Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

При Миркович нещата са малко по-сложни, идеята на Манол Иванов и Теофан Райнов е, че му предлагат да организира чета с изпратен от тях войвода, Васил, която да вдигне достатъчно шум, така да се каже, че да окаже натиск върху Високата порта да признае Българската Екзархия. Този шум в никакъв случай не е целял всенародно въстание с цел създаване на суверенна българска държава, а единствено политически натиск върху Портата за признаване на автономна българска църква. Което хич не е било малко, с признаването на Екзархията е бил признат и български миллет, отделен от рум миллет под егидата на гръцката Патриаршия, ще рече българският народ в Османската империя в неговите етнически ареали.

Миркович е започнал да работи в името на това, но е бил предаден от Доротей, според Миркович едно от алчност /присвоил 5000 жълтици дадено от Манол на войводата и второ от амбиция за власт, надявайки се турската власт да го посочи за български Екзарх като нейно вярно псе с предателството на войводата и Миркович.

Тънки шпионски игри от страна на Манол Иванов и Теофан Райнов, от които пострадалият е бил Миркович, който отива за заточение, заедно с войводата Васил.

Което не пречи ни най-малко на Теофан впоследствие да участва в новосформирания БРЦК през 1870-та и да пише критични писма заедно с Райчо Попов на Левски в Българско година по-късно, че е захванал гламаво работата по въстанието.

Всеки си е мислил, че има вярна представа за своите интереси и пробвал да влияе на съдбата на други народи по всички възможни начини. Но самата идея, че с 800 души и няколко пушки ще победят империя... кой им се е вързал... Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 
Левски може да е бил наивен когато е започвал по своя път, Първата легия, първото излизане с чета... но после вече е бил ветеран в заобикаляне на клопките и в разкриване на шмекериите. Но е доста изморително да ти губят време и енергия с тях когато имаш и истинска народна работа и бързаш с нея, защото свободата, Санчо, свободата... Наистина мъчно се е работело по негово време и пълно с шарлатани, чужди и свои, гледащи само да се възползват. Ама Теофан Райнов сигурно се е чувствал горд, че довел на крака в Букурещ поредния Пинокио.
Аз обаче още не съм открила защо се е оттеглил Касабов и никога не се е върнал към предишната си дейност. Без него Апостола ми изглежда по-самотен и много по-неразбран от другите поборници. Да, Касабов е участвал в много тайни и завери, в ложи видими и невидими, ама е бил по-умерен и в никакъв случай търчи-лъжи като последващите партньори на Левски...

Д-р Миркович за мен също е пострадал от своите, съвсем не са били герои голяма част от тогавашните поборници.

[Б. Киров]

On 12.12.2025 г. at 10:39, Borova gora said:

Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. 

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

[Borova gora]

Преди 14 часа, Б. Киров said:

Защото са били изпълнители на заинтересовани в това сили, Европа, както и днес, е била място за големи и малки хищници с най-противоречиви интереси, а тези хора са били емисари и служители на интереси. Боряна Антонова е успяла да намери повече информация за Бидискини от мен:

"Самият Бидискини има любопитно място в цялата афера, което не се ограничава само до доносничеството му за османските тайни служби. Освен това той изпраща информация и на френския консул в Букурещ. Връзките му с управляващите в Париж не са нови. Първоначално Бидискини се включва в революционното движение в Италия, начело с Гарибалди в края на 40-те години на ХІХ в. През 1858 г. обаче той предава един от водачите на Карбунарите – Феличе Орсини, който прави заговор срещу френския император Наполеон ІІІ (1852–1870). Десет години по-късно Бидискини продължава да поддържа връзките си с парижките управляващи. През 1868 г. той предупреждава отново френския консул за поредната конспирация срещу Наполеон III. През този период италианецът вече живее в Румъния под друго име – Матучи. От декември 1869 г. Бидискини твърди, че постъпва на служба като военен специалист в Цариград. Наред с това някои косвени сведения от този период подсказват, че е възможно той да е свързан и с руската дипломация."

Сапунов.pdf 796.45 kB · 2 изтегляния

Няколко месеца след описаното събрание в Букурущ от полския кореспондент, Наполеон III е бил свален от позицията му на император и Франция е била провъзгласена за Република.

Годината 1869 е и годината на втория подписан от десетки българи Мемоар до Султана за дуална българо-турска монархия, а проф. Иван Стоянов доказва, че този втори Мемоар не е дело на руската дипломация или самите българи, а на френски поданик с връзки с двора на Наполеон; руската дипломация си затваря очите за него, но с неудоволствие, като все пак допуска този документ макар и със закъснение да придобие публичност, вероятно заради тайната подкрепа на Франция към Русия по европейските дела в някои области.

Бидискини е бил позициониран някъде там - между младоосманците, руските служби и френския императорски двор, без това да изключва и познания за ресурсите на мацинистите в Цариград, както стана ясно той е говорел за 800 италиански работници, които ще бъдат изпратени в помощ на въстание в Босна. Същата мантра за въстание в Босна повтарят Каравелов и Хитов през 1871-ва и следващата година.

В прикачения файл има цитирано писмо на Сапунов до Бидискини, в което се вижда плана на италианеца за българската територия на Османската империя - вместо революционни комитети, Сапунов е имал мисия да състави тайни клубове по тази територия, управлявани от един централен клуб в Цариград. Идеята е тези клубове да работят с млаоосманците за трансформиране на султаната в конституционна монархия, в която българите да получат по-големи права, същата идея за дуална монархия, но конституционна, а не абсолютистка.

В поселдните седмици забелязвам нещо, което преди е пропускано и дори схващано като желание да се подчертава колко е велик Левски. Но смисълът на това, което ще подчертая всъщност е ключово за мотивите за предателството му. 

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването? Стоял е на пътя им, генерал без армия, но от 1870г. вече е имал и своята армия, ВРО. Били са зад него, далече на опашката, а и както се видяло от разменените писма за мисията, думата им изобщо не тежала пред него, нямали на какво да се надяват, нито както да очакват ако той поведе народа. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните амбиции да вземат властта и да ги остави с празни ръце. В момента, в който е станал недосегаем, повярвали са, че има дузина комитети зад гърба му, са започнали да виждат истинска заплаха за своите планове. Нямало е нужда да им дава повод, щели са да търсят начин как да го предадат, да ползват турската власт да свърши мръсната работа вместо тях. 

Иначе и Сапунов мислел да прави комитети, ама за дуална монархия. Изобщо след четите, явно комитетите са били на мода...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

"Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването?

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /русофил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Според Крумка Шаркова, ядрото на БРЦК се формира още през октомври 1869 около шестима: Каравелов, Левски, Теофан Райнов, Кириак Цанков, Димитър Ценович и Иван Касабов. През ноември излиза 1-ви брой на Свобода, финансиран от Ценович, а пред декември е първото събрание на провинциалните емигрантски комитети в Букурещ, за което пише рапорт полският кореспондент. Има резон в такова твърдение на Шаркова, защото в донесението на поляка се казва ясно, че има централен комитет в Букурещ и още частни комитети в други градове, тоест вече е имало Централен комитет със статут на такъв. Унджиев, Бурмов и Н.Генчев също застъпват тезата за ядро формирано през октомври 1869, но включват горе изброените имена без тези на Райнов и Касабов.

Така че, да, информацията на Сапунов за Левски като за един от "началниците" е меродавна, Левски е бил един от началниците на БРЦК, когато Сапунов пише за него.

От тези шестима, изброени от Шаркова като ядро на БРЦК през 1869, в обединителното събрание през май 1872-ра остават четирима - Каравелов, Левски, Цанков и Ценович. Райнов и Касабов ги няма, на тяхно място влизат протежетата на Каравелов - Олимпий Панов /рософил/ и Панайот Хитов /сърбофил/. Ценович успява да влезе в новото ръководство единствено заради силното настояване на Левски преди събранието, в противен случай е щял да бъде отсвирен от Каравелов още тогава; Кириак Цанков явно е бил притиснат от Каравелов, за да не сложи подписа си веднага под пълномощното на Левски за главен апостол в Българско, та се е наложило Левски сам да си го пише и подпечатва; впоследствие Каравелов запълва местата на Левски и Ценович с Тодор Пеев и други свои протежета. Тактиката е на "кукувицата" - Каравелов кацва в гнездото на Млада България през 1869-та с вестник "Свобода" и един по един изхвърля старите членове на Млада България оттам, накрая остават само той и "кукувичетата" от славянофилската задруга ; като същевременно Каравелов вади фенера на Диоген да търси "нов Левски", поне за трима "нов левски" се сещам на прима виста - Фердинанд, Узунов и Греков /който се измъква от длъжността като пробутва на свое място Узунов/, но сигурно са поне половин дузина, като се има предвид и централното място на Русенския комитет начело с Обретенов и после Стамболов, като тук не броим дузината Гюргевски "апостоли" със сръбски паспорти...

Като пиша, че Левски е избрал "третия път" имам предвид, че той е републиканец като Мацини, но не лековерен наивник, вярващ че с помощ от 800 италианци ще катурне османската армия; Левски тръгва по трудния път да организира масово, добре обезпечено с кадри и оръжие чисто българско въстание с цел републиканска форма на управление, и това е третия път - нито празни надежди за помощ от Запад, нито тарикатски сметки да бутнем стадото от българи в кървава баня, за да дойде руската имперска армия, пък след това да му мислим.

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. 

