Народе???? или Кой предаде Левски?

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Ние с Вас търсихме  подписа на Драсов под събранието в Букурещ, самият Марин Поплуканов твърдял пред Парашкев Стоянов, че не помнел дали Драсов е бил, но в протокола го имало. Марин е познавал подписа на приятеля си. Това е другата възможност, Драсов да е научил всичко в Букурещ, ако е бил, дори е нямало нужда Марин да му разказва. Не са млъкнали в Ловеч когато са се събрали да се чудат какво да правят... Така единият от мотивите е вишегласието, ако върхушката е искала да спре въстание и обири с убийства. 

Ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, това променя всичко. Повечето историци твърдят, че не е бил, но ето, Марин е казвал, че в протокола го имало. Пак да погледнем двата подписа:

Това е подписът на Драсов под писмото на Левски до Анастас Попхинов, датирано 25 август, тогава той прави една добавка след написаното от Левски, в смисъл "бай Анастасе, ти ме запозна с Аслан Дервиш Кърджалъ и досега съм работил с него. Досега в работата му грешка не съм видял. Чист е."

За мен е странно първо, че писмото на Левски е датирано от 25 август, а Драсов го подписва, когато вече трябва да е бил, според общоприетото мнение, във Влашко. Писмото е адресирано от Левски до Попхинов в Плевен. Защо Драсов да го чете във Влашко, когато то е до Плевен, и това е оригиналът, а не препис. Денис Иванов обяснява, че вероятно е прочетено от Драсов в Турну Магуреле или в Букурещ. В Турну Магуреле е Данаил Попов, защо първо е дал на Драсов да чете там писмо до брат му, и второ - защо писмото до брат му в Плевен се е озовало в него? Ако Драсов го е чел в Букурещ, то това трябва да е станало при Каравелов, и пак същите въпроси - защо точно Драсов трябва да чете писмо до Анастас, и защо това писмо в оригинал е при Каравелов? Нещо не ми се връзват нещата. Най-логичното е да го е чел в България, което пък вече опровергава факта, че е напуснал Ловеч на 8 август и България преди 25 август. Къде всъщност е чел това писмо Драсов, защо го е чел, когато е адресирано до друг.

И още нещо по повод на това писмо, Драсов успокоява Анастас, че Левски е "чист", това е абсурдно, Анастас, който преди 20 дни е заплашил Левски, че ще "го клъцне в челото", трябва да бъде уверен, че Левски е "чист", все едно Левски е под съмнение, а не Анастас. От долу има добавено "Също и аз." с инициал "М", което може и да е "Марин".

Но както и да, това беше отклонение, ето втория подпис, който може да бъде на Драсов от Букурещ в началото на май:

Този е много по-обработен и даже претенциозен, ако е на Драсов вече няма да е "Ваньо", а "Ив. Т. Драсов", изписано е цялото име и то с апломб на човек с голямо самочувствие и съзнаване на собствената му важност, а извивката отдолу е толкова характерна и направена по същия начин, както в подписа след 2 месеца и половина.

Повечето историци обаче откриват в подписа от протокола някакво друго име, а не на Драсов, може би защото не искат да вървят срещу общоприетото мнение на авторитети, но за мен нещата не са еднозначни.

В резюме, ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, решението за доноса може въобще да не е вземано с вишегласие, а да си е лично негово. Да е поставил колегите си пред свършен факт със заминаването си.

Той, между другото, е имал намерение да учи химия и да продължи в университета тази специалност. Влечала го е химията човека, в писмо да Панайот Хитов го учи как да прави симпатично невидимо мастило и как да чете написани с такова мастило писма, също и правенето на отрови е било в кръга на интереса му. Драсов, според мен, със заминаването си не се отказва от амбицията си да бъде голям революционер, само две години след това се включва в детронирането на Каравелов и издигането на Стамболов и Ботев в новия БРЦК, той е един от организаторите на злополучното Старозагорско въстание, но тъй като там се проявява като пълен неудачник, не го споменават. По-късно се посвещава на превода на една биография на Мацини, която така и не успява да публикува, но Мацини за него е бил върхът, еталон за подражание.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Едно предположение, Яким Шишков е научавал от брат си, Цачо Шишков, чиновник в конака, за предстоящи арести и бастисвания. Той може да е предупредил Поплуканови какво предстояло, та да вземат мерки и скрият всичко, а те Сиркови. По-късно Величка нямала нужда някой да я предупреждава, по време на ареста й завързала специални връзки с конака та и в София на свеждане я пратили. Яким Шишков е бил гарант и на поп Кръстьо, за да го пуснат през ноември 1872г. "Съпругата на Яким Шишков ми съобщи, че когато арестували Димитър Пъшков, мъжът й отишъл в квартирата му, та изгорил някакви скрити книжа." - Той занесъл храна на Левски след залавянето му в Къкрина, гледал е да помогне на всеки комита, нищо че член на комитета не е бил, а по спомените на Пъшков, който му станал съдружник, в неговата градина са правили среща, Общия бил на нея и после издал присъстващите дейци на Комисията...

Това е напълно вероятно, Яким Шишков се е позвал с голям авторитет пред османската власт в Ловеч и най-вероятно той е т.н. "мухбир" от телеграмата на Мазхар, която дума Васил Шанов дотъкмява като "предател", а с разместването на словореда докарва нещата, че събранието се е състояло в лозето на поп Кръстьо, а не в това на Шишков. Какво да се прави, като се пусне една неистина, после се търкаля като снежна топка по баир надолу и повторенията я правят все по-голяма... Мухбир е употребено, според мен, в смисъл на "лице за контакт и информация, посредник", а не "предател" и е използвано за Шишков, което въобще не го прави предател.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, това променя всичко. Повечето историци твърдят, че не е бил, но ето, Марин е казвал, че в протокола го имало. Пак да погледнем двата подписа:

Това е подписът на Драсов под писмото на Левски до Анастас Попхинов, датирано 25 август, тогава той прави една добавка след написаното от Левски, в смисъл "бай Анастасе, ти ме запозна с Аслан Дервиш Кърджалъ и досега съм работил с него. Досега в работата му грешка не съм видял. Чист е."

За мен е странно първо, че писмото на Левски е датирано от 25 август, а Драсов го подписва, когато вече трябва да е бил, според общоприетото мнение, във Влашко. Писмото е адресирано от Левски до Попхинов в Плевен. Защо Драсов да го чете във Влашко, когато то е до Плевен, и това е оригиналът, а не препис. Денис Иванов обяснява, че вероятно е прочетено от Драсов в Турну Магуреле или в Букурещ. В Турну Магуреле е Данаил Попов, защо първо е дал на Драсов да чете там писмо до брат му, и второ - защо писмото до брат му в Плевен се е озовало в него? Ако Драсов го е чел в Букурещ, то това трябва да е станало при Каравелов, и пак същите въпроси - защо точно Драсов трябва да чете писмо до Анастас, и защо това писмо в оригинал е при Каравелов? Нещо не ми се връзват нещата. Най-логичното е да го е чел в България, което пък вече опровергава факта, че е напуснал Ловеч на 8 август и България преди 25 август. Къде всъщност е чел това писмо Драсов, защо го е чел, когато е адресирано до друг.

И още нещо по повод на това писмо, Драсов успокоява Анастас, че Левски е "чист", това е абсурдно, Анастас, който преди 20 дни е заплашил Левски, че ще "го клъцне в челото", трябва да бъде уверен, че Левски е "чист", все едно Левски е под съмнение, а не Анастас. От долу има добавено "Също и аз." с инициал "М", което може и да е "Марин".

Но както и да, това беше отклонение, ето втория подпис, който може да бъде на Драсов от Букурещ в началото на май:

Този е много по-обработен и даже претенциозен, ако е на Драсов вече няма да е "Ваньо", а "Ив. Т. Драсов", изписано е цялото име и то с апломб на човек с голямо самочувствие и съзнаване на собствената му важност, а извивката отдолу е толкова характерна и направена по същия начин, както в подписа след 2 месеца и половина.

