Народе???? или Кой предаде Левски?

[Borova gora]

Преди 4 часа, Б. Киров said:

Никола Ковачев е родом от Сопот, има го в списъка на участниците във Втората легия, бил е учител в Ловеч от 1863-та, с прекъсване през 1868-ма, когато учителства в родния си град Сопот /след Легията/. Вазов му дава описание в "Даскалите, спомени от ученическите ми години":

https://www.rulit.me/books/daskalite-spomeni-iz-uchenicheskite-mi-godini-read-184587-11.html

Този човек трябва да е бил драгоманина, който след 1871-ва, когато се пенсионира Захарий Княжевски:

https://bg.wikipedia.org/wiki/Захарий_Княжески

трябва да е бил Якобсон, по-късно забегнал в Лондон с руски дипломатически документи, публикувани в България след Освобождението:

http://www.promacedonia.org/ofrdo/ofrdo_pred.htm

Тези документи, изобличаващи машинации на руската дипломация в България, са били оспорвани като фалшификати, но въпросният Якобсон, ако той е бил драгоманин по това време, според мен е имал достатъчно мотивация да предаде Кънчев още тогава.

Обретенов е поддържал връзка с Княжевски и това е отразено в негова кореспонденция.

А какво пише за "списъка" на Кънчев във въпросния том? Не мога откъдето съм да си го поръчам...

Имам още петдесетина страници, но сега вече е много интересно и по нашата тема, Устава и двете окръжни писма, одобрени на събранието са доставени през Русе, като Обретенов лично ги пренесъл до Търново и ги дал на Големия, използвайки каруца за целта. Да, ама тези документи са били в ръцете само на председателите на комитети, как са попаднали в полицията, в ръцете на Хамди паша почти едновременно с появата им в българско? На път съм да си мисля, че въпросът е риторичен...

Освен това през декември 1872г. ги посетил бившият им наемател Шакир бей, вече член на Извънредната Комисия, за да провери дали не са се забъркали в нещо Обретенови... 

По-горе, връзката с шифрования списък и писмото на Апостола, от когото Филип Тотю искал подписите на 800 български големци, който да представи на Руския Император я направих аз, единствения случай на споменаване на събиране на подписи... Нямам идея дали е изпълнено искането на Тотю и дали Кънчев носел някакъв такъв списък, но това е единствената следа, която ми хрумна.

Драгоманът, говорил с Кънчев е Захари Княжевски, той е изпратен по-късно и в София, макар и вече пенсиониран, да следи процеса... Но никаква конспиративност в Кънчев, казал си и в Търново, и в Русе накъде пътувал, а на всичкото отгоре, съобщил, че след Букурещ ще заминел за Русия. На кого ли още какво ли е съобщил и изобщо това, дето пренасял дали наистина не е било за Христо Георгиев, а от него до Филип Тотю?

Плюс, в запазеното тескере на Кънчев, изпратено в оригинал на Великия Везир, се вижда, че е пътувал до Влашко между 6 и 11 януари, 1872г., вече няма съмнение, потвърдено е, точно както и предположихме. 

Редактирано Понеделник в 17:17 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 13 часа, Borova gora said:

По-горе, връзката с шифрования списък и писмото на Апостола, от когото Филип Тотю искал подписите на 800 български големци, който да представи на Руския Император я направих аз, единствения случай на споменаване на събиране на подписи... Нямам идея дали е изпълнено искането на Тотю и дали Кънчев носел някакъв такъв списък, но това е единствената следа, която ми хрумна.

Писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса е датирано от април 1871 и в него Левски, според мен, фактически отказва да събира такива подписи, аргументирайки се, че те ще бъдат в полза единствено на руския император. Така че, ако Кънчев е събирал подписи, правел го е не по нареждане на Левски. Кънчев е бил в Букурещ в началото на януари по нареждане на Левски и нищо не му е пречело да предаде тогава списък с подписи, но той го е носел за Букурещ или Русия в началото на март, не може да е събрал десетки или стотици подписи за 50 дни, това е било направено по-рано, и най-вероятно при съвместната им обиколка с Левски, защото цитираните от Византис 14 града съвпадат точно със записката на Левски за обиколените съвместно с Кънчев 14 града.

Изводът за мен е, че Кънчев е работел за поръчители в Букурещ и Русия, а те може да са само Добродетелната дружина на Христо Георгиев и Одеското настоятелство на Никола Тошков. Сам по себе си Филип Тотю не е представлявал никой, той е написал писмото си до Левски от името на Одеското настоятелство. Левски го порицава и за намерението му да вкара в българско 3000 пушки от Одеса с цел да вдигне локално въстание в Силистренско през лятото на 1871 в същото писмо. 

Между другото, руски пушки все пак са били прехвърлени, в донесенията на чуждестранните консули се говори за открити количества руски пушки във Врачанско през декември 1872...

 

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Писмото на Левски до Филип Тотю в Одеса е датирано от април 1871 и в него Левски, според мен, фактически отказва да събира такива подписи, аргументирайки се, че те ще бъдат в полза единствено на руския император. Така че, ако Кънчев е събирал подписи, правел го е не по нареждане на Левски. Кънчев е бил в Букурещ в началото на януари по нареждане на Левски и нищо не му е пречело да предаде тогава списък с подписи, но той го е носел за Букурещ или Русия в началото на март, не може да е събрал десетки или стотици подписи за 50 дни, това е било направено по-рано, и най-вероятно при съвместната им обиколка с Левски, защото цитираните от Византис 14 града съвпадат точно със записката на Левски за обиколените съвместно с Кънчев 14 града.

Изводът за мен е, че Кънчев е работел за поръчители в Букурещ и Русия, а те може да са само Добродетелната дружина на Христо Георгиев и Одеското настоятелство на Никола Тошков. Сам по себе си Филип Тотю не е представлявал никой, той е написал писмото си до Левски от името на Одеското настоятелство. Левски го порицава и за намерението му да вкара в българско 3000 пушки от Одеса с цел да вдигне локално въстание в Силистренско през лятото на 1871 в същото писмо. 

Между другото, руски пушки все пак са били прехвърлени, в донесенията на чуждестранните консули се говори за открити количества руски пушки във Врачанско през декември 1872...

Аз не съм сигурна дали между искането на Филип Тотю и мисията на Кънчев в Букурещ има нещо общо, но друго не се сещам. Единствено това писмо ми дава отговор защо на някой би му трябвало списък с подписи и имена, какъвто би навредил на всяка конспирация при залавяне. Както и защо такъв списък е споменаван в тогавашните вестници, съобщаващи убийството на Кънчев. Плюс, свързват и смъртта на Христо Георгиев с него. Трябва да е имало някаква логика и смисъл, така без причина не би им хрумнало да представят всички събития като свързани. Но единствената идея е това старо писмо от 1871г. от Филип Тотю, настояващ за списък с подписи на 800 първенци от българско. Още нещо, от новите документи се вижда, че Високата порта поискала всички книжа, намерени в Кънчев да й бъдат изпратени, както и от своите служители да влезнат в дома на Христо Георгиев в Букурещ. Руският консул в Букурещ се усетил и го запечатал докато след няколко дни брат му Евлоги пристигнал от Плоещ. Но защо турската власт ще е искала да направи обиск в дома на Христо Георгиев след смъртта му? Какво би търсила там и каква връзка са направили със самоубийството на Ангел?
Дали Кънчев е събирал подписи? Той е имал много господари, от ТБЦК, от ложата, от ВРО, Каравелов, Хитов... не знаем с кого и какви връзки е поддържал в Букурещ, но там, от Добродетелната дружина са знаели, че той ще влезе в българско като пълномощник на Левски и също, че се представял за търговец на кожи за Виенска фирма. Твърде е оплел всичко и според мен е взимал импулсивни решения, Левски го критикувал за тях в писмото през декември до ловчанлии, но не е ясно дали е знаел нещо за такъв списък.
В сборникът, който дочитам е публикувано тескерето му, нямал е одобрение за излизане извън България през март, а е можел да изчака ден-два да получи и всъщност последните 6 месеца от живота си преимуществено пътувал от Русе до Ловеч и от Ловеч до Русе т.е. все е гравитирал между Левски и Обретенов. През януари си е взел разрешение за излизане навън и е отишъл минимум до Гюргево, възможно и до Букурещ.
Има два доклада през март 1872г. от валията на Русе Ахмед Расим паша до Високата Порта за смъртта на Ангел, но в тях няма нищо, свързано с предателство или поне не е споменато, това е изненада за мен. Не е ясно как са се насочили към него... Но пък той на един куп хора съобщил, че ще минава Дунава... все са чули отнякъде, но ако бе от техен шпионин, мисля, щяха да искат награда за него в доклада, по-скоро по друг начин са научили.

В доклада обаче е написано, че Кънчев е хвърлил куп листа в реката преди самоубийството си, които заптиетата не влезнали във водата да съберат. Това Захари не го споменава.
Отделно, от Цариград им искат обяснение за убийството на Стоян Пенев и настояват за строгост към убийците. Това вероятно е попречило на схемите на Обретенов за избавяне, иначе не би извършил такова убийство, ако е очаквал въже на шията си. След като връзките му не можели да го спасят, оттук може да се е стигнало и до негова сделка с властта за сметка на ВРО. 
Ахмед Расим паша не си дал зор да разследва комитаджиите много-много, но Ахмед Хамди паша явно е имал други указания, когато взел поста и прилежно ги изпълнил, започнал да проследява всичко, свързано с ВРО.