Още малко факти, които трябва да присъстват в темата:

1871 юли, 11 – Ив. Драсов – Ловеч, съобщава на Д. Попов – Турну Мъгуреле, че членовете на Ловешкия комитет са на мнение да не се поддържат връзки с дейците от Плоещ, „тъй като от всяка кожа цървули не става“; съобщили са своето мнение и на Левски, от когото чакат отговор по този въпрос." - и преди писах, мъчно ми е за ловчанлии, лош късмет са имали, иначе са били по-чистите хора от Гюргевската седянка и от Плоещката група, бързо са хващали и са се дистанцирали, вместо да се увличат по измамниците и амбициозните за лична изгода емигранти.

"1871 юли, 13 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, изпраща писмо до Левски, с което се солидаризира с мнението му относно дейността на плоещката група." - Данаил Попов е бил като палачинка в тиган, ту с тия, ту с ония...
" подчертава, че политиката на някои емигрантски дейци в Румъния създава големи пречки за правилния развой на освободителната борба, което кара Ловешкия комитет да скъса връзките си с тях. Иска от Попов да предаде на Л. Каравелов думите му: „ако съм жив, скоро ще го викнем да се провикне съ[с] „Свобода“ за нас по нашето мнение в Българско“ - ей това е интересното, по нашето мнение в Българско т.е. провикването в Свобода до този момент си е било по Каравеловото мнение
"Мнението на Левски за отиването на Д. Ценович в Черна гора било да бъде ограничен в думите си, т.е. да не поема каквито и да е ангажименти." - безкрайно различен от измамите на Хитов и Каравелов, които за да се почувстват важни и да бъдат приемани от големци обещавали кому ли не какво ли не...
"Отговаря на П. Хитов на писмото му от 30 август като изтъква: „. . .не тряб[в]а бързание, защото от 8 месеца време е откак сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и да се не облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско“. „Чисто народният чиляк, бори се до което вече време да избави своят си народ по-напред, па тогава нека гледа и на други [да помага]. Ако той не случи, то тря[б]ва да умре в народната си работа.“ - добър отговор на Хитов, когото коментирахме преди няколко страници, че подмолно се опитвал да прехвърли отговорността на Левски затова, че възнамерява да се бие за Сърбия. Получавал пенсия - бил се, от нашите взел пари, ама лозе отишъл да сади, всичко си е било в самия него, крив си е бил самият той, както и да извъртал, проблемите са си били в лъжите му.
"1871 октомври, 27 пита дали Д. Ценович е ходил в Черна гора" - Левски не се е доверявал напълно на Хитов и Каравелов, пратил Ценович да проучи уверенията за въстание в Босна и Черна гора, обаче Ценович е бил неуспешен, не зная защо и останали двамата шарлатани да въртят и сучат приказки за измислено въстание. 

[Б. Киров]

Преди 20 часа, Borova gora said:

Да добавя към Вашите думи, Левски пише пряко по този въпрос на Христо Георгиев: "народното освобождение е „дело българско“, но колко са искали да го чуят е спорно. 

Чували са го много добре, но не им е било в кръга от интересите. Само Тошков и братя Георгиеви са имали финансов ресурс да въоръжат с модерно оръжие една 100 000 българска армия, а такива като тях са били десетки. Те обаче са класата на забогатялото от търговия с Русия търговско съсловие, което би загубило пазарите си там, ако България стане република, независима от Русия.

Богатото търговско съсловие базирано в Цариград пък е разчитало на ресурсите на Османския пазар, за да търгува с Европа, включително с Русия, ето защо е бленувало дуална монархия. Няма го националното единение, което е помогнало на Гръцкото въстание, където богатите корабовладелци подкрепят материално въстаниците.

Ловешката република, ако може така да я наречем, е съставена от средна ръка хора, дали впоследствие гръбнака на либералната партия. Левски е разчитал тази средна градска класа да бъде гръбнак на всенародно въстание, като увлече след себе си и селската маса. Намесата на Каравелов с неговата идеология срещу чорбаджиите е прекъснала с въведения от него терор и крехката връзка между Левски и богатото търговско съсловие, което е предопределило пътя на България към освобождение от чужда армия. Реално Каравелов е помогнал на Добродетелната дружина с въвеждането на този терор, изплашил е едрата търговска буржоазия и не е оставил и сантиметър почва за договаряне на сътрудничество с тях.

Преломният момент, в който Каравелов се е промъкнал до върха на БРЦК е лятото на 1869-та, когато спира да илиза органа на Млада България вестник "Народност", списван от Иван Касабов и началото на ноември, когато излиза първият брой на вестник Свобода. По това време Касабов се оттегля от революционна дейност и започва да се занимава с адвокатска практика във Влашко. Каравелов като изключително злопаметен човек не пропуска да го оклевети и него, през 1875, когато вече Каравелов е изхвърлен от БРЦК от младите като Стамболов и Ботев, той публикува повестта си "Прогресист", осмиваща и принизяваща Иван Касабов като ренегат и родоотстъпник. Още една негова жертва след поп Кръстьо и ред други. На това се дължи и забравата на Касабов и беглото му споменаване в българската историография, излиза, че Каравелов й е задал тон.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Чували са го много добре, но не им е било в кръга от интересите. Само Тошков и братя Георгиеви са имали финансов ресурс да въоръжат с модерно оръжие една 100 000 българска армия, а такива като тях са били десетки. Те обаче са класата на забогатялото от търговия с Русия търговско съсловие, което би загубило пазарите си там, ако България стане република, независима от Русия.

Богатото търговско съсловие базирано в Цариград пък е разчитало на ресурсите на Османския пазар, за да търгува с Европа, включително с Русия, ето защо е бленувало дуална монархия. Няма го националното единение, което е помогнало на Гръцкото въстание, където богатите корабовладелци подкрепят материално въстаниците.

Ловешката република, ако може така да я наречем, е съставена от средна ръка хора, дали впоследствие гръбнака на либералната партия. Левски е разчитал тази средна градска класа да бъде гръбнак на всенародно въстание, като увлече след себе си и селската маса. Намесата на Каравелов с неговата идеология срещу чорбаджиите е прекъснала с въведения от него терор и крехката връзка между Левски и богатото търговско съсловие, което е предопределило пътя на България към освобождение от чужда армия. Реално Каравелов е помогнал на Добродетелната дружина с въвеждането на този терор, изплашил е едрата търговска буржоазия и не е оставил и сантиметър почва за договаряне на сътрудничество с тях.

Преломният момент, в който Каравелов се е промъкнал до върха на БРЦК е лятото на 1869-та, когато спира да илиза органа на Млада България вестник "Народност", списван от Иван Касабов и началото на ноември, когато излиза първият брой на вестник Свобода. По това време Касабов се оттегля от революционна дейност и започва да се занимава с адвокатска практика във Влашко. Каравелов като изключително злопаметен човек не пропуска да го оклевети и него, през 1875, когато вече Каравелов е изхвърлен от БРЦК от младите като Стамболов и Ботев, той публикува повестта си "Прогресист", осмиваща и принизяваща Иван Касабов като ренегат и родоотстъпник. Още една негова жертва след поп Кръстьо и ред други. На това се дължи и забравата на Касабов и беглото му споменаване в българската историография, излиза, че Каравелов й е задал тон.

Да, на сметката на Каравелов е и Стоян Пенев, и Ангел Кънчев когото публично обвинил лъжливо, че е убил Пенев, и обвиненията срещу Георги Живков, най-тежкото - обвинението срещу поп Кръстьо, а сега и лъжите срещу Иван Касабов... дълъг стана списъкът с престъпленията на перото му, не от незнание, а от съзнателно отмъщаване и уреждане на лични сметки. Колко зло е причинил на хората... и дори се питам дали повече е навредил на движението за освобождаване, отколкото да е бил полезен...

Още детайли за отбелязване:

1872 януари, 16 – БРЦК – Българско [Ловеч], по поръчение на Левски, Драсов пише до ЧРК – Сливен, за ускоряване подготовката на въстанието от всички комитети; за евентуално съгласуване действията с черногорци и сърби срещу Турция - тук лъжата за въстание в Босна и Черна гора е напълно приета като истинна.
1872 февруари, 19 – Левски вписва в бележника си (с. 78) за: „половин годишна кирия за къща в Ловеч – 60 [гр.]“; "дава на Николчо 104 гр. „за да стегне одаичката“ [за укриването му в Ловеч]." - крили са го в четирите тайни къщи, но не безплатно, взимали са му пари народните хора, взимали са му и за ремонт, и за наем...

1872 февруари, 21 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до П. Хитов – Белград: „Пишат ми, че В. Лъвский и Ан. Кънчов ще минат за тука, но защо – не зная; а още не се знае насигур кога и кой от тях ще се определи да дойде.“ - това е много странно съобщение, защото съгласно статията на Дора Чаушева в сборника на Националния музей, между 6 и 10-ти януари, 1872г., Кънчев е бил във Влашко, а и съгласно писмото на Левски, откъсът, който публикувах, той е минал оттатък Дунав и малко дни след това се е убил. Но... не се е обадил на Данаил Попов, с когато по искане на Левски трябваше през декември да отидат заедно в Букурещ при Каравелов.  Данаил още го очаква през февруари, така излиза от писмото му до Хитов. Но пък отново в статията на Дора Чаушева, Кънчев се е срещнал с Теофан Райнов в Гюргево, като Левски също го бе пращал при Теофан. Но какво ли е искал да скрие от Данаил Попов, та е отишъл без него в Букурещ? Защото се е срещал и с други, с Христо Георгиев например, без да има Данаил до себе си като опашка? Или друга е причината?
1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, отбелязва казаното от турския сътрудник Хр. Арнаудов: „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас razhodiпълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дя¬конът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872." - Апостолът вече е за турската власт на едно ниво с двамата войводи, на предна линия като най-желан. 11 март 1872. е точно след смъртта на Кънчев и арестуването на Обретенов и сие. 
1872 юли, 12 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че по споразумение с Левски абонаментите за в. „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе. - Тук направо онемях, дали го е казал на Данаил или Данаил си го е измислил? Макар да става въпрос само за абонаменти и макар русенския комитет да е ползвал руското консулство като поща, вижда ми се невероятно, защото Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО.