Повечето историци обаче откриват в подписа от протокола някакво друго име, а не на Драсов, може би защото не искат да вървят срещу общоприетото мнение на авторитети, но за мен нещата не са еднозначни.

В резюме, ако Драсов е бил на събранието в Букурещ, решението за доноса може въобще да не е вземано с вишегласие, а да си е лично негово. Да е поставил колегите си пред свършен факт със заминаването си.

Той, между другото, е имал намерение да учи химия и да продължи в университета тази специалност. Влечала го е химията човека, в писмо да Панайот Хитов го учи как да прави симпатично невидимо мастило и как да чете написани с такова мастило писма, също и правенето на отрови е било в кръга на интереса му. Драсов, според мен, със заминаването си не се отказва от амбицията си да бъде голям революционер, само две години след това се включва в детронирането на Каравелов и издигането на Стамболов и Ботев в новия БРЦК, той е един от организаторите на злополучното Старозагорско въстание, но тъй като там се проявява като пълен неудачник, не го споменават. По-късно се посвещава на превода на една биография на Мацини, която така и не успява да публикува, но Мацини за него е бил върхът, еталон за подражание.

За Иванчо Колев, публикувахте писмо от Пъшков до Драсов и мисля, Кольович е той, защото Иван са наричали Драсов, а за Иванчо Колев са ползвали фамилията му:

"Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества." 

Заверата работи  дори 25 години по-късно, Марин и той са винаги в един отбор. Лошото е, че за него зная най-малко, а трябва да е заемал видимо място в комитета. Малко факти, работил в печатницата на Каравелов и взел сръбски паспорт.

Не знам как Драсов би отишъл сам в конака през главата на Марин, би трябвало да има много сериозен мотив, по-скоро е било общо решение, защото се подкрепят и Величка търчала да казва къде ще бастисват къщите...

Най-странно е Левски да иска да напишат нещо за него от Драсов и Марин и те да оставят "чист е". И въпреки това го издават няколко дни по-рано...

Редактирано Март 31, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 1 час, Borova gora said:

За Иванчо Колев, публикувахте писмо от Пъшков до Драсов и мисля, Кольович е той, защото Иван са наричали Драсов, а за Иванчо Колев са ползвали фамилията му:

"Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества." 

Заверата работи  дори 25 години по-късно, Марин и той са винаги в един отбор. Лошото е, че за него зная най-малко, а трябва да е заемал видимо място в комитета. Малко факти, работил в печатницата на Каравелов и взел сръбски паспорт.

Не знам как Драсов би отишъл сам в конака през главата на Марин, би трябвало да има много сериозен мотив, по-скоро е било общо решение, защото се подкрепят и Величка търчала да казва къде ще бастисват къщите...

Най-странно е Левски да иска да напишат нещо за него от Драсов и Марин и те да оставят "чист е". И въпреки това го издават няколко дни по-рано...

Тук са ни важни датите, на 25-ти август Левски не би трябвало да е в Ловеч, напуснал е заради бастисването на къщите още на 16-ти, 17-ти... 

Някъде го е намерило писмото на Марин: "От тоя град е и Грую, който ми пише, защото бях излязъл вече оттам и отишъл бях по други страни. Пише ми да не дохождам, като преувеличава придирванията на турците, уж че били търсили у тях и пр., та нямало място де да сляза." т.е. той вече не е в този град.

Ние знаем, че убийството на слугата е станало на 14-ти август. Писмото на Левски до Каравелов описващо случката е от 16 септември. "Завчера имаше една тупурдия в един град, в който бях и аз: предирвания, ненадейни претърсвания по къщята. А аз дето бях в къщата, [щом] излязох, претърсиха я на другия ден." - завчера в случая означава цял месец като от завчера до писането на писмото междувременно е получил и писмото на Марин. 

Това е объркващо. Необходимо е добре да поставим всичко във времето, тогава се вижда, че на 25 август Левски не е бил в Ловеч, а ако е бил нямало е нужда Марин да му пише, че вече нямало място де да слезе в този град. Ако Драсов и Марин са подписали писмо на 25-ти август, тогава то е оставено по-рано в дома на Марин, за да го допишат и изпратят. Но логика съвсем няма ако Драсов е напуснал и Апостола е знаел това...

Това писмо до Анастас Попхинов не е писано в Ловеч и някак си, някъде другаде е дописано от Драсов.

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Тук са ни важни датите, на 25-ти август Левски не би трябвало да е в Ловеч, напуснал е заради бастисването на къщите още на 16-ти, 17-ти... 

Мисля, че по това време Левски е бил в Правешкия хан, където го и намира писмото от Ловеч, в което му съобщават за нападението в къщата на Денчо /трима в червени дрехи/, Левски споменава това пред Комисията, че това писмо от Ловеч му донесъл в Правешкия хан лично Вутьо и последния не отрича.

Според мен Левски оттам е изпратил и четирите писма, писани на 25 август, в една дата - едното от тях е въпросното до Анастас, в което Левски му отговаря на краткото заплашително писъмце "ще те клъцна", другото е до Каравелов, третото до ръководството на БРЦК и има още едно от същата дата до Данаил Попов. И четирите касаят недоверието към него и Левски в едно от писмата дори предлага да го заменят с някой друг, но само като му се направи цялостна ревизия на дейността и да му дадат "отговор топтан", т.е. всичко в едно.

Къде го е дописвал Драсов не е ясно, също така кой е другия с инициал М. не е ясно, може да е и отец Матей, който е бил куриер от Търново до Русе. Така че има резон Драсов да го е чел вече във Влашко, но по каква логика той трябва да чете писмата на Левски при Попов или Каравелов, че и да ги дописва. После нелогично е да дописва писмо предназначено за Попхинов, който по онова време е бил Плевен /писмото си Левски е датирал 25 август и го е адресирал до Попхинов в Плевен/. Вариант е Драсов да е чел писмото при Каравелов или Попов, а препис от оригинала да е отишъл към Попхинов в Плевен, оригиналът към архив във Влашко, защото се е решавал спор между Левски и Анастас, а като арбитри са се явявали Попов като негов брат и Каравелов като Големия бос във Влашко.

Доста объркано е наистина, но, ако Драсов е чел тези писма във Влашко, това означава, че той се е видял там с дейците от БРЦК и е докладвал за обстановката в Ловеч. Защото имаме негово тескере от 8 август и мисля и свидетелство от преминаването му през гранично пристанище преди 25 август. освен това, за да му се даде да чете и дописва писмо на Левски, трябва да е бил извънредно доверено лице или в Турну Магуреле на Данаил или в Букурещ на Каравелов, респективно Кириак Цанков, който е бил подпредседател на БРЦК и е водел кореспонденцията и архива.

Някои изследователи твърдят, че преди да замине за Писек, Драсов е минал през Букурещ и е оставил там част от архива на комитета в Ловеч.

И пак, няма логика, никаква, Драсов от Влашко да слага послание в писмо до Анастас в Плевен, след като това писмо няма да стигне до Анастас, ако е било оригинал останал в Букурещ или Турну Магуреле. А писмото е оригинал, а не препис.

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

За Иванчо Колев, публикувахте писмо от Пъшков до Драсов и мисля, Кольович е той, защото Иван са наричали Драсов, а за Иванчо Колев са ползвали фамилията му:

"Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества." 

Заверата работи  дори 25 години по-късно, Марин и той са винаги в един отбор. Лошото е, че за него зная най-малко, а трябва да е заемал видимо място в комитета. Малко факти, работил в печатницата на Каравелов и взел сръбски паспорт.

Не знам как Драсов би отишъл сам в конака през главата на Марин, би трябвало да има много сериозен мотив, по-скоро е било общо решение, защото се подкрепят и Величка търчала да казва къде ще бастисват къщите...

Най-странно е Левски да иска да напишат нещо за него от Драсов и Марин и те да оставят "чист е". И въпреки това го издават няколко дни по-рано...