Редактирано Вторник в 08:03 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

Аз не съм сигурна дали между искането на Филип Тотю и мисията на Кънчев в Букурещ има нещо общо, но друго не се сещам. Единствено това писмо ми дава отговор защо на някой би му трябвало списък с подписи и имена, какъвто би навредил на всяка конспирация при залавяне. Както и защо такъв списък е споменаван в тогавашните вестници, съобщаващи убийството на Кънчев. Плюс, свързват и смъртта на Христо Георгиев с него. Трябва да е имало някаква логика и смисъл, така без причина не би им хрумнало да представят всички събития като свързани. Но единствената идея е това старо писмо от 1871г. от Филип Тотю, настояващ за списък с подписи на 800 първенци от българско. Още нещо, от новите документи се вижда, че Високата порта поискала всички книжа, намерени в Кънчев да й бъдат изпратени, както и от своите служители да влезнат в дома на Христо Георгиев в Букурещ. Руският консул в Букурещ се усетил и го запечатал докато след няколко дни брат му Евлоги пристигнал от Плоещ. Но защо турската власт ще е искала да направи обиск в дома на Христо Георгиев след смъртта му? Какво би търсила там и каква връзка са направили със самоубийството на Ангел?

Прочетохте ли спомените на Мидхат-младши към която книга Ви бях дал линк? Там той твърди, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, въоръжена и изпратена от Одеското настоятелство, с която баща му се е разправил по-най жесток начин, умишлено е осакатила няколко турски деца, за да предизвика ответна реакция на отмъщение от турското население и жестокости към българите. Такива били инструкциите, твърди синът на Мидхат, за да постави Русия въпроса за турските жестокости върху славянското българско население и да предизвика международна реакция; после същата тактика следвали четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, изпратени със средства на Добродетелната дружина през 1868-ма.

Сега, това са нелицеприятни за нас твърдения, но факт е, че ако отворите дневника на Иван Кършовски, който е бил писар на Панайот Хитов, ще видите, че тези твърдения на Мидхат-младши не са безпочвени - там Кършовски е записвал, перифразирам, но по смисъл е вярно, "влязохме в едно турско село, взехме с нас една зелка /турчин, чалма/ и после я срязахме в гората" и т.н.

Жестокостта не е била безпричинна, а целенасочена.

Левски в писмото му до Филип Тотю отрича тази четническа тактика, която не води до нищо друго, освен до изтребление на цивилно население и от двата етноса и взаимни жестокости.

Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското. Всъщност това е руското искане на Цариградската конференция, за което Мидхат-младши също пише. Русия винаги е следвала методично и неотклонно своята политика и всеки неуспех на тази политика е водел до нови и нови опити, които в крайна сметка са се увенчавали с успех, това е техния стил, те така воюват и постигат целите си, методично и без оглед на жертви, правят го и сега.

Писмото с подписите, за които пишат Византис, е в същата методична линия на руската империя - подписите, според гръцкия вестник, спонсориран от османската полиция, са били "съгласителни" и "обвинителни", те са щели да послужат на руската империя да докаже на другите велики сили от европейския концерт, че славянското население в българските земи е жертва на турска жестокост и това изисква сепарирането му в отделно княжество.

Това обяснява искането на османските власти за обиск в кантората на Георгиеви и спешната реакция на руските консули в Русе и Букурещ на убийството на Кънчев.

Преди 2 часа, Borova gora said:

Ахмед Расим паша не си дал зор да разследва комитаджиите много-много, но Ахмед Хамди паша явно е имал други указания, когато взел поста и прилежно ги изпълнил, започнал да проследява всичко, свързано с ВРО.

Ахмед Расим паша и Ахмед Хамди паша са представители на два враждуващи лагера в османската Висока порта. По времето на Ахмед Хамди паша, надмощие имат консерваторите, за зъл късмет и на Левски, които не са виждали никаква перспектива за реформи в Империята; Ахмед Расим паша е изразител на младоосманската линия на реформиране на империята по западен образец и като такъв е бил много по-толерантен към исканията на българите за реформи. Между другото, Шакир бей, втората по важност фигура в Комисията, е бил дясна ръка на Мидхат и като такъв е много по-гъвкав и осведомен от председателя на комисията, нали именно той е бил наемател в дома на Обретенови, и именно той осведомявал чуждестранните консули за арабаконашкото приключение?

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Прочетохте ли спомените на Мидхат-младши към която книга Ви бях дал линк? Там той твърди, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, въоръжена и изпратена от Одеското настоятелство, с която баща му се е разправил по-най жесток начин, умишлено е осакатила няколко турски деца, за да предизвика ответна реакция на отмъщение от турското население и жестокости към българите. Такива били инструкциите, твърди синът на Мидхат, за да постави Русия въпроса за турските жестокости върху славянското българско население и да предизвика международна реакция; после същата тактика следвали четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, изпратени със средства на Добродетелната дружина през 1868-ма.

Сега, това са нелицеприятни за нас твърдения, но факт е, че ако отворите дневника на Иван Кършовски, който е бил писар на Панайот Хитов, ще видите, че тези твърдения на Мидхат-младши не са безпочвени - там Кършовски е записвал, перифразирам, но по смисъл е вярно, "влязохме в едно турско село, взехме с нас една зелка /турчин, чалма/ и после я срязахме в гората" и т.н.

Жестокостта не е била безпричинна, а целенасочена.

Левски в писмото му до Филип Тотю отрича тази четническа тактика, която не води до нищо друго, освен до изтребление на цивилно население и от двата етноса и взаимни жестокости.

Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското. Всъщност това е руското искане на Цариградската конференция, за което Мидхат-младши също пише. Русия винаги е следвала методично и неотклонно своята политика и всеки неуспех на тази политика е водел до нови и нови опити, които в крайна сметка са се увенчавали с успех, това е техния стил, те така воюват и постигат целите си, методично и без оглед на жертви, правят го и сега.

Писмото с подписите, за които пишат Византис, е в същата методична линия на руската империя - подписите, според гръцкия вестник, спонсориран от османската полиция, са били "съгласителни" и "обвинителни", те са щели да послужат на руската империя да докаже на другите велики сили от европейския концерт, че славянското население в българските земи е жертва на турска жестокост и това изисква сепарирането му в отделно княжество.

Това обяснява искането на османските власти за обиск в кантората на Георгиеви и спешната реакция на руските консули в Русе и Букурещ на убийството на Кънчев.

Ахмед Расим паша и Ахмед Хамди паша са представители на два враждуващи лагера в османската Висока порта. По времето на Ахмед Хамди паша, надмощие имат консерваторите, за зъл късмет и на Левски, които не са виждали никаква перспектива за реформи в Империята; Ахмед Расим паша е изразител на младоосманската линия на реформиране на империята по западен образец и като такъв е бил много по-толерантен към исканията на българите за реформи. Между другото, Шакир бей, втората по важност фигура в Комисията, е бил дясна ръка на Мидхат и като такъв е много по-гъвкав и осведомен от председателя на комисията, нали именно той е бил наемател в дома на Обретенови, и именно той осведомявал чуждестранните консули за арабаконашкото приключение?

Като обобщение:

Кънчев е наричан главен руски шпионин, в него са намерени снимки на няколко руски офицери, които вероятно е трябало да разпознае при среща извън българско

имали доказателства за принадлежността му към БРЦК и че от комитета в Букурещ е изпратен в българско

за връзката му с Христо Георгиев нямали съмнение, всъщност знаели са много за Христо Йорго, следели са го, смятали ка и неговата Добродетелна дружина за революционен комитет заради финансирането на четите...

притежавали са и докладите на чуждите консули, писали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, по някакъв начин успешно са шпионирали консулите

Властта е била убедена, че заповедта за убийството на Пенев е дошла от БРЦК в Букурещ, пише че е принадлежал към революционния комитет в Русе, това не го знаехме, може би ТБЦК, като такъв е бил препоръчан в Букурещ, оттам обаче се върнал и го убили

Кореспондент от Букурещ, Филоксениди, който е бил близък с Ахмед Расим паша, съобщил за 14 града и важни села, обиколени от Кънчев и взети там подписи от първенците на народа. Подробно и в повечето случаи достоверно съобщава за двата случая, само за убийството на Костаки ни дума.

---------------

За този списък, посочен от Филоксениди, с подписите пише и Каравелов като по мои спомени  изпуска думата "шифрован", но за него в телеграмите не е съобщено, може би има още неоткрити документи по случая в Отоманските архиви. Възможно е и друго, на по-късен етап, в края на март или началото на април списъкът да е бил разгадан и тогава да са си писали за него, докато тези новооткрити телеграми между Цариград и Русе са само от март месец, 1872г.

