Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

При Миркович нещата са малко по-сложни, идеята на Манол Иванов и Теофан Райнов е, че му предлагат да организира чета с изпратен от тях войвода, Васил, която да вдигне достатъчно шум, така да се каже, че да окаже натиск върху Високата порта да признае Българската Екзархия. Този шум в никакъв случай не е целял всенародно въстание с цел създаване на суверенна българска държава, а единствено политически натиск върху Портата за признаване на автономна българска църква. Което хич не е било малко, с признаването на Екзархията е бил признат и български миллет, отделен от рум миллет под егидата на гръцката Патриаршия, ще рече българският народ в Османската империя в неговите етнически ареали.

Миркович е започнал да работи в името на това, но е бил предаден от Доротей, според Миркович едно от алчност /присвоил 5000 жълтици дадено от Манол на войводата и второ от амбиция за власт, надявайки се турската власт да го посочи за български Екзарх като нейно вярно псе с предателството на войводата и Миркович.

Тънки шпионски игри от страна на Манол Иванов и Теофан Райнов, от които пострадалият е бил Миркович, който отива за заточение, заедно с войводата Васил.

Което не пречи ни най-малко на Теофан впоследствие да участва в новосформирания БРЦК през 1870-та и да пише критични писма заедно с Райчо Попов на Левски в Българско година по-късно, че е захванал гламаво работата по въстанието.

Всеки си е мислил, че има вярна представа за своите интереси и пробвал да влияе на съдбата на други народи по всички възможни начини. Но самата идея, че с 800 души и няколко пушки ще победят империя... кой им се е вързал... Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 
Левски може да е бил наивен когато е започвал по своя път, Първата легия, първото излизане с чета... но после вече е бил ветеран в заобикаляне на клопките и в разкриване на шмекериите. Но е доста изморително да ти губят време и енергия с тях когато имаш и истинска народна работа и бързаш с нея, защото свободата, Санчо, свободата... Наистина мъчно се е работело по негово време и пълно с шарлатани, чужди и свои, гледащи само да се възползват. Ама Теофан Райнов сигурно се е чувствал горд, че довел на крака в Букурещ поредния Пинокио.
Аз обаче още не съм открила защо се е оттеглил Касабов и никога не се е върнал към предишната си дейност. Без него Апостола ми изглежда по-самотен и много по-неразбран от другите поборници. Да, Касабов е участвал в много тайни и завери, в ложи видими и невидими, ама е бил по-умерен и в никакъв случай търчи-лъжи като последващите партньори на Левски...

Д-р Миркович за мен също е пострадал от своите, съвсем не са били герои голяма част от тогавашните поборници.

[Б. Киров]

On 12.12.2025 г. at 10:39, Borova gora said:

Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf 796.45 kB · 2 изтегляния

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

В поселдните седмици забелязвам нещо, което преди е пропускано и дори схващано като желание да се подчертава колко е велик Левски. Но смисълът на това, което ще подчертая всъщност е ключово за мотивите за предателството му. 

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването? Стоял е на пътя им, генерал без армия, но от 1870г. вече е имал и своята армия, ВРО. Били са зад него, далече на опашката, а и както се видяло от разменените писма за мисията, думата им изобщо не тежала пред него, нямали на какво да се надяват, нито както да очакват ако той поведе народа. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните амбиции да вземат властта и да ги остави с празни ръце. В момента, в който е станал недосегаем, повярвали са, че има дузина комитети зад гърба му, са започнали да виждат истинска заплаха за своите планове. Нямало е нужда да им дава повод, щели са да търсят начин как да го предадат, да ползват турската власт да свърши мръсната работа вместо тях. 

Иначе и Сапунов мислел да прави комитети, ама за дуална монархия. Изобщо след четите, явно комитетите са били на мода...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването?

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /русофил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /рософил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. 

Още малко факти, които трябва да присъстват в темата:

1871 юли, 11 – Ив. Драсов – Ловеч, съобщава на Д. Попов – Турну Мъгуреле, че членовете на Ловешкия комитет са на мнение да не се поддържат връзки с дейците от Плоещ, „тъй като от всяка кожа цървули не става“; съобщили са своето мнение и на Левски, от когото чакат отговор по този въпрос." - и преди писах, мъчно ми е за ловчанлии, лош късмет са имали, иначе са били по-чистите хора от Гюргевската седянка и от Плоещката група, бързо са хващали и са се дистанцирали, вместо да се увличат по измамниците и амбициозните за лична изгода емигранти.