Колювич си е Иванчо Колев. А защо Иванчо и Марин са решили, че епохата не е подходяща, убийството на Стамболов е било 3 години преди това честване, през 1898 на власт са консерваторите на Стоилов и Фердинанд прави реверанс към руския Император, като кръщава престолонаследника Борис в Православие. Това и отстраняването на Стамболов са били двете условия на Русия да смекчи атаките срещу Фердинанд. Същата година е имало военен парад и голямо честване на Санстефанския договор, затова "епохата е неподходяща" за двамата опортюнисти, къде ти ще се чества някакъв си Левски, държавния кораб завива.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Мисля, че по това време Левски е бил в Правешкия хан, където го и намира писмото от Ловеч, в което му съобщават за нападението в къщата на Денчо /трима в червени дрехи/, Левски споменава това пред Комисията, че това писмо от Ловеч му донесъл в Правешкия хан лично Вутьо и последния не отрича.

Според мен Левски оттам е изпратил и четирите писма, писани на 25 август, в една дата - едното от тях е въпросното до Анастас, в което Левски му отговаря на краткото заплашително писъмце "ще те клъцна", другото е до Каравелов, третото до ръководството на БРЦК и има още едно от същата дата до Данаил Попов. И четирите касаят недоверието към него и Левски в едно от писмата дори предлага да го заменят с някой друг, но само като му се направи цялостна ревизия на дейността и да му дадат "отговор топтан", т.е. всичко в едно.

Къде го е дописвал Драсов не е ясно, също така кой е другия с инициал М. не е ясно, може да е и отец Матей, който е бил куриер от Търново до Русе. Така че има резон Драсов да го е чел вече във Влашко, но по каква логика той трябва да чете писмата на Левски при Попов или Каравелов, че и да ги дописва. После нелогично е да дописва писмо предназначено за Попхинов, който по онова време е бил Плевен /писмото си Левски е датирал 25 август и го е адресирал до Попхинов в Плевен/. Вариант е Драсов да е чел писмото при Каравелов или Попов, а препис от оригинала да е отишъл към Попхинов в Плевен, оригиналът към архив във Влашко, защото се е решавал спор между Левски и Анастас, а като арбитри са се явявали Попов като негов брат и Каравелов като Големия бос във Влашко.

Доста объркано е наистина, но, ако Драсов е чел тези писма във Влашко, това означава, че той се е видял там с дейците от БРЦК и е докладвал за обстановката в Ловеч. Защото имаме негово тескере от 8 август и мисля и свидетелство от преминаването му през гранично пристанище преди 25 август. освен това, за да му се даде да чете и дописва писмо на Левски, трябва да е бил извънредно доверено лице или в Турну Магуреле на Данаил или в Букурещ на Каравелов, респективно Кириак Цанков, който е бил подпредседател на БРЦК и е водел кореспонденцията и архива.

Някои изследователи твърдят, че преди да замине за Писек, Драсов е минал през Букурещ и е оставил там част от архива на комитета в Ловеч.

И пак, няма логика, никаква, Драсов от Влашко да слага послание в писмо до Анастас в Плевен, след като това писмо няма да стигне до Анастас, ако е било оригинал останал в Букурещ или Турну Магуреле. А писмото е оригинал, а не препис.

Жажда за власт, видели са, че Апостола е успял да направи сериозна организация, там където никой преди него не е бил успешен и са се полакомили да завземат управлението й. На разпита на 5 януари 1873 г. Левски казва: „Букурещкия комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа” като същевременно Каравелов е дал да се разбере, че приравнява Общия, Кънчев и Фердинанд до Апостола, сякаш всеки можел да върши тази работа и да създава комитети. След това и Атанас Узунов пратил докато стане ясно, че Левски е бил само един.

Но преди това що поразии направил... включително през главата на Апостола очевидно поддържал връзки и с ловчанлии и с Общия, и с Тодор Пеев... Накрая той изтъргува архива, съветва обирджиите от Арабаконак да се представят за политически, макар в случая да са били чисти криминални престъпници, за да не му се търси сметка за въпросния архив, сякаш после лесно някой "нов Левски", изразът е негов, че ще има нов Левски.

Няма да се учудя, ако Драсов е бил на почит при Каравелов, да се  почувства ценен и уважаван, за да изпълнява поръченията му и да бъде омаловажен Апостола. 

При това положение нищо чудно, че ловчанлии предприели тактика да се отърват от Апостола, който и сметка за изхарчени комитетски пари им държал и да прегърнат Общия, обещал им жълтици от Арабаконак. Накрая и го предават...

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Колювич си е Иванчо Колев.

Това е фотография на Иванчо Колев в Букурещ, вероятно малко след като е напуснал Ловеч, вляво с потурите:

Той е бил вторият кмет на Ловеч след Иван Драсов, има го в сайта на общината. Според мен не е от класата на Иван Драсов, и да е играл някаква роля в ходенето в конака, било е втора цигулка.

Иван Драсов за мен е по-интересния персонаж, може би най-интересния от всичките съзаклятници в Ловеч. Неговите мотиви да направи подобен донос не са ми ясни засега. години наред в странство се е опасявал, че го преследват /кой?/ и е сменял разни псевдоними. Той идва в Букурещ през 1874 заедно с Панайот Хитов и постепенно се радикализира срещу Каравелов до степен, че влиза в нещо като тричленка с Ботев и Стамболов, които се обявяват за нов БРЦК без Каравелов. Драсов участва в подготовката на Старозагорското въстание, но бледнее на фона на Стамболов и другите, не е имал диалог със селяните, които са били основен двигател на това въстание. Стамболов напротив, разбира ги инстинктивно /както  и Левски преди това/ и свири на струната "Свое да имам, свое да работя" в селската душа. Точно в тези години Султанът променя ленното право на спахиите и земите им започвт да се продават, селското българско око вече е гледало като на свои тези земи.

 

[Borova gora]

Преди 3 часа, Б. Киров said:

съзаклятници в Ловеч. Неговите мотиви да направи подобен донос не са ми ясни засега. години наред в странство се е опасявал, че го преследват /кой?/ и е сменял разни псевдоними. Той идва в Букурещ през 1874 заедно с Панайот Хитов и постепенно се радикализира срещу Каравелов до степен, че влиза в нещо като тричленка с Ботев и Стамболов, които се обявяват за нов БРЦК без Каравелов. Драсов участва в подготовката на Старозагорското въстание, но бледнее на фона на Стамболов и другите, не е имал диалог със селяните, които са били основен двигател на това въстание. Стамболов напротив, разбира ги инстинктивно /както  и Левски преди това/ и свири на струната "Свое да имам, свое да работя" в селската душа. Точно в тези години Султанът променя ленното право на спахиите и земите им започвт да се продават, селското българско око вече е гледало като на свои тези земи.

 

В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. Иван Драсов пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени."

Това е съвсем Каравеловски и Тодор Пеевски подход, със сигурност е бил в Букурещ, много удобно, интелигентно и оправно оръдие на безумните идеи на пантофените вождове на БРЦК. Никаква мисъл за народа, за жертвите, въстание та въстание...

Още нещо открих, през 1876 г. Иван Драсов изобщо не отива на място да работи за въстание, тръгва Христо Ботев на бой, а Драсов остава на топло и завет като става един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания вестник "Възраждане". Много забележителна компания имал за вестника, много подходяща...

Денис Иванов твърди, че Ив. Драсов пътувал до Белград в края на м. януари 1873 г.,чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов да научи какво точно се е случило с В. Левски.

Той е отбелязал и нещо изключително като дори не е осъзнал какво е открил:

"Според наличните сведения по време на октомврийската си обиколка Драсов и Славков са преследвали осъществяването и на още две цели – опровергаване на отправяните към БРК обвинения във финансови злоупотреби и обявяването на П. Хитов за основен виновник за „заарското приключение“. Предлага се хипотезата, че обвиненията към войводата Хитов били част от възприетата от двамата делегати на БРК стратегия за изчистване името на Букурещкия комитет и спечелване на подкрепа за новите му планове.Останалите изводи и заключения по посочения въпрос гласят –1)обиколката на Ив. Драсов и Н. Славков започнала на 14 и продължила до 27 октомври 1875 г.; 2) планът им предвиждал да се срещнат с представителите на петнадесет от емигрантските комитети, но в крайна сметка те успели да посетят само седем или осем от средищата на българската емиграция в Румъния; 3) целите, преследвани от Ив. Драсов и Н. Славков, не били постигнати като причината за това най-вероятно е техният опит за превръщане на авторитетния войвода П. Хитов в изкупителна жертва за провала на опита за въстание в България.