Редактирано Вторник в 18:01 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 2 часа, Borova gora said:

 

---------------

За този списък, посочен от Филоксениди, с подписите пише и Каравелов като по мои спомени  изпуска думата "шифрован", но за него в телеграмите не е съобщено, може би има още неоткрити документи по случая в Отоманските архиви. Възможно е и друго, на по-късен етап, в края на март или началото на април списъкът да е бил разгадан и тогава да са си писали за него, докато тези новооткрити телеграми между Цариград и Русе са само от март месец, 1872г.

Кореспондентът Филоксениди в Букурещ обаче няма как да е научил, че Кънчев е обиколил точно 14 града, без да е получил информация от Българско, според мен, от Обретенов, защото той е имал тази информация още преди 18 март, когато е публикувана тя във Византис. Близък с Ахмед Расим паша, означава, че е бил информиран от вилаетската полиция. Логически няма друг възможен източник, за да напише от Букурещ точно за обиколката на Кънчев, който се е отчитал на Обретенов.

Каравелов пише, че намерили в портфейла на Кънчев записка , но полицията нищо няма да разбере от написаното в нея, защото то било с "цифри и знакове".

 

Преди 2 часа, Borova gora said:

Властта е била убедена, че заповедта за убийството на Пенев е дошла от БРЦК в Букурещ, пише че е принадлежал към революционния комитет в Русе, това не го знаехме, може би ТБЦК, като такъв е бил препоръчан в Букурещ, оттам обаче се върнал и го убили

Властта е била убедена, защото е знаела. Не мисля, че Пенев е членувал в ТБЦК, датата на идването му от Гюргево 15 февруари, напълно съвпада с датата на възможния му прием в основания от Кънчев ЧРК Русе на ВРО - началото на декември. В дописката на Дунав пише, че Пенев е бил във Влашко два-три месеца, като върнете назад времето от 15 февруари до 10 декември, когато са основали комитет на ВРО имате малко повече от два месеца, Пенев е отишъл като словослагател на Каравелов като приет и препоръчан член на ЧРК Русе, но после са фалшифицирали протоколите и са го изтрили оттам, защото са получили нареждане от Каравелов да го убият. Познавал ги е всичките и няма начин да не ги е издал още с идването му, ако е бил предател. Друг е въпросът дали параноята не е накарала Каравелов да нареди убийството му незабавно, което нареждане очевидно не е било изпълнено, убиват го 15 дни след идването му. Ако е бил предател е щял да ги предаде сто пъти за това време, но никой от тях не е пипнат до деня на убийството му. Но пък ги арестуват на другия ден, значи са знаели кой  кой е от тази компания. Това че свидетел ги видял четиримата да говорят с Пенев е една от тъпите лъжи на лицето Обретенов, ако този свидетел ги е видял четиримата, как не е разпознал и Икономов, избягал веднага, а го е сбъркал с друг човек, който въобще не е участвал в убийството. Не ми се коментират тъпите измислици на този "човек" Обретенов.

 

Преди 2 часа, Borova gora said:

Кънчев е наричан главен руски шпионин, в него са намерени снимки на няколко руски офицери, които вероятно е трябало да разпознае при среща извън българско

Това обяснява почти всичко за неговата "мисия"; със същата "мисия" по-късно е изпратен Михаил Греков, който си обучава като протеже и дубльор за "главен апостол" Атанас Узунов, едно незряло момче, което дори не е говорело добре български език, когато Греков го командирова да се изпече в Българско и което се проваля с гръм и трясък с един нелеп опит за убийство, след което изпява на властите, всичко което знае.

Това е историята без маска и без грим.

Жалко за Апостола.

[Borova gora]

Преди 9 часа, Б. Киров said:

Кореспондентът Филоксениди в Букурещ обаче няма как да е научил, че Кънчев е обиколил точно 14 града, без да е получил информация от Българско, според мен, от Обретенов, защото той е имал тази информация още преди 18 март, когато е публикувана тя във Византис. Близък с Ахмед Расим паша, означава, че е бил информиран от вилаетската полиция. Логически няма друг възможен източник, за да напише от Букурещ точно за обиколката на Кънчев, който се е отчитал на Обретенов.

Каравелов пише, че намерили в портфейла на Кънчев записка , но полицията нищо няма да разбере от написаното в нея, защото то било с "цифри и знакове".

 

Властта е била убедена, защото е знаела. Не мисля, че Пенев е членувал в ТБЦК, датата на идването му от Гюргево 15 февруари, напълно съвпада с датата на възможния му прием в основания от Кънчев ЧРК Русе на ВРО - началото на декември. В дописката на Дунав пише, че Пенев е бил във Влашко два-три месеца, като върнете назад времето от 15 февруари до 10 декември, когато са основали комитет на ВРО имате малко повече от два месеца, Пенев е отишъл като словослагател на Каравелов като приет и препоръчан член на ЧРК Русе, но после са фалшифицирали протоколите и са го изтрили оттам, защото са получили нареждане от Каравелов да го убият. Познавал ги е всичките и няма начин да не ги е издал още с идването му, ако е бил предател. Друг е въпросът дали параноята не е накарала Каравелов да нареди убийството му незабавно, което нареждане очевидно не е било изпълнено, убиват го 15 дни след идването му. Ако е бил предател е щял да ги предаде сто пъти за това време, но никой от тях не е пипнат до деня на убийството му. Но пък ги арестуват на другия ден, значи са знаели кой  кой е от тази компания. Това че свидетел ги видял четиримата да говорят с Пенев е една от тъпите лъжи на лицето Обретенов, ако този свидетел ги е видял четиримата, как не е разпознал и Икономов, избягал веднага, а го е сбъркал с друг човек, който въобще не е участвал в убийството. Не ми се коментират тъпите измислици на този "човек" Обретенов.

 

Това обяснява почти всичко за неговата "мисия"; със същата "мисия" по-късно е изпратен Михаил Греков, който си обучава като протеже и дубльор за "главен апостол" Атанас Узунов, едно незряло момче, което дори не е говорело добре български език, когато Греков го командирова да се изпече в Българско и което се проваля с гръм и трясък с един нелеп опит за убийство, след което изпява на властите, всичко което знае.

Това е историята без маска и без грим.

Жалко за Апостола.

Намерих текста на Каравелов:

В бр. 44 редакцията на „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“.

Нямало е да пратят Пенев да работи за Каравелов и толкова лесно да спечели доверието му, ако не е бил приет в комитета. 

Обретенов е бил в затвора, не би могъл да каже на никой дописник нищо, но на властта ДА. За съжаление, документи, телеграми от април месец, когато е освободен и пратен на събранието все още не са открити. Иначе валията със сигурност би написал до Цариград...

Съгласно една от статиите, Шакир бей е обещавал на Обретенов да издейства освобождението на брат му Ангел, ако му напишат официална молба. Обретенов не е посмял да го направи, било е по време на процеса по Арабаконашкия провал, нищо не посмял да иска от бившия им наемател, но научил доста от него, което пък спестил в Спомените си.

Сега знаем, че Захари е разказал наполовина историята, нищо за намерените снимки, нищо за хвърлени в Дунав хартии, но пък също споменава списъка с шифър...

Узунов е пратин да работи в българско с благословията на Каравелов по мои спомени... Както и Фердинанд... и все е твърдял, че ще намери нов Левски да прати... Такова му е било мисленето, толкова и е разбирал от хора, за да ги прецени правилно...

Редактирано Сряда в 05:07 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 5 часа, Borova gora said:

Сега знаем, че Захари е разказал наполовина историята, нищо за намерените снимки, нищо за хвърлени в Дунав хартии, но пък също споменава списъка с шифър...

Хвърлените листове от Кънчев най-вероятно, според мен, са били целия списък с имена и подписи, а намереното в портфейла му е било шифрован съкратен ключ с имената към този списък, иначе как да се вместят в малка записка стотици имена с подписи; според мен, Левски е нямал нищо общо с такъв списък, защото година преди това отказва на Филип Тотю да му изпраща подобен списък, ако е искал да го направи, една година време му е била предостатъчна, за да го изготви и изпрати. Списъкът е правен паралелно от Кънчев без знанието на Левски, докато са обикаляли заедно, чисто негов, на Кънчев, бизнес си е бил, за друг поръчител, но не и от Левски.

Левски даже не му е давал указания да преминава във Влашко през март, той казва ясно на Цаньо Захариев в Трявна за Кънчев: "Той работа във Влашко нямаше."

Снимките на руски офицери открити у Кънчев и посещението му в руското консулство сочат недвусмислено кой е бил поръчителят на списъка. Не го е предал там, защото консулът в момента е отсъствал, а решил да го занесе лично на другия ден. Това посещение трябва да е било на 4-ти март, в същия ден той е направил и посещение в дома на баба Тонка, откъдето е разбрал за ареста на Обретенов, а тя какво е разбрала от Кънчев можем само да предполагаме; не е останал да нощува в дома на баба Тонка /защо?/, а е отишъл у Чорапчиев и на 5-ти март е направил опит да премине без заверен паспорт с фалшив пропуск, издаден му в книжарницата на Хр.Г.Данов - накъде по това трасе е бил предаден на полицията.

