Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

При Миркович нещата са малко по-сложни, идеята на Манол Иванов и Теофан Райнов е, че му предлагат да организира чета с изпратен от тях войвода, Васил, която да вдигне достатъчно шум, така да се каже, че да окаже натиск върху Високата порта да признае Българската Екзархия. Този шум в никакъв случай не е целял всенародно въстание с цел създаване на суверенна българска държава, а единствено политически натиск върху Портата за признаване на автономна българска църква. Което хич не е било малко, с признаването на Екзархията е бил признат и български миллет, отделен от рум миллет под егидата на гръцката Патриаршия, ще рече българският народ в Османската империя в неговите етнически ареали.

Миркович е започнал да работи в името на това, но е бил предаден от Доротей, според Миркович едно от алчност /присвоил 5000 жълтици дадено от Манол на войводата и второ от амбиция за власт, надявайки се турската власт да го посочи за български Екзарх като нейно вярно псе с предателството на войводата и Миркович.

Тънки шпионски игри от страна на Манол Иванов и Теофан Райнов, от които пострадалият е бил Миркович, който отива за заточение, заедно с войводата Васил.

Което не пречи ни най-малко на Теофан впоследствие да участва в новосформирания БРЦК през 1870-та и да пише критични писма заедно с Райчо Попов на Левски в Българско година по-късно, че е захванал гламаво работата по въстанието.

Всеки си е мислил, че има вярна представа за своите интереси и пробвал да влияе на съдбата на други народи по всички възможни начини. Но самата идея, че с 800 души и няколко пушки ще победят империя... кой им се е вързал... Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 
Левски може да е бил наивен когато е започвал по своя път, Първата легия, първото излизане с чета... но после вече е бил ветеран в заобикаляне на клопките и в разкриване на шмекериите. Но е доста изморително да ти губят време и енергия с тях когато имаш и истинска народна работа и бързаш с нея, защото свободата, Санчо, свободата... Наистина мъчно се е работело по негово време и пълно с шарлатани, чужди и свои, гледащи само да се възползват. Ама Теофан Райнов сигурно се е чувствал горд, че довел на крака в Букурещ поредния Пинокио.
Аз обаче още не съм открила защо се е оттеглил Касабов и никога не се е върнал към предишната си дейност. Без него Апостола ми изглежда по-самотен и много по-неразбран от другите поборници. Да, Касабов е участвал в много тайни и завери, в ложи видими и невидими, ама е бил по-умерен и в никакъв случай търчи-лъжи като последващите партньори на Левски...

Д-р Миркович за мен също е пострадал от своите, съвсем не са били герои голяма част от тогавашните поборници.

[Б. Киров]

On 12.12.2025 г. at 10:39, Borova gora said:

Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf 796.45 kB · 2 изтегляния

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

В поселдните седмици забелязвам нещо, което преди е пропускано и дори схващано като желание да се подчертава колко е велик Левски. Но смисълът на това, което ще подчертая всъщност е ключово за мотивите за предателството му. 

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването? Стоял е на пътя им, генерал без армия, но от 1870г. вече е имал и своята армия, ВРО. Били са зад него, далече на опашката, а и както се видяло от разменените писма за мисията, думата им изобщо не тежала пред него, нямали на какво да се надяват, нито както да очакват ако той поведе народа. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните амбиции да вземат властта и да ги остави с празни ръце. В момента, в който е станал недосегаем, повярвали са, че има дузина комитети зад гърба му, са започнали да виждат истинска заплаха за своите планове. Нямало е нужда да им дава повод, щели са да търсят начин как да го предадат, да ползват турската власт да свърши мръсната работа вместо тях. 

Иначе и Сапунов мислел да прави комитети, ама за дуална монархия. Изобщо след четите, явно комитетите са били на мода...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването?

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /русофил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /рософил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. 

Още малко факти, които трябва да присъстват в темата:

1871 юли, 11 – Ив. Драсов – Ловеч, съобщава на Д. Попов – Турну Мъгуреле, че членовете на Ловешкия комитет са на мнение да не се поддържат връзки с дейците от Плоещ, „тъй като от всяка кожа цървули не става“; съобщили са своето мнение и на Левски, от когото чакат отговор по този въпрос." - и преди писах, мъчно ми е за ловчанлии, лош късмет са имали, иначе са били по-чистите хора от Гюргевската седянка и от Плоещката група, бързо са хващали и са се дистанцирали, вместо да се увличат по измамниците и амбициозните за лична изгода емигранти.

"1871 юли, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща писмо до Левски, с което се солидаризира с мнението му относно дейността на плоещката група." - Данаил Попов е бил като палачинка в тиган, ту с тия, ту с ония...
" подчертава, че политиката на някои емигрантски дейци в Румъния създава големи пречки за правилния развой на освободителната борба, което кара Ловешкия комитет да скъса връзките си с тях. Иска от Попов да предаде на Л. Каравелов думите му: „ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне съ[с] „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско“ - ей това е интересното, по нашето мнение в Българско т.е. провикването в Свобода до този момент си е било по Каравеловото мнение
"Мнението на Левски за отиването на Д. Ценович в Черна гора било да бъде ограничен в думите си, т.е. да не поема каквито и да е ангажименти." - безкрайно различен от измамите на Хитов и Каравелов, които за да се почувстват важни и да бъдат приемани от големци обещавали кому ли не какво ли не...
"Отговаря на П. Хитов на писмото му от 30 август като изтъква: „. . .не тряб[в]а бързание, защото от 8 месеца време е откак сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско“. „Чисто народният чиляк, бори се до което вече време да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други [да помага]. Ако той не случи, то тря[б]ва да умре в народната си работа.“ - добър отговор на Хитов, когото коментирахме преди няколко страници, че подмолно се опитвал да прехвърли отговорността на Левски затова, че възнамерява да се бие за Сърбия. Получавал пенсия - бил се, от нашите взел пари, ама лозе отишъл да сади, всичко си е било в самия него, крив си е бил самият той, както и да извъртал, проблемите са си били в лъжите му.
"1871 октомври, 27 пита дали Д. Ценович е ходил в Черна гора" - Левски не се е доверявал напълно на Хитов и Каравелов, пратил Ценович да проучи уверенията за въстание в Босна и Черна гора, обаче Ценович е бил неуспешен, не зная защо и останали двамата шарлатани да въртят и сучат приказки за измислено въстание.