Звучи мно-о-о-го познато, преди това Левски, после Хитов, само лидерите са виновни, те да носят вината за групостите на всички... и колко добре е осъзнал медийния успех, да прокламира своята гледна точка, за да остане като истинска. И отново финансови злоупотреби, които да отрича... Нищо ново под слънцето за Драсов.

Другото, теоретик като Каравелов, но не и практик, с работа на терен не бил запомнен, точно обратното, покрил се бързо от горещите действия в уютна квартира:

"След провала на опита за въстание в България от 16 – 17 септември 1875 г. Ив. Драсов преустановил съвместната си революционна дейност не само с П. Хитов и Хр. Ботев, но също и със Ст. Стамболов и останалите бъдещи организатори на Априлското въстание."

Колко изводи можем да направим...

Редактирано Март 31, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

В писмо до Данаил Попов от 18 януари 1873 г. Иван Драсов пише: "Въстание, брате, въстание, то само ще ни спаси!... Аз мисля, че и Лъвский е на това мнение, като гледа, че по-добрите юнаци, с които мислеше да работи, както трябва, са изловени."

Това е съвсем Каравеловски и Тодор Пеевски подход, със сигурност е бил в Букурещ, много удобно, интелигентно и оправно оръдие на безумните идеи на пантофените вождове на БРЦК. Никаква мисъл за народа, за жертвите, въстание та въстание...

Още нещо открих, през 1876 г. Иван Драсов изобщо не отива на място да работи за въстание, тръгва Христо Ботев на бой, а Драсов остава на топло и завет като става един от основателите и съредакторите, заедно с Тодор Пеев и Светослав Миларов, на издавания вестник "Възраждане". Много забележителна компания имал за вестника, много подходяща...

Денис Иванов твърди, че Ив. Драсов пътувал до Белград в края на м. януари 1873 г.,чиято цел била среща с намиращия се там Любен Каравелов да научи какво точно се е случило с В. Левски.

Той е отбелязал и нещо изключително като дори не е осъзнал какво е открил:

"Според наличните сведения по време на октомврийската си обиколка Драсов и Славков са преследвали осъществяването и на още две цели – опровергаване на отправяните към БРК обвинения във финансови злоупотреби и обявяването на П. Хитов за основен виновник за „заарското приключение“. Предлага се хипотезата, че обвиненията към войводата Хитов били част от възприетата от двамата делегати на БРК стратегия за изчистване името на Букурещкия комитет и спечелване на подкрепа за новите му планове.Останалите изводи и заключения по посочения въпрос гласят –1)обиколката на Ив. Драсов и Н. Славков започнала на 14 и продължила до 27 октомври 1875 г.; 2) планът им предвиждал да се срещнат с представителите на петнадесет от емигрантските комитети, но в крайна сметка те успели да посетят само седем или осем от средищата на българската емиграция в Румъния; 3) целите, преследвани от Ив. Драсов и Н. Славков, не били постигнати като причината за това най-вероятно е техният опит за превръщане на авторитетния войвода П. Хитов в изкупителна жертва за провала на опита за въстание в България.

Звучи мно-о-о-го познато, преди това Левски, после Хитов, само лидерите са виновни, те да носят вината за групостите на всички... и колко добре е осъзнал медийния успех, да прокламира своята гледна точка, за да остане като истинска. И отново финансови злоупотреби, които да отрича... Нищо ново под слънцето за Драсов.

Другото, теоретик като Каравелов, но не и практик, с работа на терен не бил запомнен, точно обратното, покрил се бързо от горещите действия в уютна квартира:

"След провала на опита за въстание в България от 16 – 17 септември 1875 г. Ив. Драсов преустановил съвместната си революционна дейност не само с П. Хитов и Хр. Ботев, но също и със Ст. Стамболов и останалите бъдещи организатори на Априлското въстание."

Колко изводи можем да направим...

Не само Хитов е превърнат в изкупителна жертва, такъв е и Ботев. След поредица от възторжени писма на Ботев до Драсов, в които той го нарича "брате", следва едно като леден душ до Стамболов, писано малко след Старозагорското въстание:

Б а е   С т а м б о л о в! 

После отговорът ми до г. Горова, мисля, че е излишно да отговарям на разсъжденията ти в последното писмо. Ще ти благодаря само за това, че в тоя случай ти се показваш доброжелателен към мене, като ме запазваш от зачерньование „пред себе си и пред другите“. Вярвам, че ме запазваш добре и от чуждото зачерньование, което мисля да е станало цел на някои мои „приятели“. Така ли е? Ако е така, то хиляди пъти ти благодаря! Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения, но искам да те и извиня пред някои други интересующи се за това лица; затова прости ме, дето не ти пиша днес по-напространно. Ние скоро ще да се срещнеме.

Твой приятел   Х р.   Б о т й о в

Букур[ещ], 11 декемв[ри] 1875

N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато.

https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/stambolov.htm

Ботев е обвинен в злоупотреби с парите на комитета и както той пише за Драсов "той е една от главните причини на моето днес лошо положение".

След това Ботев няма кореспонденция с Драсов.

Изглежда матрицата при Драсов е била една и съща, печели доверие, след което завлича жертвата си, но още не съм съвсем наясно точно по какъв начин го е правел.

Доколкото разбирам от другите писма на Ботев до него, подтиквал е Ботев да вземе огромен заем за печатница и нов вестник и по някакъв начин го е убедил, че този заем е гарантиран.

Ботев има писма и до Димитър Горов, от които става ясно, че голяма част от този заем е бил взет от Горов и Ботев е имал затруднения да го изплаща.

Но не само Ботев, от писмото личи, че и между Стамболов и Драсов е имало нещо подобно, защото Ботев моли Стамболов да не го "меси" в тези техни взаимоотношения.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не само Хитов е превърнат в изкупителна жертва, такъв е и Ботев. След поредица от възторжени писма на Ботев до Драсов, в които той го нарича "брате", следва едно като леден душ до Стамболов, писано малко след Старозагорското въстание:

Б а е   С т а м б о л о в! 

После отговорът ми до г. Горова, мисля, че е излишно да отговарям на разсъжденията ти в последното писмо. Ще ти благодаря само за това, че в тоя случай ти се показваш доброжелателен към мене, като ме запазваш от зачерньование „пред себе си и пред другите“. Вярвам, че ме запазваш добре и от чуждото зачерньование, което мисля да е станало цел на някои мои „приятели“. Така ли е? Ако е така, то хиляди пъти ти благодаря! Аз съм виноват и съм ти длъжен в много отношения, но искам да те и извиня пред някои други интересующи се за това лица; затова прости ме, дето не ти пиша днес по-напространно. Ние скоро ще да се срещнеме.

Твой приятел   Х р.   Б о т й о в

Букур[ещ], 11 декемв[ри] 1875

N. B. Моля ти се, това, което имаш лично с Драсова и с други, не меси и мене в него. Аз и тъй пострадах твърде много от тоя човек. Освен дето ме подигра с 95 фр., дадени нему назаем (това аз му прощавам), но той е една от главните причини на моето днес лошо положение. Но нищо! Аз ще да изплувам из това блато.

https://litclub.bg/library/bg/botev/pisma/stambolov.htm

Ботев е обвинен в злоупотреби с парите на комитета и както той пише за Драсов "той е една от главните причини на моето днес лошо положение".

След това Ботев няма кореспонденция с Драсов.

Изглежда матрицата при Драсов е била една и съща, печели доверие, след което завлича жертвата си, но още не съм съвсем наясно точно по какъв начин го е правел.

