционална среда, която стимулира отличието и насърчава академичния състав да го постига, включително рутинно освобождавайки се от губещите в надпреварата. Научната дейност да е основен ангажимент на обучаващите, които въвличат в нея и студентите си, научната експертиза на тези академични преподаватели да е високо ценена от професионалните общности и широката общественост и поради това да е търсена за решаване на всякакви публични проблеми. Което и води до първите два наплива. С други думи, добрият университет сам поддържа своето развитие, защото поддържа устойчиви и гъвкави механизми за качество на своето управление.
 

 

Георги Димитров е професор по социология, преподавател във Философския факултет на Софийския университет. Бил е заместник-декан на факултета, основател е на специалност европеистика. Специализирал е в САЩ, Германия, Холандия, Ирландия и Белгия. Изследва отдавна проблемите на образованието, автор е на публикациите "Политики за наука в Софийския университет" и "Корупцията във висшето образование отвъд подкупите". Член е на редколегията на международното списание Journal of Social Science Education. През 2014 г. печели награда "Питагор" за социални и хуманитарни науки.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Излезе рейтинга на университетите в България:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/09/2645587_kakvo_pokazva_noviiat_reiting_na_universitetite/

 

И тази година новото издание на рейтинговата система на висшите училища в България показа, че шансовете на студентите за бъдеща реализация значително се влияят от избора на университет и специалност. Данните, които бяха представени в понеделник, потвърждават големите различия в дохода, безработицата и приложението на придобитото висше образование според специалността и университета.

И все пак завършеното висше образование значително увеличава шансовете за реализация. Средният осигурителен доход на завършилите е 925 лв., а делът на регистрираните безработни сред тях е 3,74% - много под средната за страната.

Изпълнителният директор на "Отворено общество" Георги Стойчев, който участва консорциума, развиващ рейтинга, коментира, че тази година се забелязва леко подобрение по отношение на връзката висше образование - пазар на труда, но то не е достатъчно, за да промени общата картина. Забелязва се тенденция за рационализиране на избора на кандидат-студентите - намалява броя на тези, които влизат в най-масовите специалности и се увеличават тези в направленията с дефицит. Правото например вече не е третата най-желана специалност и се измества от педагогиката. Продължава обаче негативната тенденция завършилите да не работят на позиция, която изисква висше образование. През последните години този дял устойчиво е около 50-те процента, като тази година е 53%. И важи и за най-масовите специалности - две трети от завършилите икономика и администрация и управление работят на позиция, която не изисква висше образование.

Всеки четвърти завършил пък не се осигурява в страната, което може да означава, че или е емигрирал или е икономически неактивен или е в преход между образование и работа. Това също е трайна тенденция вече пета година. Между неосигуряващите се в страната са 30% от завършилите медицина.
 

Кои са най-масовите направления
(Брой студенти)  
Икономика 57375
Администрация и управление 26238
Педагогика 12141
Право 11136
Комуникационна и компютърна техника 8879


Кой къде е

Софийският университет "Св. Климент Охридски" е на първо място в 21 от 24 професионални направления, с които участва в класациите. Техническият университет-София води в шест от общо девет направления. Медицинският университет-София е първи във всички направления, в които обучава студенти. С по две пъри места са Аграрният университет-Пловдив, Медицинският университет-Варна и Тракийският университет в Стара Загора. Единствената класация, която се оглавява от частно висше училище, е в направление "Администрация и управление", където начело е Американският университет в Благоевград. (виж таблиците накрая на текста)
 

В кои специалности се учи най-много
(Среден брой часове на седмица за подготовка на един студент)  
Медицина 40.64
Фармация 37.23
Стоматология 36.61
Обществено здраве 35.99
Архитектура, строителство и геодезия 35.76
Военно дело 35.46
Биологически науки 33.45
Транспорт, корабоплаване и авиация 33.13
Химични технологии 32.64
Филология 31.67


Софийският университет, Медицинският университет-София и Химикотехнологичният и металургичен университет имат най-висок индекс на цитируемост на научните публикации. 18 български висши училища въобще не присъстват в основните международни бази данни за наука.
 