Преди 5 часа, Borova gora said:

Обретенов е бил в затвора, не би могъл да каже на никой дописник нищо, но на властта ДА. За съжаление, документи, телеграми от април месец, когато е освободен и пратен на събранието все още не са открити. Иначе валията със сигурност би написал до Цариград...

Да, той е бил арестуван веднага на първи март, но от затвора е можел да каже много неща на следователите, ако те са му представили неопровержими доказателства, че е убиец на Пенев /например заловени протоколи при ареста му и обиск в читалището, вече стана дума колко "тайно" са ги криели там, заедно с печати и отрови/.

Един информатор като Обретенов, с неговата позиция на куриер и председател на ЧРК, довереник на Каравелов, е бил напълно достатъчен на османската полиция. Ако са имали един с такива възможности, въобще не са им били необходими повече, напротив, разширяването на кръга би им създало рискове от провал, колкото по-малко, толкова по-ефективно.

Това оборва и аргумента, че не бил при него провала с двете заловени писма на Каравелов до Левски, защото не били заловени едновременно - ако Обретенов не е изпратил и двете писма и ги е задържал, те са били едновременно при него през цялото време, полицията е имала едновременно достъп до тях. Задържането им от полицията е напълно резонно от нейна гледна точка, ако в полицията не са имали знанието, че същите писма като копия пътуват по паралелен пощенски канал на ВРО; няма писма, няма последствия, щом писмото заповядва въстание, ако го задържат и то не стигне до получателя /Левски/ той не може да реагира на него, няма да има организиран бунт.

 

Преди 5 часа, Borova gora said:

Узунов е пратин да работи в българско с благословията на Каравелов по мои спомени... Както и Фердинанд... и все е твърдял, че ще намери нов Левски да прати... Такова му е било мисленето, толкова и е разбирал от хора, за да ги прецени правилно...

Греков в мемоарите си си приписва изцяло като заслуга откриването и превръщането на Узунов от гърчеещ се и своенравен младеж в запален национал-революционер.

https://bulgarianhistory.org/atanas-uzunov/

Той го открива още през 1871-ва в Николаевската гимназия, когато Узунов говорел по-добре на гръцки и руски език, отколкото на български и още тогава го изпратил в Калофер, та да изучи езика и хората, за да може да влезе във ВРО. Самият Греков влиза в Българско от Русия през Цариград и се свързва с Узунов в Сливен, който вече бил учител там, изпратен от... кой? и пак в Сливенско.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Хвърлените листове от Кънчев най-вероятно, според мен, са били целия списък с имена и подписи, а намереното в портфейла му е било шифрован съкратен ключ с имената към този списък, иначе как да се вместят в малка записка стотици имена с подписи; според мен, Левски е нямал нищо общо с такъв списък, защото година преди това отказва на Филип Тотю да му изпраща подобен списък, ако е искал да го направи, една година време му е била предостатъчна, за да го изготви и изпрати. Списъкът е правен паралелно от Кънчев без знанието на Левски, докато са обикаляли заедно, чисто негов, на Кънчев, бизнес си е бил, за друг поръчител, но не и от Левски.

Левски даже не му е давал указания да преминава във Влашко през март, той казва ясно на Цаньо Захариев в Трявна за Кънчев: "Той работа във Влашко нямаше."

Снимките на руски офицери открити у Кънчев и посещението му в руското консулство сочат недвусмислено кой е бил поръчителят на списъка. Не го е предал там, защото консулът в момента е отсъствал, а решил да го занесе лично на другия ден. Това посещение трябва да е било на 4-ти март, в същия ден той е направил и посещение в дома на баба Тонка, откъдето е разбрал за ареста на Обретенов, а тя какво е разбрала от Кънчев можем само да предполагаме; не е останал да нощува в дома на баба Тонка /защо?/, а е отишъл у Чорапчиев и на 5-ти март е направил опит да премине без заверен паспорт с фалшив пропуск, издаден му в книжарницата на Хр.Г.Данов - накъде по това трасе е бил предаден на полицията.

Да, той е бил арестуван веднага на първи март, но от затвора е можел да каже много неща на следователите, ако те са му представили неопровержими доказателства, че е убиец на Пенев /например заловени протоколи при ареста му и обиск в читалището, вече стана дума колко "тайно" са ги криели там, заедно с печати и отрови/.

Един информатор като Обретенов, с неговата позиция на куриер и председател на ЧРК, довереник на Каравелов, е бил напълно достатъчен на османската полиция. Ако са имали един с такива възможности, въобще не са им били необходими повече, напротив, разширяването на кръга би им създало рискове от провал, колкото по-малко, толкова по-ефективно.

Това оборва и аргумента, че не бил при него провала с двете заловени писма на Каравелов до Левски, защото не били заловени едновременно - ако Обретенов не е изпратил и двете писма и ги е задържал, те са били едновременно при него през цялото време, полицията е имала едновременно достъп до тях. Задържането им от полицията е напълно резонно от нейна гледна точка, ако в полицията не са имали знанието, че същите писма като копия пътуват по паралелен пощенски канал на ВРО; няма писма, няма последствия, щом писмото заповядва въстание, ако го задържат и то не стигне до получателя /Левски/ той не може да реагира на него, няма да има организиран бунт.

 

Греков в мемоарите си си приписва изцяло като заслуга откриването и превръщането на Узунов от гърчеещ се и своенравен младеж в запален национал-революционер.

https://bulgarianhistory.org/atanas-uzunov/

Той го открива още през 1871-ва в Николаевската гимназия, когато Узунов говорел по-добре на гръцки и руски език, отколкото на български и още тогава го изпратил в Калофер, та да изучи езика и хората, за да може да влезе във ВРО. Самият Греков влиза в Българско от Русия през Цариград и се свързва с Узунов в Сливен, който вече бил учител там, изпратен от... кой? и пак в Сливенско.

Не съм убедена, че е трябвало да остави списъка в консулството, да остави там някакъв списък не би имало много смисъл, по някаква причина е бил със Захари Княжески и му е споделил накъде ще пътува, сигурно е търсел някакво съдействие, вече е бил решил, че ще мине Дунава, казал му е, че трябва да се качи на кораба, дори е мислел, че може да го изпратят и в Русия.

Списъкът е трябвало да стигне до Букурещ, най-вероятно до Добродетелната дружина, до Христо Георгиев и да бъде прибавен към някакво искане, към апел, нещо официално от името на Дружината. Тези имена и подписи на първенците сами по себе си нямало смисъл да бъдат събирани и представени просто така, но биха придали тежест на апел, на някакъв тип официално писмо, изпратено от официален български комитет. Преди това, четири-пет години по-рано, Добродетелната дружина се е подписала под искане за дуална монархия до Султана. В 1872г. явно е везнамерявала да отправи ново искане, този път към Руския Император и да заяви, че е от името на всички български първенци, скрепено с имената и подписите им. На Кънчев трябва да му е струвало огромно усилие да ги събере, убеждаване, било е и рисковано списъкът да остава дълго в него, ако попаднел в ръцете на властта лошо се пишело на подписалите, затова да не пропадне делото му е хукнал към Букурещ в ситуация, в която куриерът Обретенов е бил в кауша и нямало кой друг да отиде. 

Въпросът е защо първо не си е извадил разрешително, поискал да бъде уреден с билет вместо да отиде в паспортното сам, дали се е страхувал след убийството на Пенев, че ще бъде арестуван както останалите от комитета, страхувал се е, че е бил разкрит, както са били разкрити останалите и задържани, името му може да е било в Протокола за основаването на русенския комитет, затова е трябвало спешно да напусне града, но не навътре в българско, както го съветвал Апостола пред ловчанлии, а навън, за да изпълни мисията със списъка...

Единствената неизвестна е какво е знаел Апостола за този списък с първенци от 14 града и големи села т.е. бил си е представителна извадка. От писмото му до ловчанлии не става ясно, но нещо в Ангел не е било одобрявано от него. За Дякона и конспирацията е била нарушена с такъв списък, затова е отказал да го създаде т.е. своеволствал, не се подчинил, получил в резултат и онова гадно писмо "Знаеш ли кои сме..." и нещо като вот на недоверие, но пък изпратеният от Хитов и Каравелов, Кънчев се заел със задачата, толкова послушно, че без да е истински належащо, рискувал живота си като на руска рулетка. 

Предполагам, Обретенов е знаел за този списък, прекалено често Ангел е отскачал в последните три месеца до Русе, бил е държан изкъсо да докладва за организацията, за Апостола и т.н., докладвал е, а Обретенов на свой ред е носел думите му в Букурещ, възможно и с членове на ложата да е споделял... Жалко за Апостола.

За Стоян Пенев за всички е било ясно кой е издал смъртната присъда, Каравелов вероятно се е страхувал, че рано или късно ще издаде на някой от комитаджиите, ако не на турската власт, двойната му роля, защото Стоян не само прочел важните писма, но и ги взел със себе си като доказателство пред някого, за някой ден... Очевидно е, че става въпрос за писма от и до Азиатския департамент, защото точно по убийството му, консулът в Русе разказвал приказки от хиляда и една нощ с цел да замаскира всичко, да помогне на вестникаря...