Доколкото разбирам от другите писма на Ботев до него, подтиквал е Ботев да вземе огромен заем за печатница и нов вестник и по-някакъв начин го е убедил, че този заем е гарантиран.

Ботев има писма и до Димитър Горов, от които става ясно, че голяма част от този заем е бил взет от Горов и Ботев е имал затруднения да го изплаща.

Но не само Ботев, от писмото личи, че и между Стамболов и Драсов е имало нещо подобно, защото Ботев моли Стамболов да не го "меси" в тези техни взаимоотношения.

Аз съм запомнила "Брате, Драсов", а то каква била истината...

Трудното е, че Драсов наистина е умеел да не оставя следи, които го очернят и има защо нашите историци да са изпитвали почит към него. Но докато не изясним и неговия принос в събитията, няма да стигнем до истината. 

Нещо важно, Пъшков е влязъл в комитета заради него, били са приятели от деца. Това е причината Марин Поплуканов да поведе Левски към къщата на Драсов и там да направят събрание, първото. Драсов е бил много общителен и е познавал дузина младежи в Ловеч, поканил и братовчеда си Димо... Наистина самият комитет се базира на неговите контакти, затова е и първия му, временен председател, преди Марин. 

Наистина е бил добър в писането, съчинява убедително писма с предателството на поп Кръстьо така че и Данаил Попов да повярва. 

Оставил е "Софийското приключение в края на 1872 г. или сто български заточеници", но не съм го открила в нет-а, сигурно го има само на хартия... 

Иван Драсов наистина е имал интерес към отровите, започвам да се питам Никола Сирков откъде ли е получил своята, ако е бил отровен, Драсов искал от Данаил Попов в писмото си от 21 юли 1871 г. бавно действаща отрова. „За прахъ-тъ кой-то ни бележите че был отъ ведньжь ний от него имаме, намъ ни е нужденъ отъ оня кой-то наималко въ разтояние въ една 7 (седмица) поне да подействува. Потрудете ся дано отъ него ни намерите, той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...”

Редактирано Март 31, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 12 часа, Borova gora said:

Иван Драсов наистина е имал интерес към отровите, започвам да се питам Никола Сирков откъде ли е получил своята, ако е бил отровен, Драсов искал от Данаил Попов в писмото си от 21 юли 1871 г. бавно действаща отрова. „За прахъ-тъ кой-то ни бележите че был отъ ведньжь ний от него имаме, намъ ни е нужденъ отъ оня кой-то наималко въ разтояние въ една 7 (седмица) поне да подействува. Потрудете ся дано отъ него ни намерите, той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...”

В разпита пред Софийската комисия, един от разпитваните разказва, че е други двама членове на комитета в селото са правили опит да го отровят, като му сипали някакъв прах в кафето, но той не го изпил и така се спасил. От същите разпити става ясно, че комитетът в Ловеч ги е снабдил с отрова, като на членовете на комитетите са били раздадени хартиени пликчета с такава отрова, в случай на залавяне да я използват за самоубийство, за да не издават. Левски също е притежавал такова пликче, което Никола Цвятков по собствените му думи му е отнел в Къкрина. Срещу поп Кръстьо след освобождението на два пъти са били правени опити да бъде отровен, той пише за това в требника, очевидно комитетът е действал и след освобождението. Новото в писмото на Драсов е, че са търсели бавнодействаща отрова, която да не оставя съмнение за насилствена смърт, и изглежда смъртта на Сирков е била причинена от такъв вид отрова. Фактът, че Христо Иванов Големия идва да екзекутира местния хекимин е показателен, нали Драсов сам пише "той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...” Очевидно са намерили приятел-доктор в Ловеч, за негов лош късмет го е намерил и Големия по-късно.

 

Преди 12 часа, Borova gora said:

Трудното е, че Драсов наистина е умеел да не оставя следи, които го очернят и има защо нашите историци да са изпитвали почит към него. Но докато не изясним и неговия принос в събитията, няма да стигнем до истината. 

И все пак е оставил. Сега ми идва на ум нещо за дописаното в писмото на Левски до Попхинов. Левски го е датирал 25 август. Голяма Богородица по стар стил се е чествала на 28 август. Следователно писмото на Левски е писано преди случката в къщата на Денчо. Драсов тогава все още е бил в Ловеч. Това обяснява дописаното от него под писмото на Левски.

[Borova gora]

Преди 5 часа, Б. Киров said:

В разпита пред Софийската комисия, един от разпитваните разказва, че е други двама членове на комитета в селото са правили опит да го отровят, като му сипали някакъв прах в кафето, но той не го изпил и така се спасил. От същите разпити става ясно, че комитетът в Ловеч ги е снабдил с отрова, като на членовете на комитетите са били раздадени хартиени пликчета с такава отрова, в случай на залавяне да я използват за самоубийство, за да не издават. Левски също е притежавал такова пликче, което Никола Цвятков по собствените му думи му е отнел в Къкрина. Срещу поп Кръстьо след освобождението на два пъти са били правени опити да бъде отровен, той пише за това в требника, очевидно комитетът е действал и след освобождението. Новото в писмото на Драсов е, че са търсели бавнодействаща отрова, която да не оставя съмнение за насилствена смърт, и изглежда смъртта на Сирков е била причинена от такъв вид отрова. Фактът, че Христо Иванов Големия идва да екзекутира местния хекимин е показателен, нали Драсов сам пише "той ся намира у докторы-ты, поискайте отъ некой докторъ ако сте ближни приятели съ некого...” Очевидно са намерили приятел-доктор в Ловеч, за негов лош късмет го е намерил и Големия по-късно.

 

И все пак е оставил. Сега ми идва на ум нещо за дописаното в писмото на Левски до Попхинов. Левски го е датирал 25 август. Голяма Богородица по стар стил се е чествала на 28 август. Следователно писмото на Левски е писано преди случката в къщата на Денчо. Драсов тогава все още е бил в Ловеч. Това обяснява дописаното от него под писмото на Левски.

Дали нямате предвид 28април, н 28-ми август?

Тук втората статия интересна:
https://levskifoundation.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/01/bv_t14.pdf

по голямата тема за обирите убийствата...

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Дали нямате предвид 28април, н 28-ми август?

Не, имам предвид празника Успение Богородично, Голяма Богородица, който се чества на 15 август, по стар стил през 1872 той се е падал на 28-ми август за нас днес, но пък датировката в писмото на Левски е също по стар стил... така че, остава единствената реална възможност тази добавка от Драсов да е правена в Ловеч, т.е. десет дни след убийството на слугата, Драсов да не е бил заминал. Иначе няма никакъв смисъл да пише нещо в писмо за Анастас в Плевен, което няма да отиде при Анастас в Плевен. Всъщност никой историк досега не е показал, публикувал, някакъв документ, удостоверяващ, че Иван Драсов е напуснал Ловеч преди убийството в къщата на Денчо Халача. Още повече мнозина от съвременниците го твърдят, че е заминал след, а не преди.

 

Преди 1 час, Borova gora said:

Тук втората статия интересна:
https://levskifoundation.wordpress.com/wp-content/uploads/2015/01/bv_t14.pdf

Чел съм я и съм съгласен с почти всичко в нея.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Не, имам предвид празника Успение Богородично, Голяма Богородица, който се чества на 15 август, по стар стил през 1872 той се е падал на 28-ми август за нас днес, но пък датировката в писмото на Левски е също по стар стил... така че, остава единствената реална възможност тази добавка от Драсов да е правена в Ловеч, т.е. десет дни след убийството на слугата, Драсов да не е бил заминал. Иначе няма никакъв смисъл да пише нещо в писмо за Анастас в Плевен, което няма да отиде при Анастас в Плевен. Всъщност никой историк досега не е показал, публикувал, някакъв документ, удостоверяващ, че Иван Драсов е напуснал Ловеч преди убийството в къщата на Денчо Халача. Още повече мнозина от съвременниците го твърдят, че е заминал след, а не преди.

 

Чел съм я и съм съгласен с почти всичко в нея.