Къде се правят най-добрите научни изследвания
(Индекс на цитируемост по международната база данни Scopus )  
СУ, Физически науки 49
СУ, Математика 48
СУ, Химически науки 33
Медицински университет-София, Фармация 28
Медицински университет-София, Медицина 28


Работа намират най-вече медиците

За поредна година завършилите медицина, фармация, стоматология и военно дело са най-включени на пазара на труда - безработицата сред тях е най-ниска (под 1%) и в най-висока степен прилагат образованието си (над 90%). Според Георги Стойчев медицината е "бръшляновата лига" на българското висше образование - в тези специалности се приемат студенти с най-успешни дипломи за средно образование, реализацията на студентите е почти 100%, а делът на чуждестранните студенти - най-голям.
 

Къде има най-много чуждестранни студенти
(% чуждестранни студенти в направлението)  
Медицина 41.9
Фармация 30.78
Стоматология 30.47
Ветеринарна медицина 16.86
Обществено здраве 13.87
Математика 7.19
Политически науки 6.77


Най-висока безработица се наблюдава сред завършилите животновъдство (6,13%) и история и археология (5,57%). Студентите по туризъм и по изобразително изкуство имат най-малък шанс да работят на позиция, която изисква висше образование. Сред завършилите туризъм например само един от всеки пет е нает на позиция, за която се изисква висше образование.
 

Какви кадри се търсят
Икономика 47
Администрация и управление 21
Машинно инженерство 17
Електротехника, електроника и автоматика 15
Информатика и компютърни науки 14

(Дял на работодателите, заявили, че наемат или очакват да наемат кадри от това направление)
 

Какви кадри ще се търсят в бъдеще
Комуникационна и компютърна техника 66.19
Електротехника, електроника и автоматика 64.23
Здравни грижи 58.16
Обществени комуникации и информационни науки 57.78
Машинно инженерство 55.4
Химични технологии 53.65
Материали и материалознание 53.44
Енергетика 52.45
Информатика и компютърни науки 50.37
Медицина 50.21

(Дял на работодателите, изразили очакване, че през следващите 5 години нуждата им от кадри, завършили направлението ще се увеличи, намален с дела на работодателите, очакващи, че нуждата им от такива кадри ще се намали)

В повечето специалности реализацията на пазара на труда зависи до голяма степен от това в кое висше училище си завършил. Най-висок среден месечен облагаем доход получават завършилите информатика и компютърни науки в Софийския университет (над 3 хил. лв.) и завършилите администрация и управление в Американския университет (над 2750 лв.). Завършването на тези специалности в други университети обаче не гарантира подобна реализация. Това важи и за направления, в които има дефицит на кадри - завършилите информатика в Русе или Шумен например нямат шанс за толкова добра реализация като колегите си от София, което показва, че изборът на образование трябва да е свързан и с бизнеса, който се развива в региона. Университетите извън столицата обаче са особено силни по отношение на обучението на учители и други специалисти за обществения сектор.
 

Кои студенти се реализират най-добре
(Среден месечен облагаем доход на завършилите)  
СУ, Информатика и компютърни науки 3046.5
Американски университет, Администрация и управление 2755.01
Минно-геоложки университет, Машинно инженерство 2421.09
НБУ, Информатика и компютърни науки 2331.94
Медицински университет-Пловдив, Обществени здраве 2144.4
СУ, Математика 2118.07
ТУ-София, Комуникационна и компютърна техника 2068.74
СУ, Икономика 1983.9
Американски университет, Информатика и компютърни науки 1886.51
НБУ, Комуникационна и компютърна техника 1807.82


Какво следва от рейтинга

Освен за ориентация на кандидат-студенти, смисълът от университетския рейтинг е да е насочва политиките във висшето образование. Зам.-министърът на образование и науката проф. Николай Денков коментира по време на представянето на новите данни, че оценката от рейтинга вече се отразява на финансирането на дуржавните висши училища и планът е този критерий да се засили с годините. Тази година 12,8% от субсидията се определя на базата на качеството на обучението в университета и връзката с пазара на труда на завършилите. Следващата година този дял трябва да се увеличи на 25%, а до 2020 г. да стигне 60%. Това би трябвало да скъса връзката финансиране-брой студенти, която доведе до масовизация във висшето образование и фокус върху количество вместо качество.