Редактирано Декември 15, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

1872 юли, 12 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че по споразумение с Левски абонаментите за в. „Свобода“ в България занапред трябва да се изпращат чрез Руското консулство в Русе. - Тук направо онемях, дали го е казал на Данаил или Данаил си го е измислил? Макар да става въпрос само за абонаменти и макар русенския комитет да е ползвал руското консулство като поща, вижда ми се невероятно, защото Апостола винаги е разчитал на вътрешни куриери на ВРО.

Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно. Свобода е бил забранен както в Османската империя вестник, така и в Руската, но чрез дипломатическата поща може да е влизал в България, защото това не е руска територия и крайния получател не е в Русия. Драгоман по това време е бил Димитър Карамихайлов и той се е занимавал с получаването на Свобода. Напълно изключвам възможност Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, указанието му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, още повече, че Обретенов и компания като читалищни дейци са ходели регулярно до консулството да получават легални руски издания за читалището.

Но... от изследване на русенския историк Веселина Антонова излиза, че още през 1872-ра, тоест докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му измишльотини как използвал жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство:

"На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на на руския посланик Игнатиев, съответно руските консули в Русе и Букурещ.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Руската дипломатическа поща е идвала с руски дипломатически куриери през Гюргево и не е подлежала на проверка от граничните власти, това го има в публикуваната руска дипломатическа кореспонденция от десетина години по-късно. Свобода е бил забранен както в Османската империя вестник, така и в Руската, но чрез дипломатическата поща може да е влизал в България, защото това не е руска територия и крайния получател не е в Русия. Драгоман по това време е бил Димитър Карамихайлов и той се е занимавал с получаването на Свобода. Напълно изключвам възможност Левски да е позволявал личната му кореспонденция да минава по каналите на руската дипломатическа поща, указанието му към Попов, ако е имало такова, се е отнасяло само и единствено до броевете на вестника, още повече, че Обретенов и компания като читалищни дейци са ходели регулярно до консулството да получават легални руски издания за читалището.

Но... от изследване на русенския историк Веселина Антонова излиза, че още през 1872-ра, тоест докато Обретенов е бил куриер между ВРО и БРЦК, с всичките му измишльотини как използвал жени куриери и турчин огняр на корабчето циркулиращо между Русе и Гюргево, е предавал личната кореспонденция на Левски с Каравелов на руското консулство:

"На 6 февруари 1872 г. Д.Карамихайлов сключва брак с Елефтерица Хаджипеткович. Семейство Хаджипеткович имат важна роля в стопанския и обществен живот на Русе. Те умело използват натрупаното богатство и влияние  в българо-гръцката църковна разпра и в защита на българските национални интереси. Кумове на знатната сватба са руският консул Александър Мошнин и съпругата му Ана Мошнина. Венчавката извършва протосингел Нил Изворов. На бала, даден по този повод, присъства и валията Расим паша, който определя Карамихайлов като „отвратителен руски шпионин“
Валията не без основание отправя гневни обвинения към драгомана на консулството и зет на един от най-влиятелните местни нотабили - полицията разполага със сведения, че с неговото посредничество в града се получават броеве на издавания в Букурещ и забранен в Османската империя в.“Свобода“, орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

https://utroruse.com/article/772750/

Всички "тайни" на БРЦК и ВРО са идвали бързо на бюрото на началника на Азиатския департамент и на на руския посланик Игнатиев, съответно руските консули в Русе и Букурещ.

Значи стигаме и до въпроса какво е било отношението на официалните руски представители на терен към Апостола и неговата дейност. Легенди вече има по въпроса, а със сигурност и без да четат писмата, те са знаели почти всичко, имали са Каравелов, не биха го спасили през Париж в Белград ако не е бил техния човек. Пазели са го от Апостола, да не му отмъсти, ако стигне жив до Букурещ. Срамота, ама Каравелов наречен революционер от пишман-историците ни.

Стоян Заимов бе споменал нещо в Дяконът, ще разровя по-късно да си припомня...

[Б. Киров]

Преди 9 часа, Borova gora said:

Значи стигаме и до въпроса какво е било отношението на официалните руски представители на терен към Апостола и неговата дейност. Легенди вече има по въпроса, а със сигурност и без да четат писмата, те са знаели почти всичко, имали са Каравелов, не биха го спасили през Париж в Белград ако не е бил техния човек. Пазели са го от Апостола, да не му отмъсти, ако стигне жив до Букурещ. Срамота, ама Каравелов наречен революционер от пишман-историците ни.

 

Преди 18 часа, Б. Киров said:

Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски. Оттук е пътят към читателите и на книгата на войводата Панайот Хитов „Моето пътуване по Стара планина“, издадена през 1872 г. под редакцията на Каравелов."

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов  до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов.

С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Хитов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември.

През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872...

Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски?

За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава. 

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

 

Книгата на Хитов е била изпратена от Обретенов до Търново няколко дни след писмото на Каравелов  до Левски за вдигане на въстание, датата е отразена в писмо на Големия, който пише на Обретенов, че е получил пратката. Щом книгата на Хитов е минала през руското консулство, оттам трябва да са били получени и писмата на Каравелов до Левски за вдигане на въстанието и целият баронмюнхаузенски разказ на Обретенов за куриерката с прозвище Дългата Коса, която ги хвърляла из храстите и после човек на Обретенов ги вземал оттам и сестрата на Обретенов ги носела в Търново блесва като чиста измислица на Обретенов.

С уточнението, че писмата за вдигане на въстание не са били получени от Големия заедно с книгата на Обретенов, а много по-късно от препис на писмата, направен от Данаил Попов, чак на 21 ноември.

През руското консулство трябва да е минало и писмото на Левски до Каравелов с неговото самопризнание за убийството на слугата в дома на Халача датирано септември 1872...

Въпросът Кой предаде Левски? добива съвсем конкретен отговор, както и Как беше предаден Левски?

За пишман историците на тяхната съвест е... ако имат такава. 

Търся самото писмо на Данаил Попов до Каравелов, но още не го откривам из нет-а, искам да го прочета цялото. Обаче писмото на Каравелов от 2-ри ноември е минало през Гюргево или поне негов препис. Има отгоре надпис от Георги Икономов, който в онези дни е бил при Димитър Горов.

Всичко свързано с Ангел Кънчев да припомня, също е минавало през руското консулство, а той лично е придружавал Левски из българско няколко месеца. Но все още ми е трудно да вярвам, че би наредил такова нещо на Данаил Попов, който пък с готовност го е изпълнил.

И няма как да пропусна, за да си отговорим защо Данаил Попов не се завръща след войната в България. Той не остава близък с довчерашните поборници и няма какво да търси от тях:

Писмо от Христо Ботев до Данаил Попов, 28.06.1875 - подчертавам - 1875г. Данаил вече е изгубил уважението на мнозина, явно е бил очевиден  съучастник на Каравелов:
"Откровено да ви кажа, вие минувате за привърженец на Каравелова, затова и мнозина от новите ви считат за съучастник в сичките негови подвиги. Ако не бях се отделил от него, то и аз щях да си пострадам. Знаете ли, че той – дордето бях у него и без да зная аз – е искал 150 жълтици от сръбското правителство за редакцията на "Знаме"? Той предвиждал, че аз ще да зачеша неговите патрони и искал да налее злато в устата ми, като глътне и той, разбира се, половината за миситлик [посредничество]. Това ми пише Панайот. Какво искате от подобен човек? Но той е потребен, защото служи за добър оригинал на моите повести. Характерът на Нено чорбаджи има много общо с неговия характер. Впрочем, извинете ме, че аз захванах за това, което може и да не ви интересува. Аз ще да чакам още няколко време, дордето се срещна с някои и други лица, пък ще да си премеря и името, и характерът, и честността си с неговата. За великите хора тряба и материалът за биографията им, а в продължението на две години аз съм го изучавал твърде добре. Не е останало кьоше в душата му, за да не проникне моята двугодишна иизпитливост. Студизмът [проучването] е верен, а метериалът грамаден." https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Христо_Ботев_до_Данаил_Попов,_28.06.1875 

Редактирано Декември 16, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Търся самото писмо на Данаил Попов до Каравелов, но още не го откривам из нет-а, искам да го прочета цялото. Обаче писмото на Каравелов от 2-ри ноември е минало през Гюргево или поне негов препис. Има отгоре надпис от Георги Икономов, който в онези дни е бил при Димитър Горов.

Писмото на Каравелов е било получено най-напред от Димитър Горов в Гюргево с нареждане на Каравелов, Горов да го изпрати незабавно на Обретенов за Левски, като му направи препис и за Данаил Попов в Турно Магуреле. Обретенов така пише в спомените си и цитира указателното писмо на Каравелов до Горов. Горов е направил препис очевидно и го е изпратил до Попов, за да получи Левски препис от това писмо на 21-ви ноември.