Странно е, защото първо Драсов не бил в Ловеч, заминал направо за Чехия, после се оказа, че минал през Влашко, последно не е ясно кога е заминал и кога дал на Марин касовата книга. Все ми се струва, или е издавал или е знаел за издаването. За първи път не участвал с Дякона при обир, ако е бил в града следва да е бил с него. Леко се измъкват от полицията и роднините му, ни бой, ни задържане, а от тяхна страна била разкована оградата. Плюс, Димо Драсов и Лукан Цачев са в списъка, защо би издал роднини?

[Б. Киров]

Преди 56 минути, Borova gora said:

Странно е, защото първо Драсов не бил в Ловеч, заминал направо за Чехия, после се оказа, че минал през Влашко, последно не е ясно кога е заминал и кога дал на Марин касовата книга. Все ми се струва, или е издавал или е знаел за издаването. За първи път не участвал с Дякона при обир, ако е бил в града следва да е бил с него. Леко се измъкват от полицията и роднините му, ни бой, ни задържане, а от тяхна страна била разкована оградата. Плюс, Димо Драсов и Лукан Цачев са в списъка, защо би издал роднини?

Не странно, а абсурдно е, Драсов да пише бележка върху писмото на Левски във Влашко, след като писмото на Левски е адресирано до Попхинов в Плевен. Дори да е имало копие или оригинал за архив в Букурещ или Турну Магуреле от това писмо, то на всеки вменяем човек ще е ясно, че друго копие или оригинал е отишъл към Плевен, защо да се обръща към адресат, който няма да прочете неговата бележка. Така че за мен тезата, че Иван Драсов е писал бележката си адресирана до Анастас Попихинов в писмото на Левски до Анастас на територията на Влашко е невъзможна. Никой няма да праща писмото най-напред до Турну Магуреле или до Букурещ, та след това да му препращат това писмо на Анастас в Плевен.

И остава най-очевидното и резонното - Драсов е писал тази бележка върху оригинала на писмото в Ловеч.

Обаче писмото е датирано от Левски 25 август, а се твърди от историци, че по това време Драсов бил напуснал пределите на България.

Тогава кой Драсов е сложил бележката и подписа си под писмото на Левски от 25 август 1872, да не би негов клонинг в България, докато оригинала е във Влашко?

Убийството на слугата е на 14, писмото на Левски е датирано на 25-ти, подписа на Драсов е под него.

Къде е бил Иван Драсов десет дни най-малко след убийството на слугата. Според мен, без никакво съмнение, в пределите на Българско, а най-вероятно в Ловеч, за да чете и дописва писмо на Левски. И тогава инициала М. отдолу е на Марин Поплуканов, колективно творчество, целящо да успокои Анастас, че Левски е "чист", защото Анастас се е съмнявал даже, че Левски е агент на османската полиция, "чист е, бай Анастасе", Марин и Иван Драсов ти го гарантират.

Но същественото тук е, че Левски, както и в други негови писма, ни е оставил черно на бяло доказателства.

За роднинството на Драсов с Лукан Цачев не знаех, сега научавам от Вас.

Посочил е Димо Драсов, защото и без да го беше посочил всичко показва, че нападението е започнало оттам - разкованите дъски на оградата, набитите колове откъм турския хан в двора му и изпуснатия патрон от пушката си сочат сами към Димо Драсов.

Ето и първата страница от писмото на Левски до Анастас Попхинов, под страница втора от което се е разписал Иван Драсов, писмото е датирано и адресирано до Плевен от Левски:

Втората страница съм я публикувал по-горе

Сигнатура: НБКМ-БИА, ф. 88, а. е. 18, л. 2-3

Има го на този линк на Националната библиотека:

https://digilib.nationallibrary.bg/nb/public/image

 

[Borova gora]

Преди 44 минути, Б. Киров said:

Не странно, а абсурдно е, Драсов да пише бележка върху писмото на Левски във Влашко, след като писмото на Левски е адресирано до Попхинов в Плевен. Дори да е имало копие или оригинал за архив в Букурещ или Турну Магуреле от това писмо, то на всеки вменяем човек ще е ясно, че друго копие или оригинал е отишъл към Плевен, защо да се обръща към адресат, който няма да прочете неговата бележка. Така че за мен тезата, че Иван Драсов е писал бележката си адресирана до Анастас Попихинов в писмото на Левски до Анастас на територията на Влашко е невъзможна. Никой няма да праща писмото най-напред до Турну Магуреле или до Букурещ, та след това да му препращат това писмо на Анастас в Плевен.

И остава най-очевидното и резонното - Драсов е писал тази бележка върху оригинала на писмото в Ловеч.

Обаче писмото е датирано от Левски 25 август, а се твърди от историци, че по това време Драсов бил напуснал пределите на България.

Тогава кой Драсов е сложил бележката и подписа си под писмото на Левски от 25 август 1872, да не би негов клонинг в България, докато оригинала е във Влашко?

Убийството на слугата е на 14, писмото на Левски е датирано на 25-ти, подписа на Драсов е под него.

Къде е бил Иван Драсов десет дни най-малко след убийството на слугата. Според мен, без никакво съмнение, в пределите на Българско, а най-вероятно в Ловеч, за да чете и дописва писмо на Левски. И тогава инициала М. отдолу е на Марин Поплуканов, колективно творчество, целящо да успокои Анастас, че Левски е "чист", защото Анастас се е съмнявал даже, че Левски е агент на османската полиция, "чист е, бай Анастасе", Марин и Иван Драсов ти го гарантират.

Но същественото тук е, че Левски, както и в други негови писма, ни е оставил черно на бяло доказателства.

За роднинството на Драсов с Лукан Цачев не знаех, сега научавам от Вас.

Посочил е Димо Драсов, защото и без да го беше посочил всичко показва, че нападението е започнало оттам - разкованите дъски на оградата, набитите колове откъм турския хан в двора му и изпуснатия патрон от пушката си сочат сами към Димо Драсов.

 

Нямах предвид Цачев, само Димо и баща му. 

Не навсякъде обаче пишат, че послеслова е на Драсов:

https://pavelnik.blogspot.com/2018/02/25-1872.html

Велико Търново - Асеновци, а М - отец Матей Миткалото.

Гледам, но разчитането на почерци не ми е силна страна. Не знам къде е истината..

Редактирано Април 1, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 минути, Borova gora said:

Велико Търново - Асеновци, а М - отец Матей Миткалото.

Не знам къде е истината..

Това е блог на един ентусиаст, и коментара му е смехотворен. То е видно от подписа на Драсов, поне там си е написал четливо името. Че е неговия подпис и почерк, позабавлявайте се малко с негово писане на протокол от август 1875, когато се явява пак "секретар", тоест писар в БРК, той им е писал протокола за въстанието, може да се види степента му на грамотност и инфантилния, според мен, почерк:

Ако прочетете и текста, ще се забавлявате повече.

Боже пази България...

[Borova gora]

Преди 24 минути, Б. Киров said:

Това е блог на един ентусиаст, и коментара му е смехотворен. То е видно от подписа на Драсов, поне там си е написал четливо името. Че е неговия подпис и почерк, позабавлявайте се малко с негово писане на протокол от август 1875, когато се явява пак "секретар", тоест писар в БРК, той им е писал протокола за въстанието, може да се види степента му на грамотност и инфантилния, според мен, почерк:

Ако прочетете и текста, ще се забавлявате повече.

Боже пази България...

Трудно му разчитам 

Но и във Търново е Големия, а той няма нужда бай Анастас да го запознава с Левски.

Това обаче все още не прави Драсов търсения издайник.

Има един ключов момент, издайникът не е знаел, че Левски е от Карлово, само че е от Пловдивско. Латинеца и Големия, поп Кръстьо го знаят от Белград. Очевидно не са разказвали, щом другите не са научили. Кои биха могли да не знаят?

Редактирано Април 1, 2025 от Borova gora

[Borova gora]

Преди 13 часа, Borova gora said:

Трудно му разчитам 

Но и във Търново е Големия, а той няма нужда бай Анастас да го запознава с Левски.