"1871 юли, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща писмо до Левски, с което се солидаризира с мнението му относно дейността на плоещката група." - Данаил Попов е бил като палачинка в тиган, ту с тия, ту с ония...
" подчертава, че политиката на някои емигрантски дейци в Румъния създава големи пречки за правилния развой на освободителната борба, което кара Ловешкия комитет да скъса връзките си с тях. Иска от Попов да предаде на Л. Каравелов думите му: „ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне съ[с] „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско“ - ей това е интересното, по нашето мнение в Българско т.е. провикването в Свобода до този момент си е било по Каравеловото мнение
"Мнението на Левски за отиването на Д. Ценович в Черна гора било да бъде ограничен в думите си, т.е. да не поема каквито и да е ангажименти." - безкрайно различен от измамите на Хитов и Каравелов, които за да се почувстват важни и да бъдат приемани от големци обещавали кому ли не какво ли не...
"Отговаря на П. Хитов на писмото му от 30 август като изтъква: „. . .не тряб[в]а бързание, защото от 8 месеца време е откак сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско“. „Чисто народният чиляк, бори се до което вече време да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други [да помага]. Ако той не случи, то тря[б]ва да умре в народната си работа.“ - добър отговор на Хитов, когото коментирахме преди няколко страници, че подмолно се опитвал да прехвърли отговорността на Левски затова, че възнамерява да се бие за Сърбия. Получавал пенсия - бил се, от нашите взел пари, ама лозе отишъл да сади, всичко си е било в самия него, крив си е бил самият той, както и да извъртал, проблемите са си били в лъжите му.
"1871 октомври, 27 пита дали Д. Ценович е ходил в Черна гора" - Левски не се е доверявал напълно на Хитов и Каравелов, пратил Ценович да проучи уверенията за въстание в Босна и Черна гора, обаче Ценович е бил неуспешен, не зная защо и останали двамата шарлатани да въртят и сучат приказки за измислено въстание. 

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. 

Чували са го много добре, но не им е било в кръга от интересите. Само Тошков и братя Георгиеви са имали финансов ресурс да въоръжат с модерно оръжие една 100 000 българска армия, а такива като тях са били десетки. Те обаче са класата на забогатялото от търговия с Русия търговско съсловие, което би загубило пазарите си там, ако България стане република, независима от Русия.

Богатото търговско съсловие базирано в Цариград пък е разчитало на ресурсите на Османския пазар, за да търгува с Европа, включително с Русия, ето защо е бленувало дуална монархия. Няма го националното единение, което е помогнало на Гръцкото въстание, където богатите корабовладелци подкрепят материално въстаниците.

Ловешката република, ако може така да я наречем, е съставена от средна ръка хора, дали впоследствие гръбнака на либералната партия. Левски е разчитал тази средна градска класа да бъде гръбнак на всенародно въстание, като увлече след себе си и селската маса. Намесата на Каравелов с неговата идеология срещу чорбаджиите е прекъснала с въведения от него терор и крехката връзка между Левски и богатото търговско съсловие, което е предопределило пътя на България към освобождение от чужда армия. Реално Каравелов е помогнал на Добродетелната дружина с въвеждането на този терор, изплашил е едрата търговска буржоазия и не е оставил и сантиметър почва за договаряне на сътрудничество с тях.

Преломният момент, в който Каравелов се е промъкнал до върха на БРЦК е лятото на 1869-та, когато спира да илиза органа на Млада България вестник "Народност", списван от Иван Касабов и началото на ноември, когато излиза първият брой на вестник Свобода. По това време Касабов се оттегля от революционна дейност и започва да се занимава с адвокатска практика във Влашко. Каравелов като изключително злопаметен човек не пропуска да го оклевети и него, през 1875, когато вече Каравелов е изхвърлен от БРЦК от младите като Стамболов и Ботев, той публикува повестта си "Прогресист", осмиваща и принизяваща Иван Касабов като ренегат и родоотстъпник. Още една негова жертва след поп Кръстьо и ред други. На това се дължи и забравата на Касабов и беглото му споменаване в българската историография, излиза, че Каравелов й е задал тон.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Чували са го много добре, но не им е било в кръга от интересите. Само Тошков и братя Георгиеви са имали финансов ресурс да въоръжат с модерно оръжие една 100 000 българска армия, а такива като тях са били десетки. Те обаче са класата на забогатялото от търговия с Русия търговско съсловие, което би загубило пазарите си там, ако България стане република, независима от Русия.