Обретенов твърди, че го е получил от куриерката Дългата Коса /Тодорка Миразчиева/, но от написаното от Антонова става ясно, че пощата до Обретенов от Каравелов е идвала по руската куриерска поща в руското консулство и оттам е била вземана от Обретенов и препращана към Левски. Левски никога не е получавал това писмо от Обретенов, защото него го е нямало в Ловчанския архив, където е бил единствено преписа на Попов. Обретенов разказва някаква объркана история как изпратил оригинала на Каравелов, пък този оригинал после бил намерен в къщата на председателя на Търновския комитет /не у Големия, който му е бил кореспондент/, пък някаква слугиня в къщата го донесла на баба Тонка и накрая той го предал /продал/ на държавата след десетки години, но дори доброжелателния към Обретенов Д.Страшимиров се е усъмнил силно в тази история.

В горното писмо на Д.Попов до Каравелов никъде Левски не е споменал, ако Попов не си съчинява въобще и за вестника, за да се отърве от това задължение, че писмата трябва да се пращат в руското консулство, става дума единствено и само за броеве абонамент на комитета в Ловеч за вестник "Свобода", не и за писма.

Обаче писмата са си вървели през консулството, където със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Това за мен е национално предателство.

И в кръга на включените в това предателство влиза и Димитър Горов, няма начин и той да не е бил посветен, защото именно той трябва да е връчвал писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до консулството в Букурещ, откъдето главният хубавец Каравелов си ги е вземал. Чудно. Накрая целия му архив се озовава в сръбското консулство в Букурещ. Двойна застраховка.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

Писмото на Каравелов е било получено най-напред от Димитър Горов в Гюргево с нареждане на Каравелов, Горов да го изпрати незабавно на Обретенов за Левски, като му направи препис и за Данаил Попов в Турно Магуреле. Обретенов така пише в спомените си и цитира указателното писмо на Каравелов до Горов. Горов е направил препис очевидно и го е изпратил до Попов, за да получи Левски препис от това писмо на 21-ви ноември.

Обретенов твърди, че го е получил от куриерката Дългата Коса /Тодорка Миразчиева/, но от написаното от Антонова става ясно, че пощата до Обретенов от Каравелов е идвала по руската куриерска поща в руското консулство и оттам е била вземана от Обретенов и препращана към Левски. Левски никога не е получавал това писмо от Обретенов, защото него го е нямало в Ловчанския архив, където е бил единствено преписа на Попов. Обретенов разказва някаква объркана история как изпратил оригинала на Каравелов, пък този оригинал после бил намерен в къщата на председателя на Търновския комитет /не у Големия, който му е бил кореспондент/, пък някаква слугиня в къщата го донесла на баба Тонка и накрая той го предал /продал/ на държавата след десетки години, но дори доброжелателния към Обретенов Д.Страшимиров се е усъмнил силно в тази история.

В горното писмо на Д.Попов до Каравелов никъде Левски не е споменал, ако Попов не си съчинява въобще и за вестника, за да се отърве от това задължение, че писмата трябва да се пращат в руското консулство, става дума единствено и само за броеве абонамент на комитета в Ловеч за вестник "Свобода", не и за писма.

Обаче писмата са си вървели през консулството, където със сигурност са им правели преписи за съответните длъжностни лица в руската бюрокрация, нейната машина е работела по строго определен ред и йерархия. Това за мен е национално предателство.

И в кръга на включените в това предателство влиза и Димитър Горов, няма начин и той да не е бил посветен, защото именно той трябва да е връчвал писмата на руския дипломатически куриер за Русе, където е бил консулът; и да ги е предавал в обратна посока до консулството в Букурещ, откъдето главният хубавец Каравелов си ги е вземал. Чудно. Накрая целия му архив се озовава в сръбското консулство в Букурещ. Двойна застраховка.

Това изречение от статията, която поместихте, наистина е трудно смилаемо:

"Чрез дипломатическата поща умело е преодолявана митническата проверка и тайната кореспонденция на председателя на БРЦК Любен Каравелов с Васил Левски."

Никъде, никога, нито в разговор по спомените на поборниците, нито в писма или в документ, Левски е споменавал руското консулство. По никакъв начин не го е забърквал в своята работа. Имал е вътрешни куриери точно за да не ползва някакви други канали, а само тези на ВРО. Не мога още да повярвам какво си е позволил Данаил Попов зад гърба му и това е било от момента, в който Апостола загубил битката за лидерското място на организацията с вестникаря. На Попов му тежало да изпраща вестника, намерил начин друг да го прави като според мен си послужил с името на Дякона без да е бил уполномощен за това. Иначе Левски поне в едно писмо до него щеше нещо да спомене по въпроса. Но... оттам започнала да минава и кореспонденцията, а това променя всичко. Докъде стигнахме с темата... докъдето изобщо не очаквах. Тъжно.

Единственото ми обяснение е, че Данаил също е очаквал края на Левски, залавянето му, възпирането му от работа по някакъв начин и е гледал да се отърве час по-скоро от задачите, които имал към него и към организацията. Затова и не е отишъл на Събранието в Букурещ, за да не гласува срещу него пред очите му. Преди няколко страници писах как ровя нещо да е свършил Каравелов през 1872г., но нищо, просто нищо освен да си осигури председателското място, да издаде смъртната присъда на Стоян Пенев, да набеди Кънчев за убийството му...  Другата му работа, включително обещаната към Апостола, все изоставала. Сега се оказва, че за да се отърве от народната работа искал и Данаил, нямал търпение, та Левски бил още в играта докато той лека-полека прехвърлял задълженията си, щото мъчни, все едно на Дякона му е било най-лесно, на други. 

Остава открита и темата къде е архивът на Данаил? На Каравелов е в чужда страна и до днес според мен, но и преписите на писмата на Апостола от Данаил ги няма в България.  

[Б. Киров]

Преди 10 часа, Borova gora said:

Единственото ми обяснение е, че Данаил също е очаквал края на Левски, залавянето му, възпирането му от работа по някакъв начин и е гледал да се отърве час по-скоро от задачите, които имал към него и към организацията. Затова и не е отишъл на Събранието в Букурещ, за да не гласува срещу него пред очите му.

Да, знаел е предварително как ще протече гласуването за председател и е нямал очи да погледне Левски в очите при това гласуване:

Това е написал Данаил на Панайот Хитов на 18 май 1872. Той единствен от делегатите от Влашко не е отишъл на събранието, а е изпратил вместо себе си Ангел Бръшлянов, негов съдружник в магазина и пръв братовчед да го подпише под протокола. Намерил е извинителна причина да откаже на телеграфическата покана на Каравелов, че няма кой да му върти търговията в магазина. Смешно е това, нали Ангел е негов съдружник в магазина, как да няма...

По-надолу в писмото иска съдействие от Хитов да вреди някакво момче от Плевен в сръбско държавно училище, позовавайки се на връзките на Хитов с хора от сръбското правителство.

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Да, знаел е предварително как ще протече гласуването за председател и е нямал очи да погледне Левски в очите при това гласуване:

Това е написал Данаил на Панайот Хитов на 18 май 1872. Той единствен от делегатите от Влашко не е отишъл на събранието, а е изпратил вместо себе си Ангел Бръшлянов, негов съдружник в магазина и пръв братовчед да го подпише под протокола. Намерил е извинителна причина да откаже на телеграфическата покана на Каравелов, че няма кой да му върти търговията в магазина. Смешно е това, нали Ангел е негов съдружник в магазина, как да няма...

По-надолу в писмото иска съдействие от Хитов да вреди някакво момче от Плевен в сръбско държавно училище, позовавайки се на връзките на Хитов с хора от сръбското правителство.

Както съвсем правилно е отбелязал Христо Ботев, Данаил Попов се е ориентирал към Каравелов и е участвал във всичките му "подвизи", участвал още от 1872г. Мисля, Каравелов, Хитов и Попов са направили заверата по между си когато са отишли да преговарят със сръбски представители. Още от онова писмо на Попов до Левски се вижда, че е преминал в техния лагер напълно и само го информира, без истински да се интересува какво мисли той.
Тук следва да се отбележи, че смелостта на Попхинов да отваря писмата на Кишелски не идва от Димитър от Дяково, заверата между двамата е по-късно, на обща основа, да премахнат Левски от лидерската позиция. Единственият, който е можел да му каже да следи тези писма, идващи от Кишелски и да ги отваря, за да го информира за написаното е Данаил Попов, брат му, който пък най-вероятно е осведомявал други...
Има и още нещо, което да не пропуснем, защото е също шокиращо, Каравелов пропагандирал съюз със старите през 1875г. само и само да не изпусне властта, което подкрепя моето предположение, че ако Апостола не бе успял да създаде ВРО, като палачинка в тиган щеше да се обърне отново към Христо Георгиев: 
"Писмо от Христо Ботев до Панайот Хитов, 14.08.1875
Научаваме се, че г-да Цанк[ов] & Карав[елов] ги убеждавали, че ще захванат голяма работа със старите, та за това не тряба да дохождат при нас. Ние им сърдечно желаеме да успеят!  Ваши: Д. Шопов, И.Т.Драсов, Чобанов, Ботйов, Д.Ценович"
https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Христо_Ботев_до_Иван_Драсов,_16.03.1875

Редактирано Декември 17, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 23 часа, Borova gora said:

Научаваме се, че г-да Цанк[ов] & Карав[елов] ги убеждавали, че ще захванат голяма работа със старите, та за това не тряба да дохождат при нас. Ние им сърдечно желаеме да успеят!  Ваши: Д. Шопов, И.Т.Драсов, Чобанов, Ботйов, Д.Ценович"

Каква ли ще да е била тази "голяма работа" на Каравелов със старите? През 1875, след като бива изхвърлен от БРЦК, Каравелов се захваща с "просветителска дейност".