Това обаче все още не прави Драсов търсения издайник.

Има един ключов момент, издайникът не е знаел, че Левски е от Карлово, само че е от Пловдивско. Латинеца и Големия, поп Кръстьо го знаят от Белград. Очевидно не са разказвали, щом другите не са научили. Кои биха могли да не знаят?

Много го мисля, защото точно за него и за Иван Колев нямаме достатъчно информация. Драсов е този, който оставя систематизиран, богат архив, явно не го е притеснявало какви изводи могат да бъдат направени от съдържанието в него. Имал е чувство за история. Марин Поплуканов оставя най-малко следи. И всеки пак Драсов има дял в издайничеството през август, давал е и пълна подкрепа на Общия, вероятно подтикван от Поплуканов. Някак ми се губи конкретна нишка как точно се е случило, четох още веднъж Требника на поп Кръстьо, след убийството на дякон Паисий е имало голямо брожение, гласове против извършеното, тогава нещо се е счупило, затова и бойната дружина отказала участие в обира на Денчо. Но това все още не е причина някой да търчи към конака с пълното съзнание, че унищожава организация за освобождението на българско, никой не е бил глупав от тях, за да го направи, нещо го е извадило от равновесие...

Има и още нещо, Сиркова подчертава, че Али Чауш му дал тескерето т.е. всички са разбрали, което е породило безкрайни размисли в Никола Сирков накъде да бяга и как, на него Али Чауш не би му осигурил тескере...

/Принципно Драсов се оказал пантофен революционер като Каравелов, но това не е причина да бъде издайник. Мисля си дали е имал специална връзка с Букурещ, той е водел кореспонденцията, получавал писма, отговарял, може да е имало предназначени за него, не за Апостола и дали оттам не са инспирирали нещо, за да отнемат властта на Левски и да обезсмислят пълномощното му, организацията му да бъде поделена с Общия и Фердинанд, "разделяй и владей", за да остане единствен Каравелов недосегаемия шеф.../

Редактирано Април 2, 2025 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Много го мисля, защото точно за него и за Иван Колев нямаме достатъчно информация. Драсов е този, който оставя систематизиран, богат архив, явно не го е притеснявало какви изводи могат да бъдат направени от съдържанието в него. Имал е чувство за история. Марин Поплуканов оставя най-малко следи. И всеки пак Драсов има дял в издайничеството през август, давал е и пълна подкрепа на Общия, вероятно подтикван от Поплуканов. Някак ми се губи конкретна нишка как точно се е случило, четох още веднъж Требника на поп Кръстьо, след убийството на дякон Паисий е имало голямо брожение, гласове против извършеното, тогава нещо се е счупило, затова и бойната дружина отказала участие в обира на Денчо. Но това все още не е причина някой да търчи към конака с пълното съзнание, че унищожава организация за освобождението на българско, никой не е бил глупав от тях, за да го направи, нещо го е извадило от равновесие...

Има и още нещо, Сиркова подчертава, че Али Чауш му дал тескерето т.е. всички са разбрали, което е породило безкрайни размисли в Никола Сирков накъде да бяга и как, на него Али Чауш не би му осигурил тескере...

/Принципно Драсов се оказал пантофен революционер като Каравелов, но това не е причина да бъде издайник. Мисля си дали е имал специална връзка с Букурещ, той е водел кореспонденцията, получавал писма, отговарял, може да е имало предназначени за него, не за Апостола и дали оттам не са инспирирали нещо, за да отнемат властта на Левски и да обезсмислят пълномощното му, организацията му да бъде поделена с Общия и Фердинанд, "разделяй и владей", за да остане единствен Каравелов недосегаемия шеф.../

Вие търсите автора на доноса, направен за информацията на Хамди, в личностни взаимоотношения между ловчанлии, но, според мен, случаят не е бил такъв. В тази информация виждам много по-мащабен план, отколкото личните интереси на отделни личности в Ловеч.

Първо - пропуснат е Каравелов и няма нищо конкретно за комитета в Букурещ. А авторът на доноса е бил запознат с тази информация /каналите за оръжие/ и провеждането на събрание през май.

Второ - пропуснат е Общи. Авторът на доноса е знаел за Общи и ролята му във ВРО, както и за връзката му с Букурещ и Каравелов.

Ето защо, мисля, че доносът е целял не просто да отдалечи Левски от Ловеч, за да се заметат злоупотребите с пари и да се осуети въстание. Според мен доносът е целял пълно разбиване на ВРО на Левски при минимални щети за БРЦК и за Общи, който е бил протеже на БРЦК в Букурещ.

[Borova gora]

Преди 37 минути, Б. Киров said:

Вие търсите автора на доноса, направен за информацията на Хамди, в личностни взаимоотношения между ловчанлии, но, според мен, случаят не е бил такъв. В тази информация виждам много по-мащабен план, отколкото личните интереси на отделни личности в Ловеч.

Първо - пропуснат е Каравелов и няма нищо конкретно за комитета в Букурещ. А авторът на доноса е бил запознат с тази информация /каналите за оръжие/ и провеждането на събрание през май.

Второ - пропуснат е Общи. Авторът на доноса е знаел за Общи и ролята му във ВРО, както и за връзката му с Букурещ и Каравелов.

Ето защо, мисля, че доносът е целял не просто да отдалечи Левски от Ловеч, за да се заметат злоупотребите с пари и да се осуети въстание. Според мен доносът е целял пълно разбиване на ВРО на Левски при минимални щети за БРЦК и за Общи, който е бил протеже на БРЦК в Букурещ.

Това имам предвид с текста в скобите, но пък Каравелов не е оставил никаква следа да видим с кого е кореспондирал, какво и т.н. Добре, че е бил Данаил Попов да прави преписи на писмата на Левски, да знаем какво се е случвало.

Левски поставил въпроса той къде е в работата и му дали пълномощно. Пред волята на другите Каравелов запазил самообладание. Но в момента, в който му видял гърба и ги нямало другите от БРЦК, Каравелов, който се борел за постове и в следосвобожденска България, предприел нещо. Общия повече не искал да види Дякона или да му се подчинява, та се наложило Драсов да го търси с писмото-заповед за убийството на дякон Паисий, а след това и Ловеч не бил същия за Левски, нито Етрополе, където Тодор Пеев надробил каквото надробил. Анастас Попхинов побързал да напише злобното си писмо и да въвлече и брат си, така че Апостола да остане сам, съвсем сам...

Но трябва в Ловеч да са получили писмо от него или някой пратеник да се е появил, за да се задейства механизма на предателството. И някакво обещание от негова страна.

 

 

[Б. Киров]

Преди 1 час, Borova gora said:

Това имам предвид с текста в скобите, но пък Каравелов не е оставил никаква следа да видим с кого е кореспондирал, какво и т.н. Добре, че е бил Данаил Попов да прави преписи на писмата на Левски, да знаем какво се е случвало.

Левски поставил въпроса той къде е в работата и му дали пълномощно. Пред волята на другите Каравелов запазил самообладание. Но в момента, в който му видял гърба и ги нямало другите от БРЦК, Каравелов, който се борел за постове и в следосвобожденска България, предприел нещо. Общия повече не искал да види Дякона или да му се подчинява, та се наложило Драсов да го търси с писмото-заповед за убийството на дякон Паисий, а след това и Ловеч не бил същия за Левски, нито Етрополе, където Тодор Пеев надробил каквото надробил. Анастас Попхинов побързал да напише злобното си писмо и да въвлече и брат си, така че Апостола да остане сам, съвсем сам...

Но трябва в Ловеч да са получили писмо от него или някой пратеник да се е появил, за да се задейства механизма на предателството. И някакво обещание от негова страна.

Каравелов не е оставил следа, но Панайот Хитов е оставил. През лятото на 1871 Панайот подписва договор с черногорския войвода Джуро Матанович за съвместни действия на Черна Гора, Сърбия и България при въстание в Босна и Херцеговина. Това прави въпреки несъгласието на Левски и през главата на Левски с мълчаливото одобрение на Каравелов.