Богатото търговско съсловие базирано в Цариград пък е разчитало на ресурсите на Османския пазар, за да търгува с Европа, включително с Русия, ето защо е бленувало дуална монархия. Няма го националното единение, което е помогнало на Гръцкото въстание, където богатите корабовладелци подкрепят материално въстаниците.

Ловешката република, ако може така да я наречем, е съставена от средна ръка хора, дали впоследствие гръбнака на либералната партия. Левски е разчитал тази средна градска класа да бъде гръбнак на всенародно въстание, като увлече след себе си и селската маса. Намесата на Каравелов с неговата идеология срещу чорбаджиите е прекъснала с въведения от него терор и крехката връзка между Левски и богатото търговско съсловие, което е предопределило пътя на България към освобождение от чужда армия. Реално Каравелов е помогнал на Добродетелната дружина с въвеждането на този терор, изплашил е едрата търговска буржоазия и не е оставил и сантиметър почва за договаряне на сътрудничество с тях.

Преломният момент, в който Каравелов се е промъкнал до върха на БРЦК е лятото на 1869-та, когато спира да илиза органа на Млада България вестник "Народност", списван от Иван Касабов и началото на ноември, когато излиза първият брой на вестник Свобода. По това време Касабов се оттегля от революционна дейност и започва да се занимава с адвокатска практика във Влашко. Каравелов като изключително злопаметен човек не пропуска да го оклевети и него, през 1875, когато вече Каравелов е изхвърлен от БРЦК от младите като Стамболов и Ботев, той публикува повестта си "Прогресист", осмиваща и принизяваща Иван Касабов като ренегат и родоотстъпник. Още една негова жертва след поп Кръстьо и ред други. На това се дължи и забравата на Касабов и беглото му споменаване в българската историография, излиза, че Каравелов й е задал тон.

Да, на сметката на Каравелов е и Стоян Пенев, и Ангел Кънчев когото публично обвинил лъжливо, че е убил Пенев, и обвиненията срещу Георги Живков, най-тежкото - обвинението срещу поп Кръстьо, а сега и лъжите срещу Иван Касабов... дълъг стана списъкът с престъпленията на перото му, не от незнание, а от съзнателно отмъщаване и уреждане на лични сметки. Колко зло е причинил на хората... и дори се питам дали повече е навредил на движението за освобождаване, отколкото да е бил полезен...

Още детайли за отбелязване:

1872 януари, 16 – БРЦК – Българско [Ловеч], по поръчение на Левски, Драсов пише до ЧРК – Сливен, за ускоряване подготовката на въстанието от всички комитети; за евентуално съгласуване действията с черногорци и сърби срещу Турция - тук лъжата за въстание в Босна и Черна гора е напълно приета като истинна.
1872 февруари, 19 – Левски вписва в бележника си (с. 78) за: „половин годишна кирия за къща в Ловеч – 60 [гр.]“; "дава на Николчо 104 гр. „за да стегне одаичката“ [за укриването му в Ловеч]." - крили са го в четирите тайни къщи, но не безплатно, взимали са му пари народните хора, взимали са му и за ремонт, и за наем...