-----

Пропуснах да напиша, публикувани са самите документи накрая и там има телеграма до Везирството, в която се казва, че двама тайни агенти са издали обирджиите на Арабаконак и ще им бъде благодарено с награди. Двама са проговорили, не се е случило без предателство... Но имената им не са съобщени. 

Редактирано Сряда в 18:01 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 3 часа, Borova gora said:

Списъкът е трябвало да стигне до Букурещ, най-вероятно до Добродетелната дружина, до Христо Георгиев и да бъде прибавен към някакво искане, към апел, нещо официално от името на Дружината. Тези имена и подписи на първенците сами по себе си нямало смисъл да бъдат събирани и представени просто така, но биха придали тежест на апел, на някакъв тип официално писмо, изпратено от официален български комитет. Преди това, четири-пет години по-рано, Добродетелната дружина се е подписала под искане за дуална монархия до Султана. В 1872г. явно е везнамерявала да отправи ново искане, този път към Руския Император и да заяви, че е от името на всички български първенци, скрепено с имената и подписите им. На Кънчев трябва да му е струвало огромно усилие да ги събере, убеждаване, било е и рисковано списъкът да остава дълго в него, ако попаднел в ръцете на властта лошо се пишело на подписалите, затова да не пропадне делото му е хукнал към Букурещ в ситуация, в която куриерът Обретенов е бил в кауша и нямало кой друг да отиде.

Съгласен съм, че сам по себе си такъв списък, дори предаден по дипломатически канали до външния министър и оттам до Императора, е щял да има нулева стойност в сравнение с предаден от Добродетелната дружина или от Одеското настоятелство /откъдето преди година е бил искан от Левски/, а защо не от делегация на двете организации от български нотабили.

Но... искането за дуална монархия, подписано от ТБЦК и написано лично от Иван Касабов е било история, загърбено вече през 1872, както от Добродетелната дружина, така и от Одеското настоятелство.

Искането за дуална монархия е завоалирано искане за конституционна монархия по западен образец, копи пейст на Австроунгарската монархия. Касабов е написал забележителен документ, несправедливо оплют по-късно, както от негови съвременници, така и от българската историография. Ако прочетете внимателно оригиналния текст на Касабов, ще видите, че на практика това е било искане за пълна и безусловна автономия на държавата България с параламентарно управление, напълно покриващо се с парламентарна република. Султанът в това искане е сложен като декоративна фигура на монарх, а истинската власт е предоставена на демократично избран парламент, който от своя страна избира фигурата на наместник на султана, фактически в ролята на избираем президент с ограничен времеви мандат.

Касабов е бил отсвирен точно заради Мемоара, в който не е предвидена никаква роля на Руската империя.

Мемоарът е предвиждал "мирен преход" към българска държава с демократично устройство, докато интересите на Руската империя не са се покривали с такова решение на Източния въпрос, те са предвиждали сателитно княжество България, включено в руската идея за славянска федерация на Балканите.

Планът на Азиатския департамент и руския посланик в Цариград е бил сравнително прост, но затова и ефективен, като всеки гениален план - въстание и война с големи кръвопролития на Балканите по възможност с най-широко участие на всички южни славяни, и то по дефолт потушено с големи жестокости неуспешно въстание и неуспешна война, за да се включи руската армия като освободител и морален победител от конфликта.

Което се случва, но четири години по-късно, през 1876-та със Сръбско-Турската война, въстанието в Босна и Херцеговина /там крадец на територии става не Русия, а Австро-Унгария която в бъркотията откъсва тези две области/ и Априлското въстание в България.

Гюргевския комитет свършва работата, която Левски отказва да свърши през 1872.

Тези сили задвижват и събитията във ВРО, БРЦК и другите емигрански организации, включително остатъците от ТБЦК в лицето на базираните в Плоещ и други румънски градове бивши съратници на Касабов, изпратили писмото "знаеш ли ти кои сме" на Левски през 1871-ва.

Преди 3 часа, Borova gora said:

Пропуснах да напиша, публикувани са самите документи накрая и там има телеграма до Везирството, в която се казва, че двама тайни агенти са издали обирджиите на Арабаконак и ще им бъде благодарено с награди. Двама са проговорили, не се е случило без предателство... Но имената им не са съобщени. 

Това е важно допълнение, защото обяснява и липсата на Обретенов и ловчанския информатор в документите - великите везири се сменят, но началниците на тайните служби наследяват агентурата си и не са длъжни да оповестяват, а напротив да крият и да не споделят с политиците своите информатори, те са техен актив, а не на политиците.

[Borova gora]

Преди 7 часа, Б. Киров said:

Съгласен съм, че сам по себе си такъв списък, дори предаден по дипломатически канали до външния министър и оттам до Императора, е щял да има нулева стойност в сравнение с предаден от Добродетелната дружина или от Одеското настоятелство /откъдето преди година е бил искан от Левски/, а защо не от делегация на двете организации от български нотабили.

Но... искането за дуална монархия, подписано от ТБЦК и написано лично от Иван Касабов е било история, загърбено вече през 1872, както от Добродетелната дружина, така и от Одеското настоятелство.

Искането за дуална монархия е завоалирано искане за конституционна монархия по западен образец, копи пейст на Австроунгарската монархия. Касабов е написал забележителен документ, несправедливо оплют по-късно, както от негови съвременници, така и от българската историография. Ако прочетете внимателно оригиналния текст на Касабов, ще видите, че на практика това е било искане за пълна и безусловна автономия на държавата България с параламентарно управление, напълно покриващо се с парламентарна република. Султанът в това искане е сложен като декоративна фигура на монарх, а истинската власт е предоставена на демократично избран парламент, който от своя страна избира фигурата на наместник на султана, фактически в ролята на избираем президент с ограничен времеви мандат.

Касабов е бил отсвирен точно заради Мемоара, в който не е предвидена никаква роля на Руската империя.

Мемоарът е предвиждал "мирен преход" към българска държава с демократично устройство, докато интересите на Руската империя не са се покривали с такова решение на Източния въпрос, те са предвиждали сателитно княжество България, включено в руската идея за славянска федерация на Балканите.

Планът на Азиатския департамент и руския посланик в Цариград е бил сравнително прост, но затова и ефективен, като всеки гениален план - въстание и война с големи кръвопролития на Балканите по възможност с най-широко участие на всички южни славяни, и то по дефолт потушено с големи жестокости неуспешно въстание и неуспешна война, за да се включи руската армия като освободител и морален победител от конфликта.

Което се случва, но четири години по-късно, през 1876-та със Сръбско-Турската война, въстанието в Босна и Херцеговина /там крадец на територии става не Русия, а Австро-Унгария която в бъркотията откъсва тези две области/ и Априлското въстание в България.

Гюргевския комитет свършва работата, която Левски отказва да свърши през 1872.

Тези сили задвижват и събитията във ВРО, БРЦК и другите емигрански организации, включително остатъците от ТБЦК в лицето на базираните в Плоещ и други румънски градове бивши съратници на Касабов, изпратили писмото "знаеш ли ти кои сме" на Левски през 1871-ва.

Това е важно допълнение, защото обяснява и липсата на Обретенов и ловчанския информатор в документите - великите везири се сменят, но началниците на тайните служби наследяват агентурата си и не са длъжни да оповестяват, а напротив да крият и да не споделят с политиците своите информатори, те са техен актив, а не на политиците.

Някакъв вид помощ са искали от Русия, съвсем вероятно намеса в полза на българите, евентуална война, затова е бил толкова важен този списък и Ангел е вярвал, че работейки по него, променя съдбата на България. Е, турската власт е разбрала бързо за какво става въпрос, вестник Византис добре е бил информиран, напразно ги мислели за глупави, защото свързали смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев, но... без причина, без логика не е хрумнало или написано нещо. Глупостите, написани от Каравелов във вестника му не заблудили никого, на всичкото отгоре той обаче издал, че имало и шифър сред документите, в типично свой стил не спазил никаква конспиративност. През това време Левски готвел събрание... При такъв провал, това, което оставало на съзаклятниците в Букурещ е да му издърпат черджето изпод краката и да сложат начело друг, в случая Каравелов, за да имат поне организация, след като другите опции пропаднали. 

За снимката, написано е "премина в наши ръце", не става ясно как точно е придобита.

Но за Левски има черно на бяло израза "търсен от седем-осем месеца", в телеграма от декември 1872г. Наистина отиваме в май-април, времето на Обретенов, когато се самоопределил за участие на Събранието въпреки несъгласието на Големия и Търново...

[Б. Киров]

Преди 4 часа, Borova gora said:

Някакъв вид помощ са искали от Русия, съвсем вероятно намеса в полза на българите, евентуална война, затова е бил толкова важен този списък и Ангел е вярвал, че работейки по него, променя съдбата на България.