"Броят кандидат-студенти намалява и ще продължи да намалява", заяви проф. Денков и добави, че ще се върви към спиране или намаляване на приема в тези специалности, които показват ниски резултати, но за които държавата в момента дава субсидия. Това няма да става автоматично от държавата, а чрез стимули за тези университети и специалности, които показват добро качество на обучението и научните изследвания, както и успешна връзка с пазара на труда.

Според зам.-министър Николай Денков рейтингът трябва да стане и инструмент за фирмите като им показва откъде идват проблемите при недостига на специалисти. В момента висшите училища са ориентирани основно към кандидат-студентите и техните желания, които не винаги съответстват на нуждите на пазара, добави проф. Денков. Министерството планира да въведе и целево финансиране за трудни, но приоритетни за държавата направления като инженерни, природни и математика. В момента едва 0,4% от студентите в България се обучават в такива специалности, в сравнение с 4% в Европа. Идеята е висшите училища да получават средства, които да правят поддържането на тези направления по-изгодни, а студентите да се стимулират със стипендии.

Финансиране според качеството ще има и по отношение на научните изследвания, както и на регионалната значимост на университета.

Образователното министерство има и данни, че много висши училища вече са започнали да взимат управленски решения, базирани на информацията в рейтинга.
 

Най-добрите висши училища по...
Администрация и управление   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Американски университет в България 67 0.94 1663.65
2 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 63 2.56 1377.73
3 Технически университет - София 59 2.52 1253.25
4 Университет за национално и световно стопанство - София 58 2.86 1243.8
5 Нов български университет 55 3.39 1288.94
         
Архитектура, строителство и геодезия   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Университет по архитектура, строителство и геодезия 64 2.11 936.23
2 Академия на министерството на вътрешните работи 61 0.23 1122.36
3 Висше транспортно училище Тодор Каблешков 54 2.6 1031.14
4 Минно геоложки университет "Св. Иван Рилски" 51 2.89 988.17
5 Висше строително училище "Любен Каравелов" 50 2.92 775.16
         
Икономика   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 68 1.58 1587.95
2 Американски университет в България 67 0.35 1556.66
3 Университет за национално и световно стопанство - София 61 2.74 1210.01
4 Нов български университет 54 2.72 1132.74
5 Висше транспортно училище Тодор Каблешков 51 3.05 996.72
         
Информатика и компютърни науки   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 75 0.91 2015.5
2 Американски университет в България 64 2.08 1543.06
3 Нов български университет 63 1.33 1693.81
4 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 57 3.47 1076.76
5 Университет по библиотекознание и информационни технологии 56 2.17 1223.79
         
История и археология   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 56 4.44 819.81
2 Нов български университет 50 1.46 757.38
3 Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" 46 6.93 628.89
4 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 42 6.72 701.09
4 Югозападен университет "Неофит Рилски" 42 12.06 636.34
         
Комуникационна и компютърна техника   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Технически университет - София 73 1.3 1646.82
2 Технически университет - Варна 59 2.53 1105.74
3 Висше транспортно училище Тодор Каблешков 55 1.83 1110.79
4 Нов български университет 54 2.02 1356.44
5 Русенски университет "Ангел Кънчев" 53 4.07 907.09
         
Медицина   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Медицински университет - София 76 0.28 1155.06
2 Медицински университет " Проф.д-р Параскев Стоянов" - Варна 74 0.26 1213.98
3 Медицински университет - Пловдив 71 0.46 1208.26
4 Медицински университет - Плевен 70 0.28 1169.62
5 Тракийски университет 65 0.55 1124.8
         
Педагогика   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 59 3.05 802.33
2 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 53 3.61 679.79
3 Русенски университет "Ангел Кънчев" 51 4.42 654.38
3 Тракийски университет 51 4.76 728.36
         