1872 февруари, 21 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград: „Пишат ми, че В. Лъвский и Ан. Кънчов ще минат за тука, но защо – не зная; а още не се знае насигур кога и кой от тях ще се определи да дойде.“ - това е много странно съобщение, защото съгласно статията на Дора Чаушева в сборника на Националния музей, между 6 и 10-ти януари, 1872г., Кънчев е бил във Влашко, а и съгласно писмото на Левски, откъсът, който публикувах, той е минал оттатък Дунав и малко дни след това се е убил. Но... не се е обадил на Данаил Попов, с когато по искане на Левски трябваше през декември да отидат заедно в Букурещ при Каравелов.  Данаил още го очаква през февруари, така излиза от писмото му до Хитов. Но пък отново в статията на Дора Чаушева, Кънчев се е срещнал с Теофан Райнов в Гюргево, като Левски също го бе пращал при Теофан. Но какво ли е искал да скрие от Данаил Попов, та е отишъл без него в Букурещ? Защото се е срещал и с други, с Христо Георгиев например, без да има Данаил до себе си като опашка? Или друга е причината?
1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, отбелязва казаното от турския сътрудник Хр. Арнаудов: „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас razhodiпълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дя¬конът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872." - Апостолът вече е за турската власт на едно ниво с двамата войводи, на предна линия като най-желан. 11 март 1872. е точно след смъртта на Кънчев и арестуването на Обретенов и сие. 
1872 юли, 12 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че по споразумение с Левски абонаментите за в. „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе. - Тук направо онемях, дали го е казал на Данаил или Данаил си го е измислил? Макар да става въпрос само за абонаменти и макар русенския комитет да е ползвал руското консулство като поща, вижда ми се невероятно, защото Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО.

Редактирано Преди 23 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

1872 юли, 12 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че по споразумение с Левски абонаментите за в. „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе. - Тук направо онемях, дали го е казал на Данаил или Данаил си го е измислил? Макар да става въпрос само за абонаменти и макар русенския комитет да е ползвал руското консулство като поща, вижда ми се невероятно, защото Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО.

Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно. Свобода е бил забранен както в Османската империя вестник, така и в Руската, но чрез дипломатическата поща може да е влизал в България, защото това не е руска територия и крайния получател не е в Русия. Драгоман по това време е бил Димитър Карамихайлов и той се е занимавал с получаването на Свобода. Напълно изключвам възможност Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, указанието му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, още повече, че Обретенов и компания като читалищни дейци са ходели регулярно до консулството да получават легални руски издания за читалището.

Но... от изследване на русенския историк Веселина Антонова излиза, че още през 1872-ра, тоест докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му измишльотини как използвал жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство:

"На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на на руския посланик Игнатиев, съответно руските консули в Русе и Букурещ.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно. Свобода е бил забранен както в Османската империя вестник, така и в Руската, но чрез дипломатическата поща може да е влизал в България, защото това не е руска територия и крайния получател не е в Русия. Драгоман по това време е бил Димитър Карамихайлов и той се е занимавал с получаването на Свобода. Напълно изключвам възможност Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, указанието му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, още повече, че Обретенов и компания като читалищни дейци са ходели регулярно до консулството да получават легални руски издания за читалището.

Но... от изследване на русенския историк Веселина Антонова излиза, че още през 1872-ра, тоест докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му измишльотини как използвал жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство:

"На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на на руския посланик Игнатиев, съответно руските консули в Русе и Букурещ.

Значи стигаме и до въпроса какво е било отношението на официалните руски представители на терен към Апостола и неговата дейност. Легенди вече има по въпроса, а със сигурност и без да четат писмата, те са знаели почти всичко, имали са Каравелов, не биха го спасили през Париж в Белград ако не е бил техния човек. Пазели са го от Апостола, да не му отмъсти, ако стигне жив до Букурещ. Срамота, ама Каравелов наречен революционер от пишман-историците ни.

Стоян Заимов бе споменал нещо в Дяконът, ще разровя по-късно да си припомня...

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Значи стигаме и до въпроса какво е било отношението на официалните руски представители на терен към Апостола и неговата дейност. Легенди вече има по въпроса, а със сигурност и без да четат писмата, те са знаели почти всичко, имали са Каравелов, не биха го спасили през Париж в Белград ако не е бил техния човек. Пазели са го от Апостола, да не му отмъсти, ако стигне жив до Букурещ. Срамота, ама Каравелов наречен революционер от пишман-историците ни.

 

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов  до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов.

С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Хитов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември.

През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872...

Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски?

За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава. 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов  до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов.

С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Обретенов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември.

През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872...

Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски?

За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава. 