Зависи от гледните точки какво разбирате под "някаква помощ". Хора като Евлоги и Христо Георгиеви и братя Тошкови са очаквали руското оръжие да донесе създаването на българска държава, в която те да запазят икономическите си позиции и да увеличат богатството и влиянието си. Такива хора стават ядрото на Консервативната партия след Освобождението и те по своя икономически интерес са били русофили; хора като Пъшков, Стамболов, и Драсов са били либерали също по своите икономически интереси, те бързо вземат връх в новата държава и преразпределят най-важното средство за производство по онова време - земята - в полза на средната селска и градска класа. Старата търговска и земеделска аристокрация от времето на Османската империя бързо запада след Освобождението, губи пазарите, богатството си и влиянието си, а новата буржоазия иска нови пазари и демократично управление, за да се развива в нова среда, ориентирана към западните капитали и пазари, които те са познавали добре. 

Всички тези процеси са били в ход още през втората половина на 19-ти век и те формират основните партии в национал-революционното движение, условно наричани "стари" и "млади".

Левски е бил изразител на най-радикалната част на "младите", представител на долната част от средната градска класа. За него и за дребната буржоазия в Ловеч, от представители на които той формира Привременното правителство в Ловеч, не е съществувала алтернативата предлагана от "старите" - отвоюване на държавата с руска военна сила, защото те са знаели и цената, която ще бъде платена след това, а именно държава на самодържец-княз и икономически строй, подобен на крепостната полуфеодална система в Русия.

Преди 4 часа, Borova gora said:

При такъв провал, това, което оставало на съзаклятниците в Букурещ е да му издърпат черджето изпод краката и да сложат начело друг, в случая Каравелов, за да имат поне организация, след като другите опции пропаднали. 

Съзаклятниците в Букурещ правят системни опити да му издърпат череджето изпод краката още с идването му на първата му обиколка в българските земи; има цяла поредица от писма на Тодор Ковачев-Ходжата от Турну Мъгуреле до Панайот Хитов в Белград, с които Ходжата детайлно осведомява Хитов за движението на Левски и неговите обиколки. В крайна сметка Левски пише до Хитов повече да не кореспондира с Ковачев, защото бележи в него турски шпионин. Всъщност Ходжата не е бил турски шпионин, а такъв на Хитов, който пък от своя страна е живеел в чифлика на Балкански, собственост на братя Георгиеви и на пенсия от сръбското правителство.

В тази линия на следене и контрол е изпращането на лумпена Димитър Общи, доказано провален като човек и морал още преди да се появи при Хитов в чифлика на Балкански, последван от много по-качествения Ангел Кънчев, явно програмиран от "старите" за заместник на Левски. След Кънчев следват със същите функции изпратени Фердинанд, Михаил Греков и Атанас Узунов, сигурно пропускам някой от дузината подобни изфабрикувани ерзац-апостоли, чието предназначение е да елиминират фигурата на Апостола.

Накрая в ролята на Левски влиза младият и напорист Стефан Стамболов, но той е за друга тема.

Преди 4 часа, Borova gora said:

За снимката, написано е "премина в наши ръце", не става ясно как точно е придобита.

Моето мнение е, че снимката е придобита от откупен фотографски негатив от студиото в Букурещ. Левски има поне две снимки преди това правени в букурещко студио и не е кой знае каква философия да се открие въпросното студио /то е било на придворния фотограф на румънския княз/ и да отиде там човек със съответната прилична сума пари и да си купи негатива.

[Borova gora]

Преди 8 часа, Б. Киров said:

Зависи от гледните точки какво разбирате под "някаква помощ". Хора като Евлоги и Христо Георгиеви и братя Тошкови са очаквали руското оръжие да донесе създаването на българска държава, в която те да запазят икономическите си позиции и да увеличат богатството и влиянието си. Такива хора стават ядрото на Консервативната партия след Освобождението и те по своя икономически интерес са били русофили; хора като Пъшков, Стамболов, и Драсов са били либерали също по своите икономически интереси, те бързо вземат връх в новата държава и преразпределят най-важното средство за производство по онова време - земята - в полза на средната селска и градска класа. Старата търговска и земеделска аристокрация от времето на Османската империя бързо запада след Освобождението, губи пазарите, богатството си и влиянието си, а новата буржоазия иска нови пазари и демократично управление, за да се развива в нова среда, ориентирана към западните капитали и пазари, които те са познавали добре. 

Всички тези процеси са били в ход още през втората половина на 19-ти век и те формират основните партии в национал-революционното движение, условно наричани "стари" и "млади".

Левски е бил изразител на най-радикалната част на "младите", представител на долната част от средната градска класа. За него и за дребната буржоазия в Ловеч, от представители на които той формира Привременното правителство в Ловеч, не е съществувала алтернативата предлагана от "старите" - отвоюване на държавата с руска военна сила, защото те са знаели и цената, която ще бъде платена след това, а именно държава на самодържец-княз и икономически строй, подобен на крепостната полуфеодална система в Русия.

Съзаклятниците в Букурещ правят системни опити да му издърпат череджето изпод краката още с идването му на първата му обиколка в българските земи; има цяла поредица от писма на Тодор Ковачев-Ходжата от Турну Мъгуреле до Панайот Хитов в Белград, с които Ходжата детайлно осведомява Хитов за движението на Левски и неговите обиколки. В крайна сметка Левски пише до Хитов повече да не кореспондира с Ковачев, защото бележи в него турски шпионин. Всъщност Ходжата не е бил турски шпионин, а такъв на Хитов, който пък от своя страна е живеел в чифлика на Балкански, собственост на братя Георгиеви и на пенсия от сръбското правителство.

В тази линия на следене и контрол е изпращането на лумпена Димитър Общи, доказано провален като човек и морал още преди да се появи при Хитов в чифлика на Балкански, последван от много по-качествения Ангел Кънчев, явно програмиран от "старите" за заместник на Левски. След Кънчев следват със същите функции изпратени Фердинанд, Михаил Греков и Атанас Узунов, сигурно пропускам някой от дузината подобни изфабрикувани ерзац-апостоли, чието предназначение е да елиминират фигурата на Апостола.

Накрая в ролята на Левски влиза младият и напорист Стефан Стамболов, но той е за друга тема.

Моето мнение е, че снимката е придобита от откупен фотографски негатив от студиото в Букурещ. Левски има поне две снимки преди това правени в букурещко студио и не е кой знае каква философия да се открие въпросното студио /то е било на придворния фотограф на румънския княз/ и да отиде там човек със съответната прилична сума пари и да си купи негатива.

Турската полиция трябва наистина да е била впечатлена от списъка на Кънчев с първенците от българско, които подкрепяли въстание, защото на 15 април 1872г. получила Депеша от Дирекцията на търговските агенства на Високата порта на Дунава в Браила - списък на членовете на Българския Революционен Комитет в Гюргево, изпратен от тамошния търговски агент. Изискван, важен списък...

Подробен е, има данни кой от какво се издържал, от кой български град е бил. Интересно е за отбелязване, че в него е Теофан Райнов, стар познайник в нашата история, записано е, че до убийството на Кънчев е бил част от комитета в Гюргево, а два дни след това заминал за Букурещ и останал в столицата. Значи не е бил съвсем двоен агент, защото през 1872г. е бил почти разкрит...

Струва ми се, от всички учебници, книги, подкасти и т.н., че до този момент са били следени отделни лица, но изведнъж властта започва да търси, изисква от своите агенти списъци на цели комитети, на тези, които им липсвали - комитетите във Влашко... Депешата е от 15 април 1872г. т.е. малко, след като са се снабдили с онзи шифрован списък на Кънчев с подписи и имена от българско, за който споменават и Захари, и Каравелов. За да изискват, за да търсят такива списъци, значи са тръгнали след определена идея, която до момента не им е била хрумвала или не е била на дневен ред. И изведнъж тръгват в тази посока... Затова предполагам, списъкът на Кънчев е бил вдъхновението за списъка от Гюргево, за да затворят кръга, да имат на тепсия всички имена на възможните бунтари сред българите.

Следващият списък, този на новия БРЦК от Събранието в Букурещ също бързо е стигнал до ръцете им...

Дали ако го нямаше списъка на Ангел, щеше да им хрумне да изискат от агентите си такъв и от Влашко? Някак свързано ми изглежда всичко и то в един кратък отрязък от време.

-----

Да не пропусна, аз харесвам колко противоречива личност и политик е бил Стефан Стамболов, успял да обърка не малко планове и машинации на интриганти, меркантилни и егоистични псевдо-родолюбци, които смятали, че са си постлали веднъж и завинаги... 

Понякога съм си представяла какво би било ако Ловешкия, не Гюргевския комитет бе оцелял и написал новата история на България. Ловчанци до определен момент са били по-чисти като личности, по-близо до народа си, участващи само във ВРО и признаващи само нея, независими... Но представите вече не са история

Редактирано Четвъртък в 17:56 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 14 часа, Borova gora said:

Подробен е, има данни кой от какво се издържал, от кой български град е бил. Интересно е за отбелязване, че в него е Теофан Райнов, стар познайник в нашата история, записано е, че до убийството на Кънчев е бил част от комитета в Гюргево, а два дни след това заминал за Букурещ и останал в столицата. Значи не е бил съвсем двоен агент, защото през 1872г. е бил почти разкрит...