Право   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 63 1.97 1003.94
2 Университет за национално и световно стопанство - София 58 3.9 1014.91
3 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 53 4.86 890.53
4 Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" 52 4.56 975.95
4 Югозападен университет "Неофит Рилски" 52 5.11 957.87
         
Психология   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 62 2.49 1132.35
2 Нов български университет 52 2.63 911.57
3 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 49 4.17 765.79
4 Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" 44 5.72 776.49
         
Социология, антропология и науки за културата   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 57 2.01 1042.32
2 Университет за национално и световно стопанство - София 50 2.74 1012.12
3 Нов български университет 49 2.78 996.89
4 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 44 4.17 759.49
5 Югозападен университет "Неофит Рилски" 41 5.79 643.29
         
Филология   Общ резултат Безработица сред завършилите Осигурителен доход на завършилите
1 Софийски университет "Св. Климент Охридски" 63 2.21 1125.96
2 Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий" 51 3.94 775.51
2 Нов български университет 51 1.88 936.54
3 Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" 49 4.26 707.72
3 Югозападен университет "Неофит Рилски" 49 5.37 743.69
Източник: Рейтингова система на висшите училища в България 2015. Целият рейтинг можете да намерите наhttp://rsvu.mon.bg

 

 

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/09/2645587_kakvo_pokazva_noviiat_reiting_na_universitetite/

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересни данни има в тази класация. УНСС, в който се обучават 16898 студента в направление икономика, има всичко на всичко 10 (десет) статии в научни списания индексирани от Scopus и 5 (пет) в индекса на Web of Science за това направление. За сравнение АУБ, в който се обучават само 133 човека по икономика има в същата област 14 статии в  Scopus и 22 в Web of Science. Т.е. АУБ има между 1,4 и 4,4 пъти по-висока ефективност в научната работа в направление икономика от УНСС. Ст.Ф на СУ също има по-висока научна продукция от УНСС, там числата са 12 в Scopus и 17 в Web of Science. За сравнение, икономистите които се обучават във факултета са 274 (при 16898 в УНСС.)

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Има нещо, което не разбирам добре в тази рейтингова класация. Визирам разминаването между обявеният в класацията "среден осигурителен доход за завършилите" и "средна работна заплата" (която е по-ниска от средният осигурителен доход)  за дадената професия в града, в който се намира ВУЗ-а.

Хипотезата, че голяма част от завършилите отиват  в други градове и места, различни от градът в който се намира ВУЗ-а  и там имат по-високи средни осигурителни доходи, или средни заплати, които биха имали в града, в който се намира ВУЗ-а, обяснява донякъде тази разлика, но все пак..Или може да се допусне , че голяма част от завършилите се насочват към други области на професионална реализация (изключвам юристите, медиците/фармацевтите и да кажем авиаторите), в които области те са по-добре платени? 

Редактирано от nik1
Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

Декларация на ректора на Софийския университет

проф. дин Иван Илчев

Quote

 

В последните няколко седмици Софийският университет „Св. Кл. Охридски“ е подложен на безпрецедентни атаки.

С малки изключения до този момент се въздържах от публични изявления. Свидетели сме обаче на недопустимо използване на предстоящия избор за политическо и икономическо противопоставяне. Това вреди на двамата достойни кандидати за ректор на Университета, които през цялата кампания запазиха конструктивния тон и взаимното уважение. Вредите за най-старата и авторитетна академична институция обаче ще останат дълго след като утихнат конюнктурните страсти.

Академичната общност на Софийския университет може да бъде убедена да избере своя ректор единствено по начина, по който двамата кандидати го правят – излагайки идеите си в диалог с всички в Университета.

Призовавам в оставащите няколко дни до Общото събрание на Софийския университет тази креслива кампания да бъде прекратена. Недостойно е Университетът да се използва като декор на чужди битки.

Убеден съм, че следващият ректор ще вложи целия си авторитет и ще впрегне енергията си в името на защитаването на достойнството на Софийския университет и на запазването на позицията му на най-добрия академичен и научен център в България.   