Търся самото писмо на Данаил Попов до Каравелов, но още не го откривам из нет-а, искам да го прочета цялото. Обаче писмото на Каравелов от 2-ри ноември е минало през Гюргево или поне негов препис. Има отгоре надпис от Георги Икономов, който в онези дни е бил при Димитър Горов.

Всичко свързано с Ангел Кънчев да припомня, също е минавало през руското консулство, а той лично е придружавал Левски из българско няколко месеца. Но все още ми е трудно да вярвам, че би наредил такова нещо на Данаил Попов, който пък с готовност го е изпълнил.

И няма как да пропусна, за да си отговорим защо Данаил Попов не се завръща след войната в България. Той не остава близък с довчерашните поборници и няма какво да търси от тях:

Писмо от Христо Ботев до Данаил Попов, 28.06.1875 - подчертавам - 1875г. Данаил вече е изгубил уважението на мнозина, явно е бил очевиден  съучастник на Каравелов:
"Откровено да ви кажа, вие минувате за привърженец на Каравелова, затова и мнозина от новите ви считат за съучастник в сичките негови подвиги. Ако не бях се отделил от него, то и аз щях да си пострадам. Знаете ли, че той – дордето бях у него и без да зная аз – е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на "Знаме"? Той предвиждал, че аз ще да зачеша неговите патрони и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик [посредничество]. Това ми пише Панайот. Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер. Впрочем, извинете ме, че аз захванах за това, което може и да не ви интересува. Аз ще да чакам още няколко време, дордето се срещна с някои и други лица, пък ще да си премеря и името, и характерът, и честността си с неговата. За великите хора тряба и материалът за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучавал твърде добре. Не е останало кьоше в душата му, за да не проникне моята двугодишна иизпитливост. Студизмът [проучването] е верен, а метериалът грамаден." https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Христо_Ботев_до_Данаил_Попов,_28.06.1875 

Редактирано Преди 8 часа от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Търся самото писмо на Данаил Попов до Каравелов, но още не го откривам из нет-а, искам да го прочета цялото. Обаче писмото на Каравелов от 2-ри ноември е минало през Гюргево или поне негов препис. Има отгоре надпис от Георги Икономов, който в онези дни е бил при Димитър Горов.

Писмото на Каравелов е било получено най-напред от Димитър Горов в Гюргево с нареждане на Каравелов, Горов да го изпрати незабавно на Обретенов за Левски, като му направи препис и за Данаил Попов в Турно Магуреле. Обретенов така пише в спомените си и цитира указателното писмо на Каравелов до Горов. Горов е направил препис очевидно и го е изпратил до Попов, за да получи Левски препис от това писмо на 21-ви ноември.

Обретенов твърди, че го е получил от куриерката Дългата Коса /Тодорка Миразчиева/, но от написаното от Антонова става ясно, че пощата до Обретенов от Каравелов е идвала по руската куриерска поща в руското консулство и оттам е била вземана от Обретенов и препращана към Левски. Левски никога не е получавал това писмо от Обретенов, защото него го е нямало в Ловчанския архив, където е бил единствено преписа на Попов. Обретенов разказва някаква объркана история как изпратил оригинала на Каравелов, пък този оригинал после бил намерен в къщата на председателя на Търновския комитет /не у Големия, който му е бил кореспондент/, пък някаква слугиня в къщата го донесла на баба Тонка и накрая той го предал /продал/ на държавата след десетки години, но дори доброжелателния към Обретенов Д.Страшимиров се е усъмнил силно в тази история.

В горното писмо на Д.Попов до Каравелов никъде Левски не е споменал, ако Попов не си съчинява въобще и за вестника, за да се отърве от това задължение, че писмата трябва да се пращат в руското консулство, става дума единствено и само за броеве абонамент на комитета в Ловеч за вестник "Свобода", не и за писма.

Обаче писмата са си вървели през консулството, където със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Това за мен е национално предателство.

И в кръга на включените в това предателство влиза и Димитър Горов, няма начин и той да не е бил посветен, защото именно той трябва да е връчвал писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до консулството в Букурещ, откъдето главният хубавец Каравелов си ги е вземал. Чудно. Накрая целия му архив се озовава в сръбското консулство в Букурещ. Двойна застраховка.