Двойният агент е агент на едната и на другата страна, понятието "двоен" не елиминира ролята му на такъв и за двете страни, иначе никоя и от двете страни няма да го държи на служба агент. Според Д.Т.Страшимиров, Теофан Райнов е бил турски агент:

"Става ясно, че Теофан (Богдан) Райнов е турски агент. За това в писмата си до Каравелов пишеше още Васил Левски. Още през 1870 г. Левски предупреди да не се работи само с Т. Райнов и Г. Живков."

Такива съмнения изказва и доктор Миркович, който е вкаран в турска тъмница, според него, заради Теофан Райнов, когато ми е подръка текста от писмата на Миркович до Стоян Заимов, ще го цитирам в темата.

На 25 ноември 1871 г. Васил Левски пише писмо на Райнов, който и по това време е живеел в Гюргево:

"Бай Т. Райнов,

Наместо писмо, ето ви А. К. - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите.

Така поздравлявам всичките наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

Важ брат: в. Лъ(вс)кий"

Това писмо на Левски е в отговор на писмото "знаеш ли ти кои сме", подписано и от Теофан Райнов.

Според Киро Тулешков /подозиран също за предател от Христо Иванов-Големия"/ именно Теофан Райнов бил предал Ангел Кънчев, след като получил писмото на Левски за Кънчев. Кънчев на път за Букурещ в началото на януари 1872 няма откъде другаде да е минал за Букурещ, освен през Гюргево...

Пак според мемоарите на Киро Тулешков, Ботев получил писмо лично от него /Тулешков/ да убие Райнов:

https://www.168chasa.bg/article/8179144

В публичното пространство Райнов се величае като голям разузнавач, давал фалшиви сведения на турската полиция и реални на българските революционери, като се лансира версията, че по препоръка на Левски, Райнов си издействал назначение на пост началник на пловдивския клон на Барон-Хиршовата железница, но Левски в писмото си до Каравелов от октомври 1872 не пише точно това:

"Райнов е в Цариград и направил е работа и ще бъде главний управител на железницата в Пловдив. Мнозина ми подписват от нашите, че той никоги не може да бъде инакъв)."

Райнов е бил назначен за главен управител на железницата с протекцията на български нотабили в Цариград /"направил е работата", както се изразява Левски/ и това става 5-6 месеца, след като е засечен от турската полиция като член на Гюргевския ЧРК... Ако е заминал в Букурещ в началото на март, както цитирате документ Вие, най-вероятно Райнов е присъствал и на събранието на БРЦК в началото на май, макар че името му не фигурира в протокола там.

Според мен, Виенската кантора издала документ за концесионер на Ангел Кънчев, е именно кантората на Теофан Райнов, за когото пише в писмото му до Панайот Хитов и Райчо Попов от Плоещ, наричайки Райнов "моят ортак във Виена", без да споменава името му.

Преди 14 часа, Borova gora said:

Понякога съм си представяла какво би било ако Ловешкия, не Гюргевския комитет бе оцелял и написал новата история на България. Ловчанци до определен момент са били по-чисти като личности, по-близо до народа си, участващи само във ВРО и признаващи само нея, независими... Но представите вече не са история

Представите не са история, съгласен съм напълно, но понякога история се пише като представи, особено, ако е подчинена на идеология.

Представите са за публиката, а историците ги създават по най-често използвания начин като селектират и експонират един исторически факти и затъмняват други. Моето разбиране е, че на сцената трябва да бъдат осветени всички известни факти, без да се манипулира светлината върху едни за сметка на други.

[Borova gora]

Преди 1 час, Б. Киров said:

Двойният агент е агент на едната и на другата страна, понятието "двоен" не елиминира ролята му на такъв и за двете страни, иначе никоя и от двете страни няма да го държи на служба агент. Според Д.Т.Страшимиров, Теофан Райнов е бил турски агент:

"Става ясно, че Теофан (Богдан) Райнов е турски агент. За това в писмата си до Каравелов пишеше още Васил Левски. Още през 1870 г. Левски предупреди да не се работи само с Т. Райнов и Г. Живков."

Такива съмнения изказва и доктор Миркович, който е вкаран в турска тъмница, според него, заради Теофан Райнов, когато ми е подръка текста от писмата на Миркович до Стоян Заимов, ще го цитирам в темата.

На 25 ноември 1871 г. Васил Левски пише писмо на Райнов, който и по това време е живеел в Гюргево:

"Бай Т. Райнов,

Наместо писмо, ето ви А. К. - наш брат и работник. С упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже, дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите.

Така поздравлявам всичките наши там. Така ще пишете и на другите, дето се намират.

Приемете сърдечно целувката ми.

Важ брат: в. Лъ(вс)кий"

Това писмо на Левски е в отговор на писмото "знаеш ли ти кои сме", подписано и от Теофан Райнов.

Според Киро Тулешков /подозиран също за предател от Христо Иванов-Големия"/ именно Теофан Райнов бил предал Ангел Кънчев, след като получил писмото на Левски за Кънчев. Кънчев на път за Букурещ в началото на януари 1872 няма откъде другаде да е минал за Букурещ, освен през Гюргево...

Пак според мемоарите на Киро Тулешков, Ботев получил писмо лично от него /Тулешков/ да убие Райнов:

https://www.168chasa.bg/article/8179144

В публичното пространство Райнов се величае като голям разузнавач, давал фалшиви сведения на турската полиция и реални на българските революционери, като се лансира версията, че по препоръка на Левски, Райнов си издействал назначение на пост началник на пловдивския клон на Барон-Хиршовата железница, но Левски в писмото си до Каравелов от октомври 1872 не пише точно това:

"Райнов е в Цариград и направил е работа и ще бъде главний управител на железницата в Пловдив. Мнозина ми подписват от нашите, че той никоги не може да бъде инакъв)."

Райнов е бил назначен за главен управител на железницата с протекцията на български нотабили в Цариград /"направил е работата", както се изразява Левски/ и това става 5-6 месеца, след като е засечен от турската полиция като член на Гюргевския ЧРК... Ако е заминал в Букурещ в началото на март, както цитирате документ Вие, най-вероятно Райнов е присъствал и на събранието на БРЦК в началото на май, макар че името му не фигурира в протокола там.

Според мен, Виенската кантора издала документ за концесионер на Ангел Кънчев, е именно кантората на Теофан Райнов, за когото пише в писмото му до Панайот Хитов и Райчо Попов от Плоещ, наричайки Райнов "моят ортак във Виена", без да споменава името му.

Представите не са история, съгласен съм напълно, но понякога история се пише като представи, особено, ако е подчинена на идеология.

Представите са за публиката, а историците ги създават по най-често използвания начин като селектират и експонират един исторически факти и затъмняват други. Моето разбиране е, че на сцената трябва да бъдат осветени всички известни факти, без да се манипулира светлината върху едни за сметка на други.

Киро Тулешков също е бил подозиран в издайничество, но дори и да е бил прав за Райнов, не е привел никакви основания защо го смятал за предател на Кънчев. Първо, предателството на Кънчев се случва два месеца след срещата им, макар да е любопитно какво са си казали, защото някъде по това време е поръчението за списъка с имената и подписите, после, имаме вече документите между Русе и Цариград от март 1872г. благодарение на Виктор Комбов, няма нищо по тази тема в тях. Захари също е бил убеден в предателство, мнозина, но защо валията не е споменал такова нещо до Везирството? Освен това Райнов как би знаел от Гюргево точно кога Кънчев е пристигнал през март в Русе, а той е бил там и през февруари, можел е и тогава да го издаде, нито е знаел кога е смятал да го напусне от пристанището вместо да се върне навътре в българско... Не защитавам Райнов, но ако е издавал точно Кънчев през март не би могъл да издаде.

Аз да се върна и на другата тема, да отбележим, че Левски също се е оглеждал за свой заместник, има го в писмата му, особено до Каравелов, заради преследването от страна на турската полиция и повишената опасност, в която е работил особено през 1872г. Тогава е имало и доста предупреждения към него за следене, за издирването му... Искал е да остане някъде за известно време преди отново да излезе решително на терен, но проблемите, които са му оставали, пробойните, които са правели в организацията му, не са позволили...
Но едно е Левски да прецени, че има готов за негов заместник, друго е да му бъде пращан някой, който той искал да го извади от работата, защото не ставал, а за другият преценил, че му трябват четири години преди да стане истински апостол, като им обяснявал това в очите на събранието в Ловеч, но го взели за привилигист. 

Но в Букурещ, Гюешево, Плоещ са се страхували, че ако сам си избере заместника, Апостола ще продължи да командва организацията, макар и от разстояние и ще я управлява и насочва накъдето той прецени, а те са я искали за себе си като инструмент за влияние и основа за получаване на по-късни привилигии, нищо че и един комитет не били основали...

Редактирано Петък в 09:14 от Borova gora

[Б. Киров]

Преди 22 часа, Borova gora said:

Киро Тулешков също е бил подозиран в издайничество, но дори и да е бил прав за Райнов, не е привел никакви основания защо го смятал за предател на Кънчев. Първо, предателството на Кънчев се случва два месеца след срещата им, макар да е любопитно какво са си казали, защото някъде по това време е поръчението за списъка с имената и подписите, после, имаме вече документите между Русе и Цариград от март 1872г. благодарение на Виктор Комбов, няма нищо по тази тема в тях. Захари също е бил убеден в предателство, мнозина, но защо валията не е споменал такова нещо до Везирството? Освен това Райнов как би знаел от Гюргево точно кога Кънчев е пристигнал през март в Русе, а той е бил там и през февруари, можел е и тогава да го издаде, нито е знаел кога е смятал да го напусне от пристанището вместо да се върне навътре в българско... Не защитавам Райнов, но ако е издавал точно Кънчев през март не би могъл да издаде.