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 15 часа, nik1 said:

Има нещо, което не разбирам добре в тази рейтингова класация. Визирам разминаването между обявеният в класацията "среден осигурителен доход за завършилите" и "средна работна заплата" (която е по-ниска от средният осигурителен доход)  за дадената професия в града, в който се намира ВУЗ-а.

Хипотезата, че голяма част от завършилите отиват  в други градове и места, различни от градът в който се намира ВУЗ-а  и там имат по-високи средни осигурителни доходи, или средни заплати, които биха имали в града, в който се намира ВУЗ-а, обяснява донякъде тази разлика, но все пак..Или може да се допусне , че голяма част от завършилите се насочват към други области на професионална реализация (изключвам юристите, медиците/фармацевтите и да кажем авиаторите), в които области те са по-добре платени? 

Според методологията, това не е средна работна заплата за определена професия, а средна заплата изобщо - за всички работещи в определената административна област. Т.е. ако вземем за пример най-масовото направление "икономика", то икономистите от СУ имат 1,58 спрямо средната заплата в София град, а тези от Тракийския университет 0,82 спрямо средната заплата в област Стара Загора. В случая със Ст. Загора не знам какъв е смисъла да учиш нещо, за да получаваш после под средния доход (в който участват и заплатите на продавачки, чистачки и т.н.)

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нещата не са добре, но проблемът с наплива към кухите специалности (психология, икономика и.т.н.) не е само български.
В доста немски университети физиката е свита до абсолютния екзистенц-минимум. В магистърски програма по физика приемат и с двойка, защото кандидати няма. Дори и напливът от китайски студенти не може да обърне тези отрицателни тенденции. Китайците масово записват икономика (защо?!) 

В Англия пък факултетите по химия се закриват масово.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 18 часа, Atom said:

Интересни данни има в тази класация. УНСС, в който се обучават 16898 студента в направление икономика, има всичко на всичко 10 (десет) статии в научни списания индексирани от Scopus и 5 (пет) в индекса на Web of Science за това направление. За сравнение АУБ, в който се обучават само 133 човека по икономика има в същата област 14 статии в  Scopus и 22 в Web of Science. Т.е. АУБ има между 1,4 и 4,4 пъти по-висока ефективност в научната работа в направление икономика от УНСС. Ст.Ф на СУ също има по-висока научна продукция от УНСС, там числата са 12 в Scopus и 17 в Web of Science. За сравнение, икономистите които се обучават във факултета са 274 (при 16898 в УНСС.)

 

УНСС-то е напълно излишно. За какво е специализиран ун-т по икономика днес? Айде едно време е ковал кадри за всякаквите комитети по планиране на соц-икономиката, но днес? 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 2 часа, Perkūnas said:

УНСС-то е напълно излишно. За какво е специализиран ун-т по икономика днес? Айде едно време е ковал кадри за всякаквите комитети по планиране на соц-икономиката, но днес? 

Не е луд този който яде баницата. Не знам в какво е "специализиран" този университет, но има такива специалности, че човек само може да цъка с език и да се чуди коя какво е, за какво е измислена, с какво се различава от другите "специалности" и какви са ползите от изучаването и. Ето някои:  „Творчески индустрии и бизнес“; „Икономика на отбраната и сигурността“; „Медия икономика“; „Индустриален бизнес“; „Интелектуална собственост и бизнес“; „Бизнес икономика“;  „Екоикономика“ и още и още.  Никъде в сайта на университета няма учебни планове да се види какво точно се изучава в тези т.н. специалности - пълна мъгла. 

Парадоксалното в случая е, че университет, чийто международни научни публикации клонят към нула и не е ясно на какво точно обучава студентите си има една от най-високите акредитационни оценки, а при акредитацията на направленията е лидер. Двете направления на УНСС - "Икономика"(9.88) и "Администрация и управление" (9.83) са съответно на 2-ро и 3-то място от 376 акредитирани направления в българските ВУЗ. Нито едно от направленията на СУ, ТУ, АУБ или МУ-София няма по-висока оценка от тези 2 на УНСС.    Например направление "Математика" в СУ има 1158 статии в научни списания (Scopus) и Индекс на цитируемост по научна област - 48. Оценката на НАОА за направлението е висока - 9,64, но явно математиците в СУ не се справят толкова добре, колкото в направление икономика на УНСС с оценка - 9,88, което има 10 статии  и индекс на цитируемост -1 (едно). 