Кой е Джуро Матанович:

https://sr.wikipedia.org/sr-el/Ђуро_Матановић

той не е просто един от войводите, а доверено лице на княз Данаил, дългогодишен владетел на Черна гора, чиято династия е имала претенции да оглави една Велика Сърбия, в която да влизат и българите.

На Общото събрание в Букурещ Панайот не е присъствал, но въпреки това е бил избран за един от шестимата в Централния комитет.

Изпращането на Димитър Общи с препоръка от Панайот и Каравелов не е някакво недоглеждане, а следване на същата последователна политика, провеждана от Сърбия. Да се предизвика въстание в Босна, Херцеговина и българските земи, след което Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. Панайот и Каравелов, и двамата на пенсия при сръбското правителство, са следвали неотклонно тази линия.

В тези години в Сърбия управляво регенство, кралят е малолетен, а централна роля в тричленното регенство има Йован Ристич. Ристич е либерал и бивш член на сръбската Омладина, еквивалент на Млада България в България. Ристич е радетел на южнославянска федерация под егидата на Сърбия, също като и Каравелов. Каравелов започва политическата си кариера именно в Белград като писател адмириран от Омладина, неговият роман "Крива ли е съдбата" е написан в Белград на сръбски и става знаме за омладинци.

Специален пратеник до Ловчанци не е бил необходим, Марин Поплуканов като участник в събранието е можел да предаде всички послания на каравеловата партия в дните след събранието. Не знаем с положителност дали и Иван Драсов не е взел участие в това събрание, но и един е достатъчен. Решенията за убийствата, включително на Паисий, са се вземали с вишегласие. Паисий е убит по донос на Общи, натопен е от него. Триото Пъшков, Драсов, Поплуканов е гласувало единодушно и за обира в Арабаконак, въпреки несъгласието на Левски, същото трио налага Димитър Общи като апостол с равни права на тези на Левски. Само за по-малко от година Общи сепарира цялата Софийска област до Ловеч под пълен негов контрол.

Не случайно Ви писах да прочетете текста на протокола от 1875, в който е изложен план за Старозагорското въстание. Целият план се свежда до навлизането на една чета от 2000 души под командата на Панайот Хитов от Сърбия в българските земи. И пак се очаква въстание в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора.

[Borova gora]

Преди 2 часа, Б. Киров said:

Каравелов не е оставил следа, но Панайот Хитов е оставил. През лятото на 1871 Панайот подписва договор с черногорския войвода Джуро Матанович за съвместни действия на Черна Гора, Сърбия и България при въстание в Босна и Херцеговина. Това прави въпреки несъгласието на Левски и през главата на Левски с мълчаливото одобрение на Каравелов.

Кой е Джуро Матанович:

https://sr.wikipedia.org/sr-el/Ђуро_Матановић

той не е просто един от войводите, а доверено лице на княз Данаил, дългогодишен владетел на Черна гора, чиято династия е имала претенции да оглави една Велика Сърбия, в която да влизат и българите.

На Общото събрание в Букурещ Панайот не е присъствал, но въпреки това е бил избран за един от шестимата в Централния комитет.

Изпращането на Димитър Общи с препоръка от Панайот и Каравелов не е някакво недоглеждане, а следване на същата последователна политика, провеждана от Сърбия. Да се предизвика въстание в Босна, Херцеговина и българските земи, след което Сърбия и Черна гора да обявят война на Османската империя. Панайот и Каравелов, и двамата на пенсия при сръбското правителство, са следвали неотклонно тази линия.

В тези години в Сърбия управляво регенство, кралят е малолетен, а централна роля в тричленното регенство има Йован Ристич. Ристич е либерал и бивш член на сръбската Омладина, еквивалент на Млада България в България. Ристич е радетел на южнославянска федерация под егидата на Сърбия, също като и Каравелов. Каравелов започва политическата си кариера именно в Белград като писател адмириран от Омладина, неговият роман "Крива ли е съдбата" е написан в Белград на сръбски и става знаме за омладинци.

Специален пратеник до Ловчанци не е бил необходим, Марин Поплуканов като участник в събранието е можел да предаде всички послания на каравеловата партия в дните след събранието. Не знаем с положителност дали и Иван Драсов не е взел участие в това събрание, но и един е достатъчен. Решенията за убийствата, включително на Паисий, са се вземали с вишегласие. Паисий е убит по донос на Общи, натопен е от него. Триото Пъшков, Драсов, Поплуканов е гласувало единодушно и за обира в Арабаконак, въпреки несъгласието на Левски, същото трио налага Димитър Общи като апостол с равни права на тези на Левски. Само за по-малко от година Общи сепарира цялата Софийска област до Ловеч под пълен негов контрол.

Не случайно Ви писах да прочетете текста на протокола от 1875, в който е изложен план за Старозагорското въстание. Целият план се свежда до навлизането на една чета от 2000 души под командата на Панайот Хитов от Сърбия в българските земи. И пак се очаква въстание в Босна и Херцеговина и намесата на Сърбия и Черна гора.

Това да, но не вярвам да не е имало комуникация между Каравелов и ловчанлии за всичко, което се случвало в техния град. Разбрали са, че той е председателя, лидера и не вярвам по някакъв начин да не са му докладвали, а дори и съгласували с него някои действия. Не зная дали в плановете е влизало предателство в конака, но от сегашна гледна точка, изглежда внимателно подготвена акция, не е от случаен разпит на Марин например, когото обискирали за убийството на слугата. Ако е искал, много информация е можел да скрие, по-малко да съобщи. После, обикновено са участвали в Левски в обири, този път го оставят да чака някой Вутьо... според мен защото издайничеството вече е било факт и не са искали да влизат в полезрението на полицията, между убийството на дякон Паисий и обира на Денчо се е случило. 

Но ако го е подсказал, внушил Каравелов, защо са издадени каналите за винтовките, той би следвало да продължи да разчита на въоръжаване на революционерите...

[Б. Киров]

Преди 6 часа, Borova gora said:

Но ако го е подсказал, внушил Каравелов, защо са издадени каналите за винтовките, той би следвало да продължи да разчита на въоръжаване на революционерите...

Този въпрос съм си го задавал и съм му отговорил, затова бързо Ви отговарям: защото на просръбската каравелова група в БРЦК не им е било необходимо успешно и добре подготвено въстание в българските земи, а зле организиран стихиен бунт, който само да ангажира турските гарнизони тук, но не и да успее като въоръжена акция. Планът за внасяне на големи количества модерно оръжие е бил само и единствено на Левски и той не започва от събранието в Букурещ, а много по-рано, фиксиран е в писмата му.

Планът на просръбската дружинка е този на Старозагорското въстание - влизат добре въоръжени чети от Сръбско, те са основните ударни сили, жилят и бягат, каквото е правел Панайот през 1867, когато байрактар му е бил Левски. Задачата на такова зле подготвено въстание е била да облекчи сръбската и черногорската армия на техния фронт, да отвлече османска армия оттам. По време на Априлското въстание и след него се случва точно това, Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция, но я губят. Тогава се намесва Русия, но това вече е друга история.

Преди 6 часа, Borova gora said:

Това да, но не вярвам да не е имало комуникация между Каравелов и ловчанлии за всичко, което се случвало в техния град. Разбрали са, че той е председателя, лидера и не вярвам по някакъв начин да не са му докладвали, а дори и съгласували с него някои действия.

Мисля, че комуникаторите са били Пеев и Драсов. По-късните събития потвърждават тези ми предположения - Драсов отива да се отчете на Каравелов в Букурещ в началото на 1873, там отива и Пеев. През 1876 Пеев, Драсов и фамозният Сапунов-Миларов пак се събират като редактори на вестник "Възраждане", Пеев по това време е деловодител на Българското Книжовно Дружество и ридае в писмата си, че Дружеството няма пукнат лев да си плати сметките, но пари за вестника и печатница незнайно как намира.

Водим си ние с Вас тук платонови диалози, под равнодушния поглед на съфорумците, единствено Деф проявява вял интерес, което започна да ме отегчава малко, честно казано