Иван Мънзов, главен редактор на в. "Тъпан", хумористичен вестник на Млада България,

https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Мънзов

е проумял плановете на "старите" да убият Млада България с техен вестник още през 1869-та.

11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та:

" – Е, добре?...каза един от седемтях чорбаджии, който едвам си отваряше устата от мързел – какво...ти...каза... консула...кир, Кокорбашио?

-Да ви кажа, слушайте! След едно сериозно разисквание връз политиката, както за нашата, тъй и за Европейската, представих на Негово Благородие нашио консул днешното положение на нашето отечество Българията и противодействията на завераджиите, подир това припомних още онази картина от миналото, когато влиянието на този консул беше до толкова големо, щото заповедваше даже и на самия тукашен владетел, след като му изобразих с най-живи краски покорността и верността на нашата нотабилска орта, и му доказах, че помощта, която ще ни даде днес Русията, ще бъде разплатена хилядократно утре-другиден, когато се освободи Болгарията и минем ний на управлението.

Описах още една много черна картина за онова, що би се случило, когато завераджиите би возтержестували против нас и би сполучили да присъединат българските земи, защото те, казах, не се благодарят само с Болгарията, но искат и Тракията, и Македонията, и част от Албанията до Охрида; та като бъдат яки и силни от туй съединение, ще помагат и за освобождението на Босна и на Херцеговина, и на сичките народи що са под робство в Турско, както и на Поляците, и тъй ще гледат да изкоренят влиянието на Европейските сили на Восток. Представих още една картина, като му казах, че завераджиите са комунисти и че искат да осъществят това начало, за да могат събори сичките Европейски тронове. Сичките тия толкоз подействаха пред негово благородие, щото на часа ни се обеща да ни даде най-голема помощ.

След това седнахме да разискваме връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/.

Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите."

И Каравелов, който "старите" /заедно с руския консул/ гласили да е главен редактор на "Отечество" изведнъж обръща "палачинката" и става главен редактор на "Свобода"... с който вестник се катапултира до върха на БРЦК и я съсипва като организация. Планът на "старите" е сработил на 100 процента, "голямата работа" вече е била свършена още през 1872-ра.

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

И Каравелов, който "старите" /заедно с руския консул/ гласили да е главен редактор на "Отечество" изведнъж обръща "палачинката" и става главен редактор на "Свобода"... с който вестник се катапултира до върха на БРЦК и я съсипва като организация. Планът на "старите" е сработил на 100 процента, "голямата работа" вече е била свършена още през 1872-ра.

Остана да анализираме граф Игнатиев, той със сигурност е имал интерес Каравелов да бъде лидер на организацията, единствената, голямата, въоръжаваната в българско. Но когато е научил за залавянето на Апостола дали е реагирал официално и как? Той се е страхувал до смърт от него, че може да убие протежето му, затова е разкарвал вестникаря през Париж до Белград, за да го предпази от Апостола, който можел да стигне жив до Букурещ и да се разправи с него. Така или иначе, при залавянето на Левски, Каравелов вече е бил в безопасност, буквално избягал от своите. 
Но пък ако Левски останел жив, примерно с доживотна присъда, дали е щял да дърпа конците и от затвора, за да не даде на друг да управлява ВРО, която не била унищожена, макар и зле ударена? Само той е бил на пътя на вестникаря, той, който не вдигнал въстанието-кланица. Ако обаче бъдел осъден на смърт, това променяло предположенията. След смъртта му трябва да е изглеждало лесно някой да заеме мястото му и да командва всички комитети, като обаче не своеволствал като него. Сменя се лидера, осигурява се контрол над организацията, звучи просто и естествено. Е, изобщо не станало така, не било лесно да командваш ВРО, но това е друга част от историята, след обесването на Апостола.
И за да бъде ясен изменчивият, двуличен образ на Каравелов, което нашите историци упорито по детски не искат да признаят, нека посоча степента на измекярщината при него:
Във вестник "Народност" от 6 юни с. 1869г., Каравелов дава следното съобщение:

"Преди няколко време се раздаде едно обявление за нов вестник "Отечество", в който е подписано и моето име. Аз, наистина, услових се с едно букурещко дружество, което носи имя "старите", да бъда редактор на тоя вестник и написах за него програма според моят поглед връх българските работи и българските интереси въобще. Но мене трябваше да отпътувам в Австрия... (не Белград-забележката е моя)... Аз никога не съм бил чуждо орудие, никога не съм продавал своят народ и затова се отказвам от това обявление и известявам секи българин да не приписва горереченото обявление мене."
Но само три-четири години по-късно, през 1873г. авторът на този патетичен тон и горещи думи се завъртял като палачинка в тиган, пълно доказателство, че не трябва да се вярва на думите, а на делата, и признал относно дадената от него опасна заповед за въстание, неподготвено, спряно от Апостола, защото е щяло да бъде кланица:
"Това беше руска работа." пред Михаил Греков, който го разказал в "Как ние освобождавахме България". 

Редактирано Декември 18, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

On 26.10.2025 г. at 22:27, Б. Киров said:

става въпрос за в. Отечество, на което Каравелов се съгласява да бъде главен редактор през юли и веднага след това се отказва под предлог, че "старите" му редактирали уводната статия.

Старите обаче не са били вчерашни, те публикуват уводната статия на Каравелов в бр. 1-ви на Отечество и се вижда, че тя почти не е била пипната, редакцията е била единствено, че вместо "гърците" попържани от Каравелов, сложили "гръцките фанариоти".

На 7 ноември 1869-та излиза първия Брой на Свобода, както писах, финансирана от същия Ценович, който финансира и Тъпан.

Каравелов, според мен, е бил инструктиран от водещите си руски ментори да се откаже от предложението на "старите", защото в техния вестник "Отечество" щеше да бъде погребан като агент и да смени фланелката с екипа на "младите" от "Братска любов", за да върви нагоре в тяхната йерархия, където е щял да бъде по-ценен. Точно с вестник Свобода той става фактор в БРЦК.

Парадокс е, че Свобода е бил забранен в Русия, но се е разпространявал в Българско през руското консулство в Русе, как стават такива фокуси.

 

On 18.12.2025 г. at 13:23, Borova gora said:

Във вестник "Народност" от 6 юни с. 1869г., Каравелов дава следното съобщение:

"Преди няколко време се раздаде едно обявление за нов вестник "Отечество", в който е подписано и моето име. Аз, наистина, услових се с едно букурещко дружество, което носи имя "старите", да бъда редактор на тоя вестник и написах за него програма според моят поглед връх българските работи и българските интереси въобще. Но мене трябваше да отпътувам в Австрия... (не Белград-забележката е моя)... Аз никога не съм бил чуждо орудие, никога не съм продавал своят народ и затова се отказвам от това обявление и известявам секи българин да не приписва горереченото обявление мене."

Съжалявам, но започваме да се повтаряме, на стр. 101 от темата вече съм написал /цитатът горе/, че Каравелов е използвал напълно козметичната редакция на неговата уводна статия в "Отечество" само като повод да яхне вестник "Свобода" на Млада България. Старите са публикували в 1-ви брой на "Отечество" отговор-опровержение на неговото обвинение, и то е достъпно в дигиталния архив на Националната библиотека. Нищо не са пипнали от програмата му, заменили са "гърците" с "гръцките фанариоти". Каравелов се е фръцнал като обидена госпожица и е заел поза на велик революционер само и само да се вреди като главен редактор на новия вестник "Свобода", финансиран от младите. И според мен го е направил не по своя воля, той такава е нямал, а по волята на кураторите му от Азиатския департамент, за да влезе като троянски кон вътре в организацията Млада България. Никой от тях не е бил чувал за него до 1869-та, за това цитирах Симеон Радев, този човек е кацнал в Белград през 1867 като напълно неизвестна фигура, кореспондент на руски славянофилски вестник, предишната му биография е на хайделбергски /вечен и незавършил/ студент в Москва, препитаващ се със събиране на български фолклор.

За Итнатиев, къде без него, нали той е бил пряк началник на всички руски консули в нашия регион - Мошнин в Русе, Офенберг в Букурещ и не знам кой е бил в Белград, те са били полевите му офицери, Игнатиев е бил техния генерал, той си е генерал и по звание.

[Borova gora]

Преди 12 часа, Б. Киров said:

Съжалявам, но започваме да се повтаряме, на стр. 101 от темата вече съм написал /цитатът горе/, че Каравелов е използвал напълно козметичната редакция на неговата уводна статия в "Отечество" само като повод да яхне вестник "Свобода" на Млада България. Старите са публикували в 1-ви брой на "Отечество" отговор-опровержение на неговото обвинение, и то е достъпно в дигиталния архив на Националната библиотека. Нищо не са пипнали от програмата му, заменили са "гърците" с "гръцките фанариоти". Каравелов се е фръцнал като обидена госпожица и е заел поза на велик революционер само и само да се вреди като главен редактор на новия вестник "Свобода", финансиран от младите. И според мен го е направил не по своя воля, той такава е нямал, а по волята на кураторите му от Азиатския департамент, за да влезе като троянски кон вътре в организацията Млада България. Никой от тях не е бил чувал за него до 1869-та, за това цитирах Симеон Радев, този човек е кацнал в Белград през 1867 като напълно неизвестна фигура, кореспондент на руски славянофилски вестник, предишната му биография е на хайделбергски /вечен и незавършил/ студент в Петербург и Москва, препитаващ се със събиране на български фолклор.