Да, едва ли Райнов е предателят на Кънчев, при всеки подобен провал в нелегална организация, започва вътрешен "лов на вещици", търсене на предатели и вероятно Тулешков в случая е използвал защитна реакция да насочи подозренията към Райнов, за да ги снеме от себе си. Големия го е подозирал за изнасяне на документи от печатницата на Каравелов и даже го е разследвал за това.

За да липсва предател на Кънчев в донесението на валията до Великия везир, обяснението за задържането на Кънчев би могло да е много по-просто - когато е посетил руското консулство, което очевидно от документите е било засечено, да се е наврял сам в полезрението на полицията. Като русенски жител той е бил добре познат на полицията и при положение, че са наблюдавали консулството, за да фиксират влизането му там, съвсем резонно е да са започнали да го следят след това и да искат да проверят документите му при качването на корабчето за Гюргево, а и сигурно да го обискират за подозрителни документи и незаконно оръжие.

Преди 22 часа, Borova gora said:

Аз да се върна и на другата тема, да отбележим, че Левски също се е оглеждал за свой заместник, има го в писмата му, особено до Каравелов, заради преследването от страна на турската полиция и повишената опасност, в която е работил особено през 1872г. Тогава е имало и доста предупреждения към него за следене, за издирването му... Искал е да остане някъде за известно време преди отново да излезе решително на терен, но проблемите, които са му оставали, пробойните, които са правели в организацията му, не са позволили...
Но едно е Левски да прецени, че има готов за негов заместник, друго е да му бъде пращан някой, който той искал да го извади от работата, защото не ставал, а за другият преценил, че му трябват четири години преди да стане истински апостол, като им обяснявал това в очите на събранието в Ловеч, но го взели за привилигист. 

Но в Букурещ, Гюешево, Плоещ са се страхували, че ако сам си избере заместника, Апостола ще продължи да командва организацията, макар и от разстояние и ще я управлява и насочва накъдето той прецени, а те са я искали за себе си като инструмент за влияние и основа за получаване на по-късни привилигии, нищо че и един комитет не били основали...

Левски пише на Каравелов, че се оглежда за свой заместник, за да тръгне сам по пътя на парите за оръжие, но в писмата си обяснява и че още не е намерил такъв. Според мен, в онзи момент тези заявки за търсене на заместник са били повече "блъф" от страна на Левски, той много добре е знаел, че както е създадена неговата комитетска мрежа като напълно централизирана и еднопосочно управлявана от едно лице организация, друг не е бил в състояние да я управлява; всички шифровани ключове и пароли, всички имена на важни хора в организацията ВРО са били само и единствено в ръцете и главата на нейния създател, Левски. Не случайно всички опити по-късно да му се намери заместник завършват с провали, даже това не е зависело от качествата на заместниците, а от особената структура на ВРО, копирана впоследствие от ВМРО и други тайни организации, в това отношение Левски е гениален и неповторим, като строител на такъв тип структура и организация. Затова и наблегнах на разликите между неговата Нареда и Устава на БРЦК, приет през 1872 - двата документа са напълно несъвместими като организационна основа и фактически с приемането на Устава, Левски сам е подписал смъртната присъда на ВРО, такава, каквато той я е създал. Малкото допълнение за смяна на председателя от общо събрание на ЧРК е било само кръпка в този недоносен Устав, недостатъчна, за да закърпи голямата пробойна отворена в организацията на Левски; затова му се налага и да прави окръжия и да се лиши сам от неговия център и крепост, Привременното правителство в Ловеч, но така още повече ускорява процеса на разпад на ВРО.

[Borova gora]

Преди 10 часа, Б. Киров said:

Да, едва ли Райнов е предателят на Кънчев, при всеки подобен провал в нелегална организация, започва вътрешен "лов на вещици", търсене на предатели и вероятно Тулешков в случая е използвал защитна реакция да насочи подозренията към Райнов, за да ги снеме от себе си. Големия го е подозирал за изнасяне на документи от печатницата на Каравелов и даже го е разследвал за това.

За да липсва предател на Кънчев в донесението на валията до Великия везир, обяснението за задържането на Кънчев би могло да е много по-просто - когато е посетил руското консулство, което очевидно от документите е било засечено, да се е наврял сам в полезрението на полицията. Като русенски жител той е бил добре познат на полицията и при положение, че са наблюдавали консулството, за да фиксират влизането му там, съвсем резонно е да са започнали да го следят след това и да искат да проверят документите му при качването на корабчето за Гюргево, а и сигурно да го обискират за подозрителни документи и незаконно оръжие.

Левски пише на Каравелов, че се оглежда за свой заместник, за да тръгне сам по пътя на парите за оръжие, но в писмата си обяснява и че още не е намерил такъв. Според мен, в онзи момент тези заявки за търсене на заместник са били повече "блъф" от страна на Левски, той много добре е знаел, че както е създадена неговата комитетска мрежа като напълно централизирана и еднопосочно управлявана от едно лице организация, друг не е бил в състояние да я управлява; всички шифровани ключове и пароли, всички имена на важни хора в организацията ВРО са били само и единствено в ръцете и главата на нейния създател, Левски. Не случайно всички опити по-късно да му се намери заместник завършват с провали, даже това не е зависело от качествата на заместниците, а от особената структура на ВРО, копирана впоследствие от ВМРО и други тайни организации, в това отношение Левски е гениален и неповторим, като строител на такъв тип структура и организация. Затова и наблегнах на разликите между неговата Нареда и Устава на БРЦК, приет през 1872 - двата документа са напълно несъвместими като организационна основа и фактически с приемането на Устава, Левски сам е подписал смъртната присъда на ВРО, такава, каквато той я е създал. Малкото допълнение за смяна на председателя от общо събрание на ЧРК е било само кръпка в този недоносен Устав, недостатъчна, за да закърпи голямата пробойна отворена в организацията на Левски; затова му се налага и да прави окръжия и да се лиши сам от неговия център и крепост, Привременното правителство в Ловеч, но така още повече ускорява процеса на разпад на ВРО.

Аз съм по-склонна да си мисля, че Захари Княжевски може би е бил следен, едва ли е посмял Кънчев или по-скоро едва ли са го допуснали да влезе в консулството. Но да, следени са били служителите в консулствата, прихванати са и техни писма, както споделих по-горе, чудно как на Ангел това не му е минало през главата. Трябва да е бил паникьосан заради арестуването на комитета и убийството на Пенев, затова да е търсил съдействие, информация, съвет от всеки възможен източник и така е попаднал в полезрението на полицията. Другата вероятност е да го е издал Обретенов, но поради оставането на издайника, мухбира в тайна, да не е споменат в телеграмите до Цариград. Не е първият случай, в който скриват имената на тайните си сътрудници, ъобщават само на редовите служители, за да ги предложат за награда. Обретенов нямало да го предложат за награда, там е имало зловещо убийство и сделка, затова не е било необходимо да го споменават. 

Ние писахме, Апостола е направил огромен компромис със Събранието в Букурещ за да обедини всички в името на общата цел, но е бил силно изненадан от Каравелов и аспирациите му към контрола на организацията. През юни Левски ще му го припомни в писмо, като е председател на БРЦК, да се държи като такъв и да не напада старите, плюс вече очаквал и предателство от него, написал му мненията, които получил: "без да се усетиш Каравелов ще те предаде", очевидно е сложил това на хартия с цел... Но все си мисля, планирал е да проведе ново събрание в бълграско и там да сложи нещата на мястото им. Жалко, че Тодор Пеев се намесил да разубеждава, но поведението му е било част от процеса на разпад, реверанс към Каравелов, просто Левски бил непрекъснато атакуван отвсякъде, не са му давали покой да работи спокойно в опит да вземат управлението на организацията му, не са работели за народа, а са си стояли във Влашко и интриганствали как да си върнат възможностите за лични успехи след смъртта на Кънчев...

Замислих се за един детайл, колко пушки е имал Левски, едната платил като бил в Букурещ, водили го в два магазина и си харесал една, опитвал да сключи сделка с търговеца за голяма доставка. Няколко дни по-късно Данаил Попов го разубедил, че е добра, взел три мостри от белгийски пушки и едната била за Левски, успял да му я изпрати. По спомени и на Мария Сиркова не е била една пушката, за която очаквал патрони: "Левски отсядал в малката стаичка, разположена на горния етаж, в която се влизало през тавана. В нея се съхранявали плат с бели гайтани, трите пушки, които той успял да пренесе в Ловеч, печатничката му, униформата..." Значи три пушки само негови или едната е била на Кънчев, останала скрита в Ловеч...

За Общия не знам Данаил Попов да е взимал пушка, прилича на лично отношение, интересен детайл...

Редактирано Преди 8 часа от Borova gora