п.п. Върхът - цитат от доклад на НАОА:

"В професионалното направление има университети лидери. Заслужава внимание и следва да бъде изучаван, осмислян и използван опитът на УНСС в обучението по професионалното направление. УНСС разполага с професорски състав, способен да прави наука и осъществява елитно обучение на студенти и докторанти, да бъде конкурентен на европейското образователно и изследователско пространство."

 

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Преди 4 часа, Atom said:

 

 

Атом и Перун,

Изводите ви на преки наблюдения ли се уповават или са просто размишления.

По принцип УНСС няма проблеми (само и единствено) в привличането на студенти, абсолютно всичко останало(академичен състав, учебен отдел, планове и т.н.) крещи за промяна.

Не искам да си представя какво е дереджето на останалите университети със стопански факултети, а и темата е за СУ и защо няма пари там, което лично мен ме учудва ужасно много.

 

 

Редактирано от БатеВаньо
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Братовчедка ми завърши УНСС. Излишно е да споменавам, че дипломата по икономика не й послужи в работата. Работата е, че за 15000 студенти по икономика държавата харчи пари, а с дипломата от УНСС някои започват работа на каса... в "Мосю Бриколаж".

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
On 11/12/2015, 11:59:04, Atom said:

Според методологията, това не е средна работна заплата за определена професия, а средна заплата изобщо - за всички работещи в определената административна област. Т.е. ако вземем за пример най-масовото направление "икономика", то икономистите от СУ имат 1,58 спрямо средната заплата в София град, а тези от Тракийския университет 0,82 спрямо средната заплата в област Стара Загора. В случая със Ст. Загора не знам какъв е смисъла да учиш нещо, за да получаваш после под средния доход (в който участват и заплатите на продавачки, чистачки и т.н.)

Да, в тази статистика не се споменава за средна заплата за определена професия. Средната заплата за определена професия за даден регион е число от други статистики/проучвания - на  БСК и на  "Индъстри уоч"

Ето примерът: според тези данни средната нетна (чиста) заплата на инженер в Пловдив (не областта, а града) е 850 лева, което да кажем тговаря грубо на 1000 лева осигурителе доход /в тези 850 "чисти" се включват и процентите за прослужено време; средноосигурителен доход на започващите работа млади инженери (без стаж) е по-нисък от 1000 лева/ 

ТУ София, филиал Пловдив, (изключвам ИТ специалностите) обявава среден осигурителен доход на завършилите (който горе долу отговаря на от 1150 -1200

 

 

 

 

Link to comment
Share on other sites

  • Администратор

На Общо събрание, проведено на 17 ноември 2015 г. в 65-та аудитория на Ректората на СУ, със 190 гласа „за” проф. дфн Анастас Герджиков бе избран за ректор на най-старото и авторитетно висше училище в България. Другият кандидат за поста – чл.-кор. проф. дхн Тони Спасов, получи 162 гласа в своя подкрепа.

http://nauka.bg/a/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B4%D1%84%D0%BD-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81%D0%BA%D0%B8%E2%80%9D

1_20.jpg

Проф. дин Иван Илчев връчи ключа на Университета на новия ректор с пожеланието да отключи Софийския университет много повече към света. Проф. Илчев благодари на двамата кандидати за поста за това, че са се държали достойно в една атмосфера, която някои са опитвали да направят недостойна.

 

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мен беше ясно от самото начало. Язък за естественонаучните факултети. 

П.С. Не ми пука дали някой ще го пусне това ми мнение, да си го четат модераторите, затова го оставям така.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Филолог начело на СУ не вещае нищо добро за университета.

Скоростното таковане на майката на СУ започна при един друг филолог, дето издаваше по 2 книжки на година (и в общи линии сам си ги четеше), който говореше с Бога из ледовете на Антарктида (явно чистият въздух го беше ударил зле в главата) и на когото му беше през професорския какво се случва в поверения му университет.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...