За Итнатиев, къде без него, нали той е бил пряк началник на всички руски консули в нашия регион - Мошнин в Русе, Офенберг в Букурещ и не знам кой е бил в Белград, те са били полевите му офицери, Игнатиев е бил техния генерал, той си е генерал и по звание.

О, не, не се потваряме, защото сега някои детайли намират смисъл след като разглобихме цялата картина и я сглобяваме отново, но вече нищо не е същото. Имах герои, няма ги... Аз никога няма да си обясня какво красноречие трябва да е имал Каравелов, за да го приемат така добре и изведнъж сред младите. Другата ми идея е, че са се блазнели да натрият носа на старите, били са в конкурентна среда с тях и са се почувствали с едни гърди напред, че вестникарят избрал тях. Всички други проверявали, изпитвали за шпионство, той изтеглил най-добрите карти, заемайки желаното място сред тях, а пък партньорът му Левски надминал очакванията. Но и за него ми излезна детайл, който съм пропускала:

Извадка от "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви":
"понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен..."

В самата му присъда е споменато, че от Ловеч е бил предупреден да не ходи повече в града им. Мисля, става въпрос за писмото на Марин Поплуканов, за което Левски разказва в свое писмо до Каравелов, писмото на Левски имаме, на Марин - не. Как турската власт е научила за това писмо и дали го е заловила? Ако за това става въпрос, Марин е бил сериозно компрометиран още преди Димитър от Дяково да го посочи поименно... Но как са научили, че Марин му е писал да не дохожда повече в града им? Излиза, че свои са го издали, за да обяснят на каймакамина, че не очакват Апостола отново при тях и ще се наложи да измислят примамка... Вутьо му е занесъл писмото на Марин, но е нямал право да го чете и Левски никога не би му разказал какво пише вътре. Само Марин е могъл да издаде себе си или пък роднините му, на които е споделил какво е написал.

-----

Този мемоар все още го търся, писахме си за него, да, но самият текст не съм открила, за да научим как е привлякъл вниманието на властта към Левски бъдещият му съдник: "През 1872 г. Хаджипенчович пише мемоар до османския велик везир Махмуд Недим паша, в който подробно излага наличието на тайна революционна организация сред българите, която е със сръбска подкрепа."

Редактирано Декември 19, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Извадка от "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви":
"понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен,
Тъй като споменатият [Дякон Левски] е подбуждал лично султанските поданици към въоръжено въстание срещу Османската държава, разпространявал е печатни листове и въобще е предприемал разни бунтовнически деяния със цел да върши престъпления, посочени в глава втора на императорския закон, което се вижда от неговите признания, че при нападението на къщата в Ловеч, когато е извършил престъпното си деяние за кражба и терор, убил е слугата, като е казал, че научил, какво това убийство било извършено от някакви хора с червени дрехи, а в последствие другарят му установи, че той е отишъл с червени дрехи, за да не бъде познат, понеже е получил писмо от Ловчанския комитет да не ходи в Ловеч, когато е бил в Тетевен..."

В самата му присъда е споменато, че от Ловеч е бил предупреден да не ходи повече в града им. Мисля, става въпрос за писмото на Марин Поплуканов, за което Левски разказва в свое писмо до Каравелов, писмото на Левски имаме, на Марин - не. Как турската власт е научила за това писмо и дали го е заловила? Ако за това става въпрос, Марин е бил сериозно компрометиран още преди Димитър от Дяково да го посочи поименно... Но как са научили, че Марин му е писал да не дохожда повече в града им? Излиза, че свои са го издали, за да обяснят на каймакамина, че не очакват Апостола отново при тях и ще се наложи да измислят примамка... Вутьо му е занесъл писмото на Марин, но е нямал право да го чете и Левски никога не би му разказал какво пише вътре. Само Марин е могъл да издаде себе си или пък роднините му, на които е споделил какво е написал.

Левски сам го заявява на разпитите, за да се оневини, че по време на убийството не е бил в Ловеч, а в Тетевен и там е получил писмо от комитета в Ловеч да не идва по причина на убийството, за което го уведомявали в това писмо. В протокола само е преразказан неговия разказ, така са ги писали протоколите, дословно повторение на снети показания. Левски не споменава там името на Марин, още повече, че Вутьо е спал в къщата на Марин нощта преди обира и оттам влиза в къщата на Димо Драсов. В писмо от 25 август до Любен Каравелов Левски е разказал цялата история с обира и убийството на слугата и според мен на процеса разследващите са имали това писмо като самопризнание на Левски, но то никъде не фигурира в протколите, вземат единствено думите на Вутьо Ветов като доказателство на свидетел, което е грубо нарушение на османското право, един свидетел не е свидетел, при положение, че Левски е отричал, имаме казус дума срещу дума. Наличието на писмото обаче е било писмено самопризнание на самия Левски и ако са го притежавали от предадения от сърбите архив, извън протокола са можели да осъдят напълно законно Левски като убиец въз основа на това писмо. Защо не са го вписали като доказателство, според мен да запазят в тайна сделката си със сръбското правителство и да не разлайват кучетата на пресата.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Този мемоар все още го търся, писахме си за него, да, но самият текст не съм открила, за да научим как е привлякъл вниманието на властта към Левски бъдещият му съдник: "През 1872 г. Хаджипенчович пише мемоар до османския велик везир Махмуд Недим паша, в който подробно излага наличието на тайна революционна организация сред българите, която е със сръбска подкрепа."

Този мемоар трябва да е в османските архиви и не знам защо българските историци се потриват и не го извадят оттам. Писан е бил точно преди избора на екзарх с мотив, че синода избира Иларион Ловчански, като човек на твърдолинейниците за непримиримост към Патриаршията, а Хаджипенчович е бил в противниковата партия в малцинство и наклепването на Иларион като глава на епархия с революционна организация е обърнало везните пред османската власт, бламирали са Иларион и са го принудили да си направи самоотвод.

Предната година през август, преди идването на Кънчев, Левски е бил на посещение в Цариград и най-вероятно тогава е споделил и с Иванчо Хаджипенчович информация, включително за сръбската връзка, това е след кореспонденциите му с Хитов и си-е, които вадят картата Сърбия ще помага, и след пращането на Димитър Косовац като апостол, сръбския емисар Косовац.

[Borova gora]

Преди 11 часа, Б. Киров said:

Този мемоар трябва да е в османските архиви и не знам защо българските историци се потриват и не го извадят оттам. Писан е бил точно преди избора на екзарх с мотив, че синода избира Иларион Ловчански, като човек на твърдолинейниците за непримиримост към Патриаршията, а Хаджипенчович е бил в противниковата партия в малцинство и наклепването на Иларион като глава на епархия с революционна организация е обърнало везните пред османската власт, бламирали са Иларион и са го принудили да си направи самоотвод.

Предната година през август, преди идването на Кънчев, Левски е бил на посещение в Цариград и най-вероятно тогава е споделил и с Иванчо Хаджипенчович информация, включително за сръбската връзка, това е след кореспонденциите му с Хитов и си-е, които вадят картата Сърбия ще помага, и след пращането на Димитър Косовац като апостол, сръбския емисар Косовац.

Мемоарът е важен, не само заради елемента на предателството, а и защото съдържа информация, която Хаджипенчович е получил от извора, от Левски по време на гостуването му. Жалко, ако не бъде публикуван...

Аз упорито се порових да търся къде Апостола нарежда на Данаил Попов кореспонденцията да минава през руското консулство. Нареждането му е доставката на вестници да минава през Русе, за консулството няма дори една дума. За мен изводът е шокиращ, това за консулството трябва да идва от куриера, от Обретенов, който така да е обяснил на Данаил Попов, че работи канала на пощата през Русе. Обретенов добре е знаел консулството, знаел го е и приятелят му Ангел Кънчев, получавали са вестници оттам за читалището. Склонна съм да вярвам, че идеята да минава и кореспонденцията през консулството е била на Обретенов, а Данаил Попов я е приел, защото самият Левски му заръчал доставката на вестниците да минава през Русе т.е. изглеждало сякаш русенският куриер имал доверието на лидера, затова Данаил да е решил, че каквото прави куриера, то е одобрено от Апостола. Това е след Събранието, където Обретенов и Левски са спали в печатницата на Каравелов и вече са се познавали лично.

Ето как изглежда заръката в писмата на Левски, нищо за консулството, но за Русе - ДА:,

1872 юни, 27 – уведомява с писмо от Турну Мъгуреле Л. Каравелов – Букурещ: Уговаря начина за изпращането на в. „Свобода” в България. - "Вестниците, докато не получиш второ писмо, в което да ти се каже къде и по колко да изпращаш, дотогава редовно ще ги изпращаш в Русчук, до когото знаеш." (Обретенов - бележка моя.) "Байо? Вестниците „Свобода“ от първи брой получих десет, не двадесет, както беше думата. Изпращай ми двадесет, парите няма да ви забавя дълго време. Вестниците ми изпращай редовно през Русчук и в един ден. Виж определи един ден назад, та ако се случи да се забави печатането с един ден, пак да може в означеното време да пристигат в Русчук, защото един ден закъснял, отива цяла неделя. Така е наредена пощата.https://pavelnik.blogspot.com/2017/12/blog-post_6.html

1872 юли, 29 – ЧРК – Тетевен, му пише, че с второ писмо ще му съобщят „та да дойдете да земнете стока, а сега си стойте на място, защото не е время“. Писмото е с адрес: „Аслан Дервишоглу Кърджялъ в Русчук“. 

Това е интересно, този надпис едва ли означава, че Апостола е бил в Русе, иначе Обретенов, а и всеки друг местен не би пропуснал да разкаже за това. Обретенов твърди, че последно са се видяли през юни, 1872г. когато приел дрехите му и пушката да ги закара в Търново т.е. надписът върху плика означава по-скоро, че през Русе е започнала да минава част и от българската кореспонденция на Левски. Може би защото е получил силни уверения от Каравелов, че Обретенов е сигурен, верен човек на организацията. Очевидно за да не товари други куриери, Дяконът е преразпределил част от писмата да се получават и да бъдат препращани до него през Русе, а и от конспиративност, за да заличава следите, да не знаят в кой град се намира, да си мислят, че е в Русе, когато например е в Трявна. За съжаление знаем какво е означавало писма до него да минават през Русе... Защото едно е през Русе т.е. комитетът в Русе, друго е през консулство, нещо, което той не е заръчвал, не е и помислял вероятно.

Вече се замислям дали и онези две писма на Каравелов от ноември, 1872г., Обретенов не е получил също чрез консулството и някой оттам, работещ като двоен агент, да ги е предал на властта, затова да е толкова витиеват, завъртян, усукан изразът "по подходящ начин", а не "получихме ги", или "конфискувахме ги", или "иззехме ги от ръцете на комита" и т.н. После, след преписа, да са ги върнали, за да бъдат предадени на куриера, на Обретенов. Той пък като ги е прочел, с кого ги е обсъждал не знаем, но не посмял да ги изпрати във вътрешността на страната...

Редактирано Декември 19, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Вече се замислям дали и онези две писма на Каравелов от ноември, 1872г., Обретенов не е получил също чрез консулството и някой оттам, работещ като двоен агент, да ги е предал на властта, затова да е толкова витиеват, завъртян, усукан изразът "по подходящ начин", а не "получихме ги", или "конфискувахме ги", или "иззехме ги от ръцете на комита" и т.н. После, след преписа, да са ги върнали, за да бъдат предадени на куриера, на Обретенов. Той пък като ги е прочел, с кого ги е обсъждал не знаем, но не посмял да ги изпрати във вътрешността на страната...

Тук спекулативните варианти са много. Вече знаем от османските документи, че тяхната полиция е прихващала и чела кореспонденцията на западни консули, те ги цитират в документите си. По тази логика защо да не са прихващали и чели руската дипломатическа поща, с която са идвали писмата на Каравелов и са заминавали писмата на Левски. Корабчето сновящо между Русе и Гюргево ежедневно е било едно и то е турско. Знаем от документ на Обретенов, че на това корабче е работел като огняр турски поданик, приятел на Али бей, началника на пограничната полиция в Русе. Същият гражданин бил и куриер на Обретенов, самият Обретенов му е издал след Освобождението писмена препоръка за поборническа пенсия с посочване на точната му функция - куриер на комитета в Русе, пренасял пощата. Този факт е незабелязан от българските историци, но цитирах в темата документа на Обретенов и къде се намира като архивна единица. Руските куриери не са били хора от стомана, лишени от слабости, срещу известни суми те също биха могли да дават временен достъп до дипломатическата поща на османската власт, особено до тази част, която е касаела българските комити. И най-сетне Вашето предположение, че в консулството също не е изключено да е имало такъв двоен агент, който срещу пари да е продавал информация. Направи ми впечатление, силно, че Веселина Антонова в статията й споменаваща българският драгоман Карамихайлов пише обидния епитет "мръсен руски шпионин", казано от Расим паша, валията, по негов адрес. Валията хем присъствал на неговата сватба, хем го нарекъл "мръсен руски шпионин", това не е нормално според мен, ако валията знаеше, че въпросната личност е "мръсен руски шпионин" или щеше да си мълчи и да го следи, или да не присъства на сватбата му, но не и да го нарича така публично.

И т.н., но да, Вашето предположение е напълно оправдано и резонно, писмата най-вероятно са били "отнети по подходящ начин" именно по пътя им към руското консулство.

Самият факт, че комитетската кореспонденция е преминавала през чуждо консулство за мен беше шокиращ, знаех, че това е ставало през 1874-та по времето когато Хитов е наглеждал работата на русенския ЧРК, но беше шок да го науча от изследване на русенски историк за 1872-ра. Това обръща цялата картина, която градихме част по част до този момент.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Тук спекулативните варианти са много. Вече знаем от османските документи, че тяхната полиция е прихващала и чела кореспонденцията на западни консули, те ги цитират в документите си. По тази логика защо да не са прихващали и чели руската дипломатическа поща, с която са идвали писмата на Каравелов и са заминавали писмата на Левски. Корабчето сновящо между Русе и Гюргево ежедневно е било едно и то е турско. Знаем от документ на Обретенов, че на това корабче е работел като огняр турски поданик, приятел на Али бей, началника на пограничната полиция в Русе. Същият гражданин бил и куриер на Обретенов, самият Обретенов му е издал след Освобождението писмена препоръка за поборническа пенсия с посочване на точната му функция - куриер на комитета в Русе, пренасял пощата. Този факт е незабелязан от българските историци, но цитирах в темата документа на Обретенов и къде се намира като архивна единица. Руските куриери не са били хора от стомана, лишени от слабости, срещу известни суми те също биха могли да дават временен достъп до дипломатическата поща на османската власт, особено до тази част, която е касаела българските комити. И най-сетне Вашето предположение, че в консулството също не е изключено да е имало такъв двоен агент, който срещу пари да е продавал информация. Направи ми впечатление, силно, че Веселина Антонова в статията й споменаваща българският драгоман Карамихайлов пише обидния епитет "мръсен руски шпионин", казано от Расим паша, валията, по негов адрес. Валията хем присъствал на неговата сватба, хем го нарекъл "мръсен руски шпионин", това не е нормално според мен, ако валията знаеше, че въпросната личност е "мръсен руски шпионин" или щеше да си мълчи и да го следи, или да не присъства на сватбата му, но не и да го нарича така публично.

И т.н., но да, Вашето предположение е напълно оправдано и резонно, писмата най-вероятно са били "отнети по подходящ начин" именно по пътя им към руското консулство.

Самият факт, че комитетската кореспонденция е преминавала през чуждо консулство за мен беше шокиращ, знаех, че това е ставало през 1874-та по времето когато Хитов е наглеждал работата на русенския ЧРК, но беше шок да го науча от изследване на русенски историк за 1872-ра. Това обръща цялата картина, която градихме част по част до този момент.

Да, това дори ни изправя пред въпроса знаел ли е или не Обретенов, че писмата са иззети, преписани и чак след това той ги получава? Посъветван ли е бил да ги задържи или сам го е решил? Или е споделил съдържанието им после с русенския комитет и са решили заедно да не ги изпраща?
Плюс, кой го е научил да отива в консулството, за да си взима вестници за читалището? Това им е било практика още през 1870г. по мои спомени. Със сигурност е продължил да го прави и между 1872г.-1874г. когато Хитов се опитал да изведе русенския като водещ комитет на всички. 
Това поставя въпроса и доколко е решение на Данаил Попов, доколко на Обретенов, вестници и кореспонденция не просто да минават през Русе, както им е заръчал Апостола, а през консулството. Това вече е идея на някой от тях двамата и тъй като там връзки е имал Обретенов, подозирам него. Данаил я е приел, защото е мислел, че има отработен, сигурен канал и защото Апостола е заръчал вестниците да минават оттам. Изобщо голямата грешка я е започнал Големия, бързо и на сляпо да покани Обретенов за куриер.
Изразът по "подходящ начин", т.е. не можело да бъде съобщено дори на Великия везир от неговия валия какъв е бил начинът и кой е носителя им, при условие, че без проблеми са съобщени дузина имена на ловчански комити, за мен означава, че са имали действащ шпионин и не са искали той да бъде разкрит, а да продължи да работи за тях, нито пък да предизвикат дипломатически проблеми. За Обретенов не ги е било грижа, него защо да го крият от Великия везир с такива изтънчени изрази като дори можело да го затворят в кауша без да се двоумят? Оставили са го на свобода само за да могат да го следят и ако можело чрез него да стигнат до Левски, на когото е бил куриер. Те затова и са го пуснали от кауша след убийството на Стоян Пенев е смъртта на Кънчев, защото вече е бил в организацията и можел да им бъде "къртица", но и при проследяването му да ги отведе до важни хора и връзки в организацията.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Да, това дори ни изправя пред въпроса знаел ли е или не Обретенов, че писмата са иззети, преписани и чак след това той ги получава? Посъветван ли е бил да ги задържи или сам го е решил? Или е споделил съдържанието им после с русенския комитет и са решили заедно да не ги изпраща?

Според мен, Обретенов не е знаел, че писмата са иззети, преписани и след това ги е получил. Никоя тайна служба няма интерес да разкрие на свой периферен агент, какъвто е бил Обретенов за османската полиция, своите източници на информация, примерно да му кажат "Карамихайлов ни предостави писмото на Каравелов за вдигане на въстание". Но е много вероятно, без да му обясняват, че знаят съдържанието на писмото, именно османската тайна полиция да му е наредила да го задържи и да не го изпрати до Левски, защото в случая единствено те са имали интерес Левски да не вдигне въстание. Руските господари на Каравелов са искали точно обратното, въстание незабавно, затова са накарали Каравелов да изпрати такова писмо "това беше руска работа". Османците са пазели в тайна най-ценния за тях шпионин и той е бил в руското консулство. Понякога малките хора обръщат голямо превозно средство, което минава през тях:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елиаза_Базна

Случаят Цицерон е от Втората световна война, но много наподобява този в Русе, където е минавала свръхсекретна руска кореспонденция, касаеща цялата политика на Руската империя по отношение на Османската; ако са имали къртица в консулството и са чели периодично чрез тази къртица руската дипломатическа кореспонденция на консула, османците са били в течение на всички важни решения на руската власт по отношение на тях, не само за тайните на българските революционери, мащабът е бил много по-голям, включващ решенията на Императора, военното министерство и външното министерство, всичко това е било достъпно за консула в Русе.

Обретенов е бил вербуван като османски агент още с ареста му във връзка с убийството на Пенев, това убийство е толкова дилетанско направено и тези момчета от читалището са били толкова наивни да крият всичко компрометиращо ги в читалището, където са арестувани, че вербуването на Обретенов още тогава е паднало като подарък от небето за османската полиция и е било лесно, при наличие на протокол написан от него, в който пише, че трябва незабавно да изтреби Пенев и че работи с Кънчев. Поднесен им е бил на тепсия, както се казва, и той сам се е сложил на тази тепсия. Необходим им е бил само той като самоназначил се председател и затова са го изритали да ходи делегат на събранието в Букурещ на всяка цена, защото интересът им е бил към Левски, а не към Обретенов или Каравелов, османците са разбрали кой е истинския лидер на ВРО още тогава и са картографирали фигурите в тази организация, локализирали са Ловеч като център на Левски само по тескерето на Кънчев, за чиято роля са научили от Обретенов.

Но човекът им в руското консулство /или в руската куриерска поща?/ е бил много по-ценен за тях от дребната риба Обретенов, той им е давал периодично безценна информация чрез достъп до руската дипломатическа кореспонденция. Щом са успели да направят това с австрийската дипломатическа кореспонденция, по аналогия са се опитвали, и то успешно според мен, и с руската дипломатическа кореспонденция. Това донякъде обяснява и феноменалната осведоменост на Византис /спонсориран от полицията вестник/ върху руските планове и тайни, информацията им е подавана от османското разузнаване, от източника.

За обвързаността на русенския ЧРК с руските тайни служби, само ще изтегля проекцията десетина години напред, когато Тома Кърджиев, вече в качеството му на адвокат, е ангажиран като руски агент с убийството на княз Фердинанд, това е фиксирано писмено в руската дипломатическа кореспонденция след Освобождението, линк към която дадох, изнесена оттам пак от драгоман в Русе, този път Якобсон, емигрирал в Лондон. ролята на драгомана е била супер ключова, той е замествал консула във всичко, в случаи когато консула е искал да стои в сянка или просто е отсъствал.

Идеята писмата на комитета да минават през консулството, според мен не е била нито на Попов, нито на Обретенов, а на Каравелов. Мисля така по аналогия с казуса, когато е инструктирал жена си да занесе архива в сръбското консулство, почеркът е същия.

[Borova gora]

Преди 6 часа, Б. Киров said:

Според мен, Обретенов не е знаел, че писмата са иззети, преписани и след това ги е получил. Никоя тайна служба няма интерес да разкрие на свой периферен агент, какъвто е бил Обретенов за османската полиция, своите източници на информация, примерно да му кажат "Карамихайлов ни предостави писмото на Каравелов за вдигане на въстание". Но е много вероятно, без да му обясняват, че знаят съдържанието на писмото, именно османската тайна полиция да му е наредила да го задържи и да не го изпрати до Левски, защото в случая единствено те са имали интерес Левски да не вдигне въстание. Руските господари на Каравелов са искали точно обратното, въстание незабавно, затова са накарали Каравелов да изпрати такова писмо "това беше руска работа". Османците са пазели в тайна най-ценния за тях шпионин и той е бил в руското консулство. Понякога малките хора обръщат голямо превозно средство, което минава през тях:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Елиаза_Базна

Случаят Цицерон е от Втората световна война, но много наподобява този в Русе, където е минавала свръхсекретна руска кореспонденция, касаеща цялата политика на Руската империя по отношение на Османската; ако са имали къртица в консулството и са чели периодично чрез тази къртица руската дипломатическа кореспонденция на консула, османците са били в течение на всички важни решения на руската власт по отношение на тях, не само за тайните на българските революционери, мащабът е бил много по-голям, включващ решенията на Императора, военното министерство и външното министерство, всичко това е било достъпно за консула в Русе.

Обретенов е бил вербуван като османски агент още с ареста му във връзка с убийството на Пенев, това убийство е толкова дилетанско направено и тези момчета от читалището са били толкова наивни да крият всичко компрометиращо ги в читалището, където са арестувани, че вербуването на Обретенов още тогава е паднало като подарък от небето за османската полиция и е било лесно, при наличие на протокол написан от него, в който пише, че трябва незабавно да изтреби Пенев и че работи с Кънчев. Поднесен им е бил на тепсия, както се казва, и той сам се е сложил на тази тепсия. Необходим им е бил само той като самоназначил се председател и затова са го изритали да ходи делегат на събранието в Букурещ на всяка цена, защото интересът им е бил към Левски, а не към Обретенов или Каравелов, османците са разбрали кой е истинския лидер на ВРО още тогава и са картографирали фигурите в тази организация, локализирали са Ловеч като център на Левски само по тескерето на Кънчев, за чиято роля са научили от Обретенов.

Но човекът им в руското консулство /или в руската куриерска поща?/ е бил много по-ценен за тях от дребната риба Обретенов, той им е давал периодично безценна информация чрез достъп до руската дипломатическа кореспонденция. Щом са успели да направят това с австрийската дипломатическа кореспонденция, по аналогия са се опитвали, и то успешно според мен, и с руската дипломатическа кореспонденция. Това донякъде обяснява и феноменалната осведоменост на Византис /спонсориран от полицията вестник/ върху руските планове и тайни, информацията им е подавана от османското разузнаване, от източника.

За обвързаността на русенския ЧРК с руските тайни служби, само ще изтегля проекцията десетина години напред, когато Тома Кърджиев, вече в качеството му на адвокат, е ангажиран като руски агент с убийството на княз Фердинанд, това е фиксирано писмено в руската дипломатическа кореспонденция след Освобождението, линк към която дадох, изнесена оттам пак от драгоман в Русе, този път Якобсон, емигрирал в Лондон. ролята на драгомана е била супер ключова, той е замествал консула във всичко, в случаи когато консула е искал да стои в сянка или просто е отсъствал.

Идеята писмата на комитета да минават през консулството, според мен не е била нито на Попов, нито на Обретенов, а на Каравелов. Мисля така по аналогия с казуса, когато е инструктирал жена си да занесе архива в сръбското консулство, почеркът е същия.

Няма начин Обретенов да не е бил посъветван да задържи писмата, каквото и да е мислил, дори да се е сетил, че властта е направила препис, дори да се е сетил откъде ги е взела, продължил е да използва този консулството като канал и през 1874г. 

Относно идентифицирането на Ловеч като столица на ВРО, договорът с Пъшков в джоба на мъртвия Кънчев е помогнал. Защо не търгувал първо със села и градчета близо до Русе, защо с ловешки, които са на доста по-значително разстояние? Печатите от Ловеч в паспорта му можело да бъдат оправдани с този договор, за да не изглеждало съмнително честото пътуване дотам и най-правдоподобно е Пъшков по тази причина да се е съгласил да го подпише, но пък си имало последствия. Къде са кожите, къде е цялата стока, откъде е прекарана и изобщо дошъл ден той да дава обяснения. Запомнил го е, след като петдесет години по-късно го разказва в спомените си. 

Единственото, което ни убягва е кой и защо е предал Кънчев. За връзката между Обретенов и него са могли да им съобщят дузина свидетели, а и шпиони, Ангел е висял в читалището когато е бил в Русе. Сто процента след смъртта му Никола е бил разпитван и за мисията му, за всичко, което знаел за него, както и останалите арестувани. Нямало е измъкване от бесилото ако не е съгласил да сътрудничи. Но кому е била необходима смъртта на Ангел и то чрез използване на турската полиция да свърши черната работа? Имам съмнение кой му е бил враг, този, на който натрапил Пенев да го следи...

"Идеята писмата на комитета да минават през консулството, според мен не е била нито на Попов, нито на Обретенов, а на Каравелов. Мисля така по аналогия с казуса, когато е инструктирал жена си да занесе архива в сръбското консулство, почеркът е същия." - с много мисъл и тарикатлък е сътворил предаването на архива на сърбите, да го направи жена му, той винаги да е с чисти ръце, света вода ненапита, петно да не падне върху него, но той да слага върху Кънчев, поп Кръстьо, Георги Живков, Касабов... Разбира се, че е било планирано до детайла, шурея, шуролинката, всички участници, а после е разпространявана удобната версия. Докато не са го разкрили и не са му търсили сметка, защото Марин се измъкнал от бесилката и съобщил на всички, че познал архива на Ловеч сложен пред комисията... Само защо го е искал този архив Каравелов? За да има имената на всички поборници? За да контактува с тях когато отстрани Апостола? Или?

 

Редактирано Декември 20, 2025 от